Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

понеделник, 31 август 2015 г.

Промяната

Петима мъдреци се загубили в гората 

 

Първият казал:

- Ще тръгна наляво - така ми подсказва интуицията.  

Вторият:

- Ще тръгна надясно - в повечето случаи надясно е правилната посока.  

Третият:

- Аз ще се върна назад - дойдохме оттам, значи е сигурно, че ще изляза от гората.  

Четвъртият:

- Аз ще продължа напред - трябва да се движа нататък, гората все ще свърши и ще се появи нещо ново.  

Петият:

- Не сте прави. Нито един от вас не е прав. Има по-добър начин. Почакайте ме.

Петият намерил най-високото дърво и се покатерил на него. Докато си пробирал път между клоните на короната му, останалите четирима се разбягали – всеки в избраната от него посока. От върха на дървото петият видял накъде трябва да се върви, за да се излезе от гората най-бързо. Дори можел да каже кой от другите четирима мъдреци ще се измъкне пръв и кой – последен. От мястото си виждал и най-краткия път. Разбрал, че се е оказал над проблема и е решил задачата най-успешно от всички! Той знаел, че е направил всичко правилно и както трябва, а другите - не. Те били инатливи и не го послушали. Той бил Истинският Мъдрец! 

Но...  

Той грешал.  

Всички постъпили правилно.  

Този, който тръгнал наляво, нагазил в най-гъстата, непроходима част на гората. Наложило му се да гладува и да се крие от диви зверове. Но се научил да оцелява в гората, станал част от нея и можел да предаде новопридобития си опит на другите.

Този, който тръгнал надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да краде заедно с тях. Но след известно време той пробудил у разбойниците нещо, за което те били забравили – човечност и състрадание. Разкаянието на някои от тях било толкова силно, че след смъртта му самите те станали мъдреци.  

Този, който се върнал назад, направил пътечка през гората, която не след дълго станала път с жалони за всички, които искали да се насладят на гората без да рискуват да се загубят.  

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той попаднал на места, където не бил стъпвал човешки крак и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животински видове

Този, който се покатерил на дървото, станал специалист по намиране на кратки пътища. Към него се обръщали всички, които искали да си решат проблемите по бързия начин, даже ако това няма да доведе до развитие...  

Така и петимата мъдреци изпълнили предназначената им мисия на този свят...  

Умей да се изкачиш нависоко и да видиш краткия път.

Умей да разрешиш на другите да вървят по собствения си път.

Умей да признаеш за Мъдреци всички – всеки път е важен и достоен за уважение.

Умей да виждаш и отвъд финала – там винаги има продължение...

 

 Притча за голата душа

 
Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи.
- Какво да правя? – рекла тя. – Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да пра...вя мъдрецо?
Той я погледнал с усмивка и казал:
- Съблечи се чисто гола и мини така през града!
- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
- Ето, виждаш ли! – усмихнал се отново мъдрецът. – Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи, защото го караш да се чувства неудобно сам със себе си. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
- Но какво да направя? – попиталo момичето.
- Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.
Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо! Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.

 
Притча за пътешествието на твоя живот

Веднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.
В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.
На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
- А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
- Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът.
После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.
- А това пък какво е? – учудил се човекът.
- Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
- А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
- В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.
Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.
Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.
И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.
- Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
- Благодаря – усмихнал се гостът.
- Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
- Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.
- О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата - но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.
Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.
- Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
- Всъщност, не... – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.
Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
- Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва - всеки миг и всяка стъпка от него.

Притча за цената на желанията
Магазинче- то
 

В задния двор на Вселената имало магазинче. Табелата му отдавна липсвала, отнесена незнайно кога от ураган. Хазяинът не бил поставил нова, защото и без това всеки местен жител знаел, че там се продават желания.

Асортиментът в магазина бил огромен. Можело да се купи, на практика, всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, вицепрезидентски пост в корпорация, пари, деца, любима работа, красива фигура, победа в конкурс, големи коли, власт, успех и много, много други неща. Не се продавали само живот и смърт – с това се занимавал главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който влезел в магазина, веднага искал да научи цената на своето желание (имало и такива желаещи, които нито веднъж не са го посещавали, а само си седели вкъщи и си желаели).

Цените били различни. Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилност и предсказуемост, да си готов самостоятелно да планираш  и структурираш живота си, вяра в собствените сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала по-скъпо: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш, да знаеш цената си (и тя трябва да бъде достатъчно висока), да си позволяваш да казваш „АЗ”, да заявяваш себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени били странни – брак е можело да получиш на практика без пари, но виж – щастливият живот струвал скъпо: лична отговорност за собственото щастие, способност да получаваш удоволствие от живота, осъзнаване на своите желания, отказ от стремежа да си като другите, умение да цениш това, което имаш, сам да си разрешиш да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствената ценност и значимост, отказ от бонусите на „жертвата”, риск да загубиш някои приятели и познати.

Не всеки влязъл в магазина е бил готов веднага да си купи желание. Някои, като видели цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго стояли замислени, пресмятали с колко разполагат и откъде могат да вземат още средства. Някои започвали да се оплакват от твърде високите цени, искали отстъпка или се интересували от разпродажба.

А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното желание, опаковано в красива, шумоляща хартия. Другите клиенти със завист гледали на щастливците и шушукали неодобрително, че явно собственикът на магазина им е познат и си взимат желанието просто така, без никакви усилия.

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да спечели нови клиенти. Но той винаги отказвал, защото от това щяло да пострада качеството на желанията.

Когато питали собственика не се ли страхува, че може някога да се разори, той поклащал глава и отговарял, че винаги ще има смелчаци, готови да рискуват и да променят живота си, да се откажат от уредения и предсказуем живот, способни да повярват в себе си, да намерят сили и средства да платят изпълнението на желанията си.

А на вратата на магазина вече сто години висял надпис: „Ако желанието не ти се изпълнява, значи още не платено”

Автор: Юлия Минакова
Превод: Елена Нейчева 


Приказка за промяната
 
          Промяната е придружена от болка, но без промяна няма развитие, а без развитие няма израстване. Съпротивата ни често не е към промяната, а към болката, която тя предизвиква.

На 40 годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка.
Неговият клюн става твърде извит и дълъг - и не му позволява да се храни.
Перата на крилете и гърдите му стават прекалено тежки и гъсти - и му пречат да лети.
При това положение орелът е изправен пред избор: или смъртта, или дълъг и болезнен период на промени, продължаващи 150 дни.
Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината, и там започва дълго да удря с клюна си в една скала, докато клюнът не се разбие. Тогава орелът чака, докато му израсне нов клюн, с който изкълвава ноктите си. Когато му израснат нови нокти, орелът изскубва с тях твърде тежкото оперение на крилете и гърдите.
И тогава, след 5 дълги месеца на болки и мъки, с нов клюн, нокти и пера, орелът отново се възражда и може да живее още 30 години спокойно.
Много често, за да продължим да живеем, трябва да се променяме. Понякога тази промяна се придружава от страхове, болка, съмнения.
Ние се избавяме от спомени, навици и остатъци от миналото. Само освобождаването от товара на миналото ще ни позволи да живеем и се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето.

Училище за душите

Земята е университет за Ангели

Един ден Ангел се обърна към Бог:
- Отче, имам проблем.
- Какво те вълнува, мой ангел? – усмихнал се Господ.
- Виждаш ли, Създателю, трудно изпълнявам задълженията си на ангел, защото започвам зле да разбирам хората … Понякога си мисля, че още малко – и ще започнат да ме дразнят! А аз трябва да имам ангелско търпение!
- И какво те дразни в хората?
- Те са винаги недоволни от това, което имат, но често не знаят какво искат. Те постоянно от нещо се оплакват. Те се бият помежду си и унищожават природата. Те мразят онези, които не са като тях. Те зависят от мненията на други хора, често не вярват на мъдреците, а на бъбривците и демагозите. Те се молят в църквата, за да сгрешат отново веднага. И това ме депресира
- Да, сине мой, сериозен въпрос – замислено потъркал сивата си брада Господ. – Прав си, трябва нещо да се направи. И то спешно! В теб се е появило желание да съдиш – а това е знак, че спираш да бъдеш ангел … вероятно си се заразил от хората!
- Да, за това говоря, унило казал Ангелът. – Мисля, че имам нужда от професионален растеж. Чух, че някои от ангелите изпращаш на курсове. Мога ли да помоля да ме изпратиш да се уча?
- Може, сине мой. Тези курсове наистина съществуват и те са много ефективни! Тези, които се учат, като правило постигат отлични резултати.
- А какви са предметите?
- Различни. Най-различни дисциплини! Бих казал, че е разностранно образование! Буквално университет за Ангели. Ти определено ще намериш там приятели и съмишленици и няма да скучаеш.
- Каква е формата на обучение? Лекции? Семинари?
- По-голямата част е интерактивна. Всичко чрез личен опит, чувства и усещания. Е, има и теория малко, с различни гледни точки. Това е в името на плурализма и свободата на избора.
- Да, Създателю, точно това ми трябва! Аз наистина искам да отида на такива курсове. Какво трябва да направя?
- Какво трябва? Просто да се запознаеш с условията на приема, сине … Първо, ще получиш тяло, то се дава веднъж и завинаги и не може да се сменя. Може да го харесваш или мразиш, но това е единственото нещо, което ще бъде на твое разположение до края на обучението. Всичко останало ще получаваш за временното използване, в даден момент. Ясно ли е?
- Ясно: няма да имам нищо мое, освен тялото. То трябва да се пази защото е едно за цялото време на обучение.
- И още … Трябва да учиш ден и нощ толкова дълго, колкото е необходимо, за да завършиш процеса.
Всеки човек и всяко събитие ще се превърнат в твои учители, така че да се обиждаш на тях няма смисъл.
- А ако те грешат?
- Не съществуват грешки, а само уроци. И учители. Ти също ще бъдеш Учител за някой, имай предвид.
- Аз? Учител?! Но аз не мога! А ако не се получи?
- Е, и това може да се случи … неудачите са неразделна част от успеха. Всяка грешка може да се анализира и да се превърне в нов успех!
- Възможно ли е да се откажа от уроците, ако не се получи?
- Уроците се повтарят в различни форми, докато не се научат. Ако не извлечеш поуки от лесните уроци – те ще станат по-трудни. Когато ги усвиш ще има изпит и после преминаваш към следващия урок. Такава е програмата.
- Откъде ще знам, че съм научил уроците?
- Ще разбереш, че си научил един урок, когато поведението и разбирането ти се променят. Мъдростта се постига с практика.
- Да, разбирам. Искам по-скоро да получа голяма мъдрост!
- Не бъди алчен, Aнгел! Понякога едно малко нещо е по-добре от много нищо. Ти ще получиш всичко, което искаш. Ти подсъзнателно вярно ще определиш колко енергия за това ще използваш и какви хора ще привличаш. Виж какво имаш – и знай, че това си искал. Твоето “днес” ще бъде определено от твоето “вчера”, а твоето “утре” ще бъде определено от твоето “днес”.
- Но ако съм направил грешка и не съм избрал това, което трябва и това ми е създало проблеми?
- Което е отвън е и отвътре. И обратното. Външните проблеми са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Промени това, което е вътре – и отвън всичко постепенно се променя. Животът ще подскаже!