Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

петък, 16 декември 2016 г.

Как песента учи
Когато песента те пее, а ти си инструментът

Уви, днешните времена ни учат, че животът е състезание. Но не. Лъжа е. В успеха и заемането на "първото място" когато пеем, танцуваме, когато рисуваме няма място за конкуренция, за рейтинги, за слава. 
С кого се състезаваш, когато твориш, кого славиш, кагото се сътворяваш, защо твориш? Та нима не знаем за многото успешни "герои на деня", които са нещастни в живота си хора. Не, творчеството, талантът не са дадени за слава, дадени са за радост...твоята, а пък ако радваш и света, добре...Нека, но пази се. Усмихни се и обърни му гръб. Защото светът  живее във външното и винаги ще търси щастието там някъде, при някого, при нещо си, при някого, някога. 

Днешното време изисква сила да устоиш на света, да устоиш на "успеха", да се съхраниш.

Обичам да пея. Навлизам, усещам, въвличам се...в мелодията и чакам песента да дойде. Чакам я първо като гост, да я нахраня с вниманието си, да се харесаме. После оставам в тишина...И чакам - отклик, така че душата ми да извика за мен дадена песен. Тогава отново я каня- да се видим, чуем. Да се заобичаме.
Знам, че песента е по-голямата и аз мога само да я следвам. Слушам я. Попивам я.

Песента изисква от теб цялото ти присъствие, за да се реализира.
Тя е жива. Тя е взискателна, чиста и безкомпромисна. Песента е голям учител, учи на търпение и постоянство. Когато дойде времето да я запееш, трябва да й се оставиш тя да води. И ако искаш да се научиш да пееш, остави всяко желание там някъде зад себе си и поеми въздух, задръж вниманието си за миг и тогава запей. Не спирай. Не казвай "Не мога". Греши, подхвани я отново, пак греши, отново я покани я...и тя ще те намери.
Най-трудното е да забравиш себе си. Наричам го присъствие. 
Само, когато се отдавам на нещо, което обичам, когато се лиша от амбицията и желанието "да искам и да правя", чупя модела и "нещото" се случва. Не бързам. 
Търпение се иска. 
А как ми липсва понякога...търпение.

И тогава песента ми напомня как моделите на мислене на сбърканото ни съвремие са ни лишили от финото усещане за радостта от малките неща- тези, за който мъдреците казват, че ни правят истински щастливи. Та нали светът ни казва "успехът е важен", а амбицията в теб нашепва за нуждата да си на сцена, да си най-добрият, да си първи. 
Тогава оставям песента да проговори в мен. Слушам и разбирам какво ми казва. 

Отдавна осъзнах нещо за сцената. Тя е прашна и дяволски погрешна.Тя ме обича, но аз нея не.  Защото що за сцена е тази, която изпива силата ти и изхабява таланта ти, която те изяжда...

Що са успех е този, който те заменя с някой, с нещо друго.

Но днес магията в света превръща в зрелище, а изпълнителят в реклама, слушателят в потребител, света в пазарище със светещи табели. А талантът, песента в продукт, който си купуваш. Пази се светът те иска.
И има нещо сбъркано дълбоко погрешно в това. 

Мълча. Замълчи и ти.

Нека да поканим песента да дойде и прошепне, да не научи какво Не Е.

И тогава чувам гласът й:
"- Потърпи, не бързай и тогаз запей...пей, та да се насладиш на малките неща...oтново и отново."
Да, само, когато се отдаваме на нещо, което обичаме, когато се лишим от амбицията и желанието "да искамe, да правим, да имаме успех, да получим" ние чупим модела и песента "се случва". Случва се творецът в нас, а песента по пътя е нашия Учител.

Обичам да пея. Навлизам, усещам, въвличам се...в мелодията и чакам песента да дойде. Чакам я първо като гост, да я нахраня с вниманието си, да се харесаме. После оставам в тишина...И чакам - отклик, така че душата ми да извика за мен дадена песен. Тогава отново я каня- да се видим, чуем. Да се заобичаме. Слушам я. Попивам я и я оставям да ме учи. Защото знам, че песента е по-голямата и аз мога само да я следвам със сърцето си...и да оставя да се случат "малките неща", постигна ли го знам, че съм успяла. Другото, другото е за света, 






понеделник, 5 декември 2016 г.

Отново в училище. Пеене за деца и родители на Никулден

Глас от моето детство


Когато прекрачих прага на старата сграда отново, но този път не като ученик, усещането, което се настани в мен е хем ново, хем странно. Някак мило ти става, но има и още нещо - то стои в теб кухо и чака да го чуеш.  Така се случи и с мен, когато изкачих стълбите на училището и се запътих към стаята на директора. Не за да ме мъмрят, а за да ме поканят да сътворя днес час по народно пеене за деца и родители в едно от столичните училища 5-то СОУ  "Иван Вазов" в квартал Павлово в София.

Директорът ме изненада приятно- ведър, усмихнат и много енергичен човек. Приветства ни с шоколадови бонбони и не спря да говори, да споделя. На подобни срещи често аз заемам тази роля- да говоря за, разяснявам относно..., но когато човек живее това, което работи и срещне съмишленици, някак си виждаш, че не можеш го запря, да спре за миг да говори този директор. Стопля. И с поглед и с дума.

С негова подкрепа днес на Никулден ще сътворя час за децата от училището по народно пеене. Събитието ще се помести във физкултурния салон следобед след 16.00 часа. Сега в ума ми препускат мисли като "Физкултурен салон- ама целия ли?", "Деца, много деца...", "а техниката, а дали ще е топло", " А малките могат ли да четат". Откровенно казано не знам как ще се справя с няколко класа дечурлига наведнъж...и с госпожите, родителите...Но знам едно аз трябва да съм там...отново на училище. Този път като преподавател. Животът е красив и изненадва. Та, мили приятели...пожелайте ми успех. Благодаря.
Ака някой иска да сътворим концерт наживо и в неговото училище, нека пише. Насреща съм.

вторник, 1 ноември 2016 г.

Тикви Via Архангели - Истинското значение на празника Хелоуин

Тикви Via Архангели
Истинското значение на празника Хелоуин или Голяма Задушница, наречена у нас Архангеловден

Какво е скрито в тиквата, наречена Хелоуин и какво почитаме днес? 


Анонс
Нека не забравяме, че чрез културните влияния са презвети много по-големи територии и са подчинени повече народи, отколкото това е било и ще бъде възможно да се напрвави с меч.

Чета вече от доста време мненията за и против честването на Хелоуин у нас. От години изследвам темата за обредността по земите ни и връзката ни с древното знание. Знаете, или поне тези които следят работата ми, че темата съм я стартирала още преди около 10 години. И аз като много хора търсих и не открих причини да празнуваме чужди празници, при все, че имаме свои. Но дали знаем достатъчно за тях, знаем ли всъщност какво се чества днес? 

Когато се зарових по дълбочко открих много информация и скрити тайни, които ми говорят само едно. Древна е и културата ни, както и произхода на празниците, които честваме. Празникът Хелоуин, е една съвременна, недодялано разказана приказка за връзката на хората с предците им, и казвам недодялана, защото освен тиквите, призраците и бонбоните, които да радват децата с маските, човек наистина не разбира контекста на този ден. Е, и на мен не ми допадна случващото си и затова стартирах това свое проучване и този блог /настоящия напълно безплатен информационен сайт по темата/. Тук споделям една гледна точка на търсач, на човек, който не иска да мрънка, а вярва, че познаването на мъдроста не идва лесно, трябва да потърсиш, да се ровиш, да мислиш, за да откриеш.  

Вярвам, че българската обредност, народна вяра и мъдрост са способни да разкриват непреходни истини от дълбините на духа. Празникът Хелоуин е съвременен западен прочит на приказката за предците, които обаче няма как да пасне на българина. Ние сме направени от една специална закваска, която не търпи лесно чуждото, освен, ако то наистина не надгражда познание. В случая това е спорно. Затова и го усещаме чуждо, не го приемаме или сме склонни да участваме в цирка, само и само да зарадваме децата. Аз мисля, че това не е добър ход, особено във времена, в които идентичността на народите бива поставена на изпитание.
И днес споделям защо.

И тъй като подмяната на празниците, на културен код у нас и не само, тече наравно с подмяната на ценности и вкусове, с цел ориентация /преориентация по оста изток-запад, то с т.н. привнесени чужди празници, говорим по-скоро за гео-политика. Защо говоря за това сега ли? Ами последните събития в света са красноречив пример, защо е важно да се говори по темата и защо е важно да бъдем съзнателни и критични към "вноса". Не защото няма какво да научим от света. Има. Но дали то е по-добро, стойностно от това, което вече имаме и на кого и за какво служи привнесеното - било то знание, поведенчески модели и мода, както и мироглед и/или ценности?  
Считам, че е по-добре да си застанем в центъра, там от където сме дошли и да помислим преди да заемем позиция- за или против. Важното е да познаваме силата на знанието стаено в народната ни култура, в обредността ни и да бъдем наясно, че те са част от нас, формирали са ценостите и мирогледа на поколенията преди нас и няма как да ги изтрием, дори и да искаме, дори да избягаме в Америка, Китай, Англия или Тихуана.

И смея да твърдя, че именно поради този факт, все още съществуваме на картата на света. Закваската, скептицизма, твърдоглавието и надсмешката, с която често се ползваме, съмнението и твърдостта при вземането на решения, са като костеливите ръце на селянина, който може да не знае нищо за света, но познава кваса си, рода си, пази ги в паметта си и нищо по-малко от това няма да го впечатли. Това е. И знаете ли, това качество е достатъчно. Все още сме на картата на света при това с противоречива репутация, но кога ли е било различно. Казват, че всеки народ си имал мисия... 

С две думи оцеляването на една култура е възможно, ако добре познаваме своята история и народа  пази паметта на предците, като честваме и разбираме мъдростта, втъкана в народните ни празници и пазим земята и знанието си за тази култура, чисти.

И така нека сега видим какво е скрито в тиквата?

Истинското значение на празника Хелоуин
 
Популярният празник Хелоуин е част от календарните празници на келтите, посветени на края на летния сезон, на който те отправят благодарност към небето за добра реколта. Като древен народ келтите не са откъснати от древната традиция и връзката със своите предци. На този ден  се знае и че те частвали и почитали своите мъртви.
След като християнството настъпва и там се смесват старото /соларно знание и връзката с Богинята майка/ с новото учение /Християнството/. Така постепенно се стига до размиването на образите и традициите, тачени преди, за да се синтериза цялото познание под шапката на празника "Вси Светии". Днес честван като известния и у нас ден на мъртвите -Хелоуйн. 
Очевидно е, че възприемайки веселия и цветен маниер на честване на какви ли не празници /Хелоуйн, Свети Валентин и др./ има реална опасност да спрем търсим и да тачим родните такива. Защото цветното привлича. Спомнете с историята за цветните мъниста, които конкистадорите дали на местното индианско население. Една история, завършваща с приключването и завладяването на древната култура на индианците. В съвременноста този подход все още се ползва и прилага.   
Така протича подмяната на ценности в една култура, като преминаваме през поетапното наслагване на един празник /нов, цветен и привлекателен за децата или за влюбените, например / върху друг стар празник /Архангелова Задушница, Трифон Зарезан/, приемайки новото базкритично.
Нарича се обогатяване, ако новонастанилата се култура подпомага развитието на дадена общност или група, или я профанизира, когато е обратното. 
Нека не забравяме, че чрез културните влияния са презвети много по-големи територии и са подчинени повече народи, отколкото това е било и ще бъде възможно да се напрвави с меч.
Съвремената подмяна не идва с ятаган, тя не съсича глави и не организира публични линчове. Напротив, тя идва с примамливи оферти за забавления, евтини оферти за празнуване на деня на Влюбените, идва с модата в МОЛ-а, с медиите, идват с "успешните" истории за забогатяване или слава или със мимолетните звезди на деня.
Тъжно е, затова ще ви оставя вие сами да решите, кое е валидното в момента и вие лично кое и как подкрепяте.
Добре е да съзрем отговорността си, че ние участваме в този процес с всяко свое невинно на пръв поглед решение. И да, това са малки решения, които в последствие подпомагат изместването на местните култури. Те водят до подмяната на ценности и "завземане на територии" без меч. Тези решения са свързани например с това дали да купим костюм на детето за Хелоуйн, което да прилича на скелет или да омесим заедно питка за задушница на Архангелов ден седмица след днешния ден. Защото запознавайки го с постиженията на някой претец /баба, дядо/, детето би израснало със собствен поглед върху своят произход, би се гордяло с него, което по естествен път ще доведе до това да пази, обича и развива всички онези качества, които биха му позволили да взема адкеватни решения в един объркан и глобализиран свят.  тези решения ни водят до избора дали да празнуваме Трифон Зарезан с чаша хубаво вино в ръка или Деня на влюбените с панирани пилешки филенца със синьо сирене в местен, но известен рекламиран ресторант.
Важно е да разберем дали искаме да бъдем потребители или пазители - да похапваме сини вносни сиренца или да тачим хляба и да бъдем майстори на духа.  
Избор имаме, той е наш...да се гордеем, с това което сме или просто да хрупаме пуканки в кино салона в МОЛ-а изпаднали в дълбоката забрава на удобството и профанщината, забравили кои сме. 
Можеш да бъдеш потребител или творец на реалности- ти избираш? 
Честит ден на Будителите, приятели. 
сигурна съм, че ме разбрахте, дори това да не ви е харесало, Вие отново имате избор. Аз моят вече съм го направила.


вторник, 26 юли 2016 г.

Я кажи ми облаче ле бяло. Българите в чужбина

Я кажи ми облаче ле бяло или още един урок за научаване

Когато видиш, че музиката, литературата и изобразителното изкуство се събират в едно и стават мост, който свързва един народ, разбираш, че граници за духа няма. Благодарна съм на будния български дух, който ни свързва не само през пространството, но и през времето. Благодарна съм на моят учител и будител Калинка Згурова - жури към певческия конкурс "Прехвръкна птичка", народна певица към БНР и хора на "Мистерията на българските гласове", насител на Музикалната награда "Грами" тръгнала от малко село в Странжда планина баира и покорила световните сцени с таланта си. Щастлива съм да спомена, че тя е и един от основателите на читалище "Канатица" както и съм горда да бъда поддържана в идеите си от нейния огън и сила.
Както тя казва "Докато се пеят българските песни, България ще я има". Днес видях това и наяве.

Калинка Згурава, Анна Йовкова и приятели

Наградените деца от певческия конкурс "Прехвръкна птичка"

"Калиманку денку"
Изпълител: Моника Азменска- Обединени Арабски Емирства- Дубай
(клипът не е професионален ;-) )

По нейна покана присъствах на награждаването на даровити български деца от цял свят към Държавната агенцията на българите в чужбина.  Имаше много развълнувани баби, дядовци, учители и родители. Имаше сълзи, болка и едновременно щастие и споделена радост. Хората бяха дошли от всички краища на света и донесоха послание, което е красиво, силно и даващо надежда- ако има кой да даде искрата, то огънят ще се запали. Днес научих и интересна историята за преселението на бесарабските българи 1828-1829 година, които имаха силно присъствие във всички категории. Научих и за българските училища във Франция "Васил Левски", Българско неделно училище "Родолюбие" от Украйна, Теорeтичен лицей "Христо Ботев" Молдова, Българско училище "Христо Ботев"Алзира и Българско народно Училище, Валенсия в Испания, Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия, за Измаилски български конгресен център "Аз Буки, Веди", Одеса, Украйна, за Българско училище "Боян Мага", Лондон, Великобритания и още много други. Научих, че ако искаш да запазиш родината в сърцето си има как- и най-прекият път не е Скайп, а Изкуството. 

"България е която мирише на мента и бор или когато ухае на баницата на баба. България е мястото, на което не се чувствам самотен."
"Като птици се зареждат празници, да- те са духът на дедите ни."
Това са думи на деца, участващи в конкурса за литература "Стефан Гечев".


"Я кажи ми облаче ле бяло"
Вокална група "Дъга" българско неделно училище "Паисий Хилендарски" Париж, Франция.

Спирам да пиша, защото това се преживява. Ако хората навън, онези, които пътуват за Великден и Коледа, за да им замирише на баницата на баба и на борова гора, тези, които търсят късмета си "другаде" и които са упреквани, че търсят щастието навън, могат да съхранят тази искрица, то наша задача е да я поддържаме и в нас самите- Тук. Сега в България.

"Моя страна, моя България"
Изпълнител: Деница Георгиева Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия
Повече информация за събитието тук

сряда, 22 юни 2016 г.

Когато Слънцето целува Земята- Еньовден

Еньовден

Еньовден се празнува на Лятното Слънцестоене- това се онези вълшебни мигове в годината, в които нашите предци са се синхронизирали с небесното светило и с целия Космос /Духа, както  и с Природата и Земната стихия/Материята. Двете начала се събират, за да сътворят отново животът и светлината. Небе и Земя, Горе и Долу, Дух и  Материя, Бог и Човек. Това е денят, в който природата зове всичко към живот и пълнота. Огледайте се - наоколо всичко е живо, събудено и цветно. 
В този ден имаме възможност да поработим с духа на елементите, със силата и духа на билките, на цветята, на Живота.Това е денят, в който Богинята ни зове да се насладим на даровете й.

Традиционно денят се тачи като най-лечебния, слънчев и изпълнен с радост в ден в годината. Лятното слънцестоене е специален и магичен момент от годишния цикъл на движение на Слънцето и естествено е свързан с много поверия, обичаи и ритуали. 
Еньовден е прието да се чества на 23 срещу 24 юни, като така народният празник съвпада с датата на рождението на Св. Йоан Кръстител. Реално по старо му, той съвпада с лятното слънцестоене и се отбелязвал на 21-22 юни. Празникът е посветен на връзката ни с природата и нейната лечебна сила. В нашата традиция той ознаменува връзката между небесните сили и земята, между човека и духа. Затова е един от най-важните в обредния календар не само за нашите предци, но за всички народи, които са свързани дълбоко със Земята и култа към Слънцето и които разчитат знаците на духовното начало у човека.

Обичам  този ден наистина! 


 На този ден...билките са в най-голямата си сила

В ранно утро хората излизат по високи върхове, поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, и след това играе от радост, защото се счита, че поема своя обратен път към дома си, към зимата. 
Еньовски венец за здраве
Жени, билкари, лечители, знахари днес берат цветя и билки. Денят обаче е обреден и се чества целокупно. Затова всяка жена днес бере лековити растения за лек през цялата година, а когато слънцето изгрее и билкобера за деня завърши, на централно място се събират момите да оплетат голям венец от набраните билки. Венецът се увива около черничева, ябълкова или крушова пръчка. Прави се от всички набрани заранта билки, като задължително в него да има еньовче. Когато тази втора част от ритуалът завърши започва провирането. То спазва строг ред-първо се провират децата, после девойките, после момите и булките и накрая жените за здраве и благоденствие. 
В Южна България на този ден се изпълнява обичаят и Еньова буля.  тук облеклото е носител на сакрално послание и затова е и важно. От всички моми в селото четири момичета имат право да обличат булята. Те са девойки в предбрачна възраст, здрави, че да могат да носят. 
Накичени с набраните преди изгрев билки, орисниците обличат малко момиченце, което ще е Еньовата буля. Малкото момиченце трябва да е с двама живи родители и да е най-малкото дете момиче в семейството.

В различните краища на страната детето се облича празнично, често с атрибути на истинска невеста. Интересното е, че му се слага и червено було, по-рядко бяло, а момите, които го обличат имат задължението да го носят на раменете си околовръст селото. Ако сядат, то седи в скута им и не трябва да докосва с нозе земята, постелка или рогозка. То днес не е просто дете, а има сакрална роля, която свързва общността с небето и света на Слънцето.
Този ден се пеят специални за празника песни от момите. Те спират на всеки кръстопът, за да изпълнят песен за здраве и берекет, обхождат мерите, къщите и нивите, за да благославят.
Освен песни се изпълнява и предназначено за случая хоро. То е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са тържествени и по-бавни, не игриви.
Така девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, то е следващата част от обичая по Еньов ден. Естествено свързано е гадаене. Момите в селото изработват по едно букетче от билки /китка/ и всяка пуска в котле свой личен знак - китката или, ако има пръстен. Момиченцето Еньова буля има функцията да нарича за бъдещето на всяка девойка. То бърка в котлето и вади пуснатите там "късметчета". Всичко това е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Там където Слънцето се къпе, потопи се и ти...
Част от обичая е и обредно къпане или търкаляне в росни поляни. Прави се за очистване в извор, река, езеро или в росата. 
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрева в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Казват, че точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

За билките. Беритбата
Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден, билките имат най-голяма лечебна сила. Събирайте ги рано сутрин, докато росата по тях все още не се е изпарила.
Берете билките внимателно, без да наранявате корените им. Отнасяйте се с уважение към тяхната сила, благодарете им и те ще Ви помогнат.

За през годината може да си направите селекция от сушени билки за чай. Може да си направите спиртен извлек за капки или маслен извлек за мазане и лечение. 
Мож еда изработите и сами билков амулет. За така наречените билкови амулети. Те могат да се използват както сушени растения, които ще сложите в торбичка, като тока свойствата им се запазват и действат в продължение на годината. 
Когато пиша винаги търся сакралната връзка между видимото и невидимото, между човешкия и божествения свят. В културите на старите народи тази връзка все още се открива в обичаите, ритуалите и поверията. И ако сме способни да разчетем посланията има какво да научим, да си припомним и да вземем. Та нали сме деца на Земята и Небето, а земята ни е завещала богатство от билки и древно знание за употребата им. Остава да се завърнем към корена си и да повярваме, че тези дарове са за нас.
Весел и ползотворен празник на малки и големи магьосници, лечители и любители на природата. 

Ако искате да научите повече за упортебата и работата с билките следете блога ми. Събирам рецепти и ще споделя някой от тях тук.

понеделник, 20 юни 2016 г.

Българските царемонии, обреди и ритуали. Русалийска неделя

Русалиите - лечителите на душата

Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват


Русалийска група автентична снимка

В народните предания тази седмица е неделята на лечителите русалии. Наричат я още и самодивска седмица...магична и изпълнена с много тайнства и забрани. Тази седмица принадлежи на митничните същества, в които нарадът ни вярва. Свързва се с поверия за лечителски практики, връзка с природата и нейните тайни, както и с магичните способности на митични създания, като самодиви/самовили, но и със силата н арисалиите лечители. Тези дни например самовилите се къпят в изворите и те трябва да са чисти, затова има поверие, да не се ходи на местата, където можеш да ги срещнеш- извори, реки, самодивски поляни, за да не бъдат обезпокоени от любопитният поглед хората. Тази седмица е и  седмица на русалиите, затова и овчарите не излизат в гората или на полето, не поят и на извор добитъка си. Пазят се, защото неделята е времето на лечителите, на неземните митични създания, които ако бъдат обезпокоени, пакостят.  Така казват стартие хора, а те знаят...

Днес ще поговорим за един от най-вълнуващите лечителски ритуали по нашите зем- русалийските игри. 

Русалиите са тайни мъжки общества, които гонят злото. Те са личители на душата, те лекуват лудите, онези които никой друг не знае как да излекува, защото се счита, че не тялото им, а душата им страда /нападната, обсебена или въвлечена в неподходящ енергиен обмен, демоничен/.
Така казват стартие хора, а те знаят...
 
Групите са водени са от ватафин, които е главатар на групата и който внимателно подбира кого да включи в съства на русалиите. За целта мъжете трябва да са здрави, издържливи физически, да притежават качества като доброта, честност, да умеят да пазят тайна, както и да са добри танцьори. Стана ли ви интересно?
Народа казва, че те  са способни да носят плодородие, да лекуват болести и да гонят демони. И като се замисля звучи като приказка, но това  не е само моята приказка, това е нашата приказка- приказката, разказвана и съхранена от дедите и земята ни.

Русалии. 

Отдавна  ме викат да пиша за тях. Затварям очи и виждам. Когато те повеждат в тъмата по горската пътека, към тайни поляни, където да играят росалийски (наричани още розалийски) хора, където ритъма на тъпана и гайдата повеждат росалията към силата, която го "вика" Отгоре, където звънчето на ватафина отмерва всеки удар до пречистването да душата на болния.

Лечение, сила, дар и помощ свише...докосване от Духа. Не знаеш нито какво ще правят, нито отде иде силата им, а не е и необходимо. В обредите винаги има скрата тайна, нещо което едновремено те плаши и привлича. Това е онзи глас, който когато веднъж те повикане можеш да останеш настрана и да казваш, че не си видял или не си разбрал. Нашата си традиция по необикновен начин говори за живата магия на Земята ни на нас самите, като носители на това древно знание.

И както се прави със знанието, то се пази и не се дава на всеки. Този, който го е получил е преминал изпитания на суров учител или силата са му предадени по кръв. Има и друг път в по-редки случаи му се "дава свише". Защо е така? Ами то моженето, лечителството не е за всеки. Нужна са мъдрост, любов и вяра да имаш, трябва ти сила да го "носиш" туй "можене". Нали знаете, че знанието е преди всичко отговорност. Затова, нужно е много повече от желание или интерес, затова това знание е не е явно, то е невидимо, сакрално.

От този ден посветения поема отговорността да пази и използва наученото само с добри намерения и цели. Ритуалите на русалиите лечители са още един забравен бисер на традиционната ни духовната сила и познание. Въпреки това ми става хубаво, когато откривам колко са богати земите ни, колко много магия ни са дава...ей така от извора. Тук. Сега. Дали ще са събори, празници, ритуали и обреди или просто песен и танц- имаме ги. Затова пиша, за да повярваме, да се открием, да видим силата и да полеем отново корена си с вярата в нас самите.

Да не нагазиш в извора...?

Русалска неделя - седмица е или точно 51 дни след Великден. Вярва се, че това е времето на самодивите и русалиите. Това е тяхната седмица- и нима очаквате друго да се случва на празника, освен да се пеят песни и да се играят хорà? Ритъмът, музиката, танцът започват там, където свършват думите. Те са сякаш извън времето, извън пространството, извън човека. Това е времето, в който Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Винаги съм го знаела и днес притихнала отново го споделям. Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Това е част от мистерията на лечителските ритуали на Русалиите.
Защото пиша за това, защо точно днес? Ами  ще ви кажа, въпреки че повечето от вас се досещат...за Слънцестоенето, за Еньов ден, за най-дългия ден в годината и за силата на билките, събрини този мецес.... Наистина ни се дава при това с пълни шепи, да бъдем здрави, да се пречистим, като се свържем с природата, традицията и духа си.


Самодивите и русалиите идват в човешкия свят по Спасовден (Възнесение Господне) и носят плодородие на нивите. От уважение и страхопочитание през тази седмица старите хора спазват различни забрани: да не работят, да не спят през деня и особено да не ходят сами из горите и полята. Ако случайно попаднат на русалиите, ако нагазят в техните извори, трапези или хорища (места, на които се играе хоро), ще бъдат наказани със страшната русалска болест. Болните от нея получават припадъци, залиняват и често умират.
Отбелязвам, че и самодивите и русалиите са двойствени същества. Както всяко нещо в нашия дуален свят. Те носят знание и мъдрост
 на хората, но защо трябва да внимаваме да Не нагазиш в извора на русалиите”?  Като всеки извор и тук той е свързан с темата за скритото познание. Водача- ватафин решава на кого да се довери, защото е най-опитният. И естествено и тук (в придобиването на познаниетовинаги има изпитание и съответно награда или наказание. И в приказките и притчите и в ритуалите се говори за едно. Този, който получил знание е важно да го ползва за благото на другите. Изборът на русалия е изпит за физическата, психическата и личната сила за избраните мъже. Магическите същества на земите ни са духове лечители, учители, приятели. Носят, отдават, приемат, обогатяват. Те могат да помагат и да лекуват, но могат и жестоко да отмъщават на онези, които ги разгневят. Затова е нужно като росалия да си овладял личната си сила и връзката си с тях, за да встъпиш чист в магията и да имаш правото да я използваш. В това се състои и важна част от обучението, през което преминават мъжете. Това е и причината винаги подхождам с уважение към ритуалите и церемониите, защото нещо в мен се обръща и трепва, като чуя думата Внимавай. Бъдете тихи, наблюдателни и не ходете сами в тъмни гори и зелени поляни, да не се натъкнете на хорище, трапеза или извор на русалии, та да не разгневите духовете. но това е само тази пнеделя...русалийската.

Обред, церемонния и лечение

Ритуалите на русалиите се изпълняват под формата на игри и са характерни само за Северна България. Обредните лица изпълняват няколко функции. От една страна, русалиите обикалят селата и играят за здраве и плодородие, по подобие на кукерите или лазарките. От друга страна се борят с демонични същества: ако в някоя къща се е заселил таласъм, те имат силата да го прогонят. Най-забележителни обаче са лечителските ритуали, които изпълняват мъжете-русалии. Те се движат на групи от нечетен брой хора, най-често седем, и имат главатар, наречен ватафин. Именно той владее тайното знание и въвежда в него и останалите. Ватафинът подбира внимателно хората за своята дружина: те трябва да са здрави и издръжливи, да са танцьори, да умеят да пазят тайна, да са добри и честни. Тези качества са им нужни, за да се справят с изпълнението на лечителския ритуал, който не е по силите на всеки. За да бъдат посветени, русалиите първо се обучават, после постят определено време, полагат клетва и минават през специална церемония, която им дава право да упражняват „лечението”. Обикновено той се предава от баща на син в няколко определени семейства и се крие старателно от външни очи.
Докато трае Русалската седмица, русалиите са непрекъснато заедно, те не нощуват в домовете си, не говорят с никого, не се кръстят и вода не газят. Всички тези забрани са знаци за особеното, гранично състояние, в което се намират – между човешкия свят и отвъдното. Именно в тази „гранична зона” те могат да се срещнат със съществата, предизвикали болестта и да ги победят, за да излекуват пострадалия. Макар да са с обичайното си всекидневно облекло, мъжете носят някои атрибути, които ги доближават до древните лечители, например от Сибир-шаманите: държат специални шарени тояги, в които са скрити самодивски билки, калпаците им са окичени със същите билки, а по краката и тоягите им има метални пластинки и звънчета, отмерващи всяко тяхно движение. Имат и знаме от бял ленен плат: в краищата му се зашиват пак магически билки и се осветява със специален ритуал. Други важни атрибути за лечението са гърне с вода и билки и паница с оцет и чесън, които се носят от водача. Както и при други ритуали, музиката има важна роля, за да се осъществи контакта с „отвъдния” свят. Русалиите винаги се придружават от тъпанджия и свирач на кавал, гайда или свирка.

Ритуалът за лечение 
Ритуалът за лечение протича по следния начин – болният ляга на земята върху черга, а до него се поставя гърнето с билките. Русалиите започват да танцуват в кръг около болника, а ватафинът със знамето и паницата в ръце остава извън кръга и ръководи останалите. Отначало темпото е по-бавно, после се забързва и играта на мъжете става по-буйна. Според разказите на самите участници, те изпадат в особено състояние, наричат го захласване. По знак на водача си вдигат болния заедно с чергата и го раздрусват, после го прескачат, а ватафинът го разтрива с оцета от паницата, дава му да пие от нея и го ръси с вода от гърнето. Тогава музикантите засвирват специалната русалска мелодия Флоричѝката, която бележи кулминацията на ритуала. Ватафинът удря с тоягата си гърнето и то се пръсва на парчета, като измокря присъстващите с чудодейната вода. В този миг болният трябва да скочи на крака и да побегне – смята се, че вече е оздравял. Побягват и русалиите, с изключение на един или двама, които припадат, сякаш болестта се е пренесла върху тях. Останалите се връщат и се заемат бързо да ги свестят, защото се смята, че ако се забавят, припадналите изстиват и умират. Изпълняват се същите действия, докато те не дойдат отново в съзнание. Тогава ритуалът приключва. 

Днес русалийските игри вече не могат да се видят в автентичния им вид, но на съборите за народно творчество някои самодейни състави от Северна България показват възстановки на обичая. Той продължава да предизвиква вълнението и любопитството на публиката и да поставя въпроси, на които науката досега не успява да отговори.

Затова пиша, за да помним, съхраним и преродим знанието за нас самите, за връзката ни със силите на Небето и Земята, като човеци, лечители и мъдреци. Честит празник, Честита русалийска седмица. Берете билки, гледайте изгрева и чуйте песента на корена. Мен ще ме откриете или да пиша или да бера цветя и билки. Ще взема и дружки- та да не съм сама в гората- все пак трябва да внимавам.  

Източник:
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236945/rusalii-i-kalushari-shamani-i-lechiteli
По материали на Вихра Баева.

петък, 15 януари 2016 г.

Да изживееш Сурва

Сурва-Зурва-Зурван
Българският култ към Слънцето
Една кратка и истинска история с кукери, която пожелавам на всеки четящ блога ми. Хайде, да ви е честита новата година. Материалът е от преди няколко години, но винаги ще остане актуален. Весело да ви е четенето и годината здрава и пълна. Амин.


Да изживееш Сурва!

Българска сурвакарска група снимка за списание National Geographic

Януари месец в земите ни статират куп празници посветени на слънцето, един от които е зурван, сурван, или Сурва. В град Перник (околията на равно софийско поле) се събират групи кукери от цялата страна и от света. Тези дни (на празника фестивал Сурва в Перник най-често 13-14 януари) аз естествено съм на линия с фотоапарат, увита с шалове, шапки и дебели дрехи, че студа щипе. Вмъквам се между кукерските групи и снимам, дивя се на маските и слушам приказките на чановете. Всяка група има свой ритъм, свой звук. Вълшебството ме чЕка.

Кукери от Словения
Залисана в чуването виждам насреща кукери, които не мога да разбера какви са баш. Защо? Защото имаха мъхове, цветя и храсти по главите си и приличаха на нещо познато, но всъщност не бяха. Тогава отидОх по-близо до тях, любопитна като котка...Оглеждам ги отблизо безстрашна, въртя се като вретено в празен чувал.
Предупреждавам Ви да знаете, ако попаднете в близост до магията, си го отнасяте.
Кукер от Швейцария

Та, гледам ги слушам ги. Дивя им се. Незнайно как единият от кукерите привлече погледа ми. Втренчих взор. Естествено, когато обърнеш внимание на нещо, неизменно и то го прави. Кукерът ме забеляза, очевидно го бях заинтигувала. Той приближаваше бавно към мен. Настъпи пълна тишина въпреки цялата глъчка от детски смях, чанове и суетнята на народа. За миг загубих външното си чуване. Станах само очи...
Кукерът прилбижаваше към мен. Вече нямах съмнения в това, кого гледа. Никакви. Гледахме се право в очите. Аз го търсех под маската, човек ли е що е, а той мен виждаше скрита под шапката. Сякаш четеше в душата ми. Тишината продължи да ехти. Загубих представа и за разстоянието по между ни.
В този момент кукерът нададе силнен вик, докато се осъзная, замахна с пръта си, който носеше като важен атрибут и ме удари силно по бедрото. Усетих обождане на много места. Да ви кажа хич не ме жалИ. Извиках яростно, по-скоро от уплаха. Подскочих като опарена. Какво стана? Не разбрах. Обърках се, обърка ме. А човекът с маската се обърна и тръгна с групата напред, следвайки неотклонно ритъма си. Аз гледах и не вярвах на очите. Усещах и набоденото си Д. В главата ми се въртеше мисълта: "Та, та той ме удари. С какво ме удари, защо?" Останах и без думи, не разбрах нищо, просто наблюдвах и потривах с ръка ободеното си дупе.
Нали ви казах, който се взира в магията и тя се взира в него...;-)


Кукери от Сардиния, Италия.

Гледах след него, тогава той се обърна повдигна маската си леко нагоре и се усмихна широко. Млад мъж, брада, мустаци и весели очи. Говореше полски. "Ето защо не съм ви виждала" - си рекох. Не сте от тук. Но защо ме удари и с какво? Той разбра какво търся и се върна леко назад, че да разбера. Посочи ми тоягата, на върха на която имаше вързан таралеж. Да, таралеж. Здраво увит на топка около кукерския прът. Онемях. Тогава в мен дойде един смях, дълъг и истински. Започнах да се смея високо, той също. Срещнахме се там- в смехът. Беше прекрасно. Тогава разбрах, ето тук магията дойде, защото бях любопитна и леко непокорна. Но без това, щях да си остана зрител на шоу, а сега вече бях участник- набодена от таралежки прът на кукер от Полша. Та нали за това са ритуалите, не да гледаме, а да участваме.

Върнах се в публиката. Покорна. В този момент
един човек в близост, вероятно наблюдател на случката ми каза "Внимавай,
тези бият. А на тоягите си имат нещо бодливо." "О, да."
Отговорих. "вече знам. Знаете ли какво е това.? Таралеж."Гледах реакцията му. Човекът не рече нищо.Отвори широко очи и придърпа малкото си дете по-близо до себе си.
"Не, не се плашете, боли, но после вече не те е страх."- рекох аз.
Очаквам и тази година да отида при кукерите, отново да ме изплашат и да стоплят със смеха си страховете ми. Да ги стопят.

Пожелавам го на всеки от сърце да изживее Сурва. Заслужава си, защото ако не
бях отишла и влязла между кукерите, нямаше да разбера и частица от магията. Сега
вече знам...ако се взираш в магията и тя се взира в теб и стопява страха ти. Осмели се и ти и
изживей, не консумирай този свят. Той е за преживяване от първо лице, единствено число. Бъди!

В сайта на Сурва /фестивалът/ е поместена информация, че тази
година 2022 ще има отново фестивал в град Перник. Датите са както са обявени 13
и 14 януари. Който иска може да се включи. Определено си заслужава.

Видео за кукерските празници.