Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

Показват се публикациите с етикет деди. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет деди. Показване на всички публикации

вторник, 6 юни 2023 г.

Рубрика "Бабина душица"

Рубриката Бабина душица 


Приказка за билките

Едно време, кога правил дядо Боже човека, му напрайл първо тялото от кал и рекъл: "Ша го оставя аз нощес да изсъхне добре и на сутринта ша му духна душа."Ама дяволът са бил скрил и през нощта предебил, та надупчил тялото с една тояга. Напрайл го на решето. И кога на заранта Господ видял какво е сторил хайванинът му неден, изпърво каздисал, пък после рекъл:

"Не мойш ти, рекъл, да батардисаш моя човек."

И са фанал Господ да бере треви наоколо си - късал ту от тая, ту от оная, и тулил дупките, дорде затулил 'сичките, измазал пак тялото, загладил го и тогаз вече духнал душата в човека и тоя оживял. И Господ му рекъл: "Кога та заболи негде тялото, да береш рекъл, от тия треви и да са цериш с тях. От тях, рекъл, да пиеш, с тях да са поливаш, с тях да са кадиш и с тях да си превързваш раните."И тоя, първият човек ги познавал всичките треви, и синовете му ги познавали, и внуците му, и правнуците му ги познавали, ама подир, лек-полек, хората зели да ги забравят.И сега лековити билки има бол, ама човекът вече хептен не ги знае. Затуй, кога някой са разболее, викат: "За пара цяр има, ама кой ти го знае" - завършва поредната си приказка старецът. (все едно за без пари, че то една пара нищо не струва)

Из "Тъй рече баба Ега", една приказна книга, излязла изпод майсторското перо на сладкодумната Ивинела Самуилова.

Истории с билки
Това се случи преди повече 7 години в Балкана. Бях на гости в старата къща на дядото на моя близка приятелка. Човекът бил пчелар...целият двор бе изпълнен със една странна подредба, на пръв поглед сякаш имаше повече хаос, отколкото ред. Останахме няколко дена в старата къща, която ми направи интересен подарък.

Въпреки моят градски поглед се оказа, че и тук има строг ред. Всяко уж, разхвърляно цветенце или тревичка в градината си има свое място. Да гледаш пчели се оказа, че е цяло изкуство. Всяка сутрин минавайки покрай пътеката с кафе в ръка, забелязах добре развито зелено растение, което ухаеше много свежо. Чудех се откъде ми миришеше на ...лимон и мента. НАВЕДОХ СЕ, Мислех, че е бурен...Предвиждах след кафето да си набера букетче...

Посегнах като малко дете към шоколад, когато чух моята дружка да роптае:

"Не"- извика тя.
"Не бери от маточината, тя е за пчелите."
"Как така за пчелите?"- запитах се. Та те имат цялата тази градина и всяко цвете наоколо.
До онзи момент аз не знаех, че маточината е любима билка и храна за пчелите. Не знаех също и че, е посадена там с цел...за храна и тонус на пчелите. Повечето пъти билките ги бера на диво, по полето.
Не набрах този ден букетче, въпреки, че много исках.
Това се случи едва на третата сутрин.
Свърши ни кафето, а в селото магазинът отваряше следобед.
Затова решихме да пием чай. Естествено маточината бе основна съставка на чая. Помня чардака и двете малки столчета с масата, които гледаха към градината и уханието на онзи чай...свежестта на лимон и мента.
Този ден бе напрегнат. Разчистване, боклуци, много тъга, паяжини и мухъл.
Пихме от чая цял ден, кафе така и не купихме. Легнахме си уморени. Тази нощ аз сънувах много и странни сънища. Сънувах, дядото, къщата, роднините, цветята...всеки нещо ми казваше. Когато се събудих сутринта, споделих, че много съм сънувала, необичайни неща, неща с послания. Тогава разбрах, че и моята дружка е сънувала активно. След кратка проверка, се оказа, че освен че влияе добре на нервната система и успокоява, освен че е любима храна на пчелите, маточината дава и ярки сънища, често с интересни послания, върху които да помислим. Помогнах с каквото можах в разчистването и се прибрах у дома, защото аз също имах градинка за разчистване.
След толкова време вече гледам маточина в своята градинка и си я бера за вълшебен чай, правя извлеци и капки за безсъние, а наоколо жужат пчели.
От тогава използвам маточината с уважение и с радост я препоръчвам на приятели в трудни моменти и периоди на безсъние. Препоръчвам употребата на билката да бъде умерена, особено трябва да се внимава при бременни жени и кърмачки. И да внимавете за сънищата- ярки и с послания.
Очаквам да пишете за вашият опит с билките в страницата на Канатица Център, темата на юни месец - билките.
Споделете вашата История с билки. Очаквам ви.

Стари български названия на месеците са:
Просинецъ – януари, от глагола "просияя" или защото късият ден нараства (от просено зърно).
Сѣчен, сѣчецъ - февруари, идва от глагола ,,сека“, което означава, че месецът е лют и студът реже, сече.
Соухы - март, месецът, през който по нашите земи падат най-малко валежи, сух, безводен.
Брѣзовъ - април, наречен на името на брезата, която започва да се развива в този период.
Изокъ - май, така се наричал вид скакалец, който нападал посевите през този период.
Трѣвенъ - юни, месецът на най-буйния растеж на тревата.
Чръвенъ - юли, приел е наименованието на вид червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала ценната червена боя.
Заревъ - август, има няколко тълкувания на името му, едно от които "зарево" - отблясък, сияние (от силна светлина, от пожар, при изгрев и залез слънце), или "зарев", свързано с рева на елените по време на брачния период.
Руенъ - септември, от "руен" - който е започнал да зрее.
Листопадъ - октомври, заради опадането на листата на дърветата.
Груденъ - ноември, месецът, когато земята е скована и става на грудки от студ.
Студенъ - декември, месецът, който е просто ,,студен“.
Публикувани от Г. С. Раковски

Споделете ваша рецепти за зимнина.
Ето моята:

Рубриката #бабинадушица продължава и лятото. Престоят фестивали, много културни събития, а на полето жътва. Добре е да познаваме по-добре родната си култура и пазим знанието и паметта на предците си свидно в сърцето си. Затова избрахме темата на месеца да е посветена на традиционното облекло.
В този месец юли ще говорим и представяме автентичните носии от различните краища на България. Каним и вие да станете съучастници в това дело.
На снимката показваме баби в автентични тракийски носии.
Колан, върви за същия костюм. Плете се с четири въжета от памучни или вълнени прежди, предварително усукани.
Характерно за този вид носия са красивите забрадки. Носят се в зелен цвят с кене/дантела шита с игли/ по краищата й. По стара традиция кенето се израбатва на една кука или се шие с игли върху основата конски косъм. Техниката е уникална и ни отвежда към вярванията на народа ни, че конят е магично същество, свързано с образа на слънцето. Така старите жени пазят спомена в носиите за това, че предците ни считат, че българския род има Слънчев небесен произход. Много често стойността на тези кърпи надвишава стойността на целия косюм.
Вие имате ли своя носия? Имате ли оставени в старата ракла вълшебно наследство от баба, дядо? Покажете снимки тук?






Днес ви представяме една уникална престилка от Северозападна България, Видинско. #ЗнаетеЛиЧе тази престилка е украсена с пашкули от коринена буба? Това са много редки модели на престилка от този край. Насладете й се. Вие имате ли наследство от стария скрин? Пишете ни, ако имате ккаво да ни разкажете и покажете.























Що е това нишан?
Знаете ли какви са тези две кърпи, кога са се ползвали и за какво?
Това са везани нишани от с. Козлуджа, (Суворово), Варненско.
Думата "нишан" има персийски произход и навлиза в българския език през турския с основно значение "знак". Семантиката на понятието постепенно се разширява, за да достигне и до "дадена дума".
Във Варненско "нишан" се нарича богато извезана и орнаментирана кърпа, която момата дарява на момъка в знак на съгласие за съвместен живот. Кърпите са с правоъгълна форма и различни размери, а често по краищата им има и дантела. Основно върху тях се извезват цветя, птици и коне. Съществени елементи са имената на момъка и момата и годината, в която е получено съгласието. Често в последните присъства огледално обърната или разместена буква или цифра. Съществуват различни тълкувания за това, но едно от най-често предлаганите е умишленото привнасяне на "кусур" – недостатък, което се прави от суеверие, защото "много хубаво не е на хубаво".
Даването на "нишан" е характерно за определени селища във Варненско, където има значителни компактни маси с преселници от Тракия.
Богати колекции от нишани могат да бъдат видяни в етнографските сбирки на читалищата в гр. Суворово и с. Манастир.

Всеки чматериал взет от тази страница е авторски. Ако някой копира съдържание от тук, това е прекрасно, но нека цитира автора му и сложи линк в материала си към страницата ми. Благодаря.