Маказа

Род, народ, родина

неделя, 30 декември 2012 г.

Митове за малките Планети

hjjdljw

Малките планети (Астероидите)



Великият полски учен Николай Коперник, създателят на хелиоцентричната система, като приел за единица разстоянието от Земята до Слънцето, изчислил за пръв път разстоянията от него до планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. На Кеплер, ревностния последовател на Коперник, направило силно впечатление, че Юпитер е много далеч от Марс. Между тези планети като че ли има „празнина“ и той по интуиция изказал предположението, че в нея трябва да има някаква планета, която не се вижда.
Предположението на Кеплер получило потвърждение от емпиричното правило за разстоянията на планетите до Слънцето, открито от Тициус през 1772 г. Четири години по-късно Боде публикувал това правило и то станало известно като „закон на Тициус — Боде“, който се състои в следното. Ако към всеки член на редицата 0, 3, 6, 12, 24, 48, 96… се прибави числото 4 и полученото число се раздели на 10, то членовете на новата редица 0,4, 0,7, 1,0, 1,6, 2,8, 5,2, 10,0… приблизително изразяват (в астрономически единици) разстоянията от Слънцето до Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн… В тази редица числото 2,8 като че ли изразява разстоянието от Слънцето до невидимата планета между Марс и Юпитер.
Съмненията в закона на Тициус — Боде и в това, че между Марс и Юпитер има невидима планета, отпаднали напълно през 1781 г., когато У. Хершел открил планетата Уран, намираща се от Слънцето на разстояние 19,2 астр. ед. По закона на Тициус — Боде разстоянието от Слънцето до Уран се изчислява на 19,6 астр. ед.[1] Този факт дал силен подтик за търсенето на невидимата планета. Вече в края на XVIII в. астрономите ревностно започнали „да оглеждат“ с телескопите си зодиакалните съзвездия и да търсят невидимата планета. Тя била открита от италианския астроном Дж. Пиаци на 1 януари 1801 г. като слаба „звезда“ от 7,6m в съзвездието Бик.
В продължение на шест седмици Пиаци редовно наблюдавал „звездата“, която не била нанесена в звездните каталози. Той забелязал, че тя бавно се премества от запад към изток по отношение на „съседните“ й звезди. Но поради заболяване Пиаци прекъснал наблюденията си. Когато оздравял и потърсил „звездата“, не я намерил. Колкото и внимателно „да оглеждал“ с телескопа си областта, в която за последен път я наблюдавал, не я „виждал“, като че ли „звездата“ безследно изчезнала. Къде да я търси?
Отговор на този въпрос дал младият математик Гаус, който бил разработил метод за изчисляването на орбитата на тяло около Слънцето (по най-малко три точни наблюдения, направени в различни моменти). По наблюденията на Пиаци Гаус изчислил орбитата на откритата „звезда“. Оказало се, че тя не е комета, както предполагал Пиаци, а малко небесно тяло с орбита между Марс и Юпитер, като се намира от Слънцето на 2,8 астр. ед. По изчислената орбита Гаус съставил ефемеридата[2] на откритото от Пиаци небесно тяло. Въз основа на нея точно след една година, на 1 януари 1802 г., „звездата“ на Пиаци била отново открита от лекаря и астронома-любител Олберс, и то точно на мястото, което предварително изчислил Гаус. Вече не оставало никакво съмнение, че „звездата“ на Пиаци е малка планета, която била наименувана Церера.
Олберс започнал редовно да наблюдава малката планета Церера. Не минало много време и на 28 март 1802 г. „недалеч“ от нея той открил друга подобна на нея малка планета, която била наименувана Палада. Нейната орбита около Слънцето се оказала също така между орбитите на Марс и Юпитер и най-интересното е, че тя била почти еднаква с орбитата на Церера. Тези факти навели Олберс на мисълта, че откритите малки планети Церера и Палада са в действителност отломки от някаква голяма планета, която обикаляла около Слънцето по орбита между орбитите на Марс и Юпитер, но по неизвестни причини се разпръснала. В този ред на мисли Олберс изказал предположението, че между орбитите на Марс и Юпитер трябва да има неизброимо много отломки от разпръсналата се голяма планета. Това негово предположение дало нов, още по-силен тласък за търсенето на малки планети между Марс и Юпитер. Резултатите не закъснели. През 1804 г. Хардинг открил малката планета Юнона, а след три години Олберс открил Веста.
В търсенето на малки планети се включвали все повече астрономи и обсерватории. От друга страна, за целта се използували и все по-мощни телескопи. Всичко това спомогнало до края на XIX в. да бъдат открити 452 малки планети. Когато астрономите започнали да прилагат фотографията и специални методи за търсене на малки планети, техният брой рязко се увеличил. Днес вече са номерирани и включени в каталог над 1800 малки планети.
Малките планети са невидими с просто око[3], а в зрителното поле на съвременен телескоп се виждат като слаби „звезди“. Поради това наред с името малки планети те се наричат и астероиди, т.е. „звездоподобни“. Това показва, че размерите им са много малки в сравнение с големите планети. Действително най-голямата малка планета Церера има диаметър 770 км. След нея са Палада (490 км), Веста (390 км), Алберт (230 км), Мелпомена и Евмония (по 230 км), Юнона (190 км) и т.н. Откриваните през последните десетилетия астероиди имат диаметри, по-малки от 1–2 километра.
Видимият блясък на много астероиди се изменя с времето: те като че ли „мигат“. Това явление се обяснява с неправилната и продълговата форма на астероидите и с околоосното им въртене.
Най-големите астероиди са и най-ярките. Техните звездни величини са между 6m — 8m, докато откриваните през последните десетилетия астероиди са много по-слаби (13m — 15m). В бъдеще без съмнение ще бъдат откривани все по-малки и по-слаби астероиди. Във връзка с това отдавна се постави въпросът, колко са астероидите в нашата Слънчева система? Този въпрос все още няма определен отговор. Резултатите от изследванията на учените се различават твърде много, но може да се счита, че техният брой е от 10 000 до 100 000. Сигурно е обаче, че откритите около 1800 астероида са малка част от всички астероиди в нашата Слънчева система.
Да се наблюдава и фотографира астероид със съвременен телескоп, не е никак трудно. Трудностите идват след това, когато трябва да се докаже, че астероидът е действително нов, а не е някой от вече откритите. Това налага редовно, много нощи наред да се фотографира астероидът и по снимките да се определят в наблюдаваните моменти координатите му. По тях се изчислява орбитата му и се съставя ефемеридата на астероида. По-нататъшните наблюдения на астероида се правят въз основа на нея и се анализират разликите между предварително изчислените и фотографираните положения на астероида, уточнява се орбитата му. Тези наблюдения продължават дълго време, но само въз основа на тях се доказва, че астероидът е действително нов. Едва след цялата тази работа на астероида се дава номер и име и се включва в каталога на малките планети[4].
В съответствие с астрономическата традиция малките планети се именуват с женски имена, избирани от гръцката и римската митология. Но през 1890 г. се изчерпали всички подходящи имена в митологията. Това наложило новооткриваните астероиди да бъдат наименувани на видни астрономи, бележити учени и велики исторически личности, на градове и държави, на географски области и др. Наред с името всеки астероид има и номер, който му се дава по реда на откриването и се поставя в скоби (след името на астероида).
При непрекъснато растящия брой на астероидите не е възможно да се спазва строго традицията за наименуването им. Някои астероиди, които значително се различават от другите (по своите орбити и други особености), са наименувани с мъжки имена. Например астероидите, които образуват Юпитеровата група, са наименувани на герои от Троянската война. Тези 14 астероида, известни под общото име Троянците са: Ахил (588), Патрокъл (617), Хектор (624), Нестор (659), Приам (884), Агамемнон (911), Одисей (1143), Еней (1172), Анхиз (1173), Троил (1208), Аякс (1404), Диомед (1437), Антихол (1583) и Менелай (1647).
Троянците образуват две групи. Едната е пред Юпитер, а другата — след него, като всяка група е във върха на равностранен триъгълник, образуван от нея, Слънцето и Юпитер. С други думи, троянците са винаги еднакво отдалечени от Слънцето и Юпитер.
Астероидите-троянци в групата пред Юпитер са наименувани на героите-ахейци, а тези в групата след Юпитер — на героите-троянци.
Невъзможно е да се разкажат всички митове и легенди, свързани с взетите от митологията имена на няколкостотин астероида. Ще разкажем само някои.
На астероида Церера (1) е дадено името на богиня Церера. Така римляните са наричали Деметра — богинята на плодородието, покровителка на земеделието и майка на Персефона или Прозерпина[5], както са я наричали римляните.
Астероидът Палада (2) е наименуван с част от името на богиня Атина Палада[6]. За нея митологията разказва: Зевс се оженил за богинята на разума Метида[7]. Но богините на съдбата — мойрите — му разкрили, че Метида ще му роди дъщеря и син, който ще му отнеме господството над света. За да избегне тази участ, Зевс с нежни ласки приспал Метида и я глътнал, преди тя да роди дъщеря си — богиня Атина Палада. Не минало много време и Зевс усетил непоносимо остри болки в главата. За да се избави от тях, той извикал сина си Хефест и му заповядал да разреже главата му. Замахнал Хефест с острия си меч и разсякъл главата на баща си, без, разбира се, да му причини болка. Така от главата на Зевс излязла богиня Атина Палада със златист шлем на главата, дълго остро копие и блестящ щит.
За древните гърци богиня Атина Палада е била едно от главните божества. Към нея те се отнасяли с особена почит. Според вярванията им тя е богиня на мъдростта, която научила хората на занаяти и наука. Благодарение на нея гърците са станали безстрашни мореплаватели и са овладели изящните изкуства. Тя е научила жените да тъкат чудни платове и да вършат домашната работа. Но не само това дала богиня Атина Палада на гърците. Тя победила дори владетеля на моретата бог Посейдон при един спор с него кой от двамата да господствува над Атика. По решение на Зевс властта над Атика ще вземе онзи от двамата богове, който поднесе по-хубав подарък на хората от Атика. Бог Посейдон ударил с тризъбеца си една скала и от нея избликнал извор с бистра като сълза вода — символ, че атиняните ще станат безстрашни мореплаватели и ще владеят всички морета. Атина Палада разровила с копието си земята и от нея израсло едно зелено маслиново дърво, отрупано с плодове. Това дърво ще донесе богатство и ще дава храна на атиняните. Подаръкът на Атина Палада бил по-хубав и тя станала владетелка на Атика. Затова на нейно име е наречен град Атина.
Атина Палада била покровителка на градовете и на гръцките герои, които напътствувала с мъдрост и съвети и винаги им се притичвала на помощ, когато смъртна опасност застрашавала живота им.
На астероида Юнона (3) е дадено името на богиня Юнона. Така римляните са наричали богиня Хера — съпругата на Зевс, покровителка на брака и семейството.
На астероида Веста (4) е дадено името на древноримската богиня Веста. Това е древногръцката богиня Хестия — богинята на жертвения огън и на семейното огнище. Гърците я почитали и като покровителка на градовете и държавата. Богиня Афродита, която разпалвала любов в сърцата на смъртни и богове, не е могла да подчини на властта си само Хестия, Атина Палада и Артемида.
На астероида Хеба (6) е дадено името на вечно младата и безгрижна Хеба — дъщеря на Зевс и Хера. Според вярванията на древните гърци Хеба е олицетворение на безгрижната младост. Когато омразата на Хера към Херкулес угаснала, тя му дала за съпруга дъщеря си Хеба.
На астероидите Мелпомена (18), Калиопа (22), Талия (23), Евтерпа (27), Урания (30), Полихимния (33), Ерато (62), Терпсихора (81) и Клио (84) са дадени имената на музите, които винаги са придружавали бог Аполон.
През пролетта и лятото, когато зелени гори обвиват Хеликон, около свещения извор Хипокрен и на планината Парнас, във висините на която течели бистрите води на Кастилския извор, бог Аполон предвождал вълшебните танци на деветте музи[8], прелестни и безгрижни дъщери на Зевс и Мнемозина[9]. Те били вечните спътнички на бог Аполон, който с лирата си акомпанирал дивните им песни. Когато пеели и танцували музите, а бог Аполон свирел на лирата си, даже боговете на Олимп замлъквали и се унасяли в захлас.
Бавно и величествено пристъпял Аполон с лавров венец на главата и със златната си лира на рамото, а след него, сияещи в своята младост и божествена прелест, танцували деветте музи: Калиопа — на епическата поезия, Ерато — на любовните песни, Мелпомена — на трагедията, Талия — на комедията, Терпсихора — на танците, Евтерпа — на лирическата поезия, Урания — на астрономията, Клио — на историята и Полихимния — на свещените химни.
На астероидите Темида (24) и Дике (99) са дадени имената на богините Темида и Дике.
На астероида Прозерпина (26) е дадено името на богиня Прозерпина. Така римляните са наричали богиня Персефона, дъщеря на Зевс и Деметра.
На астероида Амфигприта (29) е дадено името на Амфитрита — съпругата на бог Посейдон.
На астероидите Ефросина (31) и Аглая (96) са дадени имената на харптите или грациите Ефросина и Аглая[10]. Според представите на древните гърци и римляни те били богини с идеална женска красота и прелест, олицетворение на хармонията и радостта в света.
На астероида Дафна (41) е дадено името на нимфата Дафна, дъщеря на речния бог Пеней.
За Дафна митологията разказва вълнуваща трагедия.

по материали от Интернет (chitanka.info)

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар