Еньовден- това е денят, в който Слънцето дълго целува Земята.
Еньовден се празнува на Лятното Слънцестоене- това се онези вълшебни мигове в годината, в които нашите предци са се синхронизирали с небесното светило и с целия Космос /Духа, както и с Природата и Земната стихия/Материята. Двете начала се събират, за да сътворят отново животът и светлината. Небе и Земя, Горе и Долу, Дух и Материя, Бог и Човек. Това е денят в който природата зове всичко към живот и пълнота. Огледайте се - наоколо всичко е живо, събудено и цветно.
В този ден имаме възможност да поработим с духа на елементите, със силата и духа на билките, на цветята, на Живота.Това е денят, в който Богинята ни зове да
се насладим на даровете й. Традиционно денят се тачи като най-лечебния, слънчев
и изпълнен с радост в ден в годината. Лятното слънцестоене е специален и магичен момент от годишния цикъл на движение на Слънцето и естествено е свързан с много поверия, обичаи и ритуали. Еньовден е прието да се чества на 23 срещу 24 юни, за да съвпада с датата на рождението на Св. Йоан Кръстител. Реално по старо му той съвпада с лятното слънцестоене и се отбелязвал на 21-22 юни. Празникът е посветен на връзката ни с природата и нейната лечебна сила. В нашата традиция той ознаменува връзката между небесните сили и земята, между човека и духа. Затова е един от най-важните в обредния календар не само за нашите предци, но за всички народи, които са свързани дълбоко със Земята и култа към Слънцето и които разчитат знаците на духовното начало у човека.
На този ден...
В
ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според
поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема
своя обратен път към зимата.
Жените
берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с
децата за здраве.
В
Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в
предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята
мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце -
сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на
раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни.
Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите.
Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са строги, тържествени.
Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане
ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен.
Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади
"късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които
предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Там където Слънцето се
къпе, потопи се и ти...
Част
от обичая е и обредно къпане или търкаляне в росни поляни. Прави се за
очистване в извор, река, езеро или в росата.
Вярва
се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и
прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през
рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав
през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
За билките
Според
народните поверия, в нощта срещу Еньовден, билките имат най-голяма вълшебна
сила. Събирайте ги рано сутрин докато росата по тях все още не се е
изпарила.
Берете
билките внимателно, без да наранявате корените им. Отнасяйте се с уважение към
тяхната сила, благодарете им и те ще Ви помогнат.
За
така наречените билкови амулети могат да се използват както сушени растения,
които ще действат в продължение на точно една година, така и свежи билки, които
няма да изгубят магическата си сила и ще Ви служат много по-дълго.
Когато
пиша винаги търся сакралната връзка между видимото и невидимото, между човешкия
и божествения свят. В културите на старите народи тази връзка все още се
открива в обичаите, ритуалите и поверията. И ако сме способни да разчетем
посланията има какво да научим, да си припомним и да вземем. Та нали сме деца
на Земята и Небето...
0 коментара:
Публикуване на коментар