Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

вторник, 8 януари 2013 г.

Народни обичаи и български поверия


Стар е народът ни и древни обичаите ни
Днес в страната ни се чества обичай, който има своето място в обредния календор  на българите.
Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима се нарича. Известен сред народа ни като Зъмски ден – момент, изпълнен с обреди за предпазване от змии.
И на този ден отново откриваме силата на връзката на народа с природата, с животинския и растителния свят.
Денят е посветен не само на труда /както е известен в съвремието ни 1-вият ден от май месец/, но и на условията на труда и неговата безопасност. Навремето да бъдеш на полето, в градината е било нещо съвсем обичайно- там се е намирало работното място на много поколения българи. Затова и празникът е свързан с предпазна магия. Ермия е един от трудовите обичаи, свързани с  домашните производства. Около тази дата в части от страната се изпълняват специални обреди и ритуали за здраве, благоденствие и благополучие и най-вече, за да не бъде ухапан някой от змия или гущер.

В народните представи змиите излизат от своите леговища на Свети Четиридесет мъченици или на Благовещение, а на Йеремия излиза техния цар. В Западна България срещу празника палят огньове, прескачат ги. По време на Йеремия момците палят огньове и шумят с тенекии, произнасяйки заклинания с които да пропъждат опасните гадинки. Жените изработват венчета, с които кичат вратите на къщите си, за да ги предпазят от злини. На този ден младите извършвали и обредно бране на див чесън, тъй като смятали, че той има свойството да пази от лошото. Дивият чесът се нарича още левурда. Имаме и рецепта за готвене с  див чесън.

Ракия и вино от див чесън. Рецепти.

Ето и едно от многобройни заклинания, използвани за прогонване на змиите и гущерите:
"Бегай, бегай, гадурийо,
 ето ти я Еремия,
кье ти мотат червата,
со железно мотоило".
За да пропъдят змиите, някъде затъкват дупките по стените с парцали или тор, запалени от накладения рано сутринта огън.
В някои части на страната на този ден момите ставали рано и събирали утринна роса, а след това я изпивали, за да са здрави и силни. Други пък изминавали косите си с отвара от билки и цветя отново за здраве.
Ирминден е бил важен и за бременни булки и тези, на които скоро им предстои да се задомят. Вярвало се е, че те трябва да изпълнят също специални ритуали в началото на май, за да предпазят рожбите си.
Изработка на подник
Той представлява глинен съд за печене на хляб, подникът заедно и връшникът са били постоянни елементи в традиционната българска къща. Като елемент на материалната култура, те са имали трайно място в бита, а от друга страна са били обект на магически вярвания.
Правенето на подниците започвало рано, преди изгрев слънце на Ирминден. Изработвал се е от жени- или роднини, но най-често съседски жени. Те събират пръст от три ниви, три места, защото се считало, че така подниците стават по-здрави.

Самата направа на подникът е бил своеобразен ритуал. Жените се събирали в нечий двор и беряли треви, но задължително се беряла тревата "лепка", с която се кичели по главите, за да не ги боляло глава през годината.
Пръстта се е изсипвала на една купчинка. В нея се слагало и сламата, наречена ръжанка. В събраната кал се добавяло вряла вода, като накрая сместта се покривала с черга да кабаряса (да омекне).  Интересното тук е, че смесването на калта ставало на самата земя, второто- калта се омесвала с крака, а не с ръце, трето- всички обредни действия на този ден се изпълняват основно от жени.
Обредът продължавал като всяка жена е трябвало да гази за подник. Вярвало се е, че който гази за подник ще бъде предпазен от зло, от ухапвания от змии и гущери. 
В същото това време /докато се гази/се правели редица наричания и се пеели песни- докато се прави сместта. След газенето всяка жена взимала от пръстта и сама оформяла свои подник.
Вярва се, че подникът замесен на този ден имал магическа сила. Хлябът опечен в него, придобива цялата сила на празника- на наричанията, на молитвата, на елементите.

Изпеченият хляб в подника приема от силата на Иермия празника и чрез наричанията и магията на песните,  предпазната му  силата нараствала.

Това е и причина подниците заемат специално място в дома и бита на българина.  

След като подниците са изработени и оформени в кръгли форми кат оплитки тепсии, те не се печали в пещ, както обикновенните глинени съдове. Част от святата вяра на народа ни е свързана и със силата на небесното светило- Слънцето. Затова и подниците били оставяни да се изпекат на Слънцето. Така предметите взимали и от неговата сила и предпазните свойства на подниците ставали още по-големи.
Подници, които съхнат на Слънце. Стара снимка
Клип, посветен на Ирмин ден и изработката на подници.
На места в Южна България, Йеремия се тачи за предпазване от гръм и градушка. Днес именден празнуват носещите имената Ермена, Ерменлина, Ерменко, Тамара, Мая, Майя.
 Честити празник на всички именници.

Лазаровден - ден, разказващ ни стара приказка за магията да се превърнеш в жена.


Лазарки от софийско 1930 г.


Днес макар да честваме Лазаровден и въскресението на Лазар от Христос, според православната църква, то аз ще ви разкажа друга история. Тя е подобна на лазаровата, но в нея не се говори нито за Лазар, нито за Сина на  Бога. В тази история няма чудеса, гръмки думи и чудодейна сила, както пише в една стара свещена книга. 


Не. 
Днес е ден, в който се побира една живяна история. Историята на предците ни.
Православната вяра е българска вяра, но от нови времена. А българите са  древен народ. 
Ние винаги сме почитали Земята като Майчица, Слънцето като Бог, а от своите предци и древен произход сме черпли сила. В ден като днешният, тези силата иде и от небето и от земята към нас - хората. 


Това е ден посветен на женското начало и на връзката ни с Природата, Богинята Майка. Днес празнуваме жената, родителка и пазителка на Живота.

Днешният ден е специален и за млади и за стари. Той е специален не само за живите, но и за тези, които са преминали "отвъд". 

Защо денят е толкова специален, защо е тачен? Защо е ден съботен, защо се празнува преди големия християнски празник Великден? Явно причина има, но за да разберем повече е необходимо да погледнем с други очи на Природата, цветята, на момите, на благословията на това да си Жена.

В българските обичаи празникът се посвещава на женското начало. 


Лазаровден се свързва с циклите на природата през годината и неизменно настъпващата пролет. Но и с още нещо много важно. 

Това е ден, който е бил много специален за всички в общостта и най-вече за момите.  Както зимата кукерите обикалят огъня, а коледарите пеят песни за здраве и берекет, то днес младите момичета имат ден на посвещение. Днес те символичното се превръщат в жени. Денят е ритуален, свят и празничен.

Винаги ми е било много интересно да наблюдавам как се осъществява взаимодействието между поколенията в нашата древна родина. Как и пренасянето на традицията от стари към млади и тази ни свързва с почитане на божественото в нас? 

Чрез реализирането на тази връзка се онагледява предаването на силата от старите към младите, като символ на родовата памет, в коята е стаена и благословията на рода. Да. Днешният ден е ден за благословии. Какво се прави ще ви разкажа накратко, а защо...вече стана ясно.


На Лазаров ден момите са били представяни за първи път в общността в една нова роля- тази на жената. Въвеждането е ставало само с разрешението на бащата. Той е бил онзи, които решава дали щерката е готова за женитба или не. Защо са извежали така момите? Защото след този ден всяко младо момиче, вече може да бъде наречено жена и към него могат да се отправят официално предложения за годеж. Затова благославията на "първия" мъж в живота на девойката, нейния баща, е голяма радост и се празнува и от млади и от стари. След този ден момичето е "свободно" да живее живота си, да избере съпруг и да поема по пътя напред сама. Е сега си представете, че това се сучва на вас самите...е не е ли прекрасен ден?
След като бащата е давал своето разрешение на момичето да е лазарица, т.е. позволил й е да лазарува, тя излиза нагиздена със сватбени премени и венци навън. И там тя не е била сама. На празника се събират всички нови лазарки, както и тези моми за женене, които все още на са сгодени. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, плетяли венци, които после пускали по реката. През това време момците за женене наблюдавали случващото се и не  вземали дейно участие в празника, защото той е момински. Но пък имали възможност да си изберат невеста и в последствие да я поискат за жена.
Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни. В празникът освен всичко друго аз съзирам и един много важен елемент. Чрез въвеждането на момата в кръга на жените се осъщестявал цял ритуал, посветен на божествената природа и почитането на женското начало. В тази си част празникът засяга не само личността, момците или момите, но и цялото битие. Не случайно от този ден лазарките пеят и благославят и животните, и дома и природата, защото точно в този ден младите момичета са тези, които представляват и "свалят" образа на Богинята майка и предават чрез песните и танците си нейната благословия на хората, за новото начало, за плодородие и радост.


Текст на песента


На празника на мегдана лазарките играят ритуално моминско хоро, наречено Буенек. Момите се хващат в редица и не го "заключват" в кръг. На това хоро се позволява да се хванат само девойки, като се нареждат по височина. Най-възрастната е начело и се нарича "боеница" или "боенек".
Интересното в това хоро се случва точно с боеницата. Тя не е облечена като мома, а с мъжка риза. Върху косата си носи мъжки калпак. И тя е тази, която води групата из селото. 
Докато старите жени обличат буенеца, лазарките играят и пеят.:
“Върба има – Върба нема!
Меня майка една има.
Не май дала дет съм щяла,
дет съм щяла и искала,
искала съм – искали ма.
Най май дала надалėку,
надалеку праз три села,
праз три села в читувърту,
при зъл свекър и свекърва…”
Проф. Петър Куцаров,
д-р на историческите науки 

Нещата стават още по интересни, защото заедно с буенека върви и "булка", но тя е по-малко момиче- 8-9 годишно, чиито родители са живи. Булката е облечена в булченска премяна и носи червено невестино було. Лазарките обикалят от къща на къща и отправят своите благопожелания. Песните, които пеят са според мястото, на което отиват и за всяка къща и домакин са различни. Ако даден дом е подминат от лазарките, това е лош знак. Момите не посещават домовете на отхвърлените от общността. Празникът е наситен със символика и много словесна магия, наричане, танци и песни. Вярва се, че  момите, които са лазарували, змея не ги краде, те са защитени. Но за това ще ви разказвам друг път...


"Празникът продължава два дни: малкото лáзари е в събота (Връбница), а на следващия ден е истинското лазари. Датата на празника зависи от Великден, но лáзарито винаги се провежда седмица преди Възкресение Христово.
Бъдете благословени.

Така е било и така ще бъде. Нека да запазим древното българско познание 
Честит Лазаров ден, момичета и скъпи родители ;-). 
Време е! Пролет е! Животът е тук отново! 

Ваша PranaAna.


Мартеницата- силата е в баланса между мъжкото и женското начало

 В началото на месец Март се кичим с бяло и червено. Сучем кончетата на сътворението и наричаме за здраве и радост. Питали ли сте се защо го правим? Защо носим мартеници? 

Стара е културата ни и също толкова древни са нашите обичаи. Знаем, че връзката между мъжкото и женското начало символизира хармонията. 

Двете начала са неизменно свързани, така както човекът е свързан с природата, така както мъжът и жената са свързани в едно. Мартеницата е българският символ на единение и ново начало. Тя ни "говори" с гласа на древното познание едновременно и за хармоничното и за дуалното. 

Символиката на матреницата говори както за баланса, така и за данамиката на две взаимнодопълващи се сили в природата. На пръв поглед както и в Китайската култура и познатите ни ин и ян, между тези две сили -Пижо и Пенда, Бялото и Червеното има напрежение, но те са двете начала, без чийто синхрон и балансиране няма живот. Затова казвам, че силата на мартеницата е в баланса и единението.

История от извора
През Март месец атбелязваме края на зимата и празнуваме началото на земеделската година. В недалечното минало хората са използвали деня за ритуали, които да предпазят дома им от гущери, змии и зли сили. Този ден е бил един от онези дни, в които е нужно да се хармонизираме със себе си, с другите и най-вече с природата.

Знаете ли как изглежда баба Марта според поверията?
Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи. Тя е куца, носи железен бастун и се подпира на него. Баба Марта, първият ден на месец март, заема съществено място в народния календар на българите.
Този ден е свързан с редица вярвания, обичаи, обреди и забрани, имащи за цел да осигурят здраве на хората и домашните животни, добър урожай за земеделските култури и овошки.

Наричат го още Първа Марта, Стара Марта или само Марта. Неизменно той е свързан с пролетното затопляне и възраждането на майката природа. В народния приказен фолклор Баба Марта е своеобразна персонификация на идващата пролет, отъждествявана със самия месец март, представян най-често като капризна, стара жена с непостоянен характер – ту сърдита, ту весела. Не ви ли напомня на нейният характер на непостоянството на жената, на нейната динамична вътрешна природа, на онзи сътворяващ "хаос", от който се раждат вселени?

Червено и бяло

Белия и червения  конец усукани в една нишка в мартеницата символизират самия Живот. Те ни дават идеята за единството на сътворението и силата на двете начала- на мъжкото и женското. Мартеницата е една малка репрезентация в образ на връзката ни с природата, плодородието, новото и пролетта.

При изработка на мартеницата, в която се втъкават наричания за здраве, любов и плодородие е важно да се спази техниката на усукване, защото усукването символизира самата природа и нейните цикли. Както всичко в природата се движи, от най-голямото до най-малкото, то и конецът трябва да се "движи", да е усукан. Защо?

Защото именно тук в усукването се вижда символа на движението на енергията в природата и нейния естествен ход във времето. А както знаем в движението се крие тайната на живота.

Празника е съпроводен естествено от чисто словесни наричания, но и от песни и текстове като този:
"...Пълен клас на нива,
златен мамул на лес,
червено грозде на лоза
и жълта дюла в градина..."

Преданията 
Според преданията Марта е сестра на Голям и Малък Сечко  /Януари и Февруари/ и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и облаци закриват Слънцето. 
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания. Как? Отговорът е с ритуалите, които нашите предци са спазвали.

Ритуалите
Изпълняват се и редица ритуали, с които се цели осигуряването на хубаво време, добра реколта и плодовитост сред животните. В народните вярвания баба Марта е жена своенравна и непостоянна и затова на този ден се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение и умилостивяване. Тук на първо място идва повсеместно разпространената практика на Марта да се изнася нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда, което се окачва на къщата, на плет или на дърво, за да се измоли топло и слънчево време, „да е весела Марта, да не се люти“. 

Някои от обичаите на този ден са свързани с изгонването на злите сили и демони. В миналото стопанката на дома става рано, преди изгрев слънце, изтръсква всички дрехи, постелки и завивки, измита двора, запалва буен огън и простира или закачва червените дрехи и тъкани. Има поверие, че те пазят къщата, за да не влиза в нея злото – бедност и болести. След като огънят остане на жарава, всички – малки и големи, го прескачат до три пъти, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от лошотията и да се предпазят от болести. След това чак стопанката връзва мартеничките на децата и животните. Вярва се, че баба Марта влиза само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари, а ритуалът на първи март е само символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно.

Палене на огън
Ритуалът с огъня се свързва и с гоненето на бълхи, гущери и змии. За тази цел, също се обикаля двора с дрънкане на метални предмети и наричания или пък се обикаля къщата със запален парцал. На места с пушека от дворния огън кадят стаите и стопанските постройки.
Работа с огъня- включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.- оплождане и защита.

Някъде и на Марта (подобно на Трифон Зарезан) се изпълнява ритуалът „заплашване“  на плодни дръвчета, които не раждат. Заплашват ги с брадва, като наричат: „Не го сечи, то ще роди“.


-      На този ден не се дава нищо на заем, за да не излезе берекетът от къщата, но и никой не взима нещо от чужда къща, за да няма нужда и през годината да заеме чуждо.
-       На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
-      На този ден на огъня не слагат „черни“ (опушени) съдове, за да не се разболяват растенията, да не става житото (или царевицата) „главниво“, да няма чернилка по него.
-       Жените не работят с нож и ножица, за да се родят здрави и силни животни.
-    Някъде не се преде, за да няма „куковича прежда“ по житата, но на места е обратно – преде се, за „да предажитата, да растат“, за „да се опредат фиданките“, т.е. да растат и да дадат добър плод житата и плодните дръвчета.
-       Не се плете, не се шие, за да не се дупчи зърното по посевите.
-       Не се тъче, за да не падне гръм, защото блъскането на вàталите наподобява гръмотевицата. Със същата цел някъде на този ден не варят, да не „ври облак“.

Гадания- къде се оставят мартениците и защо?
Според едно поверие мартениците се слагат под камък, за да се гадае – след девет дена се гледа какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки – сполука с едър добитък. Колкото повече са животинките толкова повече придобивки ще получите през годината.
Девойките поставят мартениците си под голям камък и след 24 часа търсят знамения за женитба и жених. Ако намерят червейче, то значи, че ще се омъжат през годината, ако ли не – няма женитба.
Съществува и обичай мартеницата да се оставя в полог, за да се плодят домашните животни, или да се хвърля в река, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода.
Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, за да стане шията грациозна и дълга като на птица.
Ако първият щъркел, който видим през март, не лети, то лятото ще е много мързеливо.
Някъде подшиват долното краище на дрехата с чер конец, за да бъдат зашити устата на змиите.

Връзка на мартеницата с другите празници в годината
Традиционно в българските обичаи с мартеница се украсяват сватбените китки, с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на 6 май – Гергьовден, с мартеница се връзват билките на Еньовден.
Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и щастие и против уроки.
Наричане на Баба Марта за децата
в миналото мартеницата е възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове, днес обичаят символизира само идването на пролетта и разбира се вярата, че всички, които носят мартеници ще са здрави и щастливи през цялата година. Най-въодушевени и радостни естествено са децата, любимците на Баба Марта. Освен веселия глъч и смях, често чуваме от тях следното стихче:
Баба Марта бързала,
мартенички вързала,
на момиче и кокиче,
на момче и на дръвче!
Аз пък ще вържа на теб,
с пожелание за късмет!

Въпреки че, окичването с мартеници се смята за уникална българска традиция, тя присъства и в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.


14 ноември
Свети Апостол Филип или - "мратинче"
 Християнската традиция свързва деня с един от дванадесетте апостоли - Филип. Той заедно с неговата сестра Мариам и брат им Андрей биват заловени и измъчвани в името на Христа. Когато братята били качени на кръста, сестра им се превърнала в пламък, а мястото било разтресено от голямо земетресение. Тази притча иде от новата християнска вяра по нашите земи, но да видим какво са ни завещали дедите..
Да завържеш устата на “душманина”.

В старата вяра денят се свързва основно с обредни предпазни практики изпълнявани от жени. Едната млада, другата стара. Днес започва един опасен за хората цикъл на "Вълчите празници". Обредът е познат основно Северна и Западна България. На този ден се коли черна кокошка или най-хубавото мъжко пиле “мратиче”. Жертвата е в чест на злосторен дух “мратиче”, който мори птиците и злостори на хората. „Не те колим ние, коли те Мратиняка", казва старата жена докато коли животното пред прага или зад вратата. 



Чрез коленето на жертвената черна кокошка, духът се умилостивява, а главата, перата и краката на птицата, се използват за предпазване от болести и лечение през цялата следваща година. Най-често се кадят родилки, бебета, урачасани. Знаем, че в нашата традиция перата от птици имат предпазна магическа сила. На този ден се прави и словесна магия. Докато едната жена-възрастната коли жертвеното пиле, другата я пита “Какво колиш бабо?”, а тя отговаря “Коля мратиняк”. Словестната магия се вярва, че отстранява болестта от птиците. Знаем, също че птиците – основно петелът и неговото кукуригане заран се свързва със вярата на старите българи за пропъждане на нощтни създания, самодиви, калаконджули и др. Когато петелът изкукурига, той оповестява деня и силата на светлината и разваля всички магии. Затова този ден има и множество препоръки и забрани. Жените не предат и усукват вълна, не вършат домакинска работят, отбягва се работа и с остри предмети и сечива. Не се секат дърва, не се мие и пере. Жените връзват на ножиците и ножовете червен конец и бродират по полите на ризите си червени шевици. Така символично затварят устата на “душманина”. Днес не се шие нищо за мъжете, за да бъдат те предпазени. Не се препоръчва и консумация на брака, не се вади сирене и масло.
Ще споделя нещо от личен опит...зашийте си червен конец на полите и завържете нажица с червен конец у вас, после седнете и усетете силата на предпазната магия българска. Може да споделите в страницата ни ...как сте се чувствали. Аз ще си мълча...очаквам ви на https://www.facebook.com/KANATITZA.NGO/
Свети Димитър- светецът от брадата на когото се сипе сняг. Днес започва зимата.




В народните представи именно от деня на Свети Димитър (26 октомври) започва зимата.
Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.
Според легендите свети Димитър е покровител на зимата. Той препуска на червен кон и води след себе си студовете. В народната традиция Димитровден се смята за начало на зимния период в годишния календарен цикъл. Свети Димитър е покровител на зимата, студа и снега, затова на 26 октомври приключват работа пастири, ратаи и работници, наети в началото на летния сезон, затова на места в страната наричат празника Разпус.
На този ден се правят и пазарлъците за работниците за следващите шест месеца до Гергьовден. Интересното е, че при наемането на ратай се давали освен определена сума пари, дрехи и цървули за всеки месец.

Българина без хора и музика, без празник не е можел да издържа дълго. Затова и краят на селскостопанските дейности (днес) се отбелязва със събори, песни и хора.

Наричат Св. Димитър Мироточиви, понеже като го посекли с меч, от тялото му потекло чудотворно миро. Добре познатите икони на Св. Димитър много си приличат с тези на Св. Георги, когото народът смята за негов брат. Разликата е в това, че Св. Димитър е на червен кон и с копието си убива военачалника Лий, а Св. Георги убива змея.

И така светецът, от брадата на който се сипе сняг, довежда зимата – това става с много веселие и отрупани с блага трапези. Димитровденската трапеза е богата на месо. Задължителните ястия, които трябва да присъстват на празника, са: курбан от овче месо, яхния от петел и пита с ябълки. След като се е погрижил за изхранването на живите, българинът прави нужното, за да са спокойни душите на онези, които не са между нас. Затова преди Димитровден почистваме гробовете на починалите си близки, раздаваме жито и хляб и се прави голяма задушница.

След празника пък почват тъй наречените миши дни – това става на 27 октомври – денят на Св. Нестор. За да не „косят“ мишките с острите си зъби дрехите и посевите, жените не докосват остри предмети - не шият, не плетат. Мъжете пък не гребат жито от хамбара и не ронят и зрънце от царевицата.

Димитровден се характеризира с обредното полазване гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезене, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момченца, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна.
На Димитровден стопаните гледат дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи.

Честит празник- Димитровден. Бъдете честити българи.

Ако искате да научите повече за трядиционните български ястия, приготвяни за празниците по българския календар, моля посетете страницата раздела: 
ВкусНа Магия








Гергьовден Е!

Днес е денят на св. Георги - покровител на овчарите и стадата. Заедно с Великден този ден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).
Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.

   Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.



   Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.
   Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.
   След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.
   Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.


Младите жени и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все тревици против "лоши очи" и с тях свиват венци, същите, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца.

   Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.
   Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга....и...т.н., като посрещат гости в домовете си.

През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината. 

На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в "лява вода" - там където реката завива на ляво, за да се излекуват.


 Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон),  той възстановява хармонията на битието. В това отношение св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища.
   В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.
   Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си. Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живог и изобилие. Тематиката на някои от тъжовните песни, които се изпълняват на празника, дава възможност да оценим действителната стойност на тази жертва; а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид "засяване" с плодовитост. Така жертвата става предпоставка за бъдещото раждане.
   С идеята за преход към новата скотовъдна година са и останалите обичаи, защото според нашата традиция природното и социалното трябва да са в успоредно развитие. Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки - това са практики със соционормативн характер. Първите две са от инициален  тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата  ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.
к.ф.н .Томислав Дяков "Празници и вярвания на българите"


Дядо Великден
 “Но ти не се бой, рекъл дядото, дръж червеното яйце в ръката си!”


Някой чувал ли е приказката за дядо Великден? Търсейки информация за празника тази история сама ме откри. И поради факта, че съвсем българска, както и заради това, че е свързана с днешния светъл ден - аз ще ви я разкажа сега. Весел и светъл да е денят ви.
В една старинна легенда се разказва, че преди много години, когато Бог ходел по земята сред хората и ги лекувал, имало едно царство, в което живеел зъл магьосник. Заключил той Водата и Слънцето в една дълбока пещера с девет катинара. Минали много години. Народът работел от сутрин до здрач, но земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животните измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в малки тъмни къщурки, обрасли с бурени, с които се хранели… Те забравили своите традиции и толкова много се озлобили, че постоянно враждували помежду си.
В една схлупена къщурка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица – момиченце и момченце. Злият магьосник бил отвел майката насила в своите палати, за да му слугува. Тежка била зимата, мраз и студ сковавали земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета. Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с червена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал у дома, децата били заспали и той сложил червеното яйце до главичките им, та като се събудят сутринта първо него да видят. Легнал си и той.
През нощта на сън при него дошъл един белобрад старец и го предупредил, че на другия ден в къщата му ще дойде Злият магьосник, за да вземе и двете му дечица. “Но ти не се бой, рекъл дядото, дръж червеното яйце в ръката си!” Казал му това и изчезнал. Този белобрад старец бил дядо Великден.
На другия ден в каляска, впрегната с триглав змей, с гръм и трясък пристигнал магьосникът и спрял пред къщурката. Ужасил се бащата и силно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка. Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на добрия дядо Великден. Грабнал яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си. Тоз час цялата земя се огряла с ярка светлина. От тази светлина магьосникът ослепял. В същия миг силата му се загубила и той се превърнал в малък черен бръмбар.
Хората разбили катинарите и освободили Слънцето и Водата. Небесното светило се издигнало високо и огряло цялата земя. Водата се спуснала от планината, весело забълбукала и заляла гората, полята и нивите. Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала за нов живот.
Оттогава хората посветили този ден на дядо Великден. Боядисват в червено яйцата и празнуват възкръсналата природа.

Според поверието, минути преди настъпването на Великден всяка отправена молитва за любовно щастие се сбъдва.
Според старите хора, дете, което се роди през Страстната седмица или на самия Великден, ще се радва на крепко здраве и голям късмет.
В нощта срещу Великден не бива да се вдига врява. Старите хора вярват, че ако сте твърде гръмогласни и вдигате шум в нощта срещу Възкресение Христово, рискувате да си навлечете гнева на злите сили и да привлечете в дома си лоши енергии.
Вярва се, че светената вода взета от чърквата на Велика сряда лекува всички болести.
Великден се празнува не три дни, както повечето от нас си мислят, а цели седем. Тези дни са известни като Светлата седмица.
Вярва се, че ако минути преди настъпването на Великден отправиш молба с думите: "Възкресение Христово! Изпрати ми мъж, който да ми донесе много щастие!", желанието ще се сбъдне. На сутринта излизаш на улицата и първото име, което чуеш, ще е на бъдещият ти съпруг.
Ако се подстрижеш на Велики петък, ще имаш спокойна година и ще забравиш що е то главоболие. Но пък баба ми казваше точно обратното.
На Велики петък не се перат чаршафи, защото можеш за сънуваш кошмари. Не се готви, не се пие, а някои дето постят не се хранят на този ден.
На Великден трябва да си облечен в нови дрехи. Това ще ти подсигури успех и късмет през цялата година.
Набраният на Великден здравец носи здраве и дълголетие на притежателя си. Старите хора вярват, че именно на този ден растението притежава магически сили и лекува всякакви болести.
Съществува поверие, че ако жените, които дълго време се мъчели да забременеят, преспят с червено яйце в пазвата си на Великден, догодина ще се радват на рожба.
В някои краища на страната е било прието да се запазват черупките от великденските яйца. Вярва се, че те имат магически сили. Затова хората ги запазвали и използвали при баене против уроки. Бабите ги стривали на прах, който използвали при лечение на различни болести.
Първото боядисано яйце за Великден трябва да е червено. С него се прави кръстен знак върху челото на най-малкия, а на останалите се мажат бузите. След това се поставя пред иконата в дома и след една година, на Велики четвъртък, се изнася в двора и се счупва. Ако е пълно, значи ще има берекет и здраве в дома, ако е празно – тогава хората трябва да очакват трудна година.
Весели празници!

Честит Великден, приятели. Христос въскресе!


Цветница- да празнуваме цвета на пролетта

След лазаруването момите очакват с нетърпение следващия ден- Цветница. Този ден те отново са в центъра на празника.
Цветница се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч. Като обредност празникът е отново посветен на посвещаването на момите в женската сила, защото след този ден официално към тях могат да се отправят предложения за женитба.
На Цветница се прави така нареченият обред "кумичене". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.  Вечерта за първи път по време на великденските пости се играе сключено хоро, т.е. затворено като окръжност, което символизира съчетаването на мъжката и женската енергия.
На Цветница не изхвърляйте миналогодишните върбови клонки, преди да донесете нови от църквата. Вярва се, че на този ден се разпускат душите на мъртвите. Затова още преди изгрев слънце жените преливат гробовете, забиват върбови клончета до паметниците и запалват плявата, за да се сгреят мъртвите. Така се измолва тяхната благословия.
Честит празник на всички цветя, дръвчета и цъфнали храсти...







Пролетта при народа ни идва с няколко празника- Баба Марта, Младенци и Благовец. В непосредствена връзка с пролетното равноденствие и първото полетно новолуние е и Великден, който е винаги във времето от 4 април до 8 май. И отново на границата между сезоните се появява вярата в свръхестествените и демоничните сили на плодородието и вегетацията


Благовец

На Благовец към земите ни тръгват от отвъдните си селения самодивите. Започват да кукат кукувиците, съобщават за далечните гостенки. Вярва се, че както те свари първото кукане, (сит и с пари в джоба), така ще ти върви през цялото лято, на ситост, имане или точно обратното. 
Мечката се събужда от зимния си сън. В приказките тя много често е превъплащение на змея.
Излизат змиите. А Стопанинът на дома най-често е змия. 
И змията, и мечката и кукувицата са свързани със света на хтоноса и подземията. От тях е добре да се предпази човек с различни магически действия- палене на огньове, чукане с железа и теникии и др. Забранява се на момите да ходят рано за вода, да не срещат самодиви.

Благовец или Благовещение
Благословията на небето (духа) към земята (материята)
Днес природата се буди, от гората излизат мечките, за да се окъпят в реките. След тях водите стават лековити и хората могат вече да влизт в тях.
Из под дърветата излизат змиите, които само на този ден не хапят, а напротив даряват човека с лек за всяка болест. Първото пролазване на змиите е лековито и болните ги чакат, оставят дрехите си да ги пролази змия и се надяват да оздравеят. Казват дори, че изваждат големи богатства от земята от радост, че се е затоплила. Затова мнозина ходят рано на Благовец по поля и планини – дано срещнат царицата на змиите да остави на халището пред себе си от безценните камъни, които носи под езика си. Трябва само човек да не се уплаши, да познае царицата с множеството змийчета след нея, да постеле халището и да се надява, че ще го дари с богатство.
Извършва се ритуално пъдене на змии с викове и заклинания "Бягайте змии и гущери, днеска е Благовец!", съпроводено с дрънчене и удряне на желязо, от което те се страхуват, палене на говежди тор по ъглите на двора.

Вярва се, че когато архангел Гавраил слязъл при Мария, небето се отворило. Затова много хора очакват да видят чудото отново в нощта преди Благовец и да си пожелаят богатство и късмет.  От горите излизат диви самодиви и започват своя пролетен танц на продородието, посветено на женското начало. В нощта срещу Благовец там, където има заровено имане, се появява син пламък или огънче просветва три пъти. Смята се, че това са духовете на умрелите собственици, които приживе са заровили имането на тайно място. Затова и иманярите през тази нощ са в особено напрежение.
В този ден знахарите ловят змии, убиват ги и засаждат в главите им семена от босилек. Когато босилекът порасне, от малките му бледорозови цветове се прави магия за омайна любов.
Против лоши очи на забрадка или на коланче се прави възел, който остава завързан през цялата година.
Днес можем да пеем благовешки песни, за да ни благословят, можем да изчистим дома си рано сутринта, да се нахраним обилно, да имаме пара в джоба , та ако те закука кукувица, да си сит и с пълни джобове. Днес българите славим вестта за зачатието на Мария (отправяме своите намерения и надежди за продородието на новия природен цикъл- аграрна година). Празникът Благовещение се празнува точно девет месеца преди Рождество Христово, точно толкова колкото е от зачатието до раждането на едно дете.

Каквото правиш през този ден и както премине той, такава ще е цялата година – спокойна или притеснена, весела и празнична или навъсена и сърдита. Затова не дръжте лоши мисли в себе си, бъдете дейни и добронамерени.

На Благовец жените чистят и подреждат къщата, премитат двора, изнасят изработените през зимата дрехи – да ги огледа слънцето и да види колко са работни. Защото слънцето винаги има награда за най-работните.
Събраната смет се изгарят, за да изгорят всичко лошо. Момичетата месят за първи път пита с мед и я раздават на съседи и роднини.
Рано сутринта из селището тръгват девойки и пеят специални благовешки песни.
Благовец се смята за благ ден, в който дори и раните не болят. Затова на малките момичета им дупчат ушите точно на този ден.
Бележат се животните, за да не ги боли.
Празнува се като ден на майката. Оказва се особена състрадателност към сирачета, към бедни и нещастни. Възрастни жени учат момиченцата сирачета как да омесят питата за празника, предават им традицията.
С появата на лястовицата се свалят мартеничките. Според легендата тя бърза да се завърне точно за Благовец и да започне подготовката за Великден.
Жените копаят лехи и садят цветя.
Присаждат се плодните дървета, "за да са благи". Ако на Благовец се посадят тикви, също дини и краставици, те ще са много сладки.
Мъжете отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.
Вечерта всички се събират в дома и очакват, че змията стопанин ще излезе от огнището и ще ги преброи. Когото не намери да преброи, нищо добро не го очаква през годината. й
ЗАБРАНИ
В този ден жените не бива да шият, да плетат или да решат на път косите си. Направят ли го, ще срещат змии и гущери през лятото.
Не се спи до късно. Който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
Който види щъркел за пръв път на Благовец, ще е щастлив. Щъркелът обаче не бива да лежи. Най-добре е да бъде съзрян в полет.
Ако момък или мома най-напред видят лястовица, завързват на три пъти празна кърпа и наричат: "Какъвто ще взема, такъв белег да ми сложиш." Кърпата оставят три дни на покрива, после я развързват и гадаят по това, което намерят вътре. Ако има парцалче – шивач ще е, ако има кал – дюлгерин, ако е хартийка – учен човек, книжовник.
Момите поставят във ваза напъпили лалета. Ако до три дни разцъфнат, ще се омъжат до края на годината.
Момичетата за женене могат да узнаят името на бъдещия си съпруг, като станат рано призори, излязат да хвърлят боклука и чакат, докато чуят първото мъжко име.

Прескачане на огъня на Благовец

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗ
Каквото е времето на Благовец, такова ще е през годината.
Ако денят е ясен, слънчев и топъл, копринените буби ще са здрави и ще има добро плодородие. Ако е дъждовно и облачно, ще боледуват и реколтата ще е слаба.
Ако на Благовец е студено, ще се родят много краставици.
Ако времето е ясно, кошерите ще са добри и годината ще е плодородна.
Ако времето е ветровито, ще бъде така и през цялата година.
Южният вятър вещае добро плодородие, северният – лошо.
На който връх рано на Благовец има мъгла, там през лятото ще бие град.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза

Печена или варена риба, шарена пита, лучник.
Лучникът се прави от две кори тесто, като в средата се нареждат всякакви зеленчуци и, разбира се, голямо количество лук. Вари се супа от прясна коприва. Салатата е от лук, джоджен, магданоз. Казва се, че дойде ли Благовец, хората са се хванали вече за зелено.
Виж рецепта за медна питка:

Плакия риба за Благовец- рецепта




Змия

Народът обича змията и в същото време се страхува от нея. Тя пази домашното огнище и земите. Тя е целителка и може да предпазва от болест и всякаква злина. Но змията е хитро, коварно, носещо смърт същест­во. Надарена е със свръхестествени качества и магическа сила. Господ я наказва все по корем да лази и по дупките да живее, защото е отворила портите на рая, за да влезе дяволът и да изкуши Адам и Ева.
Змиите живеят на края на света или в долния свят в голяма пещера. На Секновение (29 август) те тръгват за своето подземно царство, но преди това са длъжни да се изповядат на своя началник смока какво са вършили през лятото. Змия, ухапала човек или животно, е грешна и земята не я прибира заедно с другите. Тя трябва да се убие или да се остави да умре на студа.
В подземния свят живеят царят и царицата на змиите. Царят има две огромни глави с голям безценен камък. Царицата също има голям безценен камък на главата си.
Змията заема важно място в този свят. Една от тях – огромна и всемогъща – държи земята да не се разпука. Змията е умно и мъдро животноЗнае езика на всички останали животни и може да научи и човека на тази дарба. Познава всички лековити треви и билки. От нея на магии и вълшебства се учат дори вещиците. Хората също могат да се научат на чудеса. Трябва само да намерят царицата или безценния камък, който държи под езика си всяка змия.
Благовец е един от няколкото пролетни дни (Младенци, 9 март, и Йеремия, 1 май), в които човек може да се предпази от змии. Чесънът и леската също са средства за предпазване, затова е добре лятно време да са подръка там, където има опасност от змии. Леската е свещено дърво за змията. Сок от леска, както и листата є лекуват от ухапване. Добре е също да не се произнася името на змията, а да се нарича с табуираните Шаро, Анаста и пр.
Който носи яйца на змия, не го лови куршум. "Ризата" є също е лековита и се носи на пояса. Особена магия крие главата на змия, убита на Благовец, Йеремия или на Гергьовден. Ако в нея се посади босилек, той служи за различни лекове. Може да помогне и да се видят дяволът или други зли сили. По засят боб се гадае за броя на децата в семейството. Вярвало се е, че змийска глава се носи и против болестта гуша.

Лястовица

Лястовицата е символ на светлината. Тя носи вестта за настъпващата пролет. Донася и първата българска мартеница, изпратена от жената на хан Аспарух – Ахинора. Като небесен символ тя е във вражда със земните олицетворения. Казват, че заради хората мрази змията. Лястовиче гнездо в къщата носи щастие и не бива да се разваля. Лястовицата не бива да се убива и да се чупят яйцата є. Пословични са сръчността и майсторството, с които тя строи гнездото си. В народната медицина се използва лечебната сила на лястовичето гнездо, чрез която могат да се развалят и лоши магииКазват, че познава билките. Ако някое от децата є се разболее, тя прелита до пустинята и донася необходимата трева, слага я на очите на малкото и то проглежда.
Ако човек сънува лястовица, това е добре. Ако я улови насън в ръка, означава придобивка.
Легендата разказва, че лястовицата е произлязла от млада невяста, която дълги години говяла (мълчала) пред свекър и свекърва, накрая я помислили за няма и си довели нова булка в къщата. А невястата се помолила на Господ да я превърне в птичка и да литне надалече. Превърнал я Господ в лястовица, излетяла тя през комина и цялата станала черна от саждите. Свекърът є бил наблизо, дръпнал я за престилката, тя се скъсала. От това е и разцепената лястовича опашка.
В средновековната литература веселото чуруликане на лястовицата прославя Бог и изрича божествени слова, показващи на хората пътя към светлината. В този смисъл образът на лястовицата се доближава до образа на славея.  







Да замесим Хляба

Автор: 
Жасмина Бушева-Кацарска

Снегът вали, горещият ми шоколад ухае и ми е толкова коледно! Вдъхнових се днес и душата ми иска да ви разкаже приказка! За старите времена и старата ни вяра. За силата на коледарите и за мъжката енергия. Затова, че на Бъдни вечер земята зачева и за силата на момините краваи.
Някога много отдавна, още преди народът ни да е познавал християнството, по тези земи нощта на Бъдни вечер била свещена и почитана като нощ на тайнство. Тайнството на зачатието и раждането. На Игнажден предците ни изпращали Старото слънце, което умирало и започвал тридневен процес (22, 23, 24 декември) по раждането на Новото слънце. Раждането на Млада Бога. Все още тук-там може да се чуе от стари хора да наричат Бъдни вечер Млада Бога. За да се роди, Новото слънце се мъчело три дни и в магичната нощ на Бъдни вечер се раждало, преродено и силно. След приемане на християнството народът ни започнал да разказва как родилните мъки на Дева Мария започнали на Игнажден и траели до Бъдни вечер, когато тя родила Младенеца. Старото се скрило под новото и продължило да съществува. За този, който има очи да го види и душа да го почувства! Нищо никога не изчезва! Трансформира се и се превръща в основа за Новото.
На Бъдни вечер подът се застила със слама. Върху нея се поставя месал и там се нарежда цялата трапеза. Яде се долу на земята, защото ние и тя сме едно. Стопанката омесва Боговица-обреден хляб. Момите в семейството омесват кравайчета, които ще дарят на своя избраник сред коледарите. Ако пък избраникът им не е сред тях, то на първия ден от Коледа на мегдана се прави наддаване за момините краваи. Избраникът отива при бащата на момата и наддава за нейния кравай. Дава толкова пари колкото бащата поиска и никога не се пазари. На Бъдни вечер момите правят китки от чемшир и треска от бъдника, завързани с червен вълнен конец. Дават ги на коледарите в празничната нощ. Когато Боговицата е опечена и къщата прекадена с тамян, всички се събират около трапезата. Стопанинът разчупва обредния хляб над главата на малко дете, което подскача три пъти. Първият залък от хляба се поставял на високо, за да растат децата, добитъкът и житата нависоко. В днешно време първият залък се поставя пред домашната икона на Богородица. Когато сядат на трапезата всички се поместват от ляво на дясно, за да направят място на починалите близки. Първият залък от всяко ястие се отделя за починалите. От трапезата не се става, а ако това се наложи се става приведен. Ястията са постни и са 7, 9 или 12. След вечеря се гадае по орехи или въглени, а момите и момците отделят първия си залък от обредния хляб и го слагат под възглавницата, за да сънуват бъдещия си избраник. Първият, който кихне на трапезата е късметлията. На него се нарича и обрича първото родено агне или яре през годината. В тази атмосфера на радост, шеги и веселие, след залез слънце, пристигат коледарите. Те имат водач, наречен станиник. Единствен той е женен, знае всички коледарски песни и наричания, както и всички обичаи в селото. Всички останали са млади ергени. Облечени са в яморлуци и носят високи тояги и торбички, в които събират даровете, с които ги даряват стопаните. С тях върви гайдар, а момчетата пеят по двойки. Посещават всяка къща в селището и благославят всеки дом със специални благословии и песни, които за започнали да учат още по Никулден, когато са се събрали в дома на водача си. Пеейки удрят земята с тоягите си , а момите нанизват кравите си на техните пръчки. По този начин силата на чистите и невинни моми и момци се съчетава и се влива в земята. Тоягата е символ на мъжа, а краваят с дупка в средата-на жената. Нанизвайки краваите си на момковите тояги те символно и ритуално представят акта на зачеването. Удряйки по земята с тоягите си, момците вливат тази мощна енергия в земята и тя зачева. Зачева и ражда нов живот.
Колко мъдри са били предците ни! От къде са знаели за тази магична обредност?! Кой ги е научил и кога? Търсете, приятели, търсете надълбоко! В пластовете на историята и духа! Бъдете благословени и светло посрещане на Млада Бога!


На 4 декември се празнува деня на Света Варвара



Във всяка къща се приготвя ястие с много зърна- "До девет тюрлии".



"Бабо Шарко, на ти благо, с благо да си идеш."


Светицата закриля децата от различни болести.

Народът казва “Света Варвара меси, Свети Сава пече, Свети Никола яде.” В някои места на България вярват, че както ти тръгне и мине денят на Св. Варвара, такава ще ти бъде и цялата година нататък.
В празника на св. Варвара у нас се преплитат с християнски и езически традиции. Според житията тя е знатна римска дъщеря, която е осъдена на смърт за това, че е приела християството. Тачат я и православни, и католици.

Според нас в България, тя е сестра на Свети Никола и Свети Сава. Интересното е, че Варвара има сестра, наречена Света Сава, докато името й не е заместено от Светеца Сава. 
Ето и няколко думи и за нея. 
Света Сава е покровителка на чумата. И двете светици сестрици отговарят за болестите и лечението им. 
Така докато Варвара ги "заварява", сестра й Сава ги "разсейва". 

Света Сава също е покровителка на плодовитостта. Ако жена иска да забременее, то утре на Савин ден 05/11/да омеси хляб, което е пресято на обърнато сито, защото така символично се "обръща" и коремът й.
Според предания, когато боговете ходели по земята, двете сестрици ходели една след друга. Първа била Варвара, която носела градушка в ръкава си. След нея идела Сава, която й напомняла "Сбери си сестро ръкава", като така хората ще бъдат предпазени от градушки и бурии.

Българският народ е наричал Света Варвара “Баба Шарка”. Днес има забрана за работа с игри и домашна женска работа. Светицата се счита за покровителка на птиците. Затова жените днес хранят кокошките с варена царевица или жито. Докато кокошките се хранят, стопанката с тънко въженце ги ограждала в символичен кръг. Това са обредни, предпазни дейтвия "Да не се пръскат по чужди дворове кокошкчиците, да не снасят яйцата си другаде."

В западна България пък дружинки от малки момичета, наречени "ваврварки" обикалят селото и пеят обреди песни за здраве и берекет. В дар те получават- брашно, боб, леща, ушав от благодарните домакини.

По стар обичай на този ден се меси питка, намазана с мед. Тя се раздава на хората. След като поемат залъка, те задължително трябва да благословят дома и челядта: “Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!”

Семейството вари боб, а когато варивото омекне, най-малкото дете във фамилията – изважда с лъжица бобчета и ги реди на коляното на всяко от братчетата и сестричетата по три бройки. Децата изяждат зърната направо с уста, без да ги хващат. Бобът символизира шарката.
Смята се, че Света Варвара е покровителка на хората, които умират внезапно без да са успели да се причестят, а в Полша тачат особено празника. Там считат светицата и за покровителка на миньорите.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети/а Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.


В столичната църква „Преображение Господне” в кв. “Лозенец” Денят на Света Варвара се счита за втори храмов празник, тъй като в храма има параклис, посветен на светицата с частица от нейните свети мощи. Мощите са донесени от Киев през 1957 г.


Народни обичаи и български поверия
Архангеловден


На 8 ноември църквата празнува Архангеловден. Имен ден имат: Михаил, Михаела, Ангел, Ангелина, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин и др. Църквата е определила този ден за празник в чест на светите ангели и най-вече на Свети Архистратиг Михаил, когото смята за вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.


Архангеловден е смятан за най-големия есенен празник след Димитровден в църковните и народните традиции на българите. Православната църква определя Свети Михаил като един от седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Според религията той представя Божието слово, носител е на Божиите тайни, лечител на недъзите, просветител на душите и молител и застъпник пред Бога.
Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.
В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. На Свети Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото. Той е покровител на мъртвите, а денят му е свързан с почитта към тях. В съботата преди празника винаги е голяма Задушница, наречена Архангелова.
Във всички епархии на Българската православна църква се отслужват празнични Свети Литургии и водосвети в чест на водача на небесното войнство.
По традиция на Архангеловден българите правят курбан. Обикновено се жертва мъжко животно - овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани "Рангелов" или "Господьов хляб", "Боговица", "Света Петка", "Рангелово блюдо".
На празника не се работи.
Поверия за Архангеловден
Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша.

На Петковден ралото да ти е под стрехата”

“На Петковден ралото да ти е под стрехата”
Днес се меси обреден хляб и три пъти се прекланяме пред Него.
Зимен Петковден е 14 октомври
Днес е ден посветен на Света Петка, почитана в християнската традиция като закрилница на дома. 14-ти октомври е ден посветен на Света Петка- тя е закрилник на семейството и дома. Света Петка е покровителка на дома, децата, трапезата и трудните жени (бременните). Тя следи да се празнува името й във всички петъци и наказва жените, които работят в тези дни. Светицата е наследница на езическата славянска богиня Мокош, покровителка на женското начало, брака, раждаемостта и подземната влага. Близки родственици на Св. Петка са Св. Димитър, неин племенник, и Св. Архангел Михаил.
Петковден се нарежда сред най-големите народни празници, с който се отбелязва началото на зимния празничен цикъл.

От днес насетне стартират и обичаите по българските земи, свързани с избор на годеник/годеница, планират се сватби и годежи. Тези действия всъщност са продиктувани от цикъла на земеделската година- реколтата е прибрана, сеитбата е зъваршила, животните са вече по кошарите, всичко е подготвено за зимата. И иде ред на хората. От днес предците ни са давали “зелена светлина” на избора на младите и на любовта.  С Петковден момците и момите тръгват по седянките, по къщите започват да обикалят сглядници и годежари, започва периодът на женитбите. Днешният ден е като по поръчка свързан основно със силата на женското начало, защото на  този ден се празнуват плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот...лечебната й и сътваряваща сила.

На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.


Вярвания и магически послания

Вярвания и магически послания
В народните ни песни Света Петка притежава свръх сили, защото тя може да прекрачва границата между този и “онзи” свят. Също така се вярва, че тя отваря с ключовете на Богородица райските порти. Друго вярване свързано със светицата е, че заедно със своя Брат Арх. Михаил тя отсъжда греховете на хората и посредничи за изпращането на душите на “ония” свят.  С нейната сестра Света Неделя пък, съвместно строят мост между световете, по който минават само праведните души. Тя подготвя душите за отвъдното.


В семейната традиция светицата опазва дома, защото се свързва с покровителя, с духа му, той е покровител и на рода и негов стопанин. Затова и днес се извършват редица обредни действия- свързани със семейството и рода- месят се хлябове, кади се къщата и др. 

Съществувало вярване, че ръката на Преподобната майка Петка посочвала къде под земята има животворна вода и на кое изворче или кладенец водата е целебна. Ако селото си имало аязмо, всички се събирали там. Правел се общоселски курбани. Клало се е общинско животно – бивол или бял овен. Сядали на обща трапеза. Редно било и по домовете си да занесат по паница от курбана.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешкокурбан чорба, сармички с лозови листа, шкембеястия с празобредни хлябове.
От Петковден започва “мърлянето”, т.е. заплождането на домашните животни.



Интересно е да се отбележи, че днес е ден на който овчерите също празнуват. На Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница. Това е символна практика за заплождането на овцете и даруването на господаря им- овчеря, който може да се приеме като олицетворение на Бога- водач- овчар. В тази връзка в българската народна традиция на жените има издедени ред забрани. Такива са напремер забраната да работят с вълна, докато тече периода на оплождане на домашния добитък, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. След оплождането,  жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък. 

Ако забраната пък бъде нарушени и някой облече дреха направена по време на периода на оплаждане (от днес да Димитровден 26 октомври), са счита че той ще се поболее, Света Петка ще се превърне пред него на змия или съсухнена старица и ще го накаже или може да полудее и да се превърне във вампир. Поглеждайки от този  ъгъл, едва ли някой би посмял на наруши забраната. Това ни говори, че животът на предците ни е следвал естествения ритъм на природата и че нейните жизнени цикли ( свързани с процесите ва зачеване, раждане, плодородие, почивка) са били почитани и вплетени като неизменна част от бита им. 

Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано" представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен. От този ден до димитров ден не трябва д се започва нова работа, защото тя ще бъде неуспешна.

В някои тракийски села денят на света Петка се смятал за женски празник, защото освен всичко друго, светицата била възприемана и като лечителка. Затова тук и обредите имали магически послания. Жените омесвали питки, намазвали ги с мед. Варели и курбан от черен петел или кокошка. Докато птицата се готвела, излизали извън селото, на високо място с изглед „към изгрев слънце", правели бразда, до браздата слагали храна, та като дойдели „болестите и злочинковците" да хапнели и да си ходели по живо по здраво.


И тези 12 дни били изпълнени с много магически действия и заклинания за здраве и плодородие през следващата стопанска година.

На места се провежда съботата преди Петковден Петковденска задушница, за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.

Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.

Предсказания- каквото  евремето днес, такова ще е и на Димитровден и на Архангелов ден. Ако днес грее слънце, та зимата ще е лоша, ако вали ще е добра. 
Пролетта при народа ни идва с няколко празника- Баба Марта, Младенци и Благовец. В непосредствена връзка с пролетното равноденствие и първото полетно новолуние е и Великден, който е винаги във времето от 4 април до 8 май. И отново на границата между сезоните се появява вярата в свръхестествените и демоничните сили на плодородието и вегетацията



Игнажден


Млада Година

Рецепта за домашни игнажденски колачета

Тук ще публикувам информация за българските празници и обичаи- кога, какво и как се прави.
А сега нека отворим стария скрин и да надникнем в него, за да видим какво има оставено там за нас.

Дали е просто съвпадение или едно забравено старо знание шествало по земята преди да се появят съвременните религии?
На днешната дата 20.12 се празнува Игнажден по българската традиция, днес е началото на Коледните празници.
Това е времето на посяване на семето (Благословията на Коледарите на всеки ден, полазаника, гевреците и споделената радост, че светлината на небето отново ще огрее земята) и инициирането на мъжкото начало.
В българските вярвания от Игнажден до Коледа започват "мъките на божията майка" тоест раждането на Слънцето, а Коледарите са тези които инициират (докарват) Слънчевото начало във всеки дом, донасят светлината. От днес до Коледа, те започват да обикалят къщите в селото и да носят със себе си енергията на новото начало. Отново и отново, всяка година. И тъй като раждането е процес, той трае известно време- от днес до коледа, започват така наречените "мръсни дни", а след това в календара се празнува до нова година Рождество Христово, или раждането на новото Слънце, на новата година. Ако запазим знанието стаено в традицията ще можем да се "движим" по законите на Вселената, в която всичко неизменно протича на цикличен принцип. Правейки това ние ще бъдем в синхрон с природата, което може дамо да ни даде повече хармония и сила, защото така ще сме по-близки до силата на природата- на Божията майка или на Вселената. Празникът е тачен от всички древни народи, какъвто сме и ние, защото днес е началото на новия цикъл, с който ще се реализира с идването на Младата година.

Поверията, свързани с празника са много, но най-важен е "ползника". Това е първият човек влязъл в къщата. Той се чака с нетърпение от стопаните на дома и се дарява с хляб,вино, правят му се лични подаръци- ризи, кърпи. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца , кончета …)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време.
Днес не се вземт и дват пари на заем, не се изнася огън и сол от дома.
- На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата.

- На Игнажден стопаните замесват тесто за колаци

Рецепта за Игнажден



От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството
На Игнажден младите момичета гадаят, коя за кого ще се задоми. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото сънува през тази нощ, за него ще се омъжи.

Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да мине по-леко и безболезнено раждането им. Сутринта, преди изгрев слънце, жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а от каденото жито и пепел посипват около къщата. Това се прави за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. А за лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.

Зетьовден 

На днешният ден - първи август, много от нас празнуват началото на лятото и отпуските, въздухът е пълен с приключения, ухание морски бриз и пържена цаца, а старите българи са празнували края му.

Днес е Зетьовден по родопски- наричат го още лих, тежък ден, на него не се чини нищо да се работи домашно, да не ти изгори къщата или вълци да не душат добитъка.  Денят се чества под множество имена Егус, Устина, а места в Странджа планина се нарича Протоягус и се счита за най-горещият ден в годината. Днес стартират и летните богородични пости (до 15-ти август)- приема се, че те (чрез лишенията на тялото) водят дo временна смърт на материята, като така се извършва подготовка за новото раждане (възраждането на духа-живота).

Обредната практика с пост свързваме с култа към Богинята майка и неизменно с почитане енергията на свещеното Женско начало. То от своя страна е циклично и следва естествените природни закони- раждане, смърт (трансформация) и ново раждане (началото на нов жизнен цикъл).

Предците ни са пазели старото знание и са пренесли разбирането за женско начало и до наши дни. Женското начало е онова, която подновява живота, носи го и го отглежда. Разбирането за цикличността на времето и почитта към природата и нейните цикли, са пазили хората от бедствия, болести и несполуки. В наши дни разбирането за забраните за извършване на домашна работа, шетане, шиене и т.н. са приели формата на страх от несполука. Всъщност това разбиране е непълно, защото всяко обредно действие в ден като днешния (посветени на Богинята майка) се свързва с идеята за баланс между активност и покой, където се създават най-благоприятните условия за развитие.

Женската енергия и цикличността на случване се основават на идеята за преходността на всичко в този свят и за нуждата от покой. Проявата на женското начало е разбрано не като противопоставящо се на мъжкото, а като неизменен жизнен елемент в процеса на сътворението с цел запазване равновесието. Мъдростта на старите хора, стига далеч отвъд разбиранията за непокорното женското начало, буйстваща богиня, която трябва да бъде усмирена.

В днешни дни тъмнина и нощта по-скоро се трудно се приемат, те са свързани с "нещо" страшно или неразбрано, с нещо скрито. Съответно е и неправилното възприемане за жената, на нейната скрита природа и разбирането на нейната балансираща и възраждаща функция. В нашата култура, както и във всички по-стари традиции, почитането и спазването на природните закони (цикличността им) води да благоденствие на общността и израстването на човека. Опасно е било (и все още е) да не се спазва ритъмът- активност - пасивност, защото винаги след деня идва нощ, след лятото, зима, защото след активност е необходима почивка. В тази преходност се крият както живота, така и смъртта, тя е формулата на магическия цикъл на СъТворяването и е процес на трансформацията на всичко съществуващо, на изчистване на ненужното и старото, за да се подготви почвата за нов живот.

И така, за да се зароди нещо ново, то е нужно друго да си отиде...това разбиране е вплетено и в традицията на днешния ден (началото на 12 дневен цикъл). Във всички ритуални действия е закодиран стремежът към нов живот, осигуряващ плодородието и изобилието на реколтата в новия аграрен цикъл. Затова и съществуват редица табута и забрани за работа. Забрана има за всякаква домакинска работа - пране, миене, шиене, тъкане, предене и др. В основата на тези забрани стои страхът от болести и наранявания, както и стремежът да се съхранят здравето и плодовитостта на домашните животни.


Днес "земята завира от жега". Интересна е и обредността на деня, свързана с култа към смъртта. Жените рано сутрин отиват да полеят гробовете на своите предци, за да не са жадни и "да не ги мъчат жегите". А през деня зетьовете отиват на гости у тъста. Носят се дарове- като питката и виното са задължителни. Спазена е йерархичната структура (поддържаща семейството здраво, като се дава предимство и уважение първо на старите по реда на старшинство и принос към системата от страна на по-младите членове на семейството).  На трапезата се поднася богата храна (имитативна магия, предизвикваща бъдещо плодородие и успешен край на текущия аграрен цикъл). Не е пропусната честта с веселието на хармана.  Там след гостуването у тъста, най-стария зет гони и бие с пръчка баджанаците си. Твърди се, че в основата на този бой с пръчки стои стремежът към плодородието на нивата и здравето на добитъка, но знае ли човек (всеки знае какво значи думата баджанак ;-))
Гаданията за времето също са застъпени- от 1-ви до 12-ти август се предсказва какви ще са условията през следващите 12 календарни месеца. Каквото ще бъде времето през деня, такова ще бъде и през месеца. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година. Броенето стартира от 1-ви август (той отговаря на времето от началото до края на септември месец същата година, 2-ри август отговаря на октомври и т.н.).

Днес се празнува денят на градинаря. Ако обичате растенията, умеете да общувате и да се грижите за тях, днес е вашият ден.
Страстта към цветята, зеленчуците и овошките трябва да ти идва отвътре, затова от всеки човек градинар не става.

Именяци са Здравко, Здравка, Макавей...


Петровден 29.Юни

Петровден е един от многото празници, включени в народния календар, които въпреки уж християнските си корени, имат много по-изразени предхристиянски черти - обредната трапеза, жертвоприношението за плодородие и т.н.

Петровден, според православния календар се чества на 29 юни. На този ден църквата възпоменава благоговейно страданията на светите апостоли Петър и Павел. Ако изходим от името празникът набляга върху Свети Петър, който е считан за най-ревностният последовател на Иисус. Свети апостол Петър бил неук и беден рибар от град Капернаум, който се намирал на брега на Галилейското езеро. Неговото еврейско име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", получава от самия Иисус, след като се присъединява към учениците му. Св. Петър става фундаментална за църквата фигура, заради думите на Иисус отправени към него: "Блажен си ти, Симоне... Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си" (Мт. 16: 16–18). Този цитат от библията става една от основните причини, поради които римокатолическата църква обявява Св. Петър за първият папа, като по този начин се идентифицира с него, с делата му, а по този начин и с Иисус. Те считат, че Петър е първият камък на църквата, нейната основа. При Източната православна църква нещата не стоят така. Там тълкуват този цитат по следния начин:

„На "този камък" (petra), сиреч на казаното от теб: "Ти си Христос, Синът на живия Бог", на това това изповедание ще създам Църквата Си. Защото "ти си Петър": от "камъка" (petra) идва името Петър (Petrus), а не от името Петър (Petrus) се нарича "камъкът" (petra), по същия начин, както от Христа идва името християнин, а не от християнина – Христос.”

Или че основата, на която Иисус иска да изгради „църквата” си е именно признанието на вярата, което Петър прави, а не самата му личност.

В крайна сметка църквата отделя на апостолите Петър и Павел огромна роля, тъй като те са едни от най-важните фигури за християнската религия, те са тези, които след смъртта на Иисус разпространяват думите и посланията му по света. Денят, в който се отбелязва делото на свв. ап. Петър и Павел, слага край и на т.нар. Петрови пости.

В българската народна вяра нещата стоят по малко по-различен начин. Българинът вярва, че Св. Петър и Павел са братя. Единият, от които по-добър – Св. Петър, а другият по-лош – Св. Павел. Според българина Св. Петър е един от петима братя юнаци, на който при подялбата на небето и земята се паднало да пази ключовете за райските порти. На 29 юни народът почита Св. Петър и обредността на този ден е свързана най-вече с опазването на реколтата. Петровден бележи, според района, или началото или края на жътвата, а също така слага началото на редица летни празници, наречени горещници. Това са празниците, свързани с почитането на светците, които управляват времето в представите на българите - градушките, сушата, влага, слънце.


Този ден е особено важен, тъй като благополучието на хората е зависело от това каква е реколтата. Вярва се, че „сам свети Петър видял как хората жънат и грабнал сърпа да им помага”. Вероятно най-важният ритуал свързан с този празник е т.нар. Петровско пиле, което е един вид жертва, която цели да осигури добра реколта и нейното съхранение. На места Петровското пиле се коли в средата на селото, на площада. С това пиле се е отговявало след постите.


Друг особено важен елемент от Петровденската обредност са ябълките, и най-вече с ранния сорт „петровки” – вид дребни ябълки със сладко-кисел вкус. До Петровден съществува забрана да се ядат ябълки. Вярва се, че на този ден жени, които имат починали деца трябва да поднесат в жертва петровски ябълки без да опитват от тях. Съществува легенда, че в рая душите на мъртвите деца са мушички, които обикалят около ябълково дърво. Св Петър ги пази и позволява плодовете да се берат само от тези, чиито майки са дали жертва ябълка на Петровден. В народните представи тази практика е обоснована заради семантичната връзка на ябълката със света на мъртвите, а също и заради вярването, че ябълката е и символ на плодородието.

http://occultroom.blogspot.com






Благовец

На Благовец към земите ни тръгват от отвъдните си селения самодивите. Започват да кукат кукувиците, съобщават за далечните гостенки. Вярва се, че както те свари първото кукане, (сит и с пари в джоба), така ще ти върви през цялото лято, на ситост, имане или точно обратното. 
Мечката се събужда от зимния си сън. В приказките тя много често е превъплащение на змея.
Излизат змиите. А Стопанинът на дома най-често е змия. 
И змията, и мечката и кукувицата са свързани със света на хтоноса и подземията. От тях е добре да се предпази човек с различни магически действия- палене на огньове, чукане с железа и теникии и др. Забранява се на момите да ходят рано за вода, да не срещат самодиви.


Бабинден

08. януари или на 21 януари

Бабинден е български празник отбелязван на 08. януари или на 21 януари по стар стил в чест на бабата акушерка в селото.
Празникът е свързан със семейните обичаи. По произход е езически.

Съдържа 3 основни елемента:
  • Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
  • Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
  • Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.

Ивановден
Женски водици
На 7 януари Ивановден приключва обикалянето на коледарите, стартирало на 20.12. по Игнажден. От Бъдни вечер до днес коледарите обикалят и благославят домовете на хората, като така очистват и дома и правят наричания за здраве, благополучие и защита на семействата и земята. Коледарите така се явяват и своево рода защитници и пазители на населеното място. В Българската традиция на Игнажден се чества и посреща и Млада Бога или Новата Година. Това е и денят, в който започва и астрономически новият Слънчев цикъл. Както знаете в кукерските групи не може да влезе всеки, защото това е не само обичай, но и обред за посвещаване в мъжката сила. За повече информация вижте статията за коледарите по-надолу. Така след като Младата година е посрещната, коледарите са си свършили работата и са поставили началото на годината на чисто. В много райони на страната днес те се поръсват със светена вода, за да се отмият от тях нечистите сили, събрани по време на "мръсните дни".

Иванов ден или Женски водици е третият ден от поредица празници, посветени на водни обреди през зимата и е част от големия зимен цикъл празници, свързани с раждането на новото Слънце. Първият ден, свързан с водната стихия е на "Попова Коледа", вторият на Йордановден - наричан още Мъжки водици и третият е днешният Ивановден, наричан Женски водици. 
По традиция Ивановден се смята и за ден на младото семейство. Празникът е посветен на младите семейства, който са се венчали през изминалата година.
В тази връзка можем да видим и ритуала "Къпанки". Той започва от сутринта. Младото семейство посреща гости и ги черпи с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве.


На празника в някои села се изпълнява ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.




На Женски водици задължително се къпят сгодените моми, булките, както това е както това е и част от обредността на предишния Йордановден за мъжете. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с кърпа и чорапи. Равновесието на мъжкото и женското начало е заложено в празниците още в началото на годината с очистването с вода и обредното къпане и на мъжете и за жените. Смята се, че тези, които влязат в ледената река и се изкъпят на този ден ще са чисти и ще заченат здраво поколение.



Разбира се, задължително се къпят също именниците и децата за здраве.  
Иванов ден е денят на побратимяването и кумството. Побратимяването се случва като момчетата, който искат да станат побратими ходят на гости при майката да другия, за да получат нейната благословия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им.
Ритуалът за побратимяване е следният: Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва, и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.

Трапезата на Ивановден не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именник и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, бобошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз,заексвинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.

Имен ден имат: Иван, Иванка, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Иванина, Иво, Ива, Йоан, Калоян, Жан, Ян, Яна, Янко и производните им.


Йордановден (Богоявление)
6-ти януари
Мъжки водици
Честити имен ден на Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана!


Православния календар
Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:

“Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йорданов ден се месят три хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. 

Единият е за дома, 
вторият е за гостите, 
а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. 

Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. 
С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йорданов ден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време. 

Поверия за Йордановден
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

Можете да си вземете вода от всяка църква от този ден и да си я занесете у къщи, защото тя носи силата на този прекрасен празник. 

На трапезата
Към  постните ястия  от предходните дни се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки , зеле, фасул, орехи, вино. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно.




КАК ДА НАРЕЧЕШ ВОДАТА?
Що да й речеш?
Как да й говориш?
Кога да й го кажеш?


05. януари
Водици



Чуден начин да работим с водата чрез народното поверие. Ако трябва да сме точни по-скоро наричането се отнася за днешната нощ на Йорданов ден (който се чества утре), защото както винаги водата ни свързва с емоциите, силата на желанията и женската интуитивна същност и нощта. Та работата с водата започва още днес. 

Тя ни свързва с това, което е непроявено в нас. Днес непроявеното обаче може да го извадим наяве и ако семенцето на нашето желание е чисто, то водата ще чуе молитвите ни, може да ни очисти и даде сила.  И ако питате мен то става дума за вяра, за чисто намерение и ясни слова. А водата, водата е верният съюзник. 
Знаели са предците ни за силата и на словото и на елементите и на корена си. Знаели са за силата си...и тъй като от утре водата ще е в силата си през този период (след кадените дни), днес можем да отправим и своята молитва към нея. И не само днес, от опит го казвам.
В традицията ни няма празник, свързан със Земята, Космоса и човека, в който да не се ползва силата на елементите, словото и песента. 
Наричането е ритуал, който може и се прави и на други празници. Съществуват множество видове работа с водата и наричанията е един от тях. Аз лично вечер, ако имам нужда отправям намерение или въпрос на една проста чаша с вода до мен и на сутринта я изпивам...и ако съм "в" водата започва да говори. И разказва ли ли разказва и ме учи. 

 1. Питам и наричам само, ако имам вътрешната яснота защо го правя, какво търся

2. Наричам и питам само за мен самата, за никой друг, освен за своята душа, своя дух, за своите съкровени "неща".  

3.  Наливам я в керамичен съд или в стъкло. Менци в София нямам...;-)

4. Хващам я в в ръцете си. Дръжа я така сякаш носия съкровище, защото е точно това.

5. И ...каквото има идва (молба, въпрос)

6. Преди да легна и благодаря с дума, с мисъл.

7. Лягам. Спя.

8. Сутрин - вземам я и пия от нея. 

9. И сега какво- питате? Сега оставям магията да работи, но никога не забравям, че заедно с нея трябва да работя и аз. ;-)




Добри гости Коледари...



КОЛЕДАРСКАТА БЛАГОСЛОВИЯ.
РАЗКЛЮЧВАНЕТО НА ЗЕМЯТА И НЕБЕТО. Коледуването унаследява старинните обреди за посвещение на юноши, в които посветените разиграват пътуване в отвъдния свят, преборване с неговите демонични обитатели и благополучно завръщане, т.е. умират временно и възкръсват. Най-пълно патилата на посветения се изреждат в приказката за тримата братя и златната ябълка и всеки юноша има съдбата на най-малкия брат, който е длъжен храбро да слезе в кладенеца, да доубие ламята, да изведе бъдещите младоженки, да спаси орлетата от змията (огъня) и да се завърне при своите, за да се ожени.
Момците-коледари са и бъдещите женихи в селището, а някога - и новият набор воини. В доста коледни песни певците възпяват сами себе си, наричат се войска и ратници, всеки един е войно и конник, защото са длъжни да подражават на своя покровител, бога-воин от пантеона, който същевременно е змееборец и отпушва спрените космически води (изворите). Плод на игрословица ("разключвам ключове-извори"), разключването със "златни ключи" бележи началния момент на обреда и в коледна песен от Средногорието то е дело на Добър юнак, който с кон-вихрогон достига вълшебно агне със златни рога; от разключената земя излизат триста момъка коледари.
Добър юнак е герой предимно на коледните песни и под това скромно нарицателно име се подвизава един всемогъщ конник. В някои случаи то се е развило до личното име Добри и тогава коледарите го наричат "наш" или "мой". Притежаването на ключовете го представя като Вселенски господар, подобен на тракийския бог-конник. Че нещичко в мита за него дължим на траките личи и по тази песен, в която припевът споменава Билне (в други случаи Бинде, Бимне), отглас от съкратения вариант на името на тракийската богиня Бендида. Тъкмо върху една от каничките от Рогозен сцена с жертвоприношение в чест на Бендида е изобразена под фриз от овнешки глави.

ДОБРИТЕ ВЕСТИ.
Вярва се, че през дванайсетте погани дни преградата между световете е заличена и че тук при хората идват караконджо и поганци. Коледарите, обратно, заминават за другия свят, при мъртвите, затова в песен се жалват, че са останали сами във вълчи нощи ("нощи вълкумцени"), или че са предвождани от вълк и видра. Другият свят е зад река или в долна земя и до него те достигат, превърнати в птици (славеи, соколи), по мост или с кораб, направени от цар-коладника и неговата войска, които отсичат някакво си зелено дърво.
Посветените в облика на птици слугуват на своя повелител - ловят риба от Черно море, овен или шаро агне в Чисто поле, укротяват кон, довеждат мома или биват въвлечени в състезания по стрелба, по мятане на камък и по борба. "Отвъдните" ("долноземците") ги побеждават и пленяват "черни роби", но тогава в двубоя се намесва покровителят на посветителните обреди, който ги освобождава.Посветените се завръщат от оня свят не само целокупни, живи ("възкръснали"), но благодарение на досега си с него придобиват качества да умножават, да носят благополучие. Това обяснява защо нашите коледари твърде често са носители на добри вести. В песен те съобщават на стопанина, че току-що идват от Долна земя (Овче поле), където неговите стада са се умножили; не само желаното се взема за сбъднато и по този начин магически се подпомага ставането му, но и завръщането на коледарите от отвъдния свят е своеобразно завръщане от бъдещето.
В Долна земя коледарите са видели и Млада бога, когото Божа майка изгубила още при раждането, в облика на птица на върха на дърво край път тя пита за своя личен син и те я известяват, че силите на отвъдния свят го "измъчват": три юди ще се мъчат да му вземат отличителните знаци - слънце, месец и звезди, и Горска Дива го е вързала и го кара да ходи бос по слана. Подобно на коледарите и Млада бога, преди да е кръстен на Богоявление, по време на поганите дни се намира във властта на силите на Долна земя, за да донесе благополучие.
КОЛЕДАРСКАТА БЛАГОСЛОВИЯ. Благословията не познава здравите прегръдки на мерената реч в песните, но е много единна по разните краища. Не се е разсипала през вековете, защото е била пазена като най-голямо богатство от самите коледари - наградата за всички изпитания, реални и въображаеми, е полученото право да благославят.
От името на всички благословникът съобщава на първо място, че те много дълго са пътували, подложени на опасности, и дори че все още са замесени с "долното", поради което може би няма да ги приемат като желани гости. Сварили стопанина на "божа царска трапеза", те поискали да го повеселят и си признават, че по-малко му попели и по-много го проглушили, но той се оказал добър човек "като добър Господ" (колко ли зли и сприхави домовладики са били надарявани с несъществуващи добродетели!). И тъкмо защото е добър. Господ (Божа майка или Бог и Крачун) му е отделил сред всички братя най-голям дял, а когато му се видяло малко, добавил му и то житна нива и момче, сравнявано със златно кръстче, пръстенче, звънче. Забягнало в пусти гори, дето човешки крак не стъпва, то се завръща със слънчеви черти, а неговата "история" много прилича на "историята" на житното зърно.
Все пак в центъра на възхвалата стои самият домовладика - конник ловец и стопанин земеделец: "Господ го подари с врани коне, сини седла, златни юзди, бързи ърти, па яхна врани коне, па свика бързи ърти, па погна Млада бога, та го стигна в Дрянополе калиняво, та го къпа в пресно мляко, па го тюшна във люлки златояврови"; "Господ го подари до два волапърчероги, витороги, сивокоси, па впрегна пърчероги волове, па зажегли с бесилка жеглици, па окачи криворалци, па грабна калиня копралка, па погна пърчероги волове по широко поле, по дълбоко доле". А някои от вариантите ни карат да си зададем въпроса дали стопанинът е добър като добър господ или в благословията се възхвалява самият Вселенски господар: "Па запретна бели ръкави, запаса златни скутове, взе позлатени патерици, па излезе на край земя, та удари на кръст небе и на кръст земя, та попита бог от небо и цар от земя какво да си дари добро госке коледари!"



 автор: Анчо Калоянов

Легенди за Архангел Михаил и ангелските сили

На 8 ноември православната църква отдава почит на Архангел Михаил и на предвожданото от него небесно воинство – ангелските сили. Как изглеждат и какво вършат ангелите според традиционните представи? Как жената е създадена от дяволска опашка и защо са вдлъбнати стъпалата ни? И кога българинът казва за някого, че му е слаб ангелът?


Според народните представи ангелите са красиви и светли духове, обитаващи небесата заедно с Господ, светците и праведните души. Някои коледни песни описват отвъдния свят чрез образа на световното дърво. Света Богородица или света Неделя сънува необикновено дърво, израсло на остров сред морето. Tо има златен ствол, сребърни клонки и бисерни листа. Когато сънят й е разтълкуван от светец или стар игумен, се оказва, че дървото е „самси Господ, клонете му – все ангели, а листата – все душици, мъртви души православни”.

Съществува и вярването, че душите на малките деца, починали преди осемгодишна възраст, се превръщат в ангели. Фолклористите и до днес записват разкази на хора, които потвърждават тази вяра. Например възрастна жена сънува Света Богородица, която отвежда починалото й внуче, като поръчва на близките да не плачат за него, защото то вече е ангелче.

Ангелите се отличават със своята хубост – оттам и изразът красив като ангел. По сведения на прочутия наш етнограф Димитър Маринов хората в края на ХIХ век описват ангелите като млади момци, облечени в бели позлатени ризи, с дълги руси коси и криле на раменете. Известни са и със своята музикалност. С прекрасните си неземни гласове те непрекъснато пеят във възхвала на Бога. С тази представа са свързани и устойчиви фрази като ангелски песни, ангелски глас и епитетът ангелогласен, използван за изключителни певци като българския светец Йоан Кукузел.

В народните представи част от ангелите са слуги на Бога и непрестанно са около него. Господ ги праща навсякъде с поръчки да вършат нещо. Най-високопоставени са седмината архангели. Сред тях се открояват образите на Архангел Михаил – предводител на ангелското войнство и господар на мъртвите души и на архангел Гавриил – Божият вестител, който съобщава на Богородица благата вест, че ще зачене и роди Спасителя на света.

Ангелите имат своето участие в създаването на света и човека, като помагат на Господ и се борят с неговия враг Сатаната, който сам е паднал ангел – възстанал против Бога и сурово наказан. Една легенда например разказва как Господ погрешка създал жената от дяволска опашка. Поръчал Бог на ангела да се приближи тихичко до спящия Адам и да измъкне едно от ребрата му, та от него да направи другарка за човека. Ангелът изпълнил Божията заръка, но коварният дявол отмъкнал човешкото ребро от ръцете му. Подгонил го ангелът, обаче дяволът бил бърз и успял да се мушне в една дупка – само опашката му останала отвън. Ангелът дърпал навън, а дяволът навътре, докато опашката се откъснала и останала в ангелските ръце. Разтревожен, Божият пратеник решил да се яви пред Бога и да докладва какво се е случило. Но Бог тъкмо се събуждал от сън и като помислил, че ангелът му носи адамовото ребро, набързо го благословил. Така се появила първата жена, нашата прародителка Ева. С тази история се обяснява и схващането, че жената е по-хитра, или иначе казано, по-гявол от мъжа.

Друга легенда за „началото на времената” разказва, че най-напред Господ и дяволът били ортаци (съдружници) и решили да си разделят света: Господ взел небето, а дяволът – земята, като накарал Бог да му даде специален документ – запис, който да скрепи договора им. След време обаче дяволът започнал да мъчи хората на земята – не само грешните, но и праведните. Господ разбрал, че е допуснал грешка, та поискал да развали договора и да отнеме на дявола властта. Изпратил един ангел да прибере договора с хитрост. Преобразен като човек, ангелът спечелил доверието на дявола, измъкнал записа от пазвата му и политнал с него към небето. Дяволът го подгонил и го достигнал тъкмо на влизане в небесните селения. Не успял да го хване, но с ноктите си откъснал част от стъпалото му. Върнал се посрамен, изгубил властта си и станал враг на Бога. А когато Господ видял осакатения крак на своя слуга, го благословил: „Аз ще да направя на всичките хора така и теб не ще да е срамота (няма да те е срам)”. От онова време останало да ни са стъпалата вдлъбнати – завършва легендата.

Ангелите обаче са не само на небето, а навсякъде около нас. Колкото хора има на земята, толкова са и ангелите. Разпространено е вярването, че при раждането на всеки човек Господ му праща един ангел, който да бди над него, да го пази от беди и да го напътства – това е така нареченият ангел пазител или хранител (от старото значение на „храня” – пазя). Тарторът на демоните пък изпраща един дявол – пакостник, който да му вреди и да погуби душата му. Така през целия живот на човека двете сили водят борба за душата му: ангелът е кацнал на дясното му рамо и нашепва да прави добрини, а дяволът, който седи отляво, го подтиква към грях и безчестие. Затова за хората, които лесно се поддават на изкушения се казва, че им е слаб ангелът. Когато сторим нещо добро, ангелът се радва, а когато сторим зло, той скърби и плаче.

По материали на Вихра Баева и БНР

Източник: Взето от http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100482030/legendi-za-arhangel-mihail-i-angelskite-sili



Сирни заговезни
Старо знание- Златно знание
Който има очи да вижда, ще види и уши да слуша, ще чуе

Тайнството на смирението
Да целунеш ръка на майка си, баща си...да се поклониш. Те са те довели на света, а ти си  само детето. Ти си малкият, а те големите. Животът иде от тях към теб. Не го забравяй. Помълчи и остани насаме с тази мисъл и сам ще разбереш. Това, което те са направили е достатъчно, за да си благодарен. Да си благодарен за живота.
Приеми заръките на по-големите си братя, лели, сестри, чичовци, приеми любовта им или просто ги приеми такива каквито са- добри или лоши. Няма да ги промениш с гнева си, нито със сълзите си. Единственият, когото можеш да промениш, това си ти самия. Просто е.
На празника има много магия- магия на думите, както и магията на личния пример.
Словестната магия
Предците ни са знаели как да добиват сила от думите. С този кратък ритуал, с една единствена дума, на човек му иде и силата. Когато по-малкият казва "Прости ми, мамо, прости ми татко", а големият отвръща "Просто да ти и от мене и от Бога". Остани с тази фраза по-дълго в тишината вътре в теб сам ще разбереш за силата.
Ей така олеква му на човек, сяда си на мястото...на неговото място.


На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни.

Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти.

През тази вечер младите, които са се обвързали с обещания, но не са се оженили през зимата, могат да се разделят – до есента и до първата седянка. По този начин те си връщат свободата за нов избор на брачен партньор. С огъня и неговата продуцираща сила е свързан и обичаят „чилкане на стрели“ ( на някои места наречен „туйкане“). Всеки момък приготвял десетки стрели, наречени „перници“ – заради перките, които са в единия край. Те са със заострен връх, а перките се мажат с катран. Изстрелването им не е проста работа, затова по-големите обучават по-малките още от Атанасовден (по-рано е забранено да се прави). След като запалят оратника, момъкът го прескача и едва след това започва да изпраща към дома на своята любима стрели със запалени перки. Те летят в мрака, описвайки красива дъга. Всяка е наречена от момчето – първата е за Господ, следва любимата, родителите… Във всеки дом още през деня са приготвили достатъчен брой съдове с вода, за да гасят горящите знаци на любов. Покривите пък са покрили с намокрени черги. Освен двора на избраницата си, момъкът се старае да уцели и дворовете на други моми. На другия ден роднините на момичетата грижливо събират и броят стрелите, които са своеобразен атестат за популярността на техните дъщери.

През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

Друг много характерен обичай е Òратник. Той също има различни названия в зависимост от начина, по който се прави в различните краища. Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.
В Самоковско, например, наричат оратник дърво, което е разцепено, а между двете му части е натъпкана слама. Запалват сламата, въртят дървото и викат: „Òрата, кὸпата, дай ми, чичо, мὸмата…“ Следват и недотам прилични думи. Изобщо Сирница е свързана с някои доста „пиперливи“ припевки и рими, които засягат отношенията между конкретни моми и ергени от селото.За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конеца се запалвал и възрастните гадаели по начина, по който гори каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конеца препламне - скоро чакали сватба. Ако гори конеца бързи - много жито ще има през годината, ако конеца тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.


"Който яде, да не презира оногова, който не яде;
и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел" (Рим. 14:3).
На този ден се поставя началота на великите пости според Православния ни календар.

Поклади
На днешния ден на Сирни заговени се пали вечерта огън, голям, та всичко зло та изгори в него. След като огънят падне, заръката е да бъде прискочен, надмогнат, та да бъдат хората здрави.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Така предците ни са се зареждали със сила и отново са "туряли нещата в ред".









6- Преображение Господне- Сотировден


На днешния ден се празнува големия християнски празник Преображение Господне, но  както винаги аз ще потърсия повече информация за този ден и обичаите на предците, за да видим как са живели и празнували те.

Според народното поверие в нощта срещу големия празник се сбъдват желанията на праведните, а рано сутринта, преди изгрев слънце в празничния ден, се изпълняват лечебни обреди. В Западна България съществува поверие, че в полунощ срещу празника "небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина". "Дърветата се кланят до земята" и ако човек е буден в този миг, може да си пожелае всичко. Мечтата винаги се сбъдва. Затова и майките държат будни децата си до полунощ, за да видят отворените двери Господни.

Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период. Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. В Западна и Северна България на Преображение се изпълняват редица лечебни обредни практики. В Ловешко и Плевенско преди изгрев слънце откъсват слънчогледова пита, пробиват дупка в средата й и в нея три пъти преливат вода. С тази вода урочасани хора се мият или я пият. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и вярват, че болестта „се преобразява”.
Преображение Господне е и първият ден, в който се бере първото грозде и се благославя от свещеника в църквата, след което се раздава на близки и съседи. Народната традиция казва, че до този ден не трябва да се яде грозде, тъй като то още не е кръстено в църквата, и който човек се изкуши, ще го болят зъбите през цялата година. Важно е да се знае, че преди да узрее гроздето, узряват къпините. А защо това е важо...Според стара легенда къпината е създадена от дявола - „дяволско грозде”. Дяволът направил така, щото къпината да узрява преди гроздето - Божие творение. Той подмамвал хората да хапнат първо къпина и така ги взимал в своя власт. Затова народната традиция повелява никой да не яде къпини, преди да е хапнал грозде. На Преображение Господне рано сутринта стопаните откъсват първите узрели чепки грозде и заедно с паница варено жито ги отнася в черквата. Жените носят и други плодове - ябълки, круши, дини. След като свещеникът опее донесеното, стопанките раздават жито и плодове на съседи и близки. Едва тогава вече може да се ядат грозде и къпини.

 Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър. Според българския народен календар от 6 август слънцето започва да губи силата си, денят намалява, нощите стават студени, охлаждат се водите на реките и изворите. В земите на север от Стара планина е разпространена представата, че на Преображение "времето започва да се преобразява". Това означава, че водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущерите и змиите се прибират в леговищата си под земята.

Амулетът

Самият амулет представлява ръчно ушита торбичка или възглавничка с размери 10 на 10 см, която се пълни с подбрани според Вашата цел билки.
ПредназначениеТорбичкаСъдържаниеПрепоръки
Амулет за любоврозова или червенавишневи листа в комбинация с листа и цветове от шипка
Амулет за прелъстяванерозова или червенацветове от розово мушкато
Амулет за зачеване
цветове от бял имел или циклама
Амулет за укрепване на семействоточервена копринапокълнали зърна пшеница и овес, портокалови кори, канела, цветове от шипка и листа от роза, откъснати от дванадесет различни храстаЗакачете амулета над съпружеската спалня
Амулет, пазещ домабял или червен бархетцърковен тамян, канела, карамфил, железен гвоздей и кръстчеЗакачете амулета над входната врата
Амулет против уроки, сплетни и завистцвят и плат по избордафинов лист, цвят на червен карамфил, млад чесън с листата
Амулет против страхове и съмнения
коприва и бял равнец
Амулет за финансово благополучиезелена копринацвят от карамфил
Амулет за защита от автомобилни инцидентибял бархетплодове на хвойна, елови иглички и шишарки, млад чесън и солЗакачете амулета в колата си

Ритуалът

За приготвянето на амулета са Ви необходими още огледалце (с поставка), две свещи, червен вълнен конец за връзване на торбичката (или зашиване, ако правите възглавничка) и плитка чаша, в която да смесите билките.
Преди извършването на обреда, задължително се изкъпете и облечете чисти дрехи (най-добре е да изпълните ритуала голи). Свалете от себе си всякакви накити, бижута и часовници, като може да оставите само кръстче или медальон с Вашата зодия.
Застанете с лице на изток и постелете пред себе си бяла ленена или памучна покривка. Върху й наредете първо огледалцето, свещите от двете му страни, празната торбичка пред огледалцето, конецът отляво и чашата с билките отдясно.
Запалете свещите и се съсредоточете върху желанието си. Дайте време на мислите си да бъдат чути. След това вземете от билките с дясната ръка и ги поставете в торбичката (направете го на три пъти). Завържете торбичката с червения конец и амулетът Ви е готов.
Можете да го носите на врата си или да го окачите там, където силата му ще е най-нужна.

Честит ден на Слънцето!

Родопска алхимия:

Хлапето се превръща в мъж в нощта на 14 март

Нощта на 13 срещу 14 март повелява всички млади момци и ергени от родопското село Забърдо да се върнат в родната си къща, където и да са. Ученици от Чепеларе, от Смолян и Пловдив си уреждат два неучебни дни с извинителна бележка от родителите и бързат за нощното тайнство, провеждано в самото сърце на Родопите.
Атанас ободрява...
Древният обичай Стара Марта днес се тачи единствено в Забърдо. На хребета над селото е тракийската крепост Заград, прочут от 2500 години окултен център в Родопите, включващ и природния феномен Еркюприя, наричан днес скучновато Чудните мостове.

Семейни не се допускат в тайнството

Всяко момче от селото, влязло в пубертета, може да участва в нощния ритуал. Както и ергените – дори да са 40-годишни, но ергени! Девойки и жени не се допускат, защото става въпрос за култ към Слънцето, а то е самотен мъж, според старинно поверие. Момчето първо си майстори маска. Тя си е само негова и трябва да е страшна, по-точно да изразява представата му за демон. „Като колиме коза, оставяме кожата да изсъхне. Поръсвам я със сол да не червяса. Мустаците правя от друга кожа и така личат, слагам рога от коч... Просто трябва да всява страх”, обяснява Георги Ангелов, ученик в Х клас в гимназията за селско и горско стопанство в Чепеларе.
С маската момчетата ще гонят злите духове на зимата, но това се прави навсякъде от кукерите в България. В Забърдо обаче тайнството през нощта ще приласкава успаното в зимен сън Слънце отново да грее по лятному. И още нещо – момчето с маска ще обикаля селото и ще буди спящите жени. Същите баби, лели и каки, които са го отгледали от дете, дърпали са му ушите и то е изпитвало боязън от тези жилави планински жени. Сега е дошъл бленуваният миг детето да им се яви посред нощ със страшната рунтава глава с рога и с огромни чанове на кръста, да похлопа на вратите им и да ги втрещи от ужас. В тази върховна нощ на 14 март ще се случи алхимията на сътворението: у довчерашното хлапе да съзрее самоуверен мъж. През процепите за очи на маската то ще види как лели и баби се стряскат и вече няма да го гълчат! А само ще навеждат погледа си покорно пред Него.

Цонка се от 3.20 ч. призори

Към 21 ч. вечерта момчетата и ергените се сбират в една от къщите. Всеки мъкне през рамо вързоп със страшните си одежди: маска, рога, овчи кожух, вълнена кюрдия (литак), препасана с миндил. Който е убил диво животно в гората, намята кожата му. Накрая окачат колана с чанове и хлопки. С тях ще цонкат (дрънкат) и ще пъдят злото от къщите. Но чановете са нова мода в този древен обичай, привнесена откакто фолклорната група на селото участва в кукерски фестивал в Стара Загора преди десетина години. Дотогава дегизирали единствено най-личния момък и му казвали „машмарок”.
Полунощ наближава и Забърдо се унася в неспокоен сън. Жените и девойките гасят лампите, но току мятат бърз поглед през перденцето навън. Ще дойдат ли и у нас страшниците, защото подминат ли къщата ни, значи белязана е и цяла година ще се успиваме. Просто е обида, ако не ти поцонкат в тази нощ. Значи си лош човек и не те харесват хората. Дори една групичка да е дошла, другата ако те подмине, обидата остава, признава си Атанаска Танкулова.
Автор Максим Караджов





Хорото...
Освен виждащото се на повърхността и привидната си примитивност, българските традиции съдържат дълбок езотеричен пласт и пазят трудно разгадаема тайна. Тайната за голямата им вибрационна мощ, защото почти винаги най-важното, което са правили, е било да настройват човешките души и тела към една или друга вибрация на Природата, към една или друга еманация на нейния Създател. Така се получавало безкрайното преливане: Човек - Природа - Създател... и обратното.
Но нека спрем сега вниманието си на нещо много конкретно – българското хоро, най-вероятно оставено ни в наследство от тези древни чудодейци – траките. И тук веднага възниква въпросът: що за идея е това, хората да играят заловени един за друг в кръг, с музиканта, най-често гайдар, в самия му център?... Идеята е такава: хорото да дублира космичното, т.е. да е енергетичен модел на нашата Слънчева система. Дори и с движението на играчите по посока, обратна на часовниковата стрелка – както се движат планетите около Слънцето – и с епизодичната промяна на посоката – по подобие епизодичното ретроградно планетно движение от гледна точка на Земята. Всичко това е обмисляно до най-малки подробности от древни мъдреци, за да се получи по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навсякъде – навън и навътре, във всички пространства и измерения на видимия и невидимия свят. Ще рече: нашето хоро, за което някои днешни “умници” твърдят, че е изживяло своето време, всъщност е истински ретранслатор на космична енергия и същевременно – мощен генератор на психична, физична, биологична и духовна мощ за играещите го.

И този генератор безотказно е служил на българите, като ги е зареждал с нови сили в продължение на хилядолетия. На всички празници и най-вече всяка неделя без прекъсване - хиляди, стотици хиляди недели наред. Селският мегдан или градският площад в неделя е представлявал, така да се каже, вековната дискотека на нашите предци. Но паралелите с днешно време свършват дотук, главно защото на хорото тогава идвали всички – и млади и по-възрастни, и деца и старци. Всички поколения и цялата общност – в един общ ритъм. Удивителен и свещен ритуал на единението.

Като имаме предвид и това, че нашите прадядовци и прабаби са се ухажвали и харесвали най-вече на хорото и същото е продължавало много дълго време, през цялата българска история, значи освен другото, то се е изявявало и като един от главните ваятели на бъдещите поколения – нещо от всеобщото настроение и от ритъма тогава завинаги се е вграждало в темелите на нацията, в посоката на нейното развитие. Бавно, но непрестанно – както се образуват сталагмитите и сталактитите – се е изграждала и тя, за да получи трайност и вечност.

Може да се каже и така: нашето хоро е българският цигун или традиционната ни йога. И убеден съм, няма да е далече времето, когато то съзнателно ще се използва по този начин, поддържайки здравето, силите и способностите на практикуващите го на високо равнище. Ще разкрия тук и една тайна: необикновените успехи на българския футбол в Америка през 1994 година до голяма степен се дължаха и на хорото, въведено (съзнателно или не) като основен метод за възстановяване след мач и за настройване преди мач. Това вероятно е главният принос на треньора Пенев тогава.

Векове наред, щом е идвал празник, към хорото на мегдана (на площада) от всички страни са се стичали пременени и нагиздени жени и мъже, събирало се е голямо и въодушевено човешко множество. И скоро там се е завихряло такова буйно веселие, такава вакханалия на духа, каквито днес трудно можем да си представим. А в центъра на хорото гайдарят се е чувствал почти като свещенодействащ шаман, който твори чудеса. Може би защото чудесата тогава наистина ставали… А защо ли пък да започнат да стават и днес?!... 



По материали от интернет
http://www.videlei.com/info/?e=169

Нестинари- древна, българско и езическо

 Ден на Св. Св. Константин и Елена 
Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление. 
  Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото. 
  На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. 
  Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена. 
  В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. 
  След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан. 
В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село (махала), а именниците посрещат гости.    Езическата обредност на празника "приема" календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена. 
  Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии - древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия). 
  Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, следователно в аграрен план именно това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега "минават" под патронажа на св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се "проверява" благоволението на светеца); курбанът-жертва. 
  Нестинарите (от гр. език "естия" - огнище) са посредници, медиатори между висшето и низшето, между небето и земята, с чиято помощ се увеличава магическата мощ на социума. Самата етимология на думата подсказва връзката на нестинарите като сакрални лица с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с мъртвите, с чиято помощ и предсказания ще осигурят успеха в новия аграрен цикъл. Така нестинарите продължават традициите на първожреците в древните мистерии; независимо че в по-късни времена "прихващането", трансът се схваща като "изпълване от духа на християнския светец". 
  Задължителното жертвоприношение и обредното раздаване на курбана, общата трапеза и връзването на люлки от момците и момите също свързват празника с идеята за преходност. А това  е период, в който силите на хтоноса се активизират. Значителна част от обредно-магическите практики е насочена към омилостивяване на злото и осигуряване на покровителството на свръхестествените сили.




Нестинари - Ден на Св. Св. Константин и Елена 

Nestinari- English version Clip via village Bulgari

Traditionally, the right to perform the ritual would be hereditary and the head nestinar may be succeeded only by his or her son or daughter, and only when he or she is too old or ill to continue performing it. The head nestinar's house is sacred, because it houses the stolnina -- a small chapel where icons of several saints are arranged, as well as a sacred drum used specifically for the ritual and believed to cure the drummer if he is ill.
On the day of the ritual the villagers would go to the stolnina led by the head nestinar and the priest, where they would watch him thurify the icons and the other nestinari, symbolically transferring them the spiritual power and inspiration. The people would then head to a holy spring carrying the name of the saint, where they would eat an offering of mutton.
After sunset, the crowd would build up a large fire and would dance a horo (a traditional round dance) until the fire dies and only embers remain. The Nestinari's barefoot dance on embers that follows as the climax of the night is accompanied by the beat of the sacred drum and the sound of a bagpipe. It is popularly thought that some of the dancers reach a religious state of trance while dancing, explaining why their feet don't burn and they allegedly don't feel pain.




Какво е скрито зад Сурвачката - символи от Космоса. Кадуцеят на Хермес...Тот???

http://balkan1.blog.bg/politika/2012/01/10/surva-i-kaduceiat-na-hermes.879935


Външната, визуална прилика между древния божествен атрибут (жезъл на Хермес), известен като кадуцей и българската сурвачка (суровакник), ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по значение или по предназначение между двата древни сакрални предмета?





Обр. 1. Българска сурвачка, жезъла на Хермес и жезъла на архангел Габриел(Гавриил)

Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и под названията керикеон и тобахон?

Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството познава ¬ монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните, хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на античния Хермес, който, според Херодот е бил божество на тракийските царе.

В египетската митология тракийския Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес -Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като “Пелазгийски Аргос”. Античният географ Страбон с това название отбелязва пространството на Северна Тесалия и по-точно източните склонове на планините Пинд и Грамос. Когато Хермес-Теут напуска пелазгийския Аргос, отива в Египет, и там предава всичките знания, с които разполага. Според легендата Хермес-Теут е дал на древните египтяни астрологията, числата (математиката), писмото, медицината, топенето на металите и магията. Това е причината египетският фараон Ху-фу (Хеопс) да построи в негова чест великата пирамида. Легендата, записана от Апулей, идва да ни подскаже превъзходството на палеобалканските (предгръцки т.е. пелазгийско-тракийски) цивилизации в сравнение с някои, които неоправдано се считат за най-стари. Пак у Херодот ще срещнем уточнението, че балканските Бръгои (по-късно се срещат и като Фръзи/Фриги, но и Връгарои) са най-стар народ на света, нещо което са признавали самите египтяни.

Тракийско-египетския Хермес-Теут в древно арийската и персийската митология се среща под названието Михр/Мер или в гърцизирания вид като Митра. В гръцката митология Хермес/Ермис е глашатай на Зевс(Дев), а в римската същото божество се явява под името Мер-куриос и неговата функция е принизена до защитника на пътниците и търговците.
Тракийското име на бога Хермес/Ермис най-вероятно е гласяло Герман и като такова се е запазило и до днес в българския език. Запазил се е в многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди (Герман/Джерман градушкар и т.н.).

Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен предмет.

За символното значение на кадуцея в литературата се дават най-различни тълкувания, при което неизменно се подчертава двоичността (двойствеността). Прибягва се към обяснения, тръгвайки от такива от рода на алхимичните чифтове: “вода-огън”, “живак-сяра” и стигайки до модерните “структуралистични обяснения”: “мъжко и женско начало”, “две змии които се чифтосват на издигнат фалос” и т.н. Особено привлече нашето внимание с космологичния си аспект едно любопитно тълкувание, което ни подсказа същинската смислова връзка на кадуцея с българския суровакник, както и сходното им ритуално предназначение. Тълкуванието дължим на Курт де Гебейн, който пък се позовава на Атенагора и Макробий.

“Златната пръчка”, около която са увити двете змии, според този автор е небесният екватор. А какво представляват двете змии, които понякога се изобразяват и с криле? Почти винаги в древните изображения крилете символизират небето и времето. Общо взето и “извитите змии/змия” подсказват, че става дума за протичащо време. Но според упоменатия автор двете змии (“мъжка и женска”) в конкретния случай отразяват пътеките на слънцето (“мъж”, “ден”, “юг”) и на луната (“жена”, “нощ”, “север”) в ритмично протичащия ход на времето, разпределено по слънчеви години. Едната змия, по-конкретно “светлата”, “мъжката”, представя слънцето, т.е. неговия видим път на небето (еклиптиката) в течение на една година. Другата змия (“тъмната”, “женската”) символизира нощта. Тяхното отдалечаване от пръчката (т.е. от небесния екватор) означава увеличаване на деня и съответно намаляване на нощта по време на първата половина от годината, и обратния процес по време на втората половина.

В течение на една календарна (“слънчева”) година слънцето изгрява с всеки изминал ден все по на изток, минавайки през всички 12 зодиакални съзвездия, на които от древни времена е разделено пространството на екватора и еклиптиката. При това придвижване пътеката на слънцето в първата половина от годината е от едната страна на небесния екватор, а във втората половина е от другата страна. Примерно, през шестте “летни” месеца, т.е. започвайки от 21.03. (пролетното равноденствие) и свършвайки с 23.09. (есенното равноденствие), слънцето се придвижва по една пътека, която е разположена в “горната хемисфера” (северно от небесния екватор). Обратно, през шестте “зимни” месеца (от 23.09. до 21.03.) слънцето се придвижва по пътека в долната небесна хемисфера, т.е. южно от небесния екватор.
Ако очертаем целогодишната пътека на слънцето през дванайсетте зодии, както са били преди приблизително 2200 години, и каквито се ползват до днес в астрологичните таблици, получаваме следната рисунка:






Но, реално погледнато, разположението на зодиакалните съзвездия върху небето в днешно време в резултат на прецесионното придвижване, дава изместване на слънчевата пътека с един знак на запад. Картината добива следния вид:




Ако вземем, че вертикалната ос на графика на синусната функция означава дължината (времетраенето) на деня и нощта, то за една слънчева година получаваме тяхното ритмично увеличение и смаляване, както на рисунката:







Българската сурвачка е един ритуален реквизит, който се употребява точно по време на обредите, съпровождащи празнуването на настъпващата нова година. Тук трябва да се припомни, че от известно време насам е възприето като начална точка на годината (“Нова Година”) да се взима точката на зимното слънцестоене. В наши дни има едно закъснение от седем денонощия. Вглеждайки се в последната рисунка, става ясно, защо се изработват и се ползват сурвачки тип “равноденствие (обр. 2А) и тип “слънцестоене” (Обр.3).




Обр. 2. А) “Суровакник” тип “равноденствие” ;
Б) неговата разновидност “Суровиска” със спираловидно обелена кора;
В) българска “мартеница” със сходна календарна символика

По време на римското владичество е проведена реформа, след която е прието не денят на пролетното равноденствие, а денят на зимното слънцестоене да се счита като пръв (или нулев) ден, от който се е отброявала новата година.
Преди тази реформа за нашите предци траките, подобно на останалите арийски народи, новата година е започвала от деня на пролетното равноденствие. Този ден се падал на 1 март и се е казвал коленд, буквално: “който ражда”. С такива “раждащи дни” в римския календар е започвал всеки един от месеците. От там и понятието календар.

Интересното в случая е, че само българите от европейските народи са запазили празнуването на старата “Нова година” (1.март), която се осмисля като изпращане на старото. Огньовете, които се палят на този ден, символизират изгарянето на старото, но и зараждането на новото. Празникът е известен и под названието “Летник”. Подобно празнуване, на същата дата, с почти идентична обредност, е запазено у западните иранци (арии), етнически обособени като кюрди. Те са наследници на старите халдеи (колди/корди), и у тях празникът се нарича “нев роз” което ще рече, буквално: “ново лято”.
Календарен смисъл имат и другите мартенски празници: “Св.40 мъченици” (или “Младенци”, на 9.03.) и “Благовещение” (или “Благоец”, на 25.03). Като обърнем внимание върху иконографията на архангел Гавриил, който съобщава “Благата вест” на Дева Мария, забелязваме, че в ръката има един по-особен жезъл, досущ приличащ на кадуцея на Хермес(Герман/Теут). Поне един, а най-вероятно и трите отбелязани празници, в различни епохи, съвпадали с деня на пролетното равноденствие. За празника “Баба Марта”(“Летник”) казахме, че е “коленд”(“раждащ”), за “Младенци”. Българския народ казва, че на този ден “слънцето се обръща” и още, че “забива 40 нагорещени шиша в земята”, докато свръзката на датата 25.03. (“благата вест” от архангела Гавриил за зачеването на Дева Мария, “Благовещение”) с “раждащата дата” 25.12. (народната “Коледа” т.е. “раждането на Синът-Слънце”), макар и три дена след “зимското слънцестоене” (22.12.), е повече от очевидна. Тук става дума за религиозно осмисляне на космическия цикъл, отбелязан чрез свръзката на пролетното равноденствие със зимното слънцестоене. Суровакника, предаден с рисунката (Обр.3), визуално показва, че става дума за 6 плюс 3 месеца, или общо девет месеца, колкото време “Богородица” е бременна с “Божия син”, който е всъщност слънцето. Техния общ символ е кръста и като такъв далеч предхожда християнската епоха.



Обр.3. Суровакник, изтъкващ “зимното слънцестоене”

В случая на мартеницата (Обр.2В) двата увити конеца символизират двете змии: червена (“слънце”) и сребърно-бяла (“луна”). Те точно препредават стария смисъл на ритмично повтарящото се календарно време, запазен и изразен и в българския суровакник. Двата усукани конеца-змии в мартеницата всъщност символизират двете пътеки на големите небесни светила т.е. двете времеви “линии” (“дневната” и “нощната”), ритмично повтарящи се с цикъла на соларната година.



Обр.4. Кадуцеят (суровакника), символизиращ точките на пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и зимно слънцестоене върху кръга на соларната година.


За празникът - Сурва 

(стартира от началото на февруари месец и се отиграва до Великден из цялата страна)
Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция.
Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят около Нова година – през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /последната седмица преди и първата от Великденските пости/.








В първите часове на новата година започва обичаят Сурва (Сурваки). Във всеки дом влизат сурвакарите - групи от малки момчета - деца, или по-големи - ергени-сурвакари. И едните, и другите обаче задължително носят прясно отсечени, сурови дрянови пръчки, украсени с парички, пуканки, сушени плодове и червени вълнени конци. Едновременно със сурвакането момците сурвакари изричат благословии на всеки от семейството, започвайки от най-стария. Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като “сурвакари”, участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като “кукери”.
Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!
След това те сурвакат добитъка, домашните животни - всичко, което е "живинка" в къщата. Вярва се, че тези благопожелания ще предпазят човека от премеждия, лоши срещи и ще му осигурят успех във всички начинания.
Стопаните даряват сурвакарската дружина с кравайчета, сланина, орехи и пари, възнаграждавайки ги за донесеното благополучие.

Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година, с наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и животни. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало.
Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии.
Маските в народните вярвания защитават от злото.

Сурва, сурва година
Сурва, сурва година,
червена ябълка в градина
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво до година,
до година, до амина!
СУРВАКАРИ
Хей, другари сурвакари!
Хей, юнаци със калпаци!
Дрян е цъфнал на поляна
С чудно хубава премяна:
Всяка клонка позлатена,
Всяка пъпка посребрена
С бял варак и мразовина.
Сурва весела година!…
Едро жито по хамбари,
Тлъсти агнета в кошари,
Тучно вино по мазите,
Мед и восък по пчелите;
Пълна къща със имане –
Мир и обич да настане,
Да живеят като братя
Всички хора по земята,
Че земята е градина…
Сурва, весела година,
до година, до амина…
Йордан Стубел
СУРВА, СУРВА ГОДИНА
Сурва, сурва година!
Път дай, Снежко,  да мина -
да обходя къщята,
да зарадвам децата.
Сурва, сурва година!
със засмяна дружина
ред по редом да ходим,
вредом радост да водим.
Сурва, сурва година!
Плод нечуван в градина,
стада гойни в полята,
чисто злато в нивята!
Сурва, сурва година!
да похапнем от млина,
да сме здрави и сити
и доволни, честити!
Ран Босилек
Ладуване – празник за момите

Срещу Нова година или на самия празник става и обичаят ладуване (напяване на пръстените). За разлика от сурвакането, в него участват само моми. Те се събират на мегдана, итраят хора и пеят песни:
Пременила се Василка
Василка, малай моме,
синя бела богасия
у алена туралия
селски пръстене да топи.
На момата пръстенете,
на ергените гребенете,
на невести вити гривни.
После всяка мома пуска свой пръстен, гривна, гердан, обица или китка в бяло котле с мълчана вода (вода, донесена от извора в мълчание). Котлето престоява в градина под трендафил цялата нощ. На сутринта момите отново се събират и избраната от тях пръстенарка вади един по един пръстените и ги нарича - така всяка мома разбира за какъв момък ще се омъжи:
— На стол седи, перо държи!
— Аршин скача по постели!
— Чаша плува по морето!
— Синьо сукно черкови мете!
— Гола тояга из село бяга!
Обичаят завършва с обща трапеза, която също трябва да бъде отрупана с ястия. Празнуването продължава и на следващия ден — Силвестри.
На първи януари празнуват именни дни Васил и Василка (днес вече и Веселин, Веселина, Весела)
 
07.януари  Ивановден
Ивановден- отбелязва се неподвижно на 07.януари
Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.


http://www.rodopskistarini.com/2011/12/1980_12.html