Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

сряда, 30 ноември 2022 г.

Зимни празници. Вечният календар на дедите ни

 Вечният календар на дедите ни

От много време ми се иска да пиша по -подробно за годишния обреден цикъл, завещан от дедите ни, наречен по ново му календар, а по старо му "коло". Коло естествено напомня за колело, за завъртане, цикъл и повтяряемост. В много предения и песни по земите ни ще открием това завъртане, този цикъл, който управлява времето и живота ни. Може много да се говори за него, но това ще става дай Боже, на живите ни срещи. Следете профилите ми, за да ги осъществим заедно. След толкова време ограничения иде време за нови знания.

Днес пиша това като седя до огъня на печката, а навън духа силен и студен северняка. 

Иде Зимата. 

Тамън за нея исках да ви разкажа, покажа. Знаете, че друга страст освен обредите ни са шевиците ни. Ето тук ви показвам една везба посветена на днешният ден. 


Днес е 30 ноември. По народно му се празнува Мечкинден и се чества деня на Свети Андрей. Знаете, че смесването на старото с новото знание води до много интересни на пръв поглед истории, преплетени във Времето. А те, като погледнем миналото и как то се е пренесло в настоящето ни, придобиват свои характеристики и живеят свои магичен живот. 
Историите на календара на дедите ни са вечни и пълни с мъдрост, топлина и с онези магични моменти, правещи от нормалния живот приказка от стари времена. Стига да търсим тази магия- тя ни се разкрива. И знаете ли Тя често има свой мирис. Онзи мирис на зелено през пролетта е тя, омайната топлина лЕтоска също, цветовете и багрите през изобилната есен, пак е тя и миризмата на огън и усещането на уюта, зимЪска, все магия е.
За нас хората магията в такива дни като днешния, оживява. Денят посветен на Мечката и Свети Андрей по българския обреден календар. Но да знаем и още нещо- започва зимата. Знаете, че всеки такъв момент от живота на предците ни, а защо не и сега, е специален. Той е ден ознаменуващ граница, преход...между два сезона. Затова и се счита за магичен, преходен, ден за съзидание, обредни дейности и наричане. 

Казват, че нощта преди Мечкинден, сбъдва желания. Как това предание за магията е дошло до нас съвремените хора? Ами, да ви кажа истинската магия не се описва, тя се прави. Така, че въпросът тук би звучал така "Какво са правили нашите предци, че да оживят магията на този ден?"

Днес не се върши къщна работа, не се чисти, преде. На този ден жените имат друга работа. В навечерието на Андреевден, те изпълняват магически дейности, обреди за благополучие и добра година. Мечкинден се свързва със символа на семето. 
Затова всякакви видове семена днес са били почитани и наричани. Знаете словото е чиста магия, а наричането е начина тя да бъде въплатена в света на човека. Затова и жените днес готвели, варен овес, ечемик, царевица, боб, леща, като наричали сварените семена с думите: "Както сварените зърна набъбват, така да наедреят и посевите по нивите." 
Наедряването на семената се свързва с наедряването на деня, с богатството. Денят е известен още и като Едрей, Едревден. Тук има и пряка връзка с наедряването на деня, което предстои да се случи след Коледата, но преди товасемето трябва да се благослови. В този момент от годината се прави подготовката в магическата реалност на средната земя и с наречените обредни действия се "привикват" силите на светлината и благополучието в живота на хората. Затова денят е специален и магичен. Чрез него ние тук се свързваме със голямото, космическото и изначално творение, с големия космос и неговите цикли, свързани със Слънцето и Млечния път.

Днес се нарича не само за благоденствие и сполука, но и се прави предпазна магия с думите:"На ти мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия." Това са част от думите, които изричала най-старата жена в къщата, за да не яде мечката посевите, а да бъдат те защитени. Като се отдеде част от най-дорото зърно доброволно, като се направи жертва със зърното, мечката бива уважена. 
Мечката в нашата култура се счита за закрилник, но силата й трябва да се почита. Споделянето на храната с нея е важна част от измолването на нейната благословия. Изначално мечката се счита и за естесвен противник на вълка, така че отдаването на варено зърно днес, предвещава нейната закрила и помощ през цялата година. Храна се раздавала и на съседите, отново за да бъде споделена силата и богатството между хората, дет се казва за берекет.

Има и още една интересна легенда, в която мечката отново е главен герой. Този път историята се свързва със светеца Свети Андрей Първозвани. Той е брат на Апостол Петър, който Христос прав призовал за ученик. От тук идва и името му Андрей Първозвани. У нас серазказва, че светецът живеел скромно високо в планината и отглеждал храната си сам. Едно от малкото неща, които имал бел един вол, с помощта на който, обработвал малката си нива. Така той имал всичко нужно за прехраната си. Но един ден се появила мечка, тя убила и изяла вола му. Това много разгневило Свети Андрей и той решил, че щом тя е изяла вела му, сага ще върши неговата работ. Така Светецът успял да се пребори с мечката я впрегнал в ралото вместо вола. От тогава насам Свети Андрей започнал да оре нивата си с мечи впряг. доста нетрадиционно и странно нали? Няма как тази легенда де не бъде запомнена от всеки, който я чуе. От този ден насетне в народната памет Свети Андрей Първозвани станал господар на мечката и хората започнали да славят и него на този ден заради силата му и уменията, които притежава. Защото, за да укротиш и пребориш мечка се изискват много качества и лична сила. Нека силат ада въде и с вас приятели и през стартиращият нов вълшебен цикъл от небесния календар. И да знаете, днес имен ден имат Андрей, Андреяна, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан. Обърнете внимание, че всичките се свързват със сила, храброст и пробив. Така както светлината от този ден, започва да си пробива път, за да се роди по Коледа. Амин!

Честит празник, приятели и доскоро.

понеделник, 31 октомври 2022 г.

Хелоуйн и българската традиция. Какво е скрито в тиквата?

 

И така нека сега видим какво е скрито в тиквата.

Популярният празник Хелоуин е част от календарните празници на келтите, посветени на края на летния сезон, на който те отправят благодарност към небето за добра реколта. Като древен народ келтите не са откъснати от древната традиция и връзката със своите предци. На този ден  се знае и че те частвали и почитали своите мъртви.
След като християнството настъпва и там се смесват старото /соларно знание и връзката с Богинята майка/ с новото учение /Християнството/. Така постепенно се стига до размиването на образите и традициите, тачени преди, за да се синтериза цялото познание под шапката на празника "Вси Светии". Днес честван като известния и у нас ден на мъртвите -Хелоуйн. 
Очевидно е, че възприемайки веселия и цветен маниер на честване на какви ли не празници /Хелоуйн, Свети Валентин и др./ има реална опасност да спрем търсим и да тачим родните такива. Защото цветното привлича. Спомнете с историята за цветните мъниста, които конкистадорите дали на местното индианско население. Една история, завършваща с приключването и завладяването на древната култура на индианците. В съвременноста този подход все още се ползва и прилага.   
Така протича подмяната на ценности в една култура, като преминаваме през поетапното наслагване на един празник /нов, цветен и привлекателен за децата или за влюбените, например / върху друг стар празник /Архангелова Задушница, Трифон Зарезан/, приемайки новото базкритично.
Нарича се обогатяване, ако новонастанилата се култура подпомага развитието на дадена общност или група, или я профанизира, когато е обратното. 

Нека не забравяме, че чрез културните влияния са презвети много по-големи територии и са подчинени повече народи, отколкото това е било и ще бъде възможно да се напрвави с меч.

Съвремената подмяна не идва с ятаган, тя не съсича глави и не организира публични линчове. Напротив, тя идва с примамливи оферти за забавления, евтини оферти за празнуване на деня на Влюбените, идва с модата в МОЛ-а, с медиите, идват с "успешните" истории за забогатяване или слава или със мимолетните звезди на деня.
Тъжно е, затова ще ви оставя вие сами да решите, кое е валидното в момента и вие лично кое и как подкрепяте.

Добре е да съзрем отговорността си, че ние участваме в този процес с всяко свое невинно на пръв поглед решение. И да, това са онези малки решения, които в последствие подпомагат изместването на местните култури и водят да подмяната на ценности и "завземане на територии" без меч, но затова пък с наше дейно участие. Тези решения - прегрешения са свързани с това дали да купим костюм на детето за Хелоуйн, което да прилича на тиква или да омесим заедно питка за задушница, запознавайки го с постиженията на някой наш претец, тези решения ни водят до избора дали да празнуваме Трифон Зарезан с чаша хубаво вино в ръка или Деня на влюбените с панирани пилешки филенца със синьо сирене в местен, но известен рекламиран ресторант.
Важно е да разберем дали искаме да бъдем потребители или пазители - да ядем на сини сиренца  или да тачим хляба и да бъдем майстори на духа.  Избор имаме, той е наш...
Честит Архангелов Ден, приятели, денят на Светлината. Знам, че ме разбрахте, дори това да не ви е харесало, Вие отново имате избор. Аз моят вече съм го направила.


Архангелова задушница.
Много отдавна още преди да се родим ние или нашите родители, както и техните такива,  са чествали дните на предците. На  7 ноември е Голяма Архангелова Задушница (събота е ден на Сатурн, не случайно, а и е деня на мъртвите). Празникът съвпада с традициите на споменатите по-долу в статията чествания при древни народи в Мексико, Индия, Корея.
Архангелова е последната задушница за годината и се нарича Голяма задушница. 
Какво се прави на този ден?
Архангеловата задушница, както споменах по-горе, се нарича още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше е една от трите най-големи задушница през цялата година.
Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото, както казах, събота е отредена за ден на покойниците.
Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян,  украсяваме с цветя, оставяме храна, павят се подавки. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба. В църквата пък се прави богослужение с молитви за починалите.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България. Правят се и общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк наследниците поставят седем различни ястия (между, които такива любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости

Тук се вижда как реално се организират действията по време на този ден. 
Важна част е споделената трапеза със семейството на този ден. Българинът в традиционната култура, ползва трапезата, храната и споделянето й, като свещен момент, в който се осъществява връзката между хората седнали на масата, но не само. На специалните празнични трапези, винаги се приготвят специални ястия- меси се хляб, носят се плодове, вино, но не и алкохол и т.н.т. Трапезата и храната приготвяни на големите ни празници е своеобразен мост. Чрез храната се осъществява връзка, молитва/приношение/ посветена на даден Светец, на Слънцето или както е в момента връзката с предците ни и небесните водачи на Светлината и вонството на Архангел Михаил. Чрез трапезата и храната на нея се реализира връзката между човека и Бога, както и между отделния човек и неговите предци. За това говорят и следващото описание на действията, които се осъществяват с храната. 

На дена н азадушница първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперуда да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла да те поздрави. Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, както и на непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас. 


Тук ще направя една моя вметка- погледнато от позицията на системите и системната работа основно през призмата на семейните констелации (техниката работи с родовата енергия и кармата) не е чудно, че древните народи все още тачат и "обезпечават, хранят" семейната душа (нашите кармични семейни обвързаности) с определени ритуални действия. Тези древни обичаи не само показват силата на връзката ни с семейство, род и родина, но ни дават и ясни напътствия как да "умилостивим, да се помирим" тези сили /Съдбата/, които са по големи от нас, но оказват съществено влияние върху живота ни.
Ако имате желание за повече информация по темата за връзката ни с предците и силата на семейната благословия, може да продължите да следите блога, както и да дочетете тази статия докрай. 
Чрез ритуалните действия,  молитвите и празнуването, ние живите засвидетелстваме уважение към предците и корена си, като отправяме послание "Ние ВИ помним. Ние знаем, че без вас и нас нямаше да ни има. Ние ви почитаме, почитаме вашия живот и изразяваме нашата благодарност за Живота, Kойто чрез Вас е дошъл при нас. А той е най-големият ни дар. Благодарим!"

Другата връзка, която идва по линия на църквата и християнската вяра, но не е по-малко важна, е осъществяване на връзката ни с Доброто и Светлената, със Защитните Светлите сили и Архангел Михаил. 

"Днес е празникът на светите ангели Божии и най-вече в чест на свети архистратиг Михаил – предводител на небесните войнства. Неговото име  – Михаил означава „Кой е като Бог?“ и още в Стария завет този ангел се споменава неведнъж. От Свещеното Писание и Предание ние знаем и имената на седем от първенстващите ангели, като свети Михаил предвожда ангелските сили срещу духовете на мрака. В Библията е казано, че „Михаил и ангелите му водеха битка на небесата с дявола и демоните му. Това се отнася не само до последните дни на света, това се отнася и за човешката душа  Ангелът-пазител, когото имаме от рождение, ни подбужда към добри дела, милост към изпълнение на Христовия закон на любовта."
 

(За всеки, който се интересува от темата за родовата енергия, връзката със силата на предците и влиянието върху живота ниq може да следи блога и предстоящите събития  FB: PranaAnaр и Школа за потомствена мъдрост към Център Канатица, както и да прочете този въвъждащ материал В кръга на предците.)

Е нека отправим поглед към далечни времена, далечни народи, предания и да видим...там как отбелязват днешния ден.

Стари народи от цел свят честват този ден по един или друг начин. Днешният ден се свързва със смирението, благодарността и почитта към предците и силите на отвъдното, на духа. 

Често много примитивни култури търсят закрила и съвет, помощ от своите предци. Това е така, защото без нашите предци никой от нас не би съществувал. Нашите предци държат ключа на голяма мъдрост, която са усвоили през техния живот, преди ние да се появим и ние можем да ги призовем да ни водят и съветват. Този вид честване е най-важната част от празника, защото така живите се свързваме с циклите на живота и смъртта. В нашето ежедневие е лесно да забравим и трудно да приемем, че смъртта е естествена част от този цикъл,  а непрекъснатите опити на науката ни отдалечават от разбирането за този цикъл и  засилват страха от смъртта, като не я поставят като част от природните и духовни закони.

Halloween се празнува на 31 октомври в много страни по света. Докато в съвремието той е силно комерсиален празник, то поглеждайки към келтската традиция например, този ден е познат като Allhollowtide. Вярването гласи, че през този период душите на покойните ни предци са най-активни- датите са от 31 октовмри до 2 ноември. Това са дните, в които можем да ги почетем да измолим тяхната благословия и закрила. Вярването остава такова да момента на повлияването му от християнството, когато традицията се запазва под формата на почитане на светии и душите на предците.  

В Мексико тази седмица също се празнува връзката с мъртвите. Денят се нарича Денят на мъртватие и е посрещан с пищни костюми, трапези и веселия, посветени на предците и тяхната сила. Разликата във честването е с около една семдица и най-вероятно с едържи на въвеждането и изменението на традициония ни български календар с църкавния тъкав. В далечно и екзотично Мексико при идниаците почитане на душите на мъртвите- отново се чества на 01 ноември. Мексиканците вярват, че ако тъжим и помним тези хора с 

тежки мисли и чувства, това пречи и разстройва техните души. Затова вместо да скърбят мексиканците вярват, че тази връзка трябва да се почете като се празнува с изобилна храна, танци и много веселие. Празнува както живота, така и смъртта. Затова се правят и олтари, на които се оставя храна, дарове, а лицата си изрисуват като черепи.

Същата традиция е известна и популярна и на далечните от нас Филипини. Тя се нарича Araw ng mga Patay. Датата на празника е 01 ноември. Това е времето за спомняне на починали приятели и членове на семейството, като се отправят молитви и се пеят песни. Предварително се почистват гробовете и празника протича около тях. Мъртвите са включени в празника като им се предлагат храна и молитви.




Mahalaya Amavasya (Pitru Paksha), това е наименованието на същия празник, но в Индия, където на празника се почит мъртвите предшественици. Индийците вярват, е живите дължат много на своите предци. Защото чрез техните познания, умения които са предали на живите, е възможно последните да продължат по пътя си и да живеят и да се развиват, да продължат цикъла на Живота. Предлагането на храна е начин да благодарят на предците за техния принос, а празненството продължава под формата на фестивал във всяка общност.  













Chuseok or the Harvest Moon Festival, е традиционно честване и ваканция в Южна Корея, празника съвпада с 15-тия ден от осмия месец на лунния календар. Този празник е посветен основно на сезона на добрата реколта и е традиционна практика да се пътува до родното място и да се почетат предците. 

По време на завръщането гробовете на предците се почистват и украсяват. Със специална закуска и възпоменателна молитва се благодари за помощта и наставленията, която предците дават на своите живи наследници.

вторник, 19 юли 2022 г.

Три сита. Цар хляб

Хляб през три сита минат, с мълчана вода замесен, с билки поръсен

Навремето, когато замесвали тесто за празничен хляб /пита, кравай, колаче/ и брашното, и водата били специални, демек чисти, пресяти. И няма как да не е така, щом става дума за български обред, за наричане, за вричане, за влагане на доброто, чрез магията на думите. Тук хлябът е цар, а думите цяр.

Когато се приготвял празничния хляб зърното, от което той се е правел било специално. Избирало се чисто жито, то се измивало, изсушавало и пазело за празниците през годината. Не се е използвало ръжено, ечемичено, овесено, царевично и просено брашно за празничен хляб.

От така подготвеното жито предците ни са смилали брашното, което задължително пресявали през гъсто сито. За специални случаи и големи празници брашното било пресевяно през три сита /три пъти минавало през ситото/, за да остане само сърцето на зърното или душата на хляба.
Месене на Богоридични пити на Панагия Кюстендил

На много места замесеният празничничен хляб се тачел като скъп гост в дома и бивал наричан с различни гальовни имена като боговица, колак и др.
Интересното е, че в миналото хлябът се приготвял в специални съдове за печене, наречени подници, за чиято изработка също се правили магически обреди по земите ни в точно отреден момент в годината.
Снимка на глинен подник за печене на хляб
Когато в къщата се замесвало хляб от уважение към него жената, която го приготвяла обличала най- хубавата си премяна и слагала бяла престилка...ако видите в носиите ни бяла престилка, която да покрива долна такава, както например е в носиите на Капанци, то да знаете, че тя най-вероятно е специална престилка, с която се месел хляб.

Жени облечени в традиционни капански носии. В средата - носията е с бяла престилка, наричана още и хлебна престилка

В процесът на приготвяне на хляба, когато брашното било готово, то се прекадявало. Това се правело преди да започне замесването на тестото. Така и тестото се осветявало ощ епри замесването на хляба.
Друг интересен факт при замесването на хляб е водата. Тя, както знаем и в други обреди по земите ни, има магични свойства, затова и тук водата, която се ползвала за замесване на тестото е била мълчана вода. Тясе наливала в пълно мълчание от девойка или млада жена -булка. Мълчаната вода е извества още и като неначената /чиста вода/. Затова и от нея никой не е пиел. Тя е имала друга цел, не да утолява жаждата, а за служи за хляба, за бога. Наричали я още цветна вода, защото в менците трябвало да се сложи билка- или свежа, ако е лято и суха, ако хлябът се замесва зимата.
Използвани с аматериали от Полина Иванова – екскурзовод, Етнографска експозиция, БИМ Бургас


събота, 16 април 2022 г.

Женско царство. Пътят на Богинята и женското начало. Лазаровден и Цветница

Женско царство. 

Пътят на Богинята и женското начало

Празник

Лазаровден и Цветница

Лазарки- моми в лазарски носии от Драгалевци, Софийско

В българските обичаи празникът Лазаровден се посвещава на женското начало. Денят е посветен на великото тайнство да се превърнеш в жена. Какво означава това - ще ви разкажа днес. 

Лазаровден се свързва с циклите на природата през годината и неизменно настъпващата пролет. В недалечното минало денят е бил очакван с нетърпение. Той е специален момент от женския обреден цикъл за всички в общостта. От този ден насетне 
в живота на  всички моми,  които лазаруват, настъпва промяна, свързана с техния социален статус. Ден на промяна и ново начало. От днес лазарувалите момичета 
символичното се превръщат в жени. 
Денят е ритуален, свят и празничен.
Но защо денят е толкова специален, защо е тачен? Защо е ден съботен, защо се празнува преди големия християнски празник Великден? Явно причина има, но за да разберем повече е необходимо да погледнем с други очи на Природата, цветята, на момите, на  Жената, нужно  е да съзрем невидимото през видомото. Но, нали знаете това може да го направи само този, които търси. 
    От древни времена на този свят се тачат две начала- мъжко и женско. И двете са основополагащи и неизменни. Те не си противоречат, както често ще срещнете в учения и прочетете в писания и дебели книги. Не. Те не са мъжът и жената. Те символизират космическите принципи на битието, в които мъжкото и женското си взаимодействат, като взаимно се подкрепят и развиват създавайки видимия свят.  Много от нас познават празника само от съвременната му интерпретация като празник, свързан с цветята и пролетта. В модерни времена повечето от нас не си задават въпроси, кое, как, защо, а просто следват препоръки, модели и общовалидно, задаволително обяснение, но уви не и познание. В частта свързана с подмяна значението на празника имат връзка и действията на църквата, но не само. Подмяната на значението е една от основните причини модерното и удобното обяснение да заменят ценността и цялостта на старото познание, лишавайки човека от чиста връзка  с Природата и всичко Живо и Цялостно. Отричайки по този начин Богинята и едното от основополагащите начала, човекът се откъсва от своя корен, губи цялост и робува на измислени идеологии, живее непълноценно. Става слаб.

Затова днес макар да честваме Лазаровден и въскресението на Лазар от Христос, според православната църква, то аз ви водя към една друга история, по-древна, свързана с женското царство.

В миналото Лазаровден и Цветница са един свещен период от календара, който бележи живота на нашите предци. Моментът е важен, защото е свързан със символичното извеждане на момичето от родното й семейство и приключване периода на детството и инфантилността. Този момент отбелязва нейната нова роля и въвеждането й в кръга на жените, в женското царство и пътя на Живота и Мъдростта. Момичето вече не е дете, тя е мома и може да направи следващата стъпка - да поеме по пътя на своя живот.

Няма древна култура по света, в която този период от живота на всяко момиче да не е ознаменуван като специален и да не е честван като празник.
В миналото чрез реализирането на връзката с природата –Богинята майка, се предава и силата от старите към по-младите. Процесът на предаването на сила е и символичен и реален, като ни свързва с родовата памет, в коята е стаена и благословията на целия род, неизменна част от което е и женското начало. Да. Днешният ден е ден за благословии, за женска сила и докосване до мъдростта на Жената. Изхождаки от нея чрез обредите изпълнявани на този ден, се прави връзка с целия космос, който е отразен в човешкото ни битие и личен път, по един сакрален и невидим начин. Познаването на това взаимодействие човек-космос, таченето на връзката и подържането й жива в нас, чрез съзнанието и действията ни, ни възвръща силата, помага ни да се върнем на пътя към самите себе си- и като личности и като народ. 
Затова познаването на обредността от древните ни традиции е важен елемент от възстановяването на нашата идентичност и лична сила.  

Какво се прави ще ви разкажа накратко.

На Лазаров ден момите са били представяни за първи път в общността в една нова роля- тази на жената. Въвеждането е ставало само с разрешението на бащата след като момата е била за първи път в менструален цикъл. Тоест след като тя е била за първи път в мензис и тялото й е съзряло. Цикълът й е част от пътя и съзряване на тялото, но и на духа, защото това е и част от цикличността на живота и цялата природа. Той я е свързвал с нов период от живота с този на жената, новия живот, с ролята на майка, на пазителка, мъдрец.
Независимо от това бащата е бил онзи, които е решавал дали щерката е готова за женитба или не. Защо са извежали така момите? Защото след този ден всяко младо момиче, вече може да бъде наречено жена и към него могат да се отправят официално предложения за годеж. Затова благославията на "първия" мъж в живота на девойката, нейния баща, е голяма радост и се празнува и от млади и от стари. След този ден момичето е "свободно" да живее живота си, да избере съпруг и да поема по пътя напред сама. Е, сега си представете, че това се случва на вас самите...е не е ли прекрасен ден?

След като бащата е давал своето разрешение на момичето да е лазарица, т.е. позволил й е да лазарува, тя излиза нагиздена със сватбени премени и венци навън. И там тя не е била сама. На празника се събирали всички лазарки, както и тези моми за женене, които все още на са сгодени. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, плетяли венци, които после пускали по реката. През това време момците за женене наблюдавали случващото се и не  вземали дейно участие в празника, защото той е момински. Но пък имали възможност да си изберат невеста и в последствие да я поискат за жена.
Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни. В празникът освен всичко друго има и още един много важен елемент. Чрез въвеждането на момата в кръга на жените се осъщестявал ритуал, посветен на божествената природа и почитането на женското начало. В тази си част празникът засяга не само личността, момците или момите, но и цялото битие. Не случайно от този ден лазарките пеят и благославят и животните и дома, и природата, защото точно в на него ден младите момичета са тези, които представляват и "свалят" образа на Богинята майка на земен план. Те са в силата си и предават чрез песните и танците си благословия на Богинята към хората.

Това е само един прекрасен пример как дедите ни чрез обредите показват как да бъдеш във връзка с Женската сила. Как да добиеш благословията на пътя на мъдростта, а не просто да пееш и береш цветя. Да, наистина е романтичн и красиво да береш цветя, но без познанието на невидимото във видимото, не можеш да влезеш в силата си. 
Пожелавам го на всеки на този празник- да влезе в силата си, чисто и свято и да работи оттам. Без да обърнем поглед към миналото, с илюзиите за знанието на съвремеността ни и обърканите ценности на човешкото, хората са обречени да си останат болни и недеволни, откъснати от радостта и слаби, защото благословията на Богинята иде, но само до тези, които истински я търсят и работят за нея с уважение и любов. 
Честит лазаровден, Честита Цветница. 
 
Време за път- назад към корените, историята и сърцето.
Модерността и съвременната ни изкуствена реалност не допринасят за правилното разбиране и подход към женствеността. Напротив. Това естество на неразбирането на женското начало у нас, води след себе си множество негативни последствия. И едно от основните от тях е, че жената "работи" изцяло извън своята собствена сила.
Дълбока тема и друг разговор. Споменавам нужното, за да провокирам въпроси. Надявам се да стартирам процес на осъзнаване и желание да се говори по темата, станала табу- Жената и нейната сила, у всеки четящ този материал.
За тези, които се двоумят за какво говорим тук разяснявам- погледнете какво се случва навън, във вашата общност, семейство, работа и ще го видите ясно, после погледнете и навътре в себе си и ще го усетите, при това още по-ясно...харесва ли ви то? Какво видяхте, как ви кара то да се чувствате? И как с това, което носим вътре, ще направим този свят едно по-добро място? Не можем, не и докато не разберем къде е мястото на жената в този объркан свят и докато не се свържем с цикличността на космическите цикли и не осъзнаем неизмената си връзка с приодата и нашата истинска същност.
 
Нашата съвременност променя и преиначава символи, цели, задачи, цялото ни битието. Тя твори чрез илюзии, човешки понятия и разбирания, отдалечавайки ни от живата природа. И, да незнанието, нарушената ни връзка с природата, с женското в нас, разболява и душата и тялото. Затова считам за важно да пиша по темата, да напомня за вехтото познание на предците, което ни говори за давността на човека и непреходността на природата.
Винаги ми е било много интересно да наблюдавам как се осъществява взаимодействието между поколенията. Една мъдра дума от майка, баба или непозната старица или съседкя... един жест, един поглед, които говорят без думи и даруват без глас. Преживявяли сте го, знам. Спомнете си го. Сега. Силата на този ден ще ви подкрепи във вашето търсене.  
Какво ни е нужно, за да бъдем във връзка с Женското царство? Какво е то? Как се пренася една древна традицията от стари към млади, как "тече" потокът на живота и как българската обредност ни свързва с почитта на божествената ни женска природа? 


Лазарки от софийско 1930 г.



Текст на песента


На празника на мегдана лазарките играят ритуално моминско хоро, наречено Буенек. Момите се хващат в редица и не го "заключват" в кръг. На това хоро се позволява да се хванат само девойки, като се нареждат по височина. Най-възрастната е начело и се нарича "боеница" или "боенек".
Интересното в това хоро се случва точно с боеницата. Тя не е облечена като мома, а с мъжка риза. Върху косата си носи мъжки калпак. И тя е тази, която води групата из селото. 
Докато старите жени обличат буенеца, лазарките играят и пеят.:
“Върба има – Върба нема!
Меня майка една има.
Не май дала дет съм щяла,
дет съм щяла и искала,
искала съм – искали ма.
Най май дала надалėку,
надалеку праз три села,
праз три села в читувърту,
при зъл свекър и свекърва…”
Проф. Петър Куцаров,
д-р на историческите науки 

Нещата стават още по интересни, защото заедно с буенека върви и "булка", но тя е по-малко момиче- 8-9 годишно, чиито родители са живи. Булката е облечена в булченска премяна и носи червено невестино було. Лазарките обикалят от къща на къща и отправят своите благопожелания. Песните, които пеят са според мястото, на което отиват и за всяка къща и домакин са различни. Ако даден дом е подминат от лазарките, това е лош знак. Момите не посещават домовете на отхвърлените от общността. Празникът е наситен със символика и много словесна магия, наричане, танци и песни. Вярва се, че  момите, които са лазарували, змея не ги краде, те са защитени. Но за това ще ви разказвам друг път...

Празникът продължава два дни: малкото лáзари е в събота (Връбница), а на следващия ден е истинското лазари. Датата на празника зависи от Великден, но лáзарито винаги се провежда седмица преди Възкресение Христово.

Бъдете благословени.
Така е било и така ще бъде. Нека да запазим древното българско познание 
Честит Лазаров ден, момичета и скъпи родители ;-). 
Време е! Пролет е! Животът е тук отново! 


Ваша PranaAna.

песен лазарицаа

сряда, 5 януари 2022 г.

Народните ни празници. Къде живее Магията?

 Народните ни празници. Магия и реалност

Магията е възможна само, ако я приложим.
Здравей чичателю, здрвей търсачо на съкровища, събирачо на сила и тайни. Добре дошъл на моята страницата, в която от вече десет  /10/ години пиша, споделям тайните на българските обичаи, вярвания и сила. Знаете ли, не, едва ли знаете какво ми се върти в главата днес. Днес пети януари /05/01/2022/. Какъв ден е? Ами ще ви напомня - ден в който у народната вяра се отделя внимание на стихията на водата от 05 до 07 януари. Утре идват Водици, едно българско тайнство, посветено на водната стихия и очистването. И ето аз пак съм тук, за да ви напомня, да дам нещичко от своето търсено и намерено съкровище. /Виж какво се прави на днешния празник/ 

Част от това писание ще допадне на четящия, друг вероятно не и тихо може да ме заклейми. И двете ме "уреждат" тази година...и двете ще са ми подарък. Този текст ще е различен, той ще е друг. Непознат и това е хубаво. Непознатото плаши, но и развива сетивата  и духа, ако следваме личния път на душата си. Просто е. Стига да чуваш.

 "Чешмата на щастието" край София снимка: Интернет

Ще ви поведа на едно магическо пътуване, както винаги и после ще ви изоставя по средата. Защото аз не ви трябвам, нищо, че ме четете, вероятно с интерес. Знайте, че това е само споделян мой опит, но не и извечна истина, не е тайна, нито пък ваша сила, а моя. И в този ред на мисли ми се ще дяволито да ви пусна сами по тайни пътеки и буйни реки и да ви объркам. Ама много да ви объркам. И да стоя и наблюавам как се будите или продължавате да спите кротко, стига да има кой на люлее люлка на съня ви. Е, това няма да съм аз. Разказвачи на истории има, продавачи на илюзии също, особено като иде реч духовно развитие, тайни и стари традиции. Има много хора, които работят на това поле. Някои го правят, за да изразят себе си, да съхранят познание, други пишат, за да станат известни и да говорят по радиото. Аз минах и този път. Дадох и взех много. Който ме е следил и чел тези всичките години, знае и аз разказвах истории, споделях по мъничко мъдрост, работих упорито, за да открия частици истини за древните ни корени.


Затова сега предпочитам да помълча и просто да си върша магическата работа тихо и спокойно. И ми се ще и при вас да е така. Защото магията обича тишината, а и защото вече съм споделила много за нея тук. Какво, кога, как се прави. Писах тук, организирах срещи и семинари, пяхме заедно, изнасях концерти, споделях на воля всичко, което имах. Всичко. Сега дойде ново време. Не знам далие по-добро или не. Ново е. 
И днес искам да ви кажа нещо...
Има неща, за които не се говори, които не се споделят, защото само така Магията живее. И за да да сработи тази извечна българска, древна магия, то вие сами е нужно да извървите своя пътя и да откриете чист извор. И това ще е вашият извор, вашият празник, вашата магическа реалност.
Защо пиша това днес ли? 
Днес стартира новият цикъл обредни празници посветени на водната стихия. Заченато е на Ижнажден новото Слънце /Мала Бога, новата година/. Днес в новия цикъл идва ред и на магията на водата, която тези дни дава закрила свише, очистване и здраве.

Затова тази година моето наричане няма да е традиционно- аз да пиша, а вие четете. Вече не. Читателите на този блог не са в пеленаческа възраст. Дойде време Вие сами да си сготвите ястието. Традиционно по български с нашите подправки, по нашенска рецепта. Демек време е да търсите, четете, пишете и разбирате за какво иде реч с този наш дълбок корен. Сами. Оставям ви Да излезете навън, Да откриете извора, Да погледнете в дълботоко и Да откриете водата и що Тя има да ви казва и вие на нея /това с наричането е тази вечер 5 срещу 6 януари, знаете взимате си менчета, наливате си чиста водица, изричате тихо и чисто намерение, оставяте го под звездното небе и хоп магия./ Но да ви кажа честно, това са само интструменти. Да, важни са, но не се по-съществени от вас самите, от вашата част от пътя. Общението ви с стихиите е за вас, само за вас и за никой друг. И знаете ли- магията не крещи, не търси поприще за изява, не се събира, умножова и дели в хартийки, последователи и умни глави /демек учени/. Тя не е събиране с приятели, нито е седянка и пиене на чай, тя не и разходка в гората, тя не е и "event" във facebook. Тя не е изписани мъдрости, които мнозина водещи по "нов стил" изповядват като ню ейдж религия на благодерствието. Знаете, че голяма част от тези "мъдрости" са просто недоносени  его-формиращи духовни изживявания, демек заблуди, при това чужди. Не. Тя, Магията е контакт свише.Тя е несподелим, неуловим за думите дух на познанието, той изтича в пясъка без в края на процеса да знаем как и дали сме я срещнали изобщо. Магията е загадка. Загадка на опознаването на света и на самия себе си, и ние като НЕДЕЛИМА част от ЦЯЛОТО. 

Затова на въпроса "Къде живее магията?" аз няма да ви отговоря направо. Само ще ви издам още една малка тайна. Търсете първо вътре в бушуващото вътрешно море на вашите води / емоции/ къде има тиня, яд и гордост, къде в морето се е стаила от тъга и къде се намира любовта, кои и къде са вашите чисти желания и истинския цвят на душата. Не ме четете, не ме търсете, не искайте наготово. Моите сили са за мен, вашите за вас. Открийте ги. Използвайте дадените инструменти на българските обреди и бъдете чисти, бъдете себе си.

Както годината започва с очистване, нека така бъде и за вас. Търсете, опитвайте и грешете. Коренът ни няма да се разсърди, нито на мен нито на вас. Вервайте. Защото силата ни иска, но ни иска чисти, умити. 

Честити Водици, приятели, пък може да се срещнем на някой таен извор. Ха дано, че да се видим и прегърнем, но този път като търсачи на истината, тихи и смирени пред вътрешната сила на собствената магия и вдъхновение. 

Сполайте приятели и на добър път! 

четвъртък, 7 октомври 2021 г.

Да изтъчеш света. Душата на майстора.

Тъкачи на истории

Смело и съвсем отговорно ви казвам, че майсторът, този които изроботва предмет с ръцете си е творец на светове. 

Готови ли сте да се гмурнете с мен в дълбините на вещите хора, в дълбините на душата на майстора? Заповядайте.

Ще се радвам да ви преведа през това приключение и да ви запаля за красотата на душата, която всеки носи вътре в себе си. 

Старите занаяти в днешно време будят много хора за красотата. В изработените предмети човек съзира и силата на духа на майстора и красотата на самия предмет. Ако се запознаеш по-добре, дет се вика от близо, с даден предмет, направен от майстор, докоснеш го, то той непременно ще ти разкаже някаква история. 

Често пъти историята ще е свързани с живота. Ако пък имаш желание и чиста проба любопитство да научиш повече, то ще забележиш нещо необичайно. Ще разбереш, че предметите изработени с ръце, са предмети изработвани и със сърце. Те са "живи" и знаете ли какво- те са способни да ни пренасят през време и протранство, за да научим повече за света, който обитава душата. 


Там, където има масторлък, запомнете, никога нищо не е само майсторлък. Никога нищо не е  само парче желязо, дарво или кълбо прежда. Тук нещата стоят инак. Онзи инак, който малко хора ще разберат, ама най се...

Тук, за да работиш с ръцете си и да създадеш предмет е необходимо първо да чуваш добре. Ще попитате "Защо пък да чувам?".  Ами ей така, да чуваш и виждаш с очите на душата си...да имаш смелостта да го направиш. Това е първото и абсолютно необходимо условие, за да станеш майстор. Всичко друго е техника. Не може да бъдеш майстор в каквото и да е и да нямаш свой почерк и лице. 

Много хора мислят, че са майстори само, защото могат да правят добре дадено нещо. Знаете ли, това не е вярно. Колкото и да ви го казват, показват и навират в носа това убеждение, запомнете, то не е вярно. Знаете ли защо? Защото нямаш ли сърце за нещото, то ти не си и няма да бъдеш майстор. НИКОГА. Така е в живота. Не този на известните, масмедиите, на гордостта и лицемерието, а този живот в живия дух, там където душата на човек се изпълва с радост. Там където се създават нови светове и където всеки, докоснал се до сърцето си, може да стане майстор. Другото са приказки за неверници. А щом четете този блог, вярвам вие не сте от тях.

В тези истории, ако имаш уши ще чуеш първо шепот, после музика и накрая цяла симфония- от ударите на чука, от набиването на длетото или монотонното тракане на стана. Заслушайте се в симфонията. Тя идват душата на Майстора. Питате ли се вече кой е Майстора? Ами събуди се, приятелю. Отвори очите си с любопитството на дете, с въображението на творчеството вътре в теб и накрая бъди завладян от Майстора, предай се. "Да се предам ли?" ще попитате. "Ама каu така, на кого да се предам?".

На душата си се предай, читателю, тя е МайсторЪТ, никой друг. Запомни. НИКОЙ ДРУГ. 


ЩО Е МОТОВИЛКА И КАКВА Е МАГИЧЕСКАТА Й СИЛА?
Остарял дървен уред, служещ за намотаване на изпреденото влакно (най-често прежда) и за подготовката му за основа за по-нататъшно тъкане. Представлява дървен ствол с вилообразно разклонение в единия край, направен от стъбло или клон, като в другия край има перпендикулярно монтирана дървена дъсчица. Преждата се намотава надлъжно по дължината на ствола, преминавайки между двата рога на вилообразното разклонение горе и върху перпендикулярната дъсчица долу. Така намотаната прежда се нарича чилѐ.

Според българските народни вярвания мотовилката има МАГИЧЕСКА СИЛА: от нея се плашат и странят змейовете, самодивите и лошите духове изобщо. Въпреки това народната вяра забранява намотаването с мотовилка да става над малко дете, тъй като то ще бъде залюбено впоследствие от змей (ако е момиче) или от самодива или змеица (ако е момче). Забранено е също така с мотовилка да се удрят малки деца, моми и ергени. Мотовилката се използва и при някои баяния; вярва се, че родилка пострадала от лахуси, може да бъде изцерена с мотовилка.

В целия свят от древни времена тъкането е било дейност осъществявана от жени. Пък може и да  запозная с една история от Гвателама и тъкачките на истории отвъд океана. Да отидем на гости в Андите например. Имате още малко търпение. 

четвъртък, 13 февруари 2020 г.

Българските шевици и света

Българските шевици и облекло и света

Българските шевиции връзката им с Етруските



За облеклото на Блъгарите както го е видял и описал в книгата си "Европейска Турция", Джеймс Бейкър.

"...Дрехите на женита, а също и на мъжете, да много шарени. Жените носят облекло с великолепни цветове, особенни за всяко село, което е пореден признак за силата на Блъгарите да подчинят самоличността за сметка на общото благо. Селското облекло е много разнообразно и великолепно, но цветовете са избрани толкова добре че въздействието им е и са приятни за окото. Техните колани, гривни, е украшенията за главата, които са направени от сребърна смес, са сложно изработени и много ценени. Предавани са от майка на дъщеря като семейни ценности. Любопитно е че големите кръгли закопчалки на тези колани - става дума за пафтите, бележка моя - много наподобяват тези на Етруските, които са открити в разкопки на старини в Италия. Възможно е това да е някаква народностна връзка. Напълно естествено е селските жени да следват техните обичаи от поколение на поколение. Блъгарите - съчинителя смята че Блъгарите са Азиотски пришълци - са се оженили за Славянските жени, и е доста възможно древните Етруски да са били от Славянския клон на Арийската раса...."

Две неща тук са много важни за отбелязване, като и двете са направили силно впечатление на съчинителя.

 

Женски носии от колекцията на РИМ Ямбол "Магията на Тракия"

http://yambolmuseum.eu/

Първото е подобието на част от облеклото на Блъгарките - закопчалките на коланите - с това на Етруските жени.

Второто е че всяко село си е имало свои собствени особенни цветове, и самоличността на жените, които са изработвали дрехите се е подчинявала на тази обща за селото особенност.

Т.е. облеклото на всяка една жена е било неповторимо, нямало е две дрехи - елече, престилка, риза, коланче, чорапи, забрадка и така нататък в цялото ни Българско поземлище, които да са били ЕДНАКВИ, всяка една е било различна и неповторима. Но, тези в различните села са имали общи признаци, които са ги обединявали и това е позволявало на селяните, лесно да се кажат тази мома или момък от кое село са, а понеже жените са тези, които се местят да живеят при мъжете си, и от кой род носещия дрехите е.

Може би това е било своево рода, начин за бързо разпознаване - този от нашето село ли е, от съседното, от по-далено някакво или някакъв напълно чужд човек - без дори да са го попитали. Както се казва - дрехите го издали.

Тази особенност в облеклото на Блъгарите - дрехите на селяните от едно село да споделят общи черти - е използвана от Любомир Милетич, за да проследи разселването на Блъгарите когато е проучвал Североизточна Блъгария. Тези негови подробни изследвания той е направил в книгата си "Старото Българско население в североизточна България".

 

по материалиот Интернет.

Древен народ, древно знание- българско!

Хубав и успешен ден, приятели.


Традиционният тревненски женски накит за глава сокай – легенди и история

Сокай- традиционно женско забраждене България

"Да започнем с легендите. Едната разказва как се е появил сокаят в Тревненско: „... с падането на Второто българско царство, Търновското, забягват прокудените царски семейства и се поселяват в затънтените и недостижими за турците селища, гдето, за да запазят живота си, остават като поселници. Тия царски фамилии и приближени са донесли тук и тоя царски накит, от които заимства населението и го поставя в употреба в своя битов живот”. Тази легенда, свързваща произхода на сокая с царските диадеми, според краеведите обяснява желанието на турската власт да бъдат те извадени от употреба в началото на ХІХ век. Как е станало това разказва друга легенда: 


„Търновският войвода решил да издигне в Трявна един часовник с кула, като хаир от него, но с условие: да се откажат тревненките от градчето и околията да носят сукаи. Сукаите били прибрани и дадени на войводата, когато сахатът бил изкаран.” Легендата свързва премахването им през 1814 г. с разрешението на Фейзи ага да се построи часовникова кула в Трявна. Но се промъква и подозрението, че с прибирането на сокаите търновският управител прокарал не само една политическа мярка / с богатата си метална украса сокаят принуждавал жената да ходи с високо вдигната глава, което не се харесвало на османската власт/, но и „задоволил своята нумизматична склонност да прибере от сукаите всевъзможните антични пари, които са ги красяли.” Едва ли само това са били причините за забраната да се носи сокай, като се има предвид, че по същото време сокаят е забранен и в Габрово. Според Евгения Лепавцова причините за премахването на сокаите са както религиозни, така и социално-икономически. Приписката на псалтир от 14.02.1814 г. от Габрово показва, че забраната е израз на обществено настроение и отношение на църквата към разкошното облекло като греховна проява. В запазения и непубликуван архив на Етнографския институт с музей при БАН възрастни хора от тревненските колиби са разказвали, че след Освобождението свещениците в Трявна забранявали на колибарките да се черкуват със сокаи, защото «с дългите сокайни кърпи...гасели запалените на пода свещи». 


Като причини за насилственото премахване на сокаите в Габровско, Еленско се посочват както враждебното отношение на османската власт към разкошното облекло на българите, така и «безполезното пилеене на пари» при осигуряването на тези накити, които предизвиквали «завист и лошо подражание». Медно кръжило към 60-те години на ХІХ век се продавало между 150-200 гроша. Паричките се продавали по 3 гроша/драма. За един сокай отивали 200-300 гроша само за нанизите пари. Цената на целия сокай била около 500-800 гроша, тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо. С оглед на тази финансова тежест традицията отстъпила, позволявало се за младата невеста след сватбата да се вземе чужд сокай, но за Великден трябвало да излезе задължително със свой. Социално-икономическите промени в края на ХІХ и началото на ХХ век, които налагат по-евтиното и по-удобно облекло, водят до окончателното отмиране на сокаите и в отдалечените колибарски селища.


Как е изглеждал сокаят? Тъй като е излязал от масова употреба в началото на ХІХ век, до нас са достигнали главно описания, съхранени в спомените на възрасни хора. На тях се позовават Христо Даскалов и неговият син Богомил Даскалов, оставили най-пълно описание на тревненския сокай. Ценен документ за този накит са и две картини, рисувани след Освобождението – „Тревненка” на Иван Попдимитров, от която е запазено само фотокопие ( картината е изгоряла през 1944 г. при бомбандировките над София), и „Жена от Боженци” на Ив. Мърквичка, рисувана вероятно 1896 г.

Сокаят е свързан със сукманената женска носия и е разпространен сред балканското население по северните склонове на Средна Стара планина. 


Сбирка от Етнографски музей Етъра- сокайни шевици от България


Познати три типа сокай: габровски, килифарски и ловешки. Наименованията са на основните селища, около които е бил носен. Тревненският се отнася към габровсия тип сокай. Той се е носел някога както в Трявна, така и в околните селища. Макар, че едно от предположенията за произхода на наименованието „сокай” да е от „сукно”, „суча”, „сукман” и др. сродни, в научната литература се е утвърдила формата „сокай”.

Сокаят , който красял главите на омъжените жени, се поставял на главата на булката в понеделника след сватбата. В по-стари времена това ставало в срядата , а някога било в първата събота след сватбата , когато било първото излизане от мъжовата къща и ритуалното разбулване. Рано сутринта, след връщането от чешмата, в момковата къща снемали булото и слагали на главата на невестата сокая, подарен й от свекъра. Тази смяна била съпроводена от специален ритуал, споменът за който вече не е запазен, но до късно останал да битува изразът „ще гласят сокая на булката” като знак за нещо специално. В поставянето му на главата на булката не можела да участва жена, чиито родители са починали. Бялата кърпа /месалът/ булката сама украсявала, като прикрепяла извезана от нея като мома сокайна шевица. Останалите части били от сокая на свекървата. Ако имали повече синове и вече били подарили сокая на първата си снаха, свекърът и свекървата поръчвали при куюмджията да изработи нови части за сокай, като при събирането на монетите помагали и роднини, близки и познати. Сокаят се носел от омъжената жена до задомяването на първия син, когато се давал на снахата. Ако жената имала само момичета или била бездетна, можела да си носи сокая до дълбока старост. Но според П. Цончев „по-старите жени, народили по няколко деца, са преставали да носят сокая, както и да се кичат с цветя.” Покривали главата си с кърпа, която забадали с игла, наричана „бод”.

Сокаят имал 5 части: кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с цветни камъчета. Дълго е 32 см, широко 4 ½ см, дебело около 1 мм. Изработвало се от тревненските куюмджии. В богатите тевненски чорбаджийски къщи било позлатено, посребрено, а у по-бедните и колибарите – медно. При траур металическото кръжило се покривало с везана върху черно платно сокайна шевица с определени мотиви. Буката е дървена елипсовидна дъска с отвор, направена от бук, откъдето идва и името й. Пелешките са низи от тънки сребърни парички – 5-6 върви по 30 см. дълги. Освен пелешки се прикачвали и висулки, изработени от златарите. Закрепвали се отстрани на скулите и се наричали „смочета”.

Според Б. Даскалов сокаи със златни пелешки в Трявна носили в края на ХVІІІ век жените на чорбаджи Генко и на стария хаджи Кънчо - даскала. Подбрадникът е плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачени за кръжилото и минаващи под брадата. Месалът е памучна или конопена кърпа, дълга до 3,50м и широка 0,45м., с кенари. Към краищата завършвала със специална шевица /сокайна шевица/ и ресни.

Даниела Тодорова-ДАБКОВА

Българските шевици и световната мода

Преди две години, когато стартира проектът свързан с курса по везба "Българската шевица" издирвах под дърво и камък жени и мъже със златни ръце и сърца. Слава Богу все още има такива, които освен друго подкрепиха идеята за курсовете по занаяти към Читалище "Канатица".
Благодарна съм.
Но да се върна към шевиците...

Невестинска носия Дупнишко- Благодаря за прекрасния кадър на Bulgarian Roots
Един ден една от тези жени със златни ръце ми сподели свой опит история, която няма да забравя. Беше прекрасен пролетен ден. Разхождахме се из улиците на родния ми град и си говорехме. Имаше какво да науча от тази веща жена, затова цялото ми същество попиваше думите й като жадна почва, на която дъждец скоро не бе росил
"Ами то преди няколко година една американка- дизайнер дойде у нас- в България. Тя поиска да й покажем наши традиционни облекла, носии и шевици. Събра ни и ние й показахме много неща. Американката беше възхитена, снима много, показахме й как да шие, да бродира...Стоя няколко дена в страната и после си тръгна. Беше много доволна. След 6 месеца разбрахме, че е направила модна серия облекла всичките с наши шевици, но от нейно име.. Показвала ги някъде в Щатите, много далече и имала голям успех. Разочаровахме се, че дори ни ни бе казала на какво бе посветенотова нейно изследване. Но какво да направим. Такъв е света.
Стоях и слушах разказа. Болеше. Питах се едно- какво можех да направя?
За пореден път в живота ми отново и отново идваше при мен идеята, че в раклата на баба има съкровища. Истински, ценни и... забравени.
Пример от Румъния
За мен това са съкровища на духа, но когато нещо не е оценено от собствените си наследници, а потомците се обличат с дрехи произведени в Китай и Турция, то какво да очакваме освен, то да бъде оценено от други хора по друг начин. Е сега вече се вижда, че наследството в бабините раклите на село струва милиони.
И да, вероятно е сега е моментът, когато ще бъде оценено и от наследниците. Веднъж стигнало другия край на света и пожънало успех, това е по-вероятно...
Питам се- от кого зависи съхраняването на паметта за занаятите, за това да сътвориш шевица с ръцете си, да направиш риза, да носиш духа на предците си и наследството им с гордост, защото това част от твоя културен и духовен код- уникален, неповторим за всяка нация?
От министерството, от музеите, от кого, от съседката, от баба Пенка на село?
Не бе нужно да мисля дълго- това съхранение на тази древна памет зависи само и единствено от нас самите!
Пример от Румъния
Знам го, защото то е в сърцето ми и знам, че във вашите сърца бурята е същата. Защо? Защото шевицата, музиката, песента и танца докосват, разтърсват, защото това е сила, нашата сила, сега го наричат по модному "идентичност". Нямам против, само да не си купувам тази идентичност от корпорация "Made in China" или Холивуд. защото там няма магия, няма връзка, няма нито сила, ни любов, има само ефекти. Модната индустрия е гладно чудовище, което не се сприра пред нищо, за да застане в центъра на обектива, да обере овациите, за да бъде признат поредният гении на модата, от когото марките да направят милиони. Модната индустрия "краде" безогледно и печели много, наистина много.
Пример от Румъния
Това е истината. Сега краде от нас, от бъдещето, а ние не просто не чуваме аплодисментите, защото те са отвъд океана. Там някъде далеч, където от златната ракла на баба- някой печели милиони, докато ние носим облекла второ качество от Китай и Турция, купени на сергията на пазара, а маркови неща виждахме за първи път в магазаните втора употреба.
Това не е сарказъм, това е жива история, история която творим ние самите, сега. Все още има възможност да вземем и друго решение...да пазим, да тачим, да бъдем жадни. Пожелавам ви го от сърце и на вас.
ЖАДНИ за себе си!!!
Румънците пак ни изпревариха...;-) Прекрасно е все пак, че и това се случва, не мислите ли?
БНТ материал
Наш ред е...да учудим себе си и света, защото има с какво.
Благодаря ви любовта и за това, че прочетохте тази статия докрай.