Български народни тайнства

Тайнственото хоро – старинен обичай “Пазене на кваса”

“Пазене на кваса” е старинен обичай, извършван в дните между Игнажден (20 декември) и Васильовден (1 януари). Обгърнат от тайнственост, този ритуален цикъл е малко известен. Описан е за пръв път в края на ХІХ век. Обичаят е разпространен само в някои райони на Северна България, но сходни практики има в цялата ни страна.

Много са видовете хляб, които някога приготвяли българите. В ежедневието обикновено месели хляб без квас. Печели го върху жарава, пепел или в подница. Подница се нарича специален глинен съд, който има и похлупак. Този хляб не се реже с нож, а се чупи и често се маже с мед или масло. Използва се и в ритуали за здраве, при раждането на дете, за прогонване на различни болести, омилостивяване на митичните същества.

За празник българите приготвяли хляб с квас. На този хляб приписвали магически свойства. Квасеният хляб се украсява в зависимост от случая, за който се приготвя. Не е известно откога квасът е навлязъл в българската кухня. Според историците сигурни данни има за ХV-ХVІ век, но вероятно е бил познат много по-рано. Традиционно квасът се получава при замесването на брашно и вода до гъста каша, която се оставя за няколко дни в глинено гърне. След приготвянето на хляба, изсушавали остатъка от кваса, увивали го в чиста кърпа и го използвали след време. Казвали, че квасът е баща на хляба. В народните представи той се оприличава на живо същество – заради способността му да расте, т.е. да увеличава обема си. Освен това той “остарява” – губи силата си. Тогава трябва да се “подмлади” – да се поднови. Нов квас се захваща на специални дни – преди Великден, преди сватбата и преди Коледа. Ферментиралата смес от вода и брашно се считала за изключително лековита. Вярвали, че квасът предпазва от магии. Използвал се широко и в народната медицина. В края на ХІХ век големият български етнограф Димитър Маринов описва за първи път обреда “Пазене на квас”. Той го открива само в някои села около град Русе . “Трябва да го има и другаде, но го крият" – пише ученият. Според него обичаят има магьоснически характер и затова е преследван от свещениците.

“Пазенето на кваса” започвало вечерта на 19 декември – точно преди Игнажден. Обичаят завършвал на 1 януари – Васильовден. Това са т.нар. “мръсни дни” или преходът от старата към новата година, от хаоса към новата организация на Вселената. Събирали се само жени. Сред тях имало опитни баячки и лечителки. Първото, което правели, е обредното хоро. Две моми замесвали квас. Но не по обичайния начин, а обърнати с гръб към нощвите. Изборът на момичетата не бил случаен – едната задължително трябвало да бъде “първо дете на майка си”, а другата – последно. Възрастните жени слагали в кваса стрити на прах “лековити и магьоснически билки, изгорели въглени от дърветата леска, явор и цер /вид дъб/. Приготвеният квас увивали и слагали в ъгъла на стаята. През цялата нощ до него стояла една от жените, а останалите продължавали да играят хоро. До Васильовден квасът се пазел по същия начин, като всяка нощ го местели в различна къща. Обредното тайнствено хоро играели само три пъти в годината - срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васильовден. Рано сутринта на 1 януари всички отивали в къщата, в която е стигнало тестото. Бабите го разделяли на толкова парчета, колкото са участничките. На “пазения” квас приписвали изключителни качества – той лекувал, пазел къщата от магии, жени привличали с него избраниците си.

В някои села от Средна Северна България също се извършвал почти същият ритуал. Там пресявали брашното няколко пъти, а тестото замесвало момиче с живи родители. Приготвеният квас слагали върху дарак /железен уред за разчепкване на вълна/. Интересно е, че според народната вяра, даракът има силата да гони демоничните сили. По-късно явление е участието на млади мъже в “пазенето на кваса”. Обичаят се превръщал по-скоро в обреден спектакъл, в нещо като празнична седянка. Въпреки осъвременяването му, няколко важни момента били запазени. Жената, която замесвала новия квас, както и в древността трябвало да бъде облечена в празнична носия. Водата – донесена в пълно мълчание /”мълчана”/ след залез слънце, в чист съд и недокосвана /”ненапита”/. А брашното – пресято през “три сита копринени”. Наред с веселието и празничното настроение, възрастните предавали уменията си за приготвяне и запазване на тази толкова важна съставка на празничния хляб.

„Оттук бряг, оттам бряг, по средата – бял сняг” – 

нощвите, част от магическото пространство в старинния български дом"

Месилня от Ослековата къща, I ет. Копривщица, 1856 г.

Хлябът и виното са

толкова чисти, че никакво зло не може да наруши тяхната святост. Те служат за

комка – т.е. за причастяване. С хляб и вино магия не може да се направи. Тези

думи трябва да си припомняме винаги когато говорим за многобройните обичаи, в които

те присъстват, както и за предметите, служили някога за приготвянето им. В

стремежа на съвременния човек за живот близо до природата и нейните дарове,

днес все повече ентусиасти разтварят старите книги, за да научат как да омесят

хляб така, както векове са го правили по нашите земи. Налага им се да открият и

някои нови думи. Иначе как биха могли да отговорят на гатанки като тази: „Оттук

бряг, оттам бряг, по средата бял сняг. Що е то?” Отговорът е, разбира се:

„Нощвите”.

Нощвù, нъщви, нощовà

у нас наричат дървения съд, в който се меси хляба. В миналото той бил

неотменима част от дома – като огнището, което се строи първо в къщата. Нощвите

се изработвали от цял къс дърво – обикновено от бряст или габър. Брястът служи

и за заграждане на „ново гумно” – нов двор, нова ограда. Вярва се, че домът,

ограден от бряст никога няма да запустее, защото никакво зло не може да мине

през него. Габърът също се радва на специално отношение. Свързан е с мита за

Млада Бога – в дните около зимното слънцестоене Млада Бога слиза от небето по

клоните на габер. Легендите и народните песни  разказват, че след като

родила детето си, Богородица потърсила дърво из гората, на което да върже люлка

за него. Единственото чисто място, намерено от Божията майка бил „златен

габер“. Както всички предмети, свързани с хляба, нощвите са част от женското

пространство в дома, но се предават като наследство от баща на син. Веднъж

изработени и осветени, те не напускат къщата. „Където са старите нощви, там е

старата къща” – казвали някога. В „старата къща” живеели възрастните, заедно

със семействата на децата си. Ако баща реши да отдели синовете си и да им

построи нови жилища, младите мъже трябвало сами да направят нощвите, в които

жените им ще месят хляба.

При влизане в нов

дом, първото нещо, което прави мъжът, е да запали огъня в огнището, а жената

замесва първия хляб в нощвите. Преди това дървеното корито е прекадено с тамян,

поставен върху ръжен и е поръсено с „ненапита“ или „неначената“ вода. В същия

ред се извършват ритуалите за приобщаване на младата невеста към дома на

свекъра и свекървата. След като й давали символично да разбърка огъня и да

обиколи огнището три пъти, близките на младоженеца я завеждали до нощвите. Там

тя оставяла дарове – хляб, вода и месал (кърпа), който е изтъкала сама. А

свекървата трябвало да каже: „Ето, снахо, харизвам ти нощвите! Да даде Господ

всякога да са пълни с тесто – по сватби и кръщенета, по сборове и радости!”

След това булката се покланяла и целувала ръка.

Нощвите участват в

различни ритуали за предпазване от уроки (от лоши очи), от „напратено“ (т.е. от

лоши мисли и енергия на някой зложелател), при уплаха и магии.  Те имат

важна роля при засевките за сватбените хлябове, при замесването на т.нар.

„богородична пита” при раждане. Нощвите са на първо място и в обредното

приготвяне на „пътнината” – хлябът, предназначен да съпроводи душата на

починалия в пътя към „оня свят”.

Около

нощвите витаят и различни забрани. Една от тях не разрешава те да остават

открити. Най-добре е да се похлупват с кръга – специално изработена дъска в

тази форма, на която се полага и оформя хляба.  Може и да се обръщат с

дъното нагоре. В никакъв случай не бива да се стъпва в нощвите, защото голяма

беда очаква къщата. Това важи дори за невръстните деца, затова майките им

трябвало много да внимават.  Ако нощвите са обърнати и подготвени за

работа, лошо е да бъдат прескочени от някое животно. Според поверието, тогава

те плачат и проклинат, нищо добро не чака хората в семейството. При захващането

на нов квас девойката, извършваща обреда, не бивало  да гледа към нощвите.

Там възрастните жени са сложили брашно, вода и тайни билки, които младото

момиче трябвало да замеси, обърната гърбом към дървения съд.

Нощвите са един от символите на благополучието на дома. „Празни нощви – гладни

гости“ е една от поговорките за тях. А също:“Като ти са меки очите, ще са ти

празни нощвите.” С други думи – ако раздаваш безразборно, стигаш до бедност.

Според народните тълкувания на сънищата е добре да сънуваш нощви, пълни с

брашно или тесто. Хубаво е и ако насън сееш брашно в тях. Това означава, че ще

ти дойде скъп гост.

По публикацията на: Албена Безовска

https://bnr.bg/…/tainstvenoto-horo-starinen-obichai-pazene… 

https://bnr.bg/radiobulgaria/search?author=124-%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0

Read More