Пеене за бременни. Силата на майчиния глас

                           

                               Пеене за бременни
          
                          Възпитание от утробата

Пренатално пеене

Когато стартирах с часовете по народно пеене една от най-важните задачи бе да създам група за пеене за бременни и да подпомогна укрепването на връзка между съвременните бързащи супер майки и традиционната българска народна песен, между тях и техните  неродени още бебчета. Е това бе преди години...децата, като аз ги наричам "Пеещите бебета" сега на на по 5-6 годинки. Тоест първата част от моята задача бе изпълнена. Сега имам нужда от вашата подкрепа.  

Гласът е неповторим инструмент, с който можем да се свържем със себе си и да се хармонизираме и отпуснем. 

Когато майката пее тя има възможност да изследва гласа си, да се хармонизира. Това способства да с изгради една много важна връзка- ранната връзка - майка- дете. Затова всяка песен, всеки тон, всяка положителна или отрицателна емоция подпомагат детето да усеща и възприема света, чрез дъха, пулса, гласа на майката. 

Силата на майчиния глас

Споделям наколко думи за пренаталното пеене...част от вас са чували, други не. Няма нищо ново под слънцето. Всичко  е песен. Пренаталното пеене е песента на майката, тази която тя пее на своето дете, докато е бременна. Може да се каже, че това е първата песен, реч и глас, които детето "чува" докато е в утробата. И нали не се съмнявате, че навремето майките и бременните са пеели и са създали огромно богатство от песни, които да пеят и следващите поколения жени. Знаят ли съвременните майки за съществуването на български люлчени песни? Нека да се позваме от наследството на предците си.

Очаквам в бъдеще да споделите своят опит, за да вдъхновим новите поколения носещи живот в себе си. Благодаря ви, момичета и пеещи майки.

Изследвания 

Енергията, възприемана през ушите ни

„Слабо известен факт е, че ухото трансформира стимули от околната среда в енергия. Ухото е генератор за нервната система и мозъка. Преддверието (vestibulum), част от ухото, която допринася за чуването, не само възприема сигнали и ги праща към мозъка, но също трансформира движенията на тялото в енергия. Преддверието праща съобщения на мозъка, които биват преработени в енергия. 50% от енергията, от която мозъкът има нужда, за да функционира оптимално, идва от тези телесни усещания, които се канализират през преддверието.

Високочестотни звуци

Високите честоти са храна за мозъка. Те го изпълват с енергия, стимулират го, правят го по-буден, и му позволяват да се фокусира и помни. Голяма роля за енергията играе ушния охлюв (cochlea). Клетките на космите на ухото са „разпределени нарядко за нискочестотни звуци, но са многобройни за високочестотната зона. Дори само големият брой клетки, възприемащи високи честоти, може да обясни защо те зареждат мозъка повече от нискочестотните звуци.

Нискочестотни звуци

Частта от ухото, наречена sacculus (равновесната част в преддверието на ухото има две кожни торбички – sacculus и utriculus) реагира на звук в нискочестотната зона. Всеки звук с ниска честота, като рок музика или рап ни кара да искаме да се движим. Звукът предизвиква движение и така допринася за нашето ниво на енергия. Характерно е, че прекалено много нискочестотни звуци могат да ни изтощят. Слушайки рок, течността в полуокръжните канал и в преддверието започва да реагира и ние се поддаваме на ритъма. Ако това продължи, може да попаднем в състояние на транс.“

Нискочестотните звуци всъщност са използвани от лидери, които искат да манипулират или да промиват мозъка на хората. Всичките основни речи на Адолф Хитлер са изнесени след много барабанене, което да постави хората в хипнотичен транс! Заради тези опасности е хубаво да сме внимателни за типовете честоти и да ги балансираме, така че да получим оптималното количество енергия, по същия начин, както следим калориите си. Пример за добър баланс е военният марш. Там се смесват нискочестотни звуци (барабани), които поощряват войниците да се движат, но също ги уморяват, и високочестотни звуци (тромпети), които стимулират мозъка и му дават енергия, така че войниците да маршируват по-дълго.

Като съчетаем тези ниски и високи честоти в музикотерапия, проблемното поведение намалява, вниманието/фокусът се подобряват, информацията се запазва, координацията и балансът също се подобряват.

Ушите, Енергията и Ученето

Като цяло, ще е по-добре за нас, когато има балансирано съчетание на ниски и високи честоти. Поради важността на този баланс, е хубаво да има различни видове звуци и в класната стая. Трябва да има тихо време, време за работа в група и време за работа с музика. Тази практика е нормална за началното училище, но по-трудно се поддържа в горните класове, заради липса на време.

Също така, учениците трябва да могат да се раздвижат поне веднъж на час. Ако не го правят, това е 50% загуба на енергия. После ще се чувстват уморени и няма да могат или няма да искат да внимават. Потърсете учител, който позволява гъвкава подредба в класната стая, така че учениците да бъдат не само ангажирани, но и да могат да се движат. Подсигурете, че учителят в началното училище се грижи да има време за физическа дейност. Учениците в горните класове често имат часове по цял ден. Потърсете учители, които се стараят да раздвижват децата, като отделят време за презентации или групова работа.

И последно, много е важно учениците да говорят. Говоренето стимулира ушите ни, а по този начин и мозъка ни. Когато говорим чуваме гласа си така сякаш другите ни говорят. Говоренето стимулира ушния охлюв и ушното преддверие, давайки енергия на мозъка ни. Това собствено производство на енергия е не по-различно от случаите, в които пеем или държим реч. Известен факт е, че оперните певци не могат да заспят веднага след изпълнение, защото са толкова заредени от собствения си глас, че се чувстват будни и изпълнени с живот.

Водете хубави разговори на вечеря. Уверете се, че учениците говорят помежду си по време на почивки и в паузите между часовете. Ако сте учител, наблегнете на презентациите и груповата работа в по-трудните часове на деня (след обяд, в края на деня), за да помогнете на учениците да произведат енергия. Нека храним мозъка на нашите деца, използвайки движение и звуци.

Източник: 

Статия

Една история от Африка, която обичам

От всички африкански племена, които все още съществуват, племето Химба е от малкото, за които рождената дата не е денят, в който децата са родени или заченати, а денят, когато майката решава да има дете.

Когато жената Химба решава да има дете, тя сяда сама под някое дърво и започва да се ослушва, докато не чуе песента на детето, което иска да дойде. След като я чуе, тя се връща при човека, който ще бъде баща на детето, и му пее песента, докато той не я научи. Когато се любят, за да заченат физически детето, те пеят песента му, за да го поканят да се всели в плода.

Щом забременее, майката учи акушерките и старите жени от селото на песента на детето и когато то се роди, те се събират около него и пеят песента му, за да го посрещнат. Докато детето расте, всички от племето научават песента му. Ако детето падне или се нарани, някой го вдига и пее песента му. Когато детето направи нещо прекрасно или преминава през ритуалите на пубертета, хората от племето пеят песента му в знак на почит. 

В племето Химба има още един случай, когато "песента на детето" се пее на човека, на когото принадлежи. Ако някой Химба извърши престъпление или нещо, което е противоречи на социалните норми на племето, селяните го извикват в центъра на селото и общността оформя кръг около него. След това всички пеят рождената му песен.

Химба вярват, че грешките се поправят не чрез наказание, а чрез обич и припомняне на идентичността. Защото разпознае ли собствената си песен, човек няма нито желание, нито нужда да прави нещо, което би навредило на друг.

В брака хората пеят личните си песни заедно. И накрая, когато човек от племето Химба лежи в леглото си, готов да умре, всички селяни, които знаят неговата песен, идват, за да му я изпеят за последен път.