Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

Показват се публикациите с етикет български. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет български. Показване на всички публикации

събота, 16 април 2022 г.

Женско царство. Пътят на Богинята и женското начало. Лазаровден и Цветница

Женско царство. 

Пътят на Богинята и женското начало

Празник

Лазаровден и Цветница

Лазарки- моми в лазарски носии от Драгалевци, Софийско

В българските обичаи празникът Лазаровден се посвещава на женското начало. Денят е посветен на великото тайнство да се превърнеш в жена. Какво означава това - ще ви разкажа днес. 

Лазаровден се свързва с циклите на природата през годината и неизменно настъпващата пролет. В недалечното минало денят е бил очакван с нетърпение. Той е специален момент от женския обреден цикъл за всички в общостта. От този ден насетне 
в живота на  всички моми,  които лазаруват, настъпва промяна, свързана с техния социален статус. Ден на промяна и ново начало. От днес лазарувалите момичета 
символичното се превръщат в жени. 
Денят е ритуален, свят и празничен.
Но защо денят е толкова специален, защо е тачен? Защо е ден съботен, защо се празнува преди големия християнски празник Великден? Явно причина има, но за да разберем повече е необходимо да погледнем с други очи на Природата, цветята, на момите, на  Жената, нужно  е да съзрем невидимото през видомото. Но, нали знаете това може да го направи само този, които търси. 
    От древни времена на този свят се тачат две начала- мъжко и женско. И двете са основополагащи и неизменни. Те не си противоречат, както често ще срещнете в учения и прочетете в писания и дебели книги. Не. Те не са мъжът и жената. Те символизират космическите принципи на битието, в които мъжкото и женското си взаимодействат, като взаимно се подкрепят и развиват създавайки видимия свят.  Много от нас познават празника само от съвременната му интерпретация като празник, свързан с цветята и пролетта. В модерни времена повечето от нас не си задават въпроси, кое, как, защо, а просто следват препоръки, модели и общовалидно, задаволително обяснение, но уви не и познание. В частта свързана с подмяна значението на празника имат връзка и действията на църквата, но не само. Подмяната на значението е една от основните причини модерното и удобното обяснение да заменят ценността и цялостта на старото познание, лишавайки човека от чиста връзка  с Природата и всичко Живо и Цялостно. Отричайки по този начин Богинята и едното от основополагащите начала, човекът се откъсва от своя корен, губи цялост и робува на измислени идеологии, живее непълноценно. Става слаб.

Затова днес макар да честваме Лазаровден и въскресението на Лазар от Христос, според православната църква, то аз ви водя към една друга история, по-древна, свързана с женското царство.

В миналото Лазаровден и Цветница са един свещен период от календара, който бележи живота на нашите предци. Моментът е важен, защото е свързан със символичното извеждане на момичето от родното й семейство и приключване периода на детството и инфантилността. Този момент отбелязва нейната нова роля и въвеждането й в кръга на жените, в женското царство и пътя на Живота и Мъдростта. Момичето вече не е дете, тя е мома и може да направи следващата стъпка - да поеме по пътя на своя живот.

Няма древна култура по света, в която този период от живота на всяко момиче да не е ознаменуван като специален и да не е честван като празник.
В миналото чрез реализирането на връзката с природата –Богинята майка, се предава и силата от старите към по-младите. Процесът на предаването на сила е и символичен и реален, като ни свързва с родовата памет, в коята е стаена и благословията на целия род, неизменна част от което е и женското начало. Да. Днешният ден е ден за благословии, за женска сила и докосване до мъдростта на Жената. Изхождаки от нея чрез обредите изпълнявани на този ден, се прави връзка с целия космос, който е отразен в човешкото ни битие и личен път, по един сакрален и невидим начин. Познаването на това взаимодействие човек-космос, таченето на връзката и подържането й жива в нас, чрез съзнанието и действията ни, ни възвръща силата, помага ни да се върнем на пътя към самите себе си- и като личности и като народ. 
Затова познаването на обредността от древните ни традиции е важен елемент от възстановяването на нашата идентичност и лична сила.  

Какво се прави ще ви разкажа накратко.

На Лазаров ден момите са били представяни за първи път в общността в една нова роля- тази на жената. Въвеждането е ставало само с разрешението на бащата след като момата е била за първи път в менструален цикъл. Тоест след като тя е била за първи път в мензис и тялото й е съзряло. Цикълът й е част от пътя и съзряване на тялото, но и на духа, защото това е и част от цикличността на живота и цялата природа. Той я е свързвал с нов период от живота с този на жената, новия живот, с ролята на майка, на пазителка, мъдрец.
Независимо от това бащата е бил онзи, които е решавал дали щерката е готова за женитба или не. Защо са извежали така момите? Защото след този ден всяко младо момиче, вече може да бъде наречено жена и към него могат да се отправят официално предложения за годеж. Затова благославията на "първия" мъж в живота на девойката, нейния баща, е голяма радост и се празнува и от млади и от стари. След този ден момичето е "свободно" да живее живота си, да избере съпруг и да поема по пътя напред сама. Е, сега си представете, че това се случва на вас самите...е не е ли прекрасен ден?

След като бащата е давал своето разрешение на момичето да е лазарица, т.е. позволил й е да лазарува, тя излиза нагиздена със сватбени премени и венци навън. И там тя не е била сама. На празника се събирали всички лазарки, както и тези моми за женене, които все още на са сгодени. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, плетяли венци, които после пускали по реката. През това време момците за женене наблюдавали случващото се и не  вземали дейно участие в празника, защото той е момински. Но пък имали възможност да си изберат невеста и в последствие да я поискат за жена.
Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни. В празникът освен всичко друго има и още един много важен елемент. Чрез въвеждането на момата в кръга на жените се осъщестявал ритуал, посветен на божествената природа и почитането на женското начало. В тази си част празникът засяга не само личността, момците или момите, но и цялото битие. Не случайно от този ден лазарките пеят и благославят и животните и дома, и природата, защото точно в на него ден младите момичета са тези, които представляват и "свалят" образа на Богинята майка на земен план. Те са в силата си и предават чрез песните и танците си благословия на Богинята към хората.

Това е само един прекрасен пример как дедите ни чрез обредите показват как да бъдеш във връзка с Женската сила. Как да добиеш благословията на пътя на мъдростта, а не просто да пееш и береш цветя. Да, наистина е романтичн и красиво да береш цветя, но без познанието на невидимото във видимото, не можеш да влезеш в силата си. 
Пожелавам го на всеки на този празник- да влезе в силата си, чисто и свято и да работи оттам. Без да обърнем поглед към миналото, с илюзиите за знанието на съвремеността ни и обърканите ценности на човешкото, хората са обречени да си останат болни и недеволни, откъснати от радостта и слаби, защото благословията на Богинята иде, но само до тези, които истински я търсят и работят за нея с уважение и любов. 
Честит лазаровден, Честита Цветница. 
 
Време за път- назад към корените, историята и сърцето.
Модерността и съвременната ни изкуствена реалност не допринасят за правилното разбиране и подход към женствеността. Напротив. Това естество на неразбирането на женското начало у нас, води след себе си множество негативни последствия. И едно от основните от тях е, че жената "работи" изцяло извън своята собствена сила.
Дълбока тема и друг разговор. Споменавам нужното, за да провокирам въпроси. Надявам се да стартирам процес на осъзнаване и желание да се говори по темата, станала табу- Жената и нейната сила, у всеки четящ този материал.
За тези, които се двоумят за какво говорим тук разяснявам- погледнете какво се случва навън, във вашата общност, семейство, работа и ще го видите ясно, после погледнете и навътре в себе си и ще го усетите, при това още по-ясно...харесва ли ви то? Какво видяхте, как ви кара то да се чувствате? И как с това, което носим вътре, ще направим този свят едно по-добро място? Не можем, не и докато не разберем къде е мястото на жената в този объркан свят и докато не се свържем с цикличността на космическите цикли и не осъзнаем неизмената си връзка с приодата и нашата истинска същност.
 
Нашата съвременност променя и преиначава символи, цели, задачи, цялото ни битието. Тя твори чрез илюзии, човешки понятия и разбирания, отдалечавайки ни от живата природа. И, да незнанието, нарушената ни връзка с природата, с женското в нас, разболява и душата и тялото. Затова считам за важно да пиша по темата, да напомня за вехтото познание на предците, което ни говори за давността на човека и непреходността на природата.
Винаги ми е било много интересно да наблюдавам как се осъществява взаимодействието между поколенията. Една мъдра дума от майка, баба или непозната старица или съседкя... един жест, един поглед, които говорят без думи и даруват без глас. Преживявяли сте го, знам. Спомнете си го. Сега. Силата на този ден ще ви подкрепи във вашето търсене.  
Какво ни е нужно, за да бъдем във връзка с Женското царство? Какво е то? Как се пренася една древна традицията от стари към млади, как "тече" потокът на живота и как българската обредност ни свързва с почитта на божествената ни женска природа? 


Лазарки от софийско 1930 г.



Текст на песента


На празника на мегдана лазарките играят ритуално моминско хоро, наречено Буенек. Момите се хващат в редица и не го "заключват" в кръг. На това хоро се позволява да се хванат само девойки, като се нареждат по височина. Най-възрастната е начело и се нарича "боеница" или "боенек".
Интересното в това хоро се случва точно с боеницата. Тя не е облечена като мома, а с мъжка риза. Върху косата си носи мъжки калпак. И тя е тази, която води групата из селото. 
Докато старите жени обличат буенеца, лазарките играят и пеят.:
“Върба има – Върба нема!
Меня майка една има.
Не май дала дет съм щяла,
дет съм щяла и искала,
искала съм – искали ма.
Най май дала надалėку,
надалеку праз три села,
праз три села в читувърту,
при зъл свекър и свекърва…”
Проф. Петър Куцаров,
д-р на историческите науки 

Нещата стават още по интересни, защото заедно с буенека върви и "булка", но тя е по-малко момиче- 8-9 годишно, чиито родители са живи. Булката е облечена в булченска премяна и носи червено невестино було. Лазарките обикалят от къща на къща и отправят своите благопожелания. Песните, които пеят са според мястото, на което отиват и за всяка къща и домакин са различни. Ако даден дом е подминат от лазарките, това е лош знак. Момите не посещават домовете на отхвърлените от общността. Празникът е наситен със символика и много словесна магия, наричане, танци и песни. Вярва се, че  момите, които са лазарували, змея не ги краде, те са защитени. Но за това ще ви разказвам друг път...

Празникът продължава два дни: малкото лáзари е в събота (Връбница), а на следващия ден е истинското лазари. Датата на празника зависи от Великден, но лáзарито винаги се провежда седмица преди Възкресение Христово.

Бъдете благословени.
Така е било и така ще бъде. Нека да запазим древното българско познание 
Честит Лазаров ден, момичета и скъпи родители ;-). 
Време е! Пролет е! Животът е тук отново! 


Ваша PranaAna.

песен лазарицаа

петък, 16 февруари 2018 г.

Бългаски народни танци. Свещенните ритми

Бългаски народни танци.

Свещенните ритми на предците.


Най-сетне да се "светнете", че танцът не е състезание, а преди всичко знание и културно наследство, което да пазим.
Обичам да танцувам, но ме отегчава до дъното на душата ми идеята, че танцувайки, трябва да се състезавам.
Записвайки в школа по танци, неизменно трябва да следвам повелята на дадения преподавател и да участвам в надигравания по събори и седянки. Питам се защо? За съжаление виждам, че в школите по народни танци преподавателския състав всички до един, не мърдат от установените в миналия век концепции.
Как започва всичко? Първо идва желанието- и си казваш " Защо вместо да ходя на фитнес, да не се запиша на народни танци" .. отваряш Интернет, избираш удобно място и отиваш.


Първата година. Започваш от първо ниво- това е първата ти година, когато е съвсем естествено да не знаеш кое е лево, кое дясно, когато се препъваш падаш, имаш тежка мускулна треска, а ако сбъркаш все още се засрамваш дълбоко, щото виждаш, че леля ти Пена, застанала на хорото до теб рипа, като козичка. Това те събужда, амбицията в теб проговаря и така продължаваш напред. Ако не си натоварен и немаш супер много ангажименти преди след работа, записваш следващия курс в школата по танци...все пак е българска традиция, не е запарен фитнес, нали? Нещо традиционно, българско...
Ако продължиш, то стигаш до второ ниво. Във второ ниво виждаш, че и останалите участници са не много ориентирани и все още плетат крака, потни и запъхтени във стария физкултурен салон, отдаден под наем. Ако не си натоварен и немаш супер много ангажименти преди след работа, записваш следващия курс в школата по танци. Неусетно настъпва третата година...с хората от групата сте вече почти-много близки приятели, имате си приказка, дори ти липсват понякога.

На трето ниво- демек година, идва решаващия момент, дали ще бъдеш включен в "отбора по състезателни народни танци". Това е времето в което се избира кой ще води хорото, кой ще го заключи, с две думи иде моментът, в който ти казват Ти можеш, ти не можеш...в който разбираш, че има и по-добри, че си оценяван, като в училище, въпреки, че си отишъл просто да потанцуваш- вместо на фитнес.
Това е времето, в което изкълченият ти глезен, е вече проблем, не личен, а отборен...ти трябва да се състезаваш. Това е. Избран си. Ти носиш традицията с танца, разнасяш славата на българското надалече...Ставаш някак си важен. И най-вече си вярваш, че е така...И така започва твоята кариера на непрофесионален танцьор, който обикаля фестивали седенки и си плаща, като поп, за всичко това...включително и за глезена.

Анализ на ситуацията...
Статията ми е хаплива, но верна. Споделеното тук е преживян личен опит и не ангажирам никого с това мнение, но определено твърдя, че има нещо сбъркано в системата...Замислям се.
Да, вероятно защото са ученици на онези социалистически идеолози, които от немай къде превърнаха танца, не просто в школа, а в поредното състезание. Превърнаха учениците си, не толкова в танцьори, а в амбициозни състезатели. Накараха изпълнителите да преследват първи места, дипломи и почести, като най-голямата награда бе възможността да излезеш и да се разходиш в чужбината...Това ми разказваше един червендалест председател местно читалище в София, бивш културно масовик...че не всеки можел току така да влезе в състава, то нали света ще обиколи с него...
За съжаление в днешно време това не се е променило съществено, просто в школите ходят и непрофесионалисти, които ги влачат по отборни състезания по фестивали с награди и свидетелства, за най-добре представили се участници, ансамбли и т.н.). И във всеки участник се надига нещо от дълбините на душата му, сякаш нещо дълбоко от времето на ученическите години, дава сила да продължим да се състезаваме с танци. Някъде в този момент в съзнанието ми се промушва обликът на пионер с развята червена пионерска връзка, а усещането ми ме връща във времето на отличниците и провалилите се.


Тази идея отдавна ми е чужда и я считам за напълно остаряла. И ми мирише на нафталин, защото все още следва линията на културна-масовата дейност, сякаш се завръщаме във времето на състезателния дух соцрежима. Миналото създаде много великолепни танцьори- но с психиката на състезатели, защото отдалечи твореца и духа на животворната енергия на традицията от обикновения човек, като направи от свещените стъпки и ритъм - спектакъл на суетата, сътвори просто още едно състезание. Остаряла ненужна концепция, която в момента превърна танците в прост атракцион.
Танцът не е оценка, а свещен ритъм. Ритъмът на предците и земята ни. А с тях не е нужно да се състезаваме, а просто да танцуваме в радост, за да ги съхраним като завет, а не като златна купа на тезгяха в хола. ✍️

вторник, 26 юли 2016 г.

Я кажи ми облаче ле бяло. Българите в чужбина

Я кажи ми облаче ле бяло или още един урок за научаване

Когато видиш, че музиката, литературата и изобразителното изкуство се събират в едно и стават мост, който свързва един народ, разбираш, че граници за духа няма. Благодарна съм на будния български дух, който ни свързва не само през пространството, но и през времето. Благодарна съм на моят учител и будител Калинка Згурова - жури към певческия конкурс "Прехвръкна птичка", народна певица към БНР и хора на "Мистерията на българските гласове", насител на Музикалната награда "Грами" тръгнала от малко село в Странжда планина баира и покорила световните сцени с таланта си. Щастлива съм да спомена, че тя е и един от основателите на читалище "Канатица" както и съм горда да бъда поддържана в идеите си от нейния огън и сила.
Както тя казва "Докато се пеят българските песни, България ще я има". Днес видях това и наяве.

Калинка Згурава, Анна Йовкова и приятели

Наградените деца от певческия конкурс "Прехвръкна птичка"

"Калиманку денку"
Изпълител: Моника Азменска- Обединени Арабски Емирства- Дубай
(клипът не е професионален ;-) )

По нейна покана присъствах на награждаването на даровити български деца от цял свят към Държавната агенцията на българите в чужбина.  Имаше много развълнувани баби, дядовци, учители и родители. Имаше сълзи, болка и едновременно щастие и споделена радост. Хората бяха дошли от всички краища на света и донесоха послание, което е красиво, силно и даващо надежда- ако има кой да даде искрата, то огънят ще се запали. Днес научих и интересна историята за преселението на бесарабските българи 1828-1829 година, които имаха силно присъствие във всички категории. Научих и за българските училища във Франция "Васил Левски", Българско неделно училище "Родолюбие" от Украйна, Теорeтичен лицей "Христо Ботев" Молдова, Българско училище "Христо Ботев"Алзира и Българско народно Училище, Валенсия в Испания, Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия, за Измаилски български конгресен център "Аз Буки, Веди", Одеса, Украйна, за Българско училище "Боян Мага", Лондон, Великобритания и още много други. Научих, че ако искаш да запазиш родината в сърцето си има как- и най-прекият път не е Скайп, а Изкуството. 

"България е която мирише на мента и бор или когато ухае на баницата на баба. България е мястото, на което не се чувствам самотен."
"Като птици се зареждат празници, да- те са духът на дедите ни."
Това са думи на деца, участващи в конкурса за литература "Стефан Гечев".


"Я кажи ми облаче ле бяло"
Вокална група "Дъга" българско неделно училище "Паисий Хилендарски" Париж, Франция.

Спирам да пиша, защото това се преживява. Ако хората навън, онези, които пътуват за Великден и Коледа, за да им замирише на баницата на баба и на борова гора, тези, които търсят късмета си "другаде" и които са упреквани, че търсят щастието навън, могат да съхранят тази искрица, то наша задача е да я поддържаме и в нас самите- Тук. Сега в България.

"Моя страна, моя България"
Изпълнител: Деница Георгиева Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия
Повече информация за събитието тук

сряда, 22 юни 2016 г.

Когато Слънцето целува Земята- Еньовден

Еньовден

Еньовден се празнува на Лятното Слънцестоене- това се онези вълшебни мигове в годината, в които нашите предци са се синхронизирали с небесното светило и с целия Космос /Духа, както  и с Природата и Земната стихия/Материята. Двете начала се събират, за да сътворят отново животът и светлината. Небе и Земя, Горе и Долу, Дух и  Материя, Бог и Човек. Това е денят, в който природата зове всичко към живот и пълнота. Огледайте се - наоколо всичко е живо, събудено и цветно. 
В този ден имаме възможност да поработим с духа на елементите, със силата и духа на билките, на цветята, на Живота.Това е денят, в който Богинята ни зове да се насладим на даровете й.

Традиционно денят се тачи като най-лечебния, слънчев и изпълнен с радост в ден в годината. Лятното слънцестоене е специален и магичен момент от годишния цикъл на движение на Слънцето и естествено е свързан с много поверия, обичаи и ритуали. 
Еньовден е прието да се чества на 23 срещу 24 юни, като така народният празник съвпада с датата на рождението на Св. Йоан Кръстител. Реално по старо му, той съвпада с лятното слънцестоене и се отбелязвал на 21-22 юни. Празникът е посветен на връзката ни с природата и нейната лечебна сила. В нашата традиция той ознаменува връзката между небесните сили и земята, между човека и духа. Затова е един от най-важните в обредния календар не само за нашите предци, но за всички народи, които са свързани дълбоко със Земята и култа към Слънцето и които разчитат знаците на духовното начало у човека.

Обичам  този ден наистина! 


 На този ден...билките са в най-голямата си сила

В ранно утро хората излизат по високи върхове, поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, и след това играе от радост, защото се счита, че поема своя обратен път към дома си, към зимата. 
Еньовски венец за здраве
Жени, билкари, лечители, знахари днес берат цветя и билки. Денят обаче е обреден и се чества целокупно. Затова всяка жена днес бере лековити растения за лек през цялата година, а когато слънцето изгрее и билкобера за деня завърши, на централно място се събират момите да оплетат голям венец от набраните билки. Венецът се увива около черничева, ябълкова или крушова пръчка. Прави се от всички набрани заранта билки, като задължително в него да има еньовче. Когато тази втора част от ритуалът завърши започва провирането. То спазва строг ред-първо се провират децата, после девойките, после момите и булките и накрая жените за здраве и благоденствие. 
В Южна България на този ден се изпълнява обичаят и Еньова буля.  тук облеклото е носител на сакрално послание и затова е и важно. От всички моми в селото четири момичета имат право да обличат булята. Те са девойки в предбрачна възраст, здрави, че да могат да носят. 
Накичени с набраните преди изгрев билки, орисниците обличат малко момиченце, което ще е Еньовата буля. Малкото момиченце трябва да е с двама живи родители и да е най-малкото дете момиче в семейството.

В различните краища на страната детето се облича празнично, често с атрибути на истинска невеста. Интересното е, че му се слага и червено було, по-рядко бяло, а момите, които го обличат имат задължението да го носят на раменете си околовръст селото. Ако сядат, то седи в скута им и не трябва да докосва с нозе земята, постелка или рогозка. То днес не е просто дете, а има сакрална роля, която свързва общността с небето и света на Слънцето.
Този ден се пеят специални за празника песни от момите. Те спират на всеки кръстопът, за да изпълнят песен за здраве и берекет, обхождат мерите, къщите и нивите, за да благославят.
Освен песни се изпълнява и предназначено за случая хоро. То е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са тържествени и по-бавни, не игриви.
Така девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, то е следващата част от обичая по Еньов ден. Естествено свързано е гадаене. Момите в селото изработват по едно букетче от билки /китка/ и всяка пуска в котле свой личен знак - китката или, ако има пръстен. Момиченцето Еньова буля има функцията да нарича за бъдещето на всяка девойка. То бърка в котлето и вади пуснатите там "късметчета". Всичко това е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Там където Слънцето се къпе, потопи се и ти...
Част от обичая е и обредно къпане или търкаляне в росни поляни. Прави се за очистване в извор, река, езеро или в росата. 
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрева в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Казват, че точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

За билките. Беритбата
Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден, билките имат най-голяма лечебна сила. Събирайте ги рано сутрин, докато росата по тях все още не се е изпарила.
Берете билките внимателно, без да наранявате корените им. Отнасяйте се с уважение към тяхната сила, благодарете им и те ще Ви помогнат.

За през годината може да си направите селекция от сушени билки за чай. Може да си направите спиртен извлек за капки или маслен извлек за мазане и лечение. 
Мож еда изработите и сами билков амулет. За така наречените билкови амулети. Те могат да се използват както сушени растения, които ще сложите в торбичка, като тока свойствата им се запазват и действат в продължение на годината. 
Когато пиша винаги търся сакралната връзка между видимото и невидимото, между човешкия и божествения свят. В културите на старите народи тази връзка все още се открива в обичаите, ритуалите и поверията. И ако сме способни да разчетем посланията има какво да научим, да си припомним и да вземем. Та нали сме деца на Земята и Небето, а земята ни е завещала богатство от билки и древно знание за употребата им. Остава да се завърнем към корена си и да повярваме, че тези дарове са за нас.
Весел и ползотворен празник на малки и големи магьосници, лечители и любители на природата. 

Ако искате да научите повече за упортебата и работата с билките следете блога ми. Събирам рецепти и ще споделя някой от тях тук.