Тук ще публикувам информация за българските празници и обичаи- кога, какво и как се прави.
А сега нека отворим стария скрин и да надникнем в него, за да видим какво има оставено там
Бабинден се празнува от древни времена и е свързан с идването на новия живот и акушерството. По настоящем има две основни дати 08. януари /нов стил/или на 21 януари /стар стил/ на които празникът се отбелязва.

- Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
- Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
- Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.
Празникът съхранява античната обредност - култови практики свързани с Великата богиня, при част от които тя фигурира и в по-зряла възраст, израз на познание, опит и сила.
Честит Бабинден!
Ивановден
Женски водици
На 7 януари Ивановден приключва обикалянето на коледарите, стартирало на 20.12. по Игнажден. От Бъдни вечер до днес коледарите обикалят и благославят домовете на хората, като така очистват и дома и правят наричания за здраве, благополучие и защита на семействата и земята. Коледарите така се явяват и своево рода защитници и пазители на населеното място. В Българската традиция на Игнажден се чества и посреща и Млада Бога или Новата Година. Това е и денят, в който започва и астрономически новият Слънчев цикъл. Както знаете в кукерските групи не може да влезе всеки, защото това е не само обичай, но и обред за посвещаване в мъжката сила. За повече информация вижте статията за коледарите по-надолу. Така след като Младата година е посрещната, коледарите са си свършили работата и са поставили началото на годината “на чисто”. В много райони на страната днес те се поръсват със светена вода, за да се отмият от тях нечистите сили, събрани по време на "мръсните дни".
Иванов ден или Женски водици е третият ден от поредица празници, посветени на водни обреди през зимата и е част от големия зимен цикъл празници, свързани с раждането на новото Слънце. Първият ден, свързан с водната стихия е на "Попова Коледа", вторият на Йордановден - наричан още Мъжки водици и третият е днешният Ивановден, наричан Женски водици. По традиция Ивановден се смята и за ден на младото семейство. Празникът е посветен на младите семейства, който са се венчали през изминалата година. В тази връзка можем да видим и ритуала "Къпанки". Той започва от сутринта. Младото семейство посреща гости и ги черпи с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве.
На празника в някои села се изпълнява ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.
На Женски водици задължително се къпят сгодените моми, булките, както това е както това е и част от обредността на предишния Йордановден за мъжете. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с кърпа и чорапи. Равновесието на мъжкото и женското начало е заложено в празниците още в началото на годината с очистването с вода и обредното къпане и на мъжете и за жените. Смята се, че тези, които влязат в ледената река и се изкъпят на този ден ще са чисти и ще заченат здраво поколение.
Разбира се, задължително се къпят също именниците и децата за здраве. Иванов ден е денят на побратимяването и кумството. Побратимяването се случва като момчетата, който искат да станат побратими ходят на гости при майката да другия, за да получат нейната благословия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им. Ритуалът за побратимяване е следният: Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва, и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.
Трапезата на Ивановден не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именник и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз,заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.
Имен ден имат: Иван, Иванка, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Иванина, Иво, Ива, Йоан, Калоян, Жан, Ян, Яна, Янко и производните им.
На празника в някои села се изпълнява ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.
Имен ден имат: Иван, Иванка, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Иванина, Иво, Ива, Йоан, Калоян, Жан, Ян, Яна, Янко и производните им.
Мъжки водици
Честити имен ден на Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана!
Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:
“Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йорданов ден се месят три хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода.
Единият е за дома,
вторият е за гостите,
а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.
Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст.
С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йорданов ден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Поверия за Йордановден
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Можете да си вземете вода от всяка църква от този ден и да си я занесете у къщи, защото тя носи силата на този прекрасен празник.
На трапезата
Към постните ястия от предходните дни се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки , зеле, фасул, орехи, вино. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно.
Игнажден
Млада Година, Мрада Бога, Ново Слънце, Мало Слънце
- На Игнажден стопаните замесват тесто за колаци.
Рецепта за Игнажден
От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството
На Игнажден младите момичета гадаят, коя за кого ще се задоми. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото сънува през тази нощ, за него ще се омъжи.
Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да мине по-леко и безболезнено раждането им. Сутринта, преди изгрев слънце, жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а от каденото жито и пепел посипват около къщата. Това се прави за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. А за лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.
Ако искате да научите повече за трядиционните български ястия, приготвяни за празниците по българския календар, моля посетете страницата раздела: ВкусНа Магия
Следващият празник, който отбелязват предците ни е не така известен днес,
въпреки, че е почитан в миналато. Наричат
го Младенци и се чества
на 9 март, като по църковния календар съвпада с християнския празник Свети 40
мъченици. Младенци е вторият от цикъла празници, посветен на идването н
апролетта. На Младенци се обръща специално внимание на децата и тяхното здраве,
на бременните и майките. Жените не работят, а извършват редица обредни
дейности. Денят на Младенци е посветен отново на женското начало, силата на природата
и като част от цикъла за посрещане на новият живот, жените са отговорни за затвърждаването
в общостта на идеята за идването на пролетта и новото начало. Този ден женската
сила е призована на работи за здравето и благополучието на общността и
поддържането на връзката ни с природата.
Третият празник, честван за идването на пролетта е Благовец - наречен още
Благовещение. Денят е в непосредствена връзка с пролетното равноденствие, което
настъпва на 20 или 21 март. Благовец е свързан и с първото пролетно новолуние –
тази година то се случи на 13.03.2021 г. в знака на Рибите, както и с Великден,
който е винаги се празнува между 4 април -8 май.
Празникът се посреща на границата между сезоните и като на всяка граница,
тук се появява вярата в
свръхестествените сили на плодородието и вегетацията.

Още едно животно днес се счита, че излиза от зимния си сън. Те излизат из под дърветата и само на този ден не хапят, а напротив даряват човека с лек за всяка болест. Първото пролазване на змиите е лековито и болните ги чакат, оставят дрехите си да ги пролази змия и се надяват да оздравеят. Казват дори, че змиите са способни да извадят големи богатства от земята от радост, че тя се е затоплила. Затова мнозина ходят рано на Благовец по поля и планини – дано срещнат царицата на змиите да остави на халището пред себе си от безценните камъни, които носи под езика си. Трябва само човек да не се уплаши, да познае царицата с множеството змийчета след нея, да постеле халището и да се надява, че ще го дари с богатство.
И трите разгледани животни -змията, мечката и кукувицата са свързани с подземния свят, и силите на невидимото. И точно затова старите българи са ги почитали и са извършвали различни магически действия, като палене на огньове, чукане с железа и теникии и др., за да се предпазят от техните магически способности.
Връзка с Християнството и Благовец
Поверия
В нощта срещу Благовец там, където има
заровено имане, се появява син пламък или огънче просветва три пъти. Смята
се, че това са духовете на умрелите собственици, които приживе са заровили
имането на тайно място. Затова и иманярите през тази нощ са в особено
напрежение.
ГАДАНИЯ И
ПРЕДСКАЗАНИЯ
ОБРЕДНИ ВЕЩИ,
ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
Рецепта за медна питка за Благовец
Лучникът се прави от две кори тесто,
като в средата се нареждат всякакви зеленчуци и, разбира се, голямо количество
лук. Вари се супа от прясна коприва. Салатата е от лук, джоджен, магданоз.
Казва се, че дойде ли Благовец, хората са се хванали вече за зелено.
Виж рецепта за медна питка:
Плакия риба за Благовец- рецепта
Честит Благовец, Честито Благовещение, приятели.
Конски великден, Тодоров ден
Здравейте приятели, добре дошли отново в моя блог посветен на българската култура, дух, древно знание за човека и личната му сила. Ето ни отново яхнали времето на Слъчевия диск. Днес на Тодоровден, в съботата наречена Тудорица, Тодорова неделя (седмица) или Конски великден се слага край на зимата. На днешния ден на 20 март всяка година започва и астрономическата пролет. От днес тъмната част на годината отстъпва и започва времето на силния ден, времето на светлата част от годината...Интересно е, че тази година 2021 Тудорица и настъпването на пролетта съвпадат, това не се случва всяка година, защото Тодоровден е плаващ празник. Според новата традация денят е обвързан с християнският празник Великден и стартиращите великденски пости, като на тази база се прави връзка и със светията Теодор Тирон от времето на император Юлиан Апостат (Отстъпник). Но както знаем българската традиция е по-древна от християнските празници и чествания и тук настъпва очакваното и търсено препокриване на старата българска вяра на предците ни и християнството. Затова драги читатели, винаги проучвайте и търсете повече информация, нетрадиционни източници и книги, защото само там в дълбокото, ние българите можем да открием истината за нас самите.
снимка Интернет
Преданията казват, че на днешния ден Свети Тодор събличал своите девет кожуха и отивал при Господа да измоли лятото. Днес стартират и така наречените кушии или сътезания с надбягване с коне. Конят днес е на почит, денят е посветен на неговата сила и ни напомня за връзката му със Слънчевата вяра на българите. Конят днес се вчесва, плете му се и гривата и опашката. Подготовката за състезанията започват дни преди Тудорица. Интересното е, че опашката на конете се сплитат на плитка, така както жените сплитат своите коси. Конете са хранят обилно и се кичат с мъниста, синци и цветни конци, панделки. Кушиите се провеждат извън населеното място на предваритено избрано от мъжете място. Надбягванията на Тодоровден стартират сутринта и цялото село отива да ги гледа. В кушиите участват само мъже и се правят без седла, само със стреме. Надбягванията, с които днес е известен празникът, са само част от изпитанията, през които преминават конете и техните ездачи. Защото конете се оценяват по своята красота и чистота, което говори за грижвност настопанитe
има дисциплини за сила, издържливост и най-накрая за бързина.
стопанитe
има дисциплини за сила, издържливост и най-накрая за бързина. Спечелилият се дарува с нов самар, нови юзди, пешкир или риза. На победителят е отредена ролята да благославя домовете в селото. Той е посрещнат от домакините с думите "Свети Тодор да помага", коня му се дава да пие ненапита вода, а на ездача червено вино. Стопанките приготвят малки обредни хлябове – копито, конче, кукла,
светитодор – които често са с формата на конче или подкова, украсяват ги
с орехови ядки, скилидки чесън и сол. В домовете жените раздават на близки и съседи за здравето на конете, да се раждат пъргави
жребчета. Стремят се първи да раздадат хлебчетата или поне да не са
последни, защото се вярва, че която жена последна раздаде, конете в
стопанството й ще хванат краста. При раздаването жените се подритват,
подскачат, бягат или цвилят, наподобявайки поведението на кобилите. От хлебчетата и царевицата се слага и в зобта на конете. Другаде
приготвят специална тудоришка пита, която разчупват и също раздават. Там
където има параклиси или оброчища, посветени на св. Теодор Тирон,
жените отиват и носят постен курбан – варен боб и хляб – който също
раздават за зравето на конете. Същото се прави и когато се разболее
конят или магарето им. Популярен е бил и обачият майките да
къпят децата рано сутринта на Тодоровден, „преди да са се разтропали
конете“ – за да са здрави и пъргави, да не ги боли глава и да не се
разболяват. След това жените си мият косите, като пускат във водата
слама от яслите на конете или слама, с която стопанинът е разтривал
коня, подготвяйки го за кушията, вързана с червен конец – за да са със
здрав и твърд косъм, както е опашката на коня, да са им дълги косите
„както дълго бягат конете на кушията“ и да не ги боли глава. Мръсната
вода изхвърлят на улицата, след конете, когато ги отвеждат за
надбягванията. В някои странджански села се спазва точно обратното –
косите не се мият, за да не изсъхват посевите. В Тракия жените тичат
след конете, когато ги извеждат за кушията, за да им растат косите.
В края на празника всички се събират на мегдана в селото и играят хора. Чести празник, приятели. Честит имен ден на всички именници. Бъдете здрави и силни. Доскоро.
Популярен е бил и обачият майките да къпят децата рано сутринта на Тодоровден, „преди да са се разтропали конете“ – за да са здрави и пъргави, да не ги боли глава и да не се разболяват. След това жените си мият косите, като пускат във водата слама от яслите на конете или слама, с която стопанинът е разтривал коня, подготвяйки го за кушията, вързана с червен конец – за да са със здрав и твърд косъм, както е опашката на коня, да са им дълги косите „както дълго бягат конете на кушията“ и да не ги боли глава. Мръсната вода изхвърлят на улицата, след конете, когато ги отвеждат за надбягванията. В някои странджански села се спазва точно обратното – косите не се мият, за да не изсъхват посевите. В Тракия жените тичат след конете, когато ги извеждат за кушията, за да им растат косите.
Архангеловден
Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.
В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. На Свети Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото. Той е покровител на мъртвите, а денят му е свързан с почитта към тях. В съботата преди празника винаги е голяма Задушница, наречена Архангелова.
Във всички епархии на Българската православна църква се отслужват празнични Свети Литургии и водосвети в чест на водача на небесното войнство.
По традиция на Архангеловден българите правят курбан. Обикновено се жертва мъжко животно - овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани "Рангелов" или "Господьов хляб", "Боговица", "Света Петка", "Рангелово блюдо".
На празника не се работи.
Поверия за Архангеловден
Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша.
Легенди за Архангел Михаил и ангелските сили
Според народните представи ангелите са красиви и светли духове, обитаващи небесата заедно с Господ, светците и праведните души. Някои коледни песни описват отвъдния свят чрез образа на световното дърво. Света Богородица или света Неделя сънува необикновено дърво, израсло на остров сред морето. Tо има златен ствол, сребърни клонки и бисерни листа. Когато сънят й е разтълкуван от светец или стар игумен, се оказва, че дървото е „самси Господ, клонете му – все ангели, а листата – все душици, мъртви души православни”.
Съществува и вярването, че душите на малките деца, починали преди осемгодишна възраст, се превръщат в ангели. Фолклористите и до днес записват разкази на хора, които потвърждават тази вяра. Например възрастна жена сънува Света Богородица, която отвежда починалото й внуче, като поръчва на близките да не плачат за него, защото то вече е ангелче.
Денят е посветен не само на труда /както е известен в съвремието ни 1-вият ден от май месец/, но и на условията на труда и неговата безопасност. Навремето да бъдеш на полето, в градината е било нещо съвсем обичайно- там се е намирало “работното място” на много поколения българи. Затова и празникът е свързан с предпазна магия. Ермия е един от трудовите обичаи, свързани с домашните производства. Около тази дата в части от страната се изпълняват специални обреди и ритуали за здраве, благоденствие и благополучие и най-вече, за да не бъде ухапан някой от змия или гущер.
В народните представи змиите излизат от своите леговища на Свети Четиридесет мъченици или на Благовещение, а на Йеремия излиза техния цар. В Западна България срещу празника палят огньове, прескачат ги. По време на Йеремия момците палят огньове и шумят с тенекии, произнасяйки заклинания с които да пропъждат опасните гадинки. Жените изработват венчета, с които кичат вратите на къщите си, за да ги предпазят от злини. На този ден младите извършвали и обредно бране на див чесън, тъй като смятали, че той има свойството да пази от лошото. Дивият чесът се нарича още левурда. Имаме и рецепта за готвене с див чесън.
Ето и едно от многобройни заклинания, използвани за прогонване на змиите и гущерите:
Изпеченият хляб в подника приема от силата на Иермия празника и чрез наричанията и магията на песните, предпазната му силата нараствала.
Това е и причина подниците заемат специално място в дома и бита на българина.
Мартеницата- силата е в баланса между мъжкото и женското начало
Стара е културата ни и също толкова древни са нашите обичаи. Знаем, че връзката между мъжкото и женското начало символизира хармонията.
Двете начала са неизменно свързани, така както човекът е свързан с природата, така както мъжът и жената са свързани в едно. Мартеницата е българският символ на единение и ново начало. Тя ни "говори" с гласа на древното познание едновременно и за хармоничното и за дуалното.
Символиката на матреницата говори както за баланса, така и за данамиката на две взаимнодопълващи се сили в природата. На пръв поглед както и в Китайската култура и познатите ни ин и ян, между тези две сили -Пижо и Пенда, Бялото и Червеното има напрежение, но те са двете начала, без чийто синхрон и балансиране няма живот. Затова казвам, че силата на мартеницата е в баланса и единението.
История от извора
Защото именно тук в усукването се вижда символа на движението на енергията в природата и нейния естествен ход във времето. А както знаем в движението се крие тайната на живота.
Преданията
Някои от обичаите на този ден са свързани с изгонването на злите сили и демони. В миналото стопанката на дома става рано, преди изгрев слънце, изтръсква всички дрехи, постелки и завивки, измита двора, запалва буен огън и простира или закачва червените дрехи и тъкани. Има поверие, че те пазят къщата, за да не влиза в нея злото – бедност и болести. След като огънят остане на жарава, всички – малки и големи, го прескачат до три пъти, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от лошотията и да се предпазят от болести. След това чак стопанката връзва мартеничките на децата и животните. Вярва се, че баба Марта влиза само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари, а ритуалът на първи март е само символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно.
мартенички вързала,
на момиче и кокиче,
на момче и на дръвче!
Аз пък ще вържа на теб,
с пожелание за късмет!
Ще споделя нещо от личен опит...зашийте си червен конец на полите и завържете нажица с червен конец у вас, после седнете и усетете силата на предпазната магия българска. Може да споделите в страницата ни ...как сте се чувствали. Аз ще си мълча...очаквам ви на https://www.facebook.com/KANATITZA.NGO/
“На Петковден ралото да ти е под стрехата”
“На Петковден ралото да ти е под стрехата”
Днес се меси обреден хляб и три пъти се прекланяме пред Него.
Зимен Петковден е 14 октомври
Днес е ден посветен на Света Петка, почитана в християнската традиция като закрилница на дома. 14-ти октомври е ден посветен на Света Петка- тя е закрилник на семейството и дома. Света Петка е покровителка на дома, децата, трапезата и трудните жени (бременните). Тя следи да се празнува името й във всички петъци и наказва жените, които работят в тези дни. Светицата е наследница на езическата славянска богиня Мокош, покровителка на женското начало, брака, раждаемостта и подземната влага. Близки родственици на Св. Петка са Св. Димитър, неин племенник, и Св. Архангел Михаил.
Петковден се нарежда сред най-големите народни празници, с който се отбелязва началото на зимния празничен цикъл.
От днес насетне стартират и обичаите по българските земи, свързани с избор на годеник/годеница, планират се сватби и годежи. Тези действия всъщност са продиктувани от цикъла на земеделската година- реколтата е прибрана, сеитбата е зъваршила, животните са вече по кошарите, всичко е подготвено за зимата. И иде ред на хората. От днес предците ни са давали “зелена светлина” на избора на младите и на любовта. С Петковден момците и момите тръгват по седянките, по къщите започват да обикалят сглядници и годежари, започва периодът на женитбите. Днешният ден е като по поръчка свързан основно със силата на женското начало, защото на този ден се празнуват плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот...лечебната й и сътваряваща сила.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
Вярвания и магически послания
Вярвания и магически послания
В народните ни песни Света Петка притежава свръх сили, защото тя може да прекрачва границата между този и “онзи” свят. Също така се вярва, че тя отваря с ключовете на Богородица райските порти. Друго вярване свързано със светицата е, че заедно със своя Брат Арх. Михаил тя отсъжда греховете на хората и посредничи за изпращането на душите на “ония” свят. С нейната сестра Света Неделя пък, съвместно строят мост между световете, по който минават само праведните души. Тя подготвя душите за отвъдното.
В семейната традиция светицата опазва дома, защото се свързва с покровителя, с духа му, той е покровител и на рода и негов стопанин. Затова и днес се извършват редица обредни действия- свързани със семейството и рода- месят се хлябове, кади се къщата и др.
Съществувало вярване, че ръката на Преподобната майка Петка посочвала къде под земята има животворна вода и на кое изворче или кладенец водата е целебна. Ако селото си имало аязмо, всички се събирали там. Правел се общоселски курбани. Клало се е общинско животно – бивол или бял овен. Сядали на обща трапеза. Редно било и по домовете си да занесат по паница от курбана.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
От Петковден започва “мърлянето”, т.е. заплождането на домашните животни.
Интересно е да се отбележи, че днес е ден на който овчерите също празнуват. На Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница. Това е символна практика за заплождането на овцете и даруването на господаря им- овчеря, който може да се приеме като олицетворение на Бога- водач- овчар. В тази връзка в българската народна традиция на жените има издедени ред забрани. Такива са напремер забраната да работят с вълна, докато тече периода на оплождане на домашния добитък, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. След оплождането, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.
Ако забраната пък бъде нарушени и някой облече дреха направена по време на периода на оплаждане (от днес да Димитровден 26 октомври), са счита че той ще се поболее, Света Петка ще се превърне пред него на змия или съсухнена старица и ще го накаже или може да полудее и да се превърне във вампир. Поглеждайки от този ъгъл, едва ли някой би посмял на наруши забраната. Това ни говори, че животът на предците ни е следвал естествения ритъм на природата и че нейните жизнени цикли ( свързани с процесите ва зачеване, раждане, плодородие, почивка) са били почитани и вплетени като неизменна част от бита им.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано" представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен. От този ден до димитров ден не трябва д се започва нова работа, защото тя ще бъде неуспешна.
В някои тракийски села денят на света Петка се смятал за женски празник, защото освен всичко друго, светицата била възприемана и като лечителка. Затова тук и обредите имали магически послания. Жените омесвали питки, намазвали ги с мед. Варели и курбан от черен петел или кокошка. Докато птицата се готвела, излизали извън селото, на високо място с изглед „към изгрев слънце", правели бразда, до браздата слагали храна, та като дойдели „болестите и злочинковците" да хапнели и да си ходели по живо по здраво.
И тези 12 дни били изпълнени с много магически действия и заклинания за здраве и плодородие през следващата стопанска година.
На места се провежда съботата преди Петковден Петковденска задушница, за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.
Предсказания- каквото евремето днес, такова ще е и на Димитровден и на Архангелов ден. Ако днес грее слънце, та зимата ще е лоша, ако вали ще е добра.
Пролетта при народа ни идва с няколко празника- Баба Марта, Младенци и Благовец. В непосредствена връзка с пролетното равноденствие и първото полетно новолуние е и Великден, който е винаги във времето от 4 април до 8 май. И отново на границата между сезоните се появява вярата в свръхестествените и демоничните сили на плодородието и вегетацията.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.

На места се провежда съботата преди Петковден Петковденска задушница, за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.
Женската енергия и цикличността на случване се основават на идеята за преходността на всичко в този свят и за нуждата от покой. Проявата на женското начало е разбрано не като противопоставящо се на мъжкото, а като неизменен жизнен елемент в процеса на сътворението с цел запазване равновесието. Мъдростта на старите хора, стига далеч отвъд разбиранията за непокорното женското начало, буйстваща богиня, която трябва да бъде усмирена.
В днешни дни тъмнина и нощта по-скоро се трудно се приемат, те са свързани с "нещо" страшно или неразбрано, с нещо скрито. Съответно е и неправилното възприемане за жената, на нейната скрита природа и разбирането на нейната балансираща и възраждаща функция. В нашата култура, както и във всички по-стари традиции, почитането и спазването на природните закони (цикличността им) води да благоденствие на общността и израстването на човека. Опасно е било (и все още е) да не се спазва ритъмът- активност - пасивност, защото винаги след деня идва нощ, след лятото, зима, защото след активност е необходима почивка. В тази преходност се крият както живота, така и смъртта, тя е формулата на магическия цикъл на СъТворяването и е процес на трансформацията на всичко съществуващо, на изчистване на ненужното и старото, за да се подготви почвата за нов живот.
И така, за да се зароди нещо ново, то е нужно друго да си отиде...това разбиране е вплетено и в традицията на днешния ден (началото на 12 дневен цикъл). Във всички ритуални действия е закодиран стремежът към нов живот, осигуряващ плодородието и изобилието на реколтата в новия аграрен цикъл. Затова и съществуват редица табута и забрани за работа. Забрана има за всякаква домакинска работа - пране, миене, шиене, тъкане, предене и др. В основата на тези забрани стои страхът от болести и наранявания, както и стремежът да се съхранят здравето и плодовитостта на домашните животни.
Петровден 29.Юни
Петровден е един от многото празници, включени в народния календар, които въпреки уж християнските си корени, имат много по-изразени предхристиянски черти - обредната трапеза, жертвоприношението за плодородие и т.н.
Петровден, според православния календар се чества на 29 юни. На този ден църквата възпоменава благоговейно страданията на светите апостоли Петър и Павел. Ако изходим от името празникът набляга върху Свети Петър, който е считан за най-ревностният последовател на Иисус. Свети апостол Петър бил неук и беден рибар от град Капернаум, който се намирал на брега на Галилейското езеро. Неговото еврейско име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", получава от самия Иисус, след като се присъединява към учениците му. Св. Петър става фундаментална за църквата фигура, заради думите на Иисус отправени към него: "Блажен си ти, Симоне... Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си" (Мт. 16: 16–18). Този цитат от библията става една от основните причини, поради които римокатолическата църква обявява Св. Петър за първият папа, като по този начин се идентифицира с него, с делата му, а по този начин и с Иисус. Те считат, че Петър е първият камък на църквата, нейната основа. При Източната православна църква нещата не стоят така. Там тълкуват този цитат по следния начин:
„На "този камък" (petra), сиреч на казаното от теб: "Ти си Христос, Синът на живия Бог", на това това изповедание ще създам Църквата Си. Защото "ти си Петър": от "камъка" (petra) идва името Петър (Petrus), а не от името Петър (Petrus) се нарича "камъкът" (petra), по същия начин, както от Христа идва името християнин, а не от християнина – Христос.”
Или че основата, на която Иисус иска да изгради „църквата” си е именно признанието на вярата, което Петър прави, а не самата му личност.
В крайна сметка църквата отделя на апостолите Петър и Павел огромна роля, тъй като те са едни от най-важните фигури за християнската религия, те са тези, които след смъртта на Иисус разпространяват думите и посланията му по света. Денят, в който се отбелязва делото на свв. ап. Петър и Павел, слага край и на т.нар. Петрови пости.
В българската народна вяра нещата стоят по малко по-различен начин. Българинът вярва, че Св. Петър и Павел са братя. Единият, от които по-добър – Св. Петър, а другият по-лош – Св. Павел. Според българина Св. Петър е един от петима братя юнаци, на който при подялбата на небето и земята се паднало да пази ключовете за райските порти. На 29 юни народът почита Св. Петър и обредността на този ден е свързана най-вече с опазването на реколтата. Петровден бележи, според района, или началото или края на жътвата, а също така слага началото на редица летни празници, наречени горещници. Това са празниците, свързани с почитането на светците, които управляват времето в представите на българите - градушките, сушата, влага, слънце.
Този ден е особено важен, тъй като благополучието на хората е зависело от това каква е реколтата. Вярва се, че „сам свети Петър видял как хората жънат и грабнал сърпа да им помага”. Вероятно най-важният ритуал свързан с този празник е т.нар. Петровско пиле, което е един вид жертва, която цели да осигури добра реколта и нейното съхранение. На места Петровското пиле се коли в средата на селото, на площада. С това пиле се е отговявало след постите.
Друг особено важен елемент от Петровденската обредност са ябълките, и най-вече с ранния сорт „петровки” – вид дребни ябълки със сладко-кисел вкус. До Петровден съществува забрана да се ядат ябълки. Вярва се, че на този ден жени, които имат починали деца трябва да поднесат в жертва петровски ябълки без да опитват от тях. Съществува легенда, че в рая душите на мъртвите деца са мушички, които обикалят около ябълково дърво. Св Петър ги пази и позволява плодовете да се берат само от тези, чиито майки са дали жертва ябълка на Петровден. В народните представи тази практика е обоснована заради семантичната връзка на ябълката със света на мъртвите, а също и заради вярването, че ябълката е и символ на плодородието.
http://occultroom.blogspot.com
КАК ДА НАРЕЧЕШ ВОДАТА?
Как да й говориш?
Кога да й го кажеш?
Тя ни свързва с това, което е непроявено в нас. Днес непроявеното обаче може да го извадим наяве и ако семенцето на нашето желание е чисто, то водата ще чуе молитвите ни, може да ни очисти и даде сила. И ако питате мен то става дума за вяра, за чисто намерение и ясни слова. А водата, водата е верният съюзник.
Наричането е ритуал, който може и се прави и на други празници. Съществуват множество видове работа с водата и наричанията е един от тях. Аз лично вечер, ако имам нужда отправям намерение или въпрос на една проста чаша с вода до мен и на сутринта я изпивам...и ако съм "в" водата започва да говори. И разказва ли ли разказва и ме учи.
2. Наричам и питам само за мен самата, з никой друг, освен за своята душа, своя дух, за своите съкровени "неща".
3. Наливам я в керамичен съд или в стъкло. Менци в София нямам...;-)
4. Хващам я в в ръцете си. Дръжа я така сякаш носия съкровище, защото е точно това.
5. И ...каквото има идва (молба, въпрос)
6. Преди да легна и благодаря с дума, с мисъл.
7. Лягам. Спя.
8. Сутрин - вземам я и пия от нея.
КОЛЕДАРСКАТА БЛАГОСЛОВИЯ.
автор: Анчо Калоянов
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни.
През тази вечер младите, които са се обвързали с обещания, но не са се оженили през зимата, могат да се разделят – до есента и до първата седянка. По този начин те си връщат свободата за нов избор на брачен партньор. С огъня и неговата продуцираща сила е свързан и обичаят „чилкане на стрели“ ( на някои места наречен „туйкане“). Всеки момък приготвял десетки стрели, наречени „перници“ – заради перките, които са в единия край. Те са със заострен връх, а перките се мажат с катран. Изстрелването им не е проста работа, затова по-големите обучават по-малките още от Атанасовден (по-рано е забранено да се прави). След като запалят оратника, момъкът го прескача и едва след това започва да изпраща към дома на своята любима стрели със запалени перки. Те летят в мрака, описвайки красива дъга. Всяка е наречена от момчето – първата е за Господ, следва любимата, родителите… Във всеки дом още през деня са приготвили достатъчен брой съдове с вода, за да гасят горящите знаци на любов. Покривите пък са покрили с намокрени черги. Освен двора на избраницата си, момъкът се старае да уцели и дворовете на други моми. На другия ден роднините на момичетата грижливо събират и броят стрелите, които са своеобразен атестат за популярността на техните дъщери.
През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.
Друг много характерен обичай е Òратник. Той също има различни названия в зависимост от начина, по който се прави в различните краища. Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

6- Преображение Господне- Сотировден
Амулетът
Самият амулет представлява ръчно ушита торбичка или възглавничка с размери 10 на 10 см, която се пълни с подбрани според Вашата цел билки.Предназначение | Торбичка | Съдържание | Препоръки |
---|---|---|---|
Амулет за любов | розова или червена | вишневи листа в комбинация с листа и цветове от шипка | |
Амулет за прелъстяване | розова или червена | цветове от розово мушкато | |
Амулет за зачеване | цветове от бял имел или циклама | ||
Амулет за укрепване на семейството | червена коприна | покълнали зърна пшеница и овес, портокалови кори, канела, цветове от шипка и листа от роза, откъснати от дванадесет различни храста | Закачете амулета над съпружеската спалня |
Амулет, пазещ дома | бял или червен бархет | църковен тамян, канела, карамфил, железен гвоздей и кръстче | Закачете амулета над входната врата |
Амулет против уроки, сплетни и завист | цвят и плат по избор | дафинов лист, цвят на червен карамфил, млад чесън с листата | |
Амулет против страхове и съмнения | коприва и бял равнец | ||
Амулет за финансово благополучие | зелена коприна | цвят от карамфил | |
Амулет за защита от автомобилни инциденти | бял бархет | плодове на хвойна, елови иглички и шишарки, млад чесън и сол | Закачете амулета в колата си |
Ритуалът
За приготвянето на амулета са Ви необходими още огледалце (с поставка), две свещи, червен вълнен конец за връзване на торбичката (или зашиване, ако правите възглавничка) и плитка чаша, в която да смесите билките.Преди извършването на обреда, задължително се изкъпете и облечете чисти дрехи (най-добре е да изпълните ритуала голи). Свалете от себе си всякакви накити, бижута и часовници, като може да оставите само кръстче или медальон с Вашата зодия.
Застанете с лице на изток и постелете пред себе си бяла ленена или памучна покривка. Върху й наредете първо огледалцето, свещите от двете му страни, празната торбичка пред огледалцето, конецът отляво и чашата с билките отдясно.
Запалете свещите и се съсредоточете върху желанието си. Дайте време на мислите си да бъдат чути. След това вземете от билките с дясната ръка и ги поставете в торбичката (направете го на три пъти). Завържете торбичката с червения конец и амулетът Ви е готов.
Можете да го носите на врата си или да го окачите там, където силата му ще е най-нужна.
Честит ден на Слънцето!
Родопска алхимия:
Хлапето се превръща в мъж в нощта на 14 март
Нощта на 13 срещу 14 март повелява всички млади момци и ергени от родопското село Забърдо да се върнат в родната си къща, където и да са. Ученици от Чепеларе, от Смолян и Пловдив си уреждат два неучебни дни с извинителна бележка от родителите и бързат за нощното тайнство, провеждано в самото сърце на Родопите.Древният обичай Стара Марта днес се тачи единствено в Забърдо. На хребета над селото е тракийската крепост Заград, прочут от 2500 години окултен център в Родопите, включващ и природния феномен Еркюприя, наричан днес скучновато Чудните мостове.
Семейни не се допускат в тайнството
Всяко момче от селото, влязло в пубертета, може да участва в нощния ритуал. Както и ергените – дори да са 40-годишни, но ергени! Девойки и жени не се допускат, защото става въпрос за култ към Слънцето, а то е самотен мъж, според старинно поверие. Момчето първо си майстори маска. Тя си е само негова и трябва да е страшна, по-точно да изразява представата му за демон. „Като колиме коза, оставяме кожата да изсъхне. Поръсвам я със сол да не червяса. Мустаците правя от друга кожа и така личат, слагам рога от коч... Просто трябва да всява страх”, обяснява Георги Ангелов, ученик в Х клас в гимназията за селско и горско стопанство в Чепеларе.С маската момчетата ще гонят злите духове на зимата, но това се прави навсякъде от кукерите в България. В Забърдо обаче тайнството през нощта ще приласкава успаното в зимен сън Слънце отново да грее по лятному. И още нещо – момчето с маска ще обикаля селото и ще буди спящите жени. Същите баби, лели и каки, които са го отгледали от дете, дърпали са му ушите и то е изпитвало боязън от тези жилави планински жени. Сега е дошъл бленуваният миг детето да им се яви посред нощ със страшната рунтава глава с рога и с огромни чанове на кръста, да похлопа на вратите им и да ги втрещи от ужас. В тази върховна нощ на 14 март ще се случи алхимията на сътворението: у довчерашното хлапе да съзрее самоуверен мъж. През процепите за очи на маската то ще види как лели и баби се стряскат и вече няма да го гълчат! А само ще навеждат погледа си покорно пред Него.
Цонка се от 3.20 ч. призори
Към 21 ч. вечерта момчетата и ергените се сбират в една от къщите. Всеки мъкне през рамо вързоп със страшните си одежди: маска, рога, овчи кожух, вълнена кюрдия (литак), препасана с миндил. Който е убил диво животно в гората, намята кожата му. Накрая окачат колана с чанове и хлопки. С тях ще цонкат (дрънкат) и ще пъдят злото от къщите. Но чановете са нова мода в този древен обичай, привнесена откакто фолклорната група на селото участва в кукерски фестивал в Стара Загора преди десетина години. Дотогава дегизирали единствено най-личния момък и му казвали „машмарок”.Полунощ наближава и Забърдо се унася в неспокоен сън. Жените и девойките гасят лампите, но току мятат бърз поглед през перденцето навън. Ще дойдат ли и у нас страшниците, защото подминат ли къщата ни, значи белязана е и цяла година ще се успиваме. Просто е обида, ако не ти поцонкат в тази нощ. Значи си лош човек и не те харесват хората. Дори една групичка да е дошла, другата ако те подмине, обидата остава, признава си Атанаска Танкулова.
Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.
На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село (махала), а именниците посрещат гости. Езическата обредност на празника "приема" календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена.
Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии - древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия).
Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, следователно в аграрен план именно това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега "минават" под патронажа на св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се "проверява" благоволението на светеца); курбанът-жертва.
Нестинарите (от гр. език "естия" - огнище) са посредници, медиатори между висшето и низшето, между небето и земята, с чиято помощ се увеличава магическата мощ на социума. Самата етимология на думата подсказва връзката на нестинарите като сакрални лица с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с мъртвите, с чиято помощ и предсказания ще осигурят успеха в новия аграрен цикъл. Така нестинарите продължават традициите на първожреците в древните мистерии; независимо че в по-късни времена "прихващането", трансът се схваща като "изпълване от духа на християнския светец".
Задължителното жертвоприношение и обредното раздаване на курбана, общата трапеза и връзването на люлки от момците и момите също свързват празника с идеята за преходност. А това е период, в който силите на хтоноса се активизират. Значителна част от обредно-магическите практики е насочена към омилостивяване на злото и осигуряване на покровителството на свръхестествените сили.


Но, реално погледнато, разположението на зодиакалните съзвездия върху небето в днешно време в резултат на прецесионното придвижване, дава изместване на слънчевата пътека с един знак на запад. Картината добива следния вид:

Ако вземем, че вертикалната ос на графика на синусната функция означава дължината (времетраенето) на деня и нощта, то за една слънчева година получаваме тяхното ритмично увеличение и смаляване, както на рисунката:



Българската сурвачка е един ритуален реквизит, който се употребява точно по време на обредите, съпровождащи празнуването на настъпващата нова година. Тук трябва да се припомни, че от известно време насам е възприето като начална точка на годината (“Нова Година”) да се взима точката на зимното слънцестоене. В наши дни има едно закъснение от седем денонощия. Вглеждайки се в последната рисунка, става ясно, защо се изработват и се ползват сурвачки тип “равноденствие (обр. 2А) и тип “слънцестоене” (Обр.3).

Обр. 2. А) “Суровакник” тип “равноденствие” ;
Б) неговата разновидност “Суровиска” със спираловидно обелена кора;
В) българска “мартеница” със сходна календарна символика
По време на римското владичество е проведена реформа, след която е прието не денят на пролетното равноденствие, а денят на зимното слънцестоене да се счита като пръв (или нулев) ден, от който се е отброявала новата година.
Преди тази реформа за нашите предци траките, подобно на останалите арийски народи, новата година е започвала от деня на пролетното равноденствие. Този ден се падал на 1 март и се е казвал коленд, буквално: “който ражда”. С такива “раждащи дни” в римския календар е започвал всеки един от месеците. От там и понятието календар.
Интересното в случая е, че само българите от европейските народи са запазили празнуването на старата “Нова година” (1.март), която се осмисля като изпращане на старото. Огньовете, които се палят на този ден, символизират изгарянето на старото, но и зараждането на новото. Празникът е известен и под названието “Летник”. Подобно празнуване, на същата дата, с почти идентична обредност, е запазено у западните иранци (арии), етнически обособени като кюрди. Те са наследници на старите халдеи (колди/корди), и у тях празникът се нарича “нев роз” което ще рече, буквално: “ново лято”.
Календарен смисъл имат и другите мартенски празници: “Св.40 мъченици” (или “Младенци”, на 9.03.) и “Благовещение” (или “Благоец”, на 25.03). Като обърнем внимание върху иконографията на архангел Гавриил, който съобщава “Благата вест” на Дева Мария, забелязваме, че в ръката има един по-особен жезъл, досущ приличащ на кадуцея на Хермес(Герман/Теут). Поне един, а най-вероятно и трите отбелязани празници, в различни епохи, съвпадали с деня на пролетното равноденствие. За празника “Баба Марта”(“Летник”) казахме, че е “коленд”(“раждащ”), за “Младенци”. Българския народ казва, че на този ден “слънцето се обръща” и още, че “забива 40 нагорещени шиша в земята”, докато свръзката на датата 25.03. (“благата вест” от архангела Гавриил за зачеването на Дева Мария, “Благовещение”) с “раждащата дата” 25.12. (народната “Коледа” т.е. “раждането на Синът-Слънце”), макар и три дена след “зимското слънцестоене” (22.12.), е повече от очевидна. Тук става дума за религиозно осмисляне на космическия цикъл, отбелязан чрез свръзката на пролетното равноденствие със зимното слънцестоене. Суровакника, предаден с рисунката (Обр.3), визуално показва, че става дума за 6 плюс 3 месеца, или общо девет месеца, колкото време “Богородица” е бременна с “Божия син”, който е всъщност слънцето. Техния общ символ е кръста и като такъв далеч предхожда християнската епоха.

Обр.3. Суровакник, изтъкващ “зимното слънцестоене”
В случая на мартеницата (Обр.2В) двата увити конеца символизират двете змии: червена (“слънце”) и сребърно-бяла (“луна”). Те точно препредават стария смисъл на ритмично повтарящото се календарно време, запазен и изразен и в българския суровакник. Двата усукани конеца-змии в мартеницата всъщност символизират двете пътеки на големите небесни светила т.е. двете времеви “линии” (“дневната” и “нощната”), ритмично повтарящи се с цикъла на соларната година.

Обр.4. Кадуцеят (суровакника), символизиращ точките на пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и зимно слънцестоене върху кръга на соларната година.
Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят около Нова година – през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /последната седмица преди и първата от Великденските пости/.
Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година, с наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и животни. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало.
Василка, малай моме,
синя бела богасия
у алена туралия
селски пръстене да топи.
На момата пръстенете,
на ергените гребенете,
на невести вити гривни.
— Аршин скача по постели!
— Чаша плува по морето!
— Синьо сукно черкови мете!
— Гола тояга из село бяга!
На първи януари празнуват именни дни Васил и Василка (днес вече и Веселин, Веселина, Весела)
Ивановден- отбелязва се неподвижно на 07.януари
Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в "лява вода" - там където реката завива на ляво, за да се излекуват.
Дядо Великден
Според поверието, минути преди настъпването на Великден всяка отправена молитва за любовно щастие се сбъдва.
Според старите хора, дете, което се роди през Страстната седмица или на самия Великден, ще се радва на крепко здраве и голям късмет.
В нощта срещу Великден не бива да се вдига врява. Старите хора вярват, че ако сте твърде гръмогласни и вдигате шум в нощта срещу Възкресение Христово, рискувате да си навлечете гнева на злите сили и да привлечете в дома си лоши енергии.
Вярва се, че светената вода взета от чърквата на Велика сряда лекува всички болести.
Великден се празнува не три дни, както повечето от нас си мислят, а цели седем. Тези дни са известни като Светлата седмица.
Вярва се, че ако минути преди настъпването на Великден отправиш молба с думите: "Възкресение Христово! Изпрати ми мъж, който да ми донесе много щастие!", желанието ще се сбъдне. На сутринта излизаш на улицата и първото име, което чуеш, ще е на бъдещият ти съпруг.
Ако се подстрижеш на Велики петък, ще имаш спокойна година и ще забравиш що е то главоболие. Но пък баба ми казваше точно обратното.
На Велики петък не се перат чаршафи, защото можеш за сънуваш кошмари. Не се готви, не се пие, а някои дето постят не се хранят на този ден.
На Великден трябва да си облечен в нови дрехи. Това ще ти подсигури успех и късмет през цялата година.
Набраният на Великден здравец носи здраве и дълголетие на притежателя си. Старите хора вярват, че именно на този ден растението притежава магически сили и лекува всякакви болести.
Съществува поверие, че ако жените, които дълго време се мъчели да забременеят, преспят с червено яйце в пазвата си на Великден, догодина ще се радват на рожба.
В някои краища на страната е било прието да се запазват черупките от великденските яйца. Вярва се, че те имат магически сили. Затова хората ги запазвали и използвали при баене против уроки. Бабите ги стривали на прах, който използвали при лечение на различни болести.
Първото боядисано яйце за Великден трябва да е червено. С него се прави кръстен знак върху челото на най-малкия, а на останалите се мажат бузите. След това се поставя пред иконата в дома и след една година, на Велики четвъртък, се изнася в двора и се счупва. Ако е пълно, значи ще има берекет и здраве в дома, ако е празно – тогава хората трябва да очакват трудна година.
Весели празници!
Цветница- да празнуваме цвета на пролетта
След лазаруването момите очакват с нетърпение следващия ден- Цветница. Този ден те отново са в центъра на празника.Цветница се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч. Като обредност празникът е отново посветен на посвещаването на момите в женската сила, защото след този ден официално към тях могат да се отправят предложения за женитба.На Цветница се прави така нареченият обред "кумичене". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак. Вечерта за първи път по време на великденските пости се играе сключено хоро, т.е. затворено като окръжност, което символизира съчетаването на мъжката и женската енергия.На Цветница не изхвърляйте миналогодишните върбови клонки, преди да донесете нови от църквата. Вярва се, че на този ден се разпускат душите на мъртвите. Затова още преди изгрев слънце жените преливат гробовете, забиват върбови клончета до паметниците и запалват плявата, за да се сгреят мъртвите. Така се измолва тяхната благословия.
Честит празник на всички цветя, дръвчета и цъфнали храсти...
Пролетта при народа ни идва с няколко празника- Баба Марта, Младенци и Благовец. В непосредствена връзка с пролетното равноденствие и първото полетно новолуние е и Великден, който е винаги във времето от 4 април до 8 май. И отново на границата между сезоните се появява вярата в свръхестествените и демоничните сили на плодородието и вегетацията.
Честит празник на всички цветя, дръвчета и цъфнали храсти...
Благовец

Извършва се ритуално пъдене на змии с викове и заклинания "Бягайте змии и гущери, днеска е Благовец!", съпроводено с дрънчене и удряне на желязо, от което те се страхуват, палене на говежди тор по ъглите на двора.

Против лоши очи на забрадка или на коланче се прави възел, който остава завързан през цялата година.
Каквото правиш през този ден и както премине той, такава ще е цялата година – спокойна или притеснена, весела и празнична или навъсена и сърдита. Затова не дръжте лоши мисли в себе си, бъдете дейни и добронамерени.
На Благовец жените чистят и подреждат къщата, премитат двора, изнасят изработените през зимата дрехи – да ги огледа слънцето и да види колко са работни. Защото слънцето винаги има награда за най-работните.
Събраната смет се изгарят, за да изгорят всичко лошо. Момичетата месят за първи път пита с мед и я раздават на съседи и роднини.
Благовец се смята за благ ден, в който дори и раните не болят. Затова на малките момичета им дупчат ушите точно на този ден.
Бележат се животните, за да не ги боли.
Празнува се като ден на майката. Оказва се особена състрадателност към сирачета, към бедни и нещастни. Възрастни жени учат момиченцата сирачета как да омесят питата за празника, предават им традицията.
С появата на лястовицата се свалят мартеничките. Според легендата тя бърза да се завърне точно за Благовец и да започне подготовката за Великден.
Жените копаят лехи и садят цветя.
Присаждат се плодните дървета, "за да са благи". Ако на Благовец се посадят тикви, също дини и краставици, те ще са много сладки.
Мъжете отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.
Вечерта всички се събират в дома и очакват, че змията стопанин ще излезе от огнището и ще ги преброи. Когото не намери да преброи, нищо добро не го очаква през годината. й
Не се спи до късно. Който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си.
Ако момък или мома най-напред видят лястовица, завързват на три пъти празна кърпа и наричат: "Какъвто ще взема, такъв белег да ми сложиш." Кърпата оставят три дни на покрива, после я развързват и гадаят по това, което намерят вътре. Ако има парцалче – шивач ще е, ако има кал – дюлгерин, ако е хартийка – учен човек, книжовник.
Момите поставят във ваза напъпили лалета. Ако до три дни разцъфнат, ще се омъжат до края на годината.
Момичетата за женене могат да узнаят името на бъдещия си съпруг, като станат рано призори, излязат да хвърлят боклука и чакат, докато чуят първото мъжко име.
![]() |
Прескачане на огъня на Благовец |
Ако денят е ясен, слънчев и топъл, копринените буби ще са здрави и ще има добро плодородие. Ако е дъждовно и облачно, ще боледуват и реколтата ще е слаба.
Ако на Благовец е студено, ще се родят много краставици.
Ако времето е ясно, кошерите ще са добри и годината ще е плодородна.
Ако времето е ветровито, ще бъде така и през цялата година.
Южният вятър вещае добро плодородие, северният – лошо.
На който връх рано на Благовец има мъгла, там през лятото ще бие град.
Печена или варена риба, шарена пита, лучник.
Змия
Народът обича змията и в същото време се страхува от нея. Тя пази домашното огнище и земите. Тя е целителка и може да предпазва от болест и всякаква злина. Но змията е хитро, коварно, носещо смърт същество. Надарена е със свръхестествени качества и магическа сила. Господ я наказва все по корем да лази и по дупките да живее, защото е отворила портите на рая, за да влезе дяволът и да изкуши Адам и Ева.
Змиите живеят на края на света или в долния свят в голяма пещера. На Секновение (29 август) те тръгват за своето подземно царство, но преди това са длъжни да се изповядат на своя началник смока какво са вършили през лятото. Змия, ухапала човек или животно, е грешна и земята не я прибира заедно с другите. Тя трябва да се убие или да се остави да умре на студа.
В подземния свят живеят царят и царицата на змиите. Царят има две огромни глави с голям безценен камък. Царицата също има голям безценен камък на главата си.
Змията заема важно място в този свят. Една от тях – огромна и всемогъща – държи земята да не се разпука. Змията е умно и мъдро животно. Знае езика на всички останали животни и може да научи и човека на тази дарба. Познава всички лековити треви и билки. От нея на магии и вълшебства се учат дори вещиците. Хората също могат да се научат на чудеса. Трябва само да намерят царицата или безценния камък, който държи под езика си всяка змия.
Благовец е един от няколкото пролетни дни (Младенци, 9 март, и Йеремия, 1 май), в които човек може да се предпази от змии. Чесънът и леската също са средства за предпазване, затова е добре лятно време да са подръка там, където има опасност от змии. Леската е свещено дърво за змията. Сок от леска, както и листата є лекуват от ухапване. Добре е също да не се произнася името на змията, а да се нарича с табуираните Шаро, Анаста и пр.
Който носи яйца на змия, не го лови куршум. "Ризата" є също е лековита и се носи на пояса. Особена магия крие главата на змия, убита на Благовец, Йеремия или на Гергьовден. Ако в нея се посади босилек, той служи за различни лекове. Може да помогне и да се видят дяволът или други зли сили. По засят боб се гадае за броя на децата в семейството. Вярвало се е, че змийска глава се носи и против болестта гуша.
Лястовица
Лястовицата е символ на светлината. Тя носи вестта за настъпващата пролет. Донася и първата българска мартеница, изпратена от жената на хан Аспарух – Ахинора. Като небесен символ тя е във вражда със земните олицетворения. Казват, че заради хората мрази змията. Лястовиче гнездо в къщата носи щастие и не бива да се разваля. Лястовицата не бива да се убива и да се чупят яйцата є. Пословични са сръчността и майсторството, с които тя строи гнездото си. В народната медицина се използва лечебната сила на лястовичето гнездо, чрез която могат да се развалят и лоши магии. Казват, че познава билките. Ако някое от децата є се разболее, тя прелита до пустинята и донася необходимата трева, слага я на очите на малкото и то проглежда.
Ако човек сънува лястовица, това е добре. Ако я улови насън в ръка, означава придобивка.
Легендата разказва, че лястовицата е произлязла от млада невяста, която дълги години говяла (мълчала) пред свекър и свекърва, накрая я помислили за няма и си довели нова булка в къщата. А невястата се помолила на Господ да я превърне в птичка и да литне надалече. Превърнал я Господ в лястовица, излетяла тя през комина и цялата станала черна от саждите. Свекърът є бил наблизо, дръпнал я за престилката, тя се скъсала. От това е и разцепената лястовича опашка.
В средновековната литература веселото чуруликане на лястовицата прославя Бог и изрича божествени слова, показващи на хората пътя към светлината. В този смисъл образът на лястовицата се доближава до образа на славея.
Според нас в България, тя е сестра на Свети Никола и Свети Сава. Интересното е, че Варвара има сестра, наречена Света Сава, докато името й не е заместено от Светеца Сава.
Ето и няколко думи и за нея.
Света Сава е покровителка на чумата. И двете светици сестрици отговарят за болестите и лечението им.
Така докато Варвара ги "заварява", сестра й Сава ги "разсейва".
Света Сава също е покровителка на плодовитостта. Ако жена иска да забременее, то утре на Савин ден 05/11/да омеси хляб, което е пресято на обърнато сито, защото така символично се "обръща" и коремът й.
Според предания, когато боговете ходели по земята, двете сестрици ходели една след друга. Първа била Варвара, която носела градушка в ръкава си. След нея идела Сава, която й напомняла "Сбери си сестро ръкава", като така хората ще бъдат предпазени от градушки и бурии.
В западна България пък дружинки от малки момичета, наречени "ваврварки" обикалят селото и пеят обреди песни за здраве и берекет. В дар те получават- брашно, боб, леща, ушав от благодарните домакини.
По стар обичай на този ден се меси питка, намазана с мед. Тя се раздава на хората. След като поемат залъка, те задължително трябва да благословят дома и челядта: “Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!”
0 коментара:
Публикуване на коментар