Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

Показват се публикациите с етикет В кръга на предците. Системите и ние. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет В кръга на предците. Системите и ние. Показване на всички публикации

четвъртък, 13 февруари 2020 г.

Българските шевици и света

Българските шевици и облекло и света

Българските шевиции връзката им с Етруските



За облеклото на Блъгарите както го е видял и описал в книгата си "Европейска Турция", Джеймс Бейкър.

"...Дрехите на женита, а също и на мъжете, да много шарени. Жените носят облекло с великолепни цветове, особенни за всяко село, което е пореден признак за силата на Блъгарите да подчинят самоличността за сметка на общото благо. Селското облекло е много разнообразно и великолепно, но цветовете са избрани толкова добре че въздействието им е и са приятни за окото. Техните колани, гривни, е украшенията за главата, които са направени от сребърна смес, са сложно изработени и много ценени. Предавани са от майка на дъщеря като семейни ценности. Любопитно е че големите кръгли закопчалки на тези колани - става дума за пафтите, бележка моя - много наподобяват тези на Етруските, които са открити в разкопки на старини в Италия. Възможно е това да е някаква народностна връзка. Напълно естествено е селските жени да следват техните обичаи от поколение на поколение. Блъгарите - съчинителя смята че Блъгарите са Азиотски пришълци - са се оженили за Славянските жени, и е доста възможно древните Етруски да са били от Славянския клон на Арийската раса...."

Две неща тук са много важни за отбелязване, като и двете са направили силно впечатление на съчинителя.

 

Женски носии от колекцията на РИМ Ямбол "Магията на Тракия"

http://yambolmuseum.eu/

Първото е подобието на част от облеклото на Блъгарките - закопчалките на коланите - с това на Етруските жени.

Второто е че всяко село си е имало свои собствени особенни цветове, и самоличността на жените, които са изработвали дрехите се е подчинявала на тази обща за селото особенност.

Т.е. облеклото на всяка една жена е било неповторимо, нямало е две дрехи - елече, престилка, риза, коланче, чорапи, забрадка и така нататък в цялото ни Българско поземлище, които да са били ЕДНАКВИ, всяка една е било различна и неповторима. Но, тези в различните села са имали общи признаци, които са ги обединявали и това е позволявало на селяните, лесно да се кажат тази мома или момък от кое село са, а понеже жените са тези, които се местят да живеят при мъжете си, и от кой род носещия дрехите е.

Може би това е било своево рода, начин за бързо разпознаване - този от нашето село ли е, от съседното, от по-далено някакво или някакъв напълно чужд човек - без дори да са го попитали. Както се казва - дрехите го издали.

Тази особенност в облеклото на Блъгарите - дрехите на селяните от едно село да споделят общи черти - е използвана от Любомир Милетич, за да проследи разселването на Блъгарите когато е проучвал Североизточна Блъгария. Тези негови подробни изследвания той е направил в книгата си "Старото Българско население в североизточна България".

 

по материалиот Интернет.

Древен народ, древно знание- българско!

Хубав и успешен ден, приятели.


Традиционният тревненски женски накит за глава сокай – легенди и история

Сокай- традиционно женско забраждене България

"Да започнем с легендите. Едната разказва как се е появил сокаят в Тревненско: „... с падането на Второто българско царство, Търновското, забягват прокудените царски семейства и се поселяват в затънтените и недостижими за турците селища, гдето, за да запазят живота си, остават като поселници. Тия царски фамилии и приближени са донесли тук и тоя царски накит, от които заимства населението и го поставя в употреба в своя битов живот”. Тази легенда, свързваща произхода на сокая с царските диадеми, според краеведите обяснява желанието на турската власт да бъдат те извадени от употреба в началото на ХІХ век. Как е станало това разказва друга легенда: 


„Търновският войвода решил да издигне в Трявна един часовник с кула, като хаир от него, но с условие: да се откажат тревненките от градчето и околията да носят сукаи. Сукаите били прибрани и дадени на войводата, когато сахатът бил изкаран.” Легендата свързва премахването им през 1814 г. с разрешението на Фейзи ага да се построи часовникова кула в Трявна. Но се промъква и подозрението, че с прибирането на сокаите търновският управител прокарал не само една политическа мярка / с богатата си метална украса сокаят принуждавал жената да ходи с високо вдигната глава, което не се харесвало на османската власт/, но и „задоволил своята нумизматична склонност да прибере от сукаите всевъзможните антични пари, които са ги красяли.” Едва ли само това са били причините за забраната да се носи сокай, като се има предвид, че по същото време сокаят е забранен и в Габрово. Според Евгения Лепавцова причините за премахването на сокаите са както религиозни, така и социално-икономически. Приписката на псалтир от 14.02.1814 г. от Габрово показва, че забраната е израз на обществено настроение и отношение на църквата към разкошното облекло като греховна проява. В запазения и непубликуван архив на Етнографския институт с музей при БАН възрастни хора от тревненските колиби са разказвали, че след Освобождението свещениците в Трявна забранявали на колибарките да се черкуват със сокаи, защото «с дългите сокайни кърпи...гасели запалените на пода свещи». 


Като причини за насилственото премахване на сокаите в Габровско, Еленско се посочват както враждебното отношение на османската власт към разкошното облекло на българите, така и «безполезното пилеене на пари» при осигуряването на тези накити, които предизвиквали «завист и лошо подражание». Медно кръжило към 60-те години на ХІХ век се продавало между 150-200 гроша. Паричките се продавали по 3 гроша/драма. За един сокай отивали 200-300 гроша само за нанизите пари. Цената на целия сокай била около 500-800 гроша, тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо. С оглед на тази финансова тежест традицията отстъпила, позволявало се за младата невеста след сватбата да се вземе чужд сокай, но за Великден трябвало да излезе задължително със свой. Социално-икономическите промени в края на ХІХ и началото на ХХ век, които налагат по-евтиното и по-удобно облекло, водят до окончателното отмиране на сокаите и в отдалечените колибарски селища.


Как е изглеждал сокаят? Тъй като е излязал от масова употреба в началото на ХІХ век, до нас са достигнали главно описания, съхранени в спомените на възрасни хора. На тях се позовават Христо Даскалов и неговият син Богомил Даскалов, оставили най-пълно описание на тревненския сокай. Ценен документ за този накит са и две картини, рисувани след Освобождението – „Тревненка” на Иван Попдимитров, от която е запазено само фотокопие ( картината е изгоряла през 1944 г. при бомбандировките над София), и „Жена от Боженци” на Ив. Мърквичка, рисувана вероятно 1896 г.

Сокаят е свързан със сукманената женска носия и е разпространен сред балканското население по северните склонове на Средна Стара планина. 


Сбирка от Етнографски музей Етъра- сокайни шевици от България


Познати три типа сокай: габровски, килифарски и ловешки. Наименованията са на основните селища, около които е бил носен. Тревненският се отнася към габровсия тип сокай. Той се е носел някога както в Трявна, така и в околните селища. Макар, че едно от предположенията за произхода на наименованието „сокай” да е от „сукно”, „суча”, „сукман” и др. сродни, в научната литература се е утвърдила формата „сокай”.

Сокаят , който красял главите на омъжените жени, се поставял на главата на булката в понеделника след сватбата. В по-стари времена това ставало в срядата , а някога било в първата събота след сватбата , когато било първото излизане от мъжовата къща и ритуалното разбулване. Рано сутринта, след връщането от чешмата, в момковата къща снемали булото и слагали на главата на невестата сокая, подарен й от свекъра. Тази смяна била съпроводена от специален ритуал, споменът за който вече не е запазен, но до късно останал да битува изразът „ще гласят сокая на булката” като знак за нещо специално. В поставянето му на главата на булката не можела да участва жена, чиито родители са починали. Бялата кърпа /месалът/ булката сама украсявала, като прикрепяла извезана от нея като мома сокайна шевица. Останалите части били от сокая на свекървата. Ако имали повече синове и вече били подарили сокая на първата си снаха, свекърът и свекървата поръчвали при куюмджията да изработи нови части за сокай, като при събирането на монетите помагали и роднини, близки и познати. Сокаят се носел от омъжената жена до задомяването на първия син, когато се давал на снахата. Ако жената имала само момичета или била бездетна, можела да си носи сокая до дълбока старост. Но според П. Цончев „по-старите жени, народили по няколко деца, са преставали да носят сокая, както и да се кичат с цветя.” Покривали главата си с кърпа, която забадали с игла, наричана „бод”.

Сокаят имал 5 части: кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с цветни камъчета. Дълго е 32 см, широко 4 ½ см, дебело около 1 мм. Изработвало се от тревненските куюмджии. В богатите тевненски чорбаджийски къщи било позлатено, посребрено, а у по-бедните и колибарите – медно. При траур металическото кръжило се покривало с везана върху черно платно сокайна шевица с определени мотиви. Буката е дървена елипсовидна дъска с отвор, направена от бук, откъдето идва и името й. Пелешките са низи от тънки сребърни парички – 5-6 върви по 30 см. дълги. Освен пелешки се прикачвали и висулки, изработени от златарите. Закрепвали се отстрани на скулите и се наричали „смочета”.

Според Б. Даскалов сокаи със златни пелешки в Трявна носили в края на ХVІІІ век жените на чорбаджи Генко и на стария хаджи Кънчо - даскала. Подбрадникът е плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачени за кръжилото и минаващи под брадата. Месалът е памучна или конопена кърпа, дълга до 3,50м и широка 0,45м., с кенари. Към краищата завършвала със специална шевица /сокайна шевица/ и ресни.

Даниела Тодорова-ДАБКОВА

Българските шевици и световната мода

Преди две години, когато стартира проектът свързан с курса по везба "Българската шевица" издирвах под дърво и камък жени и мъже със златни ръце и сърца. Слава Богу все още има такива, които освен друго подкрепиха идеята за курсовете по занаяти към Читалище "Канатица".
Благодарна съм.
Но да се върна към шевиците...

Невестинска носия Дупнишко- Благодаря за прекрасния кадър на Bulgarian Roots
Един ден една от тези жени със златни ръце ми сподели свой опит история, която няма да забравя. Беше прекрасен пролетен ден. Разхождахме се из улиците на родния ми град и си говорехме. Имаше какво да науча от тази веща жена, затова цялото ми същество попиваше думите й като жадна почва, на която дъждец скоро не бе росил
"Ами то преди няколко година една американка- дизайнер дойде у нас- в България. Тя поиска да й покажем наши традиционни облекла, носии и шевици. Събра ни и ние й показахме много неща. Американката беше възхитена, снима много, показахме й как да шие, да бродира...Стоя няколко дена в страната и после си тръгна. Беше много доволна. След 6 месеца разбрахме, че е направила модна серия облекла всичките с наши шевици, но от нейно име.. Показвала ги някъде в Щатите, много далече и имала голям успех. Разочаровахме се, че дори ни ни бе казала на какво бе посветенотова нейно изследване. Но какво да направим. Такъв е света.
Стоях и слушах разказа. Болеше. Питах се едно- какво можех да направя?
За пореден път в живота ми отново и отново идваше при мен идеята, че в раклата на баба има съкровища. Истински, ценни и... забравени.
Пример от Румъния
За мен това са съкровища на духа, но когато нещо не е оценено от собствените си наследници, а потомците се обличат с дрехи произведени в Китай и Турция, то какво да очакваме освен, то да бъде оценено от други хора по друг начин. Е сега вече се вижда, че наследството в бабините раклите на село струва милиони.
И да, вероятно е сега е моментът, когато ще бъде оценено и от наследниците. Веднъж стигнало другия край на света и пожънало успех, това е по-вероятно...
Питам се- от кого зависи съхраняването на паметта за занаятите, за това да сътвориш шевица с ръцете си, да направиш риза, да носиш духа на предците си и наследството им с гордост, защото това част от твоя културен и духовен код- уникален, неповторим за всяка нация?
От министерството, от музеите, от кого, от съседката, от баба Пенка на село?
Не бе нужно да мисля дълго- това съхранение на тази древна памет зависи само и единствено от нас самите!
Пример от Румъния
Знам го, защото то е в сърцето ми и знам, че във вашите сърца бурята е същата. Защо? Защото шевицата, музиката, песента и танца докосват, разтърсват, защото това е сила, нашата сила, сега го наричат по модному "идентичност". Нямам против, само да не си купувам тази идентичност от корпорация "Made in China" или Холивуд. защото там няма магия, няма връзка, няма нито сила, ни любов, има само ефекти. Модната индустрия е гладно чудовище, което не се сприра пред нищо, за да застане в центъра на обектива, да обере овациите, за да бъде признат поредният гении на модата, от когото марките да направят милиони. Модната индустрия "краде" безогледно и печели много, наистина много.
Пример от Румъния
Това е истината. Сега краде от нас, от бъдещето, а ние не просто не чуваме аплодисментите, защото те са отвъд океана. Там някъде далеч, където от златната ракла на баба- някой печели милиони, докато ние носим облекла второ качество от Китай и Турция, купени на сергията на пазара, а маркови неща виждахме за първи път в магазаните втора употреба.
Това не е сарказъм, това е жива история, история която творим ние самите, сега. Все още има възможност да вземем и друго решение...да пазим, да тачим, да бъдем жадни. Пожелавам ви го от сърце и на вас.
ЖАДНИ за себе си!!!
Румънците пак ни изпревариха...;-) Прекрасно е все пак, че и това се случва, не мислите ли?
БНТ материал
Наш ред е...да учудим себе си и света, защото има с какво.
Благодаря ви любовта и за това, че прочетохте тази статия докрай.

понеделник, 3 април 2017 г.

В кръга на предците. Системите и ние

В кръга на предците. 
Системите и ние
Семейни и системни констелации


Началото

Жената – пазителка на семейното огнище
...
Во веки веков наричали жената „пазителка на огнището“. Какво означава обаче „огнище“? Това не е само мястото, където се приготвя храната за семейството, поддържат се огънят и топлината. Запазването на огъня и на реда в дома е само една от функциите на жената.
Друго, не по-малко важно нейно предназначение е да се грижи за обединяване около огнището на всички членове на семейството. Открай време способността за това е обладавала тя – Главата на Рода.
Да, в традицията на днешното време за Глава на Семейството е прието да се счита мъжът. Дали е правилно или не, то е продукт на времето и опита на предишните поколения. Днес е така, вчера е било иначе, а утре може да бъде нещо съвсем друго. Нека мъжът е Глава на Семейството – никой не оспорва това, но жената остава Глава на Рода. Главата на Семейството носи отговорност за семейството, а Главата на Рода – за целия род.

Родът не са само известните на теб роднини, твоите и техните деца и внуци. Това са също така далечните предци, а също и неродените бъдещи потомци. Родът са всички, които познаваш, за които си слушала, но и онези, за които не си чувала никога и няма и да чуеш. Той не е само хората, не е само техните биологични тела. Той е още желанията, надеждите, постиженията и неудачите, успехите и пораженията. Той е знанията и стремежите, мъката и любовта.
Когато група хора започват да се обединяват и да живеят около една идея и тя се превърне в най-важната в техния живот, се ражда това, което се нарича егрегор. Егрегорите могат да бъдат различни, както са различни и идеите, които лежат в основата на всеки един от тях. Егрегорът на твоя Род съществува само заради това, че ви има вас – хората от една кръв, родствениците. Вие живеете с идеята за Рода и нейната ценност е твърде важна за вас-
В известна степен егрегорът живее свой самостоятелен живот – той се храни от енергията на хората, включени в него. Един егрегор е жив, докато има цел, идея, заради която е създаден. Той се вписва в йерархичната система на всички останали егрегорни структури и е длъжен да се подчинява на тази йерархия. Точно като човек. Но най-важното е това, че той дава на хората, включени в него, информационна защита. Той снабдява всички свои членове, обединени около дадена идея, с информация за това как да привлекат в своя живот потока на силата. За това какво е поток на силата и как да го привлечем в живота си ще стане дума в следващата глава.
А сега да се върнем към егрегора на твоя Род.
И така, Родът е преди всичко информация за това как да направиш съобществото от свои роднини богати и силни, а себе си – успешен и защитен. Затова най-важната особеност на Пазителката на Рода е абсолютното знание за всички членове на семейството и семействата на родствениците. Знанието може да бъде основано не само върху фактическа информация за това кой какъв е, но и върху интуитивното усещане кой на какво е способен. Каква полза може да донесе всеки кръвен родственик на семейството? Кой каква дарба притежава? Кой остава винаги верен на задачите на Рода? А кой може да го предаде?
Такова интуитивно знание е присъщо само на жената.

Във всички времена – както в древните, така и днес – животът на мъжа е бил и е по-кратък от този на жената. Мъжете загиват във войни или изчерпват силите си в процеса на добив на ресурси. По принцип за тях не са свойствени изразяването и изблиците на емоции, а това натоварва твърде много психиката им и износва силно нервната им система. Именно тази е основната причина те да умират по-рано, оставяйки след себе си беззащитно потомство. Възпитанието на това потомство по естествен път винаги е лежало на женските рамене.
НО!
За да не угасне Родът, не е достатъчно в него само да се раждат деца. На децата трябва да се предава родовата информация, а нейна пазителка се явява жената.
Най-възрастната жена в семейството притежава най-магична и притегателна сила за всички родственици. Могат да я обичат безкрайно, искрено да я ненавиждат, да се боят от нея, но основната ѝ отличителна особеност се явява това, че всички са принудени да се съобразяват с нейната воля. Членовете на семейството съгласуват с нея своите действия и решения волно или неволно. Дали ще ѝ хареса? Няма ли да ги осъди? Да се разсърди? Да скрият от нея или да ѝ кажат?

Главата на Рода е владетелка. Стопанка. Пазителка. В нейните ръце се намира правото да помилва или да се скара, да разделя благата на Рода или да ги отнеме завинаги. Тя може да приема в Рода или да отлъчва от него, може да прокълне или да даде благословия.
Думите и мислите на тази стопанка притежават вълшебна сила. За такава жена обикновено се казва: „Както каже, така ще стане“. И всичко е заради това, че зад гърба ѝ стоят цялата сила и богатство на Рода, а в нейните ръце се намират поводите за управление на тези ресурси.
Ако такава жена прокълне някого, това проклятие действа завинаги. Дори думите, изречени само в сърцето ѝ, притежават огромна сила. Само помислила за някого с лошо, той вече се е разболял. Току пожелала благополучие и успех някому, в живота на късметлията всичко започва да се подобрява рязко. И всичко това само защото на нея ѝ е дадено правото да милва и наказва. Дадено ѝ е от Рода, от предците.
Това огнище, което се поддържа от Стопанката на Рода, е огънят на живота за цялото семейство. В окултните традиции огънят винаги е бил символ на знанието, на паметта и властта. Той символизира съединението с божествения промисъл. Той е и победа на живота над смъртта. Хората се раждат и умират, но самият Род ще остане вечен, докато в него има жени, които се грижат за запазването му.
За да се съхрани вечно животът на Рода, е нужно родово знание, което се предава от поколение на поколение и само по женска линия. Най-важната задача на Пазителката е да не позволи то да угасне, а за тази цел са ѝ позволени всички средства. Затова в женските ръце са вложени юздите на родовите ресурси, затова е нейно правото да се кара и да милва. Единствено от мъдростта на самата жена зависи колко разумно ще се разпорежда тя с това знание заради основната цел – оцеляването на Рода, а не в името на своите лични амбиции и предпочитания.
Даже ако основна част от този Род загине в кръвопролитни войни и епидемии, докато остане жива поне една жена – негова представителка, носеща в себе си една-единствена капчица сила - той ще се възроди.

Във всяко семейство мъжът се занимава с добива на ресурси от външния свят, а жената ги разпределя. Ресурсите не са само пари и прочие материални блага. Те са енергия във всякаква форма – и връзки, и сила, и знания, и секс, и любов, и още много повече. Ако една жена умее да приема и разпределя това, което ѝ дава мъжа, тя ще го стимулира за постигане на още по-големи резултати.
За съжаление, в последно време жените са загубили способността си да приемат. Днес ние умеем сами да придобиваме всякакви материални блага, сила, да създаваме и рушим с лекота връзки. Но до какво е довело това?
Всяко действие ражда противодействие. А основният закон в този свят предполага равновесие между всички системи. Това означава, че ако жената поема върху себе си някои мъжки функции, те ще атрофират у мъжа по съвсем естествен начин. И действително, за какво да се напряга той да прави каквото и да било в този живот, когато тя може да се справи сама прекрасно с всичко? Така нашите мъже започват да лежат на дивана с бира в ръка, губейки всеки стимул към завоеванията.
Жените, получавайки „права и задължения“, се втурнаха да изпълняват мъжки функции и да добиват ресурси, логично обяснявайки: „Ако не го направя аз, кой тогава?“ или „А кой ще се погрижи за децата ми?“. Познато, нали?
Всичко това е правилно, разбира се, но трябва да се помни, че законът за равновесието работи винаги и навсякъде. И ако жената е поела несвойствени за нея функции, тя няма да може да изпълнява повече своите – т. е. правилно да приема и разпределя ресурсите от външния свят.
Да, така са ни възпитали. Учили са ни, че сме длъжни да умеем сами да се обезпечаваме, сами да се грижим за себе си, сами да отглеждаме своите деца. Ние престанахме да се нуждаем от мъжа като основен осигурител на ресурси в семейството и той сега трябва да носи някъде добитите отвън съкровища. И ако сме станали неспособни да приемаме от мъжа, не бива да се учудваме, че той ще отиде да отдава добитото на друго място. Тоест – при друга жена.
Умението да приема и разпределя е особеност не само на Пазителката на Рода, но въобще на всяка жена. Само че за Главната това качество е безусловно необходимо – казахме, че в нейните ръце са юздите, водещи към всички родови потоци на силата. От нейните умения и знания зависи с какви дарби и възможности ще бъде надарен всеки член на семейството, как ще разкрие той тези свои способности и какви жизнени успехи ще постигне.
Върху жената лежи огромна отговорност, защото дарът, с който я е надарила Майката-Природа, изисква умения и мъдрост, знания и високоразвита интуиция. Проводници на силата в един Род се явяват жените в него. Не мъжете, които придобиват блага, а именно жените. Те пазят информацията, те я разкриват на потомците и то само тогава, когато мъжката сила – тая на бащата - е достатъчно велика.
На този свят всичко е съчетаване на енергия и информация - и физическият, материалният свят (вещи, предмети, тела), и чувствата и усещанията, мислите и емоциите, и събитията – както положителните, така и неприятните, както семейното щастие, така и житейските катастрофи. Абсолютно всичко. Информацията управлява енергията, придава ѝ форма, направлява я или към съзидание, или към разрушение. Колкото по-близо е тя до материалния свят, толкова по-голяма е. Това означава, че ако ти трябва да осъществиш свое желание, да пробудиш у себе си дремещото знание, трябва да имаш много енергия. Тя може да ти бъде дадена най-вече от твоя най-близък кръг – семейството и Рода, от любимия човек.
Именно заради това жените от векове са се старали да избират за бащи на децата си физически силни, издръжливи, жизнени мъже – тези, които могат не само да защитят и изхранят потомството си, но и да му осигурят възможност да оцелее. В днешно време, уви, символ на мъжественост далеч не са силата и жизнеността.
В света на социалните войни най-издръжливи са тези, които са способни да победят в конкурентната борба за място под слънцето и да се сдобият с ресурс, изразен в парични знаци. Трябва ли да се учудваме тогава, че жените днес си избират за мъж не здрав, жизнен и силен партньор, а богат? Днес парите и материалното изобилие са най-важният ресурс, който се поставя от мнозинството над всичко останало. Над здравето, любовта, късмета. Ако си без пари, на последните се гледа като на незначителни неща. Нима е така?
...
Превод от руски
Албена Люцканова (Благодаря)
Откъс от книгата "Силата на Рода"
Автор: Ксения Меншикова
Снимка: Cultura magreb norte africa (Фейсбук)



Здравейте приятели, от няколко години съм част от системата на обучаващи се и практикува-щи метода семейните констелации. С упоритост, вдъхновение и подкрепата на хората около мен достигнах до момент, в който имам възможността да дам по-широк размах на дейността си и да предам знание и лична опитност на хората, които се интересуват от метода. Радвам се да споделя, че стартирам нова част от блога си, посветен на семейните/системни констелации.

Тук ще пиша статии, ще ви запозная с основните принципи, техники на работа и ще предам знание и лична опитност. Целта ми е да запозная аудиторията с един интересен и дълбок метод на работа със системите, какъвто са констелациите, както и да стартирам своята практика като констелатор. Обръщам се към всеки от вас, да ми пише при възникване на въпроси, свързани с темите, повдигнати тук. Може да ме откриете на info@pranaana.com за повече информация и помощ. Благодаря ви. Следете блога - започваме...;-)

Въведение в теория на семейните и системни контселации


Трите типа съзнание

Здравейте приятели, в предходната си статия писах подробно по темата "Трите корена". За тези, които искат да продължат пътешествието в науката на системите и констелационната работа предлагам и следващата тема от въвеждащия курс по семейни и системни констелации "Трите типа съзнание". 

Разбирането на взаимовръзката между трите корена, които оформят нашето мислене и формирането на трите типа съзнание (за което ще говоря сега) е важно. Чрез това знание ние хората ( и самата аз в частност, списваща този блог) достигаме до нова гледна точка и нови възможности да "виждаме" реалността. Поради оформянето ни като личности от семейството, традицията и културната среда, хората добиваме познание, което се превръща в отправна точка за нас самите. Това са нашите морални и психически устои, разбирания и възгледи за света. Това познание е жизнено важно за изграждането ни като личности с определен вкус и предпочитания, с определени цели и светоусещане. Затова ще помоля всеки, който се захване да чете този текст да обърне внимание (приемете го като малка задачка) на своята основа, какво ви е дала, как сте я придобили и т.н. и след това да обърне взора си "в страни". Там несъмнено ще забележи неща, които не му допадат- било то поведение на даден човек, било неподходящо облечени хора например. И нека в този момент когато "отсъжда" да обърне внимание на мислите и чувствата, които нахлуват в тялото и ума му. Предполагам, че всеки от вас е изпадал в състояние на отхвърляне на чуждото, непознатото, всеки е проявявал и критицизъм към околните, несъгласие с идея или поведение, на непоносимост към нещо и желание да "докажа правотата си". Да, това е съвсем нормално. Сега се пригответе да се гмурнем по-дълбоко, за да открием причините за тези наши реакции. Защо е нужно да ги откриваме ще попита някой? Ще ви отговоря, защото тук се крие един ключ- и това е ключът към разбирането на моделите, в които функционираме като индивиди в една или друга система, докато някой ни обяснява, че сме една цяло, наречено "Човечество". Стигаме до големия парадокс на всички времена, че хем всички сме хора и сме зелени, хем има някои от хората дето са по-зелени. Тук ще вметна и един анекдот от пътуването на наша семейна приятелка, която твърди, че не е расист, но не понасяла около себе си цветнокожи и "жълти", както се изказа. В разказът и няма нищо специално освен един сблъсък със собственото и ограничаващо взора вярване, че не харесва други раси освен бялата. 
Така, сега питам някой дали знае какво се  е случило в същност? Как се чувствата като четете това? Отсъдихте ли вече? ...Хванах ли ви? ;-)
Да. Вероятно сте го направили и това е реалността. И в това няма нищо за осъждане, а само за разбиране. Да съдиш, да преценяваш и нормално, и Не е нищо ново. По-трудното за разбиране е реално това, че мислим, че не съдим, а всъщност го правим непрекъснато. Нека видим защо?

Причината се крие в трите типа съзнание- индивидуално, трансгенерационно и съзнание от най-висш порядък (Божествените идеи). 
Индивидуалното съзнание
То формира всяка личност на базата на усещането за сигурност и принадлежност. Хората сме същества, които живеят в общности и сме отглеждани от други хора- нашите родители. Чувството ни за сигурност и нуждата от подкрепа (особено в ранния стадии на нашето развитие) ни кара да "отговаряме" на изискванията на средата, която обитаваме, да се съобразяваме с нормите й и поведението ни става зависимо от тази среда и стимулите й. На този етап ние човеците, не можем да се похвалим с голямата крачка в развитието си, ако трябва да се сравним с други бозайници, населяващи планетата. Тук се формира базата, на която се изграждат нашите възприятия за добро и зло, за красиво и грозно, за правилно и неправилно. Добро е това, което е добро за системата и което системата ни е научила, че е добро (например да сме галантни и възпитани) - това е добре за всички в социума и това е което са ни "научили", че е добро. Лошо е онова, което се противопостави на системата и нейните принципи и възгледи и застрашава (явно или скрито) членовете й, и в крайна сметка нейното съществуване.
Необходимостта на човек от връзка със външния свят, особено в ранна възраст както е при децата, изгражда определени поведенчески модели. В основата на тези модели на поведение стои лоялността ни към групата, подтикнати от страха да не бъдем отхвърлени. В архаичното съзнание на човека като бозайник "стоят записи" на това, че отхвърлянето от стадото-групата е равносилно на смърт. Това ни която ни "кара" да действаме на базата на усещането си за принадлежност към дадена структура и неизменно да се придържаме към нейните правила- тази в семейството, училището, работното място и др. Предполагам на всеки от вас се е случвало да чака с нетърпение да се види със семейството след дълга разделя например, или с приятелите си от детството. И обратното, човек не се чувства добре, изпитва уризения и вина, ако излъже или открадне нещо, ако е груб с някого. В констелационната работа подобен тип формирано съзнание зе нарича - добро и лошо 
За да поддържа своите здравословни граници една система като училището например "държи" обитаващите я да спазват определени правила, които са добри за всички. В тази взаимовръзка чрез използване на чувството ни за дълг и вменяване на чувството за вина системата поощрява или наказва своите членове. В този момент можем да видим как се формират нашите реакции и реакционното ни несъзнателно поведение- ние свикваме да оценяваме кое е добро и кое е лошо в зависимост от стимулите които системата ни е подала, в зависимост от това "как сме научени да мислим". Искам да подчертая, че изграждането на този вид поведение на лоялност към системата, чрез възприемането на принципите й на действие, са оформени на базата на оста- добро - зло, на базата да дуалността. 
Какво е система- това средата, която обитаваме от самото си раждане- система е нашето родно семейство, нашата културна среда (западна, източна култури), религията е система, етноса, епохата. Всички те определят правилата, по които индивида трябва да действа, изхождайки от понятията за добро и лошо. Както виждаме тук още се посяват и идеите за идентичност на основата на нашите възприятия за добро-лошо и възпитание от семейството. Ако дори за момент ние като индивиди прекрачим тази граница, то в нас се включва механизмът на реакция - правя нещо лошо, което несъмнено ни отвежда до страха от отхвърляне от "групата" чрез похватите на наказанието. 


Пример за това може да бъде наказанието за закъснение, ако не отидем навреме на училище, което ни кара да ходим редовно на училище и да си учим уроците. Несъмнено без тази правила ние едва ли бихме могли да се изучим, да станем порядъчни граждани и да дадем своя принос към обществото. Формирането на индивидуалното съзнание е част от изграждането на човека и неговия свят и едновременно с това е пълно с предизвикателства, които е нужно да преодолеем, за да продължим да се развиваме като индивиди и човеци. Пример може да бъде желанието ни за трансформация, усещано като отхвърляне на вменените от системата идеи за правилно и неправилно (част от които несъмнено остаряват и трябва периодично да се ревизират) и конструирането на нови такива. 
Затова тук най-ценното, което можем да "извадим" на бял свят са:
- необходимостта ни от връзка с другите (семейство приятели, етнос, култура)
- формиране чувството ни на принадлежност и гарантира нашата сигурност
- като същевременно оценяваме факта, че всички ние сме индивиди и съставляваме част от дадена система, със собствена история и светоусещане, което трябва да бъде уважено, независимо от това, от коя система сме възприели своите възгледи за живота
- формиране на така нареченото "добро" и "лошо" съзнание
- парадокса на израстването- отхвърляне на части от принципите на които "работи" системата, когато те вече са в ущърб на развитието на дадената система и предизвикателството, пред което се изправяме, когато нещата имат нужда от промяна и страха да не бъдем отхвърлени и зле приети.
- темата за цената и отговорността, които носи със себе си промяната и цената и отговорността, ако тя не се случи (цената на бездействието).
-вземането на решение за- против в зависимост от ресурсите, с които разполагаме, подготовката и социалната възприемчивост и отвореността на системата към възприемането на нови идеи-т.е. принципа на локалното и времето (тук или другаде и сега или в бъдеще).
Всичко казано до тук свързваме с първият тип съзнание- индивидуалното. В следващите постове ще опиша и другите два типа съзнание- трансгенерационното или анхаично и съзнанието за единство (наречено от древните философи- светът на идеите или на Бога), които надхвърлят индивидуалното. Чрез тях ще представя принципа на възникване на конфликтите и ще методите за тяхното разрешаване. Приятно четене. Моля, ако имате въпроси и желание за лична работа- пишете ми на info@pranaana.com. Успешен ден.




Трите корена

по Идрис Лаор

В духа на учението на френския подход в констелационната работа се срещаме с учението и традицията на дервишите хаким. В тази древна школа на познанието откриваме много ценни идеи за постройката на човешката психика години преди Зигмунд Фройд да представи на света метода на психоанализа и преди Юнг да изведе на бял свят своята теория за несъзнаваното - Анима и Анимус.

Според нея частта от човешкото психе е повлияна от така наречените три пласта или три корена- Корена на кръвта, Коренът на предците, родната земя и религията и Коренът на Духа.

Корен на Кръвта 
Първият корен е корена на Кръвта. Той е свързан с влиянието на най-близкото ни обкръжение- нашето семейство- майка, баща, сестри и братя. Това е непосредственото обкръжение, от което неизменно всеки от нас е свързан още от дете. Отношенията, които възникват в детството между детето и майката, детето и бащата са изконни и много силни и неразрушими отношениякоито оказват съществено влияние върху бъдещо развитие на индивида и се отразяват във всички области на живота му. 
Коренът на кръвта е най-близкият до нас и  е определящ за нашето възприятие за света, чувства, емоции и поведение. Този корен не е най-дълбокият, но е първият до който реално имаме достъп. Той е обект и на изследване на всички познати ни терапевтични методи на съвременните психолози. 

Вторият корен е коренът на предците, родната земя и религията
Това е пласт от нашата психика, който се свързва с предците и със земята, от която те произхождат. Това е коренът, който ни идентифицира в социума като ни определя като ...християни или будисти, мюсюлмани или юдеи, бедни, богати, граждани и селяни. Той е пряко свързан с вярванията на нашите предци и с културната обусловеност на общността, от която ние произхождаме. Чрез него ние се свързваме със света по точни и ясни правила- аз съм жена, българка, от средната класа, гражданин на столицата и т.н. 

Чрез този корен е възможно да се определим, като същевременно се разграничаваме от другите социални и религиозни общности. Това е коренът, от който се ражда разнообразието в света, но и чрез който се пораждат разграниченията и се създават условия за противопоставяне на общностите една на друга. Защо е така? Просто е. Ние сме така устроени, че не можем да бъдем едновременно няколко неща, които се изключват взаимно- например не мога да съм едновременно жена и мъж. Аз съм или жена или мъж. Мога да бъда или образована или неграмотна, но не мога да бъда и двете неща едновременно. Те си противоречат. Често за да бъдем емоционално и психически и устойчиви,  да плуваме в наши води, означава да сме добре свързани с енергията на втория корен. Какво означава това? 

Знаете, че човек дори и да живее далеч от родината си или да е преуспял бизнесмен, винаги е добре да знае от къде е тръгнал. Успешните хора зачитат силата на произхода си, те са свързани със своят роден град, със спомените от родното място, от училище, с първите свои учители, с първите стъпки с добри чувства. Тези образи са залегнали  дълбоко в съзнанието на човека и имат възможност да го "хранят". Как става това?
Ако човек връщайки се в спомените си, мисли за местото си на произход с топлина, почит и радост, то той усеща в себе си спокойствие и сила. Ако обаче връщайки се назад човек предпочита да не се "свързва" с родното си място, срамува се от своя произход, не почита предците си, то това означава, че неговото съзнание е обременено. С този пласт от нашата психика работят различни методи, които се наричат системни методи. Семейните констелации са системен метод и разкриват дълбоката връзка на човека с системите. Какво наричаме система ? За това ще пиша в следваща моя публикация.

Третият корен- коренът на Духа
Това е място от нашата психика, която е най-дълбока и несъзнателна. Тук според учението на хаким живее духът - нашата душа. Тук е скрита нашата истинска индивидуалност. 

Хармонизиране
През призмата на констелациите Хармонията е реализирано равновесие между трите корена. За да може човек да намери равновесие в живота си то трябва първо да е в хармония със себе си и другите. За да имаме добра реализация е необходимо да се хармонизира връзката между трите корена- този на кръвните връзки, този на предците и родната земя и този на духа. И трите корена живеят в нас и са достъпни чрез различни методи на работа. Виждайки през призмата на трите корена, можем да си направим и извода че различните корени пораждат и различни сили в нас. Съответно достъпът до всеки от тях ни "снабдява" с различна сила, енергия. Или не. Ако има някъде в корените възникнал проблем- то този проблем често се отразява по различен начин в множеството пластове в психиката на човека. Затова е нужно не да третираме даден симптом, а да търсим проблема и неговия първоизточник. Много често мястото на възникване даден проблем е свързан с първият корен- коренът на кръвта. Ако на даден етап проблемът отпадне, то знаем, че вече е намерено решение. Но често не се случва така. Виждаме, че въпреки положените усилия- тема или проблем в живота ни се повтаря, въпреки, че сме работили над него. Това става видимо за нас като наблюдаваме дали проблем се "връща" при нас след време. Може да се индикира дали изпитваме дадено чувство (неговите последици) по същия начин, както и преди, въпреки че се намираме в различна ситуация. Можем да бъдем наблюдателни и за това дали не  попадаме в една и съща ситуация, без значение от времето и мястото, където тя се случва- например уволнения, раздели, фалити. Всички тези знаци (погледнато през призмата на констелациите) ни дават основание да считаме, че тук има нарушение на някой от законите на системата и в системното съзнание се е"включил" един от механизмите за саморегулация, с които системата разполага. Често повтарящи се неуспехи, модели на поведение, травми, не са плод на нас самите, а са свързани с нарушения на един от системните принципи. Кое е важното тук? За доброто разрешаване на даден казус е нужно да се използва правилния подход и метод за идентифициране на проблема. Това значи, че системен проблем трябва да бъде видят и коригиран при възможност чрез системна техника на работа. Констелациите са системен подход, чрез който се разрешават и подпомагат процеси, свързани основно с нарушение в системите. Какви теми могат да бъдат третирани. С една дума всяко нещо, което има отношение към или с друго нещо може да бъде обект на работата. Като пример могат да се посочат всички отношения между родители, деца, обект могат да са не съзнавани чувства, емоционални проблеми и възникнал дисбаланс, може да се постави тема за повтарящи се неуспехи, повтарящи се неползотворни модели на поведение, несполучливи партньорски връзки, работни отношения, "неправилни" приятели, "зли"роднини и др. Може да се работи депресивни и болестни състояния, както и с усещания като "аз съм не...нужен, не зачетен, не видят, не..чут", с усещания за липса, неудоволетворение, гняв, тъга или вярвания като например "не съм успешен, "не съм пълноценен, каквото и да правя", "не знам накъде- винаги се колебая", "взимам решенията трудно", "липсва ми спонтанност и винаги се чувствам изоставен", "изпитвам агресия без причина" , "изпитвам страх да живея или страх да умра, без да има реална предпоставка за това" (тоест не се е случвало нищо травматично, за което човек да има спомен) и др. 

Чрез методът ни се предоставя възможност да надникнем в собствената си семейна система, да "видим" даден проблем или отношения от нов ракурс и да придобием друг- различен поглед върху определена ситуация. Този поглед отстрани ни "помага" да приемем нещата такива каквито са, да поемем нашата част от отговорността. От личен опит споделям, че това знание е изключително полезно и ползотворно. Лично на мен системата на семейните и системни констелации ми даде много отговори и също "зададе" множество въпроси. Чрез работата си като участник, обучаващ се и практикуващ констелации придобих и се запознах с нови и същевременно древни познания, идващи отвъд личността, отвъд времето. Докосването до голямото и непознатото поле на познанието за единството на духа, за свързаността на човека с човека, ми позволи да бъда по-отговорна към собствените си действия, мисли и чувства. Работата на лично ниво подпомага всеки и го "среща" и "нещо по-голямо" от нас самите. Затова и пожелавам успех на всеки готов да тръгне по Пътя към себе си.