Маказа

Род, народ, родина

петък, 1 юли 2016 г.

Тя Е

За Силата, която ни повдига


Кризата е кръщение, болката е Кръстникът, подаръкът е Любовта

Всяка преживяна криза е болезнен опит. Не се съпротивлявай. Предай се. Да се предадеш не значи да униваш, но да приемеш. Приемането е сила, която повдига. 

Съпротивата на пръв поглед е красива, на втори горчива, на трети невъзможна. Казват, че тя само засилва действието...тоест кризата и времето, в което пребиваваш в нея. Противодействайки създаваш още сила, а тя ти носи още болка. Ще те попитам- "Харесва ли ти да си в болката?"
Знам, не ми отговаряй. Попитай себе си, онова Дълбокото, то знае.

Да се съпротивляваш е част от човешкото в нас. Вярваме, че силата е тази която побеждава "другия", дава и отнема от него. Казват, че силните хора са достойни за уважение, те са пример за нас. На тях може да се разчита...Те са горди, непоколебими и нищо не може да ги помръдне от мястото им. Те са героите на деня. Моделът. Но точно това разбиране и издигане на силата в култ не ни позволява да растем. Да се предадеш казват е лесно, недостойно, срамно и "малко". Но дали е така наистина? Задаваме ли си въпросът "Къде е "слабото място" на Силата?"

Как би било възможно нещо да се промени, пресъздаде, претвори, ако насреща има две противоречащи си Сили? Копие срещу копие, меч срещу меч, лък срещу лък...и така замирисва на военно положение. Фрагментираната сила, е такава, че "тече" в хоризонталата на Времето , но не и по вертикала на Сътворението. Така се раждат войните. Ражда се вОйна. Питам се къде е "слабото място" на Силата? Кога ВОЙна плаче?"

Едно голямо "Не" стои на пътят ти. И това "Не" е неприемането. Затова се питам...дали това, което приемаме като Сила, е това което всъщност носи мир? Може ли съпротивата да носи мир или решение? Знам, не ми отговаряй. Тук и плитчините ще ти отговорят.

Ще кажете има значение каква е каузата, за какво се бориш...да има, несъмнено. Но, Едно голямо "Не" стои на пътят ти. Виждаш ли го? 

Това разбиране за силата е повърхностно, неточно и дуално..., но е най-разбираемо, заучено и напълно изпълнимо. Така са ни учили, това "знаем". Затова и пиша. Уви, не е достатъчно за да отскочим от модела на съпротивата, от припознаването на героя, като харизматичната част от нас. Категорично този образ по скоро ни създава проблеми, не дава решения. Огледай се и виж, колко победители виждаш? 
Да се предадеш не значи да униваш, но да приемеш. Предай се. Затвори очи. Приемането е сила, която повдига. Приемането е Жената. Древната Жена. Да приемеш значи да обичаш. Дишай. Затвори очи. Остани. Отвори очи. Огледай се и виж, колко победители виждаш?
Приемането е сила, съпротивата не. Защото кризата е кръщение, болката е Кръстникът, а подаръкът е Любовта! Няма победители, няма жертви. Тя е мълчалива без фанфари. Тя е Сила отвъд силата. Тя Е отвъд нас хората. Затова и ни повдига. 




Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар