Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

неделя, 20 декември 2015 г.

ВкусНа Магия- традиционни рецепти


Традиционни български ястия
Тук ще споделям рецепти от българската кухня, които съпровождат всеки български празник. Така ще допълня знанието стаено, този път в ръцете на българката.


Да се вложиш като кора от баница...
















Една приказка разказана от новогодишната ми баница...


Докато месих новогодишните мининки с масълце у дома, този път по рецепта на моята леля американка, едната кора се оказа много "упорита"- почти като мен самата.
Нали казват, че всеки майстор влива енергията си в нещата, които прави.

Та, упоритата кора се форормяше като едно голямо разточено многолистно сърце. Леко кривичко, нежно, но много упорито. Бялото и пухкаво тесто все не заемаше "правилната" кръгла форма.
Рекох си "не може тъй", трябваше да е кръг (нали винаги е добре да спазваме рецептите, а точените кори обикновенно са кръгли ;-) ).
Точих, разточвах, дърпах отлEво, отдEсно, но не би.. Кората си остана сърце, при това Това сърце ставаше все по-голямо и по-голямо...Аз точих и наблюдавах, какво "раждат" ръцете ми. Да...баницата май ми "проговори" с нежен глас...
Накрая я оставих таз кора, ей така като Сърце и я сложих в баницата, заедно с останалите "правилни кръгли кори" ;-).

Дойде редът и на късметите, които да сложа вътре...за всяко парче нарисувах естествено по едно сърце...Когато вечерта хората намираха своя късмет, увит в станьолчето, всеки очакваше нещо по-така, познато. Ама, найсе изненадах ги. Във всяко парченце, се намираше по едно ключенце...във "неправилната" форма на сърце.
"Това е саботаж" каза някой..."Анна е нарисувала на всякъде сърца". Разсмяха ме...

Затова реших да споделя този свой смях...Пожелавам на всички ни...да сме наблюдателни, какво "раждат ръцете ни" и какво идва към нас, да сме упорити като това Сърце, да виждаме как, дори и баницата може да ни проговори, за вложеното вътре в нас и да го проявяваме с радост, да сме свързани с майсторът, творецът в нас.

Да бъде и да е от сърце, каквото и да правим да се "вложим" в Него като тази кора в баницата!

А рецепта няма да ви дам, защото тя е различна за всеки...какво обичам, какво ме радва да проявявам, кое е "нещото" което никога не отпада...вътре в нас и винаги ни носи радост. Това Е. Другото са просто готови рецепти за щастие. За щастието на друг готвач. Аз опитах...и сама "станах" тази кора. И важното е ...да не ни е страх да си изцапаме ръцете с брашното, да не ни е страх да грешим...да не се притесняваме, че ще ни нарекат "саботьори", докато си облизват пръстите, питайки ни за рецептата...рецептата за щастие...

Благодаря и Честита нова 2018 година.


Колачета за Игнажден


Продукти за 10-12 гевречета

3 чаени чаши брашно
1 аена чаша хладка вода
1/2 кубче мая, може и сода
3 щипки захар
2 щипки сол
2- лъжици олио
Семена по избор за поръсване
В купа се добавя маята, която се разтваря във вода, като към сместта се добавя и захарта. Остава се да втаса. Който ползва сода е добре да пресее содата, преди да я използва.
Добавя се останалото количество от хладката вода.
Добавят се брашното, солта и олиото
Замесва се тесто, което трябва да е еластично.
Тестото се заточва и се слагат семената
Следва повторно премесване
Оставя се да втаса отново

След като тестото е втасало дорбе, се оформят гевречетата. Те са толкова на брой колкото и харата в дома. От това тесто се замесва и кръст. Той е предназначен да пази от злини дома през цялата година. .

Печенато е във фурна, като гевречетата се пекат до златисто. Замесеният кръст също се пече като гевреците. Слага се някъде на високо място.




На Димитровден се приготвя сладка пита:
Пита с ябълки:

Продукти:
1 кг. брашно
1,5 кг. ябълки
25 гр. мая
захар на вкус
100 мл. олио
100 гр. орехи белени
1 ч.ч вода, щипка сол
настъргана кора от лимон по желение.


Притогвяне:
Брашното се пресеява през сито, за да е пухкаво. Слага се в дълбок съд. Добавят се водата и с предварително разтворената мая вътре се разърква с брашното до получаването на тестото. Водата трябва да е хладка, не студена или топла, за да втаса тестото добре.

Тестото се оставя за 2 часа на топло място, зъвито с кърпа, за да втаса.
След като е готово се разделя на три равни части- топки, като от тях са оформят три отделни кори. В отделна купа са настъргват ябърките, добавят се и орехите към тях. Захарта оставете за накрая- с нея само поръсете корите, за да не пускат плодовете сок и да не станат корите глетави, когато слагате сместта. Към всяка кора се довавят ябълките и орехите. Добавя се обилно захар, както казахме отделно.
Предварително настърганите кори от лимон се дабовят към всяка кора отделно като се поръсва кората, след като сте добавили захарта.
В съд, в който ще печете- най-често голяма тава или типсия поставете първата кора, след това втората, а с третата "захлупете" питата. Предварително намажете съда с обилно с олио.
Печете на умерена фирна до зачервяване на питата и до пълното и изпичане.

Съвет: Ако ябълковата смес ви е твърде мокра, то сложете малко галета вътре, за да отнеме от водата на плода и за да не ви става глетава питата.
Наздраве и весел празник.



Храната е една от магиите, с които българите са захранвали като тялото, така и духа си. Тя присъства неотменно в обреди и ритуали, с които са почитани и природата и човека. Храната е част от българската култура и за мое щастие е част и от миналото на моя род. Затова когато се говори за храна, неминуемо ми замирисва на "дом".
Та както е казал народът "Крушата не пада по-далеч от дървото". Е няма как да се усети тази миризма, ако сами не си я сътворим. Затова и съм щастлива да ви представя рецепти с ВкусНа Магия.
Никога няма да забравя вкусните ястия на село, наситеното жълто на домашната кокоша супа (не пилешка, тя този "цвет не лови", каваше баба). Трудно ще забравя иуханието на топлия зелник, изпечен на дърва, както и красивия цвят и наситен вкус домашната вишновка (която аз имах честта сама да правя). Да, друго си е да се обърна към традицията и дедите си. Сега ще споделя и с вас късче от тази вкусна магия.
Накратко историята "ВкусНа Магия"
Моите баба и дядо- Баба Райна и Дядо Митко, наричан Митко Чудото, са били известни готвачи в цяла софийска околия. Били са канени на празненства, събори (така са се наричали комай фестивалите в минлото), били са готвачи в свои и чужди кухни, държели са кръчмата на село. А както знаете това е било мястото за ежедневни сбирки- все около храната и питиетата. А както знаете хубав празник без храна, не става. Затова баба и дядо са били са хора, които всички тачат и помнят с добро и до днес. И то не само заради ястията, които са създавали, и за които все още се говори, но и заради истинския си характер- откровени, силни и запознати с магията на храната.

Рецепти за вкусните и здравословни ястия за всеки български празник са част от българското нематериално културно наследство и заслужават почетно място в този сайт, както и на нашата трапеза. Знам, че здравословното хранене е на дневен ред за всеки съвременен човек. Запретвайте ръкави и влизайте в кухнята, но не за да готвите, а за да свещенодействате. Защото храната е магия. Успех!
На когото му е интересно, може да проверява статиите ми тук, за да научи повече.
Благовец
Медна питка

Продукти:

1 кг брашно
1/2 пакетче мая
150 г прясно мляко
150 г хладка вода
5 г сол
35 г масло
100 г мед
Начин на приготвяне:

  • Брашното се слага в купа, в средата му се прави кладенче, в което се налива хладкото мляко, водата и стритата мая.
     
  • Замесва се тесто, от което се прави питка, която се поставя в намазана с масло тавичка. Оставя се да втаса.
     
  • Пече се в умерена фурна. Още топла се намазва отгоре с мед.

Риба плакия
  1.  средни скумрии










  2. 4домата, нарязани на филии
  3. 2моркова, нарязани на тънки кръгчета
  4. 1зелена чушка, нарязана на кръгчета
  5. 1червена чушка, нарязана на кръгчета
  6. 2 глави лук, нарязани на тънки кръгчета
  7. 4 резенчета лимон
  8. 100 мл бяло вино
  9. 50 мл олио
  10. 4 с. л.нарязан магданоз
  11. 4 с. л.орехи, едро счукани
  12.  сол, черен пипер на вкус
     Рибата се почиства и се отделят филетата. Посоляват се и се поръсват с пипер. Подреждат се в тава.
  13. 2.Върху рибата се подреждат на пластове доматите, морковите, чушките и лукът. Леко се посоляват. Всичко се залива със сгорещеното олио. Виното се налива в тавата. Слага се да се пече на 180° С около 20 мин. Поръсва се с орехите и магданоза и се допича още 5 мин. Плакията се сервира студена
Бъдни вечер
Домашна рецепта за най-вкусните
Постни сърми и пълнени сухи чушки

Продукти:
Подберете добре оформени втасали злеви листа (колкото броя сърми искате да приготвите). Зелето е добре да се сложи около Архангелова задушница, за да е готово по това време на годината- за Бъдни вечер.
Чушките трябва даса домашни и добре изсъхали. Те предварително се киснат във топла вода, за да се отпуснат. Внимавайте да не ги оставите дълго във водата, защото ще ви се разкиснат. Отцедете ги преди да ги напълните.
Пригответе си и:
2 чаши ориз
Червен пипер 2 ч.л.
Черен пипер 1 ч. л.
Сол на вкус
1 стрък праз лук
Ронена домашна чубрица- няколко щипки
Сухи сливи или стафиди
Приготвяне
Тук реално се случва магията, така че четете внимателно.
Празът се нарязва и се задушава с малко олио и вода. Добавя се оризът, изчистен и предварително измит със студена вода. След това се добавят пиперите, чубрицата и солта.

Важно- оставете сместта да ''си поеме дъх'' за половин час.
Вземете зелевите листа и изрежете кочанчето на всяко от тях. В противен случай то ще ви пречи да навивате сърмите. Ако листата са прекалено големи разрежете едно на две половини.
Сложете по две супени или една дървена лъжица от сместта. Добавете синя слива или няколко стафиди. Завийте сърмата като пощенски плик и поставате в дълбока тава за печене. Чушките се пълнят като им се оставя място отгоре, защото оризът набъбва и може да ги спука и плънката да се разпилее. Запечетват се отгоре с брашно. Подредете ги в съда.
Добавете 2 към 1 вода и важно- зелев сок. Не слагайте много от сока, ако ви е много солен, това е втората магия на тази рецепта. ;-)
Когато тавата се напълни порядъчно, я залейте със сока и водата и я оставете да се пече на умерена темтература в печката. Излишно е да споменавам, че печката на дърва придава допълнителен аромат, на това ястие при това неповторимо, така че, който е на село смело да хвърля дървата в огъня. Пече се около час докато плънката омекне.


 Важно преди да сервирате оставете ястието да престои. Ще се учудите, но то става още по-вкусно, ако го опитате на следващият ден. Пробвайте. Аломатът на сърмите в съчетание с печените селски чушки е неповторим. Ако пробвате, тази рецепта, гарантирам че руцепторите ви ще останат много доволни и скоро няма да сесетите да правите по друг начин постни сърми. Изпитано във времето е. Насладете се и празнувайте с радост.










Резултатът ухае вкусно.
Редултатът







петък, 18 декември 2015 г.

Да танцуваш в огъня- Нестинари



Умението да танцуваш с огъня


Задавам си въпросът ще успеем ли да опазим своето нематериално културно наследство, разбираме ли го, тачим и познаваме ли традицията и своя дух, почитаме ли нашите предци? 
"Дърво без корен изсъхва" народна мъдрост

Огънят е символ на топлината и светлината, на съзидателните сили на Слънцето. Той е първообразът на мъжкото начало в българската традиция, почитан и зиме и лете. Като Господар на деня и на новото начало - на възкресението на Феникса от пепелта, на семето, което пуснато в почвата, символизира оплодителните сили на мъжа и гарантира продължаването на рода и неговата сила. Като символ на слънчевото начало в народните вярвания огънят - Слънчевия бог огрява тъмната Земята, за да я стопли и за дари със силите на Небето, та тя да роди и отгледа плода- било то човек, животинка, житен клас. Всичко се е подчинявало на тази сакрална връзка между небето и земята, където човекът е мини творец и осъществява връзката между Земното и Небесното чрез своите действия. Чрез полаганите от него грижи за земята и общността и измолването на благословия се е осигурявало и процъфтяването на хората и тяхното благоденствие. 

Танцувай в огъня, за да живееш пречистен

В магическата Странджа планина на 3-4 юни всяка година отбелязват нестинарските празници по стар стил и се изпълняват танци върху огън (жарава). Историите за нестинарите винаги ме завладяват и ме карат да мечтая и аз някой ден да вляза в жаравата боса, без страх, да затворя очи и се оставя... Предполагам, че това се случва, защото в зората на новия ден и лятото, меката светлина на огъня, ритъмът на тъпана и пробивната мелодия на гайдата, както и събралата се глъч около него, могат да омагьосат всеки земен човек. А нали тук уж сме земни...и с мен е така. Магия е. Истинска- българска. 

Съществува една легенда- тази за мома Нуна от село Българе. По време на турското владичество през селото на път за Малко Търново минал турски големец. Когато зърнал мома Нуна, пленен от красотата й, решил, че ще я иска в харема си. Нуна дала дума- ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла, но ако се провали ще остави и нея и селото на мира. Привечер в селото лумнал голям огън и така докато останала само жаравата. Тогава Нуна влязла и преминала през хармана, а турчинът не успял. Девойката се спасила, а с нея и селото от посегателствата на велможата. И до днес в Странджа се разказват истории за последната нестинарка от село Българе- баба Злата. Тя била внучка на онази мома Нуна, която влязла в огъня и отървала и себе си и селото от нахалния големец. Този спомен е още жив в сърцата на местните хора и историите им не спират да вдъхновяват всеки, който се е докоснал до тях. Празникът се чества като преход от пролетта към лятото на датата на Свети Свети Константин и Елена по стар и нов стил. По традиция празникът се отбелязва в продължение на цели три дни. По това време е забранена работата на полето, в противен случай хората вярват, че Св. Константин и Елена ще изпратят на земята градушка и ще погубят реколтата им. Хората се събират на площада, където се пали голям огън. Задължително се прави и курбан като жертвоприношение в името на светците. Устройва се „панигир“ - обща трапеза, на която всеки носи по нещо. На масата трябва да има вино, погачи, агнешко месо. Когато огънят стихне, идва ред на нестинарите.

Огненият танц на пречистването

Нестинарството е огнен танц, който се играе върху жарава. Не всеки може да се впусне в това начинание – умението се предава „по наследство“ от най-възрастния танцуващ. Освен това за нестинарството се иска и призвание. Легендите разказват за момък на име Константин, който влязъл бос в огъня, за да защити Бог. Тогава Бог го избрал за свой помощник – задачата на Константин била да изпраща на жаравата всеки, който е извършил някакъв грях, за да се пречисти.

Друга история твърди, че нестинарството е тръгнало от красиво момиче, което живяло в село, където жителите нарушавали божите закони. За да изкупи греховете им, то танцувало в огъня. Хората вярват, че пламъците имат способността да пречистват душата.

Под музиката на тъпана и държейки иконата на Свети Константин и Елена, нестинарите влизат в огъня. Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц и изпадат в транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, а някои дори вярват, че се свързват със светците, които им помагат да лекуват и пророкуват. Та...нали ви казах, че е истинска магия- българска.
...

петък, 16 октомври 2015 г.

Скритото познание- семинари

                                                        
 
 
Зимните празници - Коледа
 
 
 
 
Какво е онова, знание което стои зад празника наречен "Коледа" зад символичнното колаче и похода на коледарите в зимната нощ? В тази обредност има повече отколкото в много книги свързани с поучение за връзка ни с природата, както и въплатено знание за възпитанието в ценности и трудолюбие у човека. Повярвайте, не всичко се изчерпва с украсата от светещи лампички, елхата и гостите, с пазруването и размяната на подаръци. За да научим повече - защо и какво се прави на този празник, заповядайте отново на месечната ни среща. Очаквайте следващото издание на тема "Фолклорната традиция"от мен, формация "Българанима" и читалище Алеко Константинов София. През месец декември ще ви събера отново, за да научим какво знание е стаено в обредността на Коледните празници.
Кое, как се прави и защо...очаквайте допълнителна информация в групите във фесбук и следете блога ми. Ще се изнанедате, когато откриете, че магията на българския фолклор е жива и дори и сега в тези времена имаме възможност да се докоснем до нея - естествено отново с песен, лекция и дискусия. Добре сте ми дошли.


Бъдникът- магическият огън от небето

Бъдникът- дървото, към което се отнасят като към човек. В тази нощ всичко оживява. Нашите предци не само шетат и приготвят трапезата за празника, но се свързвт с невидимия свят и с духа на майката природа. Чрез изборът на Бъдник, благословията на дома влиза при стопаните. Дървото е тачено, като човек и носи магически свойства. Около него се организира целият празник и най-свещеното място в къщата- огнището се приготвя специално. По Бъдника се гадае, а пепелта му служи за цяр през цялата година. Той е центърът, символизиращ Слънцето и мъжкото начало. Той носи и символа на огъня, чрез който земята отново ще се стопли, за да роди, който топли цялата къща и всичките й обитатели...- хора и животни. Опазвнето му в нощта на Бъдни вечер, да не загасне е задължително условие за добрия късмет и здравето на стопаните. Затова над него се бди, от тук идва и наименовнието на целия празничен обред “Бъдни вечер”.
  Змейове, хали, лами

Събитието- Змейове, лами и хали
Песен и приказки за "Змейове, лами и хали". Очаквам ви...03.11.2015 г. вторник, в читалище Алеко Константинов, гр.София, Оборище 73.
Линк към събитието
Линк към снимки от събитието:
 
В българската приказка са стаени много знания и прастари митове за свръх естествени същества, като змейове, носят се предания за силни хора, за лечители и знахари, между които се срещат и много женски образи- баби, жени и моми. Какви ли са тези същества, които населяват българските земи от край време? Дали взимат или дават те - на нас хората и какво, ако е така? Дали змеят е този, които предава магията на хората? Елате, за да чуем и потърсим заедно отговора...защото той е скрит, но в нас мъдростта, дреме и ни чака, за да се събудим за силата на своя български корен.
 
Повече информация за змея

Змеят е свръхчовешко същество, както и самовилите; невидим е, каквото всичките други същества, за които говорихме; но както самовилите, когато иска, става видим и става на момък, ако е змей, и на мома, ако е змеица.

На човек прилича в много неща: яде, пие, жени се, ражда, па и умира.

Народната вяра представлява змея като много голямо чудовище - змия, покрита с люспи като на риба; има криле, четири крака като у гущера.

Вярването твърди, че смок, като премине 40-годишна възраст, получава криле и крака и става змей.

Някъде се мисли, че змеят е огромна змия с криле, но на челото си има едно око; има и опашка, широка 3 пръста.

Когато лети из облаците, змеят разклаща въздуха много силно и изпуща от себе си силни искри, с които може да запали всичко, покрай което мине, а особено сено, плява, снопе и др. Оттамо носи название огнян змейко или само огнян.

Змейовете ядат и пият; те ядат хляб много бял, защото отбират от нивите най-чистите зърна и то тях правят хляб. Пият вино, но толкова гъсто и хубаво, щото го носят у кърпа, защото отбират от всичките лозя най-зрелите и най-черните и най-хубавите зърна.

Змеят живее лятно време в планинските дълбоки пещери или във високите грамади, отдето слиза по нивите, лозята и полетата, та обикаля сънорите. Народното вярване го представя като пазител на нивите; тамо, дето има змей - град не бие, защото змеят, щом го види, че се зададе черен облак с град, веднага излиза да се бие с халата, която предвожда облака, и откарва градушката на друга страна.

Змейовете, макар че имат змеици, но много обичат да залибват и да открадват моми и невести, обикновено най-красивите. Също и змеиците изневеряват на мъжете си, та залибват момци, най-красивите, само че те не ги взимат със себе си, както това правят змейовете, а самички идат при момците.

Залибената от змей мома познава се по туй, че почнува да бяга от всеки момък; на хоро, на чешма или седянка, т.е. на всякакво събрание, дето има хоро, свирки, моми и момци, не ходи. Освен това такава мома начиня да се не вчесва, да се не плете и китки и венци на главата си не смее да гужда. Всичко това върши по заповед на змея. Той дохажда при нея нощно време и когато е при нея, той е момък красив и тя го вижда, а за другите домашни той е невидим. Домашните, ако вече знаят, че момата е залибена от змей, и я следят, познават, когато змеят е дошъл, само по това, че чуят как се тя разговаря с него.

Когато ще дойде да я земе, той й обажда, та да бъде готова. И дохажда със змейове сватове и змеици - свахи; змейовете са на бели хатове, а змеиците в златни кочии (каляски); за булката има особна златна кочия (каляска). Когато дойде тая змейова "тежка сватба", никой не може да я види, а вижда само момата. Тя е вече в двора, пременена, омита, вплетена и накитена, стои и чека; на домашните, които я обиколили и запитват, тя нищо не говори. Като се зададат змейовете и змеиците, момата става немирна, обръща се към майка си, ако бъде тамо, или снахите си и им казва "прощавайте, сбогом!" и в това време изчезва пред очите им - като я вдигат, змейовете правят вече и нея невидима.

Като я заведе в пещерата, змеят я вече има за жена и тя от него ражда момчета и момичета, които пак са змейчета. Такава грабната мома после година или повече може да споходи домашните си, а някои донасят и децата си.

Ако залибената жена е вече женена, змеят я не грабва; тя си остая в къщи, само че ражда от него деца и тия деца са змей-човеци, юнаци, с криле.

Когато някоя змеица залиби момък, това тя прави скришом от мъжа си - змея, защото може да я убие и нея, и момъка. Тя го не грабва, а дохожда нощно време при него и ляга в постелката му. От това съвокупление на змеицата с момци, тя ражда: ако е момче, ставало човек змей, ако ли е момиче - змеица. Тия деца обаче тя ражда тайно в някоя отстранена пещера и ги кърми скришом от мъжа си. Повечето обаче змеици са гледали да не зачнуват деца.

Това залибване и съжителство било от страна на змей или змеица народното вярване представлява всякога насила, без волята на залибената мома, невеста или момък; затова всякога са гледали да се избавят от тия свои либовници чрез силата на магиите. Народното вярване посочва и примери.

Ангелинка била залибена от змей и отнесена в пещерата му. Тя го молила да й позволи да отиде при домашните си да ги види. Той й направил опинци от желязо и й казал: когато скъсаш тия опинци, тогава ще те заведа при домашните. Тя гуждала тия опинци в огъня и още насветлени от огъня поливала с вода - и така ги скъсала. Змеят най-сетне се съгласил. Той се направил на венец, който Ангелина турнала на главата си, и с детето в люлка на гърбината тръгнала за дома си. Из пътя срещнала кола със сено и му казала да ги запали, но змеят й отговорил: "Не мога, защото в сеното има билки всякакви, а особено билките иглика, кумуника и овчарска желта тентява, които са лековити, змейски и омайни; тия билки са по-силни от мене и дето ги има - аз не мога да се приближа.

Като стигнали у дома си, майка й я посрещнала и искала да й земе люлката, но тя й рекла: "Остави люлката, но земи венеца и иди в ливадата, та набери змейските билки кумуника, вратика, иглика и тентява, свари ги и с тях ме окъпи на колата на разточника." Майка й сторила това и я поляла. Когато се върнала у дома си, венецът от куката липсвал, а липсвала и люлката с детето. Змеят избягал ведно с детето си, понеже вече при Ангелина не можал да се приближи.

Радка също била залибена от змей и я отнел в пещерата си. Но като сварила майка й на пусто огнище билките вратика, кумнуника (кумата кумуника) и едностръката тентява и я поляла - змеят избягал.

Змеица Гинка залибила Стояна и дохождала при него като мечка стръвница, та пропъждала овчарите и псетата и лягала на леглото му като мома. Той я криял дълго време, но най-после казал на майка си. Тя го научила да я пита как може кравата да се отдели от бика, който я води, а не завежда. Тя (змеицата) се сетила защо я пита, разсърдила се и го разкъсала.

Змеица залибила Стояна и не се отделяла от него. Ако е при овците, тя е при него; ако слезне в селото, тя с него и му носи сготвена вечеря. Като отиде в село у дома си, в селото свети, а в двора на Стояна огън гори, слънце грее. Майка му познала, че това е змеица и го научила да я пита: "Имаме крава, която се води с бик, па нито се завожда, нито бикът я оставя." Змеицата го научила да земат кумата кумуника, вратика, едностръка тентява, да ги сварят в гърне на запустяло огнище и да полеят бика и веднага кравата ще го напусне. Майка му сторила също и като поляла Стояна, змеицата веднага го напуснала.

Споменът за змейовете и змеиците и за техните залибвания в моми и момци се пази много живо в нашите песни, от които много са станали обредни. Така хороводните великденски, гергьовски и спасовски, както и еньовски не са други освен змейски песнни, т.е. такива, в които се разказват различни случки как змей отнася мома или змеица залибва момък.

из "Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН.
(препратките не са дадени - бел. Куцулан)

-----------------

понеделник, 31 август 2015 г.

Промяната

Петима мъдреци се загубили в гората 

 

Първият казал:

- Ще тръгна наляво - така ми подсказва интуицията.  

Вторият:

- Ще тръгна надясно - в повечето случаи надясно е правилната посока.  

Третият:

- Аз ще се върна назад - дойдохме оттам, значи е сигурно, че ще изляза от гората.  

Четвъртият:

- Аз ще продължа напред - трябва да се движа нататък, гората все ще свърши и ще се появи нещо ново.  

Петият:

- Не сте прави. Нито един от вас не е прав. Има по-добър начин. Почакайте ме.

Петият намерил най-високото дърво и се покатерил на него. Докато си пробирал път между клоните на короната му, останалите четирима се разбягали – всеки в избраната от него посока. От върха на дървото петият видял накъде трябва да се върви, за да се излезе от гората най-бързо. Дори можел да каже кой от другите четирима мъдреци ще се измъкне пръв и кой – последен. От мястото си виждал и най-краткия път. Разбрал, че се е оказал над проблема и е решил задачата най-успешно от всички! Той знаел, че е направил всичко правилно и както трябва, а другите - не. Те били инатливи и не го послушали. Той бил Истинският Мъдрец! 

Но...  

Той грешал.  

Всички постъпили правилно.  

Този, който тръгнал наляво, нагазил в най-гъстата, непроходима част на гората. Наложило му се да гладува и да се крие от диви зверове. Но се научил да оцелява в гората, станал част от нея и можел да предаде новопридобития си опит на другите.

Този, който тръгнал надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да краде заедно с тях. Но след известно време той пробудил у разбойниците нещо, за което те били забравили – човечност и състрадание. Разкаянието на някои от тях било толкова силно, че след смъртта му самите те станали мъдреци.  

Този, който се върнал назад, направил пътечка през гората, която не след дълго станала път с жалони за всички, които искали да се насладят на гората без да рискуват да се загубят.  

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той попаднал на места, където не бил стъпвал човешки крак и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животински видове

Този, който се покатерил на дървото, станал специалист по намиране на кратки пътища. Към него се обръщали всички, които искали да си решат проблемите по бързия начин, даже ако това няма да доведе до развитие...  

Така и петимата мъдреци изпълнили предназначената им мисия на този свят...  

Умей да се изкачиш нависоко и да видиш краткия път.

Умей да разрешиш на другите да вървят по собствения си път.

Умей да признаеш за Мъдреци всички – всеки път е важен и достоен за уважение.

Умей да виждаш и отвъд финала – там винаги има продължение...

 

 Притча за голата душа

 
Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи.
- Какво да правя? – рекла тя. – Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да пра...вя мъдрецо?
Той я погледнал с усмивка и казал:
- Съблечи се чисто гола и мини така през града!
- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
- Ето, виждаш ли! – усмихнал се отново мъдрецът. – Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи, защото го караш да се чувства неудобно сам със себе си. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
- Но какво да направя? – попиталo момичето.
- Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.
Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо! Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.

 
Притча за пътешествието на твоя живот

Веднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.
В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.
На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
- А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
- Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът.
После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.
- А това пък какво е? – учудил се човекът.
- Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
- А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
- В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.
Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.
Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.
И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.
- Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
- Благодаря – усмихнал се гостът.
- Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
- Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.
- О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата - но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.
Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.
- Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
- Всъщност, не... – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.
Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
- Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва - всеки миг и всяка стъпка от него.

Притча за цената на желанията
Магазинче- то
 

В задния двор на Вселената имало магазинче. Табелата му отдавна липсвала, отнесена незнайно кога от ураган. Хазяинът не бил поставил нова, защото и без това всеки местен жител знаел, че там се продават желания.

Асортиментът в магазина бил огромен. Можело да се купи, на практика, всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, вицепрезидентски пост в корпорация, пари, деца, любима работа, красива фигура, победа в конкурс, големи коли, власт, успех и много, много други неща. Не се продавали само живот и смърт – с това се занимавал главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който влезел в магазина, веднага искал да научи цената на своето желание (имало и такива желаещи, които нито веднъж не са го посещавали, а само си седели вкъщи и си желаели).

Цените били различни. Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилност и предсказуемост, да си готов самостоятелно да планираш  и структурираш живота си, вяра в собствените сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала по-скъпо: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш, да знаеш цената си (и тя трябва да бъде достатъчно висока), да си позволяваш да казваш „АЗ”, да заявяваш себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени били странни – брак е можело да получиш на практика без пари, но виж – щастливият живот струвал скъпо: лична отговорност за собственото щастие, способност да получаваш удоволствие от живота, осъзнаване на своите желания, отказ от стремежа да си като другите, умение да цениш това, което имаш, сам да си разрешиш да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствената ценност и значимост, отказ от бонусите на „жертвата”, риск да загубиш някои приятели и познати.

Не всеки влязъл в магазина е бил готов веднага да си купи желание. Някои, като видели цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго стояли замислени, пресмятали с колко разполагат и откъде могат да вземат още средства. Някои започвали да се оплакват от твърде високите цени, искали отстъпка или се интересували от разпродажба.

А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното желание, опаковано в красива, шумоляща хартия. Другите клиенти със завист гледали на щастливците и шушукали неодобрително, че явно собственикът на магазина им е познат и си взимат желанието просто така, без никакви усилия.

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да спечели нови клиенти. Но той винаги отказвал, защото от това щяло да пострада качеството на желанията.

Когато питали собственика не се ли страхува, че може някога да се разори, той поклащал глава и отговарял, че винаги ще има смелчаци, готови да рискуват и да променят живота си, да се откажат от уредения и предсказуем живот, способни да повярват в себе си, да намерят сили и средства да платят изпълнението на желанията си.

А на вратата на магазина вече сто години висял надпис: „Ако желанието не ти се изпълнява, значи още не платено”

Автор: Юлия Минакова
Превод: Елена Нейчева 


Приказка за промяната
 
          Промяната е придружена от болка, но без промяна няма развитие, а без развитие няма израстване. Съпротивата ни често не е към промяната, а към болката, която тя предизвиква.

На 40 годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка.
Неговият клюн става твърде извит и дълъг - и не му позволява да се храни.
Перата на крилете и гърдите му стават прекалено тежки и гъсти - и му пречат да лети.
При това положение орелът е изправен пред избор: или смъртта, или дълъг и болезнен период на промени, продължаващи 150 дни.
Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината, и там започва дълго да удря с клюна си в една скала, докато клюнът не се разбие. Тогава орелът чака, докато му израсне нов клюн, с който изкълвава ноктите си. Когато му израснат нови нокти, орелът изскубва с тях твърде тежкото оперение на крилете и гърдите.
И тогава, след 5 дълги месеца на болки и мъки, с нов клюн, нокти и пера, орелът отново се възражда и може да живее още 30 години спокойно.
Много често, за да продължим да живеем, трябва да се променяме. Понякога тази промяна се придружава от страхове, болка, съмнения.
Ние се избавяме от спомени, навици и остатъци от миналото. Само освобождаването от товара на миналото ще ни позволи да живеем и се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето.

Училище за душите

Земята е университет за Ангели

Един ден Ангел се обърна към Бог:
- Отче, имам проблем.
- Какво те вълнува, мой ангел? – усмихнал се Господ.
- Виждаш ли, Създателю, трудно изпълнявам задълженията си на ангел, защото започвам зле да разбирам хората … Понякога си мисля, че още малко – и ще започнат да ме дразнят! А аз трябва да имам ангелско търпение!
- И какво те дразни в хората?
- Те са винаги недоволни от това, което имат, но често не знаят какво искат. Те постоянно от нещо се оплакват. Те се бият помежду си и унищожават природата. Те мразят онези, които не са като тях. Те зависят от мненията на други хора, често не вярват на мъдреците, а на бъбривците и демагозите. Те се молят в църквата, за да сгрешат отново веднага. И това ме депресира
- Да, сине мой, сериозен въпрос – замислено потъркал сивата си брада Господ. – Прав си, трябва нещо да се направи. И то спешно! В теб се е появило желание да съдиш – а това е знак, че спираш да бъдеш ангел … вероятно си се заразил от хората!
- Да, за това говоря, унило казал Ангелът. – Мисля, че имам нужда от професионален растеж. Чух, че някои от ангелите изпращаш на курсове. Мога ли да помоля да ме изпратиш да се уча?
- Може, сине мой. Тези курсове наистина съществуват и те са много ефективни! Тези, които се учат, като правило постигат отлични резултати.
- А какви са предметите?
- Различни. Най-различни дисциплини! Бих казал, че е разностранно образование! Буквално университет за Ангели. Ти определено ще намериш там приятели и съмишленици и няма да скучаеш.
- Каква е формата на обучение? Лекции? Семинари?
- По-голямата част е интерактивна. Всичко чрез личен опит, чувства и усещания. Е, има и теория малко, с различни гледни точки. Това е в името на плурализма и свободата на избора.
- Да, Създателю, точно това ми трябва! Аз наистина искам да отида на такива курсове. Какво трябва да направя?
- Какво трябва? Просто да се запознаеш с условията на приема, сине … Първо, ще получиш тяло, то се дава веднъж и завинаги и не може да се сменя. Може да го харесваш или мразиш, но това е единственото нещо, което ще бъде на твое разположение до края на обучението. Всичко останало ще получаваш за временното използване, в даден момент. Ясно ли е?
- Ясно: няма да имам нищо мое, освен тялото. То трябва да се пази защото е едно за цялото време на обучение.
- И още … Трябва да учиш ден и нощ толкова дълго, колкото е необходимо, за да завършиш процеса.
Всеки човек и всяко събитие ще се превърнат в твои учители, така че да се обиждаш на тях няма смисъл.
- А ако те грешат?
- Не съществуват грешки, а само уроци. И учители. Ти също ще бъдеш Учител за някой, имай предвид.
- Аз? Учител?! Но аз не мога! А ако не се получи?
- Е, и това може да се случи … неудачите са неразделна част от успеха. Всяка грешка може да се анализира и да се превърне в нов успех!
- Възможно ли е да се откажа от уроците, ако не се получи?
- Уроците се повтарят в различни форми, докато не се научат. Ако не извлечеш поуки от лесните уроци – те ще станат по-трудни. Когато ги усвиш ще има изпит и после преминаваш към следващия урок. Такава е програмата.
- Откъде ще знам, че съм научил уроците?
- Ще разбереш, че си научил един урок, когато поведението и разбирането ти се променят. Мъдростта се постига с практика.
- Да, разбирам. Искам по-скоро да получа голяма мъдрост!
- Не бъди алчен, Aнгел! Понякога едно малко нещо е по-добре от много нищо. Ти ще получиш всичко, което искаш. Ти подсъзнателно вярно ще определиш колко енергия за това ще използваш и какви хора ще привличаш. Виж какво имаш – и знай, че това си искал. Твоето “днес” ще бъде определено от твоето “вчера”, а твоето “утре” ще бъде определено от твоето “днес”.
- Но ако съм направил грешка и не съм избрал това, което трябва и това ми е създало проблеми?
- Което е отвън е и отвътре. И обратното. Външните проблеми са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Промени това, което е вътре – и отвън всичко постепенно се променя. Животът ще подскаже!

петък, 12 юни 2015 г.

Големите имена

                                
Големите имена 
 
Калинка Згурова: Всяка песен минава през сърцето ми
 
Гордея се, че съм твоя ученичка (от автора на блога)
 

Като солистка и глас от хора „Мистерията на българските гласове” Калинка Згурова отдавна е спечелила любовта на публиката у нас и по света. Огромният й репертоар от близо 300 солови странджански песни е част от богатия фонд на БНР.
          
Активният професионален път на Калинка Згурова започва от ансамбъл „Пирин” – Благоевград. През 1971 г. тя постъпва в Ансамбъла за народни песни при БНР, в хора, известен по-късно с името „Мистерията на българските гласове” и удостоен през 1990г. с престижната американска награда „Грами”. С прочутия състав певицата е гастролирала в десетки страни на Европа, Азия, Северна Америка. С грижа за младите фолклорни таланти основава школа за народно пеене, създава хор и фондация на името на съпруга си – композитора Стефан Кънев, развива родолюбива дейност в читалища и училища. Но преди да постигне всичко това има едно начало в село Дебелт, в Странджа планина. Щастливото й детство преминава сред песни – семейството е с музикални традиции. Нейните родители, а по-късно и учителите насърчават изявите й още в ранна възраст. Лично странджанският певец Сава Попсавов дава кураж на 14-годишната Калинка да се яви на Първия национален събор в село Граматиково през 1960г., където е отличена с първа награда.Това е силният старт, подклаждащ амбицията й за следващи певчески върхове. Изпълнителката поднася репертоара си с взискателност към детайлите на старинния странджански стил и характерните за родния й край т.нар. „загорски” песни, одухотворени от красивия й тембрист глас. 

Щастлива съм, че с моето призвание
на народна певица, създавам радост и удоволствие на хората – споделя Калинка Згурова. – Моят творчески път започна в далечната 1960 година. Оттогава следвам своята любов и своето призвание. Но не е достатъчно да имаш само глас и талант, трябва и много, много работа. Всички мои песни минават не само през гърлото и мисълта ми, а преди всичко - през сърцето ми. С „Мистерията на българските гласове” имахме много концертни изяви, почитатели ни очакваха навсякъде по света.  Композиторът Стефан Кънев, написа редица песни за хора, както и солови – за моя глас, камерни – за трио „Зорница”, в което пеех. Тази година отбелязвам творчески юбилей – 50 години на сцената. В град Бургас, с който съм дълбоко свързана, имах голям концерт. Мисля, че доставих истинско удоволствие на моите съграждани. От 15години съм почетен гражданин на Бургас, а преди 3 години станах и почетен гражданин на гр.Средец, също в моя край. Там повече от 20 години се провежда съборът „Фолклорен венец – Божура”, който събира талантливите деца на България и в който са получавали награди моите ученици. През последните години дейността ми е посветена на младите хора и на почитателите на българската народна музика. Продължавам да записвам нови песни, наскоро излезе моят диск „Огън от жаравата”. 
В навечерието на декемврийските празници г-жа Згурова отправи и своите пожелания към приятелите на Радио България:
Искам всички хора по света да бъдат здрави, щастливи. Нека се радват на живота, да устояват на всички предизвикателства, защото знаем, че животът е на приливи и отливи. Мисля, че нашият свят се крепи на добрите, талантливите хора, а страната ни - на истинските българи, които ценят и обичат старинната ни култура. Вярвам в доброто, в добрите отношения между хората, между колегите, които милеят и се раздават на младите таланти на България. Нека всички бъдем здрави, да има мир по света и да обичаме българската народна музика.

По материали от българското национално радио

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100634758

Валя Балканска- Историята на една Българска песен от Космоса


След 43 г. Валя Балканска разбра защо и как всъщност изпълнението й на “Излел е Дельо хайдутин” стига до Космоса. Всичко й разказа същият онзи американец, който на 27 юни 1968 г. направи записа на песента й в малка класна стая.
Мартин Кейниг тогава работи като учител по танци и в Колумбийския университет, и в нюйоркска гимназия с изучаване на руски и китайски език. Именно в средното школо се запалва любопитството му към страната ни. “Всички българи от мисиите и консулството в Ню Йорк пращаха децата си да учат китайски и руски. В моя клас имаше едно момче, което ми каза: “Г-н Кейниг, вие трябва да отидете в България.” Така и стана”, спомня си етнологът.
Преди това негова колежка - Етел Райм, вече се е захласнала по музиката ни и фолклора. Чува на фестивал в Копривщица изпълненията на народни песни през 1965 г., подаряват й касетки, с които тя се връща в Америка. Така че, когато Кейниг й разказва, че е решил и той да посети далечната страна, за да направи записи на музика и танци, Етел му предлага да го придружи. Преди обаче да нарами всякаква звукозаписна техника, да води техници със себе си, той идва в България през 1966 и 1967 г. “Първия път тук прекарах 5 месеца. Работех не само тук, но и в Югославия.Тогава осъзнах, че общностите и фолклорът няма да живеят още дълго”, разказва Мартин.
По това време той вече е основал неправителствена организация, която се занимава с проучване, документиране и представяне на традиционната култура. Мартин се свързва с Комитета за връзки с чужбина и оттам се съгласяват той да направи записи на българския изворен фолклор.
В САЩ заедно с колежката си Етел прослушва записите от Копривщица. Чуват Валя Балканска и си казват, че трябва задължително пак да я видят. “Дойдохме през 1968 г. със записващ инженер.
Донесохме генератор, в случай че няма ток. Имахме всякакво оборудване, перфектни микрофони.”
От комитета му предлагат други имена на изпълнители. Валя Балканска е едва на 27 г., съвсем непозната на хората, пееща в Смолянския ансамбъл. И Мартин, и колегите му са категорични, че държат на младото момиче. “Те ни казаха, че щом знаем какво искаме, те ще ни помогнат. Евгения Камова от комитета разбираше какво правя, подпечата ми командировката. Така тръгнахме на терен и започнахме да събираме музика от България”, обяснява ученият.
Дълго търсят подходящо помещение, в което да запишат Балканска. Понеже няма музикално студио в района, слагат техниката в класна стая с нисък таван и с твърди повърхности. “Помещението беше дълго 10 м и широко 7-8 м. Валя беше в единия край на стаята, а гайдарите - в другия, за да се раздели звукът. Пред всеки имаше по един микрофон. Ако слушате този оригинален запис на песента, ще усетите, че там няма какофония - чува се и гласът на Валя, и музиката на гайдарите”, казва Мартин.
Те не избират професионални гайдари, а миньори “Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци бяха толкова фантастични, защото свиреха от сърце”, спомня си Мартин. Тогава не разбира много какво се пее, макар вече да започва да поназнайва езика ни. “Повечето народни песни бяха на диалект, но разбирах контекста, за който се пееше. Знаех, че става въпрос за хайдук и че това беше страхотна музика. Това ми стигаше.”
След като са готови със записите, учените се връщат в САЩ. Мартин и Етел правят селекция на музиката в специален лейбъл Nonеsuch Explorer Series през 1970-71 г. “Това бяха изпълнения от различни краища на света. Два от записите бяха от България. Всички колежи в Америка, в които се изучаваше етнология, получиха от тези касетки”, обяснява Кейниг. Междувременно той идва пак на няколко пъти в страната ни, въоръжен с три фотоапарата през гърдите, за да документира един залязващ свят.
Мартин всъщност няма много общо с излитането на записа на “Излел е Дельо хайдутин” в Космоса. Карл Сейгън, който основно участва в програмата “Вояджър”, се спира на него, докато търси музика от всички части на планетата.
“Карл Сейгън беше помолен от НАСА да направи записи, в случай че има извънземни - да им дадем представа за това какво има на планетата Земя. Той записа поздрава “здравей” на 50 или 60 езика, всички азбуки, как изглеждат буквите, какви са мъжът и жената. Имаше дискусия дори дали да са голи, или не, накрая решиха да са голи. Записа различни звуци, като капенето на вода в чаша. Трябваше да подбере и най-добрата музика от планетата”, обяснява Мартин.
Сейгън първо се спира на Бах, Бетовен, Брамс - класическата западна музика. Срещата му с двама етномузиколози - Робърт Браун и Алан Ломакс, променя представата му какво трябва да има на “Вояджър”. “Ломакс разбира концепцията, че музиката се създава от общностите, а не от един човек, който седи и пише ноти и после те се изпълняват от сцена. Брамс и Бах са невероятни, но музиката на Земята идва от селото - от хората, живееши един с друг и празнуващи това, че са заедно”, обяснява Мартин.
Тогава Сейгън се спира на 27 селекции на песни от цял свят. “Той чу и изпълнението на Валя Балканска и каза: “Трябва да сложим и тази песен. Така че нямах нищо общо с пускането на песента в космоса.
Моята роля беше в избирането заедно с колежката ми Етел на Валя и пускането на записа”, казва скромно Мартин.
Всички в програмата “Вояджър” участват безвъзмездно - никой не получава пари за това. Мартин най-много съжалява, че не успява да каже на Балканска за постижението й. След записа в Копривщица той праща копия на комитета и ги моли да ги разпространи. По-късно казва и новината за Космоса на хората от комитета.
С Валя се виждат едва преди 10 г., когато тя е на турне в Щатите и има концерт в Сиатъл. Срещат се за кратко и не успяват да си поговорят много. Срещнаха се пак тази седмица - на същата дата - 27 юни, 43 г. след събитията в онази малка класна стая. “Не можах да позная Смолян, но разбрах колко много приятели имам още там”, усмихва се той.

по материали от интернет


Васка Сариева
http://www.whitewolfpack.com/2013/06/researcher-explores-native-american.html

вторник, 10 март 2015 г.

Bulgarian On-line authentic Folkolor Radio

 
В посоченият линк ще намерите издание на радио Бинар, посветено на Змея. Не е ли прекрасен. Покровител на рода, държащият знанието, защитник и учител. Чуйте тази приказка за Змея покровител.
 
 
В древността свещени са тези неща, които се променят много бавно и трудно, а съотнесени с човешкия живот те дори са вечни. Това са планините, скалите, вековните дървета, реките, водата, огъня, вятъра… Те и техните господари са част от една първоначална човешко-животинска общност със сходна природа. В представата на старите българи гръмотевицата се свързва с един от покровителите в природата – змеят, важен митологичен образ. Щом се зададе черен облак, който носи порой и град и се предвожда от хала, змейовете на нивите влизат в бой с нея – от огъня се получава светкавицата, а от камъните, които хвърлят – гръмотевицата.
Змейовете притежават всички човешки черти. В народните песни се среща и мотивът за превръщането на човека в змия – това става чрез магия и различни змейски треви.
Споменът за змейовете и змеиците и за техните залюбвания в моми и момци се пази много живо в нашите народни песни. Много от тях придобиват обреден характер. Димитър Маринов, създателят на Етнографския музей, твърди че хороводните, великденските, гергьовденските, спасовските и еньовските песни всъщност са змейски песни.