Зимни празници. Вечният календар на дедите ни. Народни празници и български обичаи и поверия

 Вечният календар на дедите ни

Зимен обреден цикъл

От много време ми се иска да пиша по -подробно за годишния обреден цикъл, завещан от дедите ни, наречен по ново му календар, а по старо му "коло". Коло естествено напомня за колело, за завъртане, цикъл и повтяряемост. В много предания и песни по земите ни ще открием това завъртане, този цикъл, който управлява времето и живота ни. Може много да се говори за него, но това ще става, дай Боже, на живите ни срещи. Следете профилите ми, за да ги осъществим заедно. След толкова време ограничения иде време за нови знания, нови начинания и нови наричания.
Зимната магия е тук!

На 11 Ноември почитаме Св.Мина - покровител на семейството. Закрилник на жените, воините, народните лечители и знахарите. Жените отправят молбите си към светеца за здраве на дома, за деца и челяд. Българите го почитат като светец, който им помага да намерят и да си възвърнат загубеното или откраднатото. Св. Мина се смята и за закрилник на самотните жени, вдовици и неомъжени, пазейки тяхната чест. Жените, които искат да заченат, се молят на Богородица и на св. Мина. Той закриля и младите семейства, новия им дом. В Обрадовския манастир до София се намира чудодейна икона на св. Мина, която е помогнала на много хора да открият правилния партньор. Особено почитан е светецът в Софийско. Там е и известният в областта Обрадовски манастир "Св. великомъченик Мина". Любопитно е да се знае, че се вярва, че Св. Мина е господар на вълците, той може да ги пуска и прибира. Според българската традиция светецът “повежда Вълчите празници”. Почитан повсеместно сред българите, в Средните Родопи той се нарича Свети Мина-размина, тъй като се вярва, че разминава всички болести и беди. На някои места, като Софийско и Средна Стара планина, празникът на светеца повежда Вълчите празници, известни още като Вучляци (в Софийско) и като Зверини празници (в Троянско и Тетевенско). Вълчите празници са период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона, може да бъде около Архангеловден, Мръсните дни, Трифунци и др.), който се почита в чест на вълците. Най-опасен от тях е последният ден, наричан Куцулан по името на най-опасния вълк, единакът, приеман като митичен водач на глутницата, който обаче върви отделно. По време на Вълчите празници се извършват редица обредни практики, целящи да предпазят хората и добитъка от тези зверове. Спазват се редица забрани, а назоваването на вълка е табу. Вместо това се използват названия като двоица, троица, девет души, братя, душмани и др. Жените не работят с вълна и остри предмети (нож, игли, ножици и др.), тъй като те са оприличавани на вълчи зъби. Не се изработват никакви дрехи, особено мъжки, защото се вярва, че който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци.

В Самоковско поверието гласи, че Свети Мина е покровител на вълчата глутница. В местната иконография той е изобразяван като войн на бял кон, който в едната си ръка държи копие, а в другата два завързани вълка. 

В Сливенско е почитан като повелител на най-страшната болест в миналото – чумата. В деня на неговия празник жените приготвят специални обредни питки, намазани с мед в част на светеца, който единствен успял да залови и заключи болестта. В други краища той е почитан като повелител на различни лоши болести. Във всяка къща се коли кокошка, а перата и се пазят през цялата година, като те се използват при лечението на различни болести (Р. Попов). Празникът на Свети Мина се смята за особено тежък и е свързан с редица забрани с трудов характер – ако жените не го почетат в неговия ден, ще пострадат лошо. Част от забраните на днешния ден са: 

- спазване на благоприличие /полово табу/

- забрана за работа с остри предмети

- забране за работа с тъкане, шиене на всякакви предмети с вълна. 

- не се секат дърва, не се мие и пере

- не се изхвърля пепелта от огнището- това прави вълците по силни и им помага да се размножават бързо

- забранени са караниците и конфликтите в дома и навън

- не се пошива и шие нищо за мъж, да не го изяде вълк. Има поревие, че мъж с свалил пошите тези дни цървули, и така се спасил в гората от вълци.

- не се излиза по залез Слънце

- не се изрича думата "вълк", а се ползват определения като- "брат", "братята- онези", "душмани".

За предпазване жените зашиват червен конец в краищата на полите си, като така зашиват устата на вълците, замазване с кал ъглите на огнището,

Затова те посещават храма или параклиса, палят свещи и украсяват иконата му с цветя и пари. Свети Мина се тачи и като защитник на войниците и военослужещите. Честит имен ден на всички именници!

Мечкинден 

На 30 ноември по народно му се празнува Мечкинден и се чества деня на Свети Андрей. Знаете, че смесването на старото с новото знание води до много интересни на пръв поглед истории, преплетени във Времето. А те, като погледнем миналото и как то се е пренесло в настоящето ни, придобиват свои характеристики и живеят свои магичен живот. 

Историите на календара на дедите ни са вечни и пълни с мъдрост, топлина и с онези магични моменти, правещи от нормалния живот приказка от стари времена. Стига да търсим тази магия- тя ни се разкрива. И знаете ли Тя често има свой мирис. Онзи мирис на зелено през пролетта е тя, омайната топлина лЕтоска също, цветовете и багрите през изобилната есен, пак е тя и миризмата на огън и усещането на уюта, зимЪска, все магия е.

За нас хората магията в такива дни като днешния, оживява. Денят посветен на Мечката и Свети Андрей по българския обреден календар. Но да знаем и още нещо- започва зимата. Знаете, че всеки такъв момент от живота на предците ни, а защо не и сега, е специален. Той е ден ознаменуващ граница, преход...между два сезона. Затова и се счита за магичен, преходен, ден за съзидание, обредни дейности и наричане. 

Казват, че нощта преди Мечкинден, сбъдва желания. Как това предание за магията е дошло до нас съвремените хора? Ами, да ви кажа истинската магия не се описва, тя се прави. Така, че въпросът тук би звучал така "Какво са правили нашите предци, че да оживят магията на този ден?"

Днес не се върши къщна работа, не се чисти, преде. На този ден жените имат друга работа. В навечерието на Андреевден, те изпълняват магически дейности, обреди за благополучие и добра година. Мечкинден се свързва със символа на семето. 

Затова всякакви видове семена днес са били почитани и наричани. Знаете словото е чиста магия, а наричането е начина тя да бъде въплатена в света на човека. Затова и жените днес готвели, варен овес, ечемик, царевица, боб, леща, като наричали сварените семена с думите: "Както сварените зърна набъбват, така да наедреят и посевите по нивите." 

Наедряването на семената се свързва с наедряването на деня, с богатството. Денят е известен още и като Едрей, Едревден. Тук има и пряка връзка с наедряването на деня, което предстои да се случи след Коледата, но преди товасемето трябва да се благослови. В този момент от годината се прави подготовката в магическата реалност на средната земя и с наречените обредни действия се "привикват" силите на светлината и благополучието в живота на хората. Затова денят е специален и магичен. Чрез него ние тук се свързваме със голямото, космическото и изначално творение, с големия космос и неговите цикли, свързани със Слънцето и Млечния път.

Днес се нарича не само за благоденствие и сполука, но и се прави предпазна магия с думите:"На ти мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия." Това са част от думите, които изричала най-старата жена в къщата, за да не яде мечката посевите, а да бъдат те защитени. Като се отдеде част от най-дорото зърно доброволно, като се направи жертва със зърното, мечката бива уважена. 

Мечката в нашата култура се счита за закрилник, но силата й трябва да се почита. Споделянето на храната с нея е важна част от измолването на нейната благословия. Изначално мечката се счита и за естесвен противник на вълка, така че отдаването на варено зърно днес, предвещава нейната закрила и помощ през цялата година. Храна се раздавала и на съседите, отново за да бъде споделена силата и богатството между хората, дет се казва за берекет.

Има и още една интересна легенда, в която мечката отново е главен герой. Този път историята се свързва със светеца Свети Андрей Първозвани. Той е брат на Апостол Петър, който Христос прав призовал за ученик. От тук идва и името му Андрей Първозвани. У нас серазказва, че светецът живеел скромно високо в планината и отглеждал храната си сам. Едно от малкото неща, които имал бел един вол, с помощта на който, обработвал малката си нива. Така той имал всичко нужно за прехраната си. Но един ден се появила мечка, тя убила и изяла вола му. Това много разгневило Свети Андрей и той решил, че щом тя е изяла вела му, сага ще върши неговата работ. Така Светецът успял да се пребори с мечката я впрегнал в ралото вместо вола. От тогава насам Свети Андрей започнал да оре нивата си с мечи впряг. доста нетрадиционно и странно нали? Няма как тази легенда де не бъде запомнена от всеки, който я чуе. От този ден насетне в народната памет Свети Андрей Първозвани станал господар на мечката и хората започнали да славят и него на този ден заради силата му и уменията, които притежава. Защото, за да укротиш и пребориш мечка се изискват много качества и лична сила. Нека силат ада въде и с вас приятели и през стартиращият нов вълшебен цикъл от небесния календар. И да знаете, днес имен ден имат Андрей, Андреяна, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан. Обърнете внимание, че всичките се свързват със сила, храброст и пробив. Така както светлината от този ден, започва да си пробива път, за да се роди по Коледа. Амин!

Честит празник, приятели и доскоро.

Игнажден

Млада Година, Мрада Бога, Ново Слънце, Мало Слънце

Орнаменти от шевица, изобразяваща Свастика- или положението на Слънцето  в  зимното и лятното слънцестоене /горе и долу в схемата/. Част от ръкав на женска риза град Дупница.

Повече за българските шевици научете тук

Днес пиша това като седя до огъня на печката, а навън духа силен и студен северняка. Иде Зимата. Тамън за нея исках да ви разкажа, покажа. Четете с наслада, да ви е вкусна българската магия, зимната! 

За рецепти съпътстващи празнични дни, вижте повече в този линк.

Ако запазим знанието стаено в традицията ще можем да се "движим" по законите на Вселената, в която всичко неизменно протича на цикличен принцип. Правейки това ние ще бъдем в синхрон с природата, което може дамо да ни даде повече хармония и сила. Днешният празник е тачен от всички древни народи, какъвто сме и ние, защото днес е началото на новия цикъл, с който ще се реализира с идването на Младата година. Днес е и най-късят ден в годината. От днес до Коледа, коледарите започват да обикалят къщите в селото и да носят със себе си енергията на новото, слънчево начало. Отново и отново, всяка година светлината се ражда.

Това е времето на посяване на семето.

В българските вярвания от Игнажден до Коледа започват и "мъките на божията майка" или раждането на Млада Бога, на Слънцето. Днешният ден е наречен още и нулев ден, затова е наречен и така Игнажден, Еднажден. Ден на празнотата, от която произхожда всичко, в която каквото посееш, това ще пожънеш. Денят е специален, защото празното се свързва с чистотата. Затова и в нашата култура има множество обредни практики, изпълнявани на този ден.

Поверията, свързани с празника са много, но най-важен е "ползника". Това е първият човек влязъл в къщата. Той се чака с нетърпение от стопаните на дома и се дарява с хляб, вино, правят му се лични подаръци- ризи, кърпи. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца , кончета …)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време.

Днес не се взимат и дават пари на заем, не се изнася огън и сол от дома.

- На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата.

На Игнажден младите момичета гадаят, коя за кого ще се задоми. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото сънува през тази нощ, за него ще се омъжи.
Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да мине по-леко и безболезнено раждането им. Сутринта, преди изгрев слънце, жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а от каденото жито и пепел посипват около къщата. Това се прави за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. А за лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.

Вижте повече за кваса тук.

Ако пък искате да научите повече за вълшебните животни в българския фолклор и еленът, който е първообраз на Слънцето и се свръзва с празника дне, вижте линка тук.

Български вълшебни народни приказки. Приказка за сребърния елен

Рецепта за Игнажден

 

Днес се меси погача, а от замесеното тесто откъсва малко парче и на някоя греда от него се прави кръст. Варва се, че така от дома бяга всяко зло. В къщата се правят и колаци, толкова колаци, колкото са членовете на семейството, да има за всеки. Момите също замесват своя коледен колак, за да го дадат на своя избранник от коледарите. Счита се, че това е начин на момичетата дарувайки с коледарски геврек своя избарник, да заявят пред общността и желанието си за предстоящ годеж с техния избранник. Геврекът се дарува, като се нанизва на коледарския прът на момъка. Това символично прилича на съединяване на мъжкото и женското начало. С този обичай стартира и още един цикъл- пролетния, но за това ще пиша, когато му дойде времето. А сега ви оставям, за да меся хляб и да си върша моята магична работа. Сполайте и честит Еднажден. Бъдете здрави и благосровени!

Традиционна постна трапеза за празника

Честити ви празници и весело изкарване.

Бъдни вечер
24-ти декември

"На Бъдни вечер постила се слама едно място в стаята, колкото да се насядат всички домашни, и на него слагат месал или трапеза, с всички хлебове и чорби, погачата на средата. Връз хлебовете турят паница с чеснов лук и орехи, скълцани наедно и смесени с вода; до трапезата пък турят сито с жито (да е сита годината), палешник, оратен ремик и паниче с пясък. Преди да завечерят, един от домашните отива със секира в градината и заплашва дърветата, като замахва до три пъти, уж да ги отсече. Друг от къщи му се моли: „Недей го сече! То ще роди на година!“ Така изреждат всички дръвчета. Насядат на възглавници, но преди да заядат, жените вземат вълна и предат малко; същото правят мъжете и децата. Изпреденото се овива на венец и заранта се слага на кошера, за „да се овиват пчелите все на около и да не бягат“. Пият най-напред блага жежка ракия, залепя му една запалена вощена свещ и прекажда трапезата с тамян до три пъти, от дясно на ляво; една бучка тамят се отбеля пак за „кадия“ на зле болните. Палежникът се изтърсва на огнището или пък се оставя на страна, и после се гледа, дали е останал жив въглен или не: ако са станали въглените на пепел, на добро било; ако са изгаснали и почернели, на зло било. Който е кадил, взима погачата, прави три поклона и при всеки поклон нарича: „Ела Света Богородице да вечеряме!“ Той сяда на мястото си, а друг човек взима колака от Игнажден и дава дел на всекиго; взима погачата и дава по два къса на всекиго; единият е късмет от Бога (каквото от замушените неща в погачата му се падне), а другият се нарича за всекиго: „на тебе давам воловете“, „тебе давам конет“, и н т.н. По това пият пак ракия и захващат да „ручат“. 

Първият залък всеки оставя пред себе си и заранта го дава на добитъка; момата пък го скрива, спи с него, и ако сънува, че го яде с някое момче, това момче ще вземе за мъж. Една жена ще остави в една паница от всичките хлебове и гозби по малко за Богородица; тия неща се дават на говедата с кърмилото им. Най-напред гребват с лъжицата от чесновия лук и си натриват дланите на ръцете, „да ги не гази зло“, после кусват от него „за здраве“ и захващат да ядат каквото обичат. Който кихне пръв, речат му: „На късмет ти е това, що се отели, или ще се ожреби най-напред“. Всеки дири в погачата си да му се е паднало нещо на късмет, и ако му се падне, речат му: „Е ти си честит у парите“ и т.н. яйцата под квачката не щели да се измътят изведнъж“, и за „да не се пръскат пчелите, кокошките и пилетата“; а като се наядат всички се вдигат изведнъж. В изключителен случай става само домакинът, но и той ходи наведен почти доземи, та „класовете ни нивата да бъдат през лятото наведени и пълни с жито“. Като се наядат, домакинът дава на всекиго по един орех, за да види късмета си: ако ядката е здрава, ще е здрав и той през годината; ако е изгнила и почерчена, ще боледува. Една цяла ядка оставят за Света Богородица, при другите неща за лек. Орехите не се ядат: „кой яде от тия орехи на бъдни вечер, щял да окелявее“. Като свършат, всички стават отведнъж „божем да им се мятат и пилците заедно, да не закъснява някое яйце“. После всеки си търка ръцете с пясъка от паничето, „да носят кокошките яйца“, и се намазват с чесновия лук, що се яли, под мишките и зад ушите, та кога има през годината някоя болест и той види болен, да бръкне под мишките си и да се пипне зад ушите, после да си помирише пръстите, тогава „не го ловяла тая болест“. Децата се търкалят по сламата, все на една страна, та и „житото да полегне към една страна“. Дирят из сламата житни зърна колкото намерят, толкова кила (кило от 600 оки) щели да овършеят на гумното; ако намерят чисто жито (пшеница) повече щяло да се роди чистото; ако намерят ръжено, очаква се обилие по ръжта. Тия зърна се пазят и се турят в семето, кога орат и сеят на нива „да се роди по-много“, а някои ги пущат на гумното, когато вършеят, все за същата цел..."

Из: "Обичаи за Бъдни вечер и Коледа из Софийското поле"Иди си, зимо, идвай, лято!“Затова и празникът е известен като „Среди зима".

Коледа

25-ти декември
Денят, в който Слънцето се роди

"От Бога ти много здраве, от нас малко веселбина"

Днес ще ви насоча вниманието към една история от софийско- селата Връбница и Житен. Христо Вакарелски известен български изследовател етнолог я е дал преди години. Как се е празнувала Коледа преди години и как мъжете са богували."На Бъдни вечер се събирали всички
“песнопои” от селото - 30-40, па и повече души и избирали изпомежду си осем души
- най-способните и най-гласовитите. Тия осем души после се устройвали в чета
със следните роли: старец, баба, гайдар, трохобер и четирима четници.
“Старецът” е главатар на четата; той ги води,
заповядва им и дори ги наказва привидно. На лактите си е имал навързани звънци,
та като ходи или играе, да дрънчат; носил е тояга с топуз на края. С тази тояга
е “наказвал” провинените от дружината, на нея домакините са надявали колаците,
които дарявали на коледарите. Подареният по такъв начин колак е бил снеман от
тоягата и предаван на трохобера. Старецът е изговарял и така наречените “слави”
- дълги благословии.
“Бабата” е представлявала предрешен в женско
облекло момък; но дрехите не са били от местната носия. Била е и обкичена като
невяста и с невестински венец. Тя е била прицелна точка на зрителите, които я
следели, за да я закачат. Затова тя постоянно обикаляла насам-натам и около
стареца, който я бранел. За да произвежда смях, тя се преструвала на стара
баба, на болна и пр.
“Гайдарят”, облечен по обикновено му, е свирел
постоянно с гайда, за да играе старецът.
“Трохоберът” наричан още “магаре” е носил торба,
в която е събирал поредаваните му от стареца колаци. Тази служба е считана за
най-долна и за нея са се ловели на тояга, та комуто се паднела.
“Четниците” са били наричани още и “пеячи” и са
пели коледарски песни.
Така устроената осмочленна чета е ходила не само
из своето село, ами и из съседните села; коледуването е ставало на Бъдни вечер
и на трите дена на Коледа. Навсякъде коледарите бивали сподиряни от множество
деца и малки момчета. Ходели от къщата на къща. При влизане казвали “добро
утро, домакине”, па ако ще да се е било вече свечеряване. Под командите на
стареца четниците запявали коледарски песни.
Най-напред пеели песен за главата на
домакинството, след това по старшинство - на всеки останал член; за всекиго
особена и съответна на възрастта му, пола му и занятието му песен. Като изредят
всички лица, четниците казват: “От Бога ти много здраве, От нас малко
веселбина”.
След това гайдарят получава заповед да свири, а
“старецът” и “бабата” захващат да играят на всички, които са вкъщи. За играта
домашните дават пари на стареца, защото играта се смята за плодородие.
Домакинът ще рече: “Де, че ми играеш и на ягнищата”. В тази игра домакинът и
други се опитват да хващат “бабата” и да си правят шеги с нея, а “старецът” я
брани с топуза.
При тия забавни сцени стават и даруванията на
коледарите с колаци и други съесни произведения, за които “старецът” изрича
“славата”.
Събраните пари и материали биват употребени за
угощение между коледарите и техните избиратели. Този обичай със “старец” и
“баба” е ставал в Горна Баня и в Суходол, а в околните полски села на Софийско
не е съществувал."
Автор: Христо Вакарелски

СУРВАКИ

И последният от новогодишните обреди има заклинателен характер за здраве и благоденствие. Той се извършва след изгрев слънце, когато Коледарите /момците за женене/ вече са се прибрали и скрили своята коледарската гега от погледа на свои и чужди. Идва време на по-малките- момчетата сурвакарчета.Обредът повелява те да се събират на групички от по няколко деца и до започват обхождане на домовете на близки и съседи, като тръгват от своята къща. Облечени са в нова риза и носят сурова дрянова пръчка, наречена сурвакница, накичена с китки,малки обредни краваи, сушени плодове,бобени зърна,червени люти чушки,наниз от пуканки,дребни " златни" и "сребърни" монети, пискюли вълна в различни цветове - бяло,зелено,червено,житен клас и други дребни предмети,символи на местния поминък. Познати са няколко вида сурвакници като общото между тях е,че се оформяттри кръга от противоположни клонки,които символизират трите свята - горният -небесният ,средният - нашия свят и долния - подземен свят. Всяка сурвакница бива нашарена с плитка резба в змиевидна форма и има формата на буквата"Ф" - короната е задължителен елемент. Във всеки дом сурвакарчетата леко удрят стопаните със сурвакницата, при което наричат за здраве, късмет,щастие, плодородие и богатство,за което насреща получават дребни пари и лакомства. Сурвакницата се прави от прясно откършен Дрянов клон и това не е случайно - дряновото дърво е символ на здраве ,сила и младост, и дълголетие, защото това е първото дърво,което цъфти. От дрян се прави и сватбеното дърво, а дрянови пъпки се слагат в новогодишната баница с късмети и също се наричат за здраве и берекет,за сватба,за рожба,за печалба,за благоденствие,радост и щастие. хЗа нас ,българите,сурвакницата е като магическа пръчка.Веднъж изпълнили се обредът със сурвакницата,тя не се пази - трябва да се унищожи. На връщане от сурвакане, децата хвърлят сурвакниците в река или кладенец, за да не "носят бълхи вкъщи" и за да са пълноводни реките,да има дъждове и всичко да върви " като по вода". Сурваки е запазен и до днес обред. Сурвачката е интересен атрибут, който може да се разгледа по-внимателно. Ако имате интерес вижте тук.

Сурвакарско наричане: 

" Сурва сурва година! Весела Нова година!Пълен клас на нива,

жълт мамул на леса,

Голям грозд на лозе

Червена ябълка в градина!

Пълна къща с деца!

Пълна къща с коприна!

Пълна кесия с пари!

Сурва сурва година,

до година със здраве,

до година, до амина! "

Ето и още от Йордан Стубел:

Сурва, весела година,

сурва, сурва до амина.

Новата да ви дари

малко повече с пари!

С песни къща да е пълна,

раклите със тежка вълна,

а градините със плод,

с радост и щастлив живот,

с руйно вино, с медовина –

дребна челяд да е жива,

да узрее клас на нива,

колко пясък и звезди,

зърно толкоз да плоди,

та за всички хляб да има,

щом настъпи лоша зима,

а за мене по парица,

за бонбони и халвица…

Сурва, весела година,

сурва, сурва до амина!

И любимото на моите деца:

Сурва, весела година догодина до амина.

По Йордановден да има люта снеговита зима!

По Гергьовден из нивята дъжд да напои житата!

По Петровден благо слънце да погали всяко зрънце!

Та Кръстовден да ни свари със препълнени хамбари!

Сурва, весела година догодина до амина!

Извор - Из нета

"Има особени дни, в които са устроени празненства в чест на водата.

водата освен за пиене и поливане нужна е и за чистота.

Водата, ако пресъхне всичко ще погине. Водата е повече от землята. Това е направено от Бога, защото водата е потребна на всички и за всичко. Реката в народното вярване е облечена в голяма тайнственост и обиколена с голямо уважение и почитание. Халите и змейовете живеят само в езера."

Д. Маринов

Зимен Кръстовден. Водокръщи

Денят, в който реките спират, а водата чува и лекува

Днес на 5 януари отбелязваме Зимния Кръстовден т.н. Попова Коледа. Денят е известен с това, че настъпва краят на поганите/мръсни/вълчи дни, а това са по народния календар дните от Коледа до Йордановден. Денят в народната ни култура се отбелязва всеки 05 януари и е познат с името Водици, Водокръст, Кръстци, Водокръщи, Попова Коледа. С настъпването му приключват мръсните дни, за които се вярва, че са опасни за хората. В този времеви промеждутък, Богородица е все още в родилните си мъки и тайнството на рождението на Младото Слънце, Млада Бога все още не е завършило. Затова и народът ни казва, че тези дни са опасни или мръсни/вълчи. Слънцето е новородено и не е заякнало, а силите на отвъдното могат да повлияят негативно върху живота на хората,. В тази връзка се спазват редица забрани и прилагат предпазни магии и обредни действия през целият преходен етап от Коледа до Йордановден. Не се пере, не се вършан накакви женски работи- плетене, предене такане, жените не си мият косите, не се сплитат, не се къпе, не е дигат сватби, не се ходи на воденица, не се излиза по тъмно, а ако се излиза, то трябва да имаш запалена свещ или да носиш скилидка чесън, прикаден на Бъдни вечер. Играят се бабугерски игри от бабугери, русалии, старци, джамали, които гонят злато и лекуват. На вратите си дедите ни окачват още клонки от хвайна, глог или слънчогледове пити, та неканени погани госни да се убодат и избягат или да се захласнат в броенете на семето по питата.
 
В съвременното ни общество битува вярването, че днес е времето за наричане на водата, която изпълнява желания, като се прави нощем обреда "Мълчана вода", защото днес тя добива магическа сила и чува. Да, може, писала съм и за това преди, но преди да мълчим вода, е добре да знаем още нещица, свързани с стихията на водата от вековните вярвания и практиките на дедите ни. Днес, четем в стари извори, че през нощта реките спират на текат. Водата, която е вечно движение, спира. Така тя обръща своят ход и дава символното началото на нов, чист и светъл период на стартиралия годишен времеви цикъл- синхронизират се световете, а водите на реките стават лековити. И това забележете се случва точно след тежкия и тъмен преходен период от Коледа насам- тамън 12 дни от раждането на Блада Бога. Няма нищо случайно, нали? Казват, че в нощта на 5 януари се сбъдват всички желания. В деня срещу Йордановден небето се отваря и Бог чува всички наши молитви. Но нека първо направим път на Млада Бога, пък тогаз да тичаме с менците да наричаме вода...нека да поканим новото, заякнало Слънце в дома си и да не бързаме преди него да се окъпем. Къпането ще е утре- на 6-ти януари, когато водата е вече пречистена и ще дава сили на всеки, който се е умил в нея. Започват мъжете...но за това ще пиша утре.

Днес на 5-ти януари на Водокръсти свещениците извършват обред за  “кръщаване на водата”, като пуска в нея кръст, но навремето това се е правило от стопанина на къщата. А момите рано заран са вадили тихо менците от пречистените води на реките, и с таз вода къщата и стоката, наред с челядта са били благославяни. С тази вода се очистват и иконите. 
За трапезата се приготвят, както на предишните кадени вечери, само постни ястия, жито, прясна пита, джуркан фасул, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, орехи и вино. 
В днешни дни църковният обред се свързва с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. Когато ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

Ивановден
Женски водици

Иванов ден или Женски водици е третият ден от поредица празници, посветени на водни обреди през зимата и е част от големия зимен цикъл празници, свързани с раждането на новото Слънце. Първият ден, свързан с водната стихия е на "Попова Коледа", вторият на Йордановден - наричан още Мъжки водици и третият е днешният Ивановден, наричан Женски водици. 

По традиция Ивановден се смята и за ден на младото семейство. Празникът е посветен на младите семейства, който са се венчали през изминалата година.

В тази връзка можем да видим и ритуала "Къпанки". Той започва от сутринта. Младото семейство посреща гости и ги черпи с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве.

На празника в някои села се изпълнява ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.

На Женски водици задължително се къпят сгодените моми, булките, както това е както това е и част от обредността на предишния Йордановден за мъжете. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с кърпа и чорапи. Равновесието на мъжкото и женското начало е заложено в празниците още в началото на годината с очистването с вода и обредното къпане и на мъжете и за жените. Смята се, че тези, които влязат в ледената река и се изкъпят на този ден ще са чисти и ще заченат здраво поколение.

Разбира се, задължително се къпят също именниците и децата за здраве.  

Иванов ден е денят на побратимяването и кумството. Побратимяването се случва като момчетата, който искат да станат побратими ходят на гости при майката да другия, за да получат нейната благословия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им.

Ритуалът за побратимяване е следният: Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва, и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.

Трапезата на Ивановден не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именник и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз,заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.

Имен ден имат: Иван, Иванка, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Иванина, Иво, Ива, Йоан, Калоян, Жан, Ян, Яна, Янко и производните им.

Йордановден (Богоявление)

6-ти януари
Мъжки водици

Честити имен ден на Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана!

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:
“Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йорданов ден се месят три хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. 
Единият е за дома, 
вторият е за гостите, 
а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. 
Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. 
С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йорданов ден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време. 
Поверия за Йордановден
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Можете да си вземете вода от всяка църква от този ден и да си я занесете у къщи, защото тя носи силата на този прекрасен празник. 
На трапезата
Към  постните ястия  от предходните дни се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки , зеле, фасул, орехи, вино. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно.

Обред "Мълчана вода"- лични размисли

Бабинден 
Бабинден  се празнува от древни времена и е свързан с идването на новия живот и акушерството. По настоящем има две основни дати 08. януари /нов стил/или на 21 януари /стар стил/ на които празникът се отбелязва.

Празникът Бабинден е свързан със сила на женското начало и е съществена част от семейните обичаи. Особено важен и починан е той от младите жени, невести и майки, които чрез обредността почитат и отдават своят дан и дарове на онази жена, която е била спътница на бременността  раждането и посрещането на новия живот в семейството. Знаем, че от момента на въвеждане на невестата в новия дом /след сватбата/ на жената е отредена ролята да дарява живот. От този момент до момента на раждане и опазване на пеленачето до кръщаването му /по ново му/ или до представянето на детето на общността- фамилията /след 40 днена/ е специален момент, в който се счита, че жената е уязвима и има нужда от подкрепа. Именно тези баби /древните мъдри жени в селото/ са призвани да й я дават.

 

Съдържа 3 основни елемента:

• Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
• Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
• Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. . Според народния мироглед, персонажът на бабата е свързан с отвъдните сили, защото "помага на неживото да стане живо", да премине в реалния свят на хората. нейните сили са свръхестествени: тя би могла да бъде баячка, лечителка и врачка. Названието "баба" не произхожда от нейния външен вид или възрастови характеристики. То подчертава само старшинството й. Поради това в края на т. нар. "период на Мръсните дни" се приема за важно ритуалното пречистване на медиатора-връзка между два свята/границата на живото и неживото. Така се гарантира плодовитостта за предстоящата година.

Празникът съхранява античната обредност - култови практики свързани с Великата богиня, при част от които тя фигурира и в по-зряла възраст, израз на познание, опит и сила.

                                                    Автентичен къдър на баба -акушерка.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.

Накрая ще ви преразкажа накратко една история от днешно време. Преди няколко месеца, планирайки дейността си за през годината направих среща с млада жена от близко село. Тя ми разказа как празнуват този ден хората в селото. Покани ме да се включа. Приех с радост. Тъй като това се случва 2020 г. досещате се, че Ко вируса и епидемичната обстановка не позволиха да се направи събирането. Докато пиехме кафето си пред старото читалище на площада, а слънцето печеше меко над главите ни, тя сподели, че тайнството работи. "-Може да не ти се верва, ама тук от неколко години наред, откакто възобновяваме празника, жени заченаха след като участваха в сбора на Бабинден. Няма да им кажем имената, ама съм жив свидетел- по болници ходели, лекарства пиха, искат, а след като направихме Бабинден тук на село, жената за която работихме / празника на село се провежда като възстановка на древния обичаи и се прави с кукла-дете/ няма и месеЦ, два и ето зачена. ДЕТЕТО ЖиВо, ЗДРАВО- ЕЙ ГО ТИЧА. Работи, казвам ти. Не знаем как, но аз знам, че вече ще го правим всяка година."

Е аз няма какво да добавя, освен да чуя отново онзи древен глас в женската природа, който този път дойде от една прекрасна жена на село. Макар и да не е бабувала, тя възстановява празника в местното читалище с подръчни материали, с кукла, но най-вече, със събирането на силата на жените в общността. Със една осъвременената формула и преповтаряне на древната ритуална форма /дори и непълна, на моменти бутафорна/се "предава" чрез общността желанието на жента в началото на новата година да даде и отгледа живот. Като чели това е древна молитва сътворена чрез сърцата, която активира силата да даряваме живот. И да, магията работи, намерението е излъчено в ефира от жените на този ден  и те като сестрици си помагат следвайки пътя на предците ни. 

Използвани са материали и снимки от Интернет.

Read More