Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

вторник, 10 януари 2017 г.

Старата вяра - забраненото наследство


Старата вяра - забраненото наследство

Българска магия

Квасът

Квасът може да се приготви основно по два начина. Единият е замесването на чисто брашно, сол и вода до гъста каша, които се забъркват и оставят да втасат за един-два дни в гърне. Много често след месенето се оставя тесто, което се прави на питка, покрива се с брашно и се използува като квас за следващото месене.
 
                                      Квас в буркан /снимка инретнет/
Друг начин за приготвяне на квас е с помощта на отвара. Тя се приготвя като се сварява чай от шушулките от хмела и с пшеничното брашно се забърква каша, по-гъста от боза като за палачинки. Към сместа може да се сложи и стар квас и впоследствие от тестото се правят малки питки, които се изсушават на тъмно или на открито, но не и на течение (за да не вземат силата на кваса) и не на пряка слънчева светлина. После се съхраняват в конопени торбички или в цедилки.
 
Когато се замесват хлябовете, най-напред с топла вода се попарва брашното, в което, след като изстине, се слага квасът. Оставят го отново да втаса - шупне. Отсява се пшенично брашно в нощвите и там се слага шупналият квас. Замесва се тесто с хладка вода - ако водата е студена, може да изстуди кваса, а ако е гореща - да го попари. Омесеното тесто се завива с месал и остава да втаса. Ваззимането на хляба става на дъска с преградки за всяко хлебче (самунче).

 


Втасалият хляб се пече в подница, пещ или фурна, откъдето и названието за хляб, два пъти втасал и увеличил обема си - квасник, пещник, фурник, а за хляб един път втасал - ляп, постоялник.
 
Именно с кваса е свързана и част от обредността и символиката, оказващи влияние върху хляба. Квас не се подменя безразборно, а в строго определени случаи – например на Велики Четвъртък, преди Гергьовден или по време на сватба. Ако се подменя в други дни, то самият хляб няма да бъде хубав, а в семейството няма да има щастие и благополучие.
Интересен е обичая “пазене на квас”, който Д.Маринов е записал в някои села в близост до с.Табачка – Русенско. Този обичай е имал магьоснически характер и затова се е преследвал от свещениците. Поради този факт е бил ревностно пазен и се е криел от жените, които са участвали в обряда. Изпълнявал се е 12 дни, започвайки от вечерта на Игнажден (19 декември) до Нова година, като моми, булки и жени се събират в една къща и започват да играят хоро в стаята около нощвите. В това време 2 моми, обърнати с гръб към нощвите замесват квас. Когато започват да замесват кваса възрастни жени, под чието ръководство се върши всичко това поставят в квас стрити на прах различни, лековити билки. Тоя квас го увиват и го поставят в единия ъгъл на стаята и една жена стои край него будна цяла нощ и го варди, а останалите играят хоро.
На другата вечер се занася в друга къща и отново се пази по същия начин. Това се повтаря 12 нощи, като обредното, тайнствено хоро се играя само три пъти – срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васил. На Васил или Сурваки рано сутринта всички моми, булки и жени, участвали в пазенето на кваса се събират в къщата, където е стигнало тестото срещу Васил, старите жени разкъсват тестото на толкова парчета, колкото жени са участвали в обряда и си го раздават. На други жени не дават от тестото. Този квас, изсъхнал на вятъра се пази като драгоценност, защото с него може да се лекува всякаква болест, той гони от къщата всякаква лошавина, всеки зъл дух и запазва къщата и домашните от магии.
Квасът е символ на благополучие. Вярва се, че ако някой го открадне, нещастие ще сполети дома. Затова съществуват много забрани: квас в неделя не се докосва, не се дава в заем след залез, квас не се взема от къща с болен от шарка, с току-що родило се дете или доведена булка. Ако квасът се развали, взема се нов назаем.
Според някои вярвания квасът се разваля, ако в къщи има родилка, затова до 40-ия ден за всяко месене се взема от друга къща. Също така съществува и поверието, че не е хубаво квасът да преспи в къща с мъртвец. Затова, като умре човек или на година от смъртта квасът се подменя, като се взема от друго място. От първото замесено тесто при погребение квас не се оставя или се оставя, но само за приготвяне на хлябовете за помените.
Обредното приготвяне на нов или млад квас е съсредоточено около новогодишния календарен цикъл (Игнажден - Коледа - Нова година), на пролетно-летния (Великден - Гергьовден) и в началото на сватбата. С обредното приготвяне на кваса се поставя началото на нов календарен (слънчев и стопански) цикъл, както и нов живот на личността и ново семейство.
Сватбата започва със замесването на квас за сватбените хлябове. При ритуалното приготвяне на квас за сватбените хлябове се търси ритуалната чистота и плодородието, като акцента е поставен върху плодовитостта. В някои райони на България използват сладка вода – елемент типичен за сватбите, символизиращ щастието и разбирателството на младоженците. Изискването част от обредните предмети да са нови е свързано не само с ритуалната чистота, а подчертава и символиката на новия живот на младоженците, началото на новото семейство. Самият факт, че за сватбата се приготвя специален квас, а не се използува всекидневният, насочва към символиката на началото.
За изясняване семантиката на кваса от значение са различните му названия. Думата вкисна освен значение на подквася означава и развалям (вкиснат-развален), трансформация на кашата от водата и брашното. Квасът е резултат от трансформацията на суровото в друго сурово, което е характерно за процесите на ферментация.
Думите квас, квасник, квасечник съдържат глагола квася в значение на мокря. Глаголът кисна, в смисъл на втасвам, има значение и на “стоя във вода”. Влагата, водата на семантично равнище отличава хляба с квас от хляба без квас, особено добре отразено и в названието за безквасен хляб - суха пита.
Във фразеологизма хващане на нов квас, “приготвяне на квас”, се съдържа идеята за трансформацията от едно в друго състояние като неуловимо свръхестествено действие, т.е. обредното приготвяне на кваса може да се тълкува и като аналог на първотворението. Извършва се в критични преходни космически ситуации, от безформено и хаотично състояние към ред. Водата, мълчана, неначената, наливана след залез, съответствува на първичните води. Брашното, обредните лица и вещи трябва да са ритуално чисти, което да съответствува на предначалното състояние на света.
Квасът носи белезите на живо същество: той расте, остарява, затова трябва да се подмлади, т.е. поднови. Той дава силата на хляба да стои мощен, т.е. мек; замесва се в мълчание, внимава се да не се изстуди или изгори. Тези качества квасът предава и на хляба.
Магическите свойства, които се приписват на кваса и хляба, произтичат и от факта, че те са постижение на човешката култура. Квасеният хляб се украсява (докато пресният се маже с мед), като върху него се моделира желаното изобилие, плодородие и благополучие, а семантиката на изобразяването се подсилва и от способността му да увеличава размерите си.
Хлябът без квас осъществява връзката между два свята: между тук и там; сега и после; преди и сега. В мирогледната основа на тези обичаи е залегнала представата, че хлябът е душа, а душата е пара. Затова и топлият хляб се нарича душица. Не се реже или боде, за "да не се мушат душите". Това е намерило място в обичаите при погребение
Веднага след като почине човек, се меси пита пътнина, с която го изпращат на оня свят ("да му е пътнина на душата"). Вярва се, че щом още топла питата се разчупи и изяде, душата окончателно напуска жилището. Споменава се обичаят да се меси хляб още преди настъпването на смъртта, в краката на умиращия, за да може с горещата пара "душата да излезе".
из FB "Българска митология"

Богурници "Бутурниците","чавги", "перници", "лугачки"

Стрели за любов



"Бутурниците","чавги", "перници", "лугачки" са вид издялани от дърво стрели - обикновено се правят от дрян или мекиш. Имат прикачени на тях крила, които се наричат „уши“, с които бутурницата лети и се върти около оста си, поради специфичната им извивка. Предната част на стрелата е издялана под формата на конус или пирамида - тя представлява върха ѝ. В основата му се прави неголям отвор. На този отвор се нанизва стрелата на гъвкава сурова пръчка с леко заострен връх. Самото хвърляне представлява запалването на ушите на стрелата, вече нанизана на пръчката, и силно замятане настрани или нагоре, като пръчката рязко се спира в протегнатата напред ръка на хвърлящия, или в по дебела и тежка пръчка. Резултатът е „излитането“ на стрелата в небето с въртеливо движение, от което наблюдателя вижда ясно очертано огнено кръгче от въртящите се запалени уши. 

Има поверие, че в каквато посока излети първата стрелата оттам ще бъде бъдещата изгора на човека, който я хвърля - разбира се това се отнася за млади неженени момчета и младежи.

 За здраве се хвърлят всички стрели, като всяка се „нарича“ на някой от семейството, за приятели и дори за животни. Обичайно е, по време на хвърлянето на стрелите, да се пие домашно вино, обикновено направо от нечия кана, услужливо подадена от някой от хвърлящите. След приключването на гореописания ритуал, всички се прибират по домовете и продължават с традиционната за този празник вечеря, включваща пита, бяла халва, завързана на връв, и пр.





Из книгата "Български магии и гадания"
Магическото мислене не изпитва нужда от логически обяснения. За него природата е съвкупност от мистични взаимодействия. Всичко, което виждат очите ни е резултат от такова мистично взаимодействие. Хората най-напред са се опитвали да тълкуват света, да гадаят и предсказват и така да правят своите открития. По-късно започнали да предизвикват чрез магия едно или друго действие с невъзможната помощ от далечни, непонятни и, за съжаление по-често зли сили. Тайнственото свое познание постигали не с разум, а с вяра. Вярата помагала и водела вълшебната надареност, устройвала срещата със свръхестественото- светци, Бог, дявол, демони и зли сили...Магията е опит да се проникне в незримото, да се назове безименното, да се изобрази безликото. Светът на живите и отвъдното са основни маркери в традиционния мироглед. В магията ограниченията на човешките възможности изчезват, преодоляват се природата, сетивата, умът. За да се прекрачи над тях. Там в пространството отвъд сетивата, отвъд далечния взор, най-тънкото ухание, най-прозрачната прозрачност.  "Там" е дори зад безмълвния шепот на сърцата, зад мълчанието на камъка. Магическото съзнание умее да пътува към друг, "оня свят", да черпи сили от него, да пренася познания и възможности "оттам"- "тук", в нашия крехък и раним свят.

Магическото е равно на свръхестествено, което пък е синоним на божествено, сакрално. То е дивно състояние на ума и духа, смесица от реално и свръх реално, трансцедентално. За християнството този друг свят е единствено божествения и докосването до него се нарича чудо. Чудото всъщност е християнската версия на вълшебството. То е по силите само на  светците.
Старите българи обаче са вярвали, че пътуването "отвъд" не е чак толкова трудно за хората. Нещо повече, сред тях е имали мнозина-жреци, магове, светци- които можели да го правят. Кой знае как, с Божия или дяволска помощ, но пътували. Дори при това и в двете посоки- нагоре, към небесните селения, и надолу, към черната земя на демоните. Свръхестествените персонажи, с който те се срещали там  също били различни- божествени или демонични, добри и жестоки, помагащи и докарващи беди.
Голямата сила на предците ни е в смелостта да дръзнат сами да крачат между световете, без посредници, без божества, без демони. Да се превъплащават и да бъдат божества, и демони едновременно, да познават свръх естествената им сила и да могат да извличат блага от нея. Магическото им отношение към към природата е част от тяхната активност към природните сили, от самочувствието им, че нещата не седят извън тях, че свръх естественото е възможно тук на Земята. То е тайната и непризната религия по нашите места. За старите българи магията и молитвата имат еднаква сила.

д.ф.н. Лилия Старева из"Български магии и гадания"

петък, 16 декември 2016 г.

Как песента учи
Когато песента те пее, а ти си инструментът

Уви, днешните времена ни учат, че животът е състезание. Но не. Лъжа е. В успеха и заемането на "първото място" когато пеем, танцуваме, когато рисуваме няма място за конкуренция, за рейтинги, за слава. 
С кого се състезаваш, когато твориш, кого славиш, кагото се сътворяваш, защо твориш? Та нима не знаем за многото успешни "герои на деня", които са нещастни в живота си хора. Не, творчеството, талантът не са дадени за слава, дадени са за радост...твоята, а пък ако радваш и света, добре...Нека, но пази се. Усмихни се и обърни му гръб. Защото светът  живее във външното и винаги ще търси щастието там някъде, при някого, при нещо си, при някого, някога. 

Днешното време изисква сила да устоиш на света, да устоиш на "успеха", да се съхраниш.

Обичам да пея. Навлизам, усещам, въвличам се...в мелодията и чакам песента да дойде. Чакам я първо като гост, да я нахраня с вниманието си, да се харесаме. После оставам в тишина...И чакам - отклик, така че душата ми да извика за мен дадена песен. Тогава отново я каня- да се видим, чуем. Да се заобичаме.
Знам, че песента е по-голямата и аз мога само да я следвам. Слушам я. Попивам я.

Песента изисква от теб цялото ти присъствие, за да се реализира.
Тя е жива. Тя е взискателна, чиста и безкомпромисна. Песента е голям учител, учи на търпение и постоянство. Когато дойде времето да я запееш, трябва да й се оставиш тя да води. И ако искаш да се научиш да пееш, остави всяко желание там някъде зад себе си и поеми въздух, задръж вниманието си за миг и тогава запей. Не спирай. Не казвай "Не мога". Греши, подхвани я отново, пак греши, отново я покани я...и тя ще те намери.
Най-трудното е да забравиш себе си. Наричам го присъствие. 
Само, когато се отдавам на нещо, което обичам, когато се лиша от амбицията и желанието "да искам и да правя", чупя модела и "нещото" се случва. Не бързам. 
Търпение се иска. 
А как ми липсва понякога...търпение.

И тогава песента ми напомня как моделите на мислене на сбърканото ни съвремие са ни лишили от финото усещане за радостта от малките неща- тези, за който мъдреците казват, че ни правят истински щастливи. Та нали светът ни казва "успехът е важен", а амбицията в теб нашепва за нуждата да си на сцена, да си най-добрият, да си първи. 
Тогава оставям песента да проговори в мен. Слушам и разбирам какво ми казва. 

Отдавна осъзнах нещо за сцената. Тя е прашна и дяволски погрешна.Тя ме обича, но аз нея не.  Защото що за сцена е тази, която изпива силата ти и изхабява таланта ти, която те изяжда...

Що са успех е този, който те заменя с някой, с нещо друго.

Но днес магията в света превръща в зрелище, а изпълнителят в реклама, слушателят в потребител, света в пазарище със светещи табели. А талантът, песента в продукт, който си купуваш. Пази се светът те иска.
И има нещо сбъркано дълбоко погрешно в това. 

Мълча. Замълчи и ти.

Нека да поканим песента да дойде и прошепне, да не научи какво Не Е.

И тогава чувам гласът й:
"- Потърпи, не бързай и тогаз запей...пей, та да се насладиш на малките неща...oтново и отново."
Да, само, когато се отдаваме на нещо, което обичаме, когато се лишим от амбицията и желанието "да искамe, да правим, да имаме успех, да получим" ние чупим модела и песента "се случва". Случва се творецът в нас, а песента по пътя е нашия Учител.

Обичам да пея. Навлизам, усещам, въвличам се...в мелодията и чакам песента да дойде. Чакам я първо като гост, да я нахраня с вниманието си, да се харесаме. После оставам в тишина...И чакам - отклик, така че душата ми да извика за мен дадена песен. Тогава отново я каня- да се видим, чуем. Да се заобичаме. Слушам я. Попивам я и я оставям да ме учи. Защото знам, че песента е по-голямата и аз мога само да я следвам със сърцето си...и да оставя да се случат "малките неща", постигна ли го знам, че съм успяла. Другото, другото е за света, 






понеделник, 5 декември 2016 г.

Отново в училище. Пеене за деца и родители на Никулден

Глас от моето детство


Когато прекрачих прага на старата сграда отново, но този път не като ученик, усещането, което се настани в мен е хем ново, хем странно. Някак мило ти става, но има и още нещо - то стои в теб кухо и чака да го чуеш.  Така се случи и с мен, когато изкачих стълбите на училището и се запътих към стаята на директора. Не за да ме мъмрят, а за да ме поканят да сътворя днес час по народно пеене за деца и родители в едно от столичните училища 5-то СОУ  "Иван Вазов" в квартал Павлово в София.

Директорът ме изненада приятно- ведър, усмихнат и много енергичен човек. Приветства ни с шоколадови бонбони и не спря да говори, да споделя. На подобни срещи често аз заемам тази роля- да говоря за, разяснявам относно..., но когато човек живее това, което работи и срещне съмишленици, някак си виждаш, че не можеш го запря, да спре за миг да говори този директор. Стопля. И с поглед и с дума.

С негова подкрепа днес на Никулден ще сътворя час за децата от училището по народно пеене. Събитието ще се помести във физкултурния салон следобед след 16.00 часа. Сега в ума ми препускат мисли като "Физкултурен салон- ама целия ли?", "Деца, много деца...", "а техниката, а дали ще е топло", " А малките могат ли да четат". Откровенно казано не знам как ще се справя с няколко класа дечурлига наведнъж...и с госпожите, родителите...Но знам едно аз трябва да съм там...отново на училище. Този път като преподавател. Животът е красив и изненадва. Та, мили приятели...пожелайте ми успех. Благодаря.
Ака някой иска да сътворим концерт наживо и в неговото училище, нека пише. Насреща съм.

вторник, 1 ноември 2016 г.

Тикви Via Архангели - Истинското значение на празника Хелоуин

Тикви Via Архангели
Истинското значение на празника Хелоуин или Голяма Задушница, наречена у нас Архангеловден

Какво е скрито в тиквата, наречена Хелоуин и какво почитаме днес? 


Анонс
Нека не забравяме, че чрез културните влияния са презвети много по-големи територии и са подчинени повече народи, отколкото това е било и ще бъде възможно да се напрвави с меч.

Чета вече от доста време мненията за и против честването на Хелоуин у нас. От години изследвам темата за обредността по земите ни и връзката ни с древното знание. Знаете, или поне тези които следят работата ми, че темата съм я стартирала още преди около 8 години. И аз като много хора търсих и не открих причини да празнуваме чужди празници, при все, че имаме свои. Но дали знаем достатъчно за тях, знаем ли всъщност какво се чества днес? Когато се зарових по дълбочко открих много информация и скрити тайни, които ми говорят само едно. Древна е и културата ни, както и произхода на празниците, които честваме. Празникът Хелоуин, е една съвременна, недодялано разказана приказка за връзката на хората с предците им, и казвам недодялана, защото освен тиквите, призраците и бонбоните, които да радват децата с маските, човек наистина не разбира контекста на този ден. Е, и на мен не ми допадна случващото си и затова стартирах това свое проучване. Тук споделям една гледна точка на търсач, на човек, който не иска да мрънка, а вярва, че познаването на мъдроста не идва лесно, трябва да потърсиш, да се ровиш, да мислиш, за да откриеш.  

Вярвам, че българската обредност, народна вяра и мъдрост са способни да разкриват непреходни истини от дълбините на духа. Празникът Хелоуин е съвременен западен прочит на приказката за предците, които обаче няма как да пасне на българина. Ние сме направени от една специална закваска, която не търпи лесно чуждото, освен, ако то наистина не надгражда познание. В случая това е спорно. Затова и го усещаме чуждо, не го приемаме или сме склонни да участваме в цирка, само и само да зарадваме децата...но аз не мисля, че това е добър подход, особено във времена, в които идентичността на народите бива поставена на изпитание.
И днес споделям защо.
И тъй като подмяната на празниците, на културен код у нас и не само, тече наравно с подмяната на ценности и вкусове, с цел ориентация /преориентация по оста изток-запад, то с т.н. привнесени чужди празници говорим по-скоро за гео-политика. Защо говоря за това сега ли? Ами последните събития в света са красноречив пример, защо е важно да се говори по темата и защо е важно да бъдем съзнателни и критични към "вноса". Не защото няма какво да научим от света, има. Но дали то е по-добро, стойностно от това, което вече имаме и на кого и за какво служи привнесеното - било то знание, поведенчески модели и мода, както и мироглед и/или ценности или самолети?  
Считам, че е по-добре да си застанем в центъра, там от където сме дошли и да помислим преди да заемем позиция- за или против. Важното е да познаваме силата на знанието стаено в народната ни култура, в обредността ни и да бъдем наясно, че те са част от нас, формирали са ценостите и мирогледа на поколенията преди нас и няма как да ги изтрием, дори и да искаме, дори да избягаме в Америка, Китай, Англия или Тихуана.

И смея да твърдя, че именно поради този факт, все още съществуваме на картата на света. Закваската, скептицизма, твърдоглавието и надсмешката, с която често се ползваме, съмнението и твърдостта при вземането на решения, са като костеливите ръце на селянина, който може да не знае нищо за света, но познава кваса си, рода си, пази ги в паметта си и нищо по-малко от това няма да го впечатли. Това е. И знаете ли, това качество е достатъчно. Все още сме на картата на света при това с противоречива репутация, но кога ли е било различно. Казват, че всеки народ си имал мисия... 

С две думи оцеляването на една култура е възможно, ако добре познаваме своята история и пазим народната памет, като честваме и разбираме мъдростта, втъкана в народните ни празници и пазим земята и знанието си за тази култура, чисти.


вторник, 26 юли 2016 г.

Я кажи ми облаче ле бяло. Българите в чужбина

Я кажи ми облаче ле бяло или още един урок за научаване

Когато видиш, че музиката, литературата и изобразителното изкуство се събират в едно и стават мост, който свързва един народ, разбираш, че граници за духа няма. Благодарна съм на будния български дух, който ни свързва не само през пространството, но и през времето. Благодарна съм на моят учител и будител Калинка Згурова - жури към певческия конкурс "Прехвръкна птичка", народна певица към БНР и хора на "Мистерията на българските гласове", насител на Музикалната награда "Грами" тръгнала от малко село в Странжда планина баира и покорила световните сцени с таланта си. Щастлива съм да спомена, че тя е и един от основателите на читалище "Канатица" както и съм горда да бъда поддържана в идеите си от нейния огън и сила.
Както тя казва "Докато се пеят българските песни, България ще я има". Днес видях това и наяве.

Калинка Згурава, Анна Йовкова и приятели

Наградените деца от певческия конкурс "Прехвръкна птичка"

"Калиманку денку"
Изпълител: Моника Азменска- Обединени Арабски Емирства- Дубай
(клипът не е професионален ;-) )

По нейна покана присъствах на награждаването на даровити български деца от цял свят към Държавната агенцията на българите в чужбина.  Имаше много развълнувани баби, дядовци, учители и родители. Имаше сълзи, болка и едновременно щастие и споделена радост. Хората бяха дошли от всички краища на света и донесоха послание, което е красиво, силно и даващо надежда- ако има кой да даде искрата, то огънят ще се запали. Днес научих и интересна историята за преселението на бесарабските българи 1828-1829 година, които имаха силно присъствие във всички категории. Научих и за българските училища във Франция "Васил Левски", Българско неделно училище "Родолюбие" от Украйна, Теорeтичен лицей "Христо Ботев" Молдова, Българско училище "Христо Ботев"Алзира и Българско народно Училище, Валенсия в Испания, Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия, за Измаилски български конгресен център "Аз Буки, Веди", Одеса, Украйна, за Българско училище "Боян Мага", Лондон, Великобритания и още много други. Научих, че ако искаш да запазиш родината в сърцето си има как- и най-прекият път не е Скайп, а Изкуството. 

"България е която мирише на мента и бор или когато ухае на баницата на баба. България е мястото, на което не се чувствам самотен."
"Като птици се зареждат празници, да- те са духът на дедите ни."
Това са думи на деца, участващи в конкурса за литература "Стефан Гечев".


"Я кажи ми облаче ле бяло"
Вокална група "Дъга" българско неделно училище "Паисий Хилендарски" Париж, Франция.

Спирам да пиша, защото това се преживява. Ако хората навън, онези, които пътуват за Великден и Коледа, за да им замирише на баницата на баба и на борова гора, тези, които търсят късмета си "другаде" и които са упреквани, че търсят щастието навън, могат да съхранят тази искрица, то наша задача е да я поддържаме и в нас самите- Тук. Сега в България.

"Моя страна, моя България"
Изпълнител: Деница Георгиева Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия
Повече информация за събитието тук

сряда, 22 юни 2016 г.

Когато Слънцето целува Земята- Еньовден

Еньовден

Еньовден се празнува на Лятното Слънцестоене- това се онези вълшебни мигове в годината, в които нашите предци са се синхронизирали с небесното светило и с целия Космос /Духа, както  и с Природата и Земната стихия/Материята. Двете начала се събират, за да сътворят отново животът и светлината. Небе и Земя, Горе и Долу, Дух и  Материя, Бог и Човек. Това е денят, в който природата зове всичко към живот и пълнота. Огледайте се - наоколо всичко е живо, събудено и цветно. 
В този ден имаме възможност да поработим с духа на елементите, със силата и духа на билките, на цветята, на Живота.Това е денят, в който Богинята ни зове да се насладим на даровете й.

Традиционно денят се тачи като най-лечебния, слънчев и изпълнен с радост в ден в годината. Лятното слънцестоене е специален и магичен момент от годишния цикъл на движение на Слънцето и естествено е свързан с много поверия, обичаи и ритуали. 
Еньовден е прието да се чества на 23 срещу 24 юни, като така народният празник съвпада с датата на рождението на Св. Йоан Кръстител. Реално по старо му, той съвпада с лятното слънцестоене и се отбелязвал на 21-22 юни. Празникът е посветен на връзката ни с природата и нейната лечебна сила. В нашата традиция той ознаменува връзката между небесните сили и земята, между човека и духа. Затова е един от най-важните в обредния календар не само за нашите предци, но за всички народи, които са свързани дълбоко със Земята и култа към Слънцето и които разчитат знаците на духовното начало у човека.

Обичам  този ден наистина! 


 На този ден...билките са в най-голямата си сила

В ранно утро хората излизат по високи върхове, поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, и след това играе от радост, защото се счита, че поема своя обратен път към дома си, към зимата. 
Еньовски венец за здраве
Жени, билкари, лечители, знахари днес берат цветя и билки. Денят обаче е обреден и се чества целокупно. Затова всяка жена днес бере лековити растения за лек през цялата година, а когато слънцето изгрее и билкобера за деня завърши, на централно място се събират момите да оплетат голям венец от набраните билки. Венецът се увива около черничева, ябълкова или крушова пръчка. Прави се от всички набрани заранта билки, като задължително в него да има еньовче. Когато тази втора част от ритуалът завърши започва провирането. То спазва строг ред-първо се провират децата, после девойките, после момите и булките и накрая жените за здраве и благоденствие. 
В Южна България на този ден се изпълнява обичаят и Еньова буля.  тук облеклото е носител на сакрално послание и затова е и важно. От всички моми в селото четири момичета имат право да обличат булята. Те са девойки в предбрачна възраст, здрави, че да могат да носят. 
Накичени с набраните преди изгрев билки, орисниците обличат малко момиченце, което ще е Еньовата буля. Малкото момиченце трябва да е с двама живи родители и да е най-малкото дете момиче в семейството.

В различните краища на страната детето се облича празнично, често с атрибути на истинска невеста. Интересното е, че му се слага и червено було, по-рядко бяло, а момите, които го обличат имат задължението да го носят на раменете си околовръст селото. Ако сядат, то седи в скута им и не трябва да докосва с нозе земята, постелка или рогозка. То днес не е просто дете, а има сакрална роля, която свързва общността с небето и света на Слънцето.
Този ден се пеят специални за празника песни от момите. Те спират на всеки кръстопът, за да изпълнят песен за здраве и берекет, обхождат мерите, къщите и нивите, за да благославят.
Освен песни се изпълнява и предназначено за случая хоро. То е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са тържествени и по-бавни, не игриви.
Така девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, то е следващата част от обичая по Еньов ден. Естествено свързано е гадаене. Момите в селото изработват по едно букетче от билки /китка/ и всяка пуска в котле свой личен знак - китката или, ако има пръстен. Момиченцето Еньова буля има функцията да нарича за бъдещето на всяка девойка. То бърка в котлето и вади пуснатите там "късметчета". Всичко това е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Там където Слънцето се къпе, потопи се и ти...
Част от обичая е и обредно къпане или търкаляне в росни поляни. Прави се за очистване в извор, река, езеро или в росата. 
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрева в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Казват, че точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

За билките. Беритбата
Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден, билките имат най-голяма лечебна сила. Събирайте ги рано сутрин, докато росата по тях все още не се е изпарила.
Берете билките внимателно, без да наранявате корените им. Отнасяйте се с уважение към тяхната сила, благодарете им и те ще Ви помогнат.

За през годината може да си направите селекция от сушени билки за чай. Може да си направите спиртен извлек за капки или маслен извлек за мазане и лечение. 
Мож еда изработите и сами билков амулет. За така наречените билкови амулети. Те могат да се използват както сушени растения, които ще сложите в торбичка, като тока свойствата им се запазват и действат в продължение на годината. 
Когато пиша винаги търся сакралната връзка между видимото и невидимото, между човешкия и божествения свят. В културите на старите народи тази връзка все още се открива в обичаите, ритуалите и поверията. И ако сме способни да разчетем посланията има какво да научим, да си припомним и да вземем. Та нали сме деца на Земята и Небето, а земята ни е завещала богатство от билки и древно знание за употребата им. Остава да се завърнем към корена си и да повярваме, че тези дарове са за нас.
Весел и ползотворен празник на малки и големи магьосници, лечители и любители на природата. 

Ако искате да научите повече за упортебата и работата с билките следете блога ми. Събирам рецепти и ще споделя някой от тях тук.

понеделник, 20 юни 2016 г.

Българските царемонии, обреди и ритуали. Русалийска неделя

Русалиите - лечителите на душата

Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват


Русалийска група автентична снимка

В народните предания тази седмица е неделята на лечителите русалии. Наричат я още и самодивска седмица...магична и изпълнена с много тайнства и забрани. Тази седмица принадлежи на митничните същества, в които нарадът ни вярва. Свързва се с поверия за лечителски практики, връзка с природата и нейните тайни, както и с магичните способности на митични създания, като самодиви/самовили, но и със силата н арисалиите лечители. Тези дни например самовилите се къпят в изворите и те трябва да са чисти, затова има поверие, да не се ходи на местата, където можеш да ги срещнеш- извори, реки, самодивски поляни, за да не бъдат обезпокоени от любопитният поглед хората. Тази седмица е и  седмица на русалиите, затова и овчарите не излизат в гората или на полето, не поят и на извор добитъка си. Пазят се, защото неделята е времето на лечителите, на неземните митични създания, които ако бъдат обезпокоени, пакостят.  Така казват стартие хора, а те знаят...

Днес ще поговорим за един от най-вълнуващите лечителски ритуали по нашите зем- русалийските игри. 

Русалиите са тайни мъжки общества, които гонят злото. Те са личители на душата, те лекуват лудите, онези които никой друг не знае как да излекува, защото се счита, че не тялото им, а душата им страда /нападната, обсебена или въвлечена в неподходящ енергиен обмен, демоничен/.
Така казват стартие хора, а те знаят...
 
Групите са водени са от ватафин, които е главатар на групата и който внимателно подбира кого да включи в съства на русалиите. За целта мъжете трябва да са здрави, издържливи физически, да притежават качества като доброта, честност, да умеят да пазят тайна, както и да са добри танцьори. Стана ли ви интересно?
Народа казва, че те  са способни да носят плодородие, да лекуват болести и да гонят демони. И като се замисля звучи като приказка, но това  не е само моята приказка, това е нашата приказка- приказката, разказвана и съхранена от дедите и земята ни.

Русалии. 

Отдавна  ме викат да пиша за тях. Затварям очи и виждам. Когато те повеждат в тъмата по горската пътека, към тайни поляни, където да играят росалийски (наричани още розалийски) хора, където ритъма на тъпана и гайдата повеждат росалията към силата, която го "вика" Отгоре, където звънчето на ватафина отмерва всеки удар до пречистването да душата на болния.

Лечение, сила, дар и помощ свише...докосване от Духа. Не знаеш нито какво ще правят, нито отде иде силата им, а не е и необходимо. В обредите винаги има скрата тайна, нещо което едновремено те плаши и привлича. Това е онзи глас, който когато веднъж те повикане можеш да останеш настрана и да казваш, че не си видял или не си разбрал. Нашата си традиция по необикновен начин говори за живата магия на Земята ни на нас самите, като носители на това древно знание.

И както се прави със знанието, то се пази и не се дава на всеки. Този, който го е получил е преминал изпитания на суров учител или силата са му предадени по кръв. Има и друг път в по-редки случаи му се "дава свише". Защо е така? Ами то моженето, лечителството не е за всеки. Нужна са мъдрост, любов и вяра да имаш, трябва ти сила да го "носиш" туй "можене". Нали знаете, че знанието е преди всичко отговорност. Затова, нужно е много повече от желание или интерес, затова това знание е не е явно, то е невидимо, сакрално.

От този ден посветения поема отговорността да пази и използва наученото само с добри намерения и цели. Ритуалите на русалиите лечители са още един забравен бисер на традиционната ни духовната сила и познание. Въпреки това ми става хубаво, когато откривам колко са богати земите ни, колко много магия ни са дава...ей така от извора. Тук. Сега. Дали ще са събори, празници, ритуали и обреди или просто песен и танц- имаме ги. Затова пиша, за да повярваме, да се открием, да видим силата и да полеем отново корена си с вярата в нас самите.

Да не нагазиш в извора...?

Русалска неделя - седмица е или точно 51 дни след Великден. Вярва се, че това е времето на самодивите и русалиите. Това е тяхната седмица- и нима очаквате друго да се случва на празника, освен да се пеят песни и да се играят хорà? Ритъмът, музиката, танцът започват там, където свършват думите. Те са сякаш извън времето, извън пространството, извън човека. Това е времето, в който Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Винаги съм го знаела и днес притихнала отново го споделям. Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Това е част от мистерията на лечителските ритуали на Русалиите.
Защото пиша за това, защо точно днес? Ами  ще ви кажа, въпреки че повечето от вас се досещат...за Слънцестоенето, за Еньов ден, за най-дългия ден в годината и за силата на билките, събрини този мецес.... Наистина ни се дава при това с пълни шепи, да бъдем здрави, да се пречистим, като се свържем с природата, традицията и духа си.


Самодивите и русалиите идват в човешкия свят по Спасовден (Възнесение Господне) и носят плодородие на нивите. От уважение и страхопочитание през тази седмица старите хора спазват различни забрани: да не работят, да не спят през деня и особено да не ходят сами из горите и полята. Ако случайно попаднат на русалиите, ако нагазят в техните извори, трапези или хорища (места, на които се играе хоро), ще бъдат наказани със страшната русалска болест. Болните от нея получават припадъци, залиняват и често умират.
Отбелязвам, че и самодивите и русалиите са двойствени същества. Както всяко нещо в нашия дуален свят. Те носят знание и мъдрост
 на хората, но защо трябва да внимаваме да Не нагазиш в извора на русалиите”?  Като всеки извор и тук той е свързан с темата за скритото познание. Водача- ватафин решава на кого да се довери, защото е най-опитният. И естествено и тук (в придобиването на познаниетовинаги има изпитание и съответно награда или наказание. И в приказките и притчите и в ритуалите се говори за едно. Този, който получил знание е важно да го ползва за благото на другите. Изборът на русалия е изпит за физическата, психическата и личната сила за избраните мъже. Магическите същества на земите ни са духове лечители, учители, приятели. Носят, отдават, приемат, обогатяват. Те могат да помагат и да лекуват, но могат и жестоко да отмъщават на онези, които ги разгневят. Затова е нужно като росалия да си овладял личната си сила и връзката си с тях, за да встъпиш чист в магията и да имаш правото да я използваш. В това се състои и важна част от обучението, през което преминават мъжете. Това е и причината винаги подхождам с уважение към ритуалите и церемониите, защото нещо в мен се обръща и трепва, като чуя думата Внимавай. Бъдете тихи, наблюдателни и не ходете сами в тъмни гори и зелени поляни, да не се натъкнете на хорище, трапеза или извор на русалии, та да не разгневите духовете. но това е само тази пнеделя...русалийската.

Обред, церемонния и лечение

Ритуалите на русалиите се изпълняват под формата на игри и са характерни само за Северна България. Обредните лица изпълняват няколко функции. От една страна, русалиите обикалят селата и играят за здраве и плодородие, по подобие на кукерите или лазарките. От друга страна се борят с демонични същества: ако в някоя къща се е заселил таласъм, те имат силата да го прогонят. Най-забележителни обаче са лечителските ритуали, които изпълняват мъжете-русалии. Те се движат на групи от нечетен брой хора, най-често седем, и имат главатар, наречен ватафин. Именно той владее тайното знание и въвежда в него и останалите. Ватафинът подбира внимателно хората за своята дружина: те трябва да са здрави и издръжливи, да са танцьори, да умеят да пазят тайна, да са добри и честни. Тези качества са им нужни, за да се справят с изпълнението на лечителския ритуал, който не е по силите на всеки. За да бъдат посветени, русалиите първо се обучават, после постят определено време, полагат клетва и минават през специална церемония, която им дава право да упражняват „лечението”. Обикновено той се предава от баща на син в няколко определени семейства и се крие старателно от външни очи.
Докато трае Русалската седмица, русалиите са непрекъснато заедно, те не нощуват в домовете си, не говорят с никого, не се кръстят и вода не газят. Всички тези забрани са знаци за особеното, гранично състояние, в което се намират – между човешкия свят и отвъдното. Именно в тази „гранична зона” те могат да се срещнат със съществата, предизвикали болестта и да ги победят, за да излекуват пострадалия. Макар да са с обичайното си всекидневно облекло, мъжете носят някои атрибути, които ги доближават до древните лечители, например от Сибир-шаманите: държат специални шарени тояги, в които са скрити самодивски билки, калпаците им са окичени със същите билки, а по краката и тоягите им има метални пластинки и звънчета, отмерващи всяко тяхно движение. Имат и знаме от бял ленен плат: в краищата му се зашиват пак магически билки и се осветява със специален ритуал. Други важни атрибути за лечението са гърне с вода и билки и паница с оцет и чесън, които се носят от водача. Както и при други ритуали, музиката има важна роля, за да се осъществи контакта с „отвъдния” свят. Русалиите винаги се придружават от тъпанджия и свирач на кавал, гайда или свирка.

Ритуалът за лечение 
Ритуалът за лечение протича по следния начин – болният ляга на земята върху черга, а до него се поставя гърнето с билките. Русалиите започват да танцуват в кръг около болника, а ватафинът със знамето и паницата в ръце остава извън кръга и ръководи останалите. Отначало темпото е по-бавно, после се забързва и играта на мъжете става по-буйна. Според разказите на самите участници, те изпадат в особено състояние, наричат го захласване. По знак на водача си вдигат болния заедно с чергата и го раздрусват, после го прескачат, а ватафинът го разтрива с оцета от паницата, дава му да пие от нея и го ръси с вода от гърнето. Тогава музикантите засвирват специалната русалска мелодия Флоричѝката, която бележи кулминацията на ритуала. Ватафинът удря с тоягата си гърнето и то се пръсва на парчета, като измокря присъстващите с чудодейната вода. В този миг болният трябва да скочи на крака и да побегне – смята се, че вече е оздравял. Побягват и русалиите, с изключение на един или двама, които припадат, сякаш болестта се е пренесла върху тях. Останалите се връщат и се заемат бързо да ги свестят, защото се смята, че ако се забавят, припадналите изстиват и умират. Изпълняват се същите действия, докато те не дойдат отново в съзнание. Тогава ритуалът приключва. 

Днес русалийските игри вече не могат да се видят в автентичния им вид, но на съборите за народно творчество някои самодейни състави от Северна България показват възстановки на обичая. Той продължава да предизвиква вълнението и любопитството на публиката и да поставя въпроси, на които науката досега не успява да отговори.

Затова пиша, за да помним, съхраним и преродим знанието за нас самите, за връзката ни със силите на Небето и Земята, като човеци, лечители и мъдреци. Честит празник, Честита русалийска седмица. Берете билки, гледайте изгрева и чуйте песента на корена. Мен ще ме откриете или да пиша или да бера цветя и билки. Ще взема и дружки- та да не съм сама в гората- все пак трябва да внимавам.  

Източник:
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236945/rusalii-i-kalushari-shamani-i-lechiteli
По материали на Вихра Баева.