Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

понеделник, 20 август 2012 г.

С благодарност към Вас

Здравейте скъпи приятели и пеещи души, първо искам да Ви благодаря от сърце за прекрасните дни прекарани на Бегликафест и за възможността да споделя българската песен с Вас. Благодаря за радостта в очите ви и за смелостта да запеете, за слънчевите ви усмивки. Тук публикувам текстовете на песните, които изучавахме, за да ги научите.
пишете ми на е-mail
Скоро ще обработя и материалите от workshop-а, за да се чуете и видите...;-)
Надявам се, когато се видим следващият път на "Пеене и прана с Ана" вече да ги знаете и с радост да си припомним красивите български мелодии и огъня в сърцата ни отново да избухне. Още веднъж отправям красивите си мисли към Родопа планина и към Вас. С обич, Ана!
Текстове на песните Беглика фест 2012 ще намерите в секция Песни&Songs на блога.

сряда, 15 август 2012 г.

Текст Песни & Text Folklor Songs


Тук ще намерите текстове на песни, които сме изпели заедно. Наследете им се и послушайте музиката.
 Радка Кушлева
Песен: Вечерай Радо

Текст на песента Вечерай Радо
Вечерай, Радо,
вечерай, Радо,
вечерай, Радо, мари,
вънка излизай...

Та си та питам,
та си та питам,
та си та питам, мари,
ти чула ли си...

За мен да гацйор,
за мен да гацйор,
за мен да гацйор, Радо,
по цело село...

Че съм бил одил,
че съм бил одил,
че съм бил одил, мари,
и съм бил чукал...

И съм бил чукал,
и съм бил чукал,
и съм бил чукал, мари,
по чужди порти...

По чужди порти,
по чужди порти,
по чужди порти, Радо,
и на вашата.


Рипни, Калинке

Рипни, Калинке, да тропниме,
да са пукат душманине, /2
хем и мойне, хем и твойне.
-Бре, юначе, лудо младо,
как да рипна, как да тропна, /2
га виж майка отде гльода!
-Ку та гльода, да та гльода -
тебе майка, мене баба,
Рипни, Калинке, да тропниме,
да са пукат душманине!
-Бре, юначе, лудо младо,
как да рипна, как да тропна, /2
виж бубайко отди гльода!
-Ку та гльода, да та гльода -
теб бубайко, мене дедо!
Рипни, Калинке, да тропниме,
да са пукат душманине!



Гльодай ма вакъл Иване

Гльодай ма вкъл Иване
Гльодай ма вкъл Иване,
Гльодай ма та са нагльодай (2)
Мене ме майка не дава.
Мене ме майка не дава,
и йе са сама не рачем (2)
абре мене ще майка да даде.
Мене ще майка да даде,
Абре, сай долу долу в селоно.
Дено е дари сбирало,
абре, дено е коща градило.

Здравейте пеещи сърца. Както ви обещах публикувам клипове с нашите изпълнения на Беглика Фест 2015.
Давам и текстовете на песните, та да не се чудите, а да пеете.

Клипове:
        Ела се вие превива



Ела се вие превива (текст)

Ела се вие, превива,
мома се с рода, леле прощава.
- Прощавай, мамо и татко,
и ти ле рода, леле, голема!
Досега съм ви слушала,
от сега свекър, леле, свекърва.
Досега съм ви слушала,
от сега свекър, леле, свекърва.
Досега братец и сестри,
отсега зълви, леле, девери.
Ела се вие, превива,
мома се с рода, леле, прощава.

Текстове песни 2015
Цъфнало цвеке шарено
Цъфнало (2) цвеке шарено ((2))
на момино(2) пенджере ((2)).
Сутрин го ((2))моме полива, ((2))
вечер го (2) момче обира. ((2)
Мома го (2) люто кълнеше: ((2))
Пукнало (2)  лудо треснало! ((2))
Не знаеш (2) моми да любиш ((2))
сал знаеш (2) цвеке да береш. ((2))
Петруно, пиле шарено
Петруно, пил'е шарено, /2/
де джиди ягне гал'ено! /2/
Петрунините-й очици /2/
те чинат шапа жълтици! /2/
Петруно, пил'е шарено,
като си толкоз убава,
ю-от Бога ле си паднало,
или си в гардинка никнало?
Лудо ле, лудо, та младо /2/
Не съм от Бога паднала,
нито съм в гардинка никнала,
и мене майка родила,
и мене като тебе! /2/
Кога ме мама родила /2/
в гардина се йе сгодила /2/
за топола се йе държала /2/
към ябука йе гледала /2/
Затуй съм танка-висока, /2/
затуй съм бела-цървена! /2/
Севделино детелино
Севделино детелино (2)
Припев: Море мой мой мой детелино (2)
Кой ти купи герданчето (2)
Кой ти купи коланчето (2)
Кой ти купи фустанчето (2)
Кой ти купи кундурките (2)
Купи ми ги лудо младо (2)
Огреяло ясно слънце
Огреяло ясно слънце, дос дос Донеле,
Та огрея малка мома, дос дос Донеле,
Малка мома у градина, дос дос Донеле,
Малка мома у градина, дос дос Донеле,
Цвеке бере, китка вие дос дос Донеле,
Да накичи руса коса, дос дос Донеле.
Лудо младо подир нея, , дос дос Донеле,
Настигна я закачи я, , дос дос Донеле
Открадна й пъстра китка, , дос дос Донеле.
Лудо младо уловете, , дос дос Донеле
Ни го бийте, ни губете, дос дос Донеле
Тук при мен го доведете, дос дос Донеле
Да го вържа с руса каса, дос дос Донеле
Да го бием с бели ръце, дос дос Донеле
Да го стрелям с църни очи, дос дос Донеле.
Катерино моме
Катерино моме, Катерино
Катерино моме, кротко ягне.
Защо си толко моме хубава
Защо си толко моме гиздава
Каква си вода моме ти пила,
Каква си трева моме газила,
Каква те майка тебе раждала,
Каква те майка моме гледала.
Я съм си мило либе хубава
Я съм си мило либе гиздава
Оти съм расла либе в планина
Оти съм расла либе в Пирина.
Пиринска вода либе съм пила,
Пиринска трава газила
Българка майка ме раждала
Майка Пиринка пиле гледала
   
Направила мома лад на меана
Направила мома лад на меана край село
Та напълнила девет ми бъчви со вино(2)
Та напълнила девет ми бъчви со вино, а десетата с тая ми върла ракия (2)
Де се научило лудото младо да пие
Пие и плаща дано го мома залюби (2)
     Домачине
Дамакине сипи вино да пиемеее (2)
Да пиеме домакине да се напием  (2)
Ако спиеш домакине, разбуди се (2)
Ако пиеш, дамокине, развесели се (2)
Че сме дошли домакине арни гости (2)
Арни гости домакине от Солуна
Добри вести, добри вести ти донесоя.
Че се роди, домакине мъжко дете (2)
Мъжко дете домакине  Македонче (2).
Слънце се слега да зайде
Слънце се слега да зайде
Маро, Марие, ма
рие пиле, Марие, Марие ле де (Припев)
Там дека слънце че зайде,
(Припев)
Тамо е равна равнишка, (Припев)
На равнишката – зелен бор, (Припев)
Под боро студен кладенец, (Припев)
До кладенецо терзие, (Припев)
Терзие Мара думая, (Припев)
Да ми омесиш, омесиш, (Припев)
Хубава бела погача, (Припев).

Изгряла е месечинка
Изгреяла е месечинка (2)
аляна галяна портокаляна, блага душка медена, шекеряна (2)
Чи огряла в градинчица (2)
Припев(2)
В градинчица, Иринчица (2)
Припев(2)
Да си бере пъстри китки (2)
Припев(2)
Хем си бере, хем нарича
Припев(2)
Вземе ли те първо либе,
дваж да цъфнеш, триж да грейнеш,
Припев(2)
Вземе ли те чуждо либе,
да повехнеш, да посърнеш,
Припев(2)
Темна е мъгла паднала
Темна е мъгла паднала (2)
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина.
Яница, пътя сбъркала (2)
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина.
Отдолу идат овчари (2)
овчари, млади чобани
овчари, верни другари.
Яница овчаре думаше
Яница овчаре думаше
овчари братя да ми сте
да ми пътя кажете.
Янице, моме убава,
Янице, моме убава,
ние си сестри имаме
първо си либе немаме.



Пустоно лудо и младо
Пустоно лудо и младо
ище ми , майчо, армаган /2
чорнисе очи да му дам.
Дали да ги дам, че как да ги дам,
га ма майка гльода оттам?
Пустоно лудо и младо
ище ми , майчо, армаган /2
белосо лице да му дам.
Дали да го дам, че как да го дам,
га ма бубайко гльода оттам?
Пустоно лудо и младо
ище ми , майчо, армаган /2
тьонкаса снажка да му дам.
Дали да я дам, че как да я дам,
га ма майка гльода оттам?
Дали да я дам, че как да я дам,
га ма бубайко гльода оттам?
Бела съм, бела, юначе,
Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела.
Един бе Карлък останал,
и той не щеше остана /2
ам беше в могла йотонал.
В маглона нищо немаше.
Лю адно вакло овчерче,
сиво си стадо пасеше,
с шеряна гайда свиреше.
Йовано, Йованке
Йовано, Йованке
Край Вардаро седиш мори,
бело платно белиш.
Все нагоре гледаш, душо,
сърце мое Йовано.

Йовано, Йованке.

Аз те тебе чекам мори,
дома дапми дойдеш.
А ти не довягаш душо,
сърце мое, Йовано.

Йовано,Йованке.

Твоята майка мори
тебе не те пуща
кай мене да дойдеш, душо,
сърце мое, Йовано.
0888003232
Facebook:
Bulgaranima
Singing and prana with Ana


Публикувам линк с нотирани български народни песни, на които можете да се насладите.


РОСНИ МИ, РОСНИ, РОСИЦЕ

Росни ми, росни, Росице
Да ми омиеш лицесо, да ми омиеш лицесо, че ми изгоре сърцесо
да ми омиеш лицесо, че ми изгоре сърцесо.

Че да отида, Росице
Дено са сбират момине (2)
момине, по попрелкине.
Дено са сбират момине
момине, по попрелкине.

Че да си видя, Росице,
Моето либе каматно
С очинки да ме погльодне, с уснинки да ми продума (2)

Да я изпиша, Росице, на моята мила майчинка
Да види майка, да знае
Каква съм мома загалил.
На лице бела чеорноочка, на снажка тьонка, височка.


Роза Цветкова- Кажи, кажи Агно мори...




Стоянка Бонева- Лудо младо, сън зъсънило


Ето и текста на тази песенцича...;-)
Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Лудо младо проговорило:
как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила? 
-

Прекрасната Калинка Вълчева
"Барим са ерген находих"






                                                                  Поле широко

                                             Поле широко, кой че по тебе да се шета,
                                                    като го нема Делче войвода (2)

                                                    Пирин планино чета да води,
                                                    като го нема Делче войвода (2)

                                           Момо юбави, кои че ви васи от враг пази,
                                                     като го нема Делче войвода (2)
 


вторник, 14 август 2012 г.

Магия ли е българският фолклор?

Отзиви и снимки. Магията, която ни докосва.
 
 
  
Мили приятели, искам да споделя едно писмо с вас, което ми стопли сърцето. Надавам се да стопли и вашите сърца, защото когато сме заедно ние случваме нещо повече от това да пеем или да общуваме. Ще го усетите, като прочетете следващите редове. Благодаря Розалина.

На 8 септември 2015 г., 0:21, Розалина Балабанска написа:
"Здравей скъпа Ани,

благодаря ти за изпратената информация, песни, текстове, смимки. Сега на Беглика беше първата ни среща и съм очарована от гласа ти, песните, неповторимата атмосфера, която създаваш,способността да обединиш различни хора и да ги опияниш от магията на народните песни.

Аз съм израстнала с родопските песни.Баба ми и дядо ми живееха в Пловдив, но са родом от с.Петково ,в Родопите и като деца ни учеха да пеем родопски песни.Пееше се на редица семейни срещи и празненства. Сега ти отново откри за мен богатството на народната песен и ме накара да запея, нещо което отдавна в залисаното ежедневние изпълнено с много работа и ангажименти не се беше случвало. Благодаря ти от сърце и се надявам да стане традиция да се събираме и пеем. Чакам с нетърпение да обявиш дати за среща в парка Заимов.

До скоро,

Д-р Розалина Балабанска

Токуда болница София"

Усетихте ли го? Ето това е!


Магия ли е българският фолклор?
 
Така протече първата ни среща- първият ден за тази година на Беглика фест 2015. Много топлина, светлина и желание за живот и песен. Благодаря на всички замесени в това приключение, благодаря и на себе си. Скоро ще публикувам още снимки от втората ни среща- където представих не само семинара "Пеене и прана с Ана", но и посоката на следващите ми семинари на тема "Силата на предците" и връзката ни с рода и земята, от която произхождаме.
Защо е нужно да тачим традициите си? Какво ни дава връзката с семейство, род и земя? Колко старо е познанието скрито в фолклора и къде можем да търсим духовната си връзка и импулс за лично развитие? Принципите на груповата динамика, включването и статуса в групата, принципът на баланса във отношенията- къде са скрити посланията на нашите деди? Какво предизвикват наричанията на една българска сватба? Внимавайте какво си пожелавате, особена в лунна нощ, водно наричане и изпяти песни. Магия ли е българският фолклор? Ако искате да науите повече следете пуликациите в блога ми и събитията, които обявявам (семинарна програма), за да се включите и запишете в групите.

 
 
 
 
 
 
 

 
 
 

 
 
 
 
 

 
 



За контакти:
SingingPranaAna@gmail.com
Facebook групи:
Пеене и прана с Ана
Българанима

Примерът или The Bulgarian music heritage


Искам да споделя малко музика, идваща от душата на България, бликнала от нашите студени извори и изпята от върха на планината. 
Насладете се на Мистерията на българските гласове, наградени с Grammy, понесли музиката ни не само по целия свят, ами и в открития Космос.

Сто каба гайди




Мистерията на Българските гласове
- Гел Мома



I want to share some traditional Bulgarian folklore music from our country -
Mystery of Bulgarian voices: The Grammy Award Winners


Other Links:
Два шопски дуета
Mystery of Bulgarian voices: Dva shopski dueta


Лале ли си, зюмбюл ли си- композитор Илия Михайлов

Магията на Добруджа с Верка Сидерова

Верка Сидерова "Сън ми краде черни очи"



Янка Рупкина "Калиманку Денку"



The Mistery of Bulgarian voices - Who Am I? Composer: Olivier Deriviere
Lale li si, Conductor Ilia Mihaylov
The great Voice of Bulgaria
Prituri sa planinata



Singing with Ana


                                                          Singing with Ana!


За програмата “Пеене с Ана”.
В тази уникална програма се съчетават техники за релаксация, медитация и дишане с изучаването на песни от българския фолклор. 
Програмата изследва корените на българския ни произход чрез песента. Това е единствен по рода си цикъл от срещи, който ви потапя в атмосферата на забравени родови приказки, изразени чрез народната песен. 
“Пеене с Ана” е съвременна и интересна за всички участници програма, без значение дали може да пеете. Целта на курса е изучаване на българската традиция чрез нови похвати, където чрез песните откриваме себе си. Елате да попътуваме назад във времето, за да открием корена и силата на нашата земя! Земя на българи и траки, бликаща от енергии и запазила една древната култура; превъплътила дълбокото познание за човека  и вселената в своя фолклор.
Очаквам ВИ!

понеделник, 13 август 2012 г.

Представяне (с 2 думи)





Ако трябва да съм искрена, да се представя е нещо, което още ме кара да се чувствам някак отделена, различна от другите, а това не е съвсем вярно, затова ще кажа само, че се откривам в музиката, а ако попитате Как ще ви отговоря- "Просто пея." ;-)

Музиката e път....

Затова споделям и само тази информация за себе си...тя е най-важната! Повярвайте ми.
 
За мен ПранаАна
Анна (ПранаАна) след 15 години практика като IT консултант в корпоративния свят, сменя посоката на професионалната си изява в търсене на съвършено различна реализация. ERP системите и финансовите отчети отстъпват място на фолклорът, народното пеене, музиката и техники за развитие на личността, базирани на психологията. Тя пренасочва своите умения и развитие в нова посока - на изявя на таланта и преоткриване на личностния потенциал. Анна е едновременно Магистър по финанси,  Магистър-консултант със специалност “Артистични психосоциални практики”и сертифициран водещ по:
- Енергийна психология
- Фамилни и системни констелции
- Интегративно дишане
- Йога на смеха
- Други системи за лична работа и самопомощ
Фолклорен изпълнител и водещ на множество събития и семинари в областта на личната работа и българския фолклор.
Работила е с групи в цялата страна. Чрез нетрадиционния й подход на работа и професионализъм тя се превръща в незаменим водач към ново светоусещане и поведение на позитивна промяна.
 

Здравей, би ли ни представила себе си, коя е Анна?


Това е въпрос, на който на различните места, на които съм била ще ти отговорят по различен начин. Анна е многостранна личност, която разкри новото си лице и потенциал за много кратко време. Очевидно това с което се занимавам през последните години е било предопределено. Обикновено така се случва с нещата, които стават безпроблемно носят успех, и правят хората щастливи.
 

Наричаш себе си ПранаАна, защо?


Моят псевдоним е форма на провокация към мен и към света. Има рима, лесно се помни, носи закачка. Решението за  ПранаАна дойде със стартирането на фолклорните семинари “Пеене и прана с Ана”, “Отворени часове по народно пеене в парка”, както и след участието ми на различни алтернативни фестивали за лична работа и себеразвитие. Около мен имаше много, както аз ги наричам “шарени” хора на различна възраст, с многостранни интереси и идващи от всякакви професионални области. Докато представях  разработките си и въвеждах българския фолклор в личната работа чрез народното пеене и работа с гласа забелязах, че много от гостите за първи път на моите семинари промениха погледа си към българския фолклор. За много от сънародниците ни и днес отношението към българското фолклорно наследство е формирано от една затворена рамка, която не позволява да се оцени богатството оставено от предците, защото правеше от хората потребители, а не участници в процеса. Липсва творческият елемент, който кара слушатели и зрители да се превърнат в участници, да се изявят индивидуално. Виждах, че участниците в събитията искат да запеят българска песен, да отпуснат гласа си, да се свържат, но не можеха, защото не знаеха или текста или мелодията докрай, или се стесняваха да се пропяват. Това бе доста смущаващо за мен, но ми даде мотивация за действие и идеи за нови проекти. Много от присъстващите са гладни за култура, за проява, за връзка с духовното.  Част от хората, които посещават семинарите ми, търсят решения вътре в себе си и ги намират. Това е чудесно, отчитам го като голям успех, защото беше една от целите ми.
 
Но колкото и да се взирах, не видях никъде възможности и търсене на връзка с корена, с българската зeмя и обичаите на предците ни. Kогато хората се отправяха да търсят себе си те не тръгваха към родното. Не защото нямаше интерес, а защото не съществуваше подходяща форма.
 
За мен при търсенето на себе си неизменно присъства и връзката със семейството и земята. Усещах, че нещо липсваше- при съпреживяването на българското. Това, което имаше в изобилие обаче в много приключения на духовно търсене бе влияния  на чужди култури. Било ценности от Индия, Китай, Мексико, Перу, Испания, Франция, Америка, информацията бе насоченa към търсене “извън”. Какво имам предвид? Пътуване на изток или запад, навътре или naвън, но отвъд българските вярвания и култура. Съответно извън себе си, извън произхода си и това, което  носят гените. Аз  вярвам, че българското има в себе си огромен потенциал, същото важи и за личността. Просто е. Онова, което липсва е да се обърнем към корена си и към себе си и да се вслушаме в това, което идва. В зова. Това е. Аз го направих.
 
След тези размисли  приех името ПранаАна като връзка, между мен и света. Моята провокация в случая се явява, че под това име аз избирам да пея български народни песни и да предавам знание на тези, които желаят да посетят семинарите и организираните от мен събития. Защото за музиката и красотата, за духа граници няма. Знам, че най-верните водачи са моята  интуиция, разум и автентичността ми - качества, които развиват и  участниците в семинарите ми “Детето в мен”, “Музика и дъх”, “Пеене и прана с Ана”, “Благословията на предците”.
 
Понякога ми става тъжно, а друг път смешно, че хора канени у нас да провеждат обучения  лектори, учители, успешни както на изток, така и на запад са минали по своя дълъг път, за да стигнат и до нас, а ние се стремим да “успеем” и да ги “стигнем”, тичайки в обратна на себе си посока. Защо мисля така? Защото не познаваме добре нито корена си, нито своята култура, следователно и  силата си.Считам, че въпреки всичко човек се връща до мястото, от където е тръгнал - до автентичното Aз, до семейството и родната земя.
 
Кажете ми има ли гении, успешен човек, който да не е автентичен или луд по своему? Да е лишен дори и от част от своята индивидуалност и да следва чуждото мнение?В същия ред на мисли, кажете ми има ли чужденец, посетил страната ни, който да не е омагьосан от песните и танците ни, от вековната ни култура и историческо наследство? Единственото нещо, което е необходимо е да запазим богатствата, които имаме. Връзката ни със земята и духа са най-естествените начини да бъдем здрави. Какво по-хубаво от това отново да се свържем с детското в нас и да бъдем искрени, чисти, да знаем откъде идваме и накъде отиваме? Какво по-хубаво изживяване от това да сме в Родопите и да се насладим на песента и гайдата? Безценно чувство е  да се обърнем към себе си и да бъдем автентични. А автентичен означава цялостен да познаваш себе си и културата на народа си. Името ми PranaAna е провокация към всеки, който търси извън себе си. На семинарите ми “Детето в мен”, “Музика и дъх”, “Пеене и прана с Ана”, “Благословията на предците”.
 
Искам да обърна специално внимание на няколко елемента - детското  в нас и естеството на духа, както и на българския фолклор и магия.  Когато открием детското и го излекуваме, ние ставаме автентични като се свързваме с личната си сила. Kогато се обърнем към семейството и традицията ние се свързваме с корена на народа си и със силата на всички живели преди нас.
 
Това са двете направления, по които е нужно да работим, за да развием уникални качества, за да бъдем. Те са основите на едно здравословно и адекватно проявление на личността. Всичко тръгва на първо място от нас, на второ от семейството, накрая от културата ни. Това са етапи, които не можем да прескочим, където и да живеем. Можем да обиколим целия свят, но една част от нас завинаги остава в България, друга винаги е свързана с рода и трета винаги се връща към себе си. Както се казва, не можеш да избягаш от това, което си. Колкото по-дълбоко навлизаме в нас самите и опознаваме своя вътрешен свят от сенки и светлина,  колкото повече се свързваме със корена си, толкова по-добре ще можем да използваме личната си сила и ще сме способни да я проявим.
 
Забравянето на произхода ни ни лишава от нея, така както фалшивата личност, изследвана в съвременната психологията ни лишава от реализация и лично щастие. Когато носиш богатството на своята индивидуалност (автентично аз и знанието на предците си) ти споделяш една уникална част чрез себе си  със  света. В семинарите, които провеждам, търсим да се свързваме точно с тези непроявени качества в нас, забранени или неразвити черти от съществуването ни, в които нашата сила чака да бъде събудена.
 
Това е прекрасен процес. В него всеки участник е като цветен букет, съчетание от личен опит и познание, от движенията на танца до красотата на песента. Само това, според мен може да те направи наистина богат човек. Реално когато си богат, ти можеш да даваш и да споделиш със света, за да го обогатиш. Когато ти липсва дори и едно цвете от букета на твоята автентична личност, ти започваш да компенсираш и да възприемаш нещо външно за свое, да заместваш. Така ние често възприемаме заместителя, a не оригинала. Това е и причината за голяма част от нашите неудовлетворени стремежи и несбъднати мечти. Защото си задавам следния въпрос “Нима е нужно да копирам, когато мога да творя?” Да, името ми  PranaAna е провокация. Нужно е да се събудим за силата си, за красотата си, за автентичното в себе си и около нас - тук и сега.Това е моят отговор защо наричам себе си ПранаАна.
 

Следва продължение...