Български носии и шевици

Български носии и шевици

Носията- традиционното българско облекло

"Този, който умее да разказва истории, изгражда света."

Индианска мъдрост

1.    Кои са тронките, какво знаем или не знаем за тях и какво казват етнографите.

Легенди за Тронките

Една от легендите разказва: Когато цар Петър пътувал за Цариград, минавайки през Странджанско-Сакарския регион, бил впечатлен от красотата на местните девойки. Скоро след това се разчуло как царят възхитен разказвал, че красотата на жените в този край била достойна да краси трона му. И оттогава им излязло името „Тронки”.ТРОНКИ се наричали жителите на ямболско, на юг от ЕРКЕСИЯТА /запазен и до ден днешен пограничен окоп между България и Византия, който започва от Черно и стига до Бяло море/. Това е областта Загоре, дарена на Кан Тервел от безносия Юстениан. Впоследствие земите на юг от ЕРКЕСИЯТА преминават в състава на българската държава и българските канове. После царе им казват следното: „Вие няма да плащате царски десятък, вие сте хора на трона и от вас се иска, ако има заплаха от юг, а тя все оттам основно е била, да влизате в бой и да задържате нахлуващите, докато се подведат основните войски на България от север.” Затова и жените по нашия край като царски хора започват да носят т.н. тронски коронки и шлейфе на главите си, а на сукманите да пришиват т.н. ПЕРАЛКИ – нещо подобно на униформите на римските командири.

Предполага се, че от този край са взимали яки, смели и безстрашни мъже за бойци във войната с Троя – Троянската война. Много от тях не се завърнали, а на завърналите се им викали Троянци и Тронки. Друго предание от по ново време гласи, че когато княз Фердинанд станал цар, поискал да си изберат красива народна носия за да направят литография, която да популяризира сред народа него и царицата. Били им представени народни носии от всички региони на България, но княгиня Елеонора избрала носията от елховския край. Тази носия най много и се харесала, защото на пазвата и отдолу сукманите били обшити със сърма и красиви бродерии. „Тази носия е достойна за трона” – възкликнала новата царица. Фердинанд и Елеонора сядат на трона облечени в носията от нашия край ( виждал съм глинена кана с литографията им), а носията била наречена тронска – т.е. – достойна за трона. А хората които пък носели тази носия – тронки.

Някой пък, коментират с усмивка така наречения „тронкски” харакер – хора които са твърдоглави, инатливи и с тях на глава не се излиза.

Странджанско-Сакарският край е разположен предимно във равнинни и хълмисти местности и землища. От тук винаги а минавали важни пътища както за Одрин и Цариград, така и за вътрешността на страната. Тези пътища са били ползвани и от завоеватели и от разбойници. Трудно биха оцелели хората по тези земи ако характера им не беше твърд.

А какво казват етнографите за тронките.

Група села в района на Странджа и отчасти в Ямболско и Елховско са известни с названието тронки, тронковци. Тя граничи на запад с рупската област, като обхваща селата по горното течение на р. Факийска и продължава на юг до Лозенград (дн. гр. Къркларели в Турция). Значителна част от жителите на самия Лозенград също се е числяла към тронското население, заедно със селата Пейчова махала, Ефеклер, Кабаклия, Ковчас, Горна канара, Долна канара, Българско Кадиево, Коджа тарла, Тастепе, Раклица, Каракоч и др., в някои от които са живели и рупци. Тронкските села днес са разположени основно в планинската част на община Средец – Момина църква, Факия, Кирово, Голямо Буково, Горно и Долно Ябълково, Караджово, Проход, Поляна, Сливово, Тагарево. Тронски са и селата Голямо крушево, Горска поляна, Болярово, Вълчи извор, Ружица, Голямо Шарково, Малко Шарково, Воден, Стралджа в Ямболско.

За названието на тази група население се приема най-често версията, че то произлиза от думата „тронка”, „тро“, „троа“ (т.е. диалектен израз за „малко”) („дай ми тронка ляб”), която се употребява в района. Според Ст. Младенов тя е лексикален македонизъм. Тронките не са старо местно население за посочените региони, а се заселват тук в първите векове на османското господство (ХVІ в.) от западните български земи (Кюстендилско, Софийско, Ихтиманско). Диалектолозите говорят за факийско-грудовска говорна група, чиито носители, въпреки ранното си преселване от западните български райони в югоизточните, са живели доста обособено, консервирайки езика и редица други черти в културното си развитие.

Според автори като С. Табаков и Г. П. Аянов голяма част от населението на Западните покрайнини и Моравско била преселена в Одринско и Странджа. Още от ХV в. се срещат сведения за насилствено разместване на население от запад на изток – българи от Пирот и Ниш били изпращани в Тракия, Странджа и Анадола. За тях е характерен т. нар. „ке”-говор (частицата за бъдеще време е „ке”).

Българският историк Хр. Гандев пише, че същите села са проучвани от Мария Велева. Според нея местният женски сукман е някакъв старинен вариант, който не се среща в останалите околни села. В шевичната украса се използва т. нар. „цепен бод”, който е типичен за Западна България и не се използва в другите села. Не по-малко специфично е и местното женско забраждане „прябър”. То представлява двуплата бяла кърпа с втъкани, предимно червени геометрични мотиви, характерно за младите омъжени жени. Терминът „кошуля”, който се използва за обозначаване на ризата в говора на тронките, също е локализиран само сред тях и отново сочи западнобългарски особености. Интересен диференциращ белег се съдържа и в названието на шевичния елемент тронче, с който местното население свързва произхода на своето локално прозвище – тронки.

Главният поминък на тронките в миналото е земеделието, за което благоприятстват и природо-географските условия в района. Второстепенно значение имат овцевъдството и говедовъдството. В района на Лозенград особено значение има и лозарството.

Литература

1. Аянов, Г. П. Българи в Южна Странджа и съседните области. – Известия на Народен музей, т. I. Бургас, 1950.

2. Български диалектен атлас. T. 1. Югоизточна България. Ч. II. Статии. Коментари. Показалци. София, 1964.

3. Български диалектен атлас. Т. 2. Североизточна България. София, 1966.

4. Гандев, Хр. Българската народност през XV в. Демографско и етнографско изследване. София, 1988.

5. М. Младенов. Названия и прозвища на групи българско население (образувани по техни говорни особености). – Известия на Института за български език, кн. XII, 1965, 199-222.

6. Черкезова, М., Ст. Райчевски. Историческа и етнографска характеристика на Странджа от средата на XIX до началото на XX в. – В: Странджа. Материална и духовна култура. София, 966, 7-22

 

Чуждите пътешественици са написали в дневниците си:

2.     „Носията на българката е твърде изящна. Те вплитат в косите си няколко украшения и носят гривни, удивително дебели, от метал или от стъкло.“

„Носията на тези жени е забележителна.“ Жените са красиви, пъргави, миловидни...“, „Забележителни са облеклата и хубостта на селянките по тези места. Те са облечени с бели ризи, на които платът е от дебело платно, но изпъстрени по края с коприна от всякаква краска. В това облекло те са много хубави и напети.

"На поли й ситни звезди,
на гърди й ясно слънце,
на плещи й ясен месец,
по пазва й земля и небо,
земля, небо, гора и вода..."

В много български народни песни срещаме песенен мотив, посветен на космологичните вярвания на народа ни за връзката на човека с божественото. Нека знаем, че шевиците създават не само красота и уют те ни правят съпричастни към духовното богатство на миналото на нашия древен народ.

Как се багри и създава цвят

Да създадеш тъкан е като да създадеш цял един нов свят. Споделям го с вас, мили приятели, защото силата на жената е да създава, а във везбата, дрехата и облеклото си личи коя е уфатна, коя как влага сърцето си и колко може.

Е, пожелавам ви да можете, защото само това има смисъл...да творим света. 

Изработване на конци за везба. Процесът на изработване на вълнения везбен конец е следния.Вълната се подбира.Трябва да е остра.Изпира се в топла вода.После се залива с още по-топла(гореща) вода.Покрива се и се оставя да кисне.Изпира се .Влажната вълна се бие с пръчка за да паднат полепналите бодли и нечистотии.Бнимателно се почистват влакната.В Северна България казват чепка се .После се влачи в къщи на ръчен „гребен единак“ на малки късове докато влакната се подредят успоредно.наблюдавала съм как го прави майка ми.Следва боядисване.

Багренето се извършва в следния ред.

1.Извличане на багрилото

Растителните суровини(кори, листа, корени и др.)се надробяват или се нарязват ситно.Заливат се и се държат накиснати 30-40 минути в топла и мека вода (1-2 литра на 100 грама материал).След това се варят на слаб огън 1- 1,5 часа в здрав емайлиран съд.Ако водата е твърда багрилото може да падне на дъното като утайка.За по- пълното извличане на багрилото на 1 л вода може да се прибави 1ч лъжичка сода бикарбонат.Отварата се оставя да изстине.Прецежда се .

2.Предварителна подготовка на материала за багрене

Преждата се намотава на гранчета по около 100 г.за 1 кг прежда е необходим 1 калъп сапун за изпиране.Той се настъргва и се разтваря в малко гореща вода.Полученият разтвор се изсипва в 20-50 л топла омекотена вода и се разбива на пяна.Преждата се изпира в този разтвор, като често се преобръща, без да се трие за да не се степа.Водата не трябва да е много гореща за да не потъмнее преждата.После се изпира добре.Тя се изплаква най-напред с топла, а после с хладка вода

3.Стипцоване

Стипцоването се състои в напояване в разтвор на съответния закрепител(стипца).Известни са 3 начина за стипцоване.

Най-удобно е стипцоването и багренето да се извършват едновременно.За един килограм прежда са необходими 40г обикновена стипца (купува се от аптеките) или 10г син камък.Стипцовката се разтваря в 2-3 литра топла мека вода.разбърква се и се налива в 20 л дъждовна вода, в която е извлечено багрилото от багрещето растение.Преждата се намокря предварително и се потапя в готовия разтвор.Банята се загрява на слаб огън и багренето продължава около час.матриалът трябва да се преобръща.

Обагреният материал се изплаква и се суши.

Другият начин се състои в предварително стипцоване на материала.Количеството стипца е в зависимост от наситеността на цвета.

Третият начин е стипцоване след предварително обагряне.Преждата се намокря предварително.Багри се около 1 час в багрилна баня.Изважда се. В същия разтвор се добавя при бъркане стипцовка.Разтворът се прецежда.Преждата се връща отново в него.Вари се около 30 минути.обагрената прежда трябва да престои в багрилната баня докато изстине.после се изплаква с топла вода в която са прибавя малко оцет(1 супена лъжица на 10 литра вода).Обагрената прежда се суши в топло помещение.

Оттенъкът на цвета при различните начини на стипцоване е различен.При предварителната стипцовка той е по-тъмен и интензивен.

4.Основни цветове и растения от които се получават

Червен цвят с различните му нюанси се постига с корени от брош, плодове от бъз, червено цвеколо, корен от глухарче, добре узрели диви къпини,камъз, цветове от мушкато и др.

Зелено не всичко ,което е зелено, оцветява в зелено.За целта използвайте:листа от коприва,пелин,листа от спанак,божур, листа от лайка, момина сълза или просто трева.

Жълто-ще го постигнете с дафинови листа,листа от целина, глухарче, невен, обелки от лук, шафран, листа от върба и бреза, бял равнец, слънчоглед, куркума и др.

Оранжево-моркови, обелки от лук, куркума, лишеи, кожа от нар.

Кафяво- обелки от орех, кора от бреза, плодове от хвойна и др.

Прасковено и цвят сьомга- плодовете на дивата лоза, кора от плачеща върба.

Розово-ягоди, малини, розово цветове от роза

Червено-лилаво-черни боровинки, цветове от тъмни ружи,цветове от калдъръмче

Синьо-виолетовосе постига с черно грозде, кора и плодове от дрян, цвят от зюмбюл, черници, боровинки и др.

Сиво-черно- варени шушулки от рошков, капини, кори от смрадлика, сажди и др.

Взето от Шевица от скрина.

Благодаря на Ст. Михайлова за споделеното знание. 

Магия е. В цвят.

Разказът ми продължава и в следващата статия. Надявам се да ви бях полезна. 

Четете и ще научите повече за символиката, която стои зад цветовете на българската шевица 

Тайният код на цветовете

Основен символ на българската традиция и история е шевицата. Нейното значение пък идва от композицията на фигурите и цветовете ѝ, в които предците ни са вградили много смисъл и символика. Българските народни носии са пъстри и красиви и трябва да се стремим да пренесем тази традиция в съвремието, за да я съхраним.

Основателят на Националния етнографски музей Димитър Маринов пише: “В тия шарки се изказват радост или скръб, тия шарки показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве, веселие, любов. Те представляват една молитва, написана със символически белези”.

Всяка една шевица е история, в чиито цветове и бодове е скрито послание. Най-добре шевиците могат да бъдат разтълкувани, след като знаем символиката на основните цветове в тях.

Червен

Червеният цвят символизира кръвта и огъня, живота и плодовитостта. Предпазва от лоши сили и животни, събуждащи се в началото на пролетта (със затоплянето на времето), предпазва от уроки и магии. Червеното се свързва с мъжката сила и храбростта, а за жените - плодовитостта и жизнеността. Заради това по време на сватби в някои региони на България булката е носела червено було. В ритуалите на древните източни народи, възпроизвеждащи “свещения брак” между небето и земята, червеното е използвано за изобразяване на земята. За много древни народи като римляните, гърците и египтяните червеното също е бил водещ цвят при ритуали и обреди.

Зелен

Зеленият цвят е символ на природата, на свежестта, на здравето и младостта, на възраждащата се природа и на надеждата. Зеленият цвят се свързва също с Дървото на живота – универсалния човешки символ за Всемира, с безсмъртието и вечността. Известен факт е, че съзерцаването на зеления цвят успокоява психиката.

Жълт

Жълтото или “златното” е символ на Слънцето и светлината, на божественото и свещеното, на моралната чистота и милосърдието, на благоденствието и богатството. Проучвания сочат, че жълтият цвят спомага за засилването на мозъчната дейност и за подобряването на паметта. В християнския свят “златното” символизира Бога и святото.

Син

Синият цвят изобразява небето, простора и водата. Той олицетворява истината и доверието, чистотата, спокойствието и съзерцанието. Синьото е ангелският цвят, на високите духовни нива. Често се използва в комбинация със своя “противоположен” топъл червен цвят. Най-често това се случва чрез съпоставяне или “сливане” на небето (синьото) и земята (червеното, както споменахме по-горе).

Бял

Повечето култури свързват бялото с чистотата, истината и невинността. В различните български региони бялото може да се тълкува по няколко начина. В Източните Родопи има обичай да се прави сватбена маска на булката с бяла боя и цветни мъниста. От друга страна обаче, макар и рядко, бялото е било свързвано и със смъртта. В Странджанско векове наред траурът е бил в бяло, защото хайдутите, които вървели към бесилото, са били облечени с бели ризи. Бялото е и символ на мъдростта, знанието и безкрайността.

Българската бродерия символи и пракрическо магично познание

Външната йерархия 

 Дрехите ни служат, за да бъдем красиви, да сме защитени от топлина и студ, или имат и друга функция? Дрехата, която носим, и украсата по нея ни отличава един от друг. В миналото една е била дрехата на младата, неомъжена българка, друга на омъжената жена, а съвсем различна на възрастната.

По украсата на дрехата (отличителните белези) съдим за йерархичното положение на този, който е облечен с нея. Замисляме ли се днес за многообразието от външни (а те са отглас на вътрешни) белези (знаци) при различните видове униформи например. Респектирани сме от “облечените” във власт (сила) или друга позиция в обществото мъже или жени, които носят военна или полицейска униформа, съдийска тога,  лекарска престилка и др.

Основен Знак

Специфичното при бродирането е многократното повторение на знака (кръстчето), който е вселенски знак и означава защита. Когато бродираме, ние броим на ум. Според Питагор числата са в основата на Музиката, числата са основата (основанието) на всичко живо. Всеки един от нас е Свещена Единица, знакът на която е знаменце. Всеки от нас притежава своя специфична индивидуалност, изразена на Вселенския Език, Същност, която се разчита и според която човек се поставя в определен чин и йерархия. 

При бродирането може да се говори за изобразяване на Свещен Текст и за Свещено отбряване. Според старите българи това, което носим в себе си (Душата ни), и това, което носим на себе си (Облеклото ни), са в пряка връзка и така привличаме (викаме) определени Сили в живота си.

От Тракийските хроники (книгата Нави) научаваме за цар Терес[1], който преди битката с Мардоний при Акте (полуостров Атон) “тъчеше с пръстите си битието на битката, която предстоеше”. За него се казва пак там, че докато призоваваше на Древната Реч на Тракия, той тъчеше сукното на битката. От текста научаваме, че Тракийският цар тъчеше с ръцете си и извикваше по Имената им крайбрежните води, ветровете и гърмовете, които да му помогнат да спечели битката с врага.

Интересно е, че в изписването на египетския йероглиф за Реч (Слово) има връвчица.

Технология на бродиране или записване на Текста

Елементите при бродирането

След като съществуват практики (Лого[2]-терапия), занимаващи се с лекуването чрез Думи, Терапия чрез Музика (Музикално Слово), чрез Танц (Думи чрез определени Движения, Пози[3], Позиции на тялото) и др., нека помислим за записа, записването на Думи (Образи, Символи, Кодове) с игла и конец върху бялата ленена кърпа, която прилича на чистия бял лист, върху който изписваме Думи с мастило.

Бродиране идва от Бод (пробождане). Движението (Проекцията) на иглата боде плата (Белия лист), прокарва (вкарва) конеца отдолу нагоре правейки х (кръстче), и по този начин изписва чрез едно и също многократно повторение знака за защита, и се сътворяват Образи (Думи). Това насочва към двойките горе-долу; небесно-земно; мъжко-женско. Белият плат (за нас това е белият лист) е мястото на Сътворяване на Думи (чрез знаци и символи) с помощта на преждата или конеца. Текст се пише с мастило върху празния лист. Конецът изпълнява функцията на Мъжкото (оплождащо) начало, което втъкава (втъква) своята Същност (цвят, дебелина, материал) в бялата повърхност на плата. Резултатът – Образно Слово.

Кой е свързващият елемент в процеса на бродирането? Това е човешкото въображение – осъзнаващо и пресъздаващо света в Образи. Юнг говори за архетипите, които съхраняват в колективното несъзнавано (колективната памет) Образи, Знаци, Символи още от нашите прадеди.

Знакът по дрехата на българите е служел за украса, но е имал и предпазна (защитна) функция в облеклото на хората в миналото. Това е кодирания, символен език за ангелските (невидимите) сили, които да го четат и разпознават. Образите (символите) според Мирча Елиаде[4] показват всичко, което е непокорно на понятията. Това определение дава основание да се счита, че Символът предхожда и превъзхожда Понятието. Символът е носител на съответната Същност, преди тя да е “облечена” в съответното Слово.

Въздействието на формите и цвета при бродирането.

Изучавайки символния Език, можем да открием (да прочетем) смисъла на всеки Образ. Съзерцавайки (волево наблюдение) един образ, ние започваме да го носим (съхраняваме) в съзнанието и паметта си и след това го реализираме в живота си.

Три са основните цветове в българската народна бродерия: червен, черен и бял.

Древен орфически принцип е: каквото е на небето горе, това е и на земята долу. Христос учел своите ученици така – каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. Всеки от нас, желаейки нещо, първо го “вика” като Образ в своето вътрешно пространство и така задвижва процеса, технологията за случване на желаното в реалния свят.

Видяното от нас в нашето вътрешно пространство след това откриваме сътворено чрез шевиците по облеклото, шарките на килимите(това, върху което стъпваме, ходим).  Завивките ни, кърпите за глава и др. изобилстват с елементи, в които се разпознават дървото на живота, меандри, спирали, слънца, световното хоро, мъжкото и женското начало и др. елементи.

Приложение

Може ли да се приложи в ежедневието древното Знание, съхранено чрез символите в българската народна бродерия?

Търсим ли значението на Древните, а затова и Силни (натоварени с Думи на Сила) Образи, които да ни защитят, излекуват и не на последно място да отбележат към кой Дом, Род, Народ и Нация се причисляваме?

Кои от символите носят здраве и изцеление и защо е важно да ги познаваме и шием (бродираме) по дрехите си?

Известно е психологическото въздействие върху човека, който се занимава с бродирането на шевици – обща релаксация на тялото, удовлетвореност и спокойствие на душата.

Дрехата ни прави красиви, пази ни от топлина или студ, “говори” на другите за нашата индивидуалност. В днешно време не се налага да се обличаме в дрехите на нашите баби (в сукмани  с пафти), защото изглеждаме добре и в съвременните облекла, но си остава валидно разбирането на древните – каквото е вътре в Човека, това се вижда и отвън.

Нека открием и след това опазим вътре в себе си Силното, Красиво и Светло Слово. Така, носейки го първо в сърцето си, ще бъдем забелязани като хора, пълни със Сила и Живот.

Как шевицата "говори"?

Филм - Чипровски килими - традиции и съвременност

Светът на символите е свят наситен с форма и съдържание. В бродерията и българската шевица тези форми са ни така близки, че едва ли осъзнаваме, че в домовете си притежаваме истинско съкровище и сакрално знание на хиляди години.

Сега ще ви разкажа за един много често срещан символ в нашата родна култура. Днес ще поговорим за една специфична шевица - Дървото на Живота, познато и в други древни култури като Шаманското дърво или Световното (Космическото) дърво.

Read More