Маказа

Род, народ, родина

четвъртък, 12 април 2018 г.

Женската сила и традицията

                          Женската сила и традицията  

Здравейте приятели, в тази част от блога си пиша женската сила в традиционната, древна  култура. Тъй като Женското начало е много древно, то е и по-непознато и по-позабравено в забързаното ни ежедневние на технократския век. Ще пиша с умението си да  предам на вас, читателите на този блог друвната мъдрост на това да се жена, чрез различните поверия, стари учения и тайнства, идващи не само от нашата родина, а от целия свят. 

Започваме с една нашенска приказка...

 Лазаровден 

или...магията да се превърнеш в жена по български

Лазарки- моми в носии от Драгалевци, Софийско

Днес макар да честваме Лазаровден и въскресението на Лазар от Христос, според православната църква, то аз ще ви разкажа друга история. Тя е подобна на лазаровата, но в нея не се говори нито за Лазар, нито за Сина на  Бога. В тази история няма чудеса, гръмки думи и чудодейна сила, както пише в една стара свещена книга. 


Не. 
Днес е ден, в който се побира една живяна история. Историята на предците ни.
Православната вяра е българска вяра, но от нови времена. А българите са  древен народ. 
Ние винаги сме почитали Земята като Майчица, Слънцето като Бог, а от своите предци и древен произход сме черпли сила. В ден като днешният, тези силата иде и от небето и от земята към нас - хората. 


Това е ден посветен на женското начало и на връзката ни с Природата, Богинята Майка. Днес празнуваме жената, родителка и пазителка на Живота.

Днешният ден е специален и за млади и за стари. Той е специален не само за живите, но и за тези, които са преминали "отвъд". 

Защо денят е толкова специален, защо е тачен? Защо е ден съботен, защо се празнува преди големия християнски празник Великден? Явно причина има, но за да разберем повече е необходимо да погледнем с други очи на Природата, цветята, на момите, на благословията на това да си Жена.

В българските обичаи празникът се посвещава на женското начало. 


Лазаровден се свързва с циклите на природата през годината и неизменно настъпващата пролет. Но и с още нещо много важно. 

Това е ден, който е бил много специален за всички в общостта и най-вече за момите.  Както зимата кукерите обикалят огъня, а коледарите пеят песни за здраве и берекет, то днес младите момичета имат ден на посвещение. Днес те символичното се превръщат в жени. Денят е ритуален, свят и празничен.

Винаги ми е било много интересно да наблюдавам как се осъществява взаимодействието между поколенията в нашата древна родина. Как и пренасянето на традицията от стари към млади и тази ни свързва с почитане на божественото в нас? 


Лазарки от софийско 1930 г.

Чрез реализирането на тази връзка се онагледява предаването на силата от старите към младите, като символ на родовата памет, в коята е стаена и благословията на рода. Да. Днешният ден е ден за благословии. Какво се прави ще ви разкажа накратко, а защо...вече стана ясно.
На Лазаров ден момите са били представяни за първи път в общността в една нова роля- тази на жената. Въвеждането е ставало само с разрешението на бащата. Той е бил онзи, които решава дали щерката е готова за женитба или не. Защо са извежали така момите? Защото след този ден всяко младо момиче, вече може да бъде наречено жена и към него могат да се отправят официално предложения за годеж. Затова благославията на "първия" мъж в живота на девойката, нейния баща, е голяма радост и се празнува и от млади и от стари. След този ден момичето е "свободно" да живее живота си, да избере съпруг и да поема по пътя напред сама. Е сега си представете, че това се сучва на вас самите...е не е ли прекрасен ден?
След като бащата е давал своето разрешение на момичето да е лазарица, т.е. позволил й е да лазарува, тя излиза нагиздена със сватбени премени и венци навън. И там тя не е била сама. На празника се събират всички нови лазарки, както и тези моми за женене, които все още на са сгодени. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, плетяли венци, които после пускали по реката. През това време момците за женене наблюдавали случващото се и не  вземали дейно участие в празника, защото той е момински. Но пък имали възможност да си изберат невеста и в последствие да я поискат за жена.
Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни. В празникът освен всичко друго аз съзирам и един много важен елемент. Чрез въвеждането на момата в кръга на жените се осъщестявал цял ритуал, посветен на божествената природа и почитането на женското начало. В тази си част празникът засяга не само личността, момците или момите, но и цялото битие. Не случайно от този ден лазарките пеят и благославят и животните, и дома и природата, защото точно в този ден младите момичета са тези, които представляват и "свалят" образа на Богинята майка и предават чрез песните и танците си нейната благословия на хората, за новото начало, за плодородие и радост.


Текст на песента


На празника на мегдана лазарките играят ритуално моминско хоро, наречено Буенек. Момите се хващат в редица и не го "заключват" в кръг. На това хоро се позволява да се хванат само девойки, като се нареждат по височина. Най-възрастната е начело и се нарича "боеница" или "боенек".
Интересното в това хоро се случва точно с боеницата. Тя не е облечена като мома, а с мъжка риза. Върху косата си носи мъжки калпак. И тя е тази, която води групата из селото. 
Докато старите жени обличат буенеца, лазарките играят и пеят.:
“Върба има – Върба нема!
Меня майка една има.
Не май дала дет съм щяла,
дет съм щяла и искала,
искала съм – искали ма.
Най май дала надалėку,
надалеку праз три села,
праз три села в читувърту,
при зъл свекър и свекърва…”
Проф. Петър Куцаров,
д-р на историческите науки 

Нещата стават още по интересни, защото заедно с буенека върви и "булка", но тя е по-малко момиче- 8-9 годишно, чиито родители са живи. Булката е облечена в булченска премяна и носи червено невестино було. Лазарките обикалят от къща на къща и отправят своите благопожелания. Песните, които пеят са според мястото, на което отиват и за всяка къща и домакин са различни. Ако даден дом е подминат от лазарките, това е лош знак. Момите не посещават домовете на отхвърлените от общността. Празникът е наситен със символика и много словесна магия, наричане, танци и песни. Вярва се, че  момите, които са лазарували, змея не ги краде, те са защитени. Но за това ще ви разказвам друг път...


"Празникът продължава два дни: малкото лáзари е в събота (Връбница), а на следващия ден е истинското лазари. Датата на празника зависи от Великден, но лáзарито винаги се провежда седмица преди Възкресение Христово.
Бъдете благословени.

Така е било и така ще бъде. Нека да запазим древното българско познание 
Честит Лазаров ден, момичета и скъпи родители ;-). 
Време е! Пролет е! Животът е тук отново! 

Ваша PranaAna.

Ще се радвам и вие, които четете този блог, да споделяте и да ми пишете за вашия опит и познания - бабини приказки, родови песни и предания, обреди и т.н. всички онези тайнства, които ако останат скрити в миналото ни, нашият свят ще бъде ограбен, ще обеднее. Затова ви каня да станете част от това пътешествие. 

Моля, пишете на и споделяйте вашето знание, 

истории с мен на адрес singingpranaana@gmail.com. 

FB: PranaAna 

Интересно е как в традицията ни ясно се вплита и възможността за използването на конеца, везбата и зашиването като магически обред. В стари времена най-често тези обреди се извършвани от жените в общността. В нашата народна традиция има дни от в годината, в които везането, преденето и прането е забранени. Това се свързва с вярването, че ако предеш ще създадеш прецедент и може да привлечеш лоша сила. Ако проследите в блога ми писани статии от рубриката Народни обичаи и български поверия ще видите кога са тези дни.

В същото време в календарната година има и други дни, в които в ден като днешният 01. Февруари, шиенето, везането се приема точно с обратен знак. Самата обредна практика се свръзва с везбата. Днес е ден, известен най-вече в Странджа планина, в който се извършва практическа магия за гонене на вредители от дома. Тя се прави с наричане / въпроси и отговори в точно определен ред от точно определени лица/ и с изпълнение на несловесни магически действия, като шиенето/везането. В ден като днешния, наречен Трифуньето, жените изпълняват тези обредни дейности с  предпазна, магическа цел. Те застават над жарава от огнището и започват да наричат и за зашиват полите си с червен конец. Обредът се прави за съхранение на силата и богатството както в материален, така и в енергиен план. Вярвало се е, че тези действия ще ви дадат защита от лоши външни влияния през цялата година /мишки, вълци/.

Както се вижда в нашата обредност съществуват две основни направления свързани с везбата. От една страна забрана да шиеш, защото това привлича лошото. Пример за това са строги забрани да се шие, преде, както и да се използват ножове, ножици и др.в опредерени периоди от годината.

От друга страна везането е възприето като прадпазна магия, което ни свързва с принципа на защитата и съхраннението на дома. Така виждаме как предците ни умело за използвали един основополагащ принцип на проялвлението на силата в нашия видим свят, този на дуалността. В посочените горе примери са очертани много ясно въплащаването на принципите на сътвърението и разрушението, а везбата се използва като пръчица, с която магията се случва. Ако искате да научите повече за везбата и българските народни шевици, моля вижте тук Български носии и шевици, а за курсове следете страницата ни във фейсбук. 

Да, везбата е магия и то не само заради красотата и вплетените символи, но и заради много други взаимоподкрепящи се сили, които се реализират на земен план чрез нея. За да научим повече обаче е нужен зорък поглед и много знание. В момента подготвям семинари по темата, така че които желае нека следи темата и групата ми във интернет Център "Канатица".

Интересно е и още нещо, възможно е да е и съвсем случайно съвпадение. Вероятно е да съществува определена закономерност в събитията, дори ние да не знаем за нея. Днес първи февруари е началото на Китайската нова година. Днес същото време настъпва новолуние- първото за този февруари месец. Все събития, в които периода се ознаменува като важен, защото нещо иде,  започва нов времеви цикъл. Новата година, новата Месечина, новата енергия. Няма случайни неща и е много хубаво да изучаваме в дълбочина силата на народа си и корените си. Нашите, не привнесините и модерните, а тези тук на нашата земя, защото тя е пълна с богатства. Затова е и важното е да я съхраняваме, защото тя ни свързва с древното живо познание на целия космос и ни дава възможности да растем и да се развиваме.

Ето повече за днешната обредност.

Икона на Свети Мъченик Трифон, с. Ясна Поляна. Личен архив на Горан Стефанов

В миналото, на днешният празник наричан Трифуньето, в Странджа са се изпълнявали особени магически действия за обезвреждане на домашните вредители, мишки или други гризачи, а в някои случаи и вълци. Той се е изпълнявал в диалогична форма. Завързвали са на младо момиче очите с червена кърпа и са го карали да замаже домашното огнище с глина, както и четирите ъгъла на стаята. Докато то маже, майка му или някоя от сестрите му го питала:

- Какво мажеш? - а то отговаряло:

- Мажа на мишките очите!

- Мажи, да ги замажеш!

Този диалог продължавал докато момичето мажело найстарателно. Целта на това заклинание била мишките да не могат да открият долапа с хляба или хамбара със зърното.

Подобен бил и обреда за предпазване от вълци. Стопанката на дома заставала разкрачена над купчина жарава изкарана пред домашното огнище и с игла и конец шиела по полата си.

- Какво шиеш? – питала я някоя от жените в дома.

- Шия на вълците устата! – отговаряла стопанката.

- Ший, да я зашиеш!

Легендата която разказват за св. Трифон в лозарските източни части на планината, представя светеца като пародиен образ. Според нея, докато св. Трифон си зарязвал лозето, покрай него минала сестра му Богородица, която отивала в църквата с детето си, както изисквал обичая, след четиридесетият ден от раждането. Той и се присмял, че родила неженена. Тя като го чула ѝ станало много мъчно. На връщане тя минала покрай дома на св. Трифон и рекла на жена му: - Взимай парцали и сол, и тичай на лозето, че мъжът ти си отряза носа!

Като чула жена му, хукнала към лозето ,където видяла св. Трифон жив и здрав. Тя му разказала за случката, а той и рекъл:

- Как ще си отрежа носа, аз режа така, не така.

И като показал без да иска си отрязал носа. Добре, че жена му била донесла парцали и сол, както и казала Богородица, та го превързала навреме. От тогава го наричали Трифон Зарезан.

В северозападна Странджа разказват друга легенда, според която, св. Трифон научил хората, че лозето трябва да се зарязва. Веднъж св. Трифон отишъл с магарето си на лозето. Там той видял свой познат и решили да се почерпят с вино. Напили се и заспали. Магарето на светеца се отвързало и изгризало пръчките на част от лозето му. Когато св. Трифон се събудил и видял какво е направило животното, го набил. Но, на есен изгризаните кютюци дали по обилен плод от останалите. Така светеца открил тайната на зарязването и научил и хората на нея.

Трифуньето или Трифун бил първият от три поредни дни наричани в Странджа Трифунци, Симьонето или Лихите дня. Следващият ден, Сретение Господне, е известен още като Второто лиху, а третият, в който православната църква почита св. Симеон, е наричан Дядко Симеон, или Третото лиху. Тези дни са били свързани с множество забрани, с цел предпазване на дома, животните и децата. В централна Странджа, в Малкотърновско, следели какво е времето през тези три дни и по него гадаели какво ще бъде времето до края на зимата.

Това е началото на месец Февруари, който в тази част на планината наричали Малкьет (Малкият). За него казвали, че колкото брат му Януари или Големят, бил кротък и добър, толкова Февруари бил зъл и лош. А той, според преданието в своята антропоморфна форма, казвал за себе си:

- Ако не ме беше срам от бати, щях да направя такъв студ, че гърнето на огъня от едната страна да ври, а от другата лед да се поледява.

Източници:

Стоян Райчевски. Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия. София, 2016, 55- 60с.

Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996, 321с. (сборник)

Използвани са материали на Горан Стефанов


Днес на 25.юли Православната Църква чества Успение на Света Анна.

Днес се почита успението (смъртта) на Света Анна. На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Анна, Ана, Анка, Ани, Анелия, Анета, Анита и др.

Света Анна бива почитана от църквата няколко пъти в годината. На 8-ми и 9-ти септември празнуваме рождеството на Дева Мария, дъщеря на Света Анна, а пък на 9-ти декември се отбелязва зачатието на Богородица от Света Анна. Така че, носителките на това красиво име имат много поводи за празнуване през годината!

Света Анна е покровителка на женското начало, брака и семейството. Тя е православното олицетворение на майчинството в най-съкровената му форма. Анна е закрилница на момичетата, бременните и вдовиците.

Бабата на Иисус е потомка на известен род – Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през 6 век, когато в Константинопол се построява първата черква, носеща нейното име.

Според неканоничното Протоевангелие на Яков, Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си в служба на Бога и наистина се случва така. Мария още на 3-годишна възраст е отведена в храм.

Източноправославната църква приема Света Анна още пред 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци.

Честит имен ден на всички празнуващи!

Чували ли сте онази приказка? 

"Да те клъвне петела" ...

Разказ по действителен случай

Не знам, колко от Вас знаят този битов стар израз - "Клъвнал я петела", който означава половото съзряване при момичетата.

Или идването на първият менструален цикъл.

Когато бях малка, майка ми и група съседки се бяха събрали на сладки приказки и тогава за първи път го чух... Говореха за моя братовчедка, Цеци.

Та, новината, че Цецито я "Клъвнал петела", бе последвана от възторжени възгласи и поздравления. И как баба и разпорила един нов чаршав, за да и направи превръзка.

Бях в шок!

Какъв е този петел?

Как така я клъвнал и къде я е клъвнал!?

Бързо задърпах майка ми за ръкава и заразпитвах - Майко, какъв е тоя петел?

Тя ми отговори така, сякаш вече знаех или всичко разбирах:

- Прокървила е! - но когато видя още по - изуменият ми поглед ,благо добави -

Станала е мома...

Единственото ,което ми стана ясно е, че да станеш Мома е нещо много престижно.

Хукнах аз през глава при Цецито, да науча от първо лице, какъв е този петел. Тя живееше през едно дворно място от нашето.

Спомням си, че седеше на двора и спокойно си драскаше нещо в някакво тевтерче, обляна от моминско сияние. Наместих се близо до нея и попитах:

- Цеци, боли ли те?

- Вече не - отговори без да вдига поглед - Първият ден само ме болеше...

- Дай да видя!

- Какво!? - вече извърна глава към мен.

- Къде те е клъвнал петела....

Не помня, какво отговори, но още помня, как ме погледна 😶

През лятната ваканция ме пращаха при другата ми баба, на село... И тогава се срещнах с петела - Буквално!

Пратиха ме да прибирам яйцата и това чудовище ме нападна и накълва по главата.

Оревах и опищях всичко, но моминското ми съзнание надделя. Качих се в стаята, намерих чаршав, съдрах го и се превързах ,както му е реда. После гордо се изпъчих, чалмосана като Сюлейман Великолепни.

Когато баба ми ме попита ,какво е това, отговорих победоносно:

- Вече съм Мома! Петела ме клъвна.

Вярвайте ми, не трепна!

Протегна ръка, хвана края на "чалмата" ми и с един замах я издърпа... Завъртях се като пумпал, докато се развиваше от главата ми.

После тази селска, отрудена и на пръв поглед груба жена ,ми обясни на що годе разбираем език - Какво означава, да те "Клъвне петела".

След това отиде, хвана петела и го бастиса с един удар на брадвата - Щом е посегнал веднъж, пак щял да го направи...

Та така 🙂

Билаъм, на не повече от 7 - 8

Автор: с П.Петрова



ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ И КОРЕМА -  първа част

или културната консерва на съвременната еманципация

За много жени корема е затворена зона – крием го, „гълтаме“ го, не позволяваме на партньора да го докосва, защото съвременната култура внушава на жените, че коремът трябва да е като на мъжете – плосък, с плочки, стегнат.. за да бъде красив.

Често зоната под пъпа е блокирана, там са натрупани много неща, и когато работим с енергията в тази област, чрез страха, обидата и преживяването на емоциите, ние достигаме до пълно отпускане и дълбоко спокойствие. 

Ние знам малко за тази важна част от женското тяло и често увреждаме здравето си, заради рекламите и стереотипите. Дайте да се разберем за важността на тази зона.

На много езици думата „корем“ означава "Живот" и всъщност всички ние сме започнали живота си именно от корема на мама.

За жените коремът не е просто част от тялото – това е място на силата, източник на блага и енергия, място където се създава живота (само си представете)!

Именно в долната част на корема, под пъпа, там където е матката и репродуктивните органи, жената събира своята енергия, основната й сила е именно там. Енергийно жената е устроена като съд – тя събира енергия от Земята и я събира в долната част на корема. Събирайки се там, тази енергия се разпределя по цялото тяло на жената и я прави невероятно женствена и привлекателна.

Когато енергията в долната част на корема е достатъчно и протича правилно, жената е:

- Мека, женствена, гъвкава

- Сексуална, привлекателна

- Леко зачева и износва бебе

- Лесно ражда (без травми и последващи разтягания)

- Уверена е в силите си и е спокойна

- Пълна е с живот, у нея непосредствено тече енергията на живота, дар от майката Земя

- Получава наслаждение от сексуалната близост с партньора и общуването с другите хора

- Чувства връзката с природата и стихиите, зарежда се от тях

Но тези жени са единици. У 80% от жените има в една или друга степен някакви блокажи в областта на таза и интимните части. В детството са ни учили да си прибираме корема, да го държим стегнат. Но ето какво произхожда от това:

- Енергията се блокира и не може да тече към по-горните центрове

- Неспособни сме да се отпуснем дълбоко

- Стегнато, повърностно дишане, не можем да дишаме с цялото си тяло

- Женски болести

- ПМС, тежък цикъл

- Натрупваме страхове и тревоги

- Не умеем да получаваме удоволствие

- Не приемаме женската си природа

- Стегнатост, скованост, не сме гъвкави

- Развиваме мъжки качества

- Напрегнато коремче означава напрегнат живот.

Блокажите в долната част на корема произтичат от няколко причини:

Главната от тях е отношенията ни с майката. Отначало сме били свързани с мама именно чрез корема, чрез пъпната връв. От мама сме получили всички емоции, цялата информация за света. Ако тя е изпитвала страх по време на бременността, не е била готова да има бебе – у детето е вероятно да се появи неприемане на себе си, неспособност да се радва и наслаждава, защото най-важният човек в живота му не му е позволил това. Именно от майката идват много страхове, комплекси и блокажи, и много жени още от раждането си са силно стегнати.

Но от мама също може да получим и най-голямо наслаждение и пълно приемане на себе си. Тя е източник на живота и нейният корем е източник на всички блага. Ако по време на бременността тя е била радостна и щастлива, очаквала е с радост бебето, и го е защитавала – то тогава бебето се ражда с увереност в себе си, с приемане на себе си и още от началото е спокойно и отпуснато.

Затова, работата над себе си трябва да започне именно с майката. Приемете нея, приемете своето коремче (своя живот и своята природа) – заобичайте се!

източник: https://vk.com/beliy_tiger

превод:Боряна Кръстева

ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ И КОРЕМА -  втора част

или културната консерва на съвременната еманципация

Лични размисли

Едно време жената и тялото й са били харесвани и считани за здрави, защото тя е излъчвала здраве и красота, които се криели в меките й форми. 

В съвременността закръглените форми на женското тяло и особено каремчето й са се превърнали от място на силата и съсредоточие на живот в проблем, който трябва да бъде решен. Смея да заявя, че погледът върху тялото е такъв, защото идеалът за женската красота и  сила идва основно от възприятията и погледа на мъжа, който тотално е презвел и съзнанието на съвременните момичета и жени. Уви. За това не са виновни само мъжете естествено, колкото и на някои жени да им се иска. Да не бързаме да съдим. За това са отговорни както мъжете, така и жените, които са решили, че да си "мъжко" момиче е модерно, да си слаботелесен е белег на здраве и да имаш плочки на корема е единственото секси. Уточнявам, че да се мъжко момиче”е нещо като супер герой от комикс с свръхчовешки сили, който изстрелва от малкия си пръст атомни бомби, лети като ракета, има супер бърза червена кола, а защо не и космически кораб, образ който винаги спасява света и естествено се справя с всичко сам, в случая сама. Възприятието за "мъжкото момиченатрупвано в съзнанието на младите момичета най-вече чрез медиите, произвежда най-често недоволни пораснали жени. Е, Да тя е по-силна и оправна от маса мъже, момчета и лигльовци, като така се постига мнимата и лелеяна”победа" над системата на патриархата и се задоволява нагона за успех и лична реализация.

Е, отправям към мъжките момичета, които вдигат сами гардеробите си, попраят си колите и бият лигльовците един апел...апелът на коремчетата. Мили дами, щестливи ли сте, имате ли здрави семейства, а тела? Кърмите ли дацата си, приготвята ли домашна храна, решите ли дълго време вечер косите си, позволявате ли да ви докосват и приемати ли се такива каквито сте или не?

Искам да носоча вниманието на четящия наТам, където винаги е била съсредоточена женската красота, здраве и сила- в меките форми на телата ни, там където коремчето е възприемано като продоносна почва, място на силата и съсредоточие на живот, а не в проблем, който трябва да бъде решен.

Чрез мъжкото успешно момиче, с тясни задни  части, с плочки по корема и гръб като на плувец, се реализиране на една “възвишена” идея, основана на илюзията на разюздената съвременна еманципация, която роди от жените непобедими био роботи, способни за съществуват сами. А дали за това сме направени? Това прави ли ни доволни и щастливи? Как това спомага да бъдем добри партньори? Възможно ли е и как да бъдем здрави? Какво за нас е успехът, как и с какви средства съвременната жена е способна да се реализира и прояви?    

Естествено, че подобно поведение прави жените не-щастливи, а конкурентни и, води до това, че вместо да се кооперираме и да си помагаме, вместо да се приемаме такива каквито сме, ние се превърнахме в бойци и съперници. Чрез еманципацията /съвременния и изкривен прочит/ жената неусетно насочи вниманието си към съревнованието и илюзиите за сигурността, която властта и служебният успех дават, защото тя Е под хипнозата на супер героя, тя се е превърнала м...мъж.

Трите Грации, Рубенс

До какво ни води мъжкото момиче, най-често до унищожаване на женското в нас, до пълно изтощение и колапс /емоционален, психически и здравен/ и най-вече ни превръща в постоянно мрънкащи, отчаяни и недоволни от живота хора, но пък успешни...

Образът на бореца, на момичето, което са справя винаги само нарушава баланса на взаимоотношенията  - работни, лични и семейни, е идновременно прекъсва връзката с вътрешния свят на самата жена. И така тя остава наистина сама...загубила веднъж чистаа си връзка с природата, циклите и възраждането, обрича себе си на една вечна борба. Борбата на супер героя- в случай мъжкото момиче.

Играейки ролята на мъжкото момиче всяка жена подхранва ежедневно и енергийното неравновесие между мъжкото и женското начало, както в себе си така и в света. Дисбалансът на пръв поглед не се забелязва,  но силно се усеща. Е тогава защо се чудим, че нещо в този свят не върви...И не, мъжете не са виновни. Ние имаме да вършим работа. Вътрешна и съкровенна.

Време е да погледнем на себе си по нов начин, който всъщност е най-естествен и пълноценен. Той не е създаден в медиите или в болия мозък на някой режисьор, а е естествен и тучен като цъфнала поляна. Време е да се завърнем към същността на това да си Жена, а не да се превръщаме в нещо което не сме. Недоволни, тъжни и гневни са днешните жени, защото нашето място няма кой да го заеме. То стои празно от векове. От нас зависи да променим нагласите, възприятията и да се завърнем към своя център. Ние сме тези, на които този чест е отредена, харесва ли ни или не, да бъдем първо жени и след това всичко останало.

Едно време наричаха идеята за независимата жена- мечта за независимост, но е добре да се прави ревизия и на посигнатите резултати, нали?

Жените отдавна не са така нареченият слаб пол, както ни е втълпено да мислим. За съжаление все още тази идея битува в ума на много жени, което ги подтиква да се превръщат в мъже, а не да развиват своите женски качества и силни страни. От години жените имат право да гласуват, да заемат управленски длъжности, да учат, да карат коли, да бъдат президенти и т.н. Според мен парадигмата за неравенство между мъжа и жената е вече безвъзвратно остаряла и е погрешно да я следваме. Защото тази идея се е превърнала в една ръждясала културна консерва, която ако следваме занапред вместо равенсттвото, което търсиха онези смели жени от миналото, ще създадем нов тип неравенство и изкривено възприятие на реалността. Ще бъдем част от един свят, където жените трябва да бъдат мъже, за да бъдат доволни и където мъжете стават все по-слаби и объркани, защото в културно отношение се налага/набляга и приема за мъжествено например - телата им да бъдат така гладки, че дори и най-голямата кокона да се засрами.

Да, в съвременният свят съществува една изкривена и тотално ненужна представа за женското. В тази идея жената изцяло сама изключва себе си от естествените цикли и СИЛИ на Природата и се възприема за еднаква на мъжа.  От тази призма започва да се "бори" за своята независимист, но неразбрала че тя не е еданаква, а Е равна на мъжа. 

Объркани понятия, объркани идеи, объркани хора...генерира грешка в системата, под формата на плоско женско, секси коремче, мускулесто, релефно тяло тип "Аполон" и нещастни в личен план жени и мъже, които се придържат към една остараля за времето си идея..неравенството между мъжете и жените.

Това неравенство пък от своя страна прокарва идеята, че спасението на жената е може би в другата крайност...секса. Този образ е противоположен на мъжкото момиче, и се играе от Барби културата- момички, мутреси, симпатични и глуповати същества, които отново не могат да бъдан наречени жени, а по скоро момиченца, които цял живот могат да се продават, да съблазняват и да разчитат, че сеска може да реши всеки проблем в отношенията и живота им, от който те са станали напълно зависими. Е, не не може..и вече си личи. Отдавна...

А ако все още в ума на някои хора битува идеята, че мъжът е по- силен от жената- огледайте се и ми кажете дали това не е вярно...можете ли да подвигнете 100 кг. от лежанка, мили дами? Да, мъжът е по-силен от жената и това му е свише отредено. Така е устроен и е време да се доверим отново на природата, а не да вървим срещу нея, опитвайки се да намерим под вола теле.

Знаете ли мили жени, не, и не ви и трябва да вдигат е 100 кг. от лежанка. Силата на жената е другаде, а не е в мускулите, не в тяло прилично на бога Аполон, Арес, Зевс, защото как Афродита, може да с е превърне в Аполон? Аз не знам. И да ви кажа, лично аз предпочитам да се гмуркам във вълните на океана и да се раждам от морската пяна, защото всеки мъж и жена, всяко нещо тук, си има цел и задача. Време е жената да преосмисли изкривената идея за еманципацията, която бе модерна през 50-те- 60-те години, но вече е безвъзвратно остаряла и ражда чудовища. Време е да се замислим, като жени за своята истинска отговорност за това, какво генерира, какво създава и какво релано прави жената щастлива, какво искаме, дали  пък не сме създадени да творим и какво точно и как. Много въпроси, на които всяка от нас е способна да си отговори. САМА. Надявам се да ви срещна там на тучните поля на ЖЕНСКОТО, на плодородните ниви на личния път и призвание, защото да бъдеш Жена не е наказание, а благословия. Защото без нейните качества светът, поярвайте ми ще се затрие и нито Барбито, нито Мъжкото момиче ще са в състояние да го спасят. Ти, си на ход, Жено. 

С любов ти пожелавам добра стига.

Интервюта

Споделям втората част от интервюто ми за Радио Пловдив, посветено на женския цикъл празници през пролетта. В блога ще продължавам да пиша по темата, който се интересува е добре дошъл да чете, слуша и преживява своята си сила. Всички я носим, но дали я познаваме? Какво са завещали предците ни, как ни подкрепят в реалния живот, познаваме ли корена си, ако не защо и как да го полеем? Ако това, което научихте ви харесва, може да споделите статията и видеото. Благодаря.







За тези, които не са
успяли да чуят интервюто, което додох в радио Пловдив, посветено на цикъла
женски празници в нашата традиция Лазаровден и Цветница....Споделям


Как и защо за женското начало и силата на бабината плитка ...виж повече тук в
клипа. 








🙏


1 коментар: