Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

събота, 16 април 2022 г.

Женско царство. Пътят на Богинята и женското начало. Лазаровден и Цветница

Женско царство. 

Пътят на Богинята и женското начало

Празник

Лазаровден и Цветница

Лазарки- моми в лазарски носии от Драгалевци, Софийско

В българските обичаи празникът Лазаровден се посвещава на женското начало. Денят е посветен на великото тайнство да се превърнеш в жена. Какво означава това - ще ви разкажа днес. 

Лазаровден се свързва с циклите на природата през годината и неизменно настъпващата пролет. В недалечното минало денят е бил очакван с нетърпение. Той е специален момент от женския обреден цикъл за всички в общостта. От този ден насетне 
в живота на  всички моми,  които лазаруват, настъпва промяна, свързана с техния социален статус. Ден на промяна и ново начало. От днес лазарувалите момичета 
символичното се превръщат в жени. 
Денят е ритуален, свят и празничен.
Но защо денят е толкова специален, защо е тачен? Защо е ден съботен, защо се празнува преди големия християнски празник Великден? Явно причина има, но за да разберем повече е необходимо да погледнем с други очи на Природата, цветята, на момите, на  Жената, нужно  е да съзрем невидимото през видомото. Но, нали знаете това може да го направи само този, които търси. 
    От древни времена на този свят се тачат две начала- мъжко и женско. И двете са основополагащи и неизменни. Те не си противоречат, както често ще срещнете в учения и прочетете в писания и дебели книги. Не. Те не са мъжът и жената. Те символизират космическите принципи на битието, в които мъжкото и женското си взаимодействат, като взаимно се подкрепят и развиват създавайки видимия свят.  Много от нас познават празника само от съвременната му интерпретация като празник, свързан с цветята и пролетта. В модерни времена повечето от нас не си задават въпроси, кое, как, защо, а просто следват препоръки, модели и общовалидно, задаволително обяснение, но уви не и познание. В частта свързана с подмяна значението на празника имат връзка и действията на църквата, но не само. Подмяната на значението е една от основните причини модерното и удобното обяснение да заменят ценността и цялостта на старото познание, лишавайки човека от чиста връзка  с Природата и всичко Живо и Цялостно. Отричайки по този начин Богинята и едното от основополагащите начала, човекът се откъсва от своя корен, губи цялост и робува на измислени идеологии, живее непълноценно. Става слаб.

Затова днес макар да честваме Лазаровден и въскресението на Лазар от Христос, според православната църква, то аз ви водя към една друга история, по-древна, свързана с женското царство.

В миналото Лазаровден и Цветница са един свещен период от календара, който бележи живота на нашите предци. Моментът е важен, защото е свързан със символичното извеждане на момичето от родното й семейство и приключване периода на детството и инфантилността. Този момент отбелязва нейната нова роля и въвеждането й в кръга на жените, в женското царство и пътя на Живота и Мъдростта. Момичето вече не е дете, тя е мома и може да направи следващата стъпка - да поеме по пътя на своя живот.

Няма древна култура по света, в която този период от живота на всяко момиче да не е ознаменуван като специален и да не е честван като празник.
В миналото чрез реализирането на връзката с природата –Богинята майка, се предава и силата от старите към по-младите. Процесът на предаването на сила е и символичен и реален, като ни свързва с родовата памет, в коята е стаена и благословията на целия род, неизменна част от което е и женското начало. Да. Днешният ден е ден за благословии, за женска сила и докосване до мъдростта на Жената. Изхождаки от нея чрез обредите изпълнявани на този ден, се прави връзка с целия космос, който е отразен в човешкото ни битие и личен път, по един сакрален и невидим начин. Познаването на това взаимодействие човек-космос, таченето на връзката и подържането й жива в нас, чрез съзнанието и действията ни, ни възвръща силата, помага ни да се върнем на пътя към самите себе си- и като личности и като народ. 
Затова познаването на обредността от древните ни традиции е важен елемент от възстановяването на нашата идентичност и лична сила.  

Какво се прави ще ви разкажа накратко.

На Лазаров ден момите са били представяни за първи път в общността в една нова роля- тази на жената. Въвеждането е ставало само с разрешението на бащата след като момата е била за първи път в менструален цикъл. Тоест след като тя е била за първи път в мензис и тялото й е съзряло. Цикълът й е част от пътя и съзряване на тялото, но и на духа, защото това е и част от цикличността на живота и цялата природа. Той я е свързвал с нов период от живота с този на жената, новия живот, с ролята на майка, на пазителка, мъдрец.
Независимо от това бащата е бил онзи, които е решавал дали щерката е готова за женитба или не. Защо са извежали така момите? Защото след този ден всяко младо момиче, вече може да бъде наречено жена и към него могат да се отправят официално предложения за годеж. Затова благославията на "първия" мъж в живота на девойката, нейния баща, е голяма радост и се празнува и от млади и от стари. След този ден момичето е "свободно" да живее живота си, да избере съпруг и да поема по пътя напред сама. Е, сега си представете, че това се случва на вас самите...е не е ли прекрасен ден?

След като бащата е давал своето разрешение на момичето да е лазарица, т.е. позволил й е да лазарува, тя излиза нагиздена със сватбени премени и венци навън. И там тя не е била сама. На празника се събирали всички лазарки, както и тези моми за женене, които все още на са сгодени. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, плетяли венци, които после пускали по реката. През това време момците за женене наблюдавали случващото се и не  вземали дейно участие в празника, защото той е момински. Но пък имали възможност да си изберат невеста и в последствие да я поискат за жена.
Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни. В празникът освен всичко друго има и още един много важен елемент. Чрез въвеждането на момата в кръга на жените се осъщестявал ритуал, посветен на божествената природа и почитането на женското начало. В тази си част празникът засяга не само личността, момците или момите, но и цялото битие. Не случайно от този ден лазарките пеят и благославят и животните и дома, и природата, защото точно в на него ден младите момичета са тези, които представляват и "свалят" образа на Богинята майка на земен план. Те са в силата си и предават чрез песните и танците си благословия на Богинята към хората.

Това е само един прекрасен пример как дедите ни чрез обредите показват как да бъдеш във връзка с Женската сила. Как да добиеш благословията на пътя на мъдростта, а не просто да пееш и береш цветя. Да, наистина е романтичн и красиво да береш цветя, но без познанието на невидимото във видимото, не можеш да влезеш в силата си. 
Пожелавам го на всеки на този празник- да влезе в силата си, чисто и свято и да работи оттам. Без да обърнем поглед към миналото, с илюзиите за знанието на съвремеността ни и обърканите ценности на човешкото, хората са обречени да си останат болни и недеволни, откъснати от радостта и слаби, защото благословията на Богинята иде, но само до тези, които истински я търсят и работят за нея с уважение и любов. 
Честит лазаровден, Честита Цветница. 
 
Време за път- назад към корените, историята и сърцето.
Модерността и съвременната ни изкуствена реалност не допринасят за правилното разбиране и подход към женствеността. Напротив. Това естество на неразбирането на женското начало у нас, води след себе си множество негативни последствия. И едно от основните от тях е, че жената "работи" изцяло извън своята собствена сила.
Дълбока тема и друг разговор. Споменавам нужното, за да провокирам въпроси. Надявам се да стартирам процес на осъзнаване и желание да се говори по темата, станала табу- Жената и нейната сила, у всеки четящ този материал.
За тези, които се двоумят за какво говорим тук разяснявам- погледнете какво се случва навън, във вашата общност, семейство, работа и ще го видите ясно, после погледнете и навътре в себе си и ще го усетите, при това още по-ясно...харесва ли ви то? Какво видяхте, как ви кара то да се чувствате? И как с това, което носим вътре, ще направим този свят едно по-добро място? Не можем, не и докато не разберем къде е мястото на жената в този объркан свят и докато не се свържем с цикличността на космическите цикли и не осъзнаем неизмената си връзка с приодата и нашата истинска същност.
 
Нашата съвременност променя и преиначава символи, цели, задачи, цялото ни битието. Тя твори чрез илюзии, човешки понятия и разбирания, отдалечавайки ни от живата природа. И, да незнанието, нарушената ни връзка с природата, с женското в нас, разболява и душата и тялото. Затова считам за важно да пиша по темата, да напомня за вехтото познание на предците, което ни говори за давността на човека и непреходността на природата.
Винаги ми е било много интересно да наблюдавам как се осъществява взаимодействието между поколенията. Една мъдра дума от майка, баба или непозната старица или съседкя... един жест, един поглед, които говорят без думи и даруват без глас. Преживявяли сте го, знам. Спомнете си го. Сега. Силата на този ден ще ви подкрепи във вашето търсене.  
Какво ни е нужно, за да бъдем във връзка с Женското царство? Какво е то? Как се пренася една древна традицията от стари към млади, как "тече" потокът на живота и как българската обредност ни свързва с почитта на божествената ни женска природа? 


Лазарки от софийско 1930 г.



Текст на песента


На празника на мегдана лазарките играят ритуално моминско хоро, наречено Буенек. Момите се хващат в редица и не го "заключват" в кръг. На това хоро се позволява да се хванат само девойки, като се нареждат по височина. Най-възрастната е начело и се нарича "боеница" или "боенек".
Интересното в това хоро се случва точно с боеницата. Тя не е облечена като мома, а с мъжка риза. Върху косата си носи мъжки калпак. И тя е тази, която води групата из селото. 
Докато старите жени обличат буенеца, лазарките играят и пеят.:
“Върба има – Върба нема!
Меня майка една има.
Не май дала дет съм щяла,
дет съм щяла и искала,
искала съм – искали ма.
Най май дала надалėку,
надалеку праз три села,
праз три села в читувърту,
при зъл свекър и свекърва…”
Проф. Петър Куцаров,
д-р на историческите науки 

Нещата стават още по интересни, защото заедно с буенека върви и "булка", но тя е по-малко момиче- 8-9 годишно, чиито родители са живи. Булката е облечена в булченска премяна и носи червено невестино було. Лазарките обикалят от къща на къща и отправят своите благопожелания. Песните, които пеят са според мястото, на което отиват и за всяка къща и домакин са различни. Ако даден дом е подминат от лазарките, това е лош знак. Момите не посещават домовете на отхвърлените от общността. Празникът е наситен със символика и много словесна магия, наричане, танци и песни. Вярва се, че  момите, които са лазарували, змея не ги краде, те са защитени. Но за това ще ви разказвам друг път...

Празникът продължава два дни: малкото лáзари е в събота (Връбница), а на следващия ден е истинското лазари. Датата на празника зависи от Великден, но лáзарито винаги се провежда седмица преди Възкресение Христово.

Бъдете благословени.
Така е било и така ще бъде. Нека да запазим древното българско познание 
Честит Лазаров ден, момичета и скъпи родители ;-). 
Време е! Пролет е! Животът е тук отново! 


Ваша PranaAna.

песен лазарицаа

сряда, 5 януари 2022 г.

Народните ни празници. Къде живее Магията?

 Народните ни празници. Магия и реалност

Магията е възможна само, ако я приложим.
Здравей чичателю, здрвей търсачо на съкровища, събирачо на сила и тайни. Добре дошъл на моята страницата, в която от вече десет  /10/ години пиша, споделям тайните на българските обичаи, вярвания и сила. Знаете ли, не, едва ли знаете какво ми се върти в главата днес. Днес пети януари /05/01/2022/. Какъв ден е? Ами ще ви напомня - ден в който у народната вяра се отделя внимание на стихията на водата от 05 до 07 януари. Утре идват Водици, едно българско тайнство, посветено на водната стихия и очистването. И ето аз пак съм тук, за да ви напомня, да дам нещичко от своето търсено и намерено съкровище. /Виж какво се прави на днешния празник/ 

Част от това писание ще допадне на четящия, друг вероятно не и тихо може да ме заклейми. И двете ме "уреждат" тази година...и двете ще са ми подарък. Този текст ще е различен, той ще е друг. Непознат и това е хубаво. Непознатото плаши, но и развива сетивата  и духа, ако следваме личния път на душата си. Просто е. Стига да чуваш.

 "Чешмата на щастието" край София снимка: Интернет

Ще ви поведа на едно магическо пътуване, както винаги и после ще ви изоставя по средата. Защото аз не ви трябвам, нищо, че ме четете, вероятно с интерес. Знайте, че това е само споделян мой опит, но не и извечна истина, не е тайна, нито пък ваша сила, а моя. И в този ред на мисли ми се ще дяволито да ви пусна сами по тайни пътеки и буйни реки и да ви объркам. Ама много да ви объркам. И да стоя и наблюавам как се будите или продължавате да спите кротко, стига да има кой на люлее люлка на съня ви. Е, това няма да съм аз. Разказвачи на истории има, продавачи на илюзии също, особено като иде реч духовно развитие, тайни и стари традиции. Има много хора, които работят на това поле. Някои го правят, за да изразят себе си, да съхранят познание, други пишат, за да станат известни и да говорят по радиото. Аз минах и този път. Дадох и взех много. Който ме е следил и чел тези всичките години, знае и аз разказвах истории, споделях по мъничко мъдрост, работих упорито, за да открия частици истини за древните ни корени.


Затова сега предпочитам да помълча и просто да си върша магическата работа тихо и спокойно. И ми се ще и при вас да е така. Защото магията обича тишината, а и защото вече съм споделила много за нея тук. Какво, кога, как се прави. Писах тук, организирах срещи и семинари, пяхме заедно, изнасях концерти, споделях на воля всичко, което имах. Всичко. Сега дойде ново време. Не знам далие по-добро или не. Ново е. 
И днес искам да ви кажа нещо...
Има неща, за които не се говори, които не се споделят, защото само така Магията живее. И за да да сработи тази извечна българска, древна магия, то вие сами е нужно да извървите своя пътя и да откриете чист извор. И това ще е вашият извор, вашият празник, вашата магическа реалност.
Защо пиша това днес ли? 
Днес стартира новият цикъл обредни празници посветени на водната стихия. Заченато е на Ижнажден новото Слънце /Мала Бога, новата година/. Днес в новия цикъл идва ред и на магията на водата, която тези дни дава закрила свише, очистване и здраве.

Затова тази година моето наричане няма да е традиционно- аз да пиша, а вие четете. Вече не. Читателите на този блог не са в пеленаческа възраст. Дойде време Вие сами да си сготвите ястието. Традиционно по български с нашите подправки, по нашенска рецепта. Демек време е да търсите, четете, пишете и разбирате за какво иде реч с този наш дълбок корен. Сами. Оставям ви Да излезете навън, Да откриете извора, Да погледнете в дълботоко и Да откриете водата и що Тя има да ви казва и вие на нея /това с наричането е тази вечер 5 срещу 6 януари, знаете взимате си менчета, наливате си чиста водица, изричате тихо и чисто намерение, оставяте го под звездното небе и хоп магия./ Но да ви кажа честно, това са само интструменти. Да, важни са, но не се по-съществени от вас самите, от вашата част от пътя. Общението ви с стихиите е за вас, само за вас и за никой друг. И знаете ли- магията не крещи, не търси поприще за изява, не се събира, умножова и дели в хартийки, последователи и умни глави /демек учени/. Тя не е събиране с приятели, нито е седянка и пиене на чай, тя не и разходка в гората, тя не е и "event" във facebook. Тя не е изписани мъдрости, които мнозина водещи по "нов стил" изповядват като ню ейдж религия на благодерствието. Знаете, че голяма част от тези "мъдрости" са просто недоносени  его-формиращи духовни изживявания, демек заблуди, при това чужди. Не. Тя, Магията е контакт свише.Тя е несподелим, неуловим за думите дух на познанието, той изтича в пясъка без в края на процеса да знаем как и дали сме я срещнали изобщо. Магията е загадка. Загадка на опознаването на света и на самия себе си, и ние като НЕДЕЛИМА част от ЦЯЛОТО. 

Затова на въпроса "Къде живее магията?" аз няма да ви отговоря направо. Само ще ви издам още една малка тайна. Търсете първо вътре в бушуващото вътрешно море на вашите води / емоции/ къде има тиня, яд и гордост, къде в морето се е стаила от тъга и къде се намира любовта, кои и къде са вашите чисти желания и истинския цвят на душата. Не ме четете, не ме търсете, не искайте наготово. Моите сили са за мен, вашите за вас. Открийте ги. Използвайте дадените инструменти на българските обреди и бъдете чисти, бъдете себе си.

Както годината започва с очистване, нека така бъде и за вас. Търсете, опитвайте и грешете. Коренът ни няма да се разсърди, нито на мен нито на вас. Вервайте. Защото силата ни иска, но ни иска чисти, умити. 

Честити Водици, приятели, пък може да се срещнем на някой таен извор. Ха дано, че да се видим и прегърнем, но този път като търсачи на истината, тихи и смирени пред вътрешната сила на собствената магия и вдъхновение. 

Сполайте приятели и на добър път!