Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

петък, 16 декември 2016 г.

Как песента учи
Когато песента те пее, а ти си инструментът

Уви, днешните времена ни учат, че животът е състезание. Но не. Лъжа е. В успеха и заемането на "първото място" когато пеем, танцуваме, когато рисуваме няма място за конкуренция, за рейтинги, за слава. 
С кого се състезаваш, когато твориш, кого славиш, кагото се сътворяваш, защо твориш? Та нима не знаем за многото успешни "герои на деня", които са нещастни в живота си хора. Не, творчеството, талантът не са дадени за слава, дадени са за радост...твоята, а пък ако радваш и света, добре...Нека, но пази се. Усмихни се и обърни му гръб. Защото светът  живее във външното и винаги ще търси щастието там някъде, при някого, при нещо си, при някого, някога. 

Днешното време изисква сила да устоиш на света, да устоиш на "успеха", да се съхраниш.

Обичам да пея. Навлизам, усещам, въвличам се...в мелодията и чакам песента да дойде. Чакам я първо като гост, да я нахраня с вниманието си, да се харесаме. После оставам в тишина...И чакам - отклик, така че душата ми да извика за мен дадена песен. Тогава отново я каня- да се видим, чуем. Да се заобичаме.
Знам, че песента е по-голямата и аз мога само да я следвам. Слушам я. Попивам я.

Песента изисква от теб цялото ти присъствие, за да се реализира.
Тя е жива. Тя е взискателна, чиста и безкомпромисна. Песента е голям учител, учи на търпение и постоянство. Когато дойде времето да я запееш, трябва да й се оставиш тя да води. И ако искаш да се научиш да пееш, остави всяко желание там някъде зад себе си и поеми въздух, задръж вниманието си за миг и тогава запей. Не спирай. Не казвай "Не мога". Греши, подхвани я отново, пак греши, отново я покани я...и тя ще те намери.
Най-трудното е да забравиш себе си. Наричам го присъствие. 
Само, когато се отдавам на нещо, което обичам, когато се лиша от амбицията и желанието "да искам и да правя", чупя модела и "нещото" се случва. Не бързам. 
Търпение се иска. 
А как ми липсва понякога...търпение.

И тогава песента ми напомня как моделите на мислене на сбърканото ни съвремие са ни лишили от финото усещане за радостта от малките неща- тези, за който мъдреците казват, че ни правят истински щастливи. Та нали светът ни казва "успехът е важен", а амбицията в теб нашепва за нуждата да си на сцена, да си най-добрият, да си първи. 
Тогава оставям песента да проговори в мен. Слушам и разбирам какво ми казва. 

Отдавна осъзнах нещо за сцената. Тя е прашна и дяволски погрешна.Тя ме обича, но аз нея не.  Защото що за сцена е тази, която изпива силата ти и изхабява таланта ти, която те изяжда...

Що са успех е този, който те заменя с някой, с нещо друго.

Но днес магията в света превръща в зрелище, а изпълнителят в реклама, слушателят в потребител, света в пазарище със светещи табели. А талантът, песента в продукт, който си купуваш. Пази се светът те иска.
И има нещо сбъркано дълбоко погрешно в това. 

Мълча. Замълчи и ти.

Нека да поканим песента да дойде и прошепне, да не научи какво Не Е.

И тогава чувам гласът й:
"- Потърпи, не бързай и тогаз запей...пей, та да се насладиш на малките неща...oтново и отново."
Да, само, когато се отдаваме на нещо, което обичаме, когато се лишим от амбицията и желанието "да искамe, да правим, да имаме успех, да получим" ние чупим модела и песента "се случва". Случва се творецът в нас, а песента по пътя е нашия Учител.

Обичам да пея. Навлизам, усещам, въвличам се...в мелодията и чакам песента да дойде. Чакам я първо като гост, да я нахраня с вниманието си, да се харесаме. После оставам в тишина...И чакам - отклик, така че душата ми да извика за мен дадена песен. Тогава отново я каня- да се видим, чуем. Да се заобичаме. Слушам я. Попивам я и я оставям да ме учи. Защото знам, че песента е по-голямата и аз мога само да я следвам със сърцето си...и да оставя да се случат "малките неща", постигна ли го знам, че съм успяла. Другото, другото е за света, 






понеделник, 5 декември 2016 г.

Отново в училище. Пеене за деца и родители на Никулден

Глас от моето детство


Когато прекрачих прага на старата сграда отново, но този път не като ученик, усещането, което се настани в мен е хем ново, хем странно. Някак мило ти става, но има и още нещо - то стои в теб кухо и чака да го чуеш.  Така се случи и с мен, когато изкачих стълбите на училището и се запътих към стаята на директора. Не за да ме мъмрят, а за да ме поканят да сътворя днес час по народно пеене за деца и родители в едно от столичните училища 5-то СОУ  "Иван Вазов" в квартал Павлово в София.

Директорът ме изненада приятно- ведър, усмихнат и много енергичен човек. Приветства ни с шоколадови бонбони и не спря да говори, да споделя. На подобни срещи често аз заемам тази роля- да говоря за, разяснявам относно..., но когато човек живее това, което работи и срещне съмишленици, някак си виждаш, че не можеш го запря, да спре за миг да говори този директор. Стопля. И с поглед и с дума.

С негова подкрепа днес на Никулден ще сътворя час за децата от училището по народно пеене. Събитието ще се помести във физкултурния салон следобед след 16.00 часа. Сега в ума ми препускат мисли като "Физкултурен салон- ама целия ли?", "Деца, много деца...", "а техниката, а дали ще е топло", " А малките могат ли да четат". Откровенно казано не знам как ще се справя с няколко класа дечурлига наведнъж...и с госпожите, родителите...Но знам едно аз трябва да съм там...отново на училище. Този път като преподавател. Животът е красив и изненадва. Та, мили приятели...пожелайте ми успех. Благодаря.
Ака някой иска да сътворим концерт наживо и в неговото училище, нека пише. Насреща съм.

вторник, 1 ноември 2016 г.

Тикви Via Архангели

Тикви Via Архангели
Истинското значение на празника Хелоуин или Голяма Задушница, наречена у нас Архангеловден

Какво е скрито в тиквата, наречена Хелоуин и какво почитаме днес на Архангеловден? 



Ако искате да сте мъдри, успешни, здрави и щастливи почитайте вашите предци...това е посланието за днешния празник 
Архангеловден. Тук в България, празникът се отбелязва, като един от големите празници за отправяне на благодарност към Рода през годината. И тъй като подмяната на празниците у нас тече наравно с подмяната на ценности и вкусове, с цел ориентация /преориентация по оста изток-запад, то е добре да си застанем в центъра, там от където сме дошли...Това е възможно, ако добре познаваме своята история и пазим народната памет, като честваме и разбираме мъдростта, втъкана в народните ни празници и пазим земата и знанието си за нея чисти.

Всичко това е възможно само, ако мислим, а не следваме, възможно е, когато имаме желание да учим, а не да взимаме изпити, възможно е когато преодолеем комплекса си за малоценност, залагайки на своята сила и вековната мъдрост на предците, на земята ни, без да се опитваме да се побираме в чужди рамки, удобни другиму.

И така нека сега видим какво е скрито в тиквата. Така популярният празник Хелоуин /който мина преди близо една седмица/ е част от календарните празници на келтите, посветени на края на летния сезон, на който те отправят благодарност към небето за добра реколта. Като древен народ келтите не са откъснати от древната традиция и връзката със своите предци. На този ден  се знае и че те частвали и почитали своите мъртви.
След като християнството настъпва и там се смесват старото /соларно знание и връзката с Богинята майка/ с новото учение /Християнството/. Така постепенно се стига до размиването на образите и традициите, тачени преди, за да се синтериза цялото познание под шапката на празника "Вси Светии". Днес честван като известният и у нас ден на мъртвите -Хелоуйн. Да, известен на запад, този празник е свързани с почитането на мъртвите и карнавални шествия, които са отново по-скоро осъвременана и забавна приумица за връзката между световете. Една красива традиция, в която хората са могли да се обърнат към небето, към Бога и предците, както и да отправят своята благодарност за даровете на труда им, се е превърнала в нещо съвсем друго...в шоу.

Няма да коментирам частта с отношението към предците и отвъдното, но ще напиша тези редове, за да ви провокирам да помислите. Защото една нова профанизирана култура не е модел за подражание, тъй като в него липсва знанието за Живота и Смъртта, за да възпитава и учи в ценности. Очевидно е, че възприемайки веселия и цветен маниер на честване на какви ли не празници /Хелоуйн, Свети Валентин и др./ има реална опасност да спрем да тачим родните такива. Така протича подмяната на ценности в една култура, като преминаваме през поетапното наслагване на един празник /нов, цветен и привлекателен за децата например или за влюбените/ върху друг стар празник /Архангелова Задушница/.

Нарича се обогатяване, ако новонастанилата се култура подпомага развитието на дадена общност или група, или я профанизира, когато е обратното. 

Нека не забравяме, че чрез културните влияния са презвети много по-големи територии и са подчинени повече народи, отколкото това е било и ще бъде възможно да се напрвави с меч.

Съвремената подмяна или дори тирания не идва с ятаган, тя не съсича глави  не организира публични линчове. Напротив, тя идва с прирамливи оферти за забавления, евтини оферти за празнуване на деня на Влюбените, идва с модата в МОЛ-а, с медиите, идват с "успешните" истории за забогатяване или слава или със мимолетните звезди на деня.

Тъжно е, затова ще ви оставя вие сами да решите, кое е валидното в момента и вие лично кое и как подкрепяте.

Добре е да съзрем отговорността си, че ние участваме в този процес с всяко свое невинно на пръв поглед решение. И да, това са онези малки решения-прегрешения, които в последствие подпомагат изместването на местните култури и водят да подмяната на ценности и "завземане на територии" без меч, но затова пък с наше дейно участие. Тези решения - прегрешения са свързани с това дали да купим костюм на детето за Хелоуйн, което да прилича на тиква или да омесим заедно питка за задушница, запознавайки го с постиженията на някой наш претец, тези решения ни водят до избора дали да празнуваме Трифон Зарезан с чаша хубаво вино в ръка с любими хора или Деня на влюбените с панирани пилешки филенца със синьо сирене в местен, но известен ресторант.
Важно е да разберем дали искаме да бъдем потребители или пазители - да ядем на сини сиренца  или да тачим хляма и да бъдем майстори на духа.  Избор имаме, той е наш...
Честит Архангелов Ден, приятели, денят на Светлината. Знам, че ме разбрахте, дори това да не ви е харесало, Вие отново имате избор. Аз моят вече съм го направила.

   

Архангелова задушница.
Много отдавна още преди да се родим ние или нашите родители, както и техните такива,  са чествали дните на предците. На  7 ноември е Голяма Архангелова Задушница (събота е ден на Сатурн, не случайно, а и е деня на мъртвите). Празникът съвпада с традициите на споменатите по-долу в статията чествания при древни народи в Мексико, Индия, Корея.
Архангелова е последната задушница за годината и се нарича Голяма задушница. 
Какво се прави на този ден?
Архангеловата задушница, както споменах по-горе, се нарича още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше е една от трите най-големи задушница през цялата година.
Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото, както казах, събота е отредена за ден на покойниците.
Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян,  украсяваме с цветя, оставяме храна, павят се подавки. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба. В църквата пък се прави богослужение с молитви за починалите.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България. Правят се и общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк наследниците поставят седем различни ястия (между, които такива любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости
Тук се вижда как реално се организират действията по време на този ден. Важна част е споделената трапеза със семейството на този ден. Българинът в традиционната култура, ползва трапезата, храната и споделянето й, като свещен момент, в който се осъществява връзката между хората седнали на масата, но не само. На специалните празнични трапези, винаги се приготвят специални ястия- меси се хляб, носят се пловоде /определени/, носи се вино, не алкохол и т.н.т. Трапезата и храната приготвяни на големите ни празници е своеобразен мост. Чрез храната се осъществява връзка, молитва/приношение/ посветена на даден Светец, на Слънцето или както е в момента връзката с предците ни и небесните водачи на Светлината и вонството на Архангел Михаил. Чрез трапезата и храната на нея се реализира връзката между човека и Бога, както и между отделния човек и неговите предци. За това говорят и следващото описание на действията, които се осъществяват с храната. 

На дена н азадушница първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперуда да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла да те поздрави. Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, както и на непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас. 


Тук ще направя една моя вметка- погледнато от позицията на системите и системната работа основно през призмата на семейните констелации (техниката работи с родовата енергия и кармата) не е чудно, че древните народи все още тачат и "обезпечават, хранят" семейната душа (нашите кармични семейни обвързаности) с определени ритуални действия. Тези древни обичаи не само показват силата на връзката ни с семейство, род и родина, но ни дават и ясни напътствия как да "умилостивим, да се помирим" тези сили /Съдбата/, които са по големи от нас, но оказват съществено влияние върху живота ни.
Ако имате желание за повече информация по темата за връзката ни с предците и силата на семейната благословия, може да продължите да следите блога, както и да дочетете тази статия докрай. 
Чрез ритуалните действия,  молитвите и празнуването, ние живите засвидетелстваме уважение към предците и корена си, като отправяме послание "Ние ВИ помним. Ние знаем, че без вас и нас нямаше да ни има. Ние ви почитаме, почитаме вашия живот и изразяваме нашата благодарност за Живота, Kойто чрез Вас е дошъл при нас. А той е най-големият ни дар. Благодарим!"

Другата връзка, която идва по линия на църквата и християнската вяра, но не е по-малко важна, е осъществяване на връзката ни с Доброто и Светлената, със Защитните Светлите сили и Архангел Михаил. 

"Днес е празникът на светите ангели Божии и най-вече в чест на свети архистратиг Михаил – предводител на небесните войнства. Неговото име  – Михаил означава „Кой е като Бог?“ и още в Стария завет този ангел се споменава неведнъж. От Свещеното Писание и Предание ние знаем и имената на седем от първенстващите ангели, като свети Михаил предвожда ангелските сили срещу духовете на мрака. В Библията е казано, че „Михаил и ангелите му водеха битка на небесата с дявола и демоните му. Това се отнася не само до последните дни на света, това се отнася и за човешката душа  Ангелът-пазител, когото имаме от рождение, ни подбужда към добри дела, милост към изпълнение на Христовия закон на любовта."
 

(За всеки, който се интересува от темата за родовата енергия, връзката със силата на предците и влиянието върху живота ниq може да следи блога и предстоящите събития  FB: PranaAnaр и Школа за потомствена мъдрост към Център Канатица, както и да прочете този въвъждащ материал В кръга на предците.)

Е нека отправим поглед към далечни времена, далечни народи, предания и да видим...там как отбелязват днешния ден.

Стари народи от цел свят честват този ден по един или друг начин. Днешният ден се свързва със смирението, благодарността и почитта към предците и силите на отвъдното, на духа. 

Често много примитивни култури търсят закрила и съвет, помощ от своите предци. Това е така, защото без нашите предци никой от нас не би съществувал. Нашите предци държат ключа на голяма мъдрост, която са усвоили през техния живот, преди ние да се появим и ние можем да ги призовем да ни водят и съветват. Този вид честване е най-важната част от празника, защото така живите се свързваме с циклите на живота и смъртта. В нашето ежедневие е лесно да забравим и трудно да приемем, че смъртта е естествена част от този цикъл,  а непрекъснатите опити на науката ни отдалечават от разбирането за този цикъл и  засилват страха от смъртта, като не я поставят като част от природните и духовни закони.

Halloween се празнува на 31 октомври в много страни по света. Докато в съвремието той е силно комерсиален празник, то поглеждайки към келтската традиция например, този ден е познат като Allhollowtide. Вярването гласи, че през този период душите на покойните ни предци са най-активни- датите са от 31 октовмри до 2 ноември. Това са дните, в които можем да ги почетем да измолим тяхната благословия и закрила. Вярването остава такова да момента на повлияването му от християнството, когато традицията се запазва под формата на почитане на светии и душите на предците.  

В Мексико тази седмица също се празнува връзката с мъртвите. Денят се нарича Денят на мъртватие и е посрещан с пищни костюми, трапези и веселия, посветени на предците и тяхната сила. Разликата във честването е с около една семдица и най-вероятно с едържи на въвеждането и изменението на традициония ни български календар с църкавния тъкав. В далечно и екзотично Мексико при идниаците почитане на душите на мъртвите- отново се чества на 01 ноември. Мексиканците вярват, че ако тъжим и помним тези хора с 

тежки мисли и чувства, това пречи и разстройва техните души. Затова вместо да скърбят мексиканците вярват, че тази връзка трябва да се почете като се празнува с изобилна храна, танци и много веселие. Празнува както живота, така и смъртта. Затова се правят и олтари, на които се оставя храна, дарове, а лицата си изрисуват като черепи.

Същата традиция е известна и популярна и на далечните от нас Филипини. Тя се нарича Araw ng mga Patay. Датата на празника е 01 ноември. Това е времето за спомняне на починали приятели и членове на семейството, като се отправят молитви и се пеят песни. Предварително се почистват гробовете и празника протича около тях. Мъртвите са включени в празника като им се предлагат храна и молитви.




Mahalaya Amavasya (Pitru Paksha), това е наименованието на същия празник, но в Индия, където на празника се почит мъртвите предшественици. Индийците вярват, е живите дължат много на своите предци. Защото чрез техните познания, умения които са предали на живите, е възможно последните да продължат по пътя си и да живеят и да се развиват, да продължат цикъла на Живота. Предлагането на храна е начин да благодарят на предците за техния принос, а празненството продължава под формата на фестивал във всяка общност.  













Chuseok or the Harvest Moon Festival, е традиционно честване и ваканция в Южна Корея, празника съвпада с 15-тия ден от осмия месец на лунния календар. Този празник е посветен основно на сезона на добрата реколта и е традиционна практика да се пътува до родното място и да се почетат предците. 

По време на завръщането гробовете на предците се почистват и украсяват. Със специална закуска и възпоменателна молитва се благодари за помощта и наставленията, която предците дават на своите живи наследници.

петък, 12 август 2016 г.

В кръга на предците



В кръга на предците”
Познавайки добре своя произход ние черпим сили, мъдрост и познание. ;-)
Практиките са разработени на три нива или три кръга.
Първият кръг е този на песента "Пеене и прана с Ана", Втория кръг е на танца, където ще изучаваме български народни хора и танци – нарекохме го Босо хоро. Третия е наречен Духът на предците, в който ще се докоснем до родовата енергия, за да открием там скритите благословии на дедите си. Ще говорим за скритата динамика на рода и силата на корена през метода на семейните констелации с мен PranaAna. 
Всеки е добре дошъл да се докосне, да чуе, да види и опита.


Следващата ни среща ще е на Беглика. Кръгът на предците ще се провежда от началото на септември месец. Очаквайте ни и следете блога.



Първи кръг на предците

Музикален семинар “Пеене и прана с Ана”

В тази уникална програма се съчетават техники за релаксация, медитация и дишане с изучаването на песни от българския фолклор. 
Програмата изследва корените на българския ни произход чрез песента. Това са единствени по рода си срещи, в които ще ви потапя в атмосферата на забравени родови приказки, изразени чрез народната песен.
Пеене и прана с Ана” е съвременна и интересна за всички участници програма, без значение дали може да пеете. Целта на семинара е изучаване на българската традиция чрез нови похвати, където чрез песните откриваме себе си. Елате да пътуваме назад във времето, за да открием корена и силата на нашата земя! Земя на българи и траки, бликаща от енергии и запазила една древната култура; превъплътила дълбокото познание за човека и вселената в своя фолклор.

Втори кръг на предците

Семинар “Боси на хорото”
В него заедно ще усетим ритъма на българското хоро хванати ръка за ръка в свещения кръг на предците. Българските танци и хората са връзка със силата в нас, с музиката и винаги радват душата. Те са живите мандали.
Представяне на водещия: За Изабел Костадинова музиката и танците са неотменна част от живота й. Завършва хореография, мечтае да събуди творческия автентичен дух в хората. Дипломира се 2014 г. е като преподавател и хореограф по български народни танци. Друго нейно хоби е фотографията. Повече за нея вижте на: http://izabella.portfoliobox.net/

Трети кръг на предците
Духът на предците
Въвеждащ семинар по семейни констелации с водещ PranaAna.

Чрез работата с енергията на рода и родната земя ни
е имаме възможност да направим връзка със силата на дедите си и на родната земя. Пеейки и танцувайки ние захранваме своя корен и го обогатяваме с нашата лична енергия и радост. Те са вид БЛАГОДАРНОСТ, затова и песните и танците ни карат да се чувстваме така добре, но с участието си в третият кръг на предците ще се докоснем до по-дълбоките нива на нашата родова енергия – тази на Духа на рода.

В третия кръг Духът на предците ще внесем разбиране и яснота по отношение на скритата семейна динамика и влиянието на семейните системи върху живота ни. Това ще направим чрез въвеждащата лекция и практики по семейни констелации. Ще разберем, че сме свързани много по-дълбоко с хората живели преди нас, със семейството си, със своите партньори и със земята си. Ще видим, че множество проблеми от личен, професионален и здравословен характер, се крият, в това което сме получили като енергия от рода, която идва от системата, към която принадлежим. Ще разберем защо познаването на връзките, отношенията и историята на нивото на Корена, лекува рани, дава сила, освобождава. Ще разберем, защо е нужно да почитаме нашите деди, техния живот и качества. Ще се научим как да откриваме скритата благословия, за да бъдем захранвани от силата на рода в живота си и да вървим смело напред по нашия личен път. 

петък, 29 юли 2016 г.

Не ме интересува. Искам да знам можеш ли

Не ме интересува как печелиш прехраната си. Искам да знам за какво те боли сърцето и смееш ли да мечтаеш за това да тръгнеш да следваш Неговите желания.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам готов ли си да рискуваш да изглеждаш глупаво в името на Любовта, заради своите Мечти, в името на това удивително приключение, наречено Живот.
Не ме интересува какви планети обикалят около твоята Луна. Искам да знам дали си се докосвал до глъбините на собствената си Скръб, дали си открит за всички предателства в Живота или си се предал, затворил си се пред Страха от следваща болка.
Искам да знам можеш ли да останеш с Болката, моята или твоята, без да се опитваш да я криеш, заглушаваш или да се избавиш от нея.
Искам да знам можеш ли да съществуваш с Радост в сърцето, моята или твоята, можеш ли да танцуваш до забрава, можеш ли да позволиш на екстаза да те изпълни от върха на пръстите до короната на главата и да не мислиш за това, че трябва да си внимателен, че не трябва да губиш усещането за реалност и да помниш ограниченията на човешкото съществуване.
Не ме интересува вярна ли е тази история, която ми разказваш. Искам да знам можеш ли да разочароваш друг човек, оставайки верен на самия себе си. Можеш ли да понесеш обвинение в предателство и да не предадеш собствената си Душа.
Искам да знам можеш ли да бъдеш предан и следователно достоен за доверие. Дали можеш да видиш Красотата там, където всичко изглежда непрогледно.
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам можеш ли да станеш сутринта след нощ, изпълнена с Горест и Отчаяние, абсолютно изтощен и уморен до мозъка на костите си, и да направиш всичко необходимо заради твоите деца.
Не ми пука кого познаваш и откъде си дошъл. Искам да знам можеш ли да стоиш в сърцето на Пламъка заедно с мен, без да се опитваш да отстъпваш и крачка назад.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил каквото и да било. Искам да знам какво те крепи отвътре, когато всичко около теб се руши.
Искам да знам можеш ли да оставаш насаме със себе си и действително ли искаш да има някой с теб в най-трудните моменти от живота ти.
...
Александър Ройтман (ФБ)

вторник, 26 юли 2016 г.

Я кажи ми облаче ле бяло. Българите в чужбина

Я кажи ми облаче ле бяло или още един урок за научаване

Когато видиш, че музиката, литературата и изобразителното изкуство се събират в едно и стават мост, който свързва един народ, разбираш, че граници за духа няма. Благодарна съм на будния български дух, който ни свързва не само през пространството, но и през времето. Благодарна съм на моят учител и будител Калинка Згурова - жури към певческия конкурс "Прехвръкна птичка", народна певица към БНР и хора на "Мистерията на българските гласове", насител на Музикалната награда "Грами" тръгнала от малко село в Странжда планина баира и покорила световните сцени с таланта си. Щастлива съм да спомена, че тя е и един от основателите на читалище "Канатица" както и съм горда да бъда поддържана в идеите си от нейния огън и сила.
Както тя казва "Докато се пеят българските песни, България ще я има". Днес видях това и наяве.

Калинка Згурава, Анна Йовкова и приятели

Наградените деца от певческия конкурс "Прехвръкна птичка"

"Калиманку денку"
Изпълител: Моника Азменска- Обединени Арабски Емирства- Дубай
(клипът не е професионален ;-) )

По нейна покана присъствах на награждаването на даровити български деца от цял свят към Държавната агенцията на българите в чужбина.  Имаше много развълнувани баби, дядовци, учители и родители. Имаше сълзи, болка и едновременно щастие и споделена радост. Хората бяха дошли от всички краища на света и донесоха послание, което е красиво, силно и даващо надежда- ако има кой да даде искрата, то огънят ще се запали. Днес научих и интересна историята за преселението на бесарабските българи 1828-1829 година, които имаха силно присъствие във всички категории. Научих и за българските училища във Франция "Васил Левски", Българско неделно училище "Родолюбие" от Украйна, Теорeтичен лицей "Христо Ботев" Молдова, Българско училище "Христо Ботев"Алзира и Българско народно Училище, Валенсия в Испания, Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия, за Измаилски български конгресен център "Аз Буки, Веди", Одеса, Украйна, за Българско училище "Боян Мага", Лондон, Великобритания и още много други. Научих, че ако искаш да запазиш родината в сърцето си има как- и най-прекият път не е Скайп, а Изкуството. 

"България е която мирише на мента и бор или когато ухае на баницата на баба. България е мястото, на което не се чувствам самотен."
"Като птици се зареждат празници, да- те са духът на дедите ни."
Това са думи на деца, участващи в конкурса за литература "Стефан Гечев".


"Я кажи ми облаче ле бяло"
Вокална група "Дъга" българско неделно училище "Паисий Хилендарски" Париж, Франция.

Спирам да пиша, защото това се преживява. Ако хората навън, онези, които пътуват за Великден и Коледа, за да им замирише на баницата на баба и на борова гора, тези, които търсят късмета си "другаде" и които са упреквани, че търсят щастието навън, могат да съхранят тази искрица, то наша задача е да я поддържаме и в нас самите- Тук. Сега в България.

"Моя страна, моя България"
Изпълнител: Деница Георгиева Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия
Повече информация за събитието тук

петък, 1 юли 2016 г.

Тя Е

За Силата, която ни повдига


Кризата е кръщение, болката е Кръстникът, подаръкът е Любовта

Всяка преживяна криза е болезнен опит. Не се съпротивлявай. Предай се. Да се предадеш не значи да униваш, но да приемеш. Приемането е сила, която повдига. 

Съпротивата на пръв поглед е красива, на втори горчива, на трети невъзможна. Казват, че тя само засилва действието...тоест кризата и времето, в което пребиваваш в нея. Противодействайки създаваш още сила, а тя ти носи още болка. Ще те попитам- "Харесва ли ти да си в болката?"
Знам, не ми отговаряй. Попитай себе си, онова Дълбокото, то знае.

Да се съпротивляваш е част от човешкото в нас. Вярваме, че силата е тази която побеждава "другия", дава и отнема от него. Казват, че силните хора са достойни за уважение, те са пример за нас. На тях може да се разчита...Те са горди, непоколебими и нищо не може да ги помръдне от мястото им. Те са героите на деня. Моделът. Но точно това разбиране и издигане на силата в култ не ни позволява да растем. Да се предадеш казват е лесно, недостойно, срамно и "малко". Но дали е така наистина? Задаваме ли си въпросът "Къде е "слабото място" на Силата?"

Как би било възможно нещо да се промени, пресъздаде, претвори, ако насреща има две противоречащи си Сили? Копие срещу копие, меч срещу меч, лък срещу лък...и така замирисва на военно положение. Фрагментираната сила, е такава, че "тече" в хоризонталата на Времето , но не и по вертикала на Сътворението. Така се раждат войните. Ражда се вОйна. Питам се къде е "слабото място" на Силата? Кога ВОЙна плаче?"

Едно голямо "Не" стои на пътят ти. И това "Не" е неприемането. Затова се питам...дали това, което приемаме като Сила, е това което всъщност носи мир? Може ли съпротивата да носи мир или решение? Знам, не ми отговаряй. Тук и плитчините ще ти отговорят.

Ще кажете има значение каква е каузата, за какво се бориш...да има, несъмнено. Но, Едно голямо "Не" стои на пътят ти. Виждаш ли го? 

Това разбиране за силата е повърхностно, неточно и дуално..., но е най-разбираемо, заучено и напълно изпълнимо. Така са ни учили, това "знаем". Затова и пиша. Уви, не е достатъчно за да отскочим от модела на съпротивата, от припознаването на героя, като харизматичната част от нас. Категорично този образ по скоро ни създава проблеми, не дава решения. Огледай се и виж, колко победители виждаш? 
Да се предадеш не значи да униваш, но да приемеш. Предай се. Затвори очи. Приемането е сила, която повдига. Приемането е Жената. Древната Жена. Да приемеш значи да обичаш. Дишай. Затвори очи. Остани. Отвори очи. Огледай се и виж, колко победители виждаш?
Приемането е сила, съпротивата не. Защото кризата е кръщение, болката е Кръстникът, а подаръкът е Любовта! Няма победители, няма жертви. Тя е мълчалива без фанфари. Тя е Сила отвъд силата. Тя Е отвъд нас хората. Затова и ни повдига. 




сряда, 22 юни 2016 г.

Когато Слънцето целува Земята- Еньовден Е! Честит празник на светлината.

Еньовден- това е денят, в който Слънцето дълго целува Земята.

Еньовден се празнува на Лятното Слънцестоене- това се онези вълшебни мигове в годината, в които нашите предци са се синхронизирали с небесното светило и с целия Космос /Духа, както  и с Природата и Земната стихия/Материята. Двете начала се събират, за да сътворят отново животът и светлината. Небе и Земя, Горе и Долу, Дух и  Материя, Бог и Човек. Това е денят в който природата зове всичко към живот и пълнота. Огледайте се - наоколо всичко е живо, събудено и цветно. 
В този ден имаме възможност да поработим с духа на елементите, със силата и духа на билките, на цветята, на Живота.Това е денят, в който Богинята ни зове да се насладим на даровете й. Традиционно денят се тачи като най-лечебния, слънчев и изпълнен с радост в ден в годината. Лятното слънцестоене е специален и магичен момент от годишния цикъл на движение на Слънцето и естествено е свързан с много поверия, обичаи и ритуали. Еньовден е прието да се чества на 23 срещу 24 юни, за да съвпада с датата на рождението на Св. Йоан Кръстител. Реално по старо му той съвпада с лятното слънцестоене и се отбелязвал на 21-22 юни. Празникът е посветен на връзката ни с природата и нейната лечебна сила. В нашата традиция той ознаменува връзката между небесните сили и земята, между човека и духа. Затова е един от най-важните в обредния календар не само за нашите предци, но за всички народи, които са свързани дълбоко със Земята и култа към Слънцето и които разчитат знаците на духовното начало у човека.

Обичам  този ден наистина! 


 На този ден...


























В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. 
Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. 
В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни.
Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. 
Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са строги, тържествени.
Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Там където Слънцето се къпе, потопи се и ти...
Част от обичая е и обредно къпане или търкаляне в росни поляни. Прави се за очистване в извор, река, езеро или в росата. 
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. 


Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

За билките

Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден, билките имат най-голяма вълшебна сила. Събирайте ги рано сутрин докато росата по тях все още не се е изпарила.
Берете билките внимателно, без да наранявате корените им. Отнасяйте се с уважение към тяхната сила, благодарете им и те ще Ви помогнат.

За така наречените билкови амулети могат да се използват както сушени растения, които ще действат в продължение на точно една година, така и свежи билки, които няма да изгубят магическата си сила и ще Ви служат много по-дълго.
Когато пиша винаги търся сакралната връзка между видимото и невидимото, между човешкия и божествения свят. В културите на старите народи тази връзка все още се открива в обичаите, ритуалите и поверията. И ако сме способни да разчетем посланията има какво да научим, да си припомним и да вземем. Та нали сме деца на Земята и Небето...

понеделник, 20 юни 2016 г.

Българските царемонии, обреди и ритуали. Русалийска неделя

Русалиите - лечителите на душата

Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват


Русалийска група автентична снимка

В народните предания тази седмица е неделята на лечителите русалии. Наричат я още и самодивска седмица...магична и изпълнена с много тайнства и забрани. Тази седмица принадлежи на митничните същества, в които нарадът ни вярва. Свързва се с поверия за лечителски практики, връзка с природата и нейните тайни, както и с магичните способности на митични създания, като самодиви/самовили, но и със силата н арисалиите лечители. Тези дни например самовилите се къпят в изворите и те трябва да са чисти, затова има поверие, да не се ходи на местата, където можеш да ги срещнеш- извори, реки, самодивски поляни, за да не бъдат обезпокоени от любопитният поглед хората. Тази седмица е и  седмица на русалиите, затова и овчарите не излизат в гората или на полето, не поят и на извор добитъка си. Пазят се, защото неделята е времето на лечителите, на неземните митични създания, които ако бъдат обезпокоени, пакостят.  Така казват стартие хора, а те знаят...

Днес ще поговорим за един от най-вълнуващите лечителски ритуали по нашите зем- русалийските игри. 

Русалиите са тайни мъжки общества, които гонят злото. Те са личители на душата, те лекуват лудите, онези които никой друг не знае как да излекува, защото се счита, че не тялото им, а душата им страда /нападната, обсебена или въвлечена в неподходящ енергиен обмен, демоничен/.
Така казват стартие хора, а те знаят...
 
Групите са водени са от ватафин, които е главатар на групата и който внимателно подбира кого да включи в съства на русалиите. За целта мъжете трябва да са здрави, издържливи физически, да притежават качества като доброта, честност, да умеят да пазят тайна, както и да са добри танцьори. Стана ли ви интересно?
Народа казва, че те  са способни да носят плодородие, да лекуват болести и да гонят демони. И като се замисля звучи като приказка, но това  не е само моята приказка, това е нашата приказка- приказката, разказвана и съхранена от дедите и земята ни.

Русалии. 

Отдавна  ме викат да пиша за тях. Затварям очи и виждам. Когато те повеждат в тъмата по горската пътека, към тайни поляни, където да играят росалийски (наричани още розалийски) хора, където ритъма на тъпана и гайдата повеждат росалията към силата, която го "вика" Отгоре, където звънчето на ватафина отмерва всеки удар до пречистването да душата на болния.

Лечение, сила, дар и помощ свише...докосване от Духа. Не знаеш нито какво ще правят, нито отде иде силата им, а не е и необходимо. В обредите винаги има скрата тайна, нещо което едновремено те плаши и привлича. Това е онзи глас, който когато веднъж те повикане можеш да останеш настрана и да казваш, че не си видял или не си разбрал. Нашата си традиция по необикновен начин говори за живата магия на Земята ни на нас самите, като носители на това древно знание.

И както се прави със знанието, то се пази и не се дава на всеки. Този, който го е получил е преминал изпитания на суров учител или силата са му предадени по кръв. Има и друг път в по-редки случаи му се "дава свише". Защо е така? Ами то моженето, лечителството не е за всеки. Нужна са мъдрост, любов и вяра да имаш, трябва ти сила да го "носиш" туй "можене". Нали знаете, че знанието е преди всичко отговорност. Затова, нужно е много повече от желание или интерес, затова това знание е не е явно, то е невидимо, сакрално.

От този ден посветения поема отговорността да пази и използва наученото само с добри намерения и цели. Ритуалите на русалиите лечители са още един забравен бисер на традиционната ни духовната сила и познание. Въпреки това ми става хубаво, когато откривам колко са богати земите ни, колко много магия ни са дава...ей така от извора. Тук. Сега. Дали ще са събори, празници, ритуали и обреди или просто песен и танц- имаме ги. Затова пиша, за да повярваме, да се открием, да видим силата и да полеем отново корена си с вярата в нас самите.

Да не нагазиш в извора...?

Русалска неделя - седмица е или точно 51 дни след Великден. Вярва се, че това е времето на самодивите и русалиите. Това е тяхната седмица- и нима очаквате друго да се случва на празника, освен да се пеят песни и да се играят хорà? Ритъмът, музиката, танцът започват там, където свършват думите. Те са сякаш извън времето, извън пространството, извън човека. Това е времето, в който Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Винаги съм го знаела и днес притихнала отново го споделям. Музиката, Танцът и Ритъмът се събират в едно, за да лекуват. Това е част от мистерията на лечителските ритуали на Русалиите.
Защото пиша за това, защо точно днес? Ами  ще ви кажа, въпреки че повечето от вас се досещат...за Слънцестоенето, за Еньов ден, за най-дългия ден в годината и за силата на билките, събрини този мецес.... Наистина ни се дава при това с пълни шепи, да бъдем здрави, да се пречистим, като се свържем с природата, традицията и духа си.


Самодивите и русалиите идват в човешкия свят по Спасовден (Възнесение Господне) и носят плодородие на нивите. От уважение и страхопочитание през тази седмица старите хора спазват различни забрани: да не работят, да не спят през деня и особено да не ходят сами из горите и полята. Ако случайно попаднат на русалиите, ако нагазят в техните извори, трапези или хорища (места, на които се играе хоро), ще бъдат наказани със страшната русалска болест. Болните от нея получават припадъци, залиняват и често умират.
Отбелязвам, че и самодивите и русалиите са двойствени същества. Както всяко нещо в нашия дуален свят. Те носят знание и мъдрост
 на хората, но защо трябва да внимаваме да Не нагазиш в извора на русалиите”?  Като всеки извор и тук той е свързан с темата за скритото познание. Водача- ватафин решава на кого да се довери, защото е най-опитният. И естествено и тук (в придобиването на познаниетовинаги има изпитание и съответно награда или наказание. И в приказките и притчите и в ритуалите се говори за едно. Този, който получил знание е важно да го ползва за благото на другите. Изборът на русалия е изпит за физическата, психическата и личната сила за избраните мъже. Магическите същества на земите ни са духове лечители, учители, приятели. Носят, отдават, приемат, обогатяват. Те могат да помагат и да лекуват, но могат и жестоко да отмъщават на онези, които ги разгневят. Затова е нужно като росалия да си овладял личната си сила и връзката си с тях, за да встъпиш чист в магията и да имаш правото да я използваш. В това се състои и важна част от обучението, през което преминават мъжете. Това е и причината винаги подхождам с уважение към ритуалите и церемониите, защото нещо в мен се обръща и трепва, като чуя думата Внимавай. Бъдете тихи, наблюдателни и не ходете сами в тъмни гори и зелени поляни, да не се натъкнете на хорище, трапеза или извор на русалии, та да не разгневите духовете. но това е само тази пнеделя...русалийската.

Обред, церемонния и лечение

Ритуалите на русалиите се изпълняват под формата на игри и са характерни само за Северна България. Обредните лица изпълняват няколко функции. От една страна, русалиите обикалят селата и играят за здраве и плодородие, по подобие на кукерите или лазарките. От друга страна се борят с демонични същества: ако в някоя къща се е заселил таласъм, те имат силата да го прогонят. Най-забележителни обаче са лечителските ритуали, които изпълняват мъжете-русалии. Те се движат на групи от нечетен брой хора, най-често седем, и имат главатар, наречен ватафин. Именно той владее тайното знание и въвежда в него и останалите. Ватафинът подбира внимателно хората за своята дружина: те трябва да са здрави и издръжливи, да са танцьори, да умеят да пазят тайна, да са добри и честни. Тези качества са им нужни, за да се справят с изпълнението на лечителския ритуал, който не е по силите на всеки. За да бъдат посветени, русалиите първо се обучават, после постят определено време, полагат клетва и минават през специална церемония, която им дава право да упражняват „лечението”. Обикновено той се предава от баща на син в няколко определени семейства и се крие старателно от външни очи.
Докато трае Русалската седмица, русалиите са непрекъснато заедно, те не нощуват в домовете си, не говорят с никого, не се кръстят и вода не газят. Всички тези забрани са знаци за особеното, гранично състояние, в което се намират – между човешкия свят и отвъдното. Именно в тази „гранична зона” те могат да се срещнат със съществата, предизвикали болестта и да ги победят, за да излекуват пострадалия. Макар да са с обичайното си всекидневно облекло, мъжете носят някои атрибути, които ги доближават до древните лечители, например от Сибир-шаманите: държат специални шарени тояги, в които са скрити самодивски билки, калпаците им са окичени със същите билки, а по краката и тоягите им има метални пластинки и звънчета, отмерващи всяко тяхно движение. Имат и знаме от бял ленен плат: в краищата му се зашиват пак магически билки и се осветява със специален ритуал. Други важни атрибути за лечението са гърне с вода и билки и паница с оцет и чесън, които се носят от водача. Както и при други ритуали, музиката има важна роля, за да се осъществи контакта с „отвъдния” свят. Русалиите винаги се придружават от тъпанджия и свирач на кавал, гайда или свирка.

Ритуалът за лечение 
Ритуалът за лечение протича по следния начин – болният ляга на земята върху черга, а до него се поставя гърнето с билките. Русалиите започват да танцуват в кръг около болника, а ватафинът със знамето и паницата в ръце остава извън кръга и ръководи останалите. Отначало темпото е по-бавно, после се забързва и играта на мъжете става по-буйна. Според разказите на самите участници, те изпадат в особено състояние, наричат го захласване. По знак на водача си вдигат болния заедно с чергата и го раздрусват, после го прескачат, а ватафинът го разтрива с оцета от паницата, дава му да пие от нея и го ръси с вода от гърнето. Тогава музикантите засвирват специалната русалска мелодия Флоричѝката, която бележи кулминацията на ритуала. Ватафинът удря с тоягата си гърнето и то се пръсва на парчета, като измокря присъстващите с чудодейната вода. В този миг болният трябва да скочи на крака и да побегне – смята се, че вече е оздравял. Побягват и русалиите, с изключение на един или двама, които припадат, сякаш болестта се е пренесла върху тях. Останалите се връщат и се заемат бързо да ги свестят, защото се смята, че ако се забавят, припадналите изстиват и умират. Изпълняват се същите действия, докато те не дойдат отново в съзнание. Тогава ритуалът приключва. 

Днес русалийските игри вече не могат да се видят в автентичния им вид, но на съборите за народно творчество някои самодейни състави от Северна България показват възстановки на обичая. Той продължава да предизвиква вълнението и любопитството на публиката и да поставя въпроси, на които науката досега не успява да отговори.

Затова пиша, за да помним, съхраним и преродим знанието за нас самите, за връзката ни със силите на Небето и Земята, като човеци, лечители и мъдреци. Честит празник, Честита русалийска седмица. Берете билки, гледайте изгрева и чуйте песента на корена. Мен ще ме откриете или да пиша или да бера цветя и билки. Ще взема и дружки- та да не съм сама в гората- все пак трябва да внимавам.  

Източник:
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236945/rusalii-i-kalushari-shamani-i-lechiteli
По материали на Вихра Баева.