Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

петък, 16 декември 2016 г.

Как песента учи

Как песента учи
Когато песента те пее, а ти си инструментът

Обичам да пея. Навлизам, усещам, въвличам се...в мелодията и чакам песента да дойде. Чакам я първо като гост, да я нахраня с вниманието си, да се харесаме. После оставам в тишина...И чакам - отклик, така че душата ми да извика за мен дадена песен. Тогава отново я каня- да се видим, чуем. Да се заобичаме.
Знам, че песента е по-голямата и аз мога само да я следвам. Слушам я. Попивам я.

Песента изисква от теб цялото ти присъствие, за да се реализира.
Тя е жива. Тя е взискателна, чиста и безкомпромисна. Песента е голям учител, учи на търпение и постоянство. Когато дойде времето да я запееш, трябва да й се оставиш, тя да води. И ако искаш да се научиш да пееш, остави всяко желание там някъде зад себе си и поеми въздух, задръж вниманието си за миг и тогава запей. Не спирай. Не казвай "Не мога". Греши, подхвани я отново, покани я...и тя ще те намери.
Това е най-трудното за всеки - да забравим себе си. Наричам го присъствие. Само, когато се отдавам на нещо, което обичам, когато се лиша от амбицията и желанието "да искам, да правя", чупя модела и нещото се случва. Не бързам. Търпение се иска. А как ми липсва понякога...търпение.

И тогава песента ми напомня как моделите на мислене на сбърканото ни съвремие са ни лишили от финото усещане за радостта от малките неща- тези, за който мъдреците казват, че ни правят истински щастливи. Та нали светът ни казва "успехът е важен", а амбицията в теб нашепва за нуждата да си на сцена, да си най-добрия. Тогава оставям песента да проговори в мен. Замислям се и разбирам какво ми казва. Уви, това е като състезание. Лъжа е...няма щастие в успеха и заемането на "първото място",  когато пеем, танцуваме...рисуваме. Няма място за конкуренция, когато творим.

Отдавна осъзнах нещо за сцената- не е за мен тази сцена. Тя ме обича, но аз нея не. Тя е прашна и дяволски погрешна. Защото е сцена, която изпива силата ти и изхабява таланта...и заменя с някой, с нещо друго, нещо, което се продава. Магията тук превръща в зрелище, изпълнителят в реклама, а слушателят в потребител. Песента в продукт, който да си купиш. И има нещо сбъркано...погрешно в това.
Мълча. Така каня песента да дойде и прошепне, да ме научи какво Не Е.
И чувам гласът й:
"- Потърпи, не бързай и тогаз запей...пей, та да се насладиш на малките неща...oтново."

Да, само, когато се отдаваме на нещо, което обичаме, когато се лишим от амбицията и желанието "да искамe, да правим, да имаме, да получим", чупим модела и песента "се случва". Случва се творецът в нас, а песента по пътя е нашия Учител.

Обичам да пея. Навлизам, усещам, въвличам се...в мелодията и чакам песента да дойде. Чакам я първо като гост, да я нахраня с вниманието си, да се харесаме. После оставам в тишина...И чакам - отклик, така че душата ми да извика за мен дадена песен. Тогава отново я каня- да се видим, чуем. Да се заобичаме. Слушам я. Попивам я и я оставям да ме учи. Защото знам, че песента е по-голямата и аз мога само да я следвам със сърцето си...и да оставя да се случат "малките неща".






понеделник, 5 декември 2016 г.

Отново в училище. Пеене за деца и родители на Никулден

Глас от моето детство


Когато прекрачих прага на старата сграда отново, но този път не като ученик, усещането, което се настани в мен е хем ново, хем странно. Някак мило ти става, но има и още нещо - то стои в теб кухо и чака да го чуеш.  Така се случи и с мен, когато изкачих стълбите на училището и се запътих към стаята на директора. Не за да ме мъмрят, а за да ме поканят да сътворя днес час по народно пеене за деца и родители в едно от столичните училища 5-то СОУ  "Иван Вазов" в квартал Павлово в София.

Директорът ме изненада приятно- ведър, усмихнат и много енергичен човек. Приветства ни с шоколадови бонбони и не спря да говори, да споделя. На подобни срещи често аз заемам тази роля- да говоря за, разяснявам относно..., но когато човек живее това, което работи и срещне съмишленици, някак си виждаш, че не можеш го запря, да спре за миг да говори този директор. Стопля. И с поглед и с дума.

С негова подкрепа днес на Никулден ще сътворя час за децата от училището по народно пеене. Събитието ще се помести във физкултурния салон следобед след 16.00 часа. Сега в ума ми препускат мисли като "Физкултурен салон- ама целия ли?", "Деца, много деца...", "а техниката, а дали ще е топло", " А малките могат ли да четат". Откровенно казано не знам как ще се справя с няколко класа дечурлига наведнъж...и с госпожите, родителите...Но знам едно аз трябва да съм там...отново на училище. Този път като преподавател. Животът е красив и изненадва. Та, мили приятели...пожелайте ми успех. Благодаря.
Ака някой иска да сътворим концерт наживо и в неговото училище, нека пише. Насреща съм.

вторник, 1 ноември 2016 г.

Истинското значение на празника Хелоуин

Истинското значение на празника Хелоуин
Какво е скрито в тиквата? Хелоуин- ден за почит към предците

Ако искате да сте мъдри, успешни, здрави и щастливи почитайте вашите предци...това е посланието за днешния празник. Включително и тук  в България, празникът се отбелязва, като един от големите празници за отправяне на благодарност към Рода. 
И така нека видим какво е скрито в тиквата. Вижте как и защо в следващите редове.



Докато празника Halloween в момента е известен с обличането на костюми, с тиквите  и свещите, то значението на празника в старите времена е много по-различно. Направих едно самостоятелно проучване на темата и сега споделям знанието с вас. 
Днешния ден е свързан не толкова с маскарада, а със смирението, благодарността и почитта към нашите предшественици. 

Почитта към предците

А как е в България? 
Архангелова задушница.
Много отдавна още преди да се родим ние или нашите родители, както и техните такива, в страната ни са се чествали дните на предците. Да си припомним кой са тези празници? На  5 ноември е Задушница (събота е ден на Сатурн и на кармата, не случайно, а и е денят на мъртвите). Празникът съвпада с традициите на споменатите по-долу в статията народи. Това е последната задушница за годината и се нарича Голяма задушница. Какво се прави на този ден?
Архангеловата задушница наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше е една от трите най-големи задушница през цялата година.
Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото, както казах, събота е отредена за ден на покойниците.
Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба. В църквата пък се прави богослужение с молитви за починалите.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България. Правят се и общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между, които такива любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперуда да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла да те поздрави.
 Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, както и на непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас. 


Тук ще направя една моя вметка- погледнато от позицията на системите и системната работа основно през призмата на семейните констелации (техниката работи с родовата енергия) не е чудно, че древните народи все още тачат и "обезпечават" семейната душа (нашите кармични семейни обвързаности) с определени ритуални действия. Тези древни обичаи не само показват силата на връзката ни с семейство, род и родина, но ни дават и ясни напътствия как да "умилостивим" тези сили, които са по големи от нас като индивиди, но оказват същевременно влияние върху живота ни. Чрез ритуалните действия,  молитвите и празнуването на този ден, ние живите засвидетелстваме своето уважение към предците и корена си, като отправяме послание "Ние ВИ помним. Ние знаем, че без вас и нас нямаше да ни има. Ние ви почитаме, почитаме вашия живот и изразяваме нашата благодарност за Живота, Kойто чрез вас е дошъл при нас. А той е най-големият дар. Благодарим!"

(За всеки, който се интересува от темата за родовата енергия, връзката със силата на предците и влиянието на системите в живота - успехи и неуспехи, моля да следи блога и предстоящите събития В кръга на предците и FB: PranaAna 

Е нека отправим поглед към далечни времена, далечни народи, предания и да видим...там как отбелязват днешния ден на вещиците.

Стари народи от цел свят честват този ден по един или друг начин. Днешният ден се свързва със смирението, благодарността и почитта към предците и силите на отвъдното, на духа. 

Често много примитивни култури търсят закрила и съвет, помощ от своите предци. Това е така, защото без нашите предци никой от нас не би съществувал. Нашите предци държат ключа на голяма мъдрост, която са усвоили през техния живот, преди ние да се появим и ние можем да ги призовем да ни водят и съветват. Този вид честване е най-важната част от празника, защото така живите се свързваме с циклите на живота и смъртта. В нашето ежедневие е лесно да забравим и трудно да приемем, че смъртта е естествена част от този цикъл,  а непрекъснатите опити на науката ни отдалечават от разбирането за този цикъл и  засилват страха от смъртта, като не я поставят като част от природните и духовни закони.

Halloween се празнува на 31 октомври в много страни по света. Докато в съвремието той е силно комерсиален празник, то поглеждайки към келтската традиция например, този ден е познат като Allhollowtide. Вярването гласи, че през този период душите на покойните ни предци са най-активни- датите са от 31 октовмри до 2 ноември. Това са дните, в които можем да ги почетем да измолим тяхната благословия и закрила. Вярването остава такова да момента на повлияването му от християнството, когато традицията се запазва под формата на почитане на светии и душите на предците.  

В Мексико днешният ден също е ден за почитане на душите на мъртвите- отново се чества на 01 ноември. Мексиканците вярват, че ако тъжим и помним тези хора с тежки мисли и чувства, това пречи и разстройва техните души. Затова вместо да скърбят мексиканците вярват, че тази връзка трябва да се почете като се празнува с изобилна храна, танци и много веселие. Празнува както живота, така и смъртта.  В Мексико вярват, че празнувайки почитат и влиянието на предците върху живота им.  Затова се правят и олтари, на които се оставя храна и дарове. 

Същата традиция е известна и популярна и на далечните от нас Филипини. Тя се нарича Araw ng mga Patay. Датата на празника е 01 ноември. Това е времето за спомняне на починали приятели и членове на семейството, като се отправят молитви и се пеят песни. Предварително се почистват гробовете и празника протича около тях. Мъртвите са включени в празника като им се предлагат храна и молитви.
Mahalaya Amavasya (Pitru Paksha), това е наименованието на същия празник, но в Индия, където на празника се почит мъртвите предшественици. Индийците вярват, е живите дължат много на своите предци. Защото чрез техните познания, умения които са предали на живите, е възможно последните да продължат по пътя си и да живеят и да се развиват, да продължат цикъла на Живота. Предлагането на храна е начин да благодарят на предците за техния принос, а празненството продължава под формата на фестивал във всяка общност.  


Chuseok or the Harvest Moon Festival, е традиционно честване и ваканция в Южна Корея, празника съвпада с 15-тия ден от осмия месец на лунния календар. Този празник е посветен основно на сезона на добрата реколта и е традиционна практика да се пътува до родното място и да се почетат предците. По време на завръщането гробовете на предците се почистват и украсяват. Със специална закуска и възпоменателна молитва се благодари за помощта и наставленията, която предците дават на своите живи наследници.


петък, 12 август 2016 г.

В кръга на предците



В кръга на предците”
Познавайки добре своя произход ние черпим сили, мъдрост и познание. ;-)
Практиките са разработени на три нива или три кръга.
Първият кръг е този на песента "Пеене и прана с Ана", Втория кръг е на танца, където ще изучаваме български народни хора и танци – нарекохме го Босо хоро. Третия е наречен Духът на предците, в който ще се докоснем до родовата енергия, за да открием там скритите благословии на дедите си. Ще говорим за скритата динамика на рода и силата на корена през метода на семейните констелации с мен PranaAna. 
Всеки е добре дошъл да се докосне, да чуе, да види и опита.


Следващата ни среща ще е на Беглика. Кръгът на предците ще се провежда от началото на септември месец. Очаквайте ни и следете блога.



Първи кръг на предците

Музикален семинар “Пеене и прана с Ана”

В тази уникална програма се съчетават техники за релаксация, медитация и дишане с изучаването на песни от българския фолклор. 
Програмата изследва корените на българския ни произход чрез песента. Това са единствени по рода си срещи, в които ще ви потапя в атмосферата на забравени родови приказки, изразени чрез народната песен.
Пеене и прана с Ана” е съвременна и интересна за всички участници програма, без значение дали може да пеете. Целта на семинара е изучаване на българската традиция чрез нови похвати, където чрез песните откриваме себе си. Елате да пътуваме назад във времето, за да открием корена и силата на нашата земя! Земя на българи и траки, бликаща от енергии и запазила една древната култура; превъплътила дълбокото познание за човека и вселената в своя фолклор.

Втори кръг на предците

Семинар “Боси на хорото”
В него заедно ще усетим ритъма на българското хоро хванати ръка за ръка в свещения кръг на предците. Българските танци и хората са връзка със силата в нас, с музиката и винаги радват душата. Те са живите мандали.
Представяне на водещия: За Изабел Костадинова музиката и танците са неотменна част от живота й. Завършва хореография, мечтае да събуди творческия автентичен дух в хората. Дипломира се 2014 г. е като преподавател и хореограф по български народни танци. Друго нейно хоби е фотографията. Повече за нея вижте на: http://izabella.portfoliobox.net/

Трети кръг на предците
Духът на предците
Въвеждащ семинар по семейни констелации с водещ PranaAna.

Чрез работата с енергията на рода и родната земя ни
е имаме възможност да направим връзка със силата на дедите си и на родната земя. Пеейки и танцувайки ние захранваме своя корен и го обогатяваме с нашата лична енергия и радост. Те са вид БЛАГОДАРНОСТ, затова и песните и танците ни карат да се чувстваме така добре, но с участието си в третият кръг на предците ще се докоснем до по-дълбоките нива на нашата родова енергия – тази на Духа на рода.

В третия кръг Духът на предците ще внесем разбиране и яснота по отношение на скритата семейна динамика и влиянието на семейните системи върху живота ни. Това ще направим чрез въвеждащата лекция и практики по семейни констелации. Ще разберем, че сме свързани много по-дълбоко с хората живели преди нас, със семейството си, със своите партньори и със земята си. Ще видим, че множество проблеми от личен, професионален и здравословен характер, се крият, в това което сме получили като енергия от рода, която идва от системата, към която принадлежим. Ще разберем защо познаването на връзките, отношенията и историята на нивото на Корена, лекува рани, дава сила, освобождава. Ще разберем, защо е нужно да почитаме нашите деди, техния живот и качества. Ще се научим как да откриваме скритата благословия, за да бъдем захранвани от силата на рода в живота си и да вървим смело напред по нашия личен път. 

петък, 29 юли 2016 г.

Не ме интересува. Искам да знам можеш ли

Не ме интересува как печелиш прехраната си. Искам да знам за какво те боли сърцето и смееш ли да мечтаеш за това да тръгнеш да следваш Неговите желания.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам готов ли си да рискуваш да изглеждаш глупаво в името на Любовта, заради своите Мечти, в името на това удивително приключение, наречено Живот.
Не ме интересува какви планети обикалят около твоята Луна. Искам да знам дали си се докосвал до глъбините на собствената си Скръб, дали си открит за всички предателства в Живота или си се предал, затворил си се пред Страха от следваща болка.
Искам да знам можеш ли да останеш с Болката, моята или твоята, без да се опитваш да я криеш, заглушаваш или да се избавиш от нея.
Искам да знам можеш ли да съществуваш с Радост в сърцето, моята или твоята, можеш ли да танцуваш до забрава, можеш ли да позволиш на екстаза да те изпълни от върха на пръстите до короната на главата и да не мислиш за това, че трябва да си внимателен, че не трябва да губиш усещането за реалност и да помниш ограниченията на човешкото съществуване.
Не ме интересува вярна ли е тази история, която ми разказваш. Искам да знам можеш ли да разочароваш друг човек, оставайки верен на самия себе си. Можеш ли да понесеш обвинение в предателство и да не предадеш собствената си Душа.
Искам да знам можеш ли да бъдеш предан и следователно достоен за доверие. Дали можеш да видиш Красотата там, където всичко изглежда непрогледно.
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам можеш ли да станеш сутринта след нощ, изпълнена с Горест и Отчаяние, абсолютно изтощен и уморен до мозъка на костите си, и да направиш всичко необходимо заради твоите деца.
Не ми пука кого познаваш и откъде си дошъл. Искам да знам можеш ли да стоиш в сърцето на Пламъка заедно с мен, без да се опитваш да отстъпваш и крачка назад.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил каквото и да било. Искам да знам какво те крепи отвътре, когато всичко около теб се руши.
Искам да знам можеш ли да оставаш насаме със себе си и действително ли искаш да има някой с теб в най-трудните моменти от живота ти.
...
Александър Ройтман (ФБ)

вторник, 26 юли 2016 г.

Я кажи ми облаче ле бяло. Българите в чужбина

Я кажи ми облаче ле бяло или още един урок за научаване

Когато видиш, че музиката, литературата и изобразителното изкуство се събират в едно и стават мост, който свързва един народ, разбираш, че граници за духа няма. Благодарна съм на будния български дух, който ни свързва не само през пространството, но и през времето. Благодарна съм на моят учител и будител Калинка Згурова - жури към певческия конкурс "Прехвръкна птичка", народна певица към БНР и хора на "Мистерията на българските гласове", насител на Музикалната награда "Грами" тръгнала от малко село в Странжда планина баира и покорила световните сцени с таланта си. Щастлива съм да спомена, че тя е и един от основателите на читалище "Канатица" както и съм горда да бъда поддържана в идеите си от нейния огън и сила.
Както тя казва "Докато се пеят българските песни, България ще я има". Днес видях това и наяве.

Калинка Згурава, Анна Йовкова и приятели

Наградените деца от певческия конкурс "Прехвръкна птичка"

"Калиманку денку"
Изпълител: Моника Азменска- Обединени Арабски Емирства- Дубай
(клипът не е професионален ;-) )

По нейна покана присъствах на награждаването на даровити български деца от цял свят към Държавната агенцията на българите в чужбина.  Имаше много развълнувани баби, дядовци, учители и родители. Имаше сълзи, болка и едновременно щастие и споделена радост. Хората бяха дошли от всички краища на света и донесоха послание, което е красиво, силно и даващо надежда- ако има кой да даде искрата, то огънят ще се запали. Днес научих и интересна историята за преселението на бесарабските българи 1828-1829 година, които имаха силно присъствие във всички категории. Научих и за българските училища във Франция "Васил Левски", Българско неделно училище "Родолюбие" от Украйна, Теорeтичен лицей "Христо Ботев" Молдова, Българско училище "Христо Ботев"Алзира и Българско народно Училище, Валенсия в Испания, Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия, за Измаилски български конгресен център "Аз Буки, Веди", Одеса, Украйна, за Българско училище "Боян Мага", Лондон, Великобритания и още много други. Научих, че ако искаш да запазиш родината в сърцето си има как- и най-прекият път не е Скайп, а Изкуството. 

"България е която мирише на мента и бор или когато ухае на баницата на баба. България е мястото, на което не се чувствам самотен."
"Като птици се зареждат празници, да- те са духът на дедите ни."
Това са думи на деца, участващи в конкурса за литература "Стефан Гечев".


"Я кажи ми облаче ле бяло"
Вокална група "Дъга" българско неделно училище "Паисий Хилендарски" Париж, Франция.

Спирам да пиша, защото това се преживява. Ако хората навън, онези, които пътуват за Великден и Коледа, за да им замирише на баницата на баба и на борова гора, тези, които търсят късмета си "другаде" и които са упреквани, че търсят щастието навън, могат да съхранят тази искрица, то наша задача е да я поддържаме и в нас самите- Тук. Сега в България.

"Моя страна, моя България"
Изпълнител: Деница Георгиева Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия
Повече информация за събитието тук

петък, 1 юли 2016 г.

Тя Е

За Силата, която ни повдига


Кризата е кръщение, болката е Кръстникът, подаръкът е Любовта

Всяка преживяна криза е болезнен опит. Не се съпротивлявай. Предай се. Да се предадеш не значи да униваш, но да приемеш. Приемането е сила, която повдига. 

Съпротивата на пръв поглед е красива, на втори горчива, на трети невъзможна. Казват, че тя само засилва действието...тоест кризата и времето, в което пребиваваш в нея. Противодействайки създаваш още сила, а тя ти носи още болка. Ще те попитам- "Харесва ли ти да си в болката?"
Знам, не ми отговаряй. Попитай себе си, онова Дълбокото, то знае.

Да се съпротивляваш е част от човешкото в нас. Вярваме, че силата е тази която побеждава "другия", дава и отнема от него. Казват, че силните хора са достойни за уважение, те са пример за нас. На тях може да се разчита...Те са горди, непоколебими и нищо не може да ги помръдне от мястото им. Те са героите на деня. Моделът. Но точно това разбиране и издигане на силата в култ не ни позволява да растем. Да се предадеш казват е лесно, недостойно, срамно и "малко". Но дали е така наистина? Задаваме ли си въпросът "Къде е "слабото място" на Силата?"

Как би било възможно нещо да се промени, пресъздаде, претвори, ако насреща има две противоречащи си Сили? Копие срещу копие, меч срещу меч, лък срещу лък...и така замирисва на военно положение. Фрагментираната сила, е такава, че "тече" в хоризонталата на Времето , но не и по вертикала на Сътворението. Така се раждат войните. Ражда се вОйна. Питам се къде е "слабото място" на Силата? Кога ВОЙна плаче?"

Едно голямо "Не" стои на пътят ти. И това "Не" е неприемането. Затова се питам...дали това, което приемаме като Сила, е това което всъщност носи мир? Може ли съпротивата да носи мир или решение? Знам, не ми отговаряй. Тук и плитчините ще ти отговорят.

Ще кажете има значение каква е каузата, за какво се бориш...да има, несъмнено. Но, Едно голямо "Не" стои на пътят ти. Виждаш ли го? 

Това разбиране за силата е повърхностно, неточно и дуално..., но е най-разбираемо, заучено и напълно изпълнимо. Така са ни учили, това "знаем". Затова и пиша. Уви, не е достатъчно за да отскочим от модела на съпротивата, от припознаването на героя, като харизматичната част от нас. Категорично този образ по скоро ни създава проблеми, не дава решения. Огледай се и виж, колко победители виждаш? 
Да се предадеш не значи да униваш, но да приемеш. Предай се. Затвори очи. Приемането е сила, която повдига. Приемането е Жената. Древната Жена. Да приемеш значи да обичаш. Дишай. Затвори очи. Остани. Отвори очи. Огледай се и виж, колко победители виждаш?
Приемането е сила, съпротивата не. Защото кризата е кръщение, болката е Кръстникът, а подаръкът е Любовта! Няма победители, няма жертви. Тя е мълчалива без фанфари. Тя е Сила отвъд силата. Тя Е отвъд нас хората. Затова и ни повдига. 




сряда, 22 юни 2016 г.

Когато Слънцето докосва Земята- Еньовден

Еньовден се чества на 21-22 юни, когато всичко наоколо в природата е живо, събудено и цветно. Това е денят, в който Богинята ни зове да се насладим на даровете й. Традиционно се тачи като най-лечебния, слънчев и изпълнен с радост в ден в годината. Лятното слънцестоене е специален и магичен момент от годишния цикъл на движение на Слънцето и естествено е свързан с много поверия, обичаи и ритуали. Еньовден е прието да се чества на 23 срещу 24 юни, за да съвпада с датата на рождението на Св. Йоан Кръстител. Реално по старо му той съвпада с лятното слънцестоене и се отбелязвал на 21-22 юни. Празникът е посветен на връзката ни с природата и нейната лечебна сила. В нашата традиция той ознаменува връзката между небесните сили и земята, между човека и духа. Затова е един от най-важните в обредния календар не само за нашите предци, но за всички народи, които са свързани дълбоко със Земята и култа към Слънцето и които разчитат знаците на духовното начало у човека.


Обичам  този ден наистина! Давам няколко кратки и полезни съвета.
Съвети за градски чада
Намислете си маршрут за пътуване рано сутрин (особено важи за хората от града), защото изгревът не се вижда добре навсякъде, ако просто вървим в посока изток. Пробвано е. Доверете ми се. Не е приятно да видиш новопостроен блок на мястото, където си се наслаждавал на изгрева миналата година, нито пък да откриеш, че изворът станал малък кален гьол по средата на поляната, в която сте се търкалял в росата преди. 
Намислете си поляна или горска пътека, до която ще имате достъп по тъмно - заран. 
Помислете си за пътя ви на връщане, ако сте работещ и следете времето. Сред природата то не се усеща.
Вземете си верно другарче, с което се разбирате без думи.
Не взимайте куче, колкото и да ви се ще...повтарям не взимате кучето. Ще изкарате една незабравима утрин, докато то разкаля още повече локвата, гони овце по пътя, а вие се опитвате да го почистите преди да скочи в колата я измърля напълно.

Не забравяйте, че не трябва да се говори, когато наливате мълчаната водата. 
Не забравяйте да си вземете нещо, в което да я налеете...случвало ми се е кофата, менчето да остане я в лагера, я в колата;-). Който ме познава, знае...хаха
Не берете много билки, ако нямате къде да ги съхраните. 
Ако все пак наберете много от тях, успокойте майка си че не сте болен. Просто сте брали билки. Успокойте я, че няма да ги пиете на чай всичките наведнъж и няма да се споминете от чая с жълтия кантарион на масата.
Наметнете лека дреха с дълъг ръкав.
Ако сте решили да се къпете в река, а след това трябва набързо да притичате до офиса, моля ви не правете моята грешка. Не ходете мокри на работа или кални и не се правете на нормални пред колегите. Тревата в косата ви ви издава, калта по сандалите също. На вас няма да се гледа като на сериозен човек следващите месеци, дори години.
Измийте си лицето особено преди бизнес среща, преведете се в матричен вид, хаха и не се притеснявайте, защото вие си знаете, че сте магьосници под прикритие, така че дишайте и се усмихвайте ;-).
Разказвайте за случилото се само на други посветени в занаята, защото като нищо е ви обявят за особняк. Това е едно петно, което с гордост съм носила, но често са ми задавали и въпроси, на които не могат да се дадат точни отговори. Така или иначе няма да разберат и тази ви лудост да се търкаляте в тревата, да ставате сутрин и да търсите менчето на баба си, но всъщност тайно ще си мечтаят да полудят и те...да ама от другата година ;-). 

Честит празник мили, лудетини. Честит ви Еньовден. Бъдете здрави!


 На този ден...



В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. 
Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. 
В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни.
Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. 
Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са строги, тържествени.
Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Там където Слънцето се къпе, потопи се и ти...
Част от обичая е и обредно къпане или търкаляне в росни поляни. Прави се за очистване в извор, река, езеро или в росата. 
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. 

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

За билките

Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден, билките имат най-голяма вълшебна сила. Събирайте ги рано сутрин докато росата по тях все още не се е изпарила.
Берете билките внимателно, без да наранявате корените им. Отнасяйте се с уважение към тяхната сила, благодарете им и те ще Ви помогнат.

За така наречените билкови амулети могат да се използват както сушени растения, които ще действат в продължение на точно една година, така и свежи билки, които няма да изгубят магическата си сила и ще Ви служат много по-дълго.
Когато пиша винаги търся сакралната връзка между видимото и невидимото, между човешкия и божествения свят. В културите на старите народи тази връзка все още се открива в обичаите, ритуалите и поверията. И ако сме способни да разчетем посланията има какво да научим, да си припомним и да вземем. Та нали сме деца на Земята и Небето...

понеделник, 20 юни 2016 г.

Българските царемонии, обреди и ритуали. Русалии

Русалии и калушари – шамани и лечители
Българските царемонии, обреди и ритуали

Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват


В народните предания русалиите са митични женски създания, свързани с растителността и водите, подобни на древногръцките нимфи. Със същото име обаче русалии се назовават и обредни лица – мъже. Те изпълняват един от най-вълнуващите лечителски ритуали по нашите земи. Русалиите са тайни мъжки общества, които са наричани още калушари. Водени са от ватафин- главатар на групата, който внимателно подбира кого да включи в групата на русалиите. За целта мъжете трябва да са здрави, издържливи физически, да притежават качества като доброта, честност, да умеят да пазят тайна, както и да са добри танцьори. Стана ли ви интересно?
Народа казва, че те  са способни да носят плодородие, да лекуват болести и да гонят демони. И като се замисля звучи като приказка, но това  не е само моята приказка, това е нашата приказка- приказката разказвана и съхранена от Земята ни.

Русалии. Калушари.

Отдавна  ме викат да пиша за тях. Затварям очи и виждам. Когато те повеждат в тъмата по горската пътека, към тайни поляни, където да играят росалийски (наричани още розалийски) хора, където ритъма на тъпана и гайдата повеждат росалията към силата, която го "вика" Отгоре, където звънчето на ватафина отмерва всеки удар до пречистването да душата на болния. Лечение, сила, дар и помощ свише...докосване от Духа. Не знаеш нито какво ще правят, нито отде иде силата им, не е и необходимо. В обредите винаги има скрито, нещо което да плаши и привлича. Това е Нещото, което когато веднъж те повикане можеш да останеш настрана и да казваш, че не си видял или не си разбрал. Фолклорът ни по необикновен начин говори за живата магия на Земята ни, както и на нас самите, като носители на това знание. И както се случва с всяко знание то се пази и не се дава на всеки. Този който го е получил е преминал изпитанията на учителя или му е предадено по кръвна линия, в по-редки случаи му е "дадено свише", защото то не е за всеки, трябва ти сила да го "носиш". От този ден посветения поема отговорността да пази и използва наученото само с добри намерения и цели. Ритуалите на русалиите лечители са още един забравен бисер на духовната ни сила и познание. Въпреки това ми става хубаво, когато откривам колко са богати земите ни, колко много магия ни са дава...ей така от извора. Тук. Сега. Дали ще са събори, празници, ритуали и обреди или просто песен и танц- имаме ги. Затова пиша, за да повярваме, да се открием, да видим силата и да полеем отново корена си с вярата в нас самите.

Да не нагазиш в извора...?

Русалска неделя бе вчера–тази седмица започва с празника Св. Дух, точно 51 дни след Великден. Вярва се, че това е времето на самодивите и русалиите. Това е тяхната седмица- и нима очаквате друго да се случва на празника, освен да се пеят песни и да се играят хорà? Ритъмът, музиката, танцът започват там, където свършват думите. Те са сякаш извън времето, извън пространството, извън човека. Това е времето, в който Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Винаги съм го знаела и днес притихнала отново го споделям. Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Това е част от мистерията на лечителските ритуали на Русалиите.
Защото пиша за това, защо точно днес? Ами  ще ви кажа, въпреки че повечето от вас се досещат...за Слънцестоенето, за Еньов ден, за най-дългия ден в годината и за силата на билките, брани сега. Наистина ни се дава при това с пълни шепи, да бъдем здрави, да се пречистим, като се свържем с природата, традицията и духа си.


Самодивите и русалиите идват в човешкия свят по Спасовден (Възнесение Господне) и носят плодородие на нивите. От уважение и страхопочитание през тази седмица старите хора спазват различни забрани: да не работят, да не спят през деня и особено да не ходят сами из горите и полята. Ако случайно попаднат на русалиите, ако нагазят в техните извори, трапези или хорища (места, на които се играе хоро), ще бъдат наказани със страшната русалска болест. Болните от нея получават припадъци, залиняват и често умират.
Отбелязвам, че и самодивите и русалиите са двойствени същества. Както всяко нещо в нашия дуален свят. Те носят знание и мъдрост
 на хората, но защо трябва да внимаваме да Не нагазиш в извора на русалиите”?  Като всеки извор и тук той е свързан с темата за скритото познание. Водача- ватафин решава на кого да се довери, защото е най-опитният. И естествено и тук (в придобиването на познаниетовинаги има изпитание и съответно награда или наказание. И в приказките и притчите и в ритуалите се говори за едно. Този, който получил знание е важно да го ползва за благото на другите. Изборът на русалия е изпит за физическата, психическата и личната сила за избраните мъже. Магическите същества на земите ни са духове лечители, учители, приятели. Носят, отдават, приемат, обогатяват. Те могат да помагат и да лекуват, но могат и жестоко да отмъщават на онези, които ги разгневят. Затова е нужно като росалия да си овладял личната си сила и връзката си с тях, за да встъпиш чист в магията и да имаш правото да я използваш. В това се състои и важна част от обучението, през което преминават мъжете. Това е и причината винаги подхождам с уважение към ритуалите и церемониите, защото нещо в мен се обръща и трепва, като чуя думата Внимавай. Бъдете тихи, наблюдателни и не ходете сами в тъмни гори и зелени поляни, да не се натъкнете на хорище, трапеза или извор на русалии, та да не разгневите духовете.

Обред, церемонния и лечение

Ритуалите на русалиите се изпълняват под формата на игри и са характерни само за Северна България. Обредните лица изпълняват няколко функции. От една страна, русалиите обикалят селата и играят за здраве и плодородие, по подобие на кукерите или лазарките. От друга страна се борят с демонични същества: ако в някоя къща се е заселил таласъм, те имат силата да го прогонят. Най-забележителни обаче са лечителските ритуали, които изпълняват мъжете-русалии. Те се движат на групи от нечетен брой хора, най-често седем, и имат главатар, наречен ватафин. Именно той владее тайното знание и въвежда в него и останалите. Ватафинът подбира внимателно хората за своята дружина: те трябва да са здрави и издръжливи, да са танцьори, да умеят да пазят тайна, да са добри и честни. Тези качества са им нужни, за да се справят с изпълнението на лечителския ритуал, който не е по силите на всеки. За да бъдат посветени, русалиите първо се обучават, после постят определено време, полагат клетва и минават през специална церемония, която им дава право да упражняват „занаята”. Обикновено той се предава от баща на син в няколко определени семейства и се крие старателно от външни очи.
Докато трае Русалската седмица, русалиите са непрекъснато заедно, те не нощуват в домовете си, не говорят с никого, не се кръстят и вода не газят. Всички тези забрани са знаци за особеното, гранично състояние, в което се намират – между човешкия свят и отвъдното. Именно в тази „гранична зона” те могат да се срещнат със съществата, предизвикали болестта и да ги победят, за да излекуват пострадалия. Макар да са с обичайното си всекидневно облекло, мъжете носят някои атрибути, които ги доближават до древните шамани: държат специални шарени тояги, в които са скрити самодивски билки, калпаците им са окичени със същите билки, а по краката и тоягите им има метални пластинки и звънчета, отмерващи всяко тяхно движение. Имат и знаме от бял ленен плат: в краищата му се зашиват пак магически билки и се осветява със специален ритуал. Други важни атрибути за лечението са гърне с вода и билки и паница с оцет и чесън, които се носят от водача. Както и при други ритуали, музиката има важна роля, за да се осъществи контактът с „отвъдния” свят. Русалиите винаги се придружават от тъпанджия и свирач на кавал, гайда или свирка.

Ритуалът за лечение протича по следния начин – болният ляга на земята върху черга, а до него се поставя гърнето с билките. Русалиите започват да танцуват в кръг около болника, но ватафинът със знамето и паницата в ръце остава извън кръга и ръководи останалите. Отначало темпото е по-бавно, после се забързва и играта на мъжете става по-буйна. Според разказите на самите участници, те изпадат в особено състояние, наричат го захласване. По знак на водача си вдигат болния заедно с чергата и го раздрусват, после го прескачат, а ватафинът го разтрива с оцета от паницата, дава му да пие от нея и го ръси с вода от гърнето. Тогава музикантите засвирват специалната русалска мелодия Флоричѝката, която бележи кулминацията на ритуала. Ватафинът удря с тоягата си гърнето и то се пръсва на парчета, като измокря присъстващите с чудодейната вода. В този миг болният трябва да скочи на крака и да побегне – смята се, че вече е оздравял. Побягват и русалиите, с изключение на един или двама, които припадат, сякаш болестта се е пренесла върху тях. Останалите се връщат и се заемат бързо да ги свестят, защото се смята, че ако се забавят, припадналите изстиват и умират. Изпълняват се същите действия, докато те не дойдат отново в съзнание. Тогава ритуалът приключва. 

Днес русалийските игри вече не могат да се видят в автентичния им вид, но на съборите за народно творчество някои самодейни състави от Северна България показват възстановки на обичая. Той продължава да предизвиква вълнението и любопитството на публиката и да поставя въпроси, на които науката досега не успява да отговори.

Затова пиша, за да помним, съхраним и преродим знанието за нас самите, за връзката ни със силите на Небето и Земята, като човеци, лечители и мъдреци. Честит празник, Честита русалийска седмица. Берете билки, гледайте изгрева и чуйте песента на корена. Мен ще ме откриете или да пиша или да бера цветя и билки. Ще взема и дружки- та да не съм сама в гората- все пак трябва да внимавам.  

Източник:
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236945/rusalii-i-kalushari-shamani-i-lechiteli
По материали на Вихра Баева.

четвъртък, 5 май 2016 г.

Пътешествие в Магията на корена



Пътешествие в Магията на корена
Нов поглед към старите традиции


Здравейте приятели. В тази част от блога ми ще е посветена на едно предизвикателство. Предизвикам всички ни да мислим за традицията по един нов начин. Целта ми е да ви поведа на едно вътрешно пътуване в архаичния образ. Първо заедно, а след поотделно, защото след време вие самите ще разберете накъде да дирите своето. Важното за мен е да излезем от рамката на сценичното представяне на фолклора, както и академичното му разбиране и да се впуснем, за да го изследваме през своите лични преживявания. Това става най-лесно чрез съзирането на великите цикли, на образите, които се отразяват в нас и извън нас през архаичните фигури в човешкото несъзнавано, чрез танца, песента и всичко което традицицията ни дава. Който има очи ще го съзре, който има уши, ще го чуе, който носи любов ще го разбере.  Някой от вас ме познават, други не, но това не е от значение, защото щом сте тук...пътешествието вече се случва... Отвлякох ви! Ще се срещнем някъде там...за да преживеем заедно българската магия.

Вече имаме реализирани няколко срещи посветени  на скритото българско познание. От днес ще пиша повече за новия поглед към него пречупен през призмата на методи за лична работа и себепознание. Аз лично извървях част от пътя и следващата ми крачка е да споделя наученото. Затова ще обявявам периодично кога и къде ще правим следващите ни срещи, както и темите, върху които ще работим, но за това трябва първо да се подготвим, нали така? Очаквайте новите издания на "Пътешествие в Магията на българския корен".


Започвам отделеч...да, не ви предупредих, че за постигане на резултати се изисква яко четене, много лична работа, упорство, истниска любов и висок дух. Демек посвещение, но...ще ви издам една тайна...то е в кръвта ни. Нужно е отново да се свържем личната си сила и с познанието на земята ни. САМО Това! ;-)


Древните мистериални религии и алхимията

За единението


 Природните цикли и ...познанието на богинята

Да се говори за единението е лесно, но трудната задача е в осъществяването му. Замислих се, защо за него се говори с недомлъвки, на ушенце, защо се носи мълчана вода, защо някои традиционни дейности са присъщи само за жените, а други само за мъжете. Защо има неща, които се правят по точно определен начин, а други не е редно да се правят по друг...защо има роли, и защо и аз някак си съм "попаднала" на това парче земя и съм е родила при това жена, вие може би мъж? Какво свързва мъжкото и женското начало в нас самите, кои са нашите сенки, змейове и войни и как всичко това е отразено в традицията и обичаите ни? Защо имаме такова многообразие от танци, музика и песни...на толкова малка територия. Подозирам, че много от вас са си задавали този въпрос и търсят отговори, но дали наистина познаваме културата и корена си или просто повтаряме добре познати форми и интерпретираме?

Личният ми опит показва, че желание има, форма има, традицията ни е жива, но сякаш неразбрана на едно по-дълбоко ниво. Единственият начин да разберем повече е да се отправим на едно пътешествие, за да открием отговорите, които текат във вените ни. Да се събудим за самите нас и силата, която ни е отредено да носим.

Ще започна с цитати от книги, който считам че дават добра посока, а останалото оставям на вас, защото вярвам, че две е повече от едно. Който може ще разбере...;-)

"В модерните времена ние обикновенно не сме насърчавани да говорим за своите посвещенски преживявания. Архаичните практики в много други времена и места обръщат внимание на посвещението, на неговата роля и функции.

Древните мистериални религии като извори на психологическата истина

Мистериите са били мистическият аспект на религиите на плодородието, които честват сексуалността, раждането и смъртта. Съществено за всички мистериални култове е един допускан паралел между циклите на природата и на духовния и психологическия живот. Тоест индивидуалния и семейния живот, процесите в природата и реалността на божественото са разглеждани като взаимно отразяващи се, а всички ние като част от един красив процес.

Някой култури честват слънчевите цикли, а други лунния. Циклите на природата са успореднявани със свещените събития на раждане, съвкупяване и умиране. Първоначално великият духовен принцип е бил богиня, а по-късно бог. Това божество ражда син или дъщеря, които са ценени високо от този родител. Но все пак това дете трябва да бъде пренесено в жертва- Персефона е похитена от Хадес и завинаги трябва да живее там долу половината година, Дионис е разкъсан от неговите последователи, а Христос е разпънат на кръст.

В тези истории смъртта или пренасянето в жертва е последвано от образите на ново раждане и възкресение. Старият бог умира и отново се ражда през новата година. Хрискос възкръсва, разкъсаният на части Озирис е събран наново, Персефона се връща на земята и зимата преминава в пролет. такива модели на смърт и ново раждане не само съответстват на сезонните промени, но и отразяват и психологическия модел на възраждането, тогава когато ние умираме такива каквито сме, за да можем след това да се родим такива каквито можем да бъдем.

..По-късните патриалхални религиозни истории (като например християнската), запазват смисъла на мистерията около модела на смъртта и възкресението, но губят също толкова важният фокус върху великото чудо на сексуалността. Ранните религии на продородието честват не само смъртта и новото раждане, но великото чудо че раждането произтича от сексуално единение. Затова най-свещените предмети на ранните мистериални култове, честват мъжкото и женското начало каато сексуална енергия, по твърде открити начини. Но благоговението пред чудото на единението е било загубено.

Всъщност в наше време  за някой може да изглежда еретично да мислят за съвкуплението като за главна духовна мистерия, особено откакто непорочното зачатие става догма. За древните обаче честването на стастта, на Ерос е толкова важно колкото и честването на новото раждане. В някой традиции, както при индуските богове Шива и Шакти творението е представено като като откровенно еротично.


...Важността богът да бъде роден от Дева, не произтича първоначално от някакви пуритански импулси. Традиционно терминът "Дева" означава жена, която е една -в -себе си, която притежава себе си. Тя може да бъде сексуална, да има деца, но не може бъде съпруга или собственост на някой. Обикновенно това означава, че тя познава богинята в себе си и почита себе си." Автор Каръл Пирсън