Да танцуваш в огъня- Нестинари

Умението да танцуваш с огъня

Задавам си въпросът ще успеем ли да опазим своето нематериално културно наследство, разбираме ли го, тачим и познаваме ли традицията и своя дух, почитаме ли нашите предци? 

"Дърво без корен изсъхва" народна мъдрост

Огънят е символ на топлината и светлината, на съзидателните сили на Слънцето. Той е първообразът на мъжкото начало в българската традиция, почитан и зиме и лете. Като Господар на деня и на новото начало - на възкресението на Феникса от пепелта, на семето, което пуснато в почвата, символизира оплодителните сили на мъжа и гарантира продължаването на рода и неговата сила. Като символ на слънчевото начало в народните вярвания огънят - Слънчевия бог огрява тъмната Земята, за да я стопли и за дари със силите на Небето, та тя да роди и отгледа плода- било то човек, животинка, житен клас. Всичко се е подчинявало на тази сакрална връзка между небето и земята, където човекът е мини творец и осъществява връзката между Земното и Небесното чрез своите действия. Чрез полаганите от него грижи за земята и общността и измолването на благословия, се е осигурявало и процъфтяването на хората и тяхното благоденствие. 

Танцувай в огъня, за да живееш пречистен

В магическата Странджа планина на 3-4 юни всяка година отбелязват нестинарските празници по стар стил и се изпълняват танци върху огън (жарава). Историите за нестинарите винаги ме завладяват и ме карат да мечтая и аз някой ден да вляза в жаравата боса, без страх, да затворя очи и се оставя... Предполагам, че това се случва, защото в зората на новия ден и лятото, меката светлина на огъня, ритъмът на тъпана и пробивната мелодия на гайдата, както и събралата се глъч около него, могат да омагьосат всеки земен човек. А нали тук уж сме земни...и с мен е така. Магия е. Истинска- българска. 

Съществува една легенда- тази за мома Нуна от село Българе. По време на турското владичество през селото на път за Малко Търново минал турски големец. Когато зърнал мома Нуна, пленен от красотата й, решил, че ще я иска в харема си. Нуна дала дума- ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла, но ако се провали ще остави и нея и селото на мира. Привечер в селото лумнал голям огън и така докато останала само жаравата. Тогава Нуна влязла и преминала през хармана, а турчинът не успял. Девойката се спасила, а с нея и селото от посегателствата на велможата. И до днес в Странджа се разказват истории за последната нестинарка от село Българе- баба Злата. Тя била внучка на онази мома Нуна, която влязла в огъня и отървала и себе си и селото от нахалния големец. Този спомен е още жив в сърцата на местните хора и историите им не спират да вдъхновяват всеки, който се е докоснал до тях. Празникът се чества като преход от пролетта към лятото на датата на Свети Свети Константин и Елена по стар и нов стил. По традиция празникът се отбелязва в продължение на цели три дни. По това време е забранена работата на полето, в противен случай хората вярват, че Св. Константин и Елена ще изпратят на земята градушка и ще погубят реколтата им. Хората се събират на площада, където се пали голям огън. Задължително се прави и курбан като жертвоприношение в името на светците. Устройва се „панигир“ - обща трапеза, на която всеки носи по нещо. На масата трябва да има вино, погачи, агнешко месо. Когато огънят стихне, идва ред на нестинарите.

Огненият танц на пречистването

Нестинарството е огнен танц, който се играе върху жарава. Не всеки може да се впусне в това начинание – умението се предава „по наследство“ от най-възрастния танцуващ. Освен това за нестинарството се иска и призвание. Легендите разказват за момък на име Константин, който влязъл бос в огъня, за да защити Бог. Тогава Бог го избрал за свой помощник – задачата на Константин била да изпраща на жаравата всеки, който е извършил някакъв грях, за да се пречисти.

Друга история твърди, че нестинарството е тръгнало от красиво момиче, което живяло в село, където жителите нарушавали божите закони. За да изкупи греховете им, то танцувало в огъня. Хората вярват, че пламъците имат способността да пречистват душата.

Под музиката на тъпана и държейки иконата на Свети Константин и Елена, нестинарите влизат в огъня. Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц и изпадат в транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, а някои дори вярват, че се свързват със светците, които им помагат да лекуват и пророкуват. Та...нали ви казах, че е истинска магия- българска.

Посрещането на пролетта

Отново във връзка с нестинарите споделям една статия на Горан Стефанов, посветена на посрещането на пролетта. Отбелязването на тази традиция в западна Европа се свързва с вещиците и техните сборове /т.е вещите хора/ и празника, посветен на възраждането на силите на природата. Нощта на 30 април срещу първи май се отбелязва Валпургиева нощ, която е посветена на света Валбурга. Денят 01 май се отбелязва и до днес и то в цял свят, защото привлекателността на вещиците и хората, които владеят магията не спира и до днес, вкл. и у нас. 

 "Относно еофорията по изминалата Валпургиева нощ, която е посветена на света Валбурга, родена във Уесекс през 710 г. Тя е племенница на свети Бонифаций, а според легендата и дъщеря на саксонския принц свети Ричард. Заедно със своите братя достига до Франкония, Германия. Решава да стане монахиня и заживява в манастира в Хейденхайм, основан от нейния брат Вунибалд. Валбурга умира на 25 февруари 779 г. и този ден все още носи името ѝ в католическия календар. Канонизирана е за светица на 1 май, същата година. Според германските средновековни предания Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили (великото сборище) се събират на деня на света Валпургия на връх Брокен в планината Харц и се опитват да попречат на идването на пролетта.

Тук обаче и ние си имаме празник, доста различен от западно - католическия, в който няма намесени вещици, защото тъдявашните магесници предпочитат да купонясват на други дни. Стоян Русев описва днешния празник така:

"...На първо число от "Костадинския месец" (както се нарича месец май в Бургаско, Лозенградско и Одринско) нестинарите от всяко село взимат шише ракия, бъклица вино, баници, кокошки, гъски и други подаръци и отиват в селото на главния нестинар (нестинарка). Той ги посреща мълчаливо и сериозно сред двора и след като те направят три поклона и му целунат ръка и му връчат с голямо благоговение и ново ръкоцелуване подаръците си, той им казва: "Добре дошли". После ги въвежда в широката си приемна стая. Тя е постлана с конопена черга, а покрай стените са наредени вълнени възглавници за сядане... Гостите слагат подаръците на месала и възглавниците, а тавите с баниците - край огъня на който се варят няколко ястия, главно котел със зеле, стара сланина и булгур. След това биват заведени в съседната килия (частна черквица), продълговата стая, обърната към изток. Килията има дълъг иконостас, на който са наредени малки икони на Иисус, св. Никола, св. Георги, св. Модест, св. Пантелеймон на кон и в средата - голяма икона на св. Константин и Елена украсена особено... На първи май тази икона и целият иконостас са окичени с живи цвета. Под иконостаса е окачен тъпан...

... Нестинарката взела, кадилница с огън и тамян, прикажда иконите, после гостите. След като запалят донесените свои свещи и целунат иконите, гостите се връщат в приемната. Тук насядват наред по възраст, като оставят първо място край огъня на главната нестинарка. Те са дошли да вземат от нея позволение и наставления за почистване на аязмите (светите извори) по случай близкия празник на св. Константин. Тя ги почерпва с ракия, и те пак и целуват ръка. После ги гощава със своите ястия и с вино. Като им даде наставленията ги изпраща със същия церемониал, както и при посрещането: с поклон и целуване на ръка...."

По материали от интернет

...