Представата на старите българи за
дървото като сакрален символ е много стара. Ние наследниците на това древно
знание имаме възможност да го проучим и съхраним. Често образът на дървото се
явява основна точка, плоскост около която се "върти" случването я на
местен обред, я на разказ за магия и въшебство. Защо дърветата са така силно
застъпени в представата на българина и какво се крие в клоните им, коя птица,
жерав или орел ни гледа зорко отгоре и ни дава знаци по пътя на живота?
Дърветата са онази част от представата
на нашите предци, около която се настаняват както приказни сюжети, така и
лечителски практики. Знахарите, билкарите и лечителите знаят, че дърветата,
като част от майката природа са мъдри водачи, те лекуват, дават сила и даруват
здраве.
Кестенът - Космическото
Дърво.Кестените са магически дървета. Прабългарите в древността , след
опъване на юртата, са ги поставяли под одъра си на 20 см разстояние за
отблъскване на негативни лъчения -служили са ,като енергийна невидима защита.
Кестенът е медиатор между Този и
Другия невидим за очите ни Свят – той ни свързва с душите на прадедите ни,
които ръководят нашите съдбини и тези на нацията ни от Отвъдното. Събирани
всяка есен и поставени в купи, те се превръщат в свят олтар,като съхраняват
дома и стабилизират енергетиката му, пазят със силното си излъчване от нисши
духове и нежелани присъствия … до другата есен, до другия залез на
природата.Имат сила, колкото е времето за завъртане на цикъла от майския цвят
до октомврийския плод.
Лечителя – Петър Димков, този прероден богомилски Врач, раздава от тайното
знание на древните за кестените. В заветите си по народна медицина оставя
напътствия: Да се въртят между пръстите на ръцете, за да са подвижни ставите и
никога да не страдат от артрит. Да се носят в джоба на сакото или панталона,
дори в дамска чанта за изравняване на биополето и съхраняване на аурата. Да се
поставят под възлавницата - 5-6, най-много 10, за спокоен сън – незаменими
успокоители са, помагат и при главоболие. Да се поставят под леглото за справяне
с ишиас, ревматизъм и други ставни болки.
Кестените са акумулатори на
слънце, енергия и живот която раздават цяла година: Бодрост, енергичност,
вътрешна сила, душевен мир и хармония, равновесие и спокойствие.
В митологичните представи на българина гората се възприема като асоциативна
персонификация на неразгаданата женственост. Култът към Богинята - майка и
мистичността на пораждащото начало често се свързват със страха пред
неизвестното и величието на природните стихии. Гората съхранява в себе си
функциите на хтоноса, на чуждото, неусвоеното пространство, а дървото (като
неин градивен елемент) притежава медиативни функции, семантичен еквивалент е на
"дървото на живота" и се отъждествява с християнския кръст. Коренът
осъществява връзка с отвъдното, с подземния свят, със света на мъртвите.
Стволът символизира устоите на окултуреното пространство и утилитарните
характеристики на човешкия бит, а короната на дървото се свързва с древните
представи на българина за космическия ред и организацията на Вселената. Съотнесено
към славянската митологична система, налице са реликтите на култова почит към
бог Троян - покровител на мира, справедливостта и светлината, който надзирава
състоянието на трите свята, подвластни на Световното дърво.
Дърветата като обект на култово почитание
имат своето ярко присъствие в ритуалната обрядност на всеки важен празник в
годишния календар. Те участват във фолклорни обредни практики с предпазващ,
пречистващ, цялостен и уподобявящ характер. Ето и някои от най-почитаните
дървета по нашите земи:
ДЪБ - притежава твърда дървесина
и символизира безсмъртието на човешката душа. Има сакрално присъствие в
обредността на целия Коледно-Новогодишен празничен цикъл - от дъбово дърво е
бъдникът, който гори в огнището на Бъдни Вечер. В християнството е символ на
високите морални добродетели на Христос, на неговата упоритост,
последователност, твърдост и воля. Дъбът е свещено дърво и е възприеман като
биоморфна персонификация на бог Перун, покровител на мълниите. Тояга от дъб
участва в обредните практики, свързани с прогонването на змии от землището.
Жълъдът като плод на дъба символизира съзидателното начало, плодовитостта.
Асоциира се с мъжката сексуалност и възможностите за продължаване на рода.
ДРЯН - във фолклорните представи
на българина той се асоциира с "дървото на живота".
От дрянови пръчки се изработват сурвачките. Тъй като цъфти най-рано от всички
дървета, в някои обредни практики се свързва с младост и свежест. Плодовете на
дряна узряват най-късно и за това в хомеопатичната магия са натоварени със
семантиката на дълговечност и непреходност.
Притежава много твърда дървесина
и присъства в обредните практики на Коледно-Новогодишния празничен цикъл, чието
символно съдържание е насочено към здраве, благоденствие, плодородие и
изобилие.
ЧИМШИР - отличава се с
изключителна твърдост и здравина. Участва в обредни практик
и, свързани с едновременното
почитане на култа към живота и култа към смъртта. В християнската митологична
система се асоциира с трънения венец на Христос - листата са символ на мъченичеството,
а плодовете - на кръвта на Спасителя. Според някои по-древни представи,
чимширът се отъждествява с мъжката сексуалност, а според други източници е
символ на женската зрялост. Дуалистичното настроение в семантиката е характерно
за повечето древни митологични системи, чиято ритуалност е построена на
основата на парадигмата "раждане - живот - смърт".
БЪЗ - притежава амбивалентни
характеристики на съдържанието си и се свързва с дуалистичното обслужване на
взаимоотношенията "добро - зло", "живот - смърт",
"небе - земя", "мъж - жена" и др. Според някои източници,
кръстът, на който бил разпнат Христос, е от бъз. Според по-древни митологични
представи, димът, образуван при горенето на бъз притежавал медиативни функции и
можел да осъществява контакт със силите на отвъдното.
ЯСЕН - етимологичен аналог на
понятието "ясновидство, яснота", притежава изразителни апотропейни
функции и в древността от дървесината му се изготвяли амулети. Според някои
митологични представи, от ясенови клонки се изготвяли стрелите и дръжките на
копията на войните.
ВЪРБА - символ на целомъдрие и
сдържаност. В някои източни култури е символ на пролетта, нежността,
деликатността, любовта и женската сексуалност. В християнската митологична
система символизира мира и замества палмовата клонка по време на празнуването
на Цветница и Лазаровден. Поставени върху пътните врати, върбовите клонки
изпълняват апотропейни функции. Гъвкавостта на клоните символизира младежката
приспособимост и умението на човек да се адаптира към разнородни ситуации.
Върбата е натоварена с амбивалентно съдържание - заради приведените си клонки и
определението "плачеща върба", тя симолизира меланхолията, скръбта,
траура.
ОРЕХ - здравата му и изключително
твърда дървесина е причина символните характеристики на ореха да се свързват с
крепкото здраве, постоянство при следване на целите и твърдост на волята в
моменти на изпитания. Счита се, че сянката на ореха е толкова плътна, че под
дървото е невъзможно да вирее друга растителност, а човек, който заспи под
него, се разболява. Листата на ореха участват във възпоменателни обредни
практики по време на Черешова Задушница, а също и в ритуалността на Спасовден -
с тях се покриват гробовете на близките, за да им пазят сянка в отвъдното.
Според поверието, душите им са в нашия свят 40 дни след Великден. Плодовете са
задължителен култов елемент в ритуалността на целия Коледно - Новогодишен
празничен цикъл. Орехът е фитоморфен култов атрибут в обредността на
Симеоновден (01 септември), когато се поставя началото на Църковната Нова година.
В народните представи светецът е популярен като "Брульо".
Присъствието на орехи на празничната трапеза, както и при правенето на курбан,
винаги се възприема като ритуално пожелание за здраве и благополучие на всички,
с които човек съпреживява радостта от споделянето на храната и свещеността на
събитието.
ЛЕСКА - символ на здраве, мир,
благоденствие, просперитет и влиятелност. Присъствието на леската в култови
ритуали като фитоморфен атрибут се свързва с пораждащото начало, развитието и
духовното усъвършенстване на личността. Клонки от леска заместват успешно
дряновите клонки при изработването на сурвачката. Имат изразително присъствие в
култово-обредни практики за прогонване на змии и влечуги от дворовете и
селскостопанските имоти, съдържащи се в обредния комплекс на Сирни и Месни
Заговезни, Младенци, Благовец и др. Според някои източници, дрянови клончета и
клонки от леска са участвали и при изработването на мартеницата в древността.
БУК - символизира благополучие,
божественост, красота и безсмъртие. Притежава изразителни апотропейни качества
и от дървесината му се изготвяли амулети. В древността букът е възприеман като
"дърво на познанието" - счита се, че качествата му на медиатор са били
ценни за много древни гадатели, а от дървесината му са изработвани
"руни" ( плочки със свещени символи, с помощта на които се извършвали
ритуални гадания).
БОР - символ на домашното огнище
и семейния уют, на трайно щастие, разбирателство и хармонични взаимоотношения.
Вечнозелената корона символизира безсмъртието на човешката душа, силата на
волята, устойчивостта на характера. Двете срещуположни иглички символизират
единството и хармонията между мъжкото и женското начало. Борът и елата са
задължителен атрибут в култово-религиозните празници със семейна насоченост -
Денят на християнското семейство (Въведение Богородично) и в цялостния
Коледно-Новогодишен празничен комплекс. Специално място в обредността е
отредено на боровата шишарка - с нея се свързват представите за плодовитост,
дълголетие, добро физическо здраве, устойчивост и издръжливост.
ЕЛА - смятана е за свещено дърво
- олицетворение на хармонията, реда във Вселената и красивите взаимоотношения в
семейството. В древността е възприемана като "оста на света".
Погледната отгоре, елхата представлява своеобразна проекция на Всемира и
движението на небесните тела. Радиално разположените клони и иглички
олицетворяват хода на времето и Божествената организация на пространството.
Наименованието "ела" ("елха") е етимологичен аналог на
понятието "Юл" или "Йол", с което древните келти
обозначавали деня на зимното слънцестоене. В древността комплексът от обредни
действия, обслужващи култа към зимното слънцестоене, бил познат с наименованието
"Сатурналии" - периодът преминавал под егидата на планетата Сатурн и
знака на козирога. Отсичането на елхата е специфичен акт на извършването на
жертвоприношение, на поднасянето на безкръвна жертва в чест на Боговете.
Украсяването на коледната елха в дома е вид древен магически ритуал, израз на
стремежа към осъществяване на градивна комуникация между жизнената среда и
макрокосмоса, при което дървото притежава функциите на медиатор. Украшенията,
които се поставят върху елхата, притежават прерогативите на дар към Боговете и същевременно
изразяват нашите стремежи и желания. И тъй като настъпването на Новата година е
соларен празник, с който се отбелязва настъпването на Новото Слънце и
Рождество, в коледната украса задължителен атрибут са новите свещи. В
представите на древните хора взаимовръзката между Слънцето, свещта и човешкото
сърце се обозначавала с равностранен триъгълник, символизиращ единството на
небесния, земния и духовния огън. Като израз на завършеност, върху върха на
коледната елха в древността предците ни са поставяли 14-лъчева звезда -
Звездата на Витлеем. Тя е натоварена с дълбоко сакрално съдържание - символ на
Рождество Христово, на реда във Вселената, на хармонията в семейството, на
приемствеността между поколенията, трайността на родовата памет, непреходността
на традицията, на безсмъртието и Вечността. В архетипната символика Звездата на
Витлеем е семантичен аналог на Полярната звезда.
ЛИПА - дървото е било на
изключителна почит в земите на древните славяни, заради меда, който пчелите
приготвяли от цветовете. Символ на свежест, благодат, любов, красота,
женственост, радост и мъдрост. Липови клонки и цветове участват в
култово-обредни практики, посветени на свети Харалампий , свети Прокопий
Пчелар, както и в деня на Преображение Господне, когато се почита т.нар. "Богородица
Пчеларка".
КИПАРИС - притежава амбивалентно
съдържание - символизира жизненост, енергичност и сексуална енергия, но
същевременно с това обслужва религиозния култ към смъртта, хтоноса, подземното
царство. В предхристиянския период много от езическите кумири са били
изработвани от кипарисова дървесина. На по-късен етап от общественото развитие
кипариси се засаждат в християнските гробища като символ на надежда, че
мъртвите ще намерят покой в отвъдното. Изображения на кипариси са поставяни и
върху капаците на ковчезите. Като символ, обслужващ култа към живота, той е
засаждан от двете страни при входните врати на дома - смята се, че притежава
изключителни апотропейни качества и предпазва членовете на семейството от
зловредни влияния и болести.
ЧЕРНИЦА - листата на черницата
най-често се използват като храна на копринената пеперуда. Символ е на здраве,
дълголетие и безсмъртие. Клонки от черница участват в обредно-празничния
комплекс на Бабините дни. Притежават изразителни катартични и апотропейни качества,
поради което се използват за приготвянето на амулети. По нашите земи са
разпространени три вида черници: "morus alba" - бяла , "morus
nigra" - черна и "morus rubra" - червена черница.
ГАБЪР - определян е като
"еднодомно растение" и характеристиките му в ритуалната обрядност са
наситени с амбивалентно съдържание. Тъй като пределната възраст на габъра е в
порядъка на 300-350 години, счита се, че той е олицетворение на сила,
непреходност, трайност и дълговечност. Дървесината на габъра е твърда и жилава и
в древността е използвана за изработването на кобилици.
По текст на Любомира Иванова
Славяните с традиция да се молят на дърветата..
Корени
Руски жени край река Шаршенга се
молят на дърветата.
Козма Пражски в чешката хроника
(XII век) съобщи, че славяните са се молили на дървета в свещени гори. Подобно
наблюдение е направено от немския летописец Хелмголд (XII век), който описва
живота и обичаите на полябийските славяни. Едно от почитанията на дърветата
сред източните славяни, споменато е в ′′ Животът на Константин от Муром ",
а Йоан Златоуст проговори за фактите от съществуването на специални молитви към
дърветата сред славянския народ. Тази практика е добре позната дори днес в
християнството. Хората не са изхвърлили молещите се ритуали от миналото... Боговете
или Бог, независимо в какво вярвате или как, са велики.
(източник на снимка: ig culture _
slavs)
От Matea Vukovi ć Славянски
ритуали