#моитеписания
Жената кукер...светотатство или спасение?
Губим ли традициите или се отбраняваме? Ако да, то как губим наследството си и защо и от кого се отбраняваме? Повод за написаното е, че много жени наденаха кукурски маски, вместо да си гледат работата...
Къде е проблема? Че жени и деца носят кукерски маски или че ЛГБТ-то нещо там не пробива в главите на простото българско, селско население?
Винаги когато мога ходя на фестивала Сурва. Обичам звъна на хлопките и преживяването, което само ако си на място се случва. Това, което не ми допада, е че ако не беше този фест, то едва ли толкова хора, българи и не само, биха се сетили за кукерската обредност, български традиции и културното ни наследство. Да, до там сме са докарали. Само мога да кажа, че ефектът е добър...много хора, които иначе биха гледали турски сериали, биха пили и биха се били в кръчмите сега са на феста. Има много усмихнати семейства, деца и знаете ли всички те са някак сплотени. Ето това ни липсва. Затова и тези формати ще успяват, защото има сплотяване. Затова и жени и деца са наравно с мъжете, защото не кукера, не маската са важни, а възможността да се сплотим, да сме заедно около нещо наистина нашенско, древно и познато. Около кода- България. Това е отговор на всичко, което ни заобикаля. Кризата е голяма и все още не сме достигнали /забравили сме/до свещеното знаене за мъжко-женските обреди, камо ли да ги спазваме и прилагаме. Аз не седя зад преградите, затова и смея да говоря от своя опит. Когато ходя там аз се омешвам се с кукури, бубугери и другите орки, още при извора, преди да се пуснат в надпреварата и виждам радостта в очите на хората, която на нито един митинг от новото време не съм виждала, сила която на нито един протест не съм виждала, виждам огъня в очите на хората, който пали сърцата им за цяла година....това си е своево рода отбрана, реакция на всичко чуждо и такова, което не тече в кръвта ни. Да, няма го. Няма го - нито Шекспир, нито Русо, нито Фелини. Друго е. Приеми го както решиш, приятелю. И да, това са едни обикновени хора, прости, мръсни, силиконови, със розови панделки и бмв-та, хора от малките села и градове...но не само- има и учители, лекари, студенти, телевизии и много чужденци. Там са всички. ВСИЧКИ!!! И за мен това е важното. Да, до тук сме се докарали от спазване на предписания за добро поведение по образец на западното мислене и заличаване на паметта ни. Жените нямат място в този обред, да...това е обред, но феста това не е обред, това се према като събитие, което е като всички останали такива културно-етно-метно събития. В тях няма това, за което реално обреда е създаден- това е отглас, ремикс, но по-важното е, ча там българите сме отново заедно. Защо мислиш, че толкова много жени и деца влязоха в групите? Ами ще ти кажа...нема хора. Ходил ли си скоро в българско село? Няма ги заминаха в чужбина да работят и да се развиват. Затова освен на останалите тук /малко мъже, които не са пияници, остават баби, жени и деца/, няма на кого да се предаде това завещание. Нещата ще си дойдат на мястото, когато отново се научим да уважаваме и тачим първо това, че ни има и сме заедно. Това място предлага точно това и нищо повече от това, а и много кебапчета и пот и омайна миризма на коч. И за мен е достатъчно, да, ние българите имаме нюх за лъжата, за подмяната на кода...изместването на ценности и идеали- което тече вече повече от 30 години. Винаги е било и винаги ще бъде различно- нашето. Всичко останало и често вносно, звучи претенциозно и напудрено и поради това неразпознато като верно, а лисицата си има опашка- тоест за всяко нещо си има причина. И да ти кажа поправимо е, не е поправимо да се делим и агонизираме в чужди земи, забравили кои сме.
