Маказа

Род, народ, родина

петък, 7 юли 2017 г.

Послания на символите и древните традиции


Стартира курс по везба "Български шевици" към НЧ Канатица. Запишете се сега на тел. 0888003232 г-ца Йовкова

Приказки в шевици

Как шевицата "говори"?

Материали и орнамeнти

      За развитието на художествените тъкани са спомогнали биогеографските условия  и икономическото развитие на страната. Отглеждали са се много овце, от които се получавало изобилие от вълна. Затова и главният материал, от който се изработвали килимите е вълната. Употребявали се два вида вълна: рунова – стригана напролет и табашка – получена при обработването на кожите. След изпирането вълната е изпридана на ръка в усукана нишка за основа, която след това се е песуквала отдве за по-голяма здравина. За основа е избирана предварително най-дълговласата вълна. За вътък вълната е изпридана с по-слаб сук и в дебелина според желаната гъстота на килима. След изпридането вътъчената прежда се намотавала на парчета или чилета, изпирала се и се боядисвала. Друг материал била козината. От нея се приготвяли основа и ватък. Третият материал, използван от края на XIX в. бил памукът. За изтъкаването на един квадратен метър чипровски килим отивали 1, 200 кг. вълнена прежда и 0, 300 кг. памук за основа. Интересен факт е наименованието на отделните етапи при работата върху чипровския килим – изработването на фигурата се нарича „вършене”, а изпълнението на фона около нея – „пълнене”. Днес все още продължава да битува вярването, че тъканите чипровски килими служат не само за украса и топлина в дома,  но осигуряват на къщата и нейните обитатели закрила и късмет, тоест имат вълшебна, магическа сила.
      СИМВОЛЪТ е парола, знак за разпознаване. Символиката в чипровските килими е древна и най-вероятно в корените й се крият много от магическите и религиозните символи на прабългарите. Триъгълникът е основна геометрична фигура. Обърнат с върха нагоре символизира мъжкото начало, а с върха надолу женското.

Филм - Чипровски килими - традиции и съвременност



Светът на символите е свят наситен с форма и съдържание. В бродерията и българската шевица тези форми са ни така близки, че едва ли осъзнаваме, че в домовете си притежаваме истинско съкровище и сакрално знание на хиляди години.
Сега ще ви разкажа за един много често срещан символ в нашата родна култура. Днес ще поговорим за една специфична шевица - Дървото на Живота, познато и в други древни култури като Шаманското дърво или Световното (Космическото) дърво.



Символът на Световното Дърво

Дървото на живота или Космическото дърво е един от най-често срещаните символи на шевици и бродерии у нас. Не се учудвайте, но ако се огледате вероятно ще го забележите избродирано на покривка на вашата баба.

В българската традиция Дървото най-често бива представяно като дърво или цвете, на чиито клони са кацнали птици (лястовици,петли,пауни).

Дървото на Живота е свързано с истории за връзката между трите свята- горен, среден и долен.
Чували сте предполагам множество приказки за трите свята, където юначният момък слиза, за да изпълни своят дълг към общността- селото, семейството, да спаси своята любима...

Точно такава е и символиката, вплетена в българската шевица на Дървото на живота. Дървото  изобразява клони върху, които са накацали красиви птици или има избродирани пищни къщи, там ще видим и стебло, яко и силно, ще видим и земята, в която дървото е пуснало своите корени. Всички тези елементи от Световното дърво се свързват с Трите свята - горната земя, средната и долната земя.

Значенията на символите в българската шевица са скрити далеч назад във времето. Създаването им е свързано основно със света на духовете и с възможността хората контактуват с тях, за да получат наставления, закрила в трудни времена, както и частички от свещеното им знание.
Всяка шевица разказва една прастара история, тя е пътешествие в света на незримото. Това е път и като всеки път е свързан с разкази за изпитания, опасности, с приключения и получаване на дарове.
В шевицата, чрез формите и цветовете се проявява незримото знание.

Това е и лесен начин силата, вложена в сакралния образ, да бъде достъпна за нас- хората, населяващи средната земя.

Шевицата като дар
Знанието за връзката с духа е добре илюстрирано и същевременно дълбоко скрито в символиката на изображенията. Чрез тях, то е хем е изложено на показ (има форма, цвят), хем е скрито (магията му е закодирана чрез формите и цветовете). И това е направено с цел. Знанието е сила, дар. То може да отвори златните двери към рая, но може и да бъде тежко бреме. Затова в шевиците българката е закодирала силата на сакралното по един съвсем естествен начин- с бод, конец и цвят. Така посланията и защитите на божествените светове стават достъпни за множеството чрез образа избродиран на дрехата или килима.

Важното тук е да отбележим, че чрез образите ние имаме достъп до света на божественото.
Затова всяка шевица, разказвайки своята история е и молитва. И затова, която я носим  когато облечем везана риза или носия ние сме под закрилата на онова "по-голямото от нас". И колкото повече знаем за това наследство, толкова по-силна и пълноценна ще е връзката ни с предците, божественото и със самите нас.

И сега ще ви оставя вие сами да потърсите приказка за Дървото на живота или притча за трите свята и триединството. Вярвам няма да е трудно.
Може да се заровите в гардероба, раклата, в онова шкафче, дет мирише на нафталин, за да откриете какви са посланията, които Космическото дърво отправя към нас...и какви са неговите дарове.
А приказки, приказки има стига да има някой, който да ги вижда, да ги чете и предава напред. Защо?

Защото....
"Този, който умее да разказва истории, изгражда света."

Индианска поговорка

Канатицата: Значение и предназначение. I част
Автор: Славян Стоянов
Керамичен съд, Хаджилар IIB, халколит  / Кликнете върху изображението за да проследите източника
В настоящата публикация ще представя на читателя опит за прочит на името КАНАТИЦА и анализ на символа. Тъй като категорични писмени източници за това не съществуват, а информацията е косвена, не е нужно да считате всичко за стопроцентова истина. Като разумни и мислещи същества вие сами можете да прецените дали доказателственият материал е достатъчно убедителен за вас.
Канатицата е може би един от най-популярните символи и мотиви, които се използват в килимарството и по-конкретно в чипровските, котленските и пиротските килими. Символът е много широко разпространен по света, но както и много други символи пътят му, откъдето тръгва, може да бъде проследен и това ни връща на Балканите, където са открити най-старите примери. Един такъв е открит на съд от халколита до праисторическо селище Хаджилар: Селищната могила се намира на 615 км южно от Истанбул, 26 км югозападно от Бурдур и на 1.5 км западно от с. Хаджилар, на 940 м. надморска височина. Територията на древна Витиния. Витините са народ от тракийската общност.
Преди да направя опит за анализ на самият символ е нужно да обърна внимание на названието, с което символът е известен, а именно КАНАТИЦА. Официалната етнографска теза е, че името идва от турски, тъй като се знае, че канатица се възприема като крила (kanatlar /тур). Всъщност на всички езици от тюркската езикова група думата крила е аналогична.
Турски – kanatlar
Азербайджански –qanadları
Узбекски – qanotlari
Казахски – қанаттары
Киргизки – канаттар
Татарски – канатлары
Чувашки – çunat
Ние имаме стара българска диалектна форма, която все още се използва за приставките на каруцата или на ремаркето -„крилата“, която в множествено число е канати.
Тюркските езици до една или друга степен безусловно са оставили в различни периоди следи в българския бит и култура. Дори на места, където е имало стари български държавни формирования, населението е тюрцизирано напълно, не само защото е в контактна зона с тюркските народи, но и са приели още в стари времена немалка част от тюркски родове да се причислят към българите. Постепенно тюркският език става първостепенен и днес са малцина онези, които разбират, че в стари времена езикът на предците им е бил друг. Но в собствената им летопис това е добре описано.
В този смисъл, ако названието на символа по нашите земи е съхранено от османсия период, то смятането на думата канатица за турцизъм би имала основание, но ако думата има по-древен произход, то тогава би трябвало да се търси обяснение в стария балкански език като тракийския. За науката от тракийския имаме запазени най-вече глоси. Аз се числя към хората, които считат съвременния български език за променена вариация на езика на старите балканци. Също така считам, че в санскрит езикът ни би имал в най-голяма степен аналогии и обяснение. Така е считал и възрожденецът Георги Сава Раковски. С неговото становище можете да се запознаете от книгата му „Българска старина“, издадена през 1865г. в Букурещ в печатницата на Стефан Расидеск.
В санскрит (езикът на арийците) считан за основа на индоевропейските езици (на които аз гледам като пренесен от Балканите към Индийския полуостров) съществува дума, която на сто процента кореспондира с нашата канати (khanatiи означава „копая, вкопавам“. Когато се сложат канатите на каруцата или ремаркето, ние създаваме по-голяма дълбочина, за да поберем повече. Но също така канати (khanati), чиято съкратена форма е (kanв санскрит означава и блясък, искра, светлина
В думата КАНАТИЦА се съдържа същият корен, както и в титлата на българските владетели КАНАС.
За титлата на българските владетели са изписани тонове страници, за да бъде тя манипулирана по невъобразими начини, само и само народът ни и неговата древност да бъде представен по удобен някому начин. Тук няма да прилагам задълбочен анализ на титлата. Направили са го мнозина почтени изследователи и учени хора.
Истината е в простата техника, простото решение, простото действие. Хората винаги отбягват очевидните неща и търсят ли, търсят…
Най-великите истини обикновено са най-прости.
Дори и най-умните хора понякога забравят, че има фундаментални истини. Фундаментът и основата свидетелстват за началото, което винаги е проста истина. Усложняването идва след това, с етажите над основата или иначе казано, това което ПОКРИВА основата.
В началото се чудех защо им е толкова трудно на някои дипломирани величия да видят очевадното.  Как е възможно да се твърди, че титлата на българските владетели, съхранена на редица епиграфски паметници, има нужда от превод през чужди на българския езици. Основен довод за това се изтъква фактът, че титлата е изписвана с гръцки букви. Да, така е, но на други документи като например „Именника на българските владетели“ титлата може да бъде видяна изписвана и с кирилица. А този документ манипулативно ни е презентиран като „Именник на българските ХАНОВЕ и царе“, докато в същото време той не съдържа никъде в себе си списване на титлата ХАН.
Абсурдно звучи да се търси превод на българска титла на български владетели, само защото титлата е изписвана и с гръцки букви. И днес можете да изпишете титлата с каквито и да е букви от какъвто и да е език, стига съответният език да съдържа в своята азбука буквени символи, отговарящи на съответните български символи, с които титлата е изписана. А ето я и нея самата:
Как да си обясним защо хора, изучавали архаични езици, с достъп до оригинали на епиграфските ни паметници, не могат да видят титлата КАНАС?
Нека дам прост пример:
Ако разтопен метал излеете в квадратен калъп, за да изработите квадратна форма с даден размер, ще ви бъде абсолютно невъзможно да вкарате този квадрат в кръгъл отвор със същия размер като този на квадрата. Ръбовете ще ви създадат проблем. Откъдето е и шегата „квадратна глава“.
Същото се получава, когато един млад ум бъде въведен в предварително зададена форма на школовка и години на ред бъде формирана погрешна представа. На всичко отгоре, за да бъде признат този млад ум след своето собствено обучение, той трябва да ЗАЩИТИ формата, в чийто калъп е бил формиран с години. След съответната защита, ако той иска да има бъдеще на реализация, ще трябва да продължава в релсите на оформеното русло.
И така, буквалното значение на КАНАС – архаичната форма на добре познатата КАНЕЗъ, КНЯЗ е „водач, предводител, началник“. Задълбочен анализ на титлата можете да видите ТУК.
За нашето изследване е важен следния абзац от посочената публикация „Коренът в KANAC е KAN, като значението е начало,  началник. Обяснение получаваме от стблг. *каньконъ– начало, а също и наченти, заченти – започвам, слагам начало, зачевам.“
Запомнете думата ЗАЧЕВАМ или ЗАЧАТИЕ, тъй като тя има роля във формирането на символа КАНАТИЦА.
Сега ще ви обърна внимание на една по-различна гледна точка за титлата КАНАС. Тя също може да бъде анализирана, тъй като е съставна. Нейният корен, както вече бе изложено е КАН, но в нея се съдържа и АС. Следи от древните понятия, съдържащи в КАН-АС, са се запазили в множество други култури и езици, където древните балканци са оказали влияние, тъй като именно на Балканите е началото на европейската цивилизация и бих добавил и на редица други цивилизации.
Във Волжко-българската летопис е съхранено следното свидетелство за титлата на българските владетели:
Анаграмната форма „Кесан“ на „Канас“ на санскрит има форма (ksanti), която дава представа за състояние на светлината като святост.
Тук сведението за титлата КАНАС – върховен водач, ни дава разбирането, че в корена се съдържа концепцията за самото слънце. Защо ли? Водачът винаги е носил разбирането за слънцето или онзи, който носи в себе си светлината. Онзи, който със светлината в себе си ще изведе хората си от тъмнината и затрудненията. Точно в този смисъл в съставката КАН-водач се съдържа разбирането за СЛЪНЦЕ – СВЕТЛИНА.
Нека видим как това се е съхранило.
В кирилския символ К, както и в гръцкия, така и в латинския е съхранено древно руническо познание. Добре известно е, че именно от този рунически символ произлизат два съвременни графични символа във всички европейски писмености. Това са К и С. Не случайно С в латиницата може да се разчита и като К. В този смисъл това ще ви помогне да видите какво всъщност е закодирано в КАН.
В скандинавската митология един древен народ на име АС-И, идвайки в Скандинавия, се превръща в божествен пантеон на скандинавците и техния божествен град АЗ(С)ГАРД – (ГАРД анаграма на ГРАД на АЗ-ите). Именно според скандинавските сказания, този народ идва от Балканите. В тези сказания се упоменава, че този народ владеел невъобразими божествени познания, дал руническата магическа писменост и обитавал в причерноморския регион, като това включвало Мала Азия, Балканите със своите острови, включително Крит, а малко по-късно и северното причерноморие, Кавказ и предуралието. Този народ дава името на континента АЗия (АСи-АЗи). А ето кои са тези Аси:
Отново във Волжко-българската летопис е съхранено сведение за формирането на българския народ в праисторически времена. Това се случва след титанична битка на Балканите между седем местни родствени племена, между които най-силните се наричали Аси и войска от тузи и вече победени народи предвождани от син на Сабазий. Сказанието пояснява, че тези местни балкански народи всички били българи (бълхари), наричани и с много други имена от различни народи, между които траки, скити, саклани, сакалиби и т.н. За дълго време те всички се наричали по името на най-силното племе между тях, а именно Аси. Извадка от самото сказание можете да видите ТУК.
В този ред на мисли КАН-АС е слънчевия предводител на АС-ите
Ето как се нарича и руническия символ, от които произлизат К и С
КЕНАЗ
Руната Кеназ и нейното главно значение е „прозрение, обновена яснота, просветление“. Идеята за слънце, за „осияване“ е в основата на тази руна. Тя се използва за означаване на факел, домът на слънцето или царя, за маяк – ориентир за правилната посока, пътят на истината.
Използва се, за да носи: Прояснение, разкритие, творческа енергия, преображение, сексуалност-плодородие, успех, ентусиазъм, пътят на истината, откриване, центриране, огън, светлина и забележете!: ЗАЧЕВАНЕ на дете.
Руната е огнен знак, а огънят е слънчевата материализация на земята. Семейното огнище, светилникът и факелът са уловената слънчева светлина, нужна за периода на нощта – тъмнината.
За да видите по-ясно прототипа ето го и илюстриран:
Нека сега да видим как той се е запазил в смисъла на СЛЪНЧЕВИЯ ВОДАЧ в някои европейски езици. Както и в идеята за зачатие на мъжка рожба СИН, следвайки този рунически символ. Разбира се трябва да се има предвид че символът C в латинския може да се чете и като К, но буквата S е всъщност реверсивно удвояване на символа С.
КАН-АС / Слънчевия предводител на асите.
Думата Син също носи идеята за Слънце. Син, Сан, Сон

Sun (английски) – Слънце / Kin-g – Цар (Върховен водач)
Kup (гръцки) – Слънце / Αρ-χηγός (Ар – Кинос или Кингос) – Предводител
Sol (датски) – Слънце / Kon-ge – Цар (Върховен водач)
Sun-o (есперанто) – Слънце / Ĉefo – Предводител
Kunin-g-as (естонски) – Цар (Върховен водач)
Sun (ирландски) – Слънце / Ceann-aire – Предводител

Тук ще спомена и едно сакрално животно за народа ни, чието име също е формирано от концепцията за божествен водач – слънце. Това е Конят.
В българската митология и фолклор конят е символ на небесното начало и слънцето. Според поверието Слънцето е момък, който язди кон.  Едновременно с това, в народните представи Конят е космически посредник-водач между горния и долния свят. Слънчевата колесница е също водена от коне.
При почти всички славяноезични народи думата е кон.
E-quine – Една от думите за кон в английския
E-quo (латински) – Кон

И нека сега се върнем на основното, а именно КАНАТИЦА.
Повече от ясно е, че думата е в женски род и в геометричната й структура има символ за утроба. Съдържа в себе си идеята за начало, зачеване и раждане, но носи и идеята за божествено лидерство, светлина, слънце, то имаме добра отправна точка за нейното разбиране.
Както вече беше показано не в тюркските езици, а именно в най-стария оцелял и практикуван език- санскрит, имаме стопроцентова аналогия.
Частицата ЦА е всъщност умалителна форма в българския език. Ето някой примери:
Звезди-ца, Зорни-ца, Елхи-ца, Ели-ца, Врати-ца, и т.н. Примерите са много.
Това ни дава основание да фрагментираме думата на КАНАТИ-ЦАТоест имаме КАНАТИ в умалителна форма в българския език. Както вече бе описано по-горе, коренът в тази дума е КАН. Така вече при анализ на думата през санскрит получаваме прочит, който би могъл да бъде и самото значение на думата и символа.
АТИ в санскрит е форма, с която се изразява нещо количествено- като много, екстра, повече, над. В този ред на мисли, това дава и пълно обяснение на нашата дума КАНАТИ, като НАДстройка при каруците и ремаркетата, посредством които увеличаваме обема за това, което можем да съберем вътре. Тук дори е заложена и идеята за водач, защото КАНАТИ-те са своего рода водачи, които дават възможност и представа до къде и колко да напълним със съдържание ремаркето или каруцата. Нещо повече, те не само позволяват да увеличим съдържанието, но се явяват и негови пазители да не падне съдържанието извън зоната на ремаркето. Точно в такъв контекст най-често срещаме КАНАТИЦА-та в килимарството. Тя се ползва като символ за бордюр, граница, ограда, пазител. Именно за това е съхранена и вярата, че тя носи изключително силно предпазно действие.
Но какъв би могъл да бъде по-конкретно смисълът й в обредността и в този контекст и нейният прочит?
Рмаркета и каруци със и без канати.
Канатица в Чипровски (тип Пиротски) килим, разположена като бордюр. / Кликнете върху изображението, за да проследите източника.
Въз основа на всичко изложено до тук, ще изкажа хипотезата че КАНАТИ-ЦА е синоним на ЗВЕЗДИ-ЦА, тоест малка звезда. Разликата в по-малката звезда (звездица) и по-голямата е както в мащаба, така и в по-слабата светлина.
Спътникът на нашата планета – Луната, както знаят всички няма собствена светлина, а отразява слънчевата. Затова и нейната светлина е значително по-слаба. И отново на санскрит думата за Луна е КАН-ДРА в чийто смисъл е вложен за „блясък или оттенък на светлината“
В българския имаме дума КАН-ДИЛО. Светилник, който се люлее, от където и „кандилкам“. Обредно пособие, обреден съд във формата на стъклена или порцеланова чашка, пълна с течна мазнина – олио или зехтин и плуващ фитил. Поддържа вторична, слаба светлина.
В какъв смисъл обаче една звезда би могла да се превърне в пазител или водач и как би могло това да има връзка със зачатие, раждане и ново начало?
Не са малко примерите в историята на човешката цивилизация, в които нова звезда отбелязва раждането на велика личност. А дори има примери, в които самата звезда се явява ВОДАЧ на поклонници, идващи да се поклонят пред родения. Такива примери са египетския Хор и месията Христос. Описание на източниците можете да видите в книгата Christ in Egypt: The Horus-Jesus Connection от D. M. Murdock, Acharya S.
Сабазий – Дионис е друг такъв пример.
Широко популярно е вярването, че когато човек се роди, някъде в небесната шир изгрява неговата звезда. Днес понятието ЗВЕЗДА се ползва за популярни личности, но в древните писания звездите са идентифицирани с божества, с ангелски същества. Именно затова вярването, че всеки се ражда със своята звезда е идеята за ангела – пазител, който всеки притежава. В този ред на мисли канатиците в бордюра се явяват звезди. Ангелски същества, божества, пазители.
„Сред племената като ден блестеше името Имен. Възглавяше го не елбир, а алп Боян – свръхбогатир. Родил се бе като звезда, от алпи – Слънце и Луна. И полунощните звезди му бяха братя и сестри.“
Този цитат е отново от Волжко-българската летопис. Боян е епитет на Сабазий, оглавил военоплеменен съюз от седем родствени племена дали началото на българския народ.
„Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.“
Откровение на Йоан 1:19,20
Не е ни най-малко случайно, че канатицата се възприема като крила. Ангелските същества много често са илюстрирани именно по този начин. Мотивът канатица сред индиянците от Северна Америка носи името „пеперуда“ и това отново ни довежда до крилатите ангели-пазители.
В интернет-пространството съществува изследване, което е полезно с това, че е напипало нишката и също с изработената подробна карта на разпространението на символа по света.
С него можете да се запознаете ТУК.
Картата можете да разгледате ТУК.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ
Във втора част ще направя опит да анализирам нейната геометрия, в която е вложено много повече от дотук написаното. В нея особено ясно ще разберете и по-простите елементи, които се съдържат в мотива. Ще стане още по-ясен прочита й като звезда. Канатицата има и няколко различни форми, които също ще представя.
Библиография
1. „Чипровски килими“ Димитър Станков
2. „Вълшебството на Чипровските килими“ Анита Комитска – сътрудник в Националния Етнографски Музей
4. „Christ in Egypt: The Horus-Jesus Connection“  D. M. Murdock, Acharya S.
5. „Сказание за дъщерята на Кана“ Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир 882 г.
6. „Онлайн Библия“ Превод 1940 г.
7. „Скандинавска митология“ Преразказ/адаптация от Юлия Светланова


Рубриката продължава...

Моля, ако части от този текст или целият текст бъдат използвани и цитирани в други медии и печатни издания да бъде посочен източникът на информация. Благодаря. 

0 коментара:

Публикуване на коментар