Маказа

Род, народ, родина

неделя, 16 септември 2012 г.

Мисли за музиката

                                                                         Мисли за Музиката

Смисълът на едно преподаване е само да подскаже търсенето на това, което всеки носи у себе си, без да го знае. Няма тайна, която Учителят да може да предаде на ученика. Да се преподава е лесно. Да се слуша също е лесно, но по трудното е да се осъзнае това, което е у самия теб, да го откриеш и действително да го овладееш. 
 Със сигурност всеки се е замислял откъде произлизат нотите и защо изобщо ги има. Днес безброй концерти, опери, сонати и всякакъв друг вид музикални произведения се свирят от милиони музиканти по цял свят благодарение на един човек.
 
 
 Гуидо д’Арецо (990–1050) е онзи, чийто уникален ум сътворява музикалните ноти. Той не измисля просто седем знака, чрез които да координираме слуха си, а създава цяла нова азбука на звуковете. Д’Арецо е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Роден е в Италия и получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. По време на обучението си монахът забелязва как певците се затрудняват при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от музикални знаци, чрез които музикантите да се ориентират за правилните тонове. Нотите били изобразени върху четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон, отбелязан в началото й с буква. Тогава те имали квадратен вид, но днес успоредните линии вече са пет, а формата им е овална. По-високите били отбелязвани на по-високи линии, а на всяка от седемте ноти Гуидо дал име: ut, re, mi, fa, sol, la, si. Това били първите срички от химна за свети Йоан Кръстител: 
 
UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes.
 
 
Преведени на български език те означават:
 
До – Dominus – Господ
Ре – Rerum – Материя
Ми – Miraculum – Чудо
Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система
Сол – Solis – Слънце
Ла – Lactea Via – Млечен път
Си – Siderae – Небеса. 
 
Дали Бог ни говори чрез музиката или музиката говори за Бог - велика е тайната на божествения произход на това изкуство.  Гуидо д’Арецо казва, че е на 33 години, когато написва нотите, а първоначално музикалните знаци са създадени, за да улеснят музикантите, изпълняващи църковна музика. 
Нотите на Д'Арецо са език, който ни помага да развиваме себе си чрез музиката. Тя е един от най-добрите начини за общуване между хора. Език, който непрекъснато се променя и развива, но който е точно толкова пленителен, колкото е бил и преди хиляди години.
 
 
 
Джошуа Бел
 
 
Мъж се настани в метростанцията на Вашингтон и започна да свири на цигулка;
беше студена януарска сутрин. Той изсвири шест произведения на Бах в рамките на около 45 минути.
През цялото това време в час пик, преминалите през станцията бяха преброени над 1100 души,
повечето от тях на път за работа.
Изминаха три минути и мъж на средна възраст забеляза, че свири музикант. Той забави крачка и поспря за няколко секунди, след което отново забърза, за да хване разписанието.
Минута по-късно, цигуларят получи своя първи долар – от жена, която дори не се спря, а продължи своя ход, подхвърляйки сумата.
След още малко, някой се облегна на стената, за да го послуша, но мъжа погледна часовника си и отново пое по пътя си. Очевидно закъсняваше за работа.
Този, който прояви най-голям интерес бе едно три годишно момченце. Майка му го подръпна забързана, но детето спря да погледа цигуларя. Най-накрая майка му го дръпна по-силно и детето продължи да върви, извъртайки главата си назад през цялото време. Цялото това бе повторено от още няколко деца. Всички родители без изключение, пришпорваха децата си да продължат да вървят.
В следващите 45 минути музикантът продължи да свири, а само 6 души спряха и постояха за малко.
Около 20 от тях му дадоха пари, но продължаваха да вървят в същата крачка.
Той събра точно 32 долара. Когато приключи с изпълнениято си и настъпи тишина, никой не разбра.
Никой не аплодира.

Никой не знаеше, че цигуларят бе Джошуа Бел, един от най-талантливите музиканти в света.
Той току що бе изсвирил едни от най-изумитлените произведения писани някога,
на цигулка струваща 3.5 милиона долара.
Два дни преди изпълнението му в метрото, Джошуа Бел препълни зала в Бостън,
където средната цена за билет бе 100 долара.
Историята е съвсем истиснка.
Тайното изпълнение на Джошуа Бел в метро станцията бе организирано от Уошингтън Поуст,
като част от социален експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората.

Цялата концпепция на експеримента в обичайна обществена среда,
в необичаен час бе да се даде отговор на въпроса:
Забелязваме ли красотата?
Спираме ли да я оценим?
Разпознаваме ли таланта в една необичайна ситуация?

Ако нямаме момент да спрем и да послушаме един от най-добрите музиакнти в света,
свирещ най-прекрасната музика писана някога, колко още други неща пропускаме?

Източник- интернет
Петър Дънов
Влияние на музиката
 
От кой свят излиза музиката? – От умствения. Защо? – Защото само интелигентният човек може да пее и да свири. Значи между музиката и интелекта има известна връзка. Те вървят успоредно. Правата мисъл не е нищо друго, освен музика.
Задача: Заучете основната гама – до възходяща и низходяща степен, и когато имате добро разположение, пейте. Които не могат да пеят, трябва да правят усилия, все ще постигнат нещо. Ще се ръководите от пианото или от органа, да започвате от естествения тон, а не произволно. Ако не сте разположени, разгневени сте, пак пейте гамата и наблюдавайте как ще се отрази върху психиката ви. Ако сте гневен или изпитвате някакъв страх, пейте гамата нагоре и надолу и наблюдавайте в кои тонове се явява дисхармония. Ще забележите, че всяко отрицателно състояние се отразява дисхармонично върху специфичен тон. Като правите тези наблюдения, ще разберете къде е слабото ви място и ще можете сами да си въздействате. – Как? – Пак чрез музиката. Като пеете известно време, вие ще се тонирате. Някои музиканти не взимат правилно тона „ре“. – Защо? – Те са крайно активни. Други не взимат правилно тона „до“, трети – „си“, или други някои тонове.
Истински певец или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно. Най-малката дисхармония в пеeнето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете. Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пeене или свирене. В такъв случай и говорът е музика. Колкото по-обработен е човек, толкова по-музикално говори. И той прави акценти на известни думи, но в него всичко е хармонично. Обаче гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си. Той говори ту forte, ту pianissimo, но където трябва и не трябва, а това прави говора немузикален, неприятен.

PranaAna
А вие харесвате ли своя глас? Обичате ли да пеете или мислите, че не може да пеете? Разгледайте и другите страници в бога, за да се информирате за ползите от пеенето...

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Петър Дънов
Из
"Най-малкият опит"
Добрата Молитва
Размишление върху Царството Божие



От нас се изисква нещо много малко. Какво ми коства да изпратя една добра мисъл? Преди години при мен дойде един да му предавам музика. Иска да стане добър цигулар, певец, но по лесния начин. Казах му, че в музиката няма лесен път. Това е най-трудният път. На такъв малък инструмент ти трябва да покажеш такова голямо изкуство, че да учудиш хората. И при пеенето е същото. При него работиш с една малка ципица в ларингса си. Вие на младини, като сте пеели, гледали сте през прозореца, дали ви слуша някой. Значи на Любовта сте пели. А след като се оженят, хората не пеят. Щом не пеят, аз ги считам за паднали ангели. Преди да се оженят са ангели, а като се оженят са паднали ангели.
Ако вие знаехте да пеете хубаво, щяхте да уредите всичките си работи. Ако вие знаехте да пеете, тенджерата ви сама щеше да отиде на огнището. И яденето ви само щеше да се сготви. Аз ще пея и стомната сама ще се напълни. А пък ние всичко трябва сами да правим. Голяма е силата на пеенето. Ще ви разкажа един случай. При един директор отива една певица и иска да я прослуша, но той нямал време. Тогава тя запява една ария, макар че той не иска. Директорът е възхитен от пеенето ѝ и вече е готов да ѝ помогне. Като имаш работа с банков чиновник, изпей му една ария, ама с Любов. Значи, при най-лошите условия приложи Божията Любов: И на дявола щом му запееш, той няма да те изкушава.
Значи единственото нещо, което може да те препоръча пред директора на една опера, е хубавото изпълнение на една трудна ария.
Вие всички сте кандидати за небето. Но за да отидете на небето, трябва да сте отлични певци, да пеете, както ангелите пеят; да имате светли мисли, да бъдете чисти и да обичате Истината, както ангелите.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар