Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

сряда, 22 юни 2016 г.

Когато Слънцето целува Земята- Еньовден

Еньовден

Еньовден се празнува на Лятното Слънцестоене- това се онези вълшебни мигове в годината, в които нашите предци са се синхронизирали с небесното светило и с целия Космос /Духа, както  и с Природата и Земната стихия/Материята. Двете начала се събират, за да сътворят отново животът и светлината. Небе и Земя, Горе и Долу, Дух и  Материя, Бог и Човек. Това е денят, в който природата зове всичко към живот и пълнота. Огледайте се - наоколо всичко е живо, събудено и цветно. 
В този ден имаме възможност да поработим с духа на елементите, със силата и духа на билките, на цветята, на Живота.Това е денят, в който Богинята ни зове да се насладим на даровете й.

Традиционно денят се тачи като най-лечебния, слънчев и изпълнен с радост в ден в годината. Лятното слънцестоене е специален и магичен момент от годишния цикъл на движение на Слънцето и естествено е свързан с много поверия, обичаи и ритуали. 
Еньовден е прието да се чества на 23 срещу 24 юни, като така народният празник съвпада с датата на рождението на Св. Йоан Кръстител. Реално по старо му, той съвпада с лятното слънцестоене и се отбелязвал на 21-22 юни. Празникът е посветен на връзката ни с природата и нейната лечебна сила. В нашата традиция той ознаменува връзката между небесните сили и земята, между човека и духа. Затова е един от най-важните в обредния календар не само за нашите предци, но за всички народи, които са свързани дълбоко със Земята и култа към Слънцето и които разчитат знаците на духовното начало у човека.

Обичам  този ден наистина! 


 На този ден...билките са в най-голямата си сила

В ранно утро хората излизат по високи върхове, поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, и след това играе от радост, защото се счита, че поема своя обратен път към дома си, към зимата. 
Еньовски венец за здраве
Жени, билкари, лечители, знахари днес берат цветя и билки. Денят обаче е обреден и се чества целокупно. Затова всяка жена днес бере лековити растения за лек през цялата година, а когато слънцето изгрее и билкобера за деня завърши, на централно място се събират момите да оплетат голям венец от набраните билки. Венецът се увива около черничева, ябълкова или крушова пръчка. Прави се от всички набрани заранта билки, като задължително в него да има еньовче. Когато тази втора част от ритуалът завърши започва провирането. То спазва строг ред-първо се провират децата, после девойките, после момите и булките и накрая жените за здраве и благоденствие. 
В Южна България на този ден се изпълнява обичаят и Еньова буля.  тук облеклото е носител на сакрално послание и затова е и важно. От всички моми в селото четири момичета имат право да обличат булята. Те са девойки в предбрачна възраст, здрави, че да могат да носят. 
Накичени с набраните преди изгрев билки, орисниците обличат малко момиченце, което ще е Еньовата буля. Малкото момиченце трябва да е с двама живи родители и да е най-малкото дете момиче в семейството.

В различните краища на страната детето се облича празнично, често с атрибути на истинска невеста. Интересното е, че му се слага и червено було, по-рядко бяло, а момите, които го обличат имат задължението да го носят на раменете си околовръст селото. Ако сядат, то седи в скута им и не трябва да докосва с нозе земята, постелка или рогозка. То днес не е просто дете, а има сакрална роля, която свързва общността с небето и света на Слънцето.
Този ден се пеят специални за празника песни от момите. Те спират на всеки кръстопът, за да изпълнят песен за здраве и берекет, обхождат мерите, къщите и нивите, за да благославят.
Освен песни се изпълнява и предназначено за случая хоро. То е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са тържествени и по-бавни, не игриви.
Така девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, то е следващата част от обичая по Еньов ден. Естествено свързано е гадаене. Момите в селото изработват по едно букетче от билки /китка/ и всяка пуска в котле свой личен знак - китката или, ако има пръстен. Момиченцето Еньова буля има функцията да нарича за бъдещето на всяка девойка. То бърка в котлето и вади пуснатите там "късметчета". Всичко това е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Там където Слънцето се къпе, потопи се и ти...
Част от обичая е и обредно къпане или търкаляне в росни поляни. Прави се за очистване в извор, река, езеро или в росата. 
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрева в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Казват, че точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

За билките. Беритбата
Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден, билките имат най-голяма лечебна сила. Събирайте ги рано сутрин, докато росата по тях все още не се е изпарила.
Берете билките внимателно, без да наранявате корените им. Отнасяйте се с уважение към тяхната сила, благодарете им и те ще Ви помогнат.

За през годината може да си направите селекция от сушени билки за чай. Може да си направите спиртен извлек за капки или маслен извлек за мазане и лечение. 
Мож еда изработите и сами билков амулет. За така наречените билкови амулети. Те могат да се използват както сушени растения, които ще сложите в торбичка, като тока свойствата им се запазват и действат в продължение на годината. 
Когато пиша винаги търся сакралната връзка между видимото и невидимото, между човешкия и божествения свят. В културите на старите народи тази връзка все още се открива в обичаите, ритуалите и поверията. И ако сме способни да разчетем посланията има какво да научим, да си припомним и да вземем. Та нали сме деца на Земята и Небето, а земята ни е завещала богатство от билки и древно знание за употребата им. Остава да се завърнем към корена си и да повярваме, че тези дарове са за нас.
Весел и ползотворен празник на малки и големи магьосници, лечители и любители на природата. 

Ако искате да научите повече за упортебата и работата с билките следете блога ми. Събирам рецепти и ще споделя някой от тях тук.

понеделник, 20 юни 2016 г.

Българските царемонии, обреди и ритуали. Русалийска неделя

Русалиите - лечителите на душата

Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват


Русалийска група автентична снимка

В народните предания тази седмица е неделята на лечителите русалии. Наричат я още и самодивска седмица...магична и изпълнена с много тайнства и забрани. Тази седмица принадлежи на митничните същества, в които нарадът ни вярва. Свързва се с поверия за лечителски практики, връзка с природата и нейните тайни, както и с магичните способности на митични създания, като самодиви/самовили, но и със силата н арисалиите лечители. Тези дни например самовилите се къпят в изворите и те трябва да са чисти, затова има поверие, да не се ходи на местата, където можеш да ги срещнеш- извори, реки, самодивски поляни, за да не бъдат обезпокоени от любопитният поглед хората. Тази седмица е и  седмица на русалиите, затова и овчарите не излизат в гората или на полето, не поят и на извор добитъка си. Пазят се, защото неделята е времето на лечителите, на неземните митични създания, които ако бъдат обезпокоени, пакостят.  Така казват стартие хора, а те знаят...

Днес ще поговорим за един от най-вълнуващите лечителски ритуали по нашите зем- русалийските игри. 

Русалиите са тайни мъжки общества, които гонят злото. Те са личители на душата, те лекуват лудите, онези които никой друг не знае как да излекува, защото се счита, че не тялото им, а душата им страда /нападната, обсебена или въвлечена в неподходящ енергиен обмен, демоничен/.
Така казват стартие хора, а те знаят...
 
Групите са водени са от ватафин, които е главатар на групата и който внимателно подбира кого да включи в съства на русалиите. За целта мъжете трябва да са здрави, издържливи физически, да притежават качества като доброта, честност, да умеят да пазят тайна, както и да са добри танцьори. Стана ли ви интересно?
Народа казва, че те  са способни да носят плодородие, да лекуват болести и да гонят демони. И като се замисля звучи като приказка, но това  не е само моята приказка, това е нашата приказка- приказката, разказвана и съхранена от дедите и земята ни.

Русалии. 

Отдавна  ме викат да пиша за тях. Затварям очи и виждам. Когато те повеждат в тъмата по горската пътека, към тайни поляни, където да играят росалийски (наричани още розалийски) хора, където ритъма на тъпана и гайдата повеждат росалията към силата, която го "вика" Отгоре, където звънчето на ватафина отмерва всеки удар до пречистването да душата на болния.

Лечение, сила, дар и помощ свише...докосване от Духа. Не знаеш нито какво ще правят, нито отде иде силата им, а не е и необходимо. В обредите винаги има скрата тайна, нещо което едновремено те плаши и привлича. Това е онзи глас, който когато веднъж те повикане можеш да останеш настрана и да казваш, че не си видял или не си разбрал. Нашата си традиция по необикновен начин говори за живата магия на Земята ни на нас самите, като носители на това древно знание.

И както се прави със знанието, то се пази и не се дава на всеки. Този, който го е получил е преминал изпитания на суров учител или силата са му предадени по кръв. Има и друг път в по-редки случаи му се "дава свише". Защо е така? Ами то моженето, лечителството не е за всеки. Нужна са мъдрост, любов и вяра да имаш, трябва ти сила да го "носиш" туй "можене". Нали знаете, че знанието е преди всичко отговорност. Затова, нужно е много повече от желание или интерес, затова това знание е не е явно, то е невидимо, сакрално.

От този ден посветения поема отговорността да пази и използва наученото само с добри намерения и цели. Ритуалите на русалиите лечители са още един забравен бисер на традиционната ни духовната сила и познание. Въпреки това ми става хубаво, когато откривам колко са богати земите ни, колко много магия ни са дава...ей така от извора. Тук. Сега. Дали ще са събори, празници, ритуали и обреди или просто песен и танц- имаме ги. Затова пиша, за да повярваме, да се открием, да видим силата и да полеем отново корена си с вярата в нас самите.

Да не нагазиш в извора...?

Русалска неделя - седмица е или точно 51 дни след Великден. Вярва се, че това е времето на самодивите и русалиите. Това е тяхната седмица- и нима очаквате друго да се случва на празника, освен да се пеят песни и да се играят хорà? Ритъмът, музиката, танцът започват там, където свършват думите. Те са сякаш извън времето, извън пространството, извън човека. Това е времето, в който Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Винаги съм го знаела и днес притихнала отново го споделям. Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Това е част от мистерията на лечителските ритуали на Русалиите.
Защото пиша за това, защо точно днес? Ами  ще ви кажа, въпреки че повечето от вас се досещат...за Слънцестоенето, за Еньов ден, за най-дългия ден в годината и за силата на билките, събрини този мецес.... Наистина ни се дава при това с пълни шепи, да бъдем здрави, да се пречистим, като се свържем с природата, традицията и духа си.


Самодивите и русалиите идват в човешкия свят по Спасовден (Възнесение Господне) и носят плодородие на нивите. От уважение и страхопочитание през тази седмица старите хора спазват различни забрани: да не работят, да не спят през деня и особено да не ходят сами из горите и полята. Ако случайно попаднат на русалиите, ако нагазят в техните извори, трапези или хорища (места, на които се играе хоро), ще бъдат наказани със страшната русалска болест. Болните от нея получават припадъци, залиняват и често умират.
Отбелязвам, че и самодивите и русалиите са двойствени същества. Както всяко нещо в нашия дуален свят. Те носят знание и мъдрост
 на хората, но защо трябва да внимаваме да Не нагазиш в извора на русалиите”?  Като всеки извор и тук той е свързан с темата за скритото познание. Водача- ватафин решава на кого да се довери, защото е най-опитният. И естествено и тук (в придобиването на познаниетовинаги има изпитание и съответно награда или наказание. И в приказките и притчите и в ритуалите се говори за едно. Този, който получил знание е важно да го ползва за благото на другите. Изборът на русалия е изпит за физическата, психическата и личната сила за избраните мъже. Магическите същества на земите ни са духове лечители, учители, приятели. Носят, отдават, приемат, обогатяват. Те могат да помагат и да лекуват, но могат и жестоко да отмъщават на онези, които ги разгневят. Затова е нужно като росалия да си овладял личната си сила и връзката си с тях, за да встъпиш чист в магията и да имаш правото да я използваш. В това се състои и важна част от обучението, през което преминават мъжете. Това е и причината винаги подхождам с уважение към ритуалите и церемониите, защото нещо в мен се обръща и трепва, като чуя думата Внимавай. Бъдете тихи, наблюдателни и не ходете сами в тъмни гори и зелени поляни, да не се натъкнете на хорище, трапеза или извор на русалии, та да не разгневите духовете. но това е само тази пнеделя...русалийската.

Обред, церемонния и лечение

Ритуалите на русалиите се изпълняват под формата на игри и са характерни само за Северна България. Обредните лица изпълняват няколко функции. От една страна, русалиите обикалят селата и играят за здраве и плодородие, по подобие на кукерите или лазарките. От друга страна се борят с демонични същества: ако в някоя къща се е заселил таласъм, те имат силата да го прогонят. Най-забележителни обаче са лечителските ритуали, които изпълняват мъжете-русалии. Те се движат на групи от нечетен брой хора, най-често седем, и имат главатар, наречен ватафин. Именно той владее тайното знание и въвежда в него и останалите. Ватафинът подбира внимателно хората за своята дружина: те трябва да са здрави и издръжливи, да са танцьори, да умеят да пазят тайна, да са добри и честни. Тези качества са им нужни, за да се справят с изпълнението на лечителския ритуал, който не е по силите на всеки. За да бъдат посветени, русалиите първо се обучават, после постят определено време, полагат клетва и минават през специална церемония, която им дава право да упражняват „лечението”. Обикновено той се предава от баща на син в няколко определени семейства и се крие старателно от външни очи.
Докато трае Русалската седмица, русалиите са непрекъснато заедно, те не нощуват в домовете си, не говорят с никого, не се кръстят и вода не газят. Всички тези забрани са знаци за особеното, гранично състояние, в което се намират – между човешкия свят и отвъдното. Именно в тази „гранична зона” те могат да се срещнат със съществата, предизвикали болестта и да ги победят, за да излекуват пострадалия. Макар да са с обичайното си всекидневно облекло, мъжете носят някои атрибути, които ги доближават до древните лечители, например от Сибир-шаманите: държат специални шарени тояги, в които са скрити самодивски билки, калпаците им са окичени със същите билки, а по краката и тоягите им има метални пластинки и звънчета, отмерващи всяко тяхно движение. Имат и знаме от бял ленен плат: в краищата му се зашиват пак магически билки и се осветява със специален ритуал. Други важни атрибути за лечението са гърне с вода и билки и паница с оцет и чесън, които се носят от водача. Както и при други ритуали, музиката има важна роля, за да се осъществи контакта с „отвъдния” свят. Русалиите винаги се придружават от тъпанджия и свирач на кавал, гайда или свирка.

Ритуалът за лечение 
Ритуалът за лечение протича по следния начин – болният ляга на земята върху черга, а до него се поставя гърнето с билките. Русалиите започват да танцуват в кръг около болника, а ватафинът със знамето и паницата в ръце остава извън кръга и ръководи останалите. Отначало темпото е по-бавно, после се забързва и играта на мъжете става по-буйна. Според разказите на самите участници, те изпадат в особено състояние, наричат го захласване. По знак на водача си вдигат болния заедно с чергата и го раздрусват, после го прескачат, а ватафинът го разтрива с оцета от паницата, дава му да пие от нея и го ръси с вода от гърнето. Тогава музикантите засвирват специалната русалска мелодия Флоричѝката, която бележи кулминацията на ритуала. Ватафинът удря с тоягата си гърнето и то се пръсва на парчета, като измокря присъстващите с чудодейната вода. В този миг болният трябва да скочи на крака и да побегне – смята се, че вече е оздравял. Побягват и русалиите, с изключение на един или двама, които припадат, сякаш болестта се е пренесла върху тях. Останалите се връщат и се заемат бързо да ги свестят, защото се смята, че ако се забавят, припадналите изстиват и умират. Изпълняват се същите действия, докато те не дойдат отново в съзнание. Тогава ритуалът приключва. 

Днес русалийските игри вече не могат да се видят в автентичния им вид, но на съборите за народно творчество някои самодейни състави от Северна България показват възстановки на обичая. Той продължава да предизвиква вълнението и любопитството на публиката и да поставя въпроси, на които науката досега не успява да отговори.

Затова пиша, за да помним, съхраним и преродим знанието за нас самите, за връзката ни със силите на Небето и Земята, като човеци, лечители и мъдреци. Честит празник, Честита русалийска седмица. Берете билки, гледайте изгрева и чуйте песента на корена. Мен ще ме откриете или да пиша или да бера цветя и билки. Ще взема и дружки- та да не съм сама в гората- все пак трябва да внимавам.  

Източник:
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236945/rusalii-i-kalushari-shamani-i-lechiteli
По материали на Вихра Баева.

петък, 15 януари 2016 г.

Да изживееш Сурва

Сурва-Зурва-Зурван
Българският култ към Слънцето
Една кратка и истинска история с кукери, която пожелавам на всеки четящ блога ми. Хайде, да ви е честита новата година. Материалът е от преди няколко години, но винаги ще остане актуален. Весело да ви е четенето и годината здрава и пълна. Амин.


Да изживееш Сурва!

Българска сурвакарска група снимка за списание National Geographic

Януари месец в земите ни статират куп празници посветени на слънцето, един от които е зурван, сурван, или Сурва. В град Перник (околията на равно софийско поле) се събират групи кукери от цялата страна и от света. Тези дни (на празника фестивал Сурва в Перник най-често 13-14 януари) аз естествено съм на линия с фотоапарат, увита с шалове, шапки и дебели дрехи, че студа щипе. Вмъквам се между кукерските групи и снимам, дивя се на маските и слушам приказките на чановете. Всяка група има свой ритъм, свой звук. Вълшебството ме чЕка.

Кукери от Словения
Залисана в чуването виждам насреща кукери, които не мога да разбера какви са баш. Защо? Защото имаха мъхове, цветя и храсти по главите си и приличаха на нещо познато, но всъщност не бяха. Тогава отидОх по-близо до тях, любопитна като котка...Оглеждам ги отблизо безстрашна, въртя се като вретено в празен чувал.
Предупреждавам Ви да знаете, ако попаднете в близост до магията, си го отнасяте.
Кукер от Швейцария

Та, гледам ги слушам ги. Дивя им се. Незнайно как единият от кукерите привлече погледа ми. Втренчих взор. Естествено, когато обърнеш внимание на нещо, неизменно и то го прави. Кукерът ме забеляза, очевидно го бях заинтигувала. Той приближаваше бавно към мен. Настъпи пълна тишина въпреки цялата глъчка от детски смях, чанове и суетнята на народа. За миг загубих външното си чуване. Станах само очи...
Кукерът прилбижаваше към мен. Вече нямах съмнения в това, кого гледа. Никакви. Гледахме се право в очите. Аз го търсех под маската, човек ли е що е, а той мен виждаше скрита под шапката. Сякаш четеше в душата ми. Тишината продължи да ехти. Загубих представа и за разстоянието по между ни.
В този момент кукерът нададе силнен вик, докато се осъзная, замахна с пръта си, който носеше като важен атрибут и ме удари силно по бедрото. Усетих обождане на много места. Да ви кажа хич не ме жалИ. Извиках яростно, по-скоро от уплаха. Подскочих като опарена. Какво стана? Не разбрах. Обърках се, обърка ме. А човекът с маската се обърна и тръгна с групата напред, следвайки неотклонно ритъма си. Аз гледах и не вярвах на очите. Усещах и набоденото си Д. В главата ми се въртеше мисълта: "Та, та той ме удари. С какво ме удари, защо?" Останах и без думи, не разбрах нищо, просто наблюдвах и потривах с ръка ободеното си дупе.
Нали ви казах, който се взира в магията и тя се взира в него...;-)


Кукери от Сардиния, Италия.

Гледах след него, тогава той се обърна повдигна маската си леко нагоре и се усмихна широко. Млад мъж, брада, мустаци и весели очи. Говореше полски. "Ето защо не съм ви виждала" - си рекох. Не сте от тук. Но защо ме удари и с какво? Той разбра какво търся и се върна леко назад, че да разбера. Посочи ми тоягата, на върха на която имаше вързан таралеж. Да, таралеж. Здраво увит на топка около кукерския прът. Онемях. Тогава в мен дойде един смях, дълъг и истински. Започнах да се смея високо, той също. Срещнахме се там- в смехът. Беше прекрасно. Тогава разбрах, ето тук магията дойде, защото бях любопитна и леко непокорна. Но без това, щях да си остана зрител на шоу, а сега вече бях участник- набодена от таралежки прът на кукер от Полша. Та нали за това са ритуалите, не да гледаме, а да участваме.

Върнах се в публиката. Покорна. В този момент
един човек в близост, вероятно наблюдател на случката ми каза "Внимавай,
тези бият. А на тоягите си имат нещо бодливо." "О, да."
Отговорих. "вече знам. Знаете ли какво е това.? Таралеж."Гледах реакцията му. Човекът не рече нищо.Отвори широко очи и придърпа малкото си дете по-близо до себе си.
"Не, не се плашете, боли, но после вече не те е страх."- рекох аз.
Очаквам и тази година да отида при кукерите, отново да ме изплашат и да стоплят със смеха си страховете ми. Да ги стопят.

Пожелавам го на всеки от сърце да изживее Сурва. Заслужава си, защото ако не
бях отишла и влязла между кукерите, нямаше да разбера и частица от магията. Сега
вече знам...ако се взираш в магията и тя се взира в теб и стопява страха ти. Осмели се и ти и
изживей, не консумирай този свят. Той е за преживяване от първо лице, единствено число. Бъди!

В сайта на Сурва /фестивалът/ е поместена информация, че тази
година 2022 ще има отново фестивал в град Перник. Датите са както са обявени 13
и 14 януари. Който иска може да се включи. Определено си заслужава.

Видео за кукерските празници.

  
 


неделя, 20 декември 2015 г.

ВкусНа Магия- традиционни рецепти


Традиционни български ястия

С "ВкусНа Магия" с ПранаАна

Накратко историята 
Моите баба и дядо- Баба и Дядо, наричан Митко Чудото, са били известни готвачи в цяла софийска околия. Били са канени на празненства, събори (така са се наричали комай фестивалите в миналото). Те били гост- готвачи в свои и чужди кухни и са държали/стопанисвали/ са кръчмата на село. 
А нали знаете какво се говори за това"свято място"- че това е било мястото за ежедневни сбирки- информационен обмен, старият интернет, така да се каже. Все около храната, веселбата, тъгата и питиетата хората са се сбирали, но важно е народ да види човек, да поговори с брата си, да почерпи, за помощ да помоли или да окаже такава, пък и време да даде на себе си да се порадва на живота.
А както знаете хубав празник без храна, не става. Затова баба и дядо са били хора, които всички тачат и помнят с добро и до днес. И то не само заради ястията, които са създавали, и за които все още се говори, но и заради истинския си характер- откровени, силни и запознати с магията да общуват с храната и хората.

Рецепти за вкусните и здравословни ястия за всеки български празник са част от българското нематериално културно наследство и заслужават почетно място в този сайт, както и на нашата трапеза. Знам, че здравословното хранене е на дневен ред за всеки съвременен човек. Затова драги приятели, запретвайте ръкави и влизайте в кухнята, но не за да готвите, а за да свещенодействате. 
Защото храната е магия. Успех!
Споделяме рецепти, за да разнообразите трапезата си с изпрабвани гозби от домашната ни кухня.
Питката, така красива и така вкусна.




Ето и как да направите една
200 мл.прясно мляко,
2 яйца, единия жълтък за намазване
2 с.л.кисело мляко,
2 с.л.олио,
1 ч.л.захар,
1 ч.л.сол,
7 гр. суха мая,
брашно 550 гр.
В купата на миксера слагам топлото мляко, захарта и маята. Изчаквам 2-3 минути да се активира маята. Добавям яйцата, олиото, киселото мляко и солта. Постепенно добавям брашното и меся докато тестото се отдели от стените на купата. Оставям го да се отпусне – 20 минути.
Разделям тестото на 4 части и оформям топки. Всяка топка разточвам на кръг и намазвам с масло, олио или мас, поставям кръговете един върху друг, като последния не се намазва. Поставям в центъра чашка. Диаметъра е по желание. Режа тестото на 8 приблизително еднакви части. Всеки усуквам по два пъти.
Оформената питка втасва до удвояване на обема. Намазвам с жълтъка, разбъркан с 2-3 с.л. прясно мляко. Поръсвам сусам. Пека в тава с диаметър 32 см. в предварително загрята на 180 градуса фурна до златист цвят.

Колачеча за Игнажден


Продукти за 10-12 гевречета

3 чаени чаши брашно
1 аена чаша хладка вода
1/2 кубче мая, може и сода
3 щипки захар
2 щипки сол
2- лъжици олио
Семена по избор за поръсване
В купа се добавя маята, която се разтваря във вода, като към сместта се добавя и захарта. Остава се да втаса. Който ползва сода е добре да пресее содата, преди да я използва.
Добавя се останалото количество от хладката вода.
Добавят се брашното, солта и олиото
Замесва се тесто, което трябва да е еластично.
Тестото се заточва и се слагат семената
Следва повторно премесване
Оставя се да втаса отново

След като тестото е втасало дорбе, се оформят гевречетата. Те са толкова на брой колкото и харата в дома. От това тесто се замесва и кръст. Той е предназначен да пази от злини дома през цялата година. .

Печенато е във фурна, като гевречетата се пекат до златисто. Замесеният кръст също се пече като гевреците. Слага се някъде на високо място.

На Димитровден се приготвя сладка пита:
Пита с ябълки:

Продукти:
1 кг. брашно
1,5 кг. ябълки
25 гр. мая
захар на вкус
100 мл. олио
100 гр. орехи белени
1 ч.ч вода, щипка сол
настъргана кора от лимон по желение.


Притогвяне:
Брашното се пресеява през сито, за да е пухкаво. Слага се в дълбок съд. Добавят се водата и с предварително разтворената мая вътре се разърква с брашното до получаването на тестото. Водата трябва да е хладка, не студена или топла, за да втаса тестото добре.

Тестото се оставя за 2 часа на топло място, зъвито с кърпа, за да втаса.
След като е готово се разделя на три равни части- топки, като от тях са оформят три отделни кори. В отделна купа са настъргват ябърките, добавят се и орехите към тях. Захарта оставете за накрая- с нея само поръсете корите, за да не пускат плодовете сок и да не станат корите глетави, когато слагате сместта. Към всяка кора се довавят ябълките и орехите. Добавя се обилно захар, както казахме отделно.
Предварително настърганите кори от лимон се дабовят към всяка кора отделно като се поръсва кората, след като сте добавили захарта.
В съд, в който ще печете- най-често голяма тава или типсия поставете първата кора, след това втората, а с третата "захлупете" питата. Предварително намажете съда с обилно с олио.
Печете на умерена фирна до зачервяване на питата и до пълното и изпичане.

Съвет: Ако ябълковата смес ви е твърде мокра, то сложете малко галета вътре, за да отнеме от водата на плода и за да не ви става глетава питата.
Наздраве и весел празник.



Храната е една от магиите, с които българите са захранвали като тялото, така и духа си. Тя присъства неотменно в обреди и ритуали, с които са почитани и природата и човека. Храната е част от българската култура и за мое щастие е част и от миналото на моя род. Затова когато се говори за храна, неминуемо ми замирисва на "дом".
Та както е казал народът "Крушата не пада по-далеч от дървото". Е няма как да се усети тази миризма, ако сами не си я сътворим. Затова и съм щастлива да ви представя рецепти с ВкусНа Магия.
Никога няма да забравя вкусните ястия на село, наситеното жълто на домашната кокоша супа (не пилешка, тя този "цвет не лови", каваше баба). Трудно ще забравя иуханието на топлия зелник, изпечен на дърва, както и красивия цвят и наситен вкус домашната вишновка (която аз имах честта сама да правя). Да, друго си е да се обърна към традицията и дедите си. Сега ще споделя и с вас късче от тази вкусна магия.


Бъдни вечер

Домашна рецепта за най-вкусните
Постни сърми и пълнени сухи чушки

Продукти:
Подберете добре оформени втасали злеви листа (колкото броя сърми искате да приготвите). Зелето е добре да се сложи около Архангелова задушница, за да е готово по това време на годината- за Бъдни вечер.
Чушките трябва даса домашни и добре изсъхали. Те предварително се киснат във топла вода, за да се отпуснат. Внимавайте да не ги оставите дълго във водата, защото ще ви се разкиснат. Отцедете ги преди да ги напълните.
Пригответе си и:
2 чаши ориз
Червен пипер 2 ч.л.
Черен пипер 1 ч. л.
Сол на вкус
1 стрък праз лук
Ронена домашна чубрица- няколко щипки
Сухи сливи или стафиди
Приготвяне
Тук реално се случва магията, така че четете внимателно.
Празът се нарязва и се задушава с малко олио и вода. Добавя се оризът, изчистен и предварително измит със студена вода. След това се добавят пиперите, чубрицата и солта.

Важно- оставете сместта да ''си поеме дъх'' за половин час.
Вземете зелевите листа и изрежете кочанчето на всяко от тях. В противен случай то ще ви пречи да навивате сърмите. Ако листата са прекалено големи разрежете едно на две половини.
Сложете по две супени или една дървена лъжица от сместта. Добавете синя слива или няколко стафиди. Завийте сърмата като пощенски плик и поставате в дълбока тава за печене. Чушките се пълнят като им се оставя място отгоре, защото оризът набъбва и може да ги спука и плънката да се разпилее. Запечетват се отгоре с брашно. Подредете ги в съда.
Добавете 2 към 1 вода и важно- зелев сок. Не слагайте много от сока, ако ви е много солен, това е втората магия на тази рецепта. ;-)
Когато тавата се напълни порядъчно, я залейте със сока и водата и я оставете да се пече на умерена темтература в печката. Излишно е да споменавам, че печката на дърва придава допълнителен аромат, на това ястие при това неповторимо, така че, който е на село смело да хвърля дървата в огъня. Пече се около час докато плънката омекне.


 Важно преди да сервирате оставете ястието да престои. Ще се учудите, но то става още по-вкусно, ако го опитате на следващият ден. Пробвайте. Аломатът на сърмите в съчетание с печените селски чушки е неповторим. Ако пробвате, тази рецепта, гарантирам че руцепторите ви ще останат много доволни и скоро няма да сесетите да правите по друг начин постни сърми. Изпитано във времето е. Насладете се и празнувайте с радост.


Резултатът ухае вкусно.

Редултатът



Благовец
Медна питка

Продукти: 

1 кг брашно
1/2 пакетче мая
150 г прясно мляко
150 г хладка вода
5 г сол
35 г масло
100 г мед
Начин на приготвяне:
  • Брашното се слага в купа, в средата му се прави кладенче, в което се налива хладкото мляко, водата и стритата мая.
     
  • Замесва се тесто, от което се прави питка, която се поставя в намазана с масло тавичка. Оставя се да втаса.
     
  • Пече се в умерена фурна. Още топла се намазва отгоре с мед.
Риба плакия
  1.  средни скумрии
  2. 4домата, нарязани на филии
  3. 2моркова, нарязани на тънки кръгчета
  4. 1зелена чушка, нарязана на кръгчета
  5. 1червена чушка, нарязана на кръгчета
  6. 2 глави лук, нарязани на тънки кръгчета
  7. 4 резенчета лимон
  8. 100 мл бяло вино
  9. 50 мл олио
  10. 4 с. л.нарязан магданоз
  11. 4 с. л.орехи, едро счукани
  12.  сол, черен пипер на вкус
     Рибата се почиства и се отделят филетата. Посоляват се и се поръсват с пипер. Подреждат се в тава.
  13. 2.Върху рибата се подреждат на пластове доматите, морковите, чушките и лукът. Леко се посоляват. Всичко се залива със сгорещеното олио. Виното се налива в тавата. Слага се да се пече на 180° С около 20 мин. Поръсва се с орехите и магданоза и се допича още 5 мин. Плакията се сервира студена

Рецепта с див чесън

Ракия: 
Нарязани на ситно листа или луковици се напълват, без да се тъпчат, в бутилка до гърлото, след това се заливат с 38 до 40 %-ова житна или друга домашна ракия и бутилката се оставя да преседи 14 дни на слънце или близо до печката. Четири пъти на ден от нея се взимат от 10 до 15 капки в малко вода.
Вино от див чесън
Взима се шепа нарязани на дребно листа, те се слагат да поврят малко в около 1/4 литър бяло вино, след това са подслаждат на вкус с мед или сироп и от това вино денем се пие бавно, на глътки.


Тук ще споделям рецепти от българската кухня, които съпровождат всеки български празник. Така ще допълня знанието стаено, този път в ръцете на българката. 
Да се вложиш като кора от баница...
















петък, 18 декември 2015 г.

Да танцуваш в огъня- Нестинари



Умението да танцуваш с огъня


Задавам си въпросът ще успеем ли да опазим своето нематериално културно наследство, разбираме ли го, тачим и познаваме ли традицията и своя дух, почитаме ли нашите предци? 
"Дърво без корен изсъхва" народна мъдрост

Огънят е символ на топлината и светлината, на съзидателните сили на Слънцето. Той е първообразът на мъжкото начало в българската традиция, почитан и зиме и лете. Като Господар на деня и на новото начало - на възкресението на Феникса от пепелта, на семето, което пуснато в почвата, символизира оплодителните сили на мъжа и гарантира продължаването на рода и неговата сила. Като символ на слънчевото начало в народните вярвания огънят - Слънчевия бог огрява тъмната Земята, за да я стопли и за дари със силите на Небето, та тя да роди и отгледа плода- било то човек, животинка, житен клас. Всичко се е подчинявало на тази сакрална връзка между небето и земята, където човекът е мини творец и осъществява връзката между Земното и Небесното чрез своите действия. Чрез полаганите от него грижи за земята и общността и измолването на благословия се е осигурявало и процъфтяването на хората и тяхното благоденствие. 

Танцувай в огъня, за да живееш пречистен

В магическата Странджа планина на 3-4 юни всяка година отбелязват нестинарските празници по стар стил и се изпълняват танци върху огън (жарава). Историите за нестинарите винаги ме завладяват и ме карат да мечтая и аз някой ден да вляза в жаравата боса, без страх, да затворя очи и се оставя... Предполагам, че това се случва, защото в зората на новия ден и лятото, меката светлина на огъня, ритъмът на тъпана и пробивната мелодия на гайдата, както и събралата се глъч около него, могат да омагьосат всеки земен човек. А нали тук уж сме земни...и с мен е така. Магия е. Истинска- българска. 

Съществува една легенда- тази за мома Нуна от село Българе. По време на турското владичество през селото на път за Малко Търново минал турски големец. Когато зърнал мома Нуна, пленен от красотата й, решил, че ще я иска в харема си. Нуна дала дума- ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла, но ако се провали ще остави и нея и селото на мира. Привечер в селото лумнал голям огън и така докато останала само жаравата. Тогава Нуна влязла и преминала през хармана, а турчинът не успял. Девойката се спасила, а с нея и селото от посегателствата на велможата. И до днес в Странджа се разказват истории за последната нестинарка от село Българе- баба Злата. Тя била внучка на онази мома Нуна, която влязла в огъня и отървала и себе си и селото от нахалния големец. Този спомен е още жив в сърцата на местните хора и историите им не спират да вдъхновяват всеки, който се е докоснал до тях. Празникът се чества като преход от пролетта към лятото на датата на Свети Свети Константин и Елена по стар и нов стил. По традиция празникът се отбелязва в продължение на цели три дни. По това време е забранена работата на полето, в противен случай хората вярват, че Св. Константин и Елена ще изпратят на земята градушка и ще погубят реколтата им. Хората се събират на площада, където се пали голям огън. Задължително се прави и курбан като жертвоприношение в името на светците. Устройва се „панигир“ - обща трапеза, на която всеки носи по нещо. На масата трябва да има вино, погачи, агнешко месо. Когато огънят стихне, идва ред на нестинарите.

Огненият танц на пречистването

Нестинарството е огнен танц, който се играе върху жарава. Не всеки може да се впусне в това начинание – умението се предава „по наследство“ от най-възрастния танцуващ. Освен това за нестинарството се иска и призвание. Легендите разказват за момък на име Константин, който влязъл бос в огъня, за да защити Бог. Тогава Бог го избрал за свой помощник – задачата на Константин била да изпраща на жаравата всеки, който е извършил някакъв грях, за да се пречисти.

Друга история твърди, че нестинарството е тръгнало от красиво момиче, което живяло в село, където жителите нарушавали божите закони. За да изкупи греховете им, то танцувало в огъня. Хората вярват, че пламъците имат способността да пречистват душата.

Под музиката на тъпана и държейки иконата на Свети Константин и Елена, нестинарите влизат в огъня. Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц и изпадат в транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, а някои дори вярват, че се свързват със светците, които им помагат да лекуват и пророкуват. Та...нали ви казах, че е истинска магия- българска.
...

петък, 16 октомври 2015 г.

Скритото познание- семинари

                                                        
 
 
Зимните празници - Коледа
 
 
 
 
Какво е онова, знание което стои зад празника наречен "Коледа" зад символичнното колаче и похода на коледарите в зимната нощ? В тази обредност има повече отколкото в много книги свързани с поучение за връзка ни с природата, както и въплатено знание за възпитанието в ценности и трудолюбие у човека. Повярвайте, не всичко се изчерпва с украсата от светещи лампички, елхата и гостите, с пазруването и размяната на подаръци. За да научим повече - защо и какво се прави на този празник, заповядайте отново на месечната ни среща. Очаквайте следващото издание на тема "Фолклорната традиция"от мен, формация "Българанима" и читалище Алеко Константинов София. През месец декември ще ви събера отново, за да научим какво знание е стаено в обредността на Коледните празници.
Кое, как се прави и защо...очаквайте допълнителна информация в групите във фесбук и следете блога ми. Ще се изнанедате, когато откриете, че магията на българския фолклор е жива и дори и сега в тези времена имаме възможност да се докоснем до нея - естествено отново с песен, лекция и дискусия. Добре сте ми дошли.


Бъдникът- магическият огън от небето

Бъдникът- дървото, към което се отнасят като към човек. В тази нощ всичко оживява. Нашите предци не само шетат и приготвят трапезата за празника, но се свързвт с невидимия свят и с духа на майката природа. Чрез изборът на Бъдник, благословията на дома влиза при стопаните. Дървото е тачено, като човек и носи магически свойства. Около него се организира целият празник и най-свещеното място в къщата- огнището се приготвя специално. По Бъдника се гадае, а пепелта му служи за цяр през цялата година. Той е центърът, символизиращ Слънцето и мъжкото начало. Той носи и символа на огъня, чрез който земята отново ще се стопли, за да роди, който топли цялата къща и всичките й обитатели...- хора и животни. Опазвнето му в нощта на Бъдни вечер, да не загасне е задължително условие за добрия късмет и здравето на стопаните. Затова над него се бди, от тук идва и наименовнието на целия празничен обред “Бъдни вечер”.
  Змейове, хали, лами

Събитието- Змейове, лами и хали
Песен и приказки за "Змейове, лами и хали". Очаквам ви...03.11.2015 г. вторник, в читалище Алеко Константинов, гр.София, Оборище 73.
Линк към събитието
Линк към снимки от събитието:
 
В българската приказка са стаени много знания и прастари митове за свръх естествени същества, като змейове, носят се предания за силни хора, за лечители и знахари, между които се срещат и много женски образи- баби, жени и моми. Какви ли са тези същества, които населяват българските земи от край време? Дали взимат или дават те - на нас хората и какво, ако е така? Дали змеят е този, които предава магията на хората? Елате, за да чуем и потърсим заедно отговора...защото той е скрит, но в нас мъдростта, дреме и ни чака, за да се събудим за силата на своя български корен.
 
Повече информация за змея

Змеят е свръхчовешко същество, както и самовилите; невидим е, каквото всичките други същества, за които говорихме; но както самовилите, когато иска, става видим и става на момък, ако е змей, и на мома, ако е змеица.

На човек прилича в много неща: яде, пие, жени се, ражда, па и умира.

Народната вяра представлява змея като много голямо чудовище - змия, покрита с люспи като на риба; има криле, четири крака като у гущера.

Вярването твърди, че смок, като премине 40-годишна възраст, получава криле и крака и става змей.

Някъде се мисли, че змеят е огромна змия с криле, но на челото си има едно око; има и опашка, широка 3 пръста.

Когато лети из облаците, змеят разклаща въздуха много силно и изпуща от себе си силни искри, с които може да запали всичко, покрай което мине, а особено сено, плява, снопе и др. Оттамо носи название огнян змейко или само огнян.

Змейовете ядат и пият; те ядат хляб много бял, защото отбират от нивите най-чистите зърна и то тях правят хляб. Пият вино, но толкова гъсто и хубаво, щото го носят у кърпа, защото отбират от всичките лозя най-зрелите и най-черните и най-хубавите зърна.

Змеят живее лятно време в планинските дълбоки пещери или във високите грамади, отдето слиза по нивите, лозята и полетата, та обикаля сънорите. Народното вярване го представя като пазител на нивите; тамо, дето има змей - град не бие, защото змеят, щом го види, че се зададе черен облак с град, веднага излиза да се бие с халата, която предвожда облака, и откарва градушката на друга страна.

Змейовете, макар че имат змеици, но много обичат да залибват и да открадват моми и невести, обикновено най-красивите. Също и змеиците изневеряват на мъжете си, та залибват момци, най-красивите, само че те не ги взимат със себе си, както това правят змейовете, а самички идат при момците.

Залибената от змей мома познава се по туй, че почнува да бяга от всеки момък; на хоро, на чешма или седянка, т.е. на всякакво събрание, дето има хоро, свирки, моми и момци, не ходи. Освен това такава мома начиня да се не вчесва, да се не плете и китки и венци на главата си не смее да гужда. Всичко това върши по заповед на змея. Той дохажда при нея нощно време и когато е при нея, той е момък красив и тя го вижда, а за другите домашни той е невидим. Домашните, ако вече знаят, че момата е залибена от змей, и я следят, познават, когато змеят е дошъл, само по това, че чуят как се тя разговаря с него.

Когато ще дойде да я земе, той й обажда, та да бъде готова. И дохажда със змейове сватове и змеици - свахи; змейовете са на бели хатове, а змеиците в златни кочии (каляски); за булката има особна златна кочия (каляска). Когато дойде тая змейова "тежка сватба", никой не може да я види, а вижда само момата. Тя е вече в двора, пременена, омита, вплетена и накитена, стои и чека; на домашните, които я обиколили и запитват, тя нищо не говори. Като се зададат змейовете и змеиците, момата става немирна, обръща се към майка си, ако бъде тамо, или снахите си и им казва "прощавайте, сбогом!" и в това време изчезва пред очите им - като я вдигат, змейовете правят вече и нея невидима.

Като я заведе в пещерата, змеят я вече има за жена и тя от него ражда момчета и момичета, които пак са змейчета. Такава грабната мома после година или повече може да споходи домашните си, а някои донасят и децата си.

Ако залибената жена е вече женена, змеят я не грабва; тя си остая в къщи, само че ражда от него деца и тия деца са змей-човеци, юнаци, с криле.

Когато някоя змеица залиби момък, това тя прави скришом от мъжа си - змея, защото може да я убие и нея, и момъка. Тя го не грабва, а дохожда нощно време при него и ляга в постелката му. От това съвокупление на змеицата с момци, тя ражда: ако е момче, ставало човек змей, ако ли е момиче - змеица. Тия деца обаче тя ражда тайно в някоя отстранена пещера и ги кърми скришом от мъжа си. Повечето обаче змеици са гледали да не зачнуват деца.

Това залибване и съжителство било от страна на змей или змеица народното вярване представлява всякога насила, без волята на залибената мома, невеста или момък; затова всякога са гледали да се избавят от тия свои либовници чрез силата на магиите. Народното вярване посочва и примери.

Ангелинка била залибена от змей и отнесена в пещерата му. Тя го молила да й позволи да отиде при домашните си да ги види. Той й направил опинци от желязо и й казал: когато скъсаш тия опинци, тогава ще те заведа при домашните. Тя гуждала тия опинци в огъня и още насветлени от огъня поливала с вода - и така ги скъсала. Змеят най-сетне се съгласил. Той се направил на венец, който Ангелина турнала на главата си, и с детето в люлка на гърбината тръгнала за дома си. Из пътя срещнала кола със сено и му казала да ги запали, но змеят й отговорил: "Не мога, защото в сеното има билки всякакви, а особено билките иглика, кумуника и овчарска желта тентява, които са лековити, змейски и омайни; тия билки са по-силни от мене и дето ги има - аз не мога да се приближа.

Като стигнали у дома си, майка й я посрещнала и искала да й земе люлката, но тя й рекла: "Остави люлката, но земи венеца и иди в ливадата, та набери змейските билки кумуника, вратика, иглика и тентява, свари ги и с тях ме окъпи на колата на разточника." Майка й сторила това и я поляла. Когато се върнала у дома си, венецът от куката липсвал, а липсвала и люлката с детето. Змеят избягал ведно с детето си, понеже вече при Ангелина не можал да се приближи.

Радка също била залибена от змей и я отнел в пещерата си. Но като сварила майка й на пусто огнище билките вратика, кумнуника (кумата кумуника) и едностръката тентява и я поляла - змеят избягал.

Змеица Гинка залибила Стояна и дохождала при него като мечка стръвница, та пропъждала овчарите и псетата и лягала на леглото му като мома. Той я криял дълго време, но най-после казал на майка си. Тя го научила да я пита как може кравата да се отдели от бика, който я води, а не завежда. Тя (змеицата) се сетила защо я пита, разсърдила се и го разкъсала.

Змеица залибила Стояна и не се отделяла от него. Ако е при овците, тя е при него; ако слезне в селото, тя с него и му носи сготвена вечеря. Като отиде в село у дома си, в селото свети, а в двора на Стояна огън гори, слънце грее. Майка му познала, че това е змеица и го научила да я пита: "Имаме крава, която се води с бик, па нито се завожда, нито бикът я оставя." Змеицата го научила да земат кумата кумуника, вратика, едностръка тентява, да ги сварят в гърне на запустяло огнище и да полеят бика и веднага кравата ще го напусне. Майка му сторила също и като поляла Стояна, змеицата веднага го напуснала.

Споменът за змейовете и змеиците и за техните залибвания в моми и момци се пази много живо в нашите песни, от които много са станали обредни. Така хороводните великденски, гергьовски и спасовски, както и еньовски не са други освен змейски песнни, т.е. такива, в които се разказват различни случки как змей отнася мома или змеица залибва момък.

из "Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН.
(препратките не са дадени - бел. Куцулан)

-----------------