Български народни тайнства

Обичаят "Пеперуда"

Молба за дъжд

ФтАИФ 1424, а.е 5. Копривщица 1995, с. Бистрица

ПЕПЕРУДА

Когато настъпвало продължително засушаване, народът ни прибягвал до своите стари обичаи за измолване на дъжд. Такъв един обичай се нарича „пеперуда“ като в различни краища на страната носи и други наименования: „пемперуга“ (Западна България), „пеперуг“ (Дупнишко, Панагюрско), „додола“ (Свищовско, Търновско), „росоманка“ (Трънско). Димитър Маринов разказва, че преди „сто и повече години“ този обред се извършвал редовно всяка година през юни, още преди да настъпи сушата. После се правел през юли, при случаи на продължително засушаване. Според вярванията само пеперудата можела да измоли от св. Илия да отключи небето за дъжд. Не всеки обаче можел да влезе в ролята на пеперуда. Това трябвало да бъде момиче на 10-12 години, още чисто и невинно. Освен това трябвало да бъде изтърсаче, последно родено дете, след него майка му вече да не ражда. Ако не се спазело това изискване, настъпвало „голямо зло, голяма напаст за селото“, „наместо дъжд да вали, бие град, а самото момиче ставало щуро“.

След като е избрана пеперудата, тя се облича само по риза, разпуска косите си и на главата ѝ поставят венец от зеленина – бучениш, бъз, росен. После бива накитена надолу с клонки и снопи от същата зеленина, навързани на кръгове, така че остава само личицето ѝ да се вижда. В двете си ръце пеперудата държи по един стрък зеленина. Така пременена, заедно с още десетина момичета от селото, пеперудата обикаля от къща на къща, където някой от стопаните я полива с котле с вода и с вино, а тя танцува, скача и се върти в кръг като размахва ръце и поръсва с клонките всички около нея. Докато обикалят селото, момите пеят пеперугарски песни, които навсякъде са със сходен текст и смисъл, както например тази от с. Козар Белене, Свищовско:

Пеперуда лета,

пред бога се мета

и милно се моли:

— Дай, боже, дъждец!

Да се роди жито,

да се роди ръж,

да се роди просо и пр.,

като се изрежда всичко, което се сее в полето в съответния край.

От всеки дом пеперудата и нейните другарки получават дарове – пари, жито, брашно, масло, сол, мляко, сирене, лук и други продукти. Парите разделят помежду си, а продуктите остават за майката на момичето пеперуда. (Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С. 1981., с. 727 -736.).

На снимката: Пеперуда, с. Момина клисура, Пазарджишко, 1930 г. (Вакарелски, Хр. Етнография на България. С. 1974, с. 609.).

Всички реакц

Read More

Бългаски народни танци. Свещенните ритми

Бългаски народни танци.

Свещенните ритми на предците.

Най-сетне да се "светнете", че танцът не е състезание, а преди всичко знание и културно наследство, което да пазим.

Обичам да танцувам, но ме отегчава до дъното на душата ми идеята, че танцувайки, трябва да се състезавам.

Записвайки в школа по танци, неизменно трябва да следвам повелята на дадения преподавател и да участвам в надигравания по събори и седянки. Питам се защо? За съжаление виждам, че в школите по народни танци преподавателския състав всички до един, не мърдат от установените в миналия век концепции.

Как започва всичко? Първо идва желанието- и си казваш " Защо вместо да ходя на фитнес, да не се запиша на народни танци" .. отваряш Интернет, избираш удобно място и отиваш.

Първата година. Започваш от първо ниво- това е първата ти година, когато е съвсем естествено да не знаеш кое е лево, кое дясно, когато се препъваш падаш, имаш тежка мускулна треска, а ако сбъркаш все още се засрамваш дълбоко, щото виждаш, че леля ти Пена, застанала на хорото до теб рипа, като козичка. Това те събужда, амбицията в теб проговаря и така продължаваш напред. Ако не си натоварен и немаш супер много ангажименти преди след работа, записваш следващия курс в школата по танци...все пак е българска традиция, не е запарен фитнес, нали? Нещо традиционно, българско...

Ако продължиш, то стигаш до второ ниво. Във второ ниво виждаш, че и останалите участници са не много ориентирани и все още плетат крака, потни и запъхтени във стария физкултурен салон, отдаден под наем. Ако не си натоварен и немаш супер много ангажименти преди след работа, записваш следващия курс в школата по танци. Неусетно настъпва третата година...с хората от групата сте вече почти-много близки приятели, имате си приказка, дори ти липсват понякога.

На трето ниво- демек година, идва решаващия момент, дали ще бъдеш включен в "отбора по състезателни народни танци". Това е времето в което се избира кой ще води хорото, кой ще го заключи, с две думи иде моментът, в който ти казват Ти можеш, ти не можеш...в който разбираш, че има и по-добри, че си оценяван, като в училище, въпреки, че си отишъл просто да потанцуваш- вместо на фитнес.

Това е времето, в което изкълченият ти глезен, е вече проблем, не личен, а отборен...ти трябва да се състезаваш. Това е. Избран си. Ти носиш традицията с танца, разнасяш славата на българското надалече...Ставаш някак си важен. И най-вече си вярваш, че е така...И така започва твоята кариера на непрофесионален танцьор, който обикаля фестивали седенки и си плаща, като поп, за всичко това...включително и за глезена.

Анализ на ситуацията...

Статията ми е хаплива, но верна. Споделеното тук е преживян личен опит и не ангажирам никого с това мнение, но определено твърдя, че има нещо сбъркано в системата...Замислям се.

Да, вероятно защото са ученици на онези социалистически идеолози, които от немай къде превърнаха танца, не просто в школа, а в поредното състезание. Превърнаха учениците си, не толкова в танцьори, а в амбициозни състезатели. Накараха изпълнителите да преследват първи места, дипломи и почести, като най-голямата награда бе възможността да излезеш и да се разходиш в чужбината...Това ми разказваше един червендалест председател местно читалище в София, бивш културно масовик...че не всеки можел току така да влезе в състава, то нали света ще обиколи с него...

За съжаление в днешно време това не се е променило съществено, просто в школите ходят и непрофесионалисти, които ги влачат по отборни състезания по фестивали с награди и свидетелства, за най-добре представили се участници, ансамбли и т.н.). И във всеки участник се надига нещо от дълбините на душата му, сякаш нещо дълбоко от времето на ученическите години, дава сила да продължим да се състезаваме с танци. Някъде в този момент в съзнанието ми се промушва обликът на пионер с развята червена пионерска връзка, а усещането ми ме връща във времето на отличниците и провалилите се.

Тази идея отдавна ми е чужда и я считам за напълно остаряла. И ми мирише на нафталин, защото все още следва линията на културна-масовата дейност, сякаш се завръщаме във времето на състезателния дух соцрежима. Миналото създаде много великолепни танцьори- но с психиката на състезатели, защото отдалечи твореца и духа на животворната енергия на традицията от обикновения човек, като направи от свещените стъпки и ритъм - спектакъл на суетата, сътвори просто още едно състезание. Остаряла ненужна концепция, която в момента превърна танците в прост атракцион.
Танцът не е оценка, а свещен ритъм. Ритъмът на предците и земята ни. А с тях не е нужно да се състезаваме, а просто да танцуваме в радост, за да ги съхраним като завет, а не като златна купа на тезгяха в хола. ✍️

Read More

За силата на бабината плитка

За силата на бабината плитка

Преди години търсенето и желанието да се докосна и разбера повече за корена си, ме заведе на интересни места, а времето ми разказваше приказки за силата.
Днес ще кажа кратка дума за косите и бабините плитки...
В облеклата и в българската носия е заложено голямото познание за материя, цвят и форма. В носиите има и една част, която е винаги с нас, но за която рядко се говори, просто защото се вижда и всеки я носи на главата си. Това са нашите коси.
И в приказките и в преданията косата често е тази част от описанието на героя, която ни "говори" за неговия характер, мисия и магически способности. Примери са сравнения като: златни коси като лъчите на на слънцето, дълги коси като грива и т.н.

И до днес в някои български родове е останала и се тачи тази специална реликва сплетената на плитка коса. 

Когато за първи път видях наплитането на множеството малки плитки в косите на една красива жена, облечена в българска носия от Великотърновско, останах изумена. Обикалях, гледах и търсех как са направени и задавах въпроса най-вече "защо". Защо се носят, какво символизират тези плитки.

Използването на коси, като част от носията се приема за специален акцент в облеклото. В България, плитката е по-скоро женски атрибут, символизиращ женската енергия за разлика от други древни традиции на запад и на изток.
На снимката е показана техника на сплитане на множеството малки плитки в една обща коса, прилична на диадема. Тази диадема се полага като венец върху косата на жената и се захваща, сплита се за нейната жива коса.
Техниката е много интересна и красива, особено ако е направена така, че косите да се подредени и да падат тежко надолу.

Чрез плитката енергията на предците остава във връзка с нашата човешка реалност и ни "пази", като ни дарява с мъдрост, най-вече по-младите жени в рода.

Всяка плика е с различен цвят, често те не са еднакви нито по размер, нито по дължина, защото отделните плитки се принадлежали на различни жени от рода.

В този тип носии всяка възрастна жена е наплитала и добавяла своята плитка към носията, а на края на плитката е закачала и неизменния пендар (знак за плодородие и добър късмет).  В това действие съзираме нищо по-малко от позабравен ритуал за обединяване и предаване на силата в рода, свързана с женската енергия.

Силата на бабината плитка е едно от най-интересните завещания и наследства, което старите жени оставяли на младите в рода.

Носейки така косите, невестата има пряк достъп до енергията и мъдростта на предходните поколения и черпи сила за живот от своите предци по женска линия.
Затова е и голяма благословия да получиш бабината плитка. Това  е една от най-красивите и силни орисии за здраве и радост и добър живот, защото чрез плитката енергията не само се съхранява, но и увеличава, а силата остава в общение с потомците, като ги дарява с мъдрост и закрила.

Текст PranaAna
Моля, да споменавате името на автора на статията и да слагате линк към статията в блога, ако публикувате материала на вашите страници. Благодаря.

Снимки Е. Тилова

Read More