Маказа

Род, народ, родина

неделя, 30 декември 2012 г.

Митове за Планетите и още нещо

Митове, свързани с имената на планетите и на техните спътници

 

Как влияе планетата в хороскопа на човек е установено още в дъблока древност. Върху кои качества оказват влияние? Планетите в хороскопа са символи на психически функции в нас, представляват психически инструменти, чрез които ние се свързваме и взаимодействаме със света, и отразяват различни аспекти на нашата личност. Научете повече тук.

Планетата Меркурий

Тази планета още в древността е привлякла погледа на хората със своето видимо бързо движение. Затова е наречена Меркурий. Така римляните наричали бог Хермес — вестителя на боговете. Със своите крилати сандали, шапка с криле и жезъл в ръка той се носел с бързината на мисълта от висините на Олимп до най-отдалечените краища на света.
Бог Хермес охранявал пътищата. На всички пътища и кръстопътища, както и пред входа на къщите в древна Гърция поставяли каменни стълбове с главата му. Той покровителствувал пътниците не само през живота им, но и след смъртта им. Със своя жезъл той затварял очите на хората и те потъвали в дълбок сън. Тогава той отвеждал душите им в мрачното подземно царство на Хадес.
Като покровител на търговията бог Хермес помагал на търговците да добият големи печалби и богатства. Той изнамерил буквите, числата и научил хората да пишат, да четат, да смятат и да измерват. Затова бил почитан и като бог на красноречието, и в същото време — на увъртането и измамата. Той бил необикновено сръчен крадец и ненадминат по ловкост и хитрост. Уж на шега той откраднал жезъла на своя баща — великият Зевс, на бог Посейдон откраднал тризъбеца, на бог Арес — меча и на бог Аполон — лъка и златните стрели.
Остроумието, хитростта и необикновената ловкост в кражбата се проявили у бог Хермес веднага след раждането му. Току-що майка му, богиня Мая, го родила, повила го в пелени и го оставила в люлката да спи и той решил да открадне крави от стадото на бог Аполон, които той пасял в зелената долина на Пиерия. Измъкнал се от пелените толкова тихо, че майка му, която спяла до него, не го усетила. Като вихър се понесъл той към Пиерия, отбрал петнадесет от най-хубавите крави и като вързал на краката им клончета, за да заличават следите си, ги подкарал към Пелопонес. Привечер пристигнал с кравите в Беотия. Там на един кръстопът седял един старец. Бог Хермес му казал да си избере и да вземе най-хубавата крава, но никому да не казва, че го е видял да води крави по пътя. Зарадвал се старецът, избрал си една хубава крава и обещал тържествено, че няма да казва на никого, че е видял момче, което да води крави по пътя. Заминал си Хермес с кравите и не след дълго навлязъл в една прохладна горичка. Тук му хрумнало да изпита стареца дали държи на думата си. Променил външния си вид и като подкарал няколко крави, а другите оставил в горичката, по околен път пак минал покрай същия старец и го запитал:
— Дядо, кажи ми видял ли си да минава по този път момче, което да води крави? Ако ми кажеш право и ми посочиш по кой път ги е откарало, ще ти дам две крави!
Още повече се зарадвал старецът, че ще придобие две хубави крави и без да се замисли за даденото обещание, казал, че преди малко едно момче минало с крави и отишло в ей-оная горичка.
Позеленял от яд бог Хермес и превърнал стареца в скала, за да мълчи вечно и да напомня, че който даде дума, не трябва никога да я пристъпя.
Продължил пътя си бог Хермес и повел кравите към Пилос. Стигнал там, принесъл две крави в жертва на баща си Зевс, а останалите вкарал заднешком в една пещера Така следите на кравите показвали, че те са излезли от пещерата, а не са влезли в нея. Като скрил кравите в пещерата, Хермес се прибрал при майка си, увил се в пелените и кротко заспал, сякаш нищо не се било случило. Майка му, като разбрала защо синът й толкова време го нямало, започнала да го укорява за постъпката му. Тя го заплашила с безпогрешните стрели на бог Аполон. Хермес спокойно й отговорил, че не се страхува от него. Ако бог Аполон му направел нещо, той щял да ограби светилището му в Делфи.
Не минало много време и бог Аполон пристигнал, за да си иска кравите. Хермес се преструвал, че спи в люлката си. Но Аполон го събудил и го запитал къде е отвел кравите му. Хермес най-спокойно му отговорил, че никакви крави не е виждал и нищо не знае за неговите крави. Много време се карали двамата богове, намесила се и майката на Хермес и най-сетне Аполон измъкнал Хермес от люлката и го принудил да го заведе в пещерата, за да си вземе кравите.
Много вървели двамата богове и привечер стигнали. Хермес посочил на Аполон пещерата, седнал на един хълм и засвирил с лирата, която бил си сам направил. Нежната музика очаровала бог Аполон и той забравил яда си. Дал на Хермес кравите, за да получи лирата му. Така бог Аполон се снабдил с лира, с която свирел и веселил хората по целия свят. А Хермес летял с крилатите си сандали с бързината на мисълта като вестоносец на боговете и покровител на пътниците, търговците, крадците и ораторите.

Планетата Венера

ВЕНЕРА, най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната, вероятно е първата планета („блуждаеща звезда“), която хората са опознали сред звездите. Със силния си блясък тя е привличала погледа им сутрин преди изгрева на Слънцето като Зорница или пък вечер след залеза на Слънцето като Вечерница.
Видимият блясък на Венера й придава някаква тайнствена красота и за нея се е запазило името Венера. Така римляните са наричали Афродита, богинята на красотата и любовта.

Според един вариант на древногръцката митология Афродита била дъщери на Зевс и на океанидата Диона. Според друг вариант, който е по-разпространен, тя била дъщеря на Уран (Небето), родена от бялата като сняг пяна на палавите морски вълни, недалеч от остров Китера. Лек ветрец като подхванал нежно току-що родената богиня Афродита, я отнесъл на остров Кипър. Там младите хори я облекли в разкошна златиста дреха и сложили на главата й венец от свежи цветя.
Заобиколена от своите спътници — хорите и харитите — богините на красотата и грацията, Афродита блестяла със своята величествена красота и прелест. Където минела, лъчите на Хелиос по-ярко блестели, избуявала тревата, а цветята разцъфтявали и ухаели с дивен аромат. Птичките по-весело пеели, а хищните зверове — лъвове, тигри, хиени…, я заобикаляли и кротко ближели нежните й ръце.
Ерос и Химерос отвели Афродита на Олимп, гдето боговете в посрещнали с приказна тържественост. От висините на Олимп вечно младата и най-красивата богиня Афродита господствувала над света. Оттогава богове и смъртни се подчиняват на нейната власт. Тя буди в сърцата им страстна любов с помощта на своя син Ерос.

ЕРОС — весело, игриво и палаво момченце, със златистите си криле летяло като тих ветрец над земи и морета. В ръцете си винаги държало малък златен лък, а на рамото си — стрелник със стрели. Никой не можел да се защити от винаги улучващите стрели на Ерос, защото хитрото момченце умело се криело и никой не можел да го види. Щом стрелата на Ерос пронижела сърцето на бог или смъртен, любовта избликвала и той заживявал облян в радост, щастие, дивни надежди и мечти. Но стрелите на Ерос носели и любовна мъка, страдания и дори гибел при несподелена любов. Не един път палавият Ерос пронизвал със стрелите си и сърцето на великия господар на Небето и Земята Зевс и му причинявал страдания.
Зевс знаел, че синът на Афродита Ерос ще причинява страдания и нещастия на много хора по света. Затова искал да го умъртви при раждането му. Но богиня Афродита, узнала намеренията му, скрила сина си в непроходими гори. Там го откърмили две лъвици. Пораснал Ерос и като пратеник на своята майка, богиня Афродита, със стрелите си сеел сред хората любов, радост и щастие, но понякога им създавал и любовни мъки и страдания.

Венера и в мъжката, и в женска карта разказва как влизаме във връзки, какво ни мотивира да стоим в тях, какво очакваме от брака, какви партньори привличаме.
Венера във Везни, Водолей или Близнаци любимият човек трябва да бъде преди всичко приятел. Дългите и интелектуални разговори й действат като афродизиак. Венерите в Рак, Риби или Скорпион ценят страстта, бурните емоции, напрежението, сливането, отдадеността, лоялността и взаимната грижа във връзката. Венера в земни знаци е Деметра, земята, която ще те нахрани, ако достатъчно дълго и търпеливо я обгрижваш. Венера в Овен, Лъв или Стрелец очаква да намери във връзката своята муза, която да я вдъхновява за подвизи, приключения, растеж и живот.  

Планетата Марс

Със своя видим кървавочервен цвят тази планета е привлякла погледа на хората още в дълбока древност и заради това е наречена МАРС. Така римляните наричали древногръцкия бог на войната АРЕС.
Бог Арес, син на Зевс и Хера, не обичал нищо друго освен войната. Нищо не радвало сърцето му така, както жестоките битки и кръвопролитните войни между хората. Въоръжен с меч и огромен щит, с шлем на главата, той се носел яростен сред сражаващите се и ликувал, като гледал как воините падали окървавени със стонове и ридания. Той тържествувал, когато успявал да прониже с меча си някой воин и от раната му бликне гореща кръв. Заслепен от жестокостта си, бог Арес убивал безразборно. Колкото повече трупове гледал около себе си, толкова по-голяма радост изпитвал.
Никой не обичал бог Арес. Даже Зевс неведнъж му казвал, че ако не му бил син, щял отдавна да го затвори в мрачния Тартар, за да се мъчи наред с титаните. Само две верни помощнички и спътнички имал бог Арес — богинята на раздора Ерида и сеещата убийства по света богиня Енюо. Само те двете обичали Арес и изпълнявали послушно желанията му, като отивали там, където ги изпращал, за да сеят раздори и убийства сред хората. След тях, с вихъра на войната отивал бог Арес, ликуващ от кръвта, която се проливала пред очите му.
Неведнъж бог Арес бил побеждаван и принуждаван да се оттегли от бойното поле. Побеждавала го войнствената дъщеря на Зевс Атина Палада със своята мъдрост и със спокойното осъзнаване на силата си. Заставала тя пред свирепия Арес със своя блестящ шлем, с дълго остро копие и огромен щит и го заставяла да избяга в планините от нейната войнствена сила и мощ. Щом бог Арес напускал бойното поле, войната свършвала и хората заживявали в мир и благоденствие.

Спътниците на планетата Марс

Планетата Марс има два спътника — Фобос и Деймос, открити от А. Хол през 1877 г., по време на великото противостояние на Марс.
Според древногръцката митология богът на войната Арес имал двама синове, които винаги го придружавали. Единият се казвал Фобос (Страх,) а другият — Деймос (Ужас). Със своя баща те винаги участвували в битките и войните.

Как влияе планетата в хороскопа? Марс е мъжката либидна енергия, първичната воля за живот, чрез която се бием или бягаме, защитаваме племето от нашественици, ловуваме, за да оцелеем и преследваме обекта на желание, за да не се затрие човешкият род.
Марс е двигател, който задвижва нашия хъс за действие и произвежда адреналин за работата на мускулите. Той преодолява инерцията на материята, разчиства пречките, постига резултатите, дава съревнователен дух и насърчава спорта. Без Марс светът би бил скучно място.
Той е смелият воин, който се впуска в битка без страх пред опасностите. Трябва да му намерим благородна и смислена кауза, за която да работи, за да не пилее ценен енергиен ресурс в безцелни дейности и инфантилно удовлетворяване на първични, в това число сексуални, желания.
Съвременният еквивалент на мъжката марсова енергия е амбицията за постигане на краткосрочни и дългосрочни цели, на статус и притежания в света. Откриваме я в бизнес инициативността, в конкуренцията. Ако Марс в рождената карта е прекалено акцентиран като позиция и присъствие, целите се преследват безскрупулно и силово. Това активира марсов отклик у другите, които ще се съпротивляват на нашия натиск и нападки.
Потиснатата марсова енергия се проявява като липса на инициативност, неспособност за набелязване и постигане на цели, лесно отказване от борба и рухване пред лицето на трудностите. Такива хора не могат да казват не и да изразяват гнева си.
Трупат го в себе си и един ден изневиделица се преобразяват пред очите ви, изригвайки като мощен вулкан и помитайки всичко наоколо. За да се овладее това разрушително качество на Марс, човек трябва да се научи да отстоява позицията си на време и на място, да не се страхува да се заявява. Марсова енергия на малки дози, регулярно.Марс се чувства превъзходно в огнени знаци, но е затормозен във водни и понякога във въздушни знаци.В мъжки хороскоп Марс е психическа същност, с която мъжете се идентифицират, и по позицията му можем да съдим за начина, по който любимият представител на силния пол проявява и живее своята мъжественост в нейното сексуално, ментално и емоционално изражение. Ако червената планета в хороскопа е в предизвикателна позиция, мъжът може да се чувства непълноценен. Често жените се припознават в женските планети в хороскопа, изграждайки своята полова и личностна идентичност, и не живеят мъжката част от природата си, но затова я проектират върху мъжете в живота си. По положението на Марс в една женска рождена карта може да се съд за типа мъже, който ще я привлича.Определено Марс говори в нас, когато сме гневни, критични, заядливи и досадни. Това обаче е неговият негативен глас, който се чува, когато сме изгубили посоката на живота си. Често жените очакват от мъжа до тях да ги направлява, обгрижва, подсигурява. За да започнат да преживявават своята марсова част по позитивен начин и да освободят мъжете от несъзнателното очакване ги да носят на емоционалните си рамене, жените е хубаво да работят с Марсовата енергия, да я вложат в житейска цел, да творят и да се осъществяват себе си според повика на душата си.

Планетата Юпитер

От спокойния и силен златист видим блясък на тази планета лъха нещо величествено и грандиозно, когато се наблюдава. Затова е наречена с името ЮПИТЕР. Така римляните наричали древногръцкия бог Зевс — владетеля на Небето и Земята, господаря на богове и смъртни. Със своите мълнии той унищожавал всеки, който нарушавал установения от него ред и законност в света. Затова древните народи го наричали Гръмовержеца Зевс.

Планетата, която познаваме като Юпитер, винаги била именувана на  върховния бог на съответната култука. Древните гърци, например, я наричали Зевс, римляните – Юпитер, германските племена – Тор. Всички те били гръмовержци. И невероятно, но факт – на самата планета Юпитер бушуват множество бури, а електрически разряди под формата на мълнии са обичайно явление в горния край на атмосферата й.
Да не говорим, че планетата е не просто най-ярката на небосвода, тя е и най-гигантската в Слънчевата система – с една дума, господар си е. В древен Шумер градовете били устройвани в хармония с небесния ред и всяка професия била подчинена на небесен господар. Юпитер бил символ на министър-председателя, затова и до ден днешен неговата величественост се асоциира с правото и закона.
В гръцката и римската митология царственият бог не страдал от недостиг на любовници. Пожелаел ли жена, имал я, а семето му било могъщо и категорично. А днес астрономите знаят, че Юпитер държи в гравитационното си поле поне 63 спътници, повечето наречени на имената на похитените от него жени, и продължава да привлича последователи под формата на астероиди.
 Позицията на Юпитер в рождената карта по дом показва в коя житейска сфера ние сме благословени и можем без усилие да привлечем изобилие и добър късмет. Там бихме могли да пожънем успехи, ако си позволим да се понесем на крилете на вдъхновението, да поемем риск и да заложим на развитието и растежа. Силен Юпитер подпомага доволно духовното израстване на индивида.

Знакът, в който се намира Юпитер, показва по какъв начин израстваме и се възползваме от благата на живота. Когато Юпитер е в огнени знаци, увереността се подхранва от инициативност, активност, постижения, широка визия и творческа реализация. Юпитер във водни знаци ни води добре, когато се вслушваме в инстинктивните усещания и посланията на емоцията. Юпитер във въздушни знаци дава възможности, когато залагаме на социалния и интелектуалния обмен и работим за изграждането на мрежи от хора и идеи. Земният Юпитер е извор на шансове, когато прилагаме практичен, прагматичен и работарски подход към живота. Взаимоотношенията на Юпитер с другите планети в хороскопа показват  доколко леко възприемаме нови идеи, разширяваме светогледа си и обогатяваме съзнанието си.

Спътниците на Юпитер
Телескопичната епоха в астрономията започнала от онази ясна и мразовита нощ на 7 януари 1610 г., когато Г. Галилей насочил своята малка далекогледна тръба към небесните тела. Около планетата Юпитер той видял четири слаби „звездички“, за които не след дълго време се убедил, че са нейни спътници.
В продължение на 282 години били известни само Галилеевите четири спътника на Юпитер. Петият му спътник бил открит от Бернард през 1892 г., Перайн (в 1904 и 1905 г.) открил шестия и седмия, а Мелот през 1908 г. открил осмия спътник на Юпитер. Следващите четири спътника били открити от Николсон през 1914, 1938 и 1951 г. (като два били открити от него през 1938 г.). През септември 1974 г. Ч. Коуел откри тринадесетия спътник, а не след дълго и четиринадесетия спътник на Юпитер.
Около Юпитер обикалят 14 спътника. Те са номерирани с римски цифри по реда на откриването им. Само първите пет от тях имат имена. За останалите девет спътника откривателите им не са се възползували от правото си да им дадат имена. Тези спътници на Юпитер (VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV) от всички известни сега 34 спътника в нашата Слънчева система нямат имена.
Съгласно традицията в астрономията имената на планетите се избират от римската митология (с малки изключения), а на спътниците — от гръцката митология (също с някои изключения), В съответствие с това имената на първите пет спътника на Юпитер (Йо, Европа, Ганимед, Калисто и Амалтея) са свързани със Зевс[1] (или Юпитер в римската митология).


Първият спътник на Юпитер е именуван с името Йо — дъщерята на речния бог Инах, първия цар на Арголида. Трагедията на нейния живот е разказана в древногръцката митология.

Прелестна била Йо в своята младост. Красотата й могла да се сравнява само с красотата на най-хубавата богиня. Един ден от висините на Олимп Зевс видял Йо в градината на бащиния й дворец. Възхитен от божествената й свежест и красота, той веднага се превърнал в тъмен облак и се спуснал към нея. Но ревнивата му съпруга Хера научила, че Зевс е при Йо. Заслепена от ревността си, тя намислила да погуби Йо. За да спаси любимата си, Зевс я превърнал в една бяла като сняг крава с големи мили очи. Хера, като скрила злобата си, помолила Зевс да й подари тази крава, която много й харесвала. Зевс й подарил кравата. Но щом Хера станала господарка на кравата (Йо), веднага я подложила на страшно мъчение. Тя я предала на стоокия Аргус (олицетворение на звездното небе) да я пази на върха на една висока планина. Ден и нощ Йо стояла на едно място и страдала, но пред никого не можела да излее мъката си, защото не можела да говори. Тя само жално мучала.
Зевс виждал страданията на Йо. Един ден той извикал сина си Хермес — вестителят на боговете, и му възложил да отвлече Йо. Незабавно Хермес полетял на крилатите си сандали и пристигнал на планинския връх, гдето стоокият Аргус пазел Йо. Седнал до Аргус и започнал да му разказва увлекателни приказки, с които го приспал. Щом Аргус затворил и последното си око, Хермес с един замах на огромния си меч му отсякъл главата. Освободена, Йо тръгнала по планинския склон.
Като освободил Йо от вечно будния Аргус, с това Зевс не я спасил от злобата на ревнивата си съпруга. Напротив, омразата на Хера към Йо станала още по-голяма. Тя изпратила един огромен стършел с дълго остро жило да гони кравата Йо и да не й дава нито миг покой. Гонена от стършела, Йо тичала от страна в страна, обляна в пот, пяна и кръв, докарана до лудост от непоносимите мъки. Бясно тичала кравата Йо през равнини, долини, високи планини и гъсти гори, а стършелът летял след нея и час по час забивал острото си жило в тялото й. Не останала страна на Земята, през която да не е преминала в бесен бяг нещастната крава Йо. Най-после тя стигнала крайния Север, до скалата, на която бил прикован благодетелят на хората — титанът Прометей. Той й предсказал, че краят на страданията й ще дойде, когато отиде в Египет. Показал й пътя, по който трябва да върви, за да стигне в тази далечна страна. Изслушала Йо думите на Прометей, хукнала на юг, но стършелът полетял след нея. Още много страни и морета преминала кравата Йо и най-сетне стигнала в Египет. На брега на благодатния Нил Зевс възобновил човешкия образ на Йо. Тя отново засияла в своята младост и божествена прелест. От Зевс Йо родила син Епаф — първия цар на Египет, родоначалника на славно поколение герои, между които и на най-прославения от всички герои Херкулес, който освободил Прометей.


Вторият спътник на Юпитер е наречен с името на Европа — дъщерята на цар Агенор, която с красотата си съперничела на безсмъртните богини. Очарован от красотата на Европа, Зевс се превърнал в бик и я отвлякъл на остров Крит.


Третият спътник на Юпитер е наречен с името Ганимед — син на троянския цар Лаомедонт.
Прекрасен и строен като бог Аполон бил Ганимед. Той пасъл стадата на баща си по вечнозелените склонове на планината Ида. Но Зевс чрез своя Орел го откраднал и го оставил на Олимп сред боговете, като го надарил с безсмъртие. Там го направил виночерпец. По време на пиршествата, които боговете често устройвали на Олимп, Ганимед заедно с вечно младата Хеба — дъщерята на богиня Хера, им поднасял амброзия и нектар.
Потънал в скръб и мъка цар Лаомедонт, когато разбрал, че синът му Ганимед по нареждане на Зевс е отнесен на Олимп. Ден и нощ сълзите текли като река от очите му. Смилил се Зевс над неговите страдания и му изпратил прекрасни коне. Впрегнал ги в колесницата си Лаомедонт и като вихър летял из владенията си. Той толкова силно обикнал дивните коне, че за нищо на света не искал да се раздели с тях. Заради тази прекомерна привързаност към чудните коне цар Лаомедонт си навлякъл омразата на великия син на Зевс Херкулес.
По нареждане на Зевс бог Посейдон и бог Аполон трябвало да служат на цар Лаомедонт. Той им възложил да изградят стените на Троя. Двамата богове изпълнили поръчението му и поискали да им плати. Лаомедонт ги изгонил и дори ги заплашил, че ще им отреже ушите, ако настояват да им плати. Отишли си двамата богове.
Не минало много време и бог Аполон изпратил мор във владенията на цар Лаомедонт, който превърнал в безжизнени пустини обширни области. Бог Посейдон пък изпратил от дълбочините на Морето едно ужасно чудовище, което всеки ден опожарявало морския бряг в околностите на Троя. Бедствието ставало все по-голямо. По думите на оракула страната можела да бъде избавена от него само ако цар Лаомедонт даде на чудовището единствената си дъщеря Хезиона.
Оковали нещастната Хезиона в железни вериги и я оставили на морския бряг. Тъкмо когато чудовището излизало от морето и се насочило към обляната в сълзи Хезиона, пристигнал в Троя Херкулес с войската си. Той предложил на Лаомедонт да спаси Хезиона, ако му даде чудните коне. Лаомедонт веднага се съгласил.
Херкулес убил чудовището и отвел Хезиона в двореца при баща й. Но когато поискал конете, Лаомедонт го изгонил от двореца си и го заплашил, че ще го накаже най-жестоко, ако някога се върне в Троя. Отишъл си Херкулес, но в сърцето си затаил силна омраза към гордия цар Лаомедонт.


Четвъртият спътник на Юпитер е наречен с името Калисто — дъщерята на Ликаон, царя на Аркадия, която с божествената си красота очаровала егидоносеца Зевс.


Петият спътник на Юпитер е наречен с името на козата Амалтея, с божественото мляко на която е отхранен Зевс на остров Крит.
Зевс често играел с козата Амалтея по зелените ливади. Веднъж той така здраво хванал единия и рог, че го счупил. Разблеяла се козата от болки. Зевс с божествената си сила, като премахнал болките, обещал на Амалтея, че когато порасне и стане господар на света, ще надари счупения рог с вълшебни способности — от него като река да текат жито, вино, мед, мляко, богатство, слава и всички други блага в света. Който притежавал този рог на изобилието, щял да бъде най-щастливият човек в света.
Оттогава хората мечтаят да намерят този счупен рог. Когато някой човек има всички блага, които желае, и лъчите на щастието щедро го обливат, за него казват, че е намерил рога на Амалтея.

Планетата Сатурн

Със своя спокоен жълтеникав блясък, със своето бавно видимо движение върху фона на зодиакалните съзвездия планетата Сатурн внушава величественост. Затова за нея се е запазило името Сатурн. Така римляните наричали древногръцкия бог Кронос[2].
След като Уран (Небето) станал господар на света, той се оженил за благодатната Гея (Земята). Те имали дванадесет деца (шестима синове и шест дъщери) — могъщите и свирепи титани.
Освен титаните Гея родила и трима великани — циклопи, с по едно око на челото, които всявали ужас. Уран ги намразил и ги затворил в тъмните недра на Земята и не им позволявал да се появяват на белия свят. Мъка разкъсвала сърцето на богиня Гея, като гледала как страдат нейните деца — великаните. Като не могла да умилостиви мъжа си Уран, Гея един ден извикала децата си — титаните, и поискала от тях да отнемат властта на баща си Уран. Не смеели титаните да въстанат срещу баща си. Само най-младият от тях Кронос послушал съвета на майка си. С хитрост той победил Уран и завзел властта над света.

Спътниците на планетата Сатурн

Планетата Сатурн[3] има десет спътника, които могат да се наблюдават само с по-мощен телескоп. Номерирани са по реда на отдалечеността им от планетата[4], а не по реда на откриването им, както спътниците на Юпитер.
През 1655 г. Хр. Хюйгенс открил един спътник на Сатурн, на който дал името Титан. Ж. Касини открил следващите четири спътника — Япет (1671 г.), Рея (1672), Тетида (1684 г.) и Диона (1684 г.). У. Хершел през 1789 г. открил Мимас и Енцелад, а през 1848 г. Дж. Бонд открил Хиперион. У. Пикеринг открил Феба (1898 г.), а О. Долфюс — Янус (1966 г.).
В наименованията на спътниците на Сатурн в най-голяма степен е спазена астрономическата традиция. Повечето от тях, както се вижда, са наименувани с имената на титаните — братята и сестрите на Сатурн (Кронос), който също така е бил титан. Затова на първия открит спътник на Сатурн е дадено името Титан като на брат на Сатурн. На откриваните впоследствие спътници на Сатурн, разбира се, не е било възможно да се дава общото име титан, а са били наименувани със собствените имена на титаните, които според митологията са имали. Така спътникът Япет е именуван с името на титана Япет — бащата на Прометей, и на Атлас, който на западния край на Земята поддържал на плещите си небесния свод.


Спътникът Рея е наименуван на жената на Кронос (Сатурн), майката на Зевс (Юпитер).


Спътникът Диона е наименуван на океанидата Диона. От брака й със Зевс тя родила богинята на любовта и красотата Афродита.


Спътникът Тетида е наименуван на богиня Тетида, жена на цар Пелей и майка на Ахил.


Двата спътника на Сатурн, открити от У. Хершел, са наименувани на гигантите Мимас и Енцелад.


Спътникът Хиперион е наименуван на титана Хиперион. От брака му с богиня Гея се родили Хелиос (Слънцето) Селена (Луната) и Еос (Зората).


Спътникът Феба е наименуван на най-древното божество на светлината — Феба, дъщеря на един от титаните.


Спътникът Янус е наименуван на бога на времето Янус. Той имал две лица: едното било обърнато към миналото, а другото — към бъдещето. На негово име е наречен и месец януари, от началото на който започва годината.
Митологията не е свързала Сатурн и Янус. Но тъй като първоначално Янус е бил почитал като бог на светлината и Слънцето, той има правото да бъде поставен наред със спътниците на Сатурн Хиперион и Феба. Янус като бог на времето е родственик на Кронос (Сатурн), т.е. времето.

Планетата Уран

Тази планета, невидима с просто око, е останала неизвестна на хората почти до края на XVIII в. На 13 март 1781 г. У. Хершел я открил случайно в съзвездието Близнаци със своя телескоп, който увеличавал 227 пъти. Като я наблюдавал редовно след това, Хершел скоро се убедил, че откритият от него обект не е звезда, а планета от Слънчевата система, защото освен добре видимият й диск, той забелязал и бавното й преместване върху звездния фон.
Възползувал се от правото откривателите сами да дават имена на откритите от тях небесни обекти, У. Хершел наименувал новата планета „Звезда на Джордж“ (Georgium Sidus) и я поднесъл като подарък на английския крал Джордж III. Но това име до такава степен нарушило традициите в астрономията, че астрономите от целия свят въпреки големия авторитет на Хершел не го възприели. На новата планета било дадено името Уран, взето от гръцката митология, в която се разказва как богиня Гея (Земята), мощна и силна, която давала живот на всичко, което расте и живее на нея, родила безкрайното синьо Небе — Уран, проснало се над нея като покрив.

Спътниците на Уран

Планетата Уран има пет спътника, които са номерирани по реда на отдалечаването им от нея, а не по реда на откриването им.
През 1787 г. У. Хершел открива два спътника (III и IV). Ласел през 1851 г. открива следващите два (I и II), а Къйпер през 1948 г. открива последния засега известен спътник (V).
С имената на Урановите спътници не само че не е спазена астрономическата традиция, но тя въобще не е взета предвид. В същност Хершел поставил началото на нова традиция — спътниците на Уран да се именуват на героите от известни комедии на У. Шекспир.
На двата спътника на Уран, които открива Хершел, той дал имената Оберон и Титания, които взел от комедията на Шекспир „Сън в лятна нощ“.


Според митологията Оберон е цар на самодивите, а Титания — негова съпруга. Те се скарали, когато обсъждали въпроса, има ли вярност между мъжете и жените? Ако се намерела поне една двойка верни любовници — те веднага щели да се сдобрят.
Намерила се такава двойка: Реция — дъщеря на багдадския халиф, и Хюон — рицар на Карл Велики. Всеки от тях бил подлаган на любовни съблазни и изпитания, но въпреки това оставали верни един на друг. Оберон ги похвалил за верността им и се сдобрил с Титания.


На двата спътника, които открил Ласел, той дал имената Ариел и Умбриел. Името на Ариел той взел от комедията на Шекспир „Буря“. Що се отнася до името на Умбриел, не е ясно откъде го е взел, но то може да се свърже с Umbra — сянка.
Къйпер е дал името Миранда на открития от него спътник на Уран. Това име той взел от комедията на Шекспир „Буря“.
Както се вижда, имената на спътниците на Уран могат да се нарекат шекспировски.

Планетата Нептун

След откриването на планетата Уран и изчисляването на нейната орбита около Слънцето не минало много време и се разкрило, че разликите между предварително изчислените и наблюдаваните положения на Уран растат с течение на времето. Това разтревожило астрономите от XIX в. Въпросът за причината на тези разлики започнал да ги вълнува все повече. Изяснило се, че движението на Уран около Слънцето се смущава не само от планетите Юпитер и Сатурн, но и от някое друго, неизвестно тяло — планета. Двама учени Льоверие (Франция) и Адамс (Англия) се заели по смущенията върху Уран да изчислят положението върху небесната сфера на неизвестната и невидима с просто око планета.
По предварително изчисленото от Льоверие положение над неизвестната планета тя била открита на 23 септември 1846 г. от Гале в Берлинската обсерватория. На откритата „с върха на перото“ планета дали името Нептун. Така римляните наричали бога на моретата Посейдон.

Спътниците на Нептун

През 1846 г. Ласел открил първия спътник на планетата Нептун и му дал името Тритон. В съгласие с астрономическата традиция това име е най-подходящото за спътник на Нептун. Бог Тритон е син на бог Посейдон (Нептун). Сред многото божества, заобиколили бог Посейдон около трона му в неговия дворен в морските глъбини, Тритон е на първо място. От неговата тръба, направена от огромна раковина, се разнасяли надалеч гръмотевиците и започвала да вилнее страхотна буря.
През 1949 г. Къйпер открил втория спътник на Нептун и му дал името Нереида.
Морският бог Нерей имал петдесет прекрасни дъщери — нереиди. Една от тях, Амфитрита, бог Посейдон (Нептун) откраднал и тя му станала съпруга. Двамата живеели в дивния дворец в дълбочините на морето. Затова по-правилно би било вторият спътник на Нептун да се нарича Амфитрита съпругата на Нептун.

Планетата Плутон

След откриването на планетата Нептун и отчитането на нейното гравитационно влияние върху движението на планетата Уран останали неизяснени някои слаби отклонения. П. Лоуел предположил, че те се дължат на влиянието върху Уран на някоя още по-далечна от Нептун планета. През 1915 г. той направил теоретични изследвания за неизвестната планета въз основа на неизяснените смущения в движението на Уран по неговата орбита около Слънцето.
Тези изследвания на Лоуел вероятно са подтикнали Кл. Томбо към упорито и систематично търсене на неизвестната планета в зоната на зодиакалните съзвездия. И… на 13 март 1930 г. на снимката на съзвездието Близнаци открил неизвестен обект от 15-та звездна величина. Този обект се оказал нова, неизвестна преди това планета от Слънчевата система.
Движейки се по своята орбита в покрайнините на Слънчевата система, новата планета е потънала във вечен мраз и мрак[5]. Затова била наречена с името Плутон. Така римляните наричали древногръцкия бог Хадес — владетеля на мрачното подземно царство на сенките на умрелите.
Бележки
[1] Изхождайки от това обстоятелство, съветският учен Ю. А. Карпенко предлага следните имена за останалите спътници на Юпитер: VI — Адрастея, VII — Даная, VIII — Елена, IX — Ида, X — Латона, XI — Леда и XII — Семела (спис. Земля и Вселенная, 1973 г., кн. 6, стр. 55).
[2] КРОНОС, т.е. времето, което поглъща всичко (хронос — време).
[3] Тя е заобиколена от пръстен, съставен от огромен брой малки тъмни телца с размери от 1 см до 1 метър, които независимо едно от друго се движат по Кеплерови орбити около планетата. Пръстенът на Сатурн може да се наблюдава само с телескоп. В зрителното поле на телескопа Сатурн с пръстена си представлява една удивителна и незабравима картина.
[4] С изключение на спътника ЯНУС, който е най-близо до Сатурн, но вместо да носи № 1 носи № 10.
[5] От нея Слънцето се вижда като ярка звезда.

Материалите са почерпени от chitanka.info и книгата на Ангел Бонев "Митове и легенди за Съзвездията"


 


 

 

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар