Маказа

Род, народ, родина

понеделник, 5 декември 2016 г.

Отново в училище. Пеене за деца и родители на Никулден

Глас от моето детство


Когато прекрачих прага на старата сграда отново, но този път не като ученик, усещането, което се настани в мен е хем ново, хем странно. Някак мило ти става, но има и още нещо - то стои в теб кухо и чака да го чуеш.  Така се случи и с мен, когато изкачих стълбите на училището и се запътих към стаята на директора. Не за да ме мъмрят, а за да ме поканят да сътворя днес час по народно пеене за деца и родители в едно от столичните училища 5-то СОУ  "Иван Вазов" в квартал Павлово в София.

Директорът ме изненада приятно- ведър, усмихнат и много енергичен човек. Приветства ни с шоколадови бонбони и не спря да говори, да споделя. На подобни срещи често аз заемам тази роля- да говоря за, разяснявам относно..., но когато човек живее това, което работи и срещне съмишленици, някак си виждаш, че не можеш го запря, да спре за миг да говори този директор. Стопля. И с поглед и с дума.

С негова подкрепа днес на Никулден ще сътворя час за децата от училището по народно пеене. Събитието ще се помести във физкултурния салон следобед след 16.00 часа. Сега в ума ми препускат мисли като "Физкултурен салон- ама целия ли?", "Деца, много деца...", "а техниката, а дали ще е топло", " А малките могат ли да четат". Откровенно казано не знам как ще се справя с няколко класа дечурлига наведнъж...и с госпожите, родителите...Но знам едно аз трябва да съм там...отново на училище. Този път като преподавател. Животът е красив и изненадва. Та, мили приятели...пожелайте ми успех. Благодаря.
Ака някой иска да сътворим концерт наживо и в неговото училище, нека пише. Насреща съм.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар