Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

понеделник, 3 април 2017 г.

В кръга на предците. Системите и ние

В кръга на предците. 
Системите и ние
Семейни и системни констелации


Началото

Жената – пазителка на семейното огнище
...
Во веки веков наричали жената „пазителка на огнището“. Какво означава обаче „огнище“? Това не е само мястото, където се приготвя храната за семейството, поддържат се огънят и топлината. Запазването на огъня и на реда в дома е само една от функциите на жената.
Друго, не по-малко важно нейно предназначение е да се грижи за обединяване около огнището на всички членове на семейството. Открай време способността за това е обладавала тя – Главата на Рода.
Да, в традицията на днешното време за Глава на Семейството е прието да се счита мъжът. Дали е правилно или не, то е продукт на времето и опита на предишните поколения. Днес е така, вчера е било иначе, а утре може да бъде нещо съвсем друго. Нека мъжът е Глава на Семейството – никой не оспорва това, но жената остава Глава на Рода. Главата на Семейството носи отговорност за семейството, а Главата на Рода – за целия род.

Родът не са само известните на теб роднини, твоите и техните деца и внуци. Това са също така далечните предци, а също и неродените бъдещи потомци. Родът са всички, които познаваш, за които си слушала, но и онези, за които не си чувала никога и няма и да чуеш. Той не е само хората, не е само техните биологични тела. Той е още желанията, надеждите, постиженията и неудачите, успехите и пораженията. Той е знанията и стремежите, мъката и любовта.
Когато група хора започват да се обединяват и да живеят около една идея и тя се превърне в най-важната в техния живот, се ражда това, което се нарича егрегор. Егрегорите могат да бъдат различни, както са различни и идеите, които лежат в основата на всеки един от тях. Егрегорът на твоя Род съществува само заради това, че ви има вас – хората от една кръв, родствениците. Вие живеете с идеята за Рода и нейната ценност е твърде важна за вас-
В известна степен егрегорът живее свой самостоятелен живот – той се храни от енергията на хората, включени в него. Един егрегор е жив, докато има цел, идея, заради която е създаден. Той се вписва в йерархичната система на всички останали егрегорни структури и е длъжен да се подчинява на тази йерархия. Точно като човек. Но най-важното е това, че той дава на хората, включени в него, информационна защита. Той снабдява всички свои членове, обединени около дадена идея, с информация за това как да привлекат в своя живот потока на силата. За това какво е поток на силата и как да го привлечем в живота си ще стане дума в следващата глава.
А сега да се върнем към егрегора на твоя Род.
И така, Родът е преди всичко информация за това как да направиш съобществото от свои роднини богати и силни, а себе си – успешен и защитен. Затова най-важната особеност на Пазителката на Рода е абсолютното знание за всички членове на семейството и семействата на родствениците. Знанието може да бъде основано не само върху фактическа информация за това кой какъв е, но и върху интуитивното усещане кой на какво е способен. Каква полза може да донесе всеки кръвен родственик на семейството? Кой каква дарба притежава? Кой остава винаги верен на задачите на Рода? А кой може да го предаде?
Такова интуитивно знание е присъщо само на жената.

Във всички времена – както в древните, така и днес – животът на мъжа е бил и е по-кратък от този на жената. Мъжете загиват във войни или изчерпват силите си в процеса на добив на ресурси. По принцип за тях не са свойствени изразяването и изблиците на емоции, а това натоварва твърде много психиката им и износва силно нервната им система. Именно тази е основната причина те да умират по-рано, оставяйки след себе си беззащитно потомство. Възпитанието на това потомство по естествен път винаги е лежало на женските рамене.
НО!
За да не угасне Родът, не е достатъчно в него само да се раждат деца. На децата трябва да се предава родовата информация, а нейна пазителка се явява жената.
Най-възрастната жена в семейството притежава най-магична и притегателна сила за всички родственици. Могат да я обичат безкрайно, искрено да я ненавиждат, да се боят от нея, но основната ѝ отличителна особеност се явява това, че всички са принудени да се съобразяват с нейната воля. Членовете на семейството съгласуват с нея своите действия и решения волно или неволно. Дали ще ѝ хареса? Няма ли да ги осъди? Да се разсърди? Да скрият от нея или да ѝ кажат?

Главата на Рода е владетелка. Стопанка. Пазителка. В нейните ръце се намира правото да помилва или да се скара, да разделя благата на Рода или да ги отнеме завинаги. Тя може да приема в Рода или да отлъчва от него, може да прокълне или да даде благословия.
Думите и мислите на тази стопанка притежават вълшебна сила. За такава жена обикновено се казва: „Както каже, така ще стане“. И всичко е заради това, че зад гърба ѝ стоят цялата сила и богатство на Рода, а в нейните ръце се намират поводите за управление на тези ресурси.
Ако такава жена прокълне някого, това проклятие действа завинаги. Дори думите, изречени само в сърцето ѝ, притежават огромна сила. Само помислила за някого с лошо, той вече се е разболял. Току пожелала благополучие и успех някому, в живота на късметлията всичко започва да се подобрява рязко. И всичко това само защото на нея ѝ е дадено правото да милва и наказва. Дадено ѝ е от Рода, от предците.
Това огнище, което се поддържа от Стопанката на Рода, е огънят на живота за цялото семейство. В окултните традиции огънят винаги е бил символ на знанието, на паметта и властта. Той символизира съединението с божествения промисъл. Той е и победа на живота над смъртта. Хората се раждат и умират, но самият Род ще остане вечен, докато в него има жени, които се грижат за запазването му.
За да се съхрани вечно животът на Рода, е нужно родово знание, което се предава от поколение на поколение и само по женска линия. Най-важната задача на Пазителката е да не позволи то да угасне, а за тази цел са ѝ позволени всички средства. Затова в женските ръце са вложени юздите на родовите ресурси, затова е нейно правото да се кара и да милва. Единствено от мъдростта на самата жена зависи колко разумно ще се разпорежда тя с това знание заради основната цел – оцеляването на Рода, а не в името на своите лични амбиции и предпочитания.
Даже ако основна част от този Род загине в кръвопролитни войни и епидемии, докато остане жива поне една жена – негова представителка, носеща в себе си една-единствена капчица сила - той ще се възроди.

Във всяко семейство мъжът се занимава с добива на ресурси от външния свят, а жената ги разпределя. Ресурсите не са само пари и прочие материални блага. Те са енергия във всякаква форма – и връзки, и сила, и знания, и секс, и любов, и още много повече. Ако една жена умее да приема и разпределя това, което ѝ дава мъжа, тя ще го стимулира за постигане на още по-големи резултати.
За съжаление, в последно време жените са загубили способността си да приемат. Днес ние умеем сами да придобиваме всякакви материални блага, сила, да създаваме и рушим с лекота връзки. Но до какво е довело това?
Всяко действие ражда противодействие. А основният закон в този свят предполага равновесие между всички системи. Това означава, че ако жената поема върху себе си някои мъжки функции, те ще атрофират у мъжа по съвсем естествен начин. И действително, за какво да се напряга той да прави каквото и да било в този живот, когато тя може да се справи сама прекрасно с всичко? Така нашите мъже започват да лежат на дивана с бира в ръка, губейки всеки стимул към завоеванията.
Жените, получавайки „права и задължения“, се втурнаха да изпълняват мъжки функции и да добиват ресурси, логично обяснявайки: „Ако не го направя аз, кой тогава?“ или „А кой ще се погрижи за децата ми?“. Познато, нали?
Всичко това е правилно, разбира се, но трябва да се помни, че законът за равновесието работи винаги и навсякъде. И ако жената е поела несвойствени за нея функции, тя няма да може да изпълнява повече своите – т. е. правилно да приема и разпределя ресурсите от външния свят.
Да, така са ни възпитали. Учили са ни, че сме длъжни да умеем сами да се обезпечаваме, сами да се грижим за себе си, сами да отглеждаме своите деца. Ние престанахме да се нуждаем от мъжа като основен осигурител на ресурси в семейството и той сега трябва да носи някъде добитите отвън съкровища. И ако сме станали неспособни да приемаме от мъжа, не бива да се учудваме, че той ще отиде да отдава добитото на друго място. Тоест – при друга жена.
Умението да приема и разпределя е особеност не само на Пазителката на Рода, но въобще на всяка жена. Само че за Главната това качество е безусловно необходимо – казахме, че в нейните ръце са юздите, водещи към всички родови потоци на силата. От нейните умения и знания зависи с какви дарби и възможности ще бъде надарен всеки член на семейството, как ще разкрие той тези свои способности и какви жизнени успехи ще постигне.
Върху жената лежи огромна отговорност, защото дарът, с който я е надарила Майката-Природа, изисква умения и мъдрост, знания и високоразвита интуиция. Проводници на силата в един Род се явяват жените в него. Не мъжете, които придобиват блага, а именно жените. Те пазят информацията, те я разкриват на потомците и то само тогава, когато мъжката сила – тая на бащата - е достатъчно велика.
На този свят всичко е съчетаване на енергия и информация - и физическият, материалният свят (вещи, предмети, тела), и чувствата и усещанията, мислите и емоциите, и събитията – както положителните, така и неприятните, както семейното щастие, така и житейските катастрофи. Абсолютно всичко. Информацията управлява енергията, придава ѝ форма, направлява я или към съзидание, или към разрушение. Колкото по-близо е тя до материалния свят, толкова по-голяма е. Това означава, че ако ти трябва да осъществиш свое желание, да пробудиш у себе си дремещото знание, трябва да имаш много енергия. Тя може да ти бъде дадена най-вече от твоя най-близък кръг – семейството и Рода, от любимия човек.
Именно заради това жените от векове са се старали да избират за бащи на децата си физически силни, издръжливи, жизнени мъже – тези, които могат не само да защитят и изхранят потомството си, но и да му осигурят възможност да оцелее. В днешно време, уви, символ на мъжественост далеч не са силата и жизнеността.
В света на социалните войни най-издръжливи са тези, които са способни да победят в конкурентната борба за място под слънцето и да се сдобият с ресурс, изразен в парични знаци. Трябва ли да се учудваме тогава, че жените днес си избират за мъж не здрав, жизнен и силен партньор, а богат? Днес парите и материалното изобилие са най-важният ресурс, който се поставя от мнозинството над всичко останало. Над здравето, любовта, късмета. Ако си без пари, на последните се гледа като на незначителни неща. Нима е така?
...
Превод от руски
Албена Люцканова (Благодаря)
Откъс от книгата "Силата на Рода"
Автор: Ксения Меншикова
Снимка: Cultura magreb norte africa (Фейсбук)



Здравейте приятели, от няколко години съм част от системата на обучаващи се и практикува-щи метода семейните констелации. С упоритост, вдъхновение и подкрепата на хората около мен достигнах до момент, в който имам възможността да дам по-широк размах на дейността си и да предам знание и лична опитност на хората, които се интересуват от метода. Радвам се да споделя, че стартирам нова част от блога си, посветен на семейните/системни констелации.

Тук ще пиша статии, ще ви запозная с основните принципи, техники на работа и ще предам знание и лична опитност. Целта ми е да запозная аудиторията с един интересен и дълбок метод на работа със системите, какъвто са констелациите, както и да стартирам своята практика като констелатор. Обръщам се към всеки от вас, да ми пише при възникване на въпроси, свързани с темите, повдигнати тук. Може да ме откриете на info@pranaana.com за повече информация и помощ. Благодаря ви. Следете блога - започваме...;-)

Въведение в теория на семейните и системни контселации


Трите типа съзнание

Здравейте приятели, в предходната си статия писах подробно по темата "Трите корена". За тези, които искат да продължат пътешествието в науката на системите и констелационната работа предлагам и следващата тема от въвеждащия курс по семейни и системни констелации "Трите типа съзнание". 

Разбирането на взаимовръзката между трите корена, които оформят нашето мислене и формирането на трите типа съзнание (за което ще говоря сега) е важно. Чрез това знание ние хората ( и самата аз в частност, списваща този блог) достигаме до нова гледна точка и нови възможности да "виждаме" реалността. Поради оформянето ни като личности от семейството, традицията и културната среда, хората добиваме познание, което се превръща в отправна точка за нас самите. Това са нашите морални и психически устои, разбирания и възгледи за света. Това познание е жизнено важно за изграждането ни като личности с определен вкус и предпочитания, с определени цели и светоусещане. Затова ще помоля всеки, който се захване да чете този текст да обърне внимание (приемете го като малка задачка) на своята основа, какво ви е дала, как сте я придобили и т.н. и след това да обърне взора си "в страни". Там несъмнено ще забележи неща, които не му допадат- било то поведение на даден човек, било неподходящо облечени хора например. И нека в този момент когато "отсъжда" да обърне внимание на мислите и чувствата, които нахлуват в тялото и ума му. Предполагам, че всеки от вас е изпадал в състояние на отхвърляне на чуждото, непознатото, всеки е проявявал и критицизъм към околните, несъгласие с идея или поведение, на непоносимост към нещо и желание да "докажа правотата си". Да, това е съвсем нормално. Сега се пригответе да се гмурнем по-дълбоко, за да открием причините за тези наши реакции. Защо е нужно да ги откриваме ще попита някой? Ще ви отговоря, защото тук се крие един ключ- и това е ключът към разбирането на моделите, в които функционираме като индивиди в една или друга система, докато някой ни обяснява, че сме една цяло, наречено "Човечество". Стигаме до големия парадокс на всички времена, че хем всички сме хора и сме зелени, хем има някои от хората дето са по-зелени. Тук ще вметна и един анекдот от пътуването на наша семейна приятелка, която твърди, че не е расист, но не понасяла около себе си цветнокожи и "жълти", както се изказа. В разказът и няма нищо специално освен един сблъсък със собственото и ограничаващо взора вярване, че не харесва други раси освен бялата. 
Така, сега питам някой дали знае какво се  е случило в същност? Как се чувствата като четете това? Отсъдихте ли вече? ...Хванах ли ви? ;-)
Да. Вероятно сте го направили и това е реалността. И в това няма нищо за осъждане, а само за разбиране. Да съдиш, да преценяваш и нормално, и Не е нищо ново. По-трудното за разбиране е реално това, че мислим, че не съдим, а всъщност го правим непрекъснато. Нека видим защо?

Причината се крие в трите типа съзнание- индивидуално, трансгенерационно и съзнание от най-висш порядък (Божествените идеи). 
Индивидуалното съзнание
То формира всяка личност на базата на усещането за сигурност и принадлежност. Хората сме същества, които живеят в общности и сме отглеждани от други хора- нашите родители. Чувството ни за сигурност и нуждата от подкрепа (особено в ранния стадии на нашето развитие) ни кара да "отговаряме" на изискванията на средата, която обитаваме, да се съобразяваме с нормите й и поведението ни става зависимо от тази среда и стимулите й. На този етап ние човеците, не можем да се похвалим с голямата крачка в развитието си, ако трябва да се сравним с други бозайници, населяващи планетата. Тук се формира базата, на която се изграждат нашите възприятия за добро и зло, за красиво и грозно, за правилно и неправилно. Добро е това, което е добро за системата и което системата ни е научила, че е добро (например да сме галантни и възпитани) - това е добре за всички в социума и това е което са ни "научили", че е добро. Лошо е онова, което се противопостави на системата и нейните принципи и възгледи и застрашава (явно или скрито) членовете й, и в крайна сметка нейното съществуване.
Необходимостта на човек от връзка със външния свят, особено в ранна възраст както е при децата, изгражда определени поведенчески модели. В основата на тези модели на поведение стои лоялността ни към групата, подтикнати от страха да не бъдем отхвърлени. В архаичното съзнание на човека като бозайник "стоят записи" на това, че отхвърлянето от стадото-групата е равносилно на смърт. Това ни която ни "кара" да действаме на базата на усещането си за принадлежност към дадена структура и неизменно да се придържаме към нейните правила- тази в семейството, училището, работното място и др. Предполагам на всеки от вас се е случвало да чака с нетърпение да се види със семейството след дълга разделя например, или с приятелите си от детството. И обратното, човек не се чувства добре, изпитва уризения и вина, ако излъже или открадне нещо, ако е груб с някого. В констелационната работа подобен тип формирано съзнание зе нарича - добро и лошо 
За да поддържа своите здравословни граници една система като училището например "държи" обитаващите я да спазват определени правила, които са добри за всички. В тази взаимовръзка чрез използване на чувството ни за дълг и вменяване на чувството за вина системата поощрява или наказва своите членове. В този момент можем да видим как се формират нашите реакции и реакционното ни несъзнателно поведение- ние свикваме да оценяваме кое е добро и кое е лошо в зависимост от стимулите които системата ни е подала, в зависимост от това "как сме научени да мислим". Искам да подчертая, че изграждането на този вид поведение на лоялност към системата, чрез възприемането на принципите й на действие, са оформени на базата на оста- добро - зло, на базата да дуалността. 
Какво е система- това средата, която обитаваме от самото си раждане- система е нашето родно семейство, нашата културна среда (западна, източна култури), религията е система, етноса, епохата. Всички те определят правилата, по които индивида трябва да действа, изхождайки от понятията за добро и лошо. Както виждаме тук още се посяват и идеите за идентичност на основата на нашите възприятия за добро-лошо и възпитание от семейството. Ако дори за момент ние като индивиди прекрачим тази граница, то в нас се включва механизмът на реакция - правя нещо лошо, което несъмнено ни отвежда до страха от отхвърляне от "групата" чрез похватите на наказанието. 


Пример за това може да бъде наказанието за закъснение, ако не отидем навреме на училище, което ни кара да ходим редовно на училище и да си учим уроците. Несъмнено без тази правила ние едва ли бихме могли да се изучим, да станем порядъчни граждани и да дадем своя принос към обществото. Формирането на индивидуалното съзнание е част от изграждането на човека и неговия свят и едновременно с това е пълно с предизвикателства, които е нужно да преодолеем, за да продължим да се развиваме като индивиди и човеци. Пример може да бъде желанието ни за трансформация, усещано като отхвърляне на вменените от системата идеи за правилно и неправилно (част от които несъмнено остаряват и трябва периодично да се ревизират) и конструирането на нови такива. 
Затова тук най-ценното, което можем да "извадим" на бял свят са:
- необходимостта ни от връзка с другите (семейство приятели, етнос, култура)
- формиране чувството ни на принадлежност и гарантира нашата сигурност
- като същевременно оценяваме факта, че всички ние сме индивиди и съставляваме част от дадена система, със собствена история и светоусещане, което трябва да бъде уважено, независимо от това, от коя система сме възприели своите възгледи за живота
- формиране на така нареченото "добро" и "лошо" съзнание
- парадокса на израстването- отхвърляне на части от принципите на които "работи" системата, когато те вече са в ущърб на развитието на дадената система и предизвикателството, пред което се изправяме, когато нещата имат нужда от промяна и страха да не бъдем отхвърлени и зле приети.
- темата за цената и отговорността, които носи със себе си промяната и цената и отговорността, ако тя не се случи (цената на бездействието).
-вземането на решение за- против в зависимост от ресурсите, с които разполагаме, подготовката и социалната възприемчивост и отвореността на системата към възприемането на нови идеи-т.е. принципа на локалното и времето (тук или другаде и сега или в бъдеще).
Всичко казано до тук свързваме с първият тип съзнание- индивидуалното. В следващите постове ще опиша и другите два типа съзнание- трансгенерационното или анхаично и съзнанието за единство (наречено от древните философи- светът на идеите или на Бога), които надхвърлят индивидуалното. Чрез тях ще представя принципа на възникване на конфликтите и ще методите за тяхното разрешаване. Приятно четене. Моля, ако имате въпроси и желание за лична работа- пишете ми на info@pranaana.com. Успешен ден.




Трите корена

по Идрис Лаор

В духа на учението на френския подход в констелационната работа се срещаме с учението и традицията на дервишите хаким. В тази древна школа на познанието откриваме много ценни идеи за постройката на човешката психика години преди Зигмунд Фройд да представи на света метода на психоанализа и преди Юнг да изведе на бял свят своята теория за несъзнаваното - Анима и Анимус.

Според нея частта от човешкото психе е повлияна от така наречените три пласта или три корена- Корена на кръвта, Коренът на предците, родната земя и религията и Коренът на Духа.

Корен на Кръвта 
Първият корен е корена на Кръвта. Той е свързан с влиянието на най-близкото ни обкръжение- нашето семейство- майка, баща, сестри и братя. Това е непосредственото обкръжение, от което неизменно всеки от нас е свързан още от дете. Отношенията, които възникват в детството между детето и майката, детето и бащата са изконни и много силни и неразрушими отношениякоито оказват съществено влияние върху бъдещо развитие на индивида и се отразяват във всички области на живота му. 
Коренът на кръвта е най-близкият до нас и  е определящ за нашето възприятие за света, чувства, емоции и поведение. Този корен не е най-дълбокият, но е първият до който реално имаме достъп. Той е обект и на изследване на всички познати ни терапевтични методи на съвременните психолози. 

Вторият корен е коренът на предците, родната земя и религията
Това е пласт от нашата психика, който се свързва с предците и със земята, от която те произхождат. Това е коренът, който ни идентифицира в социума като ни определя като ...християни или будисти, мюсюлмани или юдеи, бедни, богати, граждани и селяни. Той е пряко свързан с вярванията на нашите предци и с културната обусловеност на общността, от която ние произхождаме. Чрез него ние се свързваме със света по точни и ясни правила- аз съм жена, българка, от средната класа, гражданин на столицата и т.н. 

Чрез този корен е възможно да се определим, като същевременно се разграничаваме от другите социални и религиозни общности. Това е коренът, от който се ражда разнообразието в света, но и чрез който се пораждат разграниченията и се създават условия за противопоставяне на общностите една на друга. Защо е така? Просто е. Ние сме така устроени, че не можем да бъдем едновременно няколко неща, които се изключват взаимно- например не мога да съм едновременно жена и мъж. Аз съм или жена или мъж. Мога да бъда или образована или неграмотна, но не мога да бъда и двете неща едновременно. Те си противоречат. Често за да бъдем емоционално и психически и устойчиви,  да плуваме в наши води, означава да сме добре свързани с енергията на втория корен. Какво означава това? 

Знаете, че човек дори и да живее далеч от родината си или да е преуспял бизнесмен, винаги е добре да знае от къде е тръгнал. Успешните хора зачитат силата на произхода си, те са свързани със своят роден град, със спомените от родното място, от училище, с първите свои учители, с първите стъпки с добри чувства. Тези образи са залегнали  дълбоко в съзнанието на човека и имат възможност да го "хранят". Как става това?
Ако човек връщайки се в спомените си, мисли за местото си на произход с топлина, почит и радост, то той усеща в себе си спокойствие и сила. Ако обаче връщайки се назад човек предпочита да не се "свързва" с родното си място, срамува се от своя произход, не почита предците си, то това означава, че неговото съзнание е обременено. С този пласт от нашата психика работят различни методи, които се наричат системни методи. Семейните констелации са системен метод и разкриват дълбоката връзка на човека с системите. Какво наричаме система ? За това ще пиша в следваща моя публикация.

Третият корен- коренът на Духа
Това е място от нашата психика, която е най-дълбока и несъзнателна. Тук според учението на хаким живее духът - нашата душа. Тук е скрита нашата истинска индивидуалност. 

Хармонизиране
През призмата на констелациите Хармонията е реализирано равновесие между трите корена. За да може човек да намери равновесие в живота си то трябва първо да е в хармония със себе си и другите. За да имаме добра реализация е необходимо да се хармонизира връзката между трите корена- този на кръвните връзки, този на предците и родната земя и този на духа. И трите корена живеят в нас и са достъпни чрез различни методи на работа. Виждайки през призмата на трите корена, можем да си направим и извода че различните корени пораждат и различни сили в нас. Съответно достъпът до всеки от тях ни "снабдява" с различна сила, енергия. Или не. Ако има някъде в корените възникнал проблем- то този проблем често се отразява по различен начин в множеството пластове в психиката на човека. Затова е нужно не да третираме даден симптом, а да търсим проблема и неговия първоизточник. Много често мястото на възникване даден проблем е свързан с първият корен- коренът на кръвта. Ако на даден етап проблемът отпадне, то знаем, че вече е намерено решение. Но често не се случва така. Виждаме, че въпреки положените усилия- тема или проблем в живота ни се повтаря, въпреки, че сме работили над него. Това става видимо за нас като наблюдаваме дали проблем се "връща" при нас след време. Може да се индикира дали изпитваме дадено чувство (неговите последици) по същия начин, както и преди, въпреки че се намираме в различна ситуация. Можем да бъдем наблюдателни и за това дали не  попадаме в една и съща ситуация, без значение от времето и мястото, където тя се случва- например уволнения, раздели, фалити. Всички тези знаци (погледнато през призмата на констелациите) ни дават основание да считаме, че тук има нарушение на някой от законите на системата и в системното съзнание се е"включил" един от механизмите за саморегулация, с които системата разполага. Често повтарящи се неуспехи, модели на поведение, травми, не са плод на нас самите, а са свързани с нарушения на един от системните принципи. Кое е важното тук? За доброто разрешаване на даден казус е нужно да се използва правилния подход и метод за идентифициране на проблема. Това значи, че системен проблем трябва да бъде видят и коригиран при възможност чрез системна техника на работа. Констелациите са системен подход, чрез който се разрешават и подпомагат процеси, свързани основно с нарушение в системите. Какви теми могат да бъдат третирани. С една дума всяко нещо, което има отношение към или с друго нещо може да бъде обект на работата. Като пример могат да се посочат всички отношения между родители, деца, обект могат да са не съзнавани чувства, емоционални проблеми и възникнал дисбаланс, може да се постави тема за повтарящи се неуспехи, повтарящи се неползотворни модели на поведение, несполучливи партньорски връзки, работни отношения, "неправилни" приятели, "зли"роднини и др. Може да се работи депресивни и болестни състояния, както и с усещания като "аз съм не...нужен, не зачетен, не видят, не..чут", с усещания за липса, неудоволетворение, гняв, тъга или вярвания като например "не съм успешен, "не съм пълноценен, каквото и да правя", "не знам накъде- винаги се колебая", "взимам решенията трудно", "липсва ми спонтанност и винаги се чувствам изоставен", "изпитвам агресия без причина" , "изпитвам страх да живея или страх да умра, без да има реална предпоставка за това" (тоест не се е случвало нищо травматично, за което човек да има спомен) и др. 

Чрез методът ни се предоставя възможност да надникнем в собствената си семейна система, да "видим" даден проблем или отношения от нов ракурс и да придобием друг- различен поглед върху определена ситуация. Този поглед отстрани ни "помага" да приемем нещата такива каквито са, да поемем нашата част от отговорността. От личен опит споделям, че това знание е изключително полезно и ползотворно. Лично на мен системата на семейните и системни констелации ми даде много отговори и също "зададе" множество въпроси. Чрез работата си като участник, обучаващ се и практикуващ констелации придобих и се запознах с нови и същевременно древни познания, идващи отвъд личността, отвъд времето. Докосването до голямото и непознатото поле на познанието за единството на духа, за свързаността на човека с човека, ми позволи да бъда по-отговорна към собствените си действия, мисли и чувства. Работата на лично ниво подпомага всеки и го "среща" и "нещо по-голямо" от нас самите. Затова и пожелавам успех на всеки готов да тръгне по Пътя към себе си. 

вторник, 10 януари 2017 г.

Старата вяра - забраненото наследство


Старата вяра - забраненото наследство

Българска магия

Квасът

Квасът може да се приготви основно по два начина. Единият е замесването на чисто брашно, сол и вода до гъста каша, които се забъркват и оставят да втасат за един-два дни в гърне. Много често след месенето се оставя тесто, което се прави на питка, покрива се с брашно и се използува като квас за следващото месене.
 
                                      Квас в буркан /снимка инретнет/
Друг начин за приготвяне на квас е с помощта на отвара. Тя се приготвя като се сварява чай от шушулките от хмела и с пшеничното брашно се забърква каша, по-гъста от боза като за палачинки. Към сместа може да се сложи и стар квас и впоследствие от тестото се правят малки питки, които се изсушават на тъмно или на открито, но не и на течение (за да не вземат силата на кваса) и не на пряка слънчева светлина. После се съхраняват в конопени торбички или в цедилки.
 
Когато се замесват хлябовете, най-напред с топла вода се попарва брашното, в което, след като изстине, се слага квасът. Оставят го отново да втаса - шупне. Отсява се пшенично брашно в нощвите и там се слага шупналият квас. Замесва се тесто с хладка вода - ако водата е студена, може да изстуди кваса, а ако е гореща - да го попари. Омесеното тесто се завива с месал и остава да втаса. Ваззимането на хляба става на дъска с преградки за всяко хлебче (самунче).

 


Втасалият хляб се пече в подница, пещ или фурна, откъдето и названието за хляб, два пъти втасал и увеличил обема си - квасник, пещник, фурник, а за хляб един път втасал - ляп, постоялник.
 
Именно с кваса е свързана и част от обредността и символиката, оказващи влияние върху хляба. Квас не се подменя безразборно, а в строго определени случаи – например на Велики Четвъртък, преди Гергьовден или по време на сватба. Ако се подменя в други дни, то самият хляб няма да бъде хубав, а в семейството няма да има щастие и благополучие.
Интересен е обичая “пазене на квас”, който Д.Маринов е записал в някои села в близост до с.Табачка – Русенско. Този обичай е имал магьоснически характер и затова се е преследвал от свещениците. Поради този факт е бил ревностно пазен и се е криел от жените, които са участвали в обряда. Изпълнявал се е 12 дни, започвайки от вечерта на Игнажден (19 декември) до Нова година, като моми, булки и жени се събират в една къща и започват да играят хоро в стаята около нощвите. В това време 2 моми, обърнати с гръб към нощвите замесват квас. Когато започват да замесват кваса възрастни жени, под чието ръководство се върши всичко това поставят в квас стрити на прах различни, лековити билки. Тоя квас го увиват и го поставят в единия ъгъл на стаята и една жена стои край него будна цяла нощ и го варди, а останалите играят хоро.
На другата вечер се занася в друга къща и отново се пази по същия начин. Това се повтаря 12 нощи, като обредното, тайнствено хоро се играя само три пъти – срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васил. На Васил или Сурваки рано сутринта всички моми, булки и жени, участвали в пазенето на кваса се събират в къщата, където е стигнало тестото срещу Васил, старите жени разкъсват тестото на толкова парчета, колкото жени са участвали в обряда и си го раздават. На други жени не дават от тестото. Този квас, изсъхнал на вятъра се пази като драгоценност, защото с него може да се лекува всякаква болест, той гони от къщата всякаква лошавина, всеки зъл дух и запазва къщата и домашните от магии.
Квасът е символ на благополучие. Вярва се, че ако някой го открадне, нещастие ще сполети дома. Затова съществуват много забрани: квас в неделя не се докосва, не се дава в заем след залез, квас не се взема от къща с болен от шарка, с току-що родило се дете или доведена булка. Ако квасът се развали, взема се нов назаем.
Според някои вярвания квасът се разваля, ако в къщи има родилка, затова до 40-ия ден за всяко месене се взема от друга къща. Също така съществува и поверието, че не е хубаво квасът да преспи в къща с мъртвец. Затова, като умре човек или на година от смъртта квасът се подменя, като се взема от друго място. От първото замесено тесто при погребение квас не се оставя или се оставя, но само за приготвяне на хлябовете за помените.
Обредното приготвяне на нов или млад квас е съсредоточено около новогодишния календарен цикъл (Игнажден - Коледа - Нова година), на пролетно-летния (Великден - Гергьовден) и в началото на сватбата. С обредното приготвяне на кваса се поставя началото на нов календарен (слънчев и стопански) цикъл, както и нов живот на личността и ново семейство.
Сватбата започва със замесването на квас за сватбените хлябове. При ритуалното приготвяне на квас за сватбените хлябове се търси ритуалната чистота и плодородието, като акцента е поставен върху плодовитостта. В някои райони на България използват сладка вода – елемент типичен за сватбите, символизиращ щастието и разбирателството на младоженците. Изискването част от обредните предмети да са нови е свързано не само с ритуалната чистота, а подчертава и символиката на новия живот на младоженците, началото на новото семейство. Самият факт, че за сватбата се приготвя специален квас, а не се използува всекидневният, насочва към символиката на началото.
За изясняване семантиката на кваса от значение са различните му названия. Думата вкисна освен значение на подквася означава и развалям (вкиснат-развален), трансформация на кашата от водата и брашното. Квасът е резултат от трансформацията на суровото в друго сурово, което е характерно за процесите на ферментация.
Думите квас, квасник, квасечник съдържат глагола квася в значение на мокря. Глаголът кисна, в смисъл на втасвам, има значение и на “стоя във вода”. Влагата, водата на семантично равнище отличава хляба с квас от хляба без квас, особено добре отразено и в названието за безквасен хляб - суха пита.
Във фразеологизма хващане на нов квас, “приготвяне на квас”, се съдържа идеята за трансформацията от едно в друго състояние като неуловимо свръхестествено действие, т.е. обредното приготвяне на кваса може да се тълкува и като аналог на първотворението. Извършва се в критични преходни космически ситуации, от безформено и хаотично състояние към ред. Водата, мълчана, неначената, наливана след залез, съответствува на първичните води. Брашното, обредните лица и вещи трябва да са ритуално чисти, което да съответствува на предначалното състояние на света.
Квасът носи белезите на живо същество: той расте, остарява, затова трябва да се подмлади, т.е. поднови. Той дава силата на хляба да стои мощен, т.е. мек; замесва се в мълчание, внимава се да не се изстуди или изгори. Тези качества квасът предава и на хляба.
Магическите свойства, които се приписват на кваса и хляба, произтичат и от факта, че те са постижение на човешката култура. Квасеният хляб се украсява (докато пресният се маже с мед), като върху него се моделира желаното изобилие, плодородие и благополучие, а семантиката на изобразяването се подсилва и от способността му да увеличава размерите си.
Хлябът без квас осъществява връзката между два свята: между тук и там; сега и после; преди и сега. В мирогледната основа на тези обичаи е залегнала представата, че хлябът е душа, а душата е пара. Затова и топлият хляб се нарича душица. Не се реже или боде, за "да не се мушат душите". Това е намерило място в обичаите при погребение
Веднага след като почине човек, се меси пита пътнина, с която го изпращат на оня свят ("да му е пътнина на душата"). Вярва се, че щом още топла питата се разчупи и изяде, душата окончателно напуска жилището. Споменава се обичаят да се меси хляб още преди настъпването на смъртта, в краката на умиращия, за да може с горещата пара "душата да излезе".
из FB "Българска митология"

Богурници "Бутурниците","чавги", "перници", "лугачки"

Стрели за любов



"Бутурниците","чавги", "перници", "лугачки" са вид издялани от дърво стрели - обикновено се правят от дрян или мекиш. Имат прикачени на тях крила, които се наричат „уши“, с които бутурницата лети и се върти около оста си, поради специфичната им извивка. Предната част на стрелата е издялана под формата на конус или пирамида - тя представлява върха ѝ. В основата му се прави неголям отвор. На този отвор се нанизва стрелата на гъвкава сурова пръчка с леко заострен връх. Самото хвърляне представлява запалването на ушите на стрелата, вече нанизана на пръчката, и силно замятане настрани или нагоре, като пръчката рязко се спира в протегнатата напред ръка на хвърлящия, или в по дебела и тежка пръчка. Резултатът е „излитането“ на стрелата в небето с въртеливо движение, от което наблюдателя вижда ясно очертано огнено кръгче от въртящите се запалени уши. 

Има поверие, че в каквато посока излети първата стрелата оттам ще бъде бъдещата изгора на човека, който я хвърля - разбира се това се отнася за млади неженени момчета и младежи.

 За здраве се хвърлят всички стрели, като всяка се „нарича“ на някой от семейството, за приятели и дори за животни. Обичайно е, по време на хвърлянето на стрелите, да се пие домашно вино, обикновено направо от нечия кана, услужливо подадена от някой от хвърлящите. След приключването на гореописания ритуал, всички се прибират по домовете и продължават с традиционната за този празник вечеря, включваща пита, бяла халва, завързана на връв, и пр.





Из книгата "Български магии и гадания"
Магическото мислене не изпитва нужда от логически обяснения. За него природата е съвкупност от мистични взаимодействия. Всичко, което виждат очите ни е резултат от такова мистично взаимодействие. Хората най-напред са се опитвали да тълкуват света, да гадаят и предсказват и така да правят своите открития. По-късно започнали да предизвикват чрез магия едно или друго действие с невъзможната помощ от далечни, непонятни и, за съжаление по-често зли сили. Тайнственото свое познание постигали не с разум, а с вяра. Вярата помагала и водела вълшебната надареност, устройвала срещата със свръхестественото- светци, Бог, дявол, демони и зли сили...Магията е опит да се проникне в незримото, да се назове безименното, да се изобрази безликото. Светът на живите и отвъдното са основни маркери в традиционния мироглед. В магията ограниченията на човешките възможности изчезват, преодоляват се природата, сетивата, умът. За да се прекрачи над тях. Там в пространството отвъд сетивата, отвъд далечния взор, най-тънкото ухание, най-прозрачната прозрачност.  "Там" е дори зад безмълвния шепот на сърцата, зад мълчанието на камъка. Магическото съзнание умее да пътува към друг, "оня свят", да черпи сили от него, да пренася познания и възможности "оттам"- "тук", в нашия крехък и раним свят.

Магическото е равно на свръхестествено, което пък е синоним на божествено, сакрално. То е дивно състояние на ума и духа, смесица от реално и свръх реално, трансцедентално. За християнството този друг свят е единствено божествения и докосването до него се нарича чудо. Чудото всъщност е християнската версия на вълшебството. То е по силите само на  светците.
Старите българи обаче са вярвали, че пътуването "отвъд" не е чак толкова трудно за хората. Нещо повече, сред тях е имали мнозина-жреци, магове, светци- които можели да го правят. Кой знае как, с Божия или дяволска помощ, но пътували. Дори при това и в двете посоки- нагоре, към небесните селения, и надолу, към черната земя на демоните. Свръхестествените персонажи, с който те се срещали там  също били различни- божествени или демонични, добри и жестоки, помагащи и докарващи беди.
Голямата сила на предците ни е в смелостта да дръзнат сами да крачат между световете, без посредници, без божества, без демони. Да се превъплащават и да бъдат божества, и демони едновременно, да познават свръх естествената им сила и да могат да извличат блага от нея. Магическото им отношение към към природата е част от тяхната активност към природните сили, от самочувствието им, че нещата не седят извън тях, че свръх естественото е възможно тук на Земята. То е тайната и непризната религия по нашите места. За старите българи магията и молитвата имат еднаква сила.

д.ф.н. Лилия Старева из"Български магии и гадания"

петък, 16 декември 2016 г.

Как песента учи
Когато песента те пее, а ти си инструментът

Уви, днешните времена ни учат, че животът е състезание. Но не. Лъжа е. В успеха и заемането на "първото място" когато пеем, танцуваме, когато рисуваме няма място за конкуренция, за рейтинги, за слава. 
С кого се състезаваш, когато твориш, кого славиш, кагото се сътворяваш, защо твориш? Та нима не знаем за многото успешни "герои на деня", които са нещастни в живота си хора. Не, творчеството, талантът не са дадени за слава, дадени са за радост...твоята, а пък ако радваш и света, добре...Нека, но пази се. Усмихни се и обърни му гръб. Защото светът  живее във външното и винаги ще търси щастието там някъде, при някого, при нещо си, при някого, някога. 

Днешното време изисква сила да устоиш на света, да устоиш на "успеха", да се съхраниш.

Обичам да пея. Навлизам, усещам, въвличам се...в мелодията и чакам песента да дойде. Чакам я първо като гост, да я нахраня с вниманието си, да се харесаме. После оставам в тишина...И чакам - отклик, така че душата ми да извика за мен дадена песен. Тогава отново я каня- да се видим, чуем. Да се заобичаме.
Знам, че песента е по-голямата и аз мога само да я следвам. Слушам я. Попивам я.

Песента изисква от теб цялото ти присъствие, за да се реализира.
Тя е жива. Тя е взискателна, чиста и безкомпромисна. Песента е голям учител, учи на търпение и постоянство. Когато дойде времето да я запееш, трябва да й се оставиш тя да води. И ако искаш да се научиш да пееш, остави всяко желание там някъде зад себе си и поеми въздух, задръж вниманието си за миг и тогава запей. Не спирай. Не казвай "Не мога". Греши, подхвани я отново, пак греши, отново я покани я...и тя ще те намери.
Най-трудното е да забравиш себе си. Наричам го присъствие. 
Само, когато се отдавам на нещо, което обичам, когато се лиша от амбицията и желанието "да искам и да правя", чупя модела и "нещото" се случва. Не бързам. 
Търпение се иска. 
А как ми липсва понякога...търпение.

И тогава песента ми напомня как моделите на мислене на сбърканото ни съвремие са ни лишили от финото усещане за радостта от малките неща- тези, за който мъдреците казват, че ни правят истински щастливи. Та нали светът ни казва "успехът е важен", а амбицията в теб нашепва за нуждата да си на сцена, да си най-добрият, да си първи. 
Тогава оставям песента да проговори в мен. Слушам и разбирам какво ми казва. 

Отдавна осъзнах нещо за сцената. Тя е прашна и дяволски погрешна.Тя ме обича, но аз нея не.  Защото що за сцена е тази, която изпива силата ти и изхабява таланта ти, която те изяжда...

Що са успех е този, който те заменя с някой, с нещо друго.

Но днес магията в света превръща в зрелище, а изпълнителят в реклама, слушателят в потребител, света в пазарище със светещи табели. А талантът, песента в продукт, който си купуваш. Пази се светът те иска.
И има нещо сбъркано дълбоко погрешно в това. 

Мълча. Замълчи и ти.

Нека да поканим песента да дойде и прошепне, да не научи какво Не Е.

И тогава чувам гласът й:
"- Потърпи, не бързай и тогаз запей...пей, та да се насладиш на малките неща...oтново и отново."
Да, само, когато се отдаваме на нещо, което обичаме, когато се лишим от амбицията и желанието "да искамe, да правим, да имаме успех, да получим" ние чупим модела и песента "се случва". Случва се творецът в нас, а песента по пътя е нашия Учител.

Обичам да пея. Навлизам, усещам, въвличам се...в мелодията и чакам песента да дойде. Чакам я първо като гост, да я нахраня с вниманието си, да се харесаме. После оставам в тишина...И чакам - отклик, така че душата ми да извика за мен дадена песен. Тогава отново я каня- да се видим, чуем. Да се заобичаме. Слушам я. Попивам я и я оставям да ме учи. Защото знам, че песента е по-голямата и аз мога само да я следвам със сърцето си...и да оставя да се случат "малките неща", постигна ли го знам, че съм успяла. Другото, другото е за света, 






понеделник, 5 декември 2016 г.

Отново в училище. Пеене за деца и родители на Никулден

Глас от моето детство


Когато прекрачих прага на старата сграда отново, но този път не като ученик, усещането, което се настани в мен е хем ново, хем странно. Някак мило ти става, но има и още нещо - то стои в теб кухо и чака да го чуеш.  Така се случи и с мен, когато изкачих стълбите на училището и се запътих към стаята на директора. Не за да ме мъмрят, а за да ме поканят да сътворя днес час по народно пеене за деца и родители в едно от столичните училища 5-то СОУ  "Иван Вазов" в квартал Павлово в София.

Директорът ме изненада приятно- ведър, усмихнат и много енергичен човек. Приветства ни с шоколадови бонбони и не спря да говори, да споделя. На подобни срещи често аз заемам тази роля- да говоря за, разяснявам относно..., но когато човек живее това, което работи и срещне съмишленици, някак си виждаш, че не можеш го запря, да спре за миг да говори този директор. Стопля. И с поглед и с дума.

С негова подкрепа днес на Никулден ще сътворя час за децата от училището по народно пеене. Събитието ще се помести във физкултурния салон следобед след 16.00 часа. Сега в ума ми препускат мисли като "Физкултурен салон- ама целия ли?", "Деца, много деца...", "а техниката, а дали ще е топло", " А малките могат ли да четат". Откровенно казано не знам как ще се справя с няколко класа дечурлига наведнъж...и с госпожите, родителите...Но знам едно аз трябва да съм там...отново на училище. Този път като преподавател. Животът е красив и изненадва. Та, мили приятели...пожелайте ми успех. Благодаря.
Ака някой иска да сътворим концерт наживо и в неговото училище, нека пише. Насреща съм.

вторник, 1 ноември 2016 г.

Тикви Via Архангели - Истинското значение на празника Хелоуин

Тикви Via Архангели
Истинското значение на празника Хелоуин или Голяма Задушница, наречена у нас Архангеловден

Какво е скрито в тиквата, наречена Хелоуин и какво почитаме днес? 


Анонс
Нека не забравяме, че чрез културните влияния са презвети много по-големи територии и са подчинени повече народи, отколкото това е било и ще бъде възможно да се напрвави с меч.

Чета вече от доста време мненията за и против честването на Хелоуин у нас. От години изследвам темата за обредността по земите ни и връзката ни с древното знание. Знаете, или поне тези които следят работата ми, че темата съм я стартирала още преди около 8 години. И аз като много хора търсих и не открих причини да празнуваме чужди празници, при все, че имаме свои. Но дали знаем достатъчно за тях, знаем ли всъщност какво се чества днес? Когато се зарових по дълбочко открих много информация и скрити тайни, които ми говорят само едно. Древна е и културата ни, както и произхода на празниците, които честваме. Празникът Хелоуин, е една съвременна, недодялано разказана приказка за връзката на хората с предците им, и казвам недодялана, защото освен тиквите, призраците и бонбоните, които да радват децата с маските, човек наистина не разбира контекста на този ден. Е, и на мен не ми допадна случващото си и затова стартирах това свое проучване. Тук споделям една гледна точка на търсач, на човек, който не иска да мрънка, а вярва, че познаването на мъдроста не идва лесно, трябва да потърсиш, да се ровиш, да мислиш, за да откриеш.  

Вярвам, че българската обредност, народна вяра и мъдрост са способни да разкриват непреходни истини от дълбините на духа. Празникът Хелоуин е съвременен западен прочит на приказката за предците, които обаче няма как да пасне на българина. Ние сме направени от една специална закваска, която не търпи лесно чуждото, освен, ако то наистина не надгражда познание. В случая това е спорно. Затова и го усещаме чуждо, не го приемаме или сме склонни да участваме в цирка, само и само да зарадваме децата...но аз не мисля, че това е добър подход, особено във времена, в които идентичността на народите бива поставена на изпитание.
И днес споделям защо.
И тъй като подмяната на празниците, на културен код у нас и не само, тече наравно с подмяната на ценности и вкусове, с цел ориентация /преориентация по оста изток-запад, то с т.н. привнесени чужди празници говорим по-скоро за гео-политика. Защо говоря за това сега ли? Ами последните събития в света са красноречив пример, защо е важно да се говори по темата и защо е важно да бъдем съзнателни и критични към "вноса". Не защото няма какво да научим от света, има. Но дали то е по-добро, стойностно от това, което вече имаме и на кого и за какво служи привнесеното - било то знание, поведенчески модели и мода, както и мироглед и/или ценности или самолети?  
Считам, че е по-добре да си застанем в центъра, там от където сме дошли и да помислим преди да заемем позиция- за или против. Важното е да познаваме силата на знанието стаено в народната ни култура, в обредността ни и да бъдем наясно, че те са част от нас, формирали са ценостите и мирогледа на поколенията преди нас и няма как да ги изтрием, дори и да искаме, дори да избягаме в Америка, Китай, Англия или Тихуана.

И смея да твърдя, че именно поради този факт, все още съществуваме на картата на света. Закваската, скептицизма, твърдоглавието и надсмешката, с която често се ползваме, съмнението и твърдостта при вземането на решения, са като костеливите ръце на селянина, който може да не знае нищо за света, но познава кваса си, рода си, пази ги в паметта си и нищо по-малко от това няма да го впечатли. Това е. И знаете ли, това качество е достатъчно. Все още сме на картата на света при това с противоречива репутация, но кога ли е било различно. Казват, че всеки народ си имал мисия... 

С две думи оцеляването на една култура е възможно, ако добре познаваме своята история и пазим народната памет, като честваме и разбираме мъдростта, втъкана в народните ни празници и пазим земята и знанието си за тази култура, чисти.


вторник, 26 юли 2016 г.

Я кажи ми облаче ле бяло. Българите в чужбина

Я кажи ми облаче ле бяло или още един урок за научаване

Когато видиш, че музиката, литературата и изобразителното изкуство се събират в едно и стават мост, който свързва един народ, разбираш, че граници за духа няма. Благодарна съм на будния български дух, който ни свързва не само през пространството, но и през времето. Благодарна съм на моят учител и будител Калинка Згурова - жури към певческия конкурс "Прехвръкна птичка", народна певица към БНР и хора на "Мистерията на българските гласове", насител на Музикалната награда "Грами" тръгнала от малко село в Странжда планина баира и покорила световните сцени с таланта си. Щастлива съм да спомена, че тя е и един от основателите на читалище "Канатица" както и съм горда да бъда поддържана в идеите си от нейния огън и сила.
Както тя казва "Докато се пеят българските песни, България ще я има". Днес видях това и наяве.

Калинка Згурава, Анна Йовкова и приятели

Наградените деца от певческия конкурс "Прехвръкна птичка"

"Калиманку денку"
Изпълител: Моника Азменска- Обединени Арабски Емирства- Дубай
(клипът не е професионален ;-) )

По нейна покана присъствах на награждаването на даровити български деца от цял свят към Държавната агенцията на българите в чужбина.  Имаше много развълнувани баби, дядовци, учители и родители. Имаше сълзи, болка и едновременно щастие и споделена радост. Хората бяха дошли от всички краища на света и донесоха послание, което е красиво, силно и даващо надежда- ако има кой да даде искрата, то огънят ще се запали. Днес научих и интересна историята за преселението на бесарабските българи 1828-1829 година, които имаха силно присъствие във всички категории. Научих и за българските училища във Франция "Васил Левски", Българско неделно училище "Родолюбие" от Украйна, Теорeтичен лицей "Христо Ботев" Молдова, Българско училище "Христо Ботев"Алзира и Българско народно Училище, Валенсия в Испания, Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия, за Измаилски български конгресен център "Аз Буки, Веди", Одеса, Украйна, за Българско училище "Боян Мага", Лондон, Великобритания и още много други. Научих, че ако искаш да запазиш родината в сърцето си има как- и най-прекият път не е Скайп, а Изкуството. 

"България е която мирише на мента и бор или когато ухае на баницата на баба. България е мястото, на което не се чувствам самотен."
"Като птици се зареждат празници, да- те са духът на дедите ни."
Това са думи на деца, участващи в конкурса за литература "Стефан Гечев".


"Я кажи ми облаче ле бяло"
Вокална група "Дъга" българско неделно училище "Паисий Хилендарски" Париж, Франция.

Спирам да пиша, защото това се преживява. Ако хората навън, онези, които пътуват за Великден и Коледа, за да им замирише на баницата на баба и на борова гора, тези, които търсят късмета си "другаде" и които са упреквани, че търсят щастието навън, могат да съхранят тази искрица, то наша задача е да я поддържаме и в нас самите- Тук. Сега в България.

"Моя страна, моя България"
Изпълнител: Деница Георгиева Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия
Повече информация за събитието тук

сряда, 22 юни 2016 г.

Когато Слънцето целува Земята- Еньовден

Еньовден

Еньовден се празнува на Лятното Слънцестоене- това се онези вълшебни мигове в годината, в които нашите предци са се синхронизирали с небесното светило и с целия Космос /Духа, както  и с Природата и Земната стихия/Материята. Двете начала се събират, за да сътворят отново животът и светлината. Небе и Земя, Горе и Долу, Дух и  Материя, Бог и Човек. Това е денят, в който природата зове всичко към живот и пълнота. Огледайте се - наоколо всичко е живо, събудено и цветно. 
В този ден имаме възможност да поработим с духа на елементите, със силата и духа на билките, на цветята, на Живота.Това е денят, в който Богинята ни зове да се насладим на даровете й.

Традиционно денят се тачи като най-лечебния, слънчев и изпълнен с радост в ден в годината. Лятното слънцестоене е специален и магичен момент от годишния цикъл на движение на Слънцето и естествено е свързан с много поверия, обичаи и ритуали. 
Еньовден е прието да се чества на 23 срещу 24 юни, като така народният празник съвпада с датата на рождението на Св. Йоан Кръстител. Реално по старо му, той съвпада с лятното слънцестоене и се отбелязвал на 21-22 юни. Празникът е посветен на връзката ни с природата и нейната лечебна сила. В нашата традиция той ознаменува връзката между небесните сили и земята, между човека и духа. Затова е един от най-важните в обредния календар не само за нашите предци, но за всички народи, които са свързани дълбоко със Земята и култа към Слънцето и които разчитат знаците на духовното начало у човека.

Обичам  този ден наистина! 


 На този ден...билките са в най-голямата си сила

В ранно утро хората излизат по високи върхове, поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, и след това играе от радост, защото се счита, че поема своя обратен път към дома си, към зимата. 
Еньовски венец за здраве
Жени, билкари, лечители, знахари днес берат цветя и билки. Денят обаче е обреден и се чества целокупно. Затова всяка жена днес бере лековити растения за лек през цялата година, а когато слънцето изгрее и билкобера за деня завърши, на централно място се събират момите да оплетат голям венец от набраните билки. Венецът се увива около черничева, ябълкова или крушова пръчка. Прави се от всички набрани заранта билки, като задължително в него да има еньовче. Когато тази втора част от ритуалът завърши започва провирането. То спазва строг ред-първо се провират децата, после девойките, после момите и булките и накрая жените за здраве и благоденствие. 
В Южна България на този ден се изпълнява обичаят и Еньова буля.  тук облеклото е носител на сакрално послание и затова е и важно. От всички моми в селото четири момичета имат право да обличат булята. Те са девойки в предбрачна възраст, здрави, че да могат да носят. 
Накичени с набраните преди изгрев билки, орисниците обличат малко момиченце, което ще е Еньовата буля. Малкото момиченце трябва да е с двама живи родители и да е най-малкото дете момиче в семейството.

В различните краища на страната детето се облича празнично, често с атрибути на истинска невеста. Интересното е, че му се слага и червено було, по-рядко бяло, а момите, които го обличат имат задължението да го носят на раменете си околовръст селото. Ако сядат, то седи в скута им и не трябва да докосва с нозе земята, постелка или рогозка. То днес не е просто дете, а има сакрална роля, която свързва общността с небето и света на Слънцето.
Този ден се пеят специални за празника песни от момите. Те спират на всеки кръстопът, за да изпълнят песен за здраве и берекет, обхождат мерите, къщите и нивите, за да благославят.
Освен песни се изпълнява и предназначено за случая хоро. То е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са тържествени и по-бавни, не игриви.
Така девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, то е следващата част от обичая по Еньов ден. Естествено свързано е гадаене. Момите в селото изработват по едно букетче от билки /китка/ и всяка пуска в котле свой личен знак - китката или, ако има пръстен. Момиченцето Еньова буля има функцията да нарича за бъдещето на всяка девойка. То бърка в котлето и вади пуснатите там "късметчета". Всичко това е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Там където Слънцето се къпе, потопи се и ти...
Част от обичая е и обредно къпане или търкаляне в росни поляни. Прави се за очистване в извор, река, езеро или в росата. 
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрева в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Казват, че точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

За билките. Беритбата
Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден, билките имат най-голяма лечебна сила. Събирайте ги рано сутрин, докато росата по тях все още не се е изпарила.
Берете билките внимателно, без да наранявате корените им. Отнасяйте се с уважение към тяхната сила, благодарете им и те ще Ви помогнат.

За през годината може да си направите селекция от сушени билки за чай. Може да си направите спиртен извлек за капки или маслен извлек за мазане и лечение. 
Мож еда изработите и сами билков амулет. За така наречените билкови амулети. Те могат да се използват както сушени растения, които ще сложите в торбичка, като тока свойствата им се запазват и действат в продължение на годината. 
Когато пиша винаги търся сакралната връзка между видимото и невидимото, между човешкия и божествения свят. В културите на старите народи тази връзка все още се открива в обичаите, ритуалите и поверията. И ако сме способни да разчетем посланията има какво да научим, да си припомним и да вземем. Та нали сме деца на Земята и Небето, а земята ни е завещала богатство от билки и древно знание за употребата им. Остава да се завърнем към корена си и да повярваме, че тези дарове са за нас.
Весел и ползотворен празник на малки и големи магьосници, лечители и любители на природата. 

Ако искате да научите повече за упортебата и работата с билките следете блога ми. Събирам рецепти и ще споделя някой от тях тук.

понеделник, 20 юни 2016 г.

Българските царемонии, обреди и ритуали. Русалийска неделя

Русалиите - лечителите на душата

Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват


Русалийска група автентична снимка

В народните предания тази седмица е неделята на лечителите русалии. Наричат я още и самодивска седмица...магична и изпълнена с много тайнства и забрани. Тази седмица принадлежи на митничните същества, в които нарадът ни вярва. Свързва се с поверия за лечителски практики, връзка с природата и нейните тайни, както и с магичните способности на митични създания, като самодиви/самовили, но и със силата н арисалиите лечители. Тези дни например самовилите се къпят в изворите и те трябва да са чисти, затова има поверие, да не се ходи на местата, където можеш да ги срещнеш- извори, реки, самодивски поляни, за да не бъдат обезпокоени от любопитният поглед хората. Тази седмица е и  седмица на русалиите, затова и овчарите не излизат в гората или на полето, не поят и на извор добитъка си. Пазят се, защото неделята е времето на лечителите, на неземните митични създания, които ако бъдат обезпокоени, пакостят.  Така казват стартие хора, а те знаят...

Днес ще поговорим за един от най-вълнуващите лечителски ритуали по нашите зем- русалийските игри. 

Русалиите са тайни мъжки общества, които гонят злото. Те са личители на душата, те лекуват лудите, онези които никой друг не знае как да излекува, защото се счита, че не тялото им, а душата им страда /нападната, обсебена или въвлечена в неподходящ енергиен обмен, демоничен/.
Така казват стартие хора, а те знаят...
 
Групите са водени са от ватафин, които е главатар на групата и който внимателно подбира кого да включи в съства на русалиите. За целта мъжете трябва да са здрави, издържливи физически, да притежават качества като доброта, честност, да умеят да пазят тайна, както и да са добри танцьори. Стана ли ви интересно?
Народа казва, че те  са способни да носят плодородие, да лекуват болести и да гонят демони. И като се замисля звучи като приказка, но това  не е само моята приказка, това е нашата приказка- приказката, разказвана и съхранена от дедите и земята ни.

Русалии. 

Отдавна  ме викат да пиша за тях. Затварям очи и виждам. Когато те повеждат в тъмата по горската пътека, към тайни поляни, където да играят росалийски (наричани още розалийски) хора, където ритъма на тъпана и гайдата повеждат росалията към силата, която го "вика" Отгоре, където звънчето на ватафина отмерва всеки удар до пречистването да душата на болния.

Лечение, сила, дар и помощ свише...докосване от Духа. Не знаеш нито какво ще правят, нито отде иде силата им, а не е и необходимо. В обредите винаги има скрата тайна, нещо което едновремено те плаши и привлича. Това е онзи глас, който когато веднъж те повикане можеш да останеш настрана и да казваш, че не си видял или не си разбрал. Нашата си традиция по необикновен начин говори за живата магия на Земята ни на нас самите, като носители на това древно знание.

И както се прави със знанието, то се пази и не се дава на всеки. Този, който го е получил е преминал изпитания на суров учител или силата са му предадени по кръв. Има и друг път в по-редки случаи му се "дава свише". Защо е така? Ами то моженето, лечителството не е за всеки. Нужна са мъдрост, любов и вяра да имаш, трябва ти сила да го "носиш" туй "можене". Нали знаете, че знанието е преди всичко отговорност. Затова, нужно е много повече от желание или интерес, затова това знание е не е явно, то е невидимо, сакрално.

От този ден посветения поема отговорността да пази и използва наученото само с добри намерения и цели. Ритуалите на русалиите лечители са още един забравен бисер на традиционната ни духовната сила и познание. Въпреки това ми става хубаво, когато откривам колко са богати земите ни, колко много магия ни са дава...ей така от извора. Тук. Сега. Дали ще са събори, празници, ритуали и обреди или просто песен и танц- имаме ги. Затова пиша, за да повярваме, да се открием, да видим силата и да полеем отново корена си с вярата в нас самите.

Да не нагазиш в извора...?

Русалска неделя - седмица е или точно 51 дни след Великден. Вярва се, че това е времето на самодивите и русалиите. Това е тяхната седмица- и нима очаквате друго да се случва на празника, освен да се пеят песни и да се играят хорà? Ритъмът, музиката, танцът започват там, където свършват думите. Те са сякаш извън времето, извън пространството, извън човека. Това е времето, в който Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Винаги съм го знаела и днес притихнала отново го споделям. Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Това е част от мистерията на лечителските ритуали на Русалиите.
Защото пиша за това, защо точно днес? Ами  ще ви кажа, въпреки че повечето от вас се досещат...за Слънцестоенето, за Еньов ден, за най-дългия ден в годината и за силата на билките, събрини този мецес.... Наистина ни се дава при това с пълни шепи, да бъдем здрави, да се пречистим, като се свържем с природата, традицията и духа си.


Самодивите и русалиите идват в човешкия свят по Спасовден (Възнесение Господне) и носят плодородие на нивите. От уважение и страхопочитание през тази седмица старите хора спазват различни забрани: да не работят, да не спят през деня и особено да не ходят сами из горите и полята. Ако случайно попаднат на русалиите, ако нагазят в техните извори, трапези или хорища (места, на които се играе хоро), ще бъдат наказани със страшната русалска болест. Болните от нея получават припадъци, залиняват и често умират.
Отбелязвам, че и самодивите и русалиите са двойствени същества. Както всяко нещо в нашия дуален свят. Те носят знание и мъдрост
 на хората, но защо трябва да внимаваме да Не нагазиш в извора на русалиите”?  Като всеки извор и тук той е свързан с темата за скритото познание. Водача- ватафин решава на кого да се довери, защото е най-опитният. И естествено и тук (в придобиването на познаниетовинаги има изпитание и съответно награда или наказание. И в приказките и притчите и в ритуалите се говори за едно. Този, който получил знание е важно да го ползва за благото на другите. Изборът на русалия е изпит за физическата, психическата и личната сила за избраните мъже. Магическите същества на земите ни са духове лечители, учители, приятели. Носят, отдават, приемат, обогатяват. Те могат да помагат и да лекуват, но могат и жестоко да отмъщават на онези, които ги разгневят. Затова е нужно като росалия да си овладял личната си сила и връзката си с тях, за да встъпиш чист в магията и да имаш правото да я използваш. В това се състои и важна част от обучението, през което преминават мъжете. Това е и причината винаги подхождам с уважение към ритуалите и церемониите, защото нещо в мен се обръща и трепва, като чуя думата Внимавай. Бъдете тихи, наблюдателни и не ходете сами в тъмни гори и зелени поляни, да не се натъкнете на хорище, трапеза или извор на русалии, та да не разгневите духовете. но това е само тази пнеделя...русалийската.

Обред, церемонния и лечение

Ритуалите на русалиите се изпълняват под формата на игри и са характерни само за Северна България. Обредните лица изпълняват няколко функции. От една страна, русалиите обикалят селата и играят за здраве и плодородие, по подобие на кукерите или лазарките. От друга страна се борят с демонични същества: ако в някоя къща се е заселил таласъм, те имат силата да го прогонят. Най-забележителни обаче са лечителските ритуали, които изпълняват мъжете-русалии. Те се движат на групи от нечетен брой хора, най-често седем, и имат главатар, наречен ватафин. Именно той владее тайното знание и въвежда в него и останалите. Ватафинът подбира внимателно хората за своята дружина: те трябва да са здрави и издръжливи, да са танцьори, да умеят да пазят тайна, да са добри и честни. Тези качества са им нужни, за да се справят с изпълнението на лечителския ритуал, който не е по силите на всеки. За да бъдат посветени, русалиите първо се обучават, после постят определено време, полагат клетва и минават през специална церемония, която им дава право да упражняват „лечението”. Обикновено той се предава от баща на син в няколко определени семейства и се крие старателно от външни очи.
Докато трае Русалската седмица, русалиите са непрекъснато заедно, те не нощуват в домовете си, не говорят с никого, не се кръстят и вода не газят. Всички тези забрани са знаци за особеното, гранично състояние, в което се намират – между човешкия свят и отвъдното. Именно в тази „гранична зона” те могат да се срещнат със съществата, предизвикали болестта и да ги победят, за да излекуват пострадалия. Макар да са с обичайното си всекидневно облекло, мъжете носят някои атрибути, които ги доближават до древните лечители, например от Сибир-шаманите: държат специални шарени тояги, в които са скрити самодивски билки, калпаците им са окичени със същите билки, а по краката и тоягите им има метални пластинки и звънчета, отмерващи всяко тяхно движение. Имат и знаме от бял ленен плат: в краищата му се зашиват пак магически билки и се осветява със специален ритуал. Други важни атрибути за лечението са гърне с вода и билки и паница с оцет и чесън, които се носят от водача. Както и при други ритуали, музиката има важна роля, за да се осъществи контакта с „отвъдния” свят. Русалиите винаги се придружават от тъпанджия и свирач на кавал, гайда или свирка.

Ритуалът за лечение 
Ритуалът за лечение протича по следния начин – болният ляга на земята върху черга, а до него се поставя гърнето с билките. Русалиите започват да танцуват в кръг около болника, а ватафинът със знамето и паницата в ръце остава извън кръга и ръководи останалите. Отначало темпото е по-бавно, после се забързва и играта на мъжете става по-буйна. Според разказите на самите участници, те изпадат в особено състояние, наричат го захласване. По знак на водача си вдигат болния заедно с чергата и го раздрусват, после го прескачат, а ватафинът го разтрива с оцета от паницата, дава му да пие от нея и го ръси с вода от гърнето. Тогава музикантите засвирват специалната русалска мелодия Флоричѝката, която бележи кулминацията на ритуала. Ватафинът удря с тоягата си гърнето и то се пръсва на парчета, като измокря присъстващите с чудодейната вода. В този миг болният трябва да скочи на крака и да побегне – смята се, че вече е оздравял. Побягват и русалиите, с изключение на един или двама, които припадат, сякаш болестта се е пренесла върху тях. Останалите се връщат и се заемат бързо да ги свестят, защото се смята, че ако се забавят, припадналите изстиват и умират. Изпълняват се същите действия, докато те не дойдат отново в съзнание. Тогава ритуалът приключва. 

Днес русалийските игри вече не могат да се видят в автентичния им вид, но на съборите за народно творчество някои самодейни състави от Северна България показват възстановки на обичая. Той продължава да предизвиква вълнението и любопитството на публиката и да поставя въпроси, на които науката досега не успява да отговори.

Затова пиша, за да помним, съхраним и преродим знанието за нас самите, за връзката ни със силите на Небето и Земята, като човеци, лечители и мъдреци. Честит празник, Честита русалийска седмица. Берете билки, гледайте изгрева и чуйте песента на корена. Мен ще ме откриете или да пиша или да бера цветя и билки. Ще взема и дружки- та да не съм сама в гората- все пак трябва да внимавам.  

Източник:
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236945/rusalii-i-kalushari-shamani-i-lechiteli
По материали на Вихра Баева.

петък, 15 януари 2016 г.

Да изживееш Сурва

Сурва-Зурва-Зурван
Българският култ към Слънцето
Една кратка и истинска история с кукери, която пожелавам на всеки четящ блога ми. Хайде, да ви е честита новата година. Материалът е от преди няколко години, но винаги ще остане актуален. Весело да ви е четенето и годината здрава и пълна. Амин.


Да изживееш Сурва!

Българска сурвакарска група снимка за списание National Geographic

Януари месец в земите ни статират куп празници посветени на слънцето, един от които е зурван, сурван, или Сурва. В град Перник (околията на равно софийско поле) се събират групи кукери от цялата страна и от света. Тези дни (на празника фестивал Сурва в Перник най-често 13-14 януари) аз естествено съм на линия с фотоапарат, увита с шалове, шапки и дебели дрехи, че студа щипе. Вмъквам се между кукерските групи и снимам, дивя се на маските и слушам приказките на чановете. Всяка група има свой ритъм, свой звук. Вълшебството ме чЕка.

Кукери от Словения
Залисана в чуването виждам насреща кукери, които не мога да разбера какви са баш. Защо? Защото имаха мъхове, цветя и храсти по главите си и приличаха на нещо познато, но всъщност не бяха. Тогава отидОх по-близо до тях, любопитна като котка...Оглеждам ги отблизо безстрашна, въртя се като вретено в празен чувал.
Предупреждавам Ви да знаете, ако попаднете в близост до магията, си го отнасяте.
Кукер от Швейцария

Та, гледам ги слушам ги. Дивя им се. Незнайно как единият от кукерите привлече погледа ми. Втренчих взор. Естествено, когато обърнеш внимание на нещо, неизменно и то го прави. Кукерът ме забеляза, очевидно го бях заинтигувала. Той приближаваше бавно към мен. Настъпи пълна тишина въпреки цялата глъчка от детски смях, чанове и суетнята на народа. За миг загубих външното си чуване. Станах само очи...
Кукерът прилбижаваше към мен. Вече нямах съмнения в това, кого гледа. Никакви. Гледахме се право в очите. Аз го търсех под маската, човек ли е що е, а той мен виждаше скрита под шапката. Сякаш четеше в душата ми. Тишината продължи да ехти. Загубих представа и за разстоянието по между ни.
В този момент кукерът нададе силнен вик, докато се осъзная, замахна с пръта си, който носеше като важен атрибут и ме удари силно по бедрото. Усетих обождане на много места. Да ви кажа хич не ме жалИ. Извиках яростно, по-скоро от уплаха. Подскочих като опарена. Какво стана? Не разбрах. Обърках се, обърка ме. А човекът с маската се обърна и тръгна с групата напред, следвайки неотклонно ритъма си. Аз гледах и не вярвах на очите. Усещах и набоденото си Д. В главата ми се въртеше мисълта: "Та, та той ме удари. С какво ме удари, защо?" Останах и без думи, не разбрах нищо, просто наблюдвах и потривах с ръка ободеното си дупе.
Нали ви казах, който се взира в магията и тя се взира в него...;-)


Кукери от Сардиния, Италия.

Гледах след него, тогава той се обърна повдигна маската си леко нагоре и се усмихна широко. Млад мъж, брада, мустаци и весели очи. Говореше полски. "Ето защо не съм ви виждала" - си рекох. Не сте от тук. Но защо ме удари и с какво? Той разбра какво търся и се върна леко назад, че да разбера. Посочи ми тоягата, на върха на която имаше вързан таралеж. Да, таралеж. Здраво увит на топка около кукерския прът. Онемях. Тогава в мен дойде един смях, дълъг и истински. Започнах да се смея високо, той също. Срещнахме се там- в смехът. Беше прекрасно. Тогава разбрах, ето тук магията дойде, защото бях любопитна и леко непокорна. Но без това, щях да си остана зрител на шоу, а сега вече бях участник- набодена от таралежки прът на кукер от Полша. Та нали за това са ритуалите, не да гледаме, а да участваме.

Върнах се в публиката. Покорна. В този момент
един човек в близост, вероятно наблюдател на случката ми каза "Внимавай,
тези бият. А на тоягите си имат нещо бодливо." "О, да."
Отговорих. "вече знам. Знаете ли какво е това.? Таралеж."Гледах реакцията му. Човекът не рече нищо.Отвори широко очи и придърпа малкото си дете по-близо до себе си.
"Не, не се плашете, боли, но после вече не те е страх."- рекох аз.
Очаквам и тази година да отида при кукерите, отново да ме изплашат и да стоплят със смеха си страховете ми. Да ги стопят.

Пожелавам го на всеки от сърце да изживее Сурва. Заслужава си, защото ако не
бях отишла и влязла между кукерите, нямаше да разбера и частица от магията. Сега
вече знам...ако се взираш в магията и тя се взира в теб и стопява страха ти. Осмели се и ти и
изживей, не консумирай този свят. Той е за преживяване от първо лице, единствено число. Бъди!

В сайта на Сурва /фестивалът/ е поместена информация, че тази
година 2022 ще има отново фестивал в град Перник. Датите са както са обявени 13
и 14 януари. Който иска може да се включи. Определено си заслужава.

Видео за кукерските празници.