Дървото в представата на старите българите- символ на сила и мърдост

Гората и дървото в митологичните представи на българина.

Представата на старите българи за дървото като сакрален символ е много стара. Ние наследниците на това древно знание имаме възможност да го проучим и съхраним. Често образът на дървото се явява основна точка, плоскост около която се "върти" случването я на местен обред, я на разказ за магия и въшебство. Защо дърветата са така силно застъпени в представата на българина и какво се крие в клоните им, коя птица, жерав или орел ни гледа зорко отгоре и ни дава знаци по пътя на живота?

Дърветата са онази част от представата на нашите предци, около която се настаняват както приказни сюжети, така и лечителски практики. Знахарите, билкарите и лечителите знаят, че дърветата, като част от майката природа са мъдри водачи, те лекуват, дават сила и даруват здраве.

Кестенът - Космическото Дърво.Кестените са магически дървета. Прабългарите в древността , след опъване на юртата, са ги поставяли под одъра си на 20 см разстояние за отблъскване на негативни лъчения -служили са ,като енергийна невидима защита.

 

Кестенът е медиатор между Този и Другия невидим за очите ни Свят – той ни свързва с душите на прадедите ни, които ръководят нашите съдбини и тези на нацията ни от Отвъдното. Събирани всяка есен и поставени в купи, те се превръщат в свят олтар,като съхраняват дома и стабилизират енергетиката му, пазят със силното си излъчване от нисши духове и нежелани присъствия … до другата есен, до другия залез на природата.Имат сила, колкото е времето за завъртане на цикъла от майския цвят до октомврийския плод.
Лечителя – Петър Димков, този прероден богомилски Врач, раздава от тайното знание на древните за кестените. В заветите си по народна медицина оставя напътствия: Да се въртят между пръстите на ръцете, за да са подвижни ставите и никога да не страдат от артрит. Да се носят в джоба на сакото или панталона, дори в дамска чанта за изравняване на биополето и съхраняване на аурата. Да се поставят под възлавницата - 5-6, най-много 10, за спокоен сън – незаменими успокоители са, помагат и при главоболие. Да се поставят под леглото за справяне с ишиас, ревматизъм и други ставни болки.

Кестените са акумулатори на слънце, енергия и живот която раздават цяла година: Бодрост, енергичност, вътрешна сила, душевен мир и хармония, равновесие и спокойствие.
В митологичните представи на българина гората се възприема като асоциативна персонификация на неразгаданата женственост. Култът към Богинята - майка и мистичността на пораждащото начало често се свързват със страха пред неизвестното и величието на природните стихии. Гората съхранява в себе си функциите на хтоноса, на чуждото, неусвоеното пространство, а дървото (като неин градивен елемент) притежава медиативни функции, семантичен еквивалент е на "дървото на живота" и се отъждествява с християнския кръст. Коренът осъществява връзка с отвъдното, с подземния свят, със света на мъртвите. Стволът символизира устоите на окултуреното пространство и утилитарните характеристики на човешкия бит, а короната на дървото се свързва с древните представи на българина за космическия ред и организацията на Вселената. Съотнесено към славянската митологична система, налице са реликтите на култова почит към бог Троян - покровител на мира, справедливостта и светлината, който надзирава състоянието на трите свята, подвластни на Световното дърво.

Дърветата като обект на култово почитание имат своето ярко присъствие в ритуалната обрядност на всеки важен празник в годишния календар. Те участват във фолклорни обредни практики с предпазващ, пречистващ, цялостен и уподобявящ характер. Ето и някои от най-почитаните дървета по нашите земи:

ДЪБ - притежава твърда дървесина и символизира безсмъртието на човешката душа. Има сакрално присъствие в обредността на целия Коледно-Новогодишен празничен цикъл - от дъбово дърво е бъдникът, който гори в огнището на Бъдни Вечер. В християнството е символ на високите морални добродетели на Христос, на неговата упоритост, последователност, твърдост и воля. Дъбът е свещено дърво и е възприеман като биоморфна персонификация на бог Перун, покровител на мълниите. Тояга от дъб участва в обредните практики, свързани с прогонването на змии от землището. Жълъдът като плод на дъба символизира съзидателното начало, плодовитостта. Асоциира се с мъжката сексуалност и възможностите за продължаване на рода.

ДРЯН - във фолклорните представи на българина той се асоциира с "дървото на живота". 
От дрянови пръчки се изработват сурвачките. Тъй като цъфти най-рано от всички дървета, в някои обредни практики се свързва с младост и свежест. Плодовете на дряна узряват най-късно и за това в хомеопатичната магия са натоварени със семантиката на дълговечност и непреходност. 

 

Притежава много твърда дървесина и присъства в обредните практики на Коледно-Новогодишния празничен цикъл, чието символно съдържание е насочено към здраве, благоденствие, плодородие и изобилие. 

ЧИМШИР - отличава се с изключителна твърдост и здравина. Участва в обредни практик

и, свързани с едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта. В християнската митологична система се асоциира с трънения венец на Христос - листата са символ на мъченичеството, а плодовете - на кръвта на Спасителя. Според някои по-древни представи, чимширът се отъждествява с мъжката сексуалност, а според други източници е символ на женската зрялост. Дуалистичното настроение в семантиката е характерно за повечето древни митологични системи, чиято ритуалност е построена на основата на парадигмата "раждане - живот - смърт".

 

БЪЗ - притежава амбивалентни характеристики на съдържанието си и се свързва с дуалистичното обслужване на взаимоотношенията "добро - зло", "живот - смърт", "небе - земя", "мъж - жена" и др. Според някои източници, кръстът, на който бил разпнат Христос, е от бъз. Според по-древни митологични представи, димът, образуван при горенето на бъз притежавал медиативни функции и можел да осъществява контакт със силите на отвъдното.

ЯСЕН - етимологичен аналог на понятието "ясновидство, яснота", притежава изразителни апотропейни функции и в древността от дървесината му се изготвяли амулети. Според някои митологични представи, от ясенови клонки се изготвяли стрелите и дръжките на копията на войните.

ВЪРБА - символ на целомъдрие и сдържаност. В някои източни култури е символ на пролетта, нежността, деликатността, любовта и женската сексуалност. В християнската митологична система символизира мира и замества палмовата клонка по време на празнуването на Цветница и Лазаровден. Поставени върху пътните врати, върбовите клонки изпълняват апотропейни функции. Гъвкавостта на клоните символизира младежката приспособимост и умението на човек да се адаптира към разнородни ситуации. Върбата е натоварена с амбивалентно съдържание - заради приведените си клонки и определението "плачеща върба", тя симолизира меланхолията, скръбта, траура.

ОРЕХ - здравата му и изключително твърда дървесина е причина символните характеристики на ореха да се свързват с крепкото здраве, постоянство при следване на целите и твърдост на волята в моменти на изпитания. Счита се, че сянката на ореха е толкова плътна, че под дървото е невъзможно да вирее друга растителност, а човек, който заспи под него, се разболява. Листата на ореха участват във възпоменателни обредни практики по време на Черешова Задушница, а също и в ритуалността на Спасовден - с тях се покриват гробовете на близките, за да им пазят сянка в отвъдното. Според поверието, душите им са в нашия свят 40 дни след Великден. Плодовете са задължителен култов елемент в ритуалността на целия Коледно - Новогодишен празничен цикъл. Орехът е фитоморфен култов атрибут в обредността на Симеоновден (01 септември), когато се поставя началото на Църковната Нова година. В народните представи светецът е популярен като "Брульо". Присъствието на орехи на празничната трапеза, както и при правенето на курбан, винаги се възприема като ритуално пожелание за здраве и благополучие на всички, с които човек съпреживява радостта от споделянето на храната и свещеността на събитието.

ЛЕСКА - символ на здраве, мир, благоденствие, просперитет и влиятелност. Присъствието на леската в култови ритуали като фитоморфен атрибут се свързва с пораждащото начало, развитието и духовното усъвършенстване на личността. Клонки от леска заместват успешно дряновите клонки при изработването на сурвачката. Имат изразително присъствие в култово-обредни практики за прогонване на змии и влечуги от дворовете и селскостопанските имоти, съдържащи се в обредния комплекс на Сирни и Месни Заговезни, Младенци, Благовец и др. Според някои източници, дрянови клончета и клонки от леска са участвали и при изработването на мартеницата в древността.

БУК - символизира благополучие, божественост, красота и безсмъртие. Притежава изразителни апотропейни качества и от дървесината му се изготвяли амулети. В древността букът е възприеман като "дърво на познанието" - счита се, че качествата му на медиатор са били ценни за много древни гадатели, а от дървесината му са изработвани "руни" ( плочки със свещени символи, с помощта на които се извършвали ритуални гадания).

БОР - символ на домашното огнище и семейния уют, на трайно щастие, разбирателство и хармонични взаимоотношения. Вечнозелената корона символизира безсмъртието на човешката душа, силата на волята, устойчивостта на характера. Двете срещуположни иглички символизират единството и хармонията между мъжкото и женското начало. Борът и елата са задължителен атрибут в култово-религиозните празници със семейна насоченост - Денят на християнското семейство (Въведение Богородично) и в цялостния Коледно-Новогодишен празничен комплекс. Специално място в обредността е отредено на боровата шишарка - с нея се свързват представите за плодовитост, дълголетие, добро физическо здраве, устойчивост и издръжливост.

 

ЕЛА - смятана е за свещено дърво - олицетворение на хармонията, реда във Вселената и красивите взаимоотношения в семейството. В древността е възприемана като "оста на света". Погледната отгоре, елхата представлява своеобразна проекция на Всемира и движението на небесните тела. Радиално разположените клони и иглички олицетворяват хода на времето и Божествената организация на пространството. Наименованието "ела" ("елха") е етимологичен аналог на понятието "Юл" или "Йол", с което древните келти обозначавали деня на зимното слънцестоене. В древността комплексът от обредни действия, обслужващи култа към зимното слънцестоене, бил познат с наименованието "Сатурналии" - периодът преминавал под егидата на планетата Сатурн и знака на козирога. Отсичането на елхата е специфичен акт на извършването на жертвоприношение, на поднасянето на безкръвна жертва в чест на Боговете. Украсяването на коледната елха в дома е вид древен магически ритуал, израз на стремежа към осъществяване на градивна комуникация между жизнената среда и макрокосмоса, при което дървото притежава функциите на медиатор. Украшенията, които се поставят върху елхата, притежават прерогативите на дар към Боговете и същевременно изразяват нашите стремежи и желания. И тъй като настъпването на Новата година е соларен празник, с който се отбелязва настъпването на Новото Слънце и Рождество, в коледната украса задължителен атрибут са новите свещи. В представите на древните хора взаимовръзката между Слънцето, свещта и човешкото сърце се обозначавала с равностранен триъгълник, символизиращ единството на небесния, земния и духовния огън. Като израз на завършеност, върху върха на коледната елха в древността предците ни са поставяли 14-лъчева звезда - Звездата на Витлеем. Тя е натоварена с дълбоко сакрално съдържание - символ на Рождество Христово, на реда във Вселената, на хармонията в семейството, на приемствеността между поколенията, трайността на родовата памет, непреходността на традицията, на безсмъртието и Вечността. В архетипната символика Звездата на Витлеем е семантичен аналог на Полярната звезда.

ЛИПА - дървото е било на изключителна почит в земите на древните славяни, заради меда, който пчелите приготвяли от цветовете. Символ на свежест, благодат, любов, красота, женственост, радост и мъдрост. Липови клонки и цветове участват в култово-обредни практики, посветени на свети Харалампий , свети Прокопий Пчелар, както и в деня на Преображение Господне, когато се почита т.нар. "Богородица Пчеларка".

КИПАРИС - притежава амбивалентно съдържание - символизира жизненост, енергичност и сексуална енергия, но същевременно с това обслужва религиозния култ към смъртта, хтоноса, подземното царство. В предхристиянския период много от езическите кумири са били изработвани от кипарисова дървесина. На по-късен етап от общественото развитие кипариси се засаждат в християнските гробища като символ на надежда, че мъртвите ще намерят покой в отвъдното. Изображения на кипариси са поставяни и върху капаците на ковчезите. Като символ, обслужващ култа към живота, той е засаждан от двете страни при входните врати на дома - смята се, че притежава изключителни апотропейни качества и предпазва членовете на семейството от зловредни влияния и болести.

ЧЕРНИЦА - листата на черницата най-често се използват като храна на копринената пеперуда. Символ е на здраве, дълголетие и безсмъртие. Клонки от черница участват в обредно-празничния комплекс на Бабините дни. Притежават изразителни катартични и апотропейни качества, поради което се използват за приготвянето на амулети. По нашите земи са разпространени три вида черници: "morus alba" - бяла , "morus nigra" - черна и "morus rubra" - червена черница.

ГАБЪР - определян е като "еднодомно растение" и характеристиките му в ритуалната обрядност са наситени с амбивалентно съдържание. Тъй като пределната възраст на габъра е в порядъка на 300-350 години, счита се, че той е олицетворение на сила, непреходност, трайност и дълговечност. Дървесината на габъра е твърда и жилава и в древността е използвана за изработването на кобилици.
По текст на Любомира Иванова

Славяните с традиция да се молят на дърветата..

Корени

Руски жени край река Шаршенга се молят на дърветата.

Козма Пражски в чешката хроника (XII век) съобщи, че славяните са се молили на дървета в свещени гори. Подобно наблюдение е направено от немския летописец Хелмголд (XII век), който описва живота и обичаите на полябийските славяни. Едно от почитанията на дърветата сред източните славяни, споменато е в ′′ Животът на Константин от Муром ", а Йоан Златоуст проговори за фактите от съществуването на специални молитви към дърветата сред славянския народ. Тази практика е добре позната дори днес в християнството. Хората не са изхвърлили молещите се ритуали от миналото... Боговете или Бог, независимо в какво вярвате или как, са велики.

(източник на снимка: ig culture _ slavs)

От Matea Vukovi ć Славянски ритуали