Народни обичаи и български поверия

Стар е народът ни и древни обичаите ни

Тук ще публикувам информация за българските празници и обичаи- кога, какво и как се прави.
А сега нека отворим стария скрин и да надникнем в него, за да видим какво има оставено там.

Горещници

От днес, 15. юли, започват т. нар. Горещници, които според народните поверия продължават три дни - 15, 16 и 17 юли. В българския народен календар Горещниците са едни от най-тачените сред българите обичаи в чест на огъня и за предпазване от огън. Смятат се за най-горещите дни през годината. Наричат се още Чурлига, Пърлига и Огнена Марина.

Горещниците са свързани със строго спазвани забрани за полска и домашна работа - не се ходи на нива и не се жъне, не се вършее, не се коси и копае, не се возят снопите и не се впряга кола, не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви, не се преде, тъче и шие. Нарушаването на тези забрани се смята като причина за пожари и запалване на реколтата, дома и др.

Така в разгара на лятото, земеделците отпочиват от тежкия труд и гадаят за времето през зимните месеци януари, февруари и март. Пече ли силно слънце през трите горещника зимните януарско-мартенски дни ще бъдат топли, без сняг и виелици. Според поверието, ако човек се изкъпе в топли минерални извори през тези дни, ще бъде здрав през цялата година.

За най-опасен от трите дни се смята третият горещник, посветен на св. Марина.

Астрономическите Горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли - разминаване, което се получава заради преминаване към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския, заради повечето високосни години в него.

Еньовден е празник, отбелязван на 24 юни, наричан още и Яньовден, Иванден, св. Иван Бильобер, св. Иван Летни, Среди лете, с който църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител. Народният обичай отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене – 22 юни, което е сред най-важните астрономически преходи в годишното време.

Основа на празника е почитта към слънцето. При всички българи е разпространено поверието, че на Еньовден слънцето „трепти” и „играе” на изгрев и тръгва към зима. Християнизираната представа е за св. Еньо, който си облича кожуха и отива да донесе зимата; тръгва за сняг или започва да си кърпи кожуха и се стяга за зимата. Смята се, че сутринта на празника слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема пътя си обратно към зимата. Вярва се, че кукувицата кука до Еньовден и оттогава лятото си отива.

Със слънчевия култ се свързват много обреди: момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината; момите, жените и децата се къпят в реките за здраве; нестинарите в Странджа понякога играят върху огън на Еньовден; палят се обредни огньове на високи места край селището, на мегдана или на поляните в гората. Народните представи са, че земният огън е проекция на небесния огън (слънцето) и се цели увеличаването на жизнената му сила. Огньовете се прескачат за здраве и предпазване от насекоми. В някои райони в нощта срещу празника се добива нов огън и от него се запалват всички огнища в селището.

Св. Иван Летни, наред с други светци, се осмисля като градушкар. За предпазване от градушки на Еньовден не се работи и обредно се обхождат в кръг землищата и водоизточниците в селото.

Поверията и възгледите за Еньовден показват възприемането му от народа като граничен период в природния годишен цикъл. Според вярванията, в полунощ срещу празника „небето се отваря”; звездите „слизат на земята”, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила; „земята се отваря” и духът-стопанин на заровено имане проблясва като пламък; „морето спира да се движи” и хората се къпят в него за здраве. През това време се нарушават времевите и пространствените граници между горния и долния свят и се явяват свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви. Моментът е благоприятен за магии и заклинания, магьосниците крадат плодородието „примамвайки” с магия житото от нивите, млякото от кравите и меда от пчелите. Срещу техните действия съществуват много начини за предпазване. Според поверията св. Еньо е покровител на вещиците, врачките, магьосниците и билкарките.

Празникът се възприема като много подходящ календарен момент за гадания и предсказания за времето, за здраве и за женитба. Изпълнява се обичаят Еньова буля (Яново буле, Яновче, Еня, Еньо) по името на основното обредно лице. Еньовата буля е момиче на 3, 4 или 5 години, което в зависимост от местната традиция трябва да бъде сираче, изтърсак, дете на живи родители от първо венчило или болнаво дете. То се облича в „честита”, „целокупна” къща, в която съпрузите са в първи брак (първо венчило), здрави и с живи деца. Използват се части от булчинско облекло – женска риза, върху нея връхна дреха, на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани през нощта срещу Еньовден. Еньовата буля държи в ръцете си стръкове зеленина. Боса е и момите внимават да не стъпи на земята. Обичаят включва два обредни момента – обхождане на селското землище и напяване на китки. Срещу празника момите потапят в котел с мълчана вода китки с вързан на тях пръстен или друг белег, покриват го с червена престилка, мъжка риза или кърпа и го оставят да престои през нощта „на звездите” под трендафил. Сутринта приготвят Еньовата буля и обикалят землището на селото в кръг докато я носят последователно на раменете си. Тя размахва зелените клонки в ръцете си, а момите пеят песни с пожелания за плодородие или женитба. Спират при чешма или кладенец и дават на бременна жена да подържи Еньовата буля, за да е плодородна годината. После се връщат в къщата с котела с китките, Еньовата буля ги вади една по една, а момите припяват песни, по които гадаят за бъдещия съпруг на всяка една. Накрая си измиват лицата с мълчана вода за здраве и плодородие.

Разпространена в цяла България е представата за лечебната сила на  билките и цветята, набрани срещу Еньовден, в която личи връзката между почитания от народа св. Еньо и дохристиянските божества на слънцето и вегетацията. Билките и тревите, набрани на Еньовден, се прилагат широко в народната медицина. Еньовденската обредност според едни изследователи се свързва с праславянския пантеон, а според други – с религиозните практики на античното балканско население. Еньовден е християнизиран вариант на езически празник в чест на лятното слънцестоене.В съвременността елементи от празника се разучават в читалища и училища, представят се в различни селища, а също и на фолклорни събори и фестивали.В Асеновград се организира специфичен вариант на Еньовата буля, в който се преплитат българските традиции, влияния от гръцкото население, живяло там, и настоящето на града, известен и като „сватбената столица” на страната поради многото модни къщи и ателиета, предлагащи сватбени облекла и аксесоари.На Еньовден празнуват хората с имена Еньо, Енчо, Яна, Янка, Янко, Янчо и др. 

Източник: https://balgarskaetnografia.com/

Водици

Йордановден (Богоявление)

6-ти януари
Мъжки водици
Честити имен ден на Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана!

Православния календар

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:
“Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йорданов ден се месят три хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. 
Единият е за дома, 
вторият е за гостите, 
а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. 
Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. 
С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йорданов ден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време. 
Поверия за Йордановден
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Можете да си вземете вода от всяка църква от този ден и да си я занесете у къщи, защото тя носи силата на този прекрасен празник. 
На трапезата
Към  постните ястия  от предходните дни се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки , зеле, фасул, орехи, вино. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно.

Ивановден
Женски водици

На 7 януари Ивановден приключва обикалянето на коледарите, стартирало на 20.12. по Игнажден. От Бъдни вечер до днес коледарите обикалят и благославят домовете на хората, като така очистват и дома и правят наричания за здраве, благополучие и защита на семействата и земята. Коледарите така се явяват и своево рода защитници и пазители на населеното място. В Българската традиция на Игнажден се чества и посреща и Млада Бога или Новата Година. Това е и денят, в който започва и астрономически новият Слънчев цикъл. Както знаете в кукерските групи не може да влезе всеки, защото това е не само обичай, но и обред за посвещаване в мъжката сила. За повече информация вижте статията за коледарите по-надолу. Така след като Младата година е посрещната, коледарите са си свършили работата и са поставили началото на годината “на чисто”. В много райони на страната днес те се поръсват със светена вода, за да се отмият от тях нечистите сили, събрани по време на "мръсните дни".

Иванов ден или Женски водици е третият ден от поредица празници, посветени на водни обреди през зимата и е част от големия зимен цикъл празници, свързани с раждането на новото Слънце. Първият ден, свързан с водната стихия е на "Попова Коледа", вторият на Йордановден - наричан още Мъжки водици и третият е днешният Ивановден, наричан Женски водици. 

По традиция Ивановден се смята и за ден на младото семейство. Празникът е посветен на младите семейства, който са се венчали през изминалата година.

В тази връзка можем да видим и ритуала "Къпанки". Той започва от сутринта. Младото семейство посреща гости и ги черпи с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве.

На празника в някои села се изпълнява ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.

На Женски водици задължително се къпят сгодените моми, булките, както това е както това е и част от обредността на предишния Йордановден за мъжете. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с кърпа и чорапи. Равновесието на мъжкото и женското начало е заложено в празниците още в началото на годината с очистването с вода и обредното къпане и на мъжете и за жените. Смята се, че тези, които влязат в ледената река и се изкъпят на този ден ще са чисти и ще заченат здраво поколение.

Разбира се, задължително се къпят също именниците и децата за здраве.  

Иванов ден е денят на побратимяването и кумството. Побратимяването се случва като момчетата, който искат да станат побратими ходят на гости при майката да другия, за да получат нейната благословия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им.

Ритуалът за побратимяване е следният: Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва, и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.

Трапезата на Ивановден не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именник и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз,заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.

Имен ден имат: Иван, Иванка, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Иванина, Иво, Ива, Йоан, Калоян, Жан, Ян, Яна, Янко и производните им.

Бабинден
Бабинден  се празнува от древни времена и е свързан с идването на новия живот и акушерството. По настоящем има две основни дати 08. януари /нов стил/или на 21 януари /стар стил/ на които празникът се отбелязва.

Празникът Бабинден е свързан със сила на женското начало и е съществена част от семейните обичаи. Особено важен и починан е той от младите жени, невести и майки, които чрез обредността почитат и отдават своят дан и дарове на онази жена, която е била спътница на бременността  раждането и посрещането на новия живот в семейството. Знаем, че от момента на въвеждане на невестата в новия дом /след сватбата/ на жената е отредена ролята да дарява живот. От този момент до момента на раждане и опазване на пеленачето до кръщаването му /по ново му/ или до представянето на детето на общността- фамилията /след 40 днена/ е специален момент, в който се счита, че жената е уязвима и има нужда от подкрепа. Именно тези баби /древните мъдри жени в селото/ са призвани да й я дават.

 

Съдържа 3 основни елемента:

• Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
• Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
• Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. . Според народния мироглед, персонажът на бабата е свързан с отвъдните сили, защото "помага на неживото да стане живо", да премине в реалния свят на хората. нейните сили са свръхестествени: тя би могла да бъде баячка, лечителка и врачка. Названието "баба" не произхожда от нейния външен вид или възрастови характеристики. То подчертава само старшинството й. Поради това в края на т. нар. "период на Мръсните дни" се приема за важно ритуалното пречистване на медиатора-връзка между два свята/границата на живото и неживото. Така се гарантира плодовитостта за предстоящата година.

Празникът съхранява античната обредност - култови практики свързани с Великата богиня, при част от които тя фигурира и в по-зряла възраст, израз на познание, опит и сила.

                                                    Автентичен къдър на баба -акушерка.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.

Накрая ще ви преразкажа накратко една история от днешно време. Преди няколко месеца, планирайки дейността си за през годината направих среща с млада жена от близко село. Тя ми разказа как празнуват този ден хората в селото. Покани ме да се включа. Приех с радост. Тъй като това се случва 2020 г. досещате се, че Ко вируса и епидемичната обстановка не позволиха да се направи събирането. Докато пиехме кафето си пред старото читалище на площада, а слънцето печеше меко над главите ни, тя сподели, че тайнството работи. "-Може да не ти се верва, ама тук от неколко години наред, откакто възобновяваме празника, жени заченаха след като участваха в сбора на Бабинден. Няма да им кажем имената, ама съм жив свидетел- по болници ходели, лекарства пиха, искат, а след като направихме Бабинден тук на село, жената за която работихме / празника на село се провежда като възстановка на древния обичаи и се прави с кукла-дете/ няма и месеЦ, два и ето зачена. ДЕТЕТО ЖиВо, ЗДРАВО- ЕЙ ГО ТИЧА. Работи, казвам ти. Не знаем как, но аз знам, че вече ще го правим всяка година."

Е аз няма какво да добавя, освен да чуя отново онзи древен глас в женската природа, който този път дойде от една прекрасна жена на село. Макар и да не е бабувала, тя възстановява празника в местното читалище с подръчни материали, с кукла, но най-вече, със събирането на силата на жените в общността. Със една осъвременената формула и преповтаряне на древната ритуална форма /дори и непълна, на моменти бутафорна/се "предава" чрез общността желанието на жента в началото на новата година да даде и отгледа живот. Като чели това е древна молитва сътворена чрез сърцата, която активира силата да даряваме живот. И да, магията работи, намерението е излъчено в ефира от жените на този ден  и те като сестрици си помагат следвайки пътя на предците ни. 

Използвани са материали и снимки от Интернет.

Честит Бабинден

Конски великден, Тодоров ден

Здравейте приятели, добре дошли отново в моя блог посветен на българската култура, дух,  древно знание за човека и личната му сила. Ето ни отново яхнали времето на Слъчевия диск. Днес на  Тодоровден, в съботата наречена Тудорица, Тодорова неделя (седмица) или Конски великден се слага край на зимата. На днешния ден на 20 март всяка година започва и астрономическата пролет. От днес тъмната част на годината отстъпва и започва времето на силния ден, времето на светлата част от годината...Интересно е, че тази година 2021 Тудорица и настъпването на пролетта съвпадат, това не се случва всяка година, защото Тодоровден е плаващ празник. Според новата традация денят е обвързан с християнският празник Великден и стартиращите великденски пости, като на тази база се прави  връзка и със светията Теодор Тирон от времето на император Юлиан Апостат (Отстъпник). Но както знаем българската традиция е по-древна от християнските празници и чествания и тук настъпва очакваното и търсено препокриване на старата българска вяра на предците ни и християнството. Затова драги читатели, винаги проучвайте и търсете повече информация, нетрадиционни източници и книги, защото само там в дълбокото, ние българите можем да открием истината за нас самите. 

 

снимка Интернет

Преданията казват, че на днешния ден Свети Тодор събличал своите девет кожуха и отивал при Господа да измоли лятото. Днес стартират и така наречените кушии или сътезания с надбягване с коне. Конят днес е на почит, денят е посветен на неговата сила и ни напомня за връзката му със Слънчевата вяра на българите. Конят днес  се вчесва, плете му се и гривата и опашката. Подготовката за състезанията започват дни преди Тудорица. Интересното е, че опашката на конете се сплитат на плитка, така както жените сплитат своите коси. Конете са хранят обилно и се кичат с мъниста, синци и цветни конци, панделки. Кушиите се провеждат извън населеното място на предваритено избрано от мъжете място. Надбягванията на Тодоровден стартират сутринта и цялото село отива да ги гледа. В кушиите участват само мъже и се правят без седла, само със стреме. Надбягванията, с които днес е известен празникът, са само част от изпитанията, през които преминават конете и техните ездачи. Защото конете се оценяват по своята красота и чистота, което говори за грижвност на

стопанитe

има дисциплини за сила, издържливост и най-накрая за бързина.

 

снимка Интернет

Спечелилият се дарува с нов самар, нови юзди, пешкир или риза. На победителят е отредена ролята да благославя домовете в селото. Той е посрещнат от домакините с думите "Свети Тодор да помага", коня му се дава да пие ненапита вода, а на ездача червено вино. Стопанките приготвят малки обредни хлябове – копито, конче, кукла, светитодор – които често са с формата на конче или подкова, украсяват ги с орехови ядки, скилидки чесън и сол. В домовете жените раздават на близки и съседи за здравето на конете, да се раждат пъргави жребчета. Стремят се първи да раздадат хлебчетата или поне да не са последни, защото се вярва, че която жена последна раздаде, конете в стопанството й ще хванат краста. При раздаването жените се подритват, подскачат, бягат или цвилят, наподобявайки поведението на кобилите. От хлебчетата и царевицата се слага и в зобта на конете. Другаде приготвят специална тудоришка пита, която разчупват и също раздават. Там където има параклиси или оброчища, посветени на св. Теодор Тирон, жените отиват и носят постен курбан – варен боб и хляб – който също раздават за зравето на конете. Същото се прави и когато се разболее конят или магарето им. 

    Популярен е бил и обачият майките да къпят децата рано сутринта на Тодоровден, „преди да са се разтропали конете“ – за да са здрави и пъргави, да не ги боли глава и да не се разболяват. След това жените си мият косите, като пускат във водата слама от яслите на конете или слама, с която стопанинът е разтривал коня, подготвяйки го за кушията, вързана с червен конец – за да са със здрав и твърд косъм, както е опашката на коня, да са им дълги косите „както дълго бягат конете на кушията“ и да не ги боли глава. Мръсната вода изхвърлят на улицата, след конете, когато ги отвеждат за надбягванията. В някои странджански села се спазва точно обратното – косите не се мият, за да не изсъхват посевите. В Тракия жените тичат след конете, когато ги извеждат за кушията, за да им растат косите.

В края на празника всички се събират на мегдана в селото и играят хора. Чести празник, приятели. Честит имен ден на всички именници. Бъдете здрави и силни. Доскоро.

Read More