Маказа

Род, народ, родина

понеделник, 24 септември 2012 г.

Майката и нейният глас

Пеене за бременни (пренатално пеене)...история за звука в утробата.

Ето една красива история за песента на детето...

В едно африканско племе, честват рождената дата на детето не когато то се е родило, нито в деня, когато е заченато, а когато се е появило като мисъл в главата на майката. Тогава, ако тя реши, че приема тази идея, да бъде майка и да одухотвори мисълта си за дете в материя, за известно време тя се изолира от всички и отива сама при едно дърво. От текста не става ясно дали дървото е специално, или всяко дърво върши работа, но предполагам, че в този случай интуицията си знае работата. И тя стои под дървото, докато не чуе песента на бебето, което иска да дойде. На живота, който иска да бъде изживян. 
Когато чуе песента и я научи, тя се връща при племето си. Отива при мъжа, който е избрала за баща на детето си и първо го учи на песента. Едва след това те се отдават на своя любовен акт, за да създадат физическия живот. И докато правят любов, пеят песента на новия човешки живот, за да го призоват. Какъв по-красив акт на синхронизиране и деклариране на намерение! 
Когато животът вече е започнал да пулсира в утробата й, жената започва да учи и другите жени и баби от племето на песента на бебето, за да могат да я пеят, докато й помагат в раждането. И да приветстват новата душа, дошла на Земята. След това и останалите хора от общността учат песента на новодошлото човече в тяхната общност. Така всеки си има своята песен. И всички знаят мелодията на душата на останалите. 
Така, докато децата растат, всеки може да им помогне, ако паднат и се наранят, ако се разболеят, ако пострадат или се чувстват нещастни по някаква причина. Някой ги слага на коляното си и започва да им пее песента им. А когато пораснат и  се случи да направят избори, които са в противоречие с тяхната красива истинска същност, направят престъпление или нещо  друго, което се приема за деструктивно и подсъдно, цялото племе се събира, но не за да наказва и линчува човека, а за да му пее песента на душата му. Той застава в центъра, а останалите се нареждат в кръг около него и … просто му пеят. Неговата песен. 
Според философията на племето, асоциалното поведение не е нещо, за което човек трябва да бъде наказван. А напротив – това е момент от неговия живот, в който е най-добре да му бъде напомнено коя е неговата истинска самоличност и че тя е любов. Когато човек осъзнае своята песен и тя проникне в него, той вече няма желание да навреди на някой друг. 
В това африканско племе, песента, с която човек е дошъл на този свят се пее във всички, моменти от неговия живот, популярни в нашата традиция като “тайнства” – раждане, кръщене, сватба, физическа смърт. Песента на всеки човек се пее от другите, когато се женят и на смъртния им одър, за да бъде изпратена душата от този свят с любов, мир и почит. 
И независимо, че това не е част от нашите културни традиции, нищо не пречи да ползваме поне символиката и идеята. Нека не се съдим, че и ние не правим така, колкото и да ни хареса историята. Винаги можем да направим нещо, дори никога никой да не ни е пял нашата песен. Винаги усещаме песента, когато се чувстваме добре, когато вътрешно се усмихваме, когато не можем да се сдържим да споделим радостта, любовта и доброто си настроение с всички останали, когато не искаме да нараним никого… тогава сме свързани с песента на душата си, а това е връзката с Дома. В силно индивидуализирано общество като нашето, не можем да го изискваме от другите, но винаги имаме на разположение един човек, който стига да иска, може да чуе и да си пее собствената песен. Сигурна съм, че много скоро няма да остане “сам под дървото” – към него ще се присъединят и други. Знаете, музиката е заразна. И обикновено обичаме да я слушаме заедно с някой друг, особено когато е толкова красива, колкото същността на нашия живот. 
по материали от интернет
http://thegodmolecule.tumblr.com/
превод http://www.rings.bg

Пренатално пеене
Когато пеем ние имаме възможност да изследваме гласът си, което ни свързва с вътрешния свят на майката и детето. Това способства да с изгради една много деликатна и важна връзка- ранната връзка майка-дете. Гласът е един неповторим инструмент, с който можем да се свържем със себе си и да се хармонизираме и отпуснем. Когато пеем ние се отморяваме и сме щастливи, свежи и ставаме по активни. Без напрежението от "външния" свят и ежедневните дребни проблеми, чрез пеенето ние можем да "доставим" удоволствие, както на себе си така и на детето. Затова мили майки, пейте.

За повече информация, моля вижте линка:

 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------


                                                         Линк към сайта на "Студио Янтра"

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар