Хляб през три сита минат, с мълчана вода замесен, с билки поръсен
Bulgaria, Folklore, Myths, Legends, Personal development, Family, шевици, курс, народно пеене, народни танци, приказки, фолклор, български,
Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги
Поверия, обичаи и още нещо
Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни
България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.
Светилища и храмове от древността. Свещари
Хляб през три сита минат, с мълчана вода замесен, с билки поръсен
Народните ни празници. Магия и реалност
Част от това писание ще допадне на четящия, друг вероятно не и тихо може да ме заклейми. И двете ме "уреждат" тази година...и двете ще са ми подарък. Този текст ще е различен, той ще е друг. Непознат и това е хубаво. Непознатото плаши, но и развива сетивата и духа, ако следваме личния път на душата си. Просто е. Стига да чуваш.
"Чешмата на щастието" край София снимка: ИнтернетЩе ви поведа на едно магическо пътуване, както винаги и после ще ви изоставя по средата. Защото аз не ви трябвам, нищо, че ме четете, вероятно с интерес. Знайте, че това е само споделян мой опит, но не и извечна истина, не е тайна, нито пък ваша сила, а моя. И в този ред на мисли ми се ще дяволито да ви пусна сами по тайни пътеки и буйни реки и да ви объркам. Ама много да ви объркам. И да стоя и наблюавам как се будите или продължавате да спите кротко, стига да има кой на люлее люлка на съня ви. Е, това няма да съм аз. Разказвачи на истории има, продавачи на илюзии също, особено като иде реч духовно развитие, тайни и стари традиции. Има много хора, които работят на това поле. Някои го правят, за да изразят себе си, да съхранят познание, други пишат, за да станат известни и да говорят по радиото. Аз минах и този път. Дадох и взех много. Който ме е следил и чел тези всичките години, знае и аз разказвах истории, споделях по мъничко мъдрост, работих упорито, за да открия частици истини за древните ни корени.
Затова на въпроса "Къде живее магията?" аз няма да ви отговоря направо. Само ще ви издам още една малка тайна. Търсете първо вътре в бушуващото вътрешно море на вашите води / емоции/ къде има тиня, яд и гордост, къде в морето се е стаила от тъга и къде се намира любовта, кои и къде са вашите чисти желания и истинския цвят на душата. Не ме четете, не ме търсете, не искайте наготово. Моите сили са за мен, вашите за вас. Открийте ги. Използвайте дадените инструменти на българските обреди и бъдете чисти, бъдете себе си.
Както годината започва с очистване, нека така бъде и за вас. Търсете, опитвайте и грешете. Коренът ни няма да се разсърди, нито на мен нито на вас. Вервайте. Защото силата ни иска, но ни иска чисти, умити.
Честити Водици, приятели, пък може да се срещнем на някой таен извор. Ха дано, че да се видим и прегърнем, но този път като търсачи на истината, тихи и смирени пред вътрешната сила на собствената магия и вдъхновение.
Сполайте приятели и на добър път!
Тъкачи на истории
Смело и съвсем отговорно ви казвам, че майсторът, този които изроботва предмет с ръцете си е творец на светове.
Готови ли сте да се гмурнете с мен в дълбините на вещите хора, в дълбините на душата на майстора? Заповядайте.
Ще се радвам да ви преведа през това приключение и да ви запаля за красотата на душата, която всеки носи вътре в себе си.
Старите занаяти в днешно време будят много хора за красотата. В изработените предмети човек съзира и силата на духа на майстора и красотата на самия предмет. Ако се запознаеш по-добре, дет се вика от близо, с даден предмет, направен от майстор, докоснеш го, то той непременно ще ти разкаже някаква история.
Често пъти историята ще е свързани с живота. Ако пък имаш желание и чиста проба любопитство да научиш повече, то ще забележиш нещо необичайно. Ще разбереш, че предметите изработени с ръце, са предмети изработвани и със сърце. Те са "живи" и знаете ли какво- те са способни да ни пренасят през време и протранство, за да научим повече за света, който обитава душата.
Там, където има масторлък, запомнете, никога нищо не е само майсторлък. Никога нищо не е само парче желязо, дарво или кълбо прежда. Тук нещата стоят инак. Онзи инак, който малко хора ще разберат, ама най се...
Тук, за да работиш с ръцете си и да създадеш предмет е необходимо първо да чуваш добре. Ще попитате "Защо пък да чувам?". Ами ей така, да чуваш и виждаш с очите на душата си...да имаш смелостта да го направиш. Това е първото и абсолютно необходимо условие, за да станеш майстор. Всичко друго е техника. Не може да бъдеш майстор в каквото и да е и да нямаш свой почерк и лице.
Много хора мислят, че са майстори само, защото могат да правят добре дадено нещо. Знаете ли, това не е вярно. Колкото и да ви го казват, показват и навират в носа това убеждение, запомнете, то не е вярно. Знаете ли защо? Защото нямаш ли сърце за нещото, то ти не си и няма да бъдеш майстор. НИКОГА. Така е в живота. Не този на известните, масмедиите, на гордостта и лицемерието, а този живот в живия дух, там където душата на човек се изпълва с радост. Там където се създават нови светове и където всеки, докоснал се до сърцето си, може да стане майстор. Другото са приказки за неверници. А щом четете този блог, вярвам вие не сте от тях.
В тези истории, ако имаш уши ще чуеш първо шепот, после музика и накрая цяла симфония- от ударите на чука, от набиването на длетото или монотонното тракане на стана. Заслушайте се в симфонията. Тя идват душата на Майстора. Питате ли се вече кой е Майстора? Ами събуди се, приятелю. Отвори очите си с любопитството на дете, с въображението на творчеството вътре в теб и накрая бъди завладян от Майстора, предай се. "Да се предам ли?" ще попитате. "Ама каu така, на кого да се предам?".
На душата си се предай, читателю, тя е МайсторЪТ, никой друг. Запомни. НИКОЙ ДРУГ.
В целия свят от древни времена тъкането е било дейност осъществявана от жени. Пък може и да запозная с една история от Гвателама и тъкачките на истории отвъд океана. Да отидем на гости в Андите например. Имате още малко търпение.
Българските шевиции
връзката им с Етруските
За облеклото на Блъгарите както го е видял и описал в книгата си
"Европейска Турция", Джеймс Бейкър.
"...Дрехите на женита, а също и на мъжете, да много шарени.
Жените носят облекло с великолепни цветове, особенни за всяко село, което е
пореден признак за силата на Блъгарите да подчинят самоличността за сметка на
общото благо. Селското облекло е много разнообразно и великолепно, но цветовете
са избрани толкова добре че въздействието им е и са приятни за окото. Техните
колани, гривни, е украшенията за главата, които са направени от сребърна смес,
са сложно изработени и много ценени. Предавани са от майка на дъщеря като
семейни ценности. Любопитно е че големите кръгли закопчалки на тези колани -
става дума за пафтите, бележка моя - много наподобяват тези на Етруските, които
са открити в разкопки на старини в Италия. Възможно е това да е някаква
народностна връзка. Напълно естествено е селските жени да следват техните
обичаи от поколение на поколение. Блъгарите - съчинителя смята че Блъгарите са
Азиотски пришълци - са се оженили за Славянските жени, и е доста възможно
древните Етруски да са били от Славянския клон на Арийската раса...."
Две неща тук са много важни за отбелязване, като и двете са
направили силно впечатление на съчинителя.
Женски носии от
колекцията на РИМ Ямбол "Магията на Тракия"
http://yambolmuseum.eu/
Първото е подобието на част от облеклото на Блъгарките -
закопчалките на коланите - с това на Етруските жени.
Второто е че всяко село си е имало свои собствени особенни
цветове, и самоличността на жените, които са изработвали дрехите се е
подчинявала на тази обща за селото особенност.
Т.е. облеклото на всяка една жена е било неповторимо, нямало е
две дрехи - елече, престилка, риза, коланче, чорапи, забрадка и така нататък в
цялото ни Българско поземлище, които да са били ЕДНАКВИ, всяка една е било
различна и неповторима. Но, тези в различните села са имали общи признаци,
които са ги обединявали и това е позволявало на селяните, лесно да се кажат
тази мома или момък от кое село са, а понеже жените са тези, които се местят да
живеят при мъжете си, и от кой род носещия дрехите е.
Може би това е било своево рода, начин за бързо разпознаване -
този от нашето село ли е, от съседното, от по-далено някакво или някакъв
напълно чужд човек - без дори да са го попитали. Както се казва - дрехите го
издали.
Тази особенност в облеклото на Блъгарите - дрехите на селяните
от едно село да споделят общи черти - е използвана от Любомир Милетич, за да
проследи разселването на Блъгарите когато е проучвал Североизточна Блъгария.
Тези негови подробни изследвания той е направил в книгата си "Старото
Българско население в североизточна България".
"Да започнем с легендите. Едната разказва как се е появил сокаят в Тревненско: „... с падането на Второто българско царство, Търновското, забягват прокудените царски семейства и се поселяват в затънтените и недостижими за турците селища, гдето, за да запазят живота си, остават като поселници. Тия царски фамилии и приближени са донесли тук и тоя царски накит, от които заимства населението и го поставя в употреба в своя битов живот”. Тази легенда, свързваща произхода на сокая с царските диадеми, според краеведите обяснява желанието на турската власт да бъдат те извадени от употреба в началото на ХІХ век. Как е станало това разказва друга легенда:
„Търновският войвода решил да издигне в Трявна един часовник с кула, като хаир от него, но с условие: да се откажат тревненките от градчето и околията да носят сукаи. Сукаите били прибрани и дадени на войводата, когато сахатът бил изкаран.” Легендата свързва премахването им през 1814 г. с разрешението на Фейзи ага да се построи часовникова кула в Трявна. Но се промъква и подозрението, че с прибирането на сокаите търновският управител прокарал не само една политическа мярка / с богатата си метална украса сокаят принуждавал жената да ходи с високо вдигната глава, което не се харесвало на османската власт/, но и „задоволил своята нумизматична склонност да прибере от сукаите всевъзможните антични пари, които са ги красяли.” Едва ли само това са били причините за забраната да се носи сокай, като се има предвид, че по същото време сокаят е забранен и в Габрово. Според Евгения Лепавцова причините за премахването на сокаите са както религиозни, така и социално-икономически. Приписката на псалтир от 14.02.1814 г. от Габрово показва, че забраната е израз на обществено настроение и отношение на църквата към разкошното облекло като греховна проява. В запазения и непубликуван архив на Етнографския институт с музей при БАН възрастни хора от тревненските колиби са разказвали, че след Освобождението свещениците в Трявна забранявали на колибарките да се черкуват със сокаи, защото «с дългите сокайни кърпи...гасели запалените на пода свещи».
Като причини за насилственото
премахване на сокаите в Габровско, Еленско се посочват както враждебното
отношение на османската власт към разкошното облекло на българите, така и
«безполезното пилеене на пари» при осигуряването на тези накити, които
предизвиквали «завист и лошо подражание». Медно кръжило към 60-те години на ХІХ
век се продавало между 150-200 гроша. Паричките се продавали по 3 гроша/драма.
За един сокай отивали 200-300 гроша само за нанизите пари. Цената на целия
сокай била около 500-800 гроша, тези със сребърни или позлатени кръжила
стрували по-скъпо. С оглед на тази финансова тежест традицията отстъпила,
позволявало се за младата невеста след сватбата да се вземе чужд сокай, но за
Великден трябвало да излезе задължително със свой. Социално-икономическите промени
в края на ХІХ и началото на ХХ век, които налагат по-евтиното и по-удобно
облекло, водят до окончателното отмиране на сокаите и в отдалечените колибарски
селища.
Как е
изглеждал сокаят? Тъй като е излязал от масова употреба в началото на ХІХ век,
до нас са достигнали главно описания, съхранени в спомените на възрасни хора.
На тях се позовават Христо Даскалов и неговият син Богомил Даскалов, оставили
най-пълно описание на тревненския сокай. Ценен документ за този накит са и две
картини, рисувани след Освобождението – „Тревненка” на Иван Попдимитров, от
която е запазено само фотокопие ( картината е изгоряла през 1944 г. при
бомбандировките над София), и „Жена от Боженци” на Ив. Мърквичка, рисувана
вероятно 1896 г.
Сокаят е свързан със сукманената женска носия и е разпространен сред балканското население по северните склонове на Средна Стара планина.
Сбирка от Етнографски музей Етъра- сокайни шевици от България
Познати три типа
сокай: габровски, килифарски и ловешки. Наименованията са на основните селища,
около които е бил носен. Тревненският се отнася към габровсия тип сокай. Той се
е носел някога както в Трявна, така и в околните селища. Макар, че едно от
предположенията за произхода на наименованието „сокай” да е от „сукно”, „суча”,
„сукман” и др. сродни, в научната литература се е утвърдила формата „сокай”.
Сокаят
, който красял главите на омъжените жени, се поставял на главата на булката в
понеделника след сватбата. В по-стари времена това ставало в срядата , а някога
било в първата събота след сватбата , когато било първото излизане от мъжовата
къща и ритуалното разбулване. Рано сутринта, след връщането от чешмата, в
момковата къща снемали булото и слагали на главата на невестата сокая, подарен
й от свекъра. Тази смяна била съпроводена от специален ритуал, споменът за
който вече не е запазен, но до късно останал да битува изразът „ще гласят сокая
на булката” като знак за нещо специално. В поставянето му на главата на булката
не можела да участва жена, чиито родители са починали. Бялата кърпа
/месалът/ булката сама украсявала, като прикрепяла извезана от нея като мома
сокайна шевица. Останалите части били от сокая на свекървата. Ако имали повече
синове и вече били подарили сокая на първата си снаха, свекърът и свекървата
поръчвали при куюмджията да изработи нови части за сокай, като при събирането
на монетите помагали и роднини, близки и познати. Сокаят се носел от омъжената
жена до задомяването на първия син, когато се давал на снахата. Ако жената
имала само момичета или била бездетна, можела да си носи сокая до дълбока
старост. Но според П. Цончев „по-старите жени, народили по няколко деца, са
преставали да носят сокая, както и да се кичат с цветя.” Покривали главата си с
кърпа, която забадали с игла, наричана „бод”.
Сокаят
имал 5 части: кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части,
извити дъговидно, украсени с цветни камъчета. Дълго е 32 см, широко 4 ½ см,
дебело около 1 мм. Изработвало се от тревненските куюмджии. В богатите
тевненски чорбаджийски къщи било позлатено, посребрено, а у по-бедните и
колибарите – медно. При траур металическото кръжило се покривало с везана върху
черно платно сокайна шевица с определени мотиви. Буката е дървена елипсовидна
дъска с отвор, направена от бук, откъдето идва и името й. Пелешките са низи от
тънки сребърни парички – 5-6 върви по 30 см. дълги. Освен пелешки се прикачвали
и висулки, изработени от златарите. Закрепвали се отстрани на скулите и се
наричали „смочета”.
Според
Б. Даскалов сокаи със златни пелешки в Трявна носили в края на ХVІІІ век жените
на чорбаджи Генко и на стария хаджи Кънчо - даскала. Подбрадникът е плътен
наниз от сребърни монети в два реда, прикачени за кръжилото и минаващи под
брадата. Месалът е памучна или конопена кърпа, дълга до 3,50м и широка 0,45м.,
с кенари. Към краищата завършвала със специална шевица /сокайна шевица/ и
ресни.
Даниела Тодорова-ДАБКОВА
Представата на старите българи за
дървото като сакрален символ е много стара. Ние наследниците на това древно
знание имаме възможност да го проучим и съхраним. Често образът на дървото се
явява основна точка, плоскост около която се "върти" случването я на
местен обред, я на разказ за магия и въшебство. Защо дърветата са така силно
застъпени в представата на българина и какво се крие в клоните им, коя птица,
жерав или орел ни гледа зорко отгоре и ни дава знаци по пътя на живота?
Дърветата са онази част от представата
на нашите предци, около която се настаняват както приказни сюжети, така и
лечителски практики. Знахарите, билкарите и лечителите знаят, че дърветата,
като част от майката природа са мъдри водачи, те лекуват, дават сила и даруват
здраве.
Кестенът - Космическото
Дърво.Кестените са магически дървета. Прабългарите в древността , след
опъване на юртата, са ги поставяли под одъра си на 20 см разстояние за
отблъскване на негативни лъчения -служили са ,като енергийна невидима защита.
Кестенът е медиатор между Този и
Другия невидим за очите ни Свят – той ни свързва с душите на прадедите ни,
които ръководят нашите съдбини и тези на нацията ни от Отвъдното. Събирани
всяка есен и поставени в купи, те се превръщат в свят олтар,като съхраняват
дома и стабилизират енергетиката му, пазят със силното си излъчване от нисши
духове и нежелани присъствия … до другата есен, до другия залез на
природата.Имат сила, колкото е времето за завъртане на цикъла от майския цвят
до октомврийския плод.
Лечителя – Петър Димков, този прероден богомилски Врач, раздава от тайното
знание на древните за кестените. В заветите си по народна медицина оставя
напътствия: Да се въртят между пръстите на ръцете, за да са подвижни ставите и
никога да не страдат от артрит. Да се носят в джоба на сакото или панталона,
дори в дамска чанта за изравняване на биополето и съхраняване на аурата. Да се
поставят под възлавницата - 5-6, най-много 10, за спокоен сън – незаменими
успокоители са, помагат и при главоболие. Да се поставят под леглото за справяне
с ишиас, ревматизъм и други ставни болки.
Кестените са акумулатори на
слънце, енергия и живот която раздават цяла година: Бодрост, енергичност,
вътрешна сила, душевен мир и хармония, равновесие и спокойствие.
В митологичните представи на българина гората се възприема като асоциативна
персонификация на неразгаданата женственост. Култът към Богинята - майка и
мистичността на пораждащото начало често се свързват със страха пред
неизвестното и величието на природните стихии. Гората съхранява в себе си
функциите на хтоноса, на чуждото, неусвоеното пространство, а дървото (като
неин градивен елемент) притежава медиативни функции, семантичен еквивалент е на
"дървото на живота" и се отъждествява с християнския кръст. Коренът
осъществява връзка с отвъдното, с подземния свят, със света на мъртвите.
Стволът символизира устоите на окултуреното пространство и утилитарните
характеристики на човешкия бит, а короната на дървото се свързва с древните
представи на българина за космическия ред и организацията на Вселената. Съотнесено
към славянската митологична система, налице са реликтите на култова почит към
бог Троян - покровител на мира, справедливостта и светлината, който надзирава
състоянието на трите свята, подвластни на Световното дърво.
Дърветата като обект на култово почитание
имат своето ярко присъствие в ритуалната обрядност на всеки важен празник в
годишния календар. Те участват във фолклорни обредни практики с предпазващ,
пречистващ, цялостен и уподобявящ характер. Ето и някои от най-почитаните
дървета по нашите земи:
ДЪБ - притежава твърда дървесина
и символизира безсмъртието на човешката душа. Има сакрално присъствие в
обредността на целия Коледно-Новогодишен празничен цикъл - от дъбово дърво е
бъдникът, който гори в огнището на Бъдни Вечер. В християнството е символ на
високите морални добродетели на Христос, на неговата упоритост,
последователност, твърдост и воля. Дъбът е свещено дърво и е възприеман като
биоморфна персонификация на бог Перун, покровител на мълниите. Тояга от дъб
участва в обредните практики, свързани с прогонването на змии от землището.
Жълъдът като плод на дъба символизира съзидателното начало, плодовитостта.
Асоциира се с мъжката сексуалност и възможностите за продължаване на рода.
ДРЯН - във фолклорните представи
на българина той се асоциира с "дървото на живота".
От дрянови пръчки се изработват сурвачките. Тъй като цъфти най-рано от всички
дървета, в някои обредни практики се свързва с младост и свежест. Плодовете на
дряна узряват най-късно и за това в хомеопатичната магия са натоварени със
семантиката на дълговечност и непреходност.
Притежава много твърда дървесина
и присъства в обредните практики на Коледно-Новогодишния празничен цикъл, чието
символно съдържание е насочено към здраве, благоденствие, плодородие и
изобилие.
ЧИМШИР - отличава се с
изключителна твърдост и здравина. Участва в обредни практик
и, свързани с едновременното
почитане на култа към живота и култа към смъртта. В християнската митологична
система се асоциира с трънения венец на Христос - листата са символ на мъченичеството,
а плодовете - на кръвта на Спасителя. Според някои по-древни представи,
чимширът се отъждествява с мъжката сексуалност, а според други източници е
символ на женската зрялост. Дуалистичното настроение в семантиката е характерно
за повечето древни митологични системи, чиято ритуалност е построена на
основата на парадигмата "раждане - живот - смърт".
БЪЗ - притежава амбивалентни
характеристики на съдържанието си и се свързва с дуалистичното обслужване на
взаимоотношенията "добро - зло", "живот - смърт",
"небе - земя", "мъж - жена" и др. Според някои източници,
кръстът, на който бил разпнат Христос, е от бъз. Според по-древни митологични
представи, димът, образуван при горенето на бъз притежавал медиативни функции и
можел да осъществява контакт със силите на отвъдното.
ЯСЕН - етимологичен аналог на
понятието "ясновидство, яснота", притежава изразителни апотропейни
функции и в древността от дървесината му се изготвяли амулети. Според някои
митологични представи, от ясенови клонки се изготвяли стрелите и дръжките на
копията на войните.
ВЪРБА - символ на целомъдрие и
сдържаност. В някои източни култури е символ на пролетта, нежността,
деликатността, любовта и женската сексуалност. В християнската митологична
система символизира мира и замества палмовата клонка по време на празнуването
на Цветница и Лазаровден. Поставени върху пътните врати, върбовите клонки
изпълняват апотропейни функции. Гъвкавостта на клоните символизира младежката
приспособимост и умението на човек да се адаптира към разнородни ситуации.
Върбата е натоварена с амбивалентно съдържание - заради приведените си клонки и
определението "плачеща върба", тя симолизира меланхолията, скръбта,
траура.
ОРЕХ - здравата му и изключително
твърда дървесина е причина символните характеристики на ореха да се свързват с
крепкото здраве, постоянство при следване на целите и твърдост на волята в
моменти на изпитания. Счита се, че сянката на ореха е толкова плътна, че под
дървото е невъзможно да вирее друга растителност, а човек, който заспи под
него, се разболява. Листата на ореха участват във възпоменателни обредни
практики по време на Черешова Задушница, а също и в ритуалността на Спасовден -
с тях се покриват гробовете на близките, за да им пазят сянка в отвъдното.
Според поверието, душите им са в нашия свят 40 дни след Великден. Плодовете са
задължителен култов елемент в ритуалността на целия Коледно - Новогодишен
празничен цикъл. Орехът е фитоморфен култов атрибут в обредността на
Симеоновден (01 септември), когато се поставя началото на Църковната Нова година.
В народните представи светецът е популярен като "Брульо".
Присъствието на орехи на празничната трапеза, както и при правенето на курбан,
винаги се възприема като ритуално пожелание за здраве и благополучие на всички,
с които човек съпреживява радостта от споделянето на храната и свещеността на
събитието.
ЛЕСКА - символ на здраве, мир,
благоденствие, просперитет и влиятелност. Присъствието на леската в култови
ритуали като фитоморфен атрибут се свързва с пораждащото начало, развитието и
духовното усъвършенстване на личността. Клонки от леска заместват успешно
дряновите клонки при изработването на сурвачката. Имат изразително присъствие в
култово-обредни практики за прогонване на змии и влечуги от дворовете и
селскостопанските имоти, съдържащи се в обредния комплекс на Сирни и Месни
Заговезни, Младенци, Благовец и др. Според някои източници, дрянови клончета и
клонки от леска са участвали и при изработването на мартеницата в древността.
БУК - символизира благополучие,
божественост, красота и безсмъртие. Притежава изразителни апотропейни качества
и от дървесината му се изготвяли амулети. В древността букът е възприеман като
"дърво на познанието" - счита се, че качествата му на медиатор са били
ценни за много древни гадатели, а от дървесината му са изработвани
"руни" ( плочки със свещени символи, с помощта на които се извършвали
ритуални гадания).
БОР - символ на домашното огнище
и семейния уют, на трайно щастие, разбирателство и хармонични взаимоотношения.
Вечнозелената корона символизира безсмъртието на човешката душа, силата на
волята, устойчивостта на характера. Двете срещуположни иглички символизират
единството и хармонията между мъжкото и женското начало. Борът и елата са
задължителен атрибут в култово-религиозните празници със семейна насоченост -
Денят на християнското семейство (Въведение Богородично) и в цялостния
Коледно-Новогодишен празничен комплекс. Специално място в обредността е
отредено на боровата шишарка - с нея се свързват представите за плодовитост,
дълголетие, добро физическо здраве, устойчивост и издръжливост.
ЕЛА - смятана е за свещено дърво
- олицетворение на хармонията, реда във Вселената и красивите взаимоотношения в
семейството. В древността е възприемана като "оста на света".
Погледната отгоре, елхата представлява своеобразна проекция на Всемира и
движението на небесните тела. Радиално разположените клони и иглички
олицетворяват хода на времето и Божествената организация на пространството.
Наименованието "ела" ("елха") е етимологичен аналог на
понятието "Юл" или "Йол", с което древните келти
обозначавали деня на зимното слънцестоене. В древността комплексът от обредни
действия, обслужващи култа към зимното слънцестоене, бил познат с наименованието
"Сатурналии" - периодът преминавал под егидата на планетата Сатурн и
знака на козирога. Отсичането на елхата е специфичен акт на извършването на
жертвоприношение, на поднасянето на безкръвна жертва в чест на Боговете.
Украсяването на коледната елха в дома е вид древен магически ритуал, израз на
стремежа към осъществяване на градивна комуникация между жизнената среда и
макрокосмоса, при което дървото притежава функциите на медиатор. Украшенията,
които се поставят върху елхата, притежават прерогативите на дар към Боговете и същевременно
изразяват нашите стремежи и желания. И тъй като настъпването на Новата година е
соларен празник, с който се отбелязва настъпването на Новото Слънце и
Рождество, в коледната украса задължителен атрибут са новите свещи. В
представите на древните хора взаимовръзката между Слънцето, свещта и човешкото
сърце се обозначавала с равностранен триъгълник, символизиращ единството на
небесния, земния и духовния огън. Като израз на завършеност, върху върха на
коледната елха в древността предците ни са поставяли 14-лъчева звезда -
Звездата на Витлеем. Тя е натоварена с дълбоко сакрално съдържание - символ на
Рождество Христово, на реда във Вселената, на хармонията в семейството, на
приемствеността между поколенията, трайността на родовата памет, непреходността
на традицията, на безсмъртието и Вечността. В архетипната символика Звездата на
Витлеем е семантичен аналог на Полярната звезда.
ЛИПА - дървото е било на
изключителна почит в земите на древните славяни, заради меда, който пчелите
приготвяли от цветовете. Символ на свежест, благодат, любов, красота,
женственост, радост и мъдрост. Липови клонки и цветове участват в
култово-обредни практики, посветени на свети Харалампий , свети Прокопий
Пчелар, както и в деня на Преображение Господне, когато се почита т.нар. "Богородица
Пчеларка".
КИПАРИС - притежава амбивалентно
съдържание - символизира жизненост, енергичност и сексуална енергия, но
същевременно с това обслужва религиозния култ към смъртта, хтоноса, подземното
царство. В предхристиянския период много от езическите кумири са били
изработвани от кипарисова дървесина. На по-късен етап от общественото развитие
кипариси се засаждат в християнските гробища като символ на надежда, че
мъртвите ще намерят покой в отвъдното. Изображения на кипариси са поставяни и
върху капаците на ковчезите. Като символ, обслужващ култа към живота, той е
засаждан от двете страни при входните врати на дома - смята се, че притежава
изключителни апотропейни качества и предпазва членовете на семейството от
зловредни влияния и болести.
ЧЕРНИЦА - листата на черницата
най-често се използват като храна на копринената пеперуда. Символ е на здраве,
дълголетие и безсмъртие. Клонки от черница участват в обредно-празничния
комплекс на Бабините дни. Притежават изразителни катартични и апотропейни качества,
поради което се използват за приготвянето на амулети. По нашите земи са
разпространени три вида черници: "morus alba" - бяла , "morus
nigra" - черна и "morus rubra" - червена черница.
ГАБЪР - определян е като
"еднодомно растение" и характеристиките му в ритуалната обрядност са
наситени с амбивалентно съдържание. Тъй като пределната възраст на габъра е в
порядъка на 300-350 години, счита се, че той е олицетворение на сила,
непреходност, трайност и дълговечност. Дървесината на габъра е твърда и жилава и
в древността е използвана за изработването на кобилици.
По текст на Любомира Иванова
Славяните с традиция да се молят на дърветата..
Корени
Руски жени край река Шаршенга се
молят на дърветата.
Козма Пражски в чешката хроника
(XII век) съобщи, че славяните са се молили на дървета в свещени гори. Подобно
наблюдение е направено от немския летописец Хелмголд (XII век), който описва
живота и обичаите на полябийските славяни. Едно от почитанията на дърветата
сред източните славяни, споменато е в ′′ Животът на Константин от Муром ",
а Йоан Златоуст проговори за фактите от съществуването на специални молитви към
дърветата сред славянския народ. Тази практика е добре позната дори днес в
християнството. Хората не са изхвърлили молещите се ритуали от миналото... Боговете
или Бог, независимо в какво вярвате или как, са велики.
(източник на снимка: ig culture _
slavs)
От Matea Vukovi ć Славянски
ритуали