Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

събота, 16 април 2022 г.

Женско царство. Пътят на Богинята и женското начало. Лазаровден и Цветница

Женско царство. 

Пътят на Богинята и женското начало

Празник

Лазаровден и Цветница

Лазарки- моми в лазарски носии от Драгалевци, Софийско

В българските обичаи празникът Лазаровден се посвещава на женското начало. Денят е посветен на великото тайнство да се превърнеш в жена. Какво означава това - ще ви разкажа днес. 

Лазаровден се свързва с циклите на природата през годината и неизменно настъпващата пролет. В недалечното минало денят е бил очакван с нетърпение. Той е специален момент от женския обреден цикъл за всички в общостта. От този ден насетне 
в живота на  всички моми,  които лазаруват, настъпва промяна, свързана с техния социален статус. Ден на промяна и ново начало. От днес лазарувалите момичета 
символичното се превръщат в жени. 
Денят е ритуален, свят и празничен.
Но защо денят е толкова специален, защо е тачен? Защо е ден съботен, защо се празнува преди големия християнски празник Великден? Явно причина има, но за да разберем повече е необходимо да погледнем с други очи на Природата, цветята, на момите, на  Жената, нужно  е да съзрем невидимото през видомото. Но, нали знаете това може да го направи само този, които търси. 
    От древни времена на този свят се тачат две начала- мъжко и женско. И двете са основополагащи и неизменни. Те не си противоречат, както често ще срещнете в учения и прочетете в писания и дебели книги. Не. Те не са мъжът и жената. Те символизират космическите принципи на битието, в които мъжкото и женското си взаимодействат, като взаимно се подкрепят и развиват създавайки видимия свят.  Много от нас познават празника само от съвременната му интерпретация като празник, свързан с цветята и пролетта. В модерни времена повечето от нас не си задават въпроси, кое, как, защо, а просто следват препоръки, модели и общовалидно, задаволително обяснение, но уви не и познание. В частта свързана с подмяна значението на празника имат връзка и действията на църквата, но не само. Подмяната на значението е една от основните причини модерното и удобното обяснение да заменят ценността и цялостта на старото познание, лишавайки човека от чиста връзка  с Природата и всичко Живо и Цялостно. Отричайки по този начин Богинята и едното от основополагащите начала, човекът се откъсва от своя корен, губи цялост и робува на измислени идеологии, живее непълноценно. Става слаб.

Затова днес макар да честваме Лазаровден и въскресението на Лазар от Христос, според православната църква, то аз ви водя към една друга история, по-древна, свързана с женското царство.

В миналото Лазаровден и Цветница са един свещен период от календара, който бележи живота на нашите предци. Моментът е важен, защото е свързан със символичното извеждане на момичето от родното й семейство и приключване периода на детството и инфантилността. Този момент отбелязва нейната нова роля и въвеждането й в кръга на жените, в женското царство и пътя на Живота и Мъдростта. Момичето вече не е дете, тя е мома и може да направи следващата стъпка - да поеме по пътя на своя живот.

Няма древна култура по света, в която този период от живота на всяко момиче да не е ознаменуван като специален и да не е честван като празник.
В миналото чрез реализирането на връзката с природата –Богинята майка, се предава и силата от старите към по-младите. Процесът на предаването на сила е и символичен и реален, като ни свързва с родовата памет, в коята е стаена и благословията на целия род, неизменна част от което е и женското начало. Да. Днешният ден е ден за благословии, за женска сила и докосване до мъдростта на Жената. Изхождаки от нея чрез обредите изпълнявани на този ден, се прави връзка с целия космос, който е отразен в човешкото ни битие и личен път, по един сакрален и невидим начин. Познаването на това взаимодействие човек-космос, таченето на връзката и подържането й жива в нас, чрез съзнанието и действията ни, ни възвръща силата, помага ни да се върнем на пътя към самите себе си- и като личности и като народ. 
Затова познаването на обредността от древните ни традиции е важен елемент от възстановяването на нашата идентичност и лична сила.  

Какво се прави ще ви разкажа накратко.

На Лазаров ден момите са били представяни за първи път в общността в една нова роля- тази на жената. Въвеждането е ставало само с разрешението на бащата след като момата е била за първи път в менструален цикъл. Тоест след като тя е била за първи път в мензис и тялото й е съзряло. Цикълът й е част от пътя и съзряване на тялото, но и на духа, защото това е и част от цикличността на живота и цялата природа. Той я е свързвал с нов период от живота с този на жената, новия живот, с ролята на майка, на пазителка, мъдрец.
Независимо от това бащата е бил онзи, които е решавал дали щерката е готова за женитба или не. Защо са извежали така момите? Защото след този ден всяко младо момиче, вече може да бъде наречено жена и към него могат да се отправят официално предложения за годеж. Затова благославията на "първия" мъж в живота на девойката, нейния баща, е голяма радост и се празнува и от млади и от стари. След този ден момичето е "свободно" да живее живота си, да избере съпруг и да поема по пътя напред сама. Е, сега си представете, че това се случва на вас самите...е не е ли прекрасен ден?

След като бащата е давал своето разрешение на момичето да е лазарица, т.е. позволил й е да лазарува, тя излиза нагиздена със сватбени премени и венци навън. И там тя не е била сама. На празника се събирали всички лазарки, както и тези моми за женене, които все още на са сгодени. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, плетяли венци, които после пускали по реката. През това време момците за женене наблюдавали случващото се и не  вземали дейно участие в празника, защото той е момински. Но пък имали възможност да си изберат невеста и в последствие да я поискат за жена.
Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни. В празникът освен всичко друго има и още един много важен елемент. Чрез въвеждането на момата в кръга на жените се осъщестявал ритуал, посветен на божествената природа и почитането на женското начало. В тази си част празникът засяга не само личността, момците или момите, но и цялото битие. Не случайно от този ден лазарките пеят и благославят и животните и дома, и природата, защото точно в на него ден младите момичета са тези, които представляват и "свалят" образа на Богинята майка на земен план. Те са в силата си и предават чрез песните и танците си благословия на Богинята към хората.

Това е само един прекрасен пример как дедите ни чрез обредите показват как да бъдеш във връзка с Женската сила. Как да добиеш благословията на пътя на мъдростта, а не просто да пееш и береш цветя. Да, наистина е романтичн и красиво да береш цветя, но без познанието на невидимото във видимото, не можеш да влезеш в силата си. 
Пожелавам го на всеки на този празник- да влезе в силата си, чисто и свято и да работи оттам. Без да обърнем поглед към миналото, с илюзиите за знанието на съвремеността ни и обърканите ценности на човешкото, хората са обречени да си останат болни и недеволни, откъснати от радостта и слаби, защото благословията на Богинята иде, но само до тези, които истински я търсят и работят за нея с уважение и любов. 
Честит лазаровден, Честита Цветница. 
 
Време за път- назад към корените, историята и сърцето.
Модерността и съвременната ни изкуствена реалност не допринасят за правилното разбиране и подход към женствеността. Напротив. Това естество на неразбирането на женското начало у нас, води след себе си множество негативни последствия. И едно от основните от тях е, че жената "работи" изцяло извън своята собствена сила.
Дълбока тема и друг разговор. Споменавам нужното, за да провокирам въпроси. Надявам се да стартирам процес на осъзнаване и желание да се говори по темата, станала табу- Жената и нейната сила, у всеки четящ този материал.
За тези, които се двоумят за какво говорим тук разяснявам- погледнете какво се случва навън, във вашата общност, семейство, работа и ще го видите ясно, после погледнете и навътре в себе си и ще го усетите, при това още по-ясно...харесва ли ви то? Какво видяхте, как ви кара то да се чувствате? И как с това, което носим вътре, ще направим този свят едно по-добро място? Не можем, не и докато не разберем къде е мястото на жената в този объркан свят и докато не се свържем с цикличността на космическите цикли и не осъзнаем неизмената си връзка с приодата и нашата истинска същност.
 
Нашата съвременност променя и преиначава символи, цели, задачи, цялото ни битието. Тя твори чрез илюзии, човешки понятия и разбирания, отдалечавайки ни от живата природа. И, да незнанието, нарушената ни връзка с природата, с женското в нас, разболява и душата и тялото. Затова считам за важно да пиша по темата, да напомня за вехтото познание на предците, което ни говори за давността на човека и непреходността на природата.
Винаги ми е било много интересно да наблюдавам как се осъществява взаимодействието между поколенията. Една мъдра дума от майка, баба или непозната старица или съседкя... един жест, един поглед, които говорят без думи и даруват без глас. Преживявяли сте го, знам. Спомнете си го. Сега. Силата на този ден ще ви подкрепи във вашето търсене.  
Какво ни е нужно, за да бъдем във връзка с Женското царство? Какво е то? Как се пренася една древна традицията от стари към млади, как "тече" потокът на живота и как българската обредност ни свързва с почитта на божествената ни женска природа? 


Лазарки от софийско 1930 г.



Текст на песента


На празника на мегдана лазарките играят ритуално моминско хоро, наречено Буенек. Момите се хващат в редица и не го "заключват" в кръг. На това хоро се позволява да се хванат само девойки, като се нареждат по височина. Най-възрастната е начело и се нарича "боеница" или "боенек".
Интересното в това хоро се случва точно с боеницата. Тя не е облечена като мома, а с мъжка риза. Върху косата си носи мъжки калпак. И тя е тази, която води групата из селото. 
Докато старите жени обличат буенеца, лазарките играят и пеят.:
“Върба има – Върба нема!
Меня майка една има.
Не май дала дет съм щяла,
дет съм щяла и искала,
искала съм – искали ма.
Най май дала надалėку,
надалеку праз три села,
праз три села в читувърту,
при зъл свекър и свекърва…”
Проф. Петър Куцаров,
д-р на историческите науки 

Нещата стават още по интересни, защото заедно с буенека върви и "булка", но тя е по-малко момиче- 8-9 годишно, чиито родители са живи. Булката е облечена в булченска премяна и носи червено невестино було. Лазарките обикалят от къща на къща и отправят своите благопожелания. Песните, които пеят са според мястото, на което отиват и за всяка къща и домакин са различни. Ако даден дом е подминат от лазарките, това е лош знак. Момите не посещават домовете на отхвърлените от общността. Празникът е наситен със символика и много словесна магия, наричане, танци и песни. Вярва се, че  момите, които са лазарували, змея не ги краде, те са защитени. Но за това ще ви разказвам друг път...

Празникът продължава два дни: малкото лáзари е в събота (Връбница), а на следващия ден е истинското лазари. Датата на празника зависи от Великден, но лáзарито винаги се провежда седмица преди Възкресение Христово.

Бъдете благословени.
Така е било и така ще бъде. Нека да запазим древното българско познание 
Честит Лазаров ден, момичета и скъпи родители ;-). 
Време е! Пролет е! Животът е тук отново! 


Ваша PranaAna.

песен лазарицаа