Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

вторник, 31 август 2021 г.

Баба Неделя

Съвременни приказки

Здравейте приятели, позволявам си да сложа в блога си един чужд текст, който докосва. Мен ме докосна още преди време, но сега реших да го споделя и с вас. Някак си стои актуален и не остарява, пустият му текст. Когато го прочетох преди години се надавах да не го срещна отново из интернет. Дояда ме накак отвътре...и го отхвърлих. Днес отново ми попадна, отново го прочетох и пак ме хвана за гърлото и се запитах защо? 

Хъм...прочетох го и ей го на, същото чувство, същата баба, онази от разказа дето кълне и чорапи наплита. Нищо не се е променило.  Кое е онова, което не се променя? Времето, времето е това, което не се мени, защото нравите остават същите. И не 30, а 300 години в усуканата демокрация, няма да помогнат. Нравите ни- едни такива стари, стари, но за съжаление не всичко старо е добро нали, колкото и да държа на корена, личната сила и земята. Ей, на казвам го. Има и неща, които нямат вече място в живота ни, но те упорито стоят като развяти знамена над главите ни, а пишман овчарите викат ли викат. 

Кой и какви са тези неща...вероятно ще попитате. Ами как да ви ги речем...то блянове, то за свобода, права, мечти за един по-добър свят, борби за справедливост, жертви и геройства, класика премесена с чалга, шопска салата с двойка кюфтета, запустели села, срутени къщи и мръсни дворове. Знаем го всички това. 

    Казват, че това което виждаш навън, вътре го носиш в себе си. Е, аз питам, подредихте ли двора си, цветенце поляхте ли, а дали срещнахте своята баба Неделя, а запознахте ли се и със своята американка /онази мечтаната изгнаница/ и охраната с тъмни очила дето бие? 

    Друми, силни думи и чужбини. Много чужбини и много самота. И за нас и за тях, онези дет "избягаха". Е вие оплетохте ли вашите чорапи, а дарувахте ли ги, ей така за изпроводяк на чужденците? Разбрахте ли защо земята ни е ценна, не с какво, а защо? Разбрахте ли защо дърво без корен, съхне...Надявам се, защото ако не аз - то вашата баба Неделя онази отвътре, вече го знае. А и вие също. Отговорност не е дума, а личени избор, при това избор не просто да съществуваш, а да живееш, да живееш красиво, пък що не и красиво да кълнеш и чарапи на наплиташ...защото знаеш кой си и какво сърцето ти дарува на този свят и на Бога с любов. 

Надавам се да не са само тези чорапи. 

А иначе, иначе става въпрос за едни чорапи...плетени таквиз, красиви.

текст Красимир Бачков

"В странджанското село Боздуган остана само един жител или по-точно жителка - баба Неделя. Останалите се преселиха на едно друго място, където рано или късно отива всеки от нас. Кметският наместник от съседното по-голямо село я покани, да се премести при тях, за да не е сама, но тя отказа.

Не можеше да си представи, че ще зареже къщата, която заедно с мъжа си бяха градили камък по камък, варосаните стаи, където бе отгледала децата си и двора, в който всяка пролет цъфтяха лалета, латинки, ружи и люляци. На въпроса на кметския наместник, не се ли страхува да остане сама, в едно необитаемо вече село, тя поклати глава:

- Страхувах се някога, като бях млада и имаше, за кого да се страхувам! Сега от кого и защо да се страхувам, кмете? Пътят ми вече е извървян, живота не ми носи вече радост, а смъртта е добре дошла всеки ден! Аз не се броя за част от хората, а за част от живинките край мен - врабчетата, дърветата, тревите и небето! С радост чакам момента, в който ще затворя очи …!

Кметският наместник повдигна неразбиращо рамене и се съгласи:

- Имаш пълното право, да избираш, къде да свършиш дните си! Щом искаш в твоето село, така да бъде! Нали е демокрация ….!

- Да ти пикам на демокрацията! - отвърна баба Неделя - Заради нея сина и двете ми дъщери се запиляха по чужбина! Заради нея не съм ги виждала и чувала вече толкова време! Заради нея си отиде и Грозьо, стопанина ми! Нямаше ни линейка, ни доктор да се погрижат, кога му стана зле! Хайде холан от демокрация, кмете! И да се избършеш отзад не става тя …!

Пенсията на баба Неделя бе смешно малка, но тя и не разчиташе особено на нея. Цяло лято береше гъби и билки, сушеше ги, а после ги продаваше на една пътна отбивка, близо да тяхното село.

Когато успееше да приготви няколко бурканчета с конфитюр, също ги предлагаше на случайните пътуващи по тези места. Но през дългата есен и още по-дългата зима тя плетеше вълнени чорапи, материала за които събираше от трите си овце.

Сама го боядисваше в зелено и червено, после наричаше изплетените чорапи на някой от внуците си и когато успееше да ги продаде смяташе, че по някакъв начин се е доближила до близките си. Тя бе малко дива и чепата жена, не вярваше много в църква и религия, а чисто по езически измисляше прости ритуали, за себе си и най-вече за децата и внуците си.

Така, един априлски следобед на отбивката спряха два черни мерцедеса, от които излязоха няколко мъже. Всички те бяха облечени в сиви и тъмни костюми, с вратовръзки и двама от тях със златни очила.

Край тях се въртеше една червенокоса жена, която говореше на английски. Един от мъжете снимаше с камера. Всички бавно приближиха баба Неделя и покровителствено я запитаха на колко години е, и как се препитава в тоя пущинак.

- Зимъска ще направя деветдесет и три! На мен костуми и автонобили не ми требват! Имам си три овце и те ми стигат за мляко и сирене. Останалото си намирам в гората или в градината, дето си сея в двора.

- А пенсия не получаваш ли? - запита един очилат господин.

- Пенцията ти я дарявам! Ако ти требе, вземи я! Мен пари ми не требват! Сичко си имам от Бога!

- А защо стоиш тук и продаваш? - обади се друг мъж - Явно за пари го правиш?

- За да видя хора, господине! Да не минава зян денят! У наше село останах само аз. Нямам ни радио, ни телевизия. Кога срещна хора, за мен е празник!

- Значи, - усмихна се иронично очилатият - вместо да ни продаваш, можеш да ни подариш по едни от тези чорапи? Виждам, че са с цветовете на българското знаме! Ние сме хора от властта и съвсем ще ни ходят, а тази жена е от Америка. Живее в Чикаго и ще занесе частица от родината за спомен …!

- Бива, господине, бива! - кротка усмивка сгря лицето на старицата - Щом нямате пари да си купите, ще ви ги даря! Те хората от властта само знаят да вземат, да дават не са научени зер!

Тя бръкна в торбичката и извади няколко чифта чорапи. С мъка се надигна и като на сватба сложи на рамото на всеки мъж по един чифт чорапи. На жената ги подаде в ръцете:

- Вземи, булка! Носи ги в Америка, че сина ми е там от доста години вече! Все едно на моя Венко ги давам! Носи ги със здраве!

Когато преведоха думите на старицата, червенокосата се изчерви и емоционално заговори нещо. После се върна до една от колите и дойде с дамската си чанта. Извади банкнота от петдесет лева и я подаде на баба Неделя.

Обясни, че ресто не иска. Бабата стоеше пред нея, кротко се усмихваше, но не протегна ръка за парите. Чужденката остави парите върху кашона с билките и сушените гъби, които старицата продаваше и тръгна към колата.

След нея първо един от мъжете извади портфейл и без да гледа стойността на банкнотата, я пусна до тази на американката. Останалите го последваха, а накрая остана мъжът със златните очила. Той си намести очилата и тихо каза:

- Голяма артистка си ти, бабо! За един ден изкара пари, колкото иначе не можеш изкара и за месец! Спечели достатъчно, затова моите чорапи ще приема наистина като подарък!

- Халал да са ти, синко! Само да не ти стягат! - отвърна баба Неделя и приседна, до кашона с билките. Мъжът тръгна към колата, после спря и се върна. Извади пари и ги пусна до парите на останалите:

- Сега, вместо да ме кълнеш, си прибери парите и кажи добра дума!

Баба Неделя го изгледа с избелелите си вече очи и рече:

- Добър път и вървете там, където прокудихте децата ми! И да не ви объркат с почтените хора по чуждата земя, си обуйте чорапите! Тя суровата вълна боде, но така ще ви напомня за греховете! Ние нямаме нужда от управници, а от стопани! Ако някой ден разберете, какво значи стопанин, тогава ще ви призная за власт! Хайде, върви си в мир, човече!

Двата Мерцедеса бавно и някак гузно потеглиха. Хората вътре не погледнаха към свитата над билките бабичка. Те идваха от друг свят и отиваха към места и хора, които им бяха по-близки и познати.

Тая възрастна жена бе отворила рана в душите им, която нито доктори, нито лекарства биха излекували. Трябваше да се махнат по-скоро от тук, защото още няколко мига с нея и биха се превърнали в …. човеци.

Взето от