Маказа

Род, народ, родина

петък, 12 юни 2015 г.

Големите имена

                                

Големите имена 
 
Калинка Згурова: Всяка песен минава през сърцето ми
 
Гордея се, че съм твоя ученичка (от автора на блога)
 

Като солистка и глас от хора „Мистерията на българските гласове” Калинка Згурова отдавна е спечелила любовта на публиката у нас и по света. Огромният й репертоар от близо 300 солови странджански песни е част от богатия фонд на БНР.
          
Активният професионален път на Калинка Згурова започва от ансамбъл „Пирин” – Благоевград. През 1971 г. тя постъпва в Ансамбъла за народни песни при БНР, в хора, известен по-късно с името „Мистерията на българските гласове” и удостоен през 1990г. с престижната американска награда „Грами”. С прочутия състав певицата е гастролирала в десетки страни на Европа, Азия, Северна Америка. С грижа за младите фолклорни таланти основава школа за народно пеене, създава хор и фондация на името на съпруга си – композитора Стефан Кънев, развива родолюбива дейност в читалища и училища. Но преди да постигне всичко това има едно начало в село Дебелт, в Странджа планина. Щастливото й детство преминава сред песни – семейството е с музикални традиции. Нейните родители, а по-късно и учителите насърчават изявите й още в ранна възраст. Лично странджанският певец Сава Попсавов дава кураж на 14-годишната Калинка да се яви на Първия национален събор в село Граматиково през 1960г., където е отличена с първа награда.Това е силният старт, подклаждащ амбицията й за следващи певчески върхове. Изпълнителката поднася репертоара си с взискателност към детайлите на старинния странджански стил и характерните за родния й край т.нар. „загорски” песни, одухотворени от красивия й тембрист глас. 

Щастлива съм, че с моето призвание
на народна певица, създавам радост и удоволствие на хората – споделя Калинка Згурова. – Моят творчески път започна в далечната 1960 година. Оттогава следвам своята любов и своето призвание. Но не е достатъчно да имаш само глас и талант, трябва и много, много работа. Всички мои песни минават не само през гърлото и мисълта ми, а преди всичко - през сърцето ми. С „Мистерията на българските гласове” имахме много концертни изяви, почитатели ни очакваха навсякъде по света.  Композиторът Стефан Кънев, написа редица песни за хора, както и солови – за моя глас, камерни – за трио „Зорница”, в което пеех. Тази година отбелязвам творчески юбилей – 50 години на сцената. В град Бургас, с който съм дълбоко свързана, имах голям концерт. Мисля, че доставих истинско удоволствие на моите съграждани. От 15години съм почетен гражданин на Бургас, а преди 3 години станах и почетен гражданин на гр.Средец, също в моя край. Там повече от 20 години се провежда съборът „Фолклорен венец – Божура”, който събира талантливите деца на България и в който са получавали награди моите ученици. През последните години дейността ми е посветена на младите хора и на почитателите на българската народна музика. Продължавам да записвам нови песни, наскоро излезе моят диск „Огън от жаравата”. 
В навечерието на декемврийските празници г-жа Згурова отправи и своите пожелания към приятелите на Радио България:
Искам всички хора по света да бъдат здрави, щастливи. Нека се радват на живота, да устояват на всички предизвикателства, защото знаем, че животът е на приливи и отливи. Мисля, че нашият свят се крепи на добрите, талантливите хора, а страната ни - на истинските българи, които ценят и обичат старинната ни култура. Вярвам в доброто, в добрите отношения между хората, между колегите, които милеят и се раздават на младите таланти на България. Нека всички бъдем здрави, да има мир по света и да обичаме българската народна музика.

По материали от българското национално радио

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100634758

Валя Балканска- Историята на една Българска песен от Космоса


След 43 г. Валя Балканска разбра защо и как всъщност изпълнението й на “Излел е Дельо хайдутин” стига до Космоса. Всичко й разказа същият онзи американец, който на 27 юни 1968 г. направи записа на песента й в малка класна стая.
Мартин Кейниг тогава работи като учител по танци и в Колумбийския университет, и в нюйоркска гимназия с изучаване на руски и китайски език. Именно в средното школо се запалва любопитството му към страната ни. “Всички българи от мисиите и консулството в Ню Йорк пращаха децата си да учат китайски и руски. В моя клас имаше едно момче, което ми каза: “Г-н Кейниг, вие трябва да отидете в България.” Така и стана”, спомня си етнологът.
Преди това негова колежка - Етел Райм, вече се е захласнала по музиката ни и фолклора. Чува на фестивал в Копривщица изпълненията на народни песни през 1965 г., подаряват й касетки, с които тя се връща в Америка. Така че, когато Кейниг й разказва, че е решил и той да посети далечната страна, за да направи записи на музика и танци, Етел му предлага да го придружи. Преди обаче да нарами всякаква звукозаписна техника, да води техници със себе си, той идва в България през 1966 и 1967 г. “Първия път тук прекарах 5 месеца. Работех не само тук, но и в Югославия.Тогава осъзнах, че общностите и фолклорът няма да живеят още дълго”, разказва Мартин.
По това време той вече е основал неправителствена организация, която се занимава с проучване, документиране и представяне на традиционната култура. Мартин се свързва с Комитета за връзки с чужбина и оттам се съгласяват той да направи записи на българския изворен фолклор.
В САЩ заедно с колежката си Етел прослушва записите от Копривщица. Чуват Валя Балканска и си казват, че трябва задължително пак да я видят. “Дойдохме през 1968 г. със записващ инженер.
Донесохме генератор, в случай че няма ток. Имахме всякакво оборудване, перфектни микрофони.”
От комитета му предлагат други имена на изпълнители. Валя Балканска е едва на 27 г., съвсем непозната на хората, пееща в Смолянския ансамбъл. И Мартин, и колегите му са категорични, че държат на младото момиче. “Те ни казаха, че щом знаем какво искаме, те ще ни помогнат. Евгения Камова от комитета разбираше какво правя, подпечата ми командировката. Така тръгнахме на терен и започнахме да събираме музика от България”, обяснява ученият.
Дълго търсят подходящо помещение, в което да запишат Балканска. Понеже няма музикално студио в района, слагат техниката в класна стая с нисък таван и с твърди повърхности. “Помещението беше дълго 10 м и широко 7-8 м. Валя беше в единия край на стаята, а гайдарите - в другия, за да се раздели звукът. Пред всеки имаше по един микрофон. Ако слушате този оригинален запис на песента, ще усетите, че там няма какофония - чува се и гласът на Валя, и музиката на гайдарите”, казва Мартин.
Те не избират професионални гайдари, а миньори “Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци бяха толкова фантастични, защото свиреха от сърце”, спомня си Мартин. Тогава не разбира много какво се пее, макар вече да започва да поназнайва езика ни. “Повечето народни песни бяха на диалект, но разбирах контекста, за който се пееше. Знаех, че става въпрос за хайдук и че това беше страхотна музика. Това ми стигаше.”
След като са готови със записите, учените се връщат в САЩ. Мартин и Етел правят селекция на музиката в специален лейбъл Nonеsuch Explorer Series през 1970-71 г. “Това бяха изпълнения от различни краища на света. Два от записите бяха от България. Всички колежи в Америка, в които се изучаваше етнология, получиха от тези касетки”, обяснява Кейниг. Междувременно той идва пак на няколко пъти в страната ни, въоръжен с три фотоапарата през гърдите, за да документира един залязващ свят.
Мартин всъщност няма много общо с излитането на записа на “Излел е Дельо хайдутин” в Космоса. Карл Сейгън, който основно участва в програмата “Вояджър”, се спира на него, докато търси музика от всички части на планетата.
“Карл Сейгън беше помолен от НАСА да направи записи, в случай че има извънземни - да им дадем представа за това какво има на планетата Земя. Той записа поздрава “здравей” на 50 или 60 езика, всички азбуки, как изглеждат буквите, какви са мъжът и жената. Имаше дискусия дори дали да са голи, или не, накрая решиха да са голи. Записа различни звуци, като капенето на вода в чаша. Трябваше да подбере и най-добрата музика от планетата”, обяснява Мартин.
Сейгън първо се спира на Бах, Бетовен, Брамс - класическата западна музика. Срещата му с двама етномузиколози - Робърт Браун и Алан Ломакс, променя представата му какво трябва да има на “Вояджър”. “Ломакс разбира концепцията, че музиката се създава от общностите, а не от един човек, който седи и пише ноти и после те се изпълняват от сцена. Брамс и Бах са невероятни, но музиката на Земята идва от селото - от хората, живееши един с друг и празнуващи това, че са заедно”, обяснява Мартин.
Тогава Сейгън се спира на 27 селекции на песни от цял свят. “Той чу и изпълнението на Валя Балканска и каза: “Трябва да сложим и тази песен. Така че нямах нищо общо с пускането на песента в космоса.
Моята роля беше в избирането заедно с колежката ми Етел на Валя и пускането на записа”, казва скромно Мартин.
Всички в програмата “Вояджър” участват безвъзмездно - никой не получава пари за това. Мартин най-много съжалява, че не успява да каже на Балканска за постижението й. След записа в Копривщица той праща копия на комитета и ги моли да ги разпространи. По-късно казва и новината за Космоса на хората от комитета.
С Валя се виждат едва преди 10 г., когато тя е на турне в Щатите и има концерт в Сиатъл. Срещат се за кратко и не успяват да си поговорят много. Срещнаха се пак тази седмица - на същата дата - 27 юни, 43 г. след събитията в онази малка класна стая. “Не можах да позная Смолян, но разбрах колко много приятели имам още там”, усмихва се той.

по материали от интернет


Васка Сариева
http://www.whitewolfpack.com/2013/06/researcher-explores-native-american.html

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар