Българските шевици и света

Българските шевици и облекло и света

Българските шевиции връзката им с Етруските

За облеклото на Блъгарите както го е видял и описал в книгата си "Европейска Турция", Джеймс Бейкър.

"...Дрехите на женита, а също и на мъжете, да много шарени. Жените носят облекло с великолепни цветове, особенни за всяко село, което е пореден признак за силата на Блъгарите да подчинят самоличността за сметка на общото благо. Селското облекло е много разнообразно и великолепно, но цветовете са избрани толкова добре че въздействието им е и са приятни за окото. Техните колани, гривни, е украшенията за главата, които са направени от сребърна смес, са сложно изработени и много ценени. Предавани са от майка на дъщеря като семейни ценности. Любопитно е че големите кръгли закопчалки на тези колани - става дума за пафтите, бележка моя - много наподобяват тези на Етруските, които са открити в разкопки на старини в Италия. Възможно е това да е някаква народностна връзка. Напълно естествено е селските жени да следват техните обичаи от поколение на поколение. Блъгарите - съчинителя смята че Блъгарите са Азиотски пришълци - са се оженили за Славянските жени, и е доста възможно древните Етруски да са били от Славянския клон на Арийската раса...."

Две неща тук са много важни за отбелязване, като и двете са направили силно впечатление на съчинителя.

 

Женски носии от колекцията на РИМ Ямбол "Магията на Тракия"

http://yambolmuseum.eu/

Първото е подобието на част от облеклото на Блъгарките - закопчалките на коланите - с това на Етруските жени.

Второто е че всяко село си е имало свои собствени особенни цветове, и самоличността на жените, които са изработвали дрехите се е подчинявала на тази обща за селото особенност.

Т.е. облеклото на всяка една жена е било неповторимо, нямало е две дрехи - елече, престилка, риза, коланче, чорапи, забрадка и така нататък в цялото ни Българско поземлище, които да са били ЕДНАКВИ, всяка една е било различна и неповторима. Но, тези в различните села са имали общи признаци, които са ги обединявали и това е позволявало на селяните, лесно да се кажат тази мома или момък от кое село са, а понеже жените са тези, които се местят да живеят при мъжете си, и от кой род носещия дрехите е.

Може би това е било своево рода, начин за бързо разпознаване - този от нашето село ли е, от съседното, от по-далено някакво или някакъв напълно чужд човек - без дори да са го попитали. Както се казва - дрехите го издали.

Тази особенност в облеклото на Блъгарите - дрехите на селяните от едно село да споделят общи черти - е използвана от Любомир Милетич, за да проследи разселването на Блъгарите когато е проучвал Североизточна Блъгария. Тези негови подробни изследвания той е направил в книгата си "Старото Българско население в североизточна България".

 

по материалиот Интернет.

Древен народ, древно знание- българско!

Хубав и успешен ден, приятели.

Традиционният тревненски женски накит за глава сокай – легенди и история

Сокай- традиционно женско забраждене България

"Да започнем с легендите. Едната разказва как се е появил сокаят в Тревненско: „... с падането на Второто българско царство, Търновското, забягват прокудените царски семейства и се поселяват в затънтените и недостижими за турците селища, гдето, за да запазят живота си, остават като поселници. Тия царски фамилии и приближени са донесли тук и тоя царски накит, от които заимства населението и го поставя в употреба в своя битов живот”. Тази легенда, свързваща произхода на сокая с царските диадеми, според краеведите обяснява желанието на турската власт да бъдат те извадени от употреба в началото на ХІХ век. Как е станало това разказва друга легенда: 

„Търновският войвода решил да издигне в Трявна един часовник с кула, като хаир от него, но с условие: да се откажат тревненките от градчето и околията да носят сукаи. Сукаите били прибрани и дадени на войводата, когато сахатът бил изкаран.” Легендата свързва премахването им през 1814 г. с разрешението на Фейзи ага да се построи часовникова кула в Трявна. Но се промъква и подозрението, че с прибирането на сокаите търновският управител прокарал не само една политическа мярка / с богатата си метална украса сокаят принуждавал жената да ходи с високо вдигната глава, което не се харесвало на османската власт/, но и „задоволил своята нумизматична склонност да прибере от сукаите всевъзможните антични пари, които са ги красяли.” Едва ли само това са били причините за забраната да се носи сокай, като се има предвид, че по същото време сокаят е забранен и в Габрово. Според Евгения Лепавцова причините за премахването на сокаите са както религиозни, така и социално-икономически. Приписката на псалтир от 14.02.1814 г. от Габрово показва, че забраната е израз на обществено настроение и отношение на църквата към разкошното облекло като греховна проява. В запазения и непубликуван архив на Етнографския институт с музей при БАН възрастни хора от тревненските колиби са разказвали, че след Освобождението свещениците в Трявна забранявали на колибарките да се черкуват със сокаи, защото «с дългите сокайни кърпи...гасели запалените на пода свещи». 

Като причини за насилственото премахване на сокаите в Габровско, Еленско се посочват както враждебното отношение на османската власт към разкошното облекло на българите, така и «безполезното пилеене на пари» при осигуряването на тези накити, които предизвиквали «завист и лошо подражание». Медно кръжило към 60-те години на ХІХ век се продавало между 150-200 гроша. Паричките се продавали по 3 гроша/драма. За един сокай отивали 200-300 гроша само за нанизите пари. Цената на целия сокай била около 500-800 гроша, тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо. С оглед на тази финансова тежест традицията отстъпила, позволявало се за младата невеста след сватбата да се вземе чужд сокай, но за Великден трябвало да излезе задължително със свой. Социално-икономическите промени в края на ХІХ и началото на ХХ век, които налагат по-евтиното и по-удобно облекло, водят до окончателното отмиране на сокаите и в отдалечените колибарски селища.

Как е изглеждал сокаят? Тъй като е излязал от масова употреба в началото на ХІХ век, до нас са достигнали главно описания, съхранени в спомените на възрасни хора. На тях се позовават Христо Даскалов и неговият син Богомил Даскалов, оставили най-пълно описание на тревненския сокай. Ценен документ за този накит са и две картини, рисувани след Освобождението – „Тревненка” на Иван Попдимитров, от която е запазено само фотокопие ( картината е изгоряла през 1944 г. при бомбандировките над София), и „Жена от Боженци” на Ив. Мърквичка, рисувана вероятно 1896 г.

Сокаят е свързан със сукманената женска носия и е разпространен сред балканското население по северните склонове на Средна Стара планина. 

Сбирка от Етнографски музей Етъра- сокайни шевици от България

Познати три типа сокай: габровски, килифарски и ловешки. Наименованията са на основните селища, около които е бил носен. Тревненският се отнася към габровсия тип сокай. Той се е носел някога както в Трявна, така и в околните селища. Макар, че едно от предположенията за произхода на наименованието „сокай” да е от „сукно”, „суча”, „сукман” и др. сродни, в научната литература се е утвърдила формата „сокай”.

Сокаят , който красял главите на омъжените жени, се поставял на главата на булката в понеделника след сватбата. В по-стари времена това ставало в срядата , а някога било в първата събота след сватбата , когато било първото излизане от мъжовата къща и ритуалното разбулване. Рано сутринта, след връщането от чешмата, в момковата къща снемали булото и слагали на главата на невестата сокая, подарен й от свекъра. Тази смяна била съпроводена от специален ритуал, споменът за който вече не е запазен, но до късно останал да битува изразът „ще гласят сокая на булката” като знак за нещо специално. В поставянето му на главата на булката не можела да участва жена, чиито родители са починали. Бялата кърпа /месалът/ булката сама украсявала, като прикрепяла извезана от нея като мома сокайна шевица. Останалите части били от сокая на свекървата. Ако имали повече синове и вече били подарили сокая на първата си снаха, свекърът и свекървата поръчвали при куюмджията да изработи нови части за сокай, като при събирането на монетите помагали и роднини, близки и познати. Сокаят се носел от омъжената жена до задомяването на първия син, когато се давал на снахата. Ако жената имала само момичета или била бездетна, можела да си носи сокая до дълбока старост. Но според П. Цончев „по-старите жени, народили по няколко деца, са преставали да носят сокая, както и да се кичат с цветя.” Покривали главата си с кърпа, която забадали с игла, наричана „бод”.

Сокаят имал 5 части: кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с цветни камъчета. Дълго е 32 см, широко 4 ½ см, дебело около 1 мм. Изработвало се от тревненските куюмджии. В богатите тевненски чорбаджийски къщи било позлатено, посребрено, а у по-бедните и колибарите – медно. При траур металическото кръжило се покривало с везана върху черно платно сокайна шевица с определени мотиви. Буката е дървена елипсовидна дъска с отвор, направена от бук, откъдето идва и името й. Пелешките са низи от тънки сребърни парички – 5-6 върви по 30 см. дълги. Освен пелешки се прикачвали и висулки, изработени от златарите. Закрепвали се отстрани на скулите и се наричали „смочета”.

Според Б. Даскалов сокаи със златни пелешки в Трявна носили в края на ХVІІІ век жените на чорбаджи Генко и на стария хаджи Кънчо - даскала. Подбрадникът е плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачени за кръжилото и минаващи под брадата. Месалът е памучна или конопена кърпа, дълга до 3,50м и широка 0,45м., с кенари. Към краищата завършвала със специална шевица /сокайна шевица/ и ресни.

Даниела Тодорова-ДАБКОВА

Българските шевици и световната мода

Преди две години, когато стартира проектът свързан с курса по везба "Българската шевица" издирвах под дърво и камък жени и мъже със златни ръце и сърца. Слава Богу все още има такива, които освен друго подкрепиха идеята за курсовете по занаяти към Читалище "Канатица".

Благодарна съм.

Но да се върна към шевиците...

Невестинска носия Дупнишко- Благодаря за прекрасния кадър на Bulgarian Roots

Един ден една от тези жени със златни ръце ми сподели свой опит история, която няма да забравя. Беше прекрасен пролетен ден. Разхождахме се из улиците на родния ми град и си говорехме. Имаше какво да науча от тази веща жена, затова цялото ми същество попиваше думите й като жадна почва, на която дъждец скоро не бе росил

"Ами то преди няколко година една американка- дизайнер дойде у нас- в България. Тя поиска да й покажем наши традиционни облекла, носии и шевици. Събра ни и ние й показахме много неща. Американката беше възхитена, снима много, показахме й как да шие, да бродира...Стоя няколко дена в страната и после си тръгна. Беше много доволна. След 6 месеца разбрахме, че е направила модна серия облекла всичките с наши шевици, но от нейно име.. Показвала ги някъде в Щатите, много далече и имала голям успех. Разочаровахме се, че дори ни ни бе казала на какво бе посветенотова нейно изследване. Но какво да направим. Такъв е света.

Стоях и слушах разказа. Болеше. Питах се едно- какво можех да направя?

За пореден път в живота ми отново и отново идваше при мен идеята, че в раклата на баба има съкровища. Истински, ценни и... забравени.

Пример от Румъния

За мен това са съкровища на духа, но когато нещо не е оценено от собствените си наследници, а потомците се обличат с дрехи произведени в Китай и Турция, то какво да очакваме освен, то да бъде оценено от други хора по друг начин. Е сега вече се вижда, че наследството в бабините раклите на село струва милиони.

И да, вероятно е сега е моментът, когато ще бъде оценено и от наследниците. Веднъж стигнало другия край на света и пожънало успех, това е по-вероятно...

Питам се- от кого зависи съхраняването на паметта за занаятите, за това да сътвориш шевица с ръцете си, да направиш риза, да носиш духа на предците си и наследството им с гордост, защото това част от твоя културен и духовен код- уникален, неповторим за всяка нация?

От министерството, от музеите, от кого, от съседката, от баба Пенка на село?

Не бе нужно да мисля дълго- това съхранение на тази древна памет зависи само и единствено от нас самите!

Пример от Румъния

Знам го, защото то е в сърцето ми и знам, че във вашите сърца бурята е същата. Защо? Защото шевицата, музиката, песента и танца докосват, разтърсват, защото това е сила, нашата сила, сега го наричат по модному "идентичност". Нямам против, само да не си купувам тази идентичност от корпорация "Made in China" или Холивуд. защото там няма магия, няма връзка, няма нито сила, ни любов, има само ефекти. Модната индустрия е гладно чудовище, което не се сприра пред нищо, за да застане в центъра на обектива, да обере овациите, за да бъде признат поредният гении на модата, от когото марките да направят милиони. Модната индустрия "краде" безогледно и печели много, наистина много.

Пример от Румъния

Това е истината. Сега краде от нас, от бъдещето, а ние не просто не чуваме аплодисментите, защото те са отвъд океана. Там някъде далеч, където от златната ракла на баба- някой печели милиони, докато ние носим облекла второ качество от Китай и Турция, купени на сергията на пазара, а маркови неща виждахме за първи път в магазаните втора употреба.

Това не е сарказъм, това е жива история, история която творим ние самите, сега. Все още има възможност да вземем и друго решение...да пазим, да тачим, да бъдем жадни. Пожелавам ви го от сърце и на вас.

ЖАДНИ за себе си!!!

Румънците пак ни изпревариха...;-) Прекрасно е все пак, че и това се случва, не мислите ли?

Повече за проектите на НЧ "Канатица" вижте тук

БНТ материал

Материал на БНТ за шевиците и световната мода

Наш ред е...да учудим себе си и света, защото има с какво.

Благодаря ви любовта и за това, че прочетохте тази статия докрай.

Read More