Маказа

Род, народ, родина

неделя, 20 декември 2015 г.

ВкусНа Магия- традиционни рецепти


Традиционни български ястия
Тук ще споделям рецепти от българската кухня, които съпровождат всеки български празник. Така ще допълня знанието стаено, този път в ръцете на българката.


Да се вложиш като кора от баница...
















Една приказка разказана от новогодишната ми баница...


Докато месих новогодишните мининки с масълце у дома, този път по рецепта на моята леля американка, едната кора се оказа много "упорита"- почти като мен самата.
Нали казват, че всеки майстор влива енергията си в нещата, които прави.

Та, упоритата кора се форормяше като едно голямо разточено многолистно сърце. Леко кривичко, нежно, но много упорито. Бялото и пухкаво тесто все не заемаше "правилната" кръгла форма.
Рекох си "не може тъй", трябваше да е кръг (нали винаги е добре да спазваме рецептите, а точените кори обикновенно са кръгли ;-) ).
Точих, разточвах, дърпах отлEво, отдEсно, но не би.. Кората си остана сърце, при това Това сърце ставаше все по-голямо и по-голямо...Аз точих и наблюдавах, какво "раждат" ръцете ми. Да...баницата май ми "проговори" с нежен глас...
Накрая я оставих таз кора, ей така като Сърце и я сложих в баницата, заедно с останалите "правилни кръгли кори" ;-).

Дойде редът и на късметите, които да сложа вътре...за всяко парче нарисувах естествено по едно сърце...Когато вечерта хората намираха своя късмет, увит в станьолчето, всеки очакваше нещо по-така, познато. Ама, найсе изненадах ги. Във всяко парченце, се намираше по едно ключенце...във "неправилната" форма на сърце.
"Това е саботаж" каза някой..."Анна е нарисувала на всякъде сърца". Разсмяха ме...

Затова реших да споделя този свой смях...Пожелавам на всички ни...да сме наблюдателни, какво "раждат ръцете ни" и какво идва към нас, да сме упорити като това Сърце, да виждаме как, дори и баницата може да ни проговори, за вложеното вътре в нас и да го проявяваме с радост, да сме свързани с майсторът, творецът в нас.

Да бъде и да е от сърце, каквото и да правим да се "вложим" в Него като тази кора в баницата!

А рецепта няма да ви дам, защото тя е различна за всеки...какво обичам, какво ме радва да проявявам, кое е "нещото" което никога не отпада...вътре в нас и винаги ни носи радост. Това Е. Другото са просто готови рецепти за щастие. За щастието на друг готвач. Аз опитах...и сама "станах" тази кора. И важното е ...да не ни е страх да си изцапаме ръцете с брашното, да не ни е страх да грешим...да не се притесняваме, че ще ни нарекат "саботьори", докато си облизват пръстите, питайки ни за рецептата...рецептата за щастие...

Благодаря и Честита нова 2018 година.


Колачета за Игнажден


Продукти за 10-12 гевречета

3 чаени чаши брашно
1 аена чаша хладка вода
1/2 кубче мая, може и сода
3 щипки захар
2 щипки сол
2- лъжици олио
Семена по избор за поръсване
В купа се добавя маята, която се разтваря във вода, като към сместта се добавя и захарта. Остава се да втаса. Който ползва сода е добре да пресее содата, преди да я използва.
Добавя се останалото количество от хладката вода.
Добавят се брашното, солта и олиото
Замесва се тесто, което трябва да е еластично.
Тестото се заточва и се слагат семената
Следва повторно премесване
Оставя се да втаса отново

След като тестото е втасало дорбе, се оформят гевречетата. Те са толкова на брой колкото и харата в дома. От това тесто се замесва и кръст. Той е предназначен да пази от злини дома през цялата година. .

Печенато е във фурна, като гевречетата се пекат до златисто. Замесеният кръст също се пече като гевреците. Слага се някъде на високо място.




На Димитровден се приготвя сладка пита:
Пита с ябълки:

Продукти:
1 кг. брашно
1,5 кг. ябълки
25 гр. мая
захар на вкус
100 мл. олио
100 гр. орехи белени
1 ч.ч вода, щипка сол
настъргана кора от лимон по желение.


Притогвяне:
Брашното се пресеява през сито, за да е пухкаво. Слага се в дълбок съд. Добавят се водата и с предварително разтворената мая вътре се разърква с брашното до получаването на тестото. Водата трябва да е хладка, не студена или топла, за да втаса тестото добре.

Тестото се оставя за 2 часа на топло място, зъвито с кърпа, за да втаса.
След като е готово се разделя на три равни части- топки, като от тях са оформят три отделни кори. В отделна купа са настъргват ябърките, добавят се и орехите към тях. Захарта оставете за накрая- с нея само поръсете корите, за да не пускат плодовете сок и да не станат корите глетави, когато слагате сместта. Към всяка кора се довавят ябълките и орехите. Добавя се обилно захар, както казахме отделно.
Предварително настърганите кори от лимон се дабовят към всяка кора отделно като се поръсва кората, след като сте добавили захарта.
В съд, в който ще печете- най-често голяма тава или типсия поставете първата кора, след това втората, а с третата "захлупете" питата. Предварително намажете съда с обилно с олио.
Печете на умерена фирна до зачервяване на питата и до пълното и изпичане.

Съвет: Ако ябълковата смес ви е твърде мокра, то сложете малко галета вътре, за да отнеме от водата на плода и за да не ви става глетава питата.
Наздраве и весел празник.



Храната е една от магиите, с които българите са захранвали като тялото, така и духа си. Тя присъства неотменно в обреди и ритуали, с които са почитани и природата и човека. Храната е част от българската култура и за мое щастие е част и от миналото на моя род. Затова когато се говори за храна, неминуемо ми замирисва на "дом".
Та както е казал народът "Крушата не пада по-далеч от дървото". Е няма как да се усети тази миризма, ако сами не си я сътворим. Затова и съм щастлива да ви представя рецепти с ВкусНа Магия.
Никога няма да забравя вкусните ястия на село, наситеното жълто на домашната кокоша супа (не пилешка, тя този "цвет не лови", каваше баба). Трудно ще забравя иуханието на топлия зелник, изпечен на дърва, както и красивия цвят и наситен вкус домашната вишновка (която аз имах честта сама да правя). Да, друго си е да се обърна към традицията и дедите си. Сега ще споделя и с вас късче от тази вкусна магия.
Накратко историята "ВкусНа Магия"
Моите баба и дядо- Баба Райна и Дядо Митко, наричан Митко Чудото, са били известни готвачи в цяла софийска околия. Били са канени на празненства, събори (така са се наричали комай фестивалите в минлото), били са готвачи в свои и чужди кухни, държели са кръчмата на село. А както знаете това е било мястото за ежедневни сбирки- все около храната и питиетата. А както знаете хубав празник без храна, не става. Затова баба и дядо са били са хора, които всички тачат и помнят с добро и до днес. И то не само заради ястията, които са създавали, и за които все още се говори, но и заради истинския си характер- откровени, силни и запознати с магията на храната.

Рецепти за вкусните и здравословни ястия за всеки български празник са част от българското нематериално културно наследство и заслужават почетно място в този сайт, както и на нашата трапеза. Знам, че здравословното хранене е на дневен ред за всеки съвременен човек. Запретвайте ръкави и влизайте в кухнята, но не за да готвите, а за да свещенодействате. Защото храната е магия. Успех!
На когото му е интересно, може да проверява статиите ми тук, за да научи повече.
Благовец
Медна питка

Продукти:

1 кг брашно
1/2 пакетче мая
150 г прясно мляко
150 г хладка вода
5 г сол
35 г масло
100 г мед
Начин на приготвяне:

  • Брашното се слага в купа, в средата му се прави кладенче, в което се налива хладкото мляко, водата и стритата мая.
     
  • Замесва се тесто, от което се прави питка, която се поставя в намазана с масло тавичка. Оставя се да втаса.
     
  • Пече се в умерена фурна. Още топла се намазва отгоре с мед.

Риба плакия
  1.  средни скумрии










  2. 4домата, нарязани на филии
  3. 2моркова, нарязани на тънки кръгчета
  4. 1зелена чушка, нарязана на кръгчета
  5. 1червена чушка, нарязана на кръгчета
  6. 2 глави лук, нарязани на тънки кръгчета
  7. 4 резенчета лимон
  8. 100 мл бяло вино
  9. 50 мл олио
  10. 4 с. л.нарязан магданоз
  11. 4 с. л.орехи, едро счукани
  12.  сол, черен пипер на вкус
     Рибата се почиства и се отделят филетата. Посоляват се и се поръсват с пипер. Подреждат се в тава.
  13. 2.Върху рибата се подреждат на пластове доматите, морковите, чушките и лукът. Леко се посоляват. Всичко се залива със сгорещеното олио. Виното се налива в тавата. Слага се да се пече на 180° С около 20 мин. Поръсва се с орехите и магданоза и се допича още 5 мин. Плакията се сервира студена
Бъдни вечер
Домашна рецепта за най-вкусните
Постни сърми и пълнени сухи чушки

Продукти:
Подберете добре оформени втасали злеви листа (колкото броя сърми искате да приготвите). Зелето е добре да се сложи около Архангелова задушница, за да е готово по това време на годината- за Бъдни вечер.
Чушките трябва даса домашни и добре изсъхали. Те предварително се киснат във топла вода, за да се отпуснат. Внимавайте да не ги оставите дълго във водата, защото ще ви се разкиснат. Отцедете ги преди да ги напълните.
Пригответе си и:
2 чаши ориз
Червен пипер 2 ч.л.
Черен пипер 1 ч. л.
Сол на вкус
1 стрък праз лук
Ронена домашна чубрица- няколко щипки
Сухи сливи или стафиди
Приготвяне
Тук реално се случва магията, така че четете внимателно.
Празът се нарязва и се задушава с малко олио и вода. Добавя се оризът, изчистен и предварително измит със студена вода. След това се добавят пиперите, чубрицата и солта.

Важно- оставете сместта да ''си поеме дъх'' за половин час.
Вземете зелевите листа и изрежете кочанчето на всяко от тях. В противен случай то ще ви пречи да навивате сърмите. Ако листата са прекалено големи разрежете едно на две половини.
Сложете по две супени или една дървена лъжица от сместта. Добавете синя слива или няколко стафиди. Завийте сърмата като пощенски плик и поставате в дълбока тава за печене. Чушките се пълнят като им се оставя място отгоре, защото оризът набъбва и може да ги спука и плънката да се разпилее. Запечетват се отгоре с брашно. Подредете ги в съда.
Добавете 2 към 1 вода и важно- зелев сок. Не слагайте много от сока, ако ви е много солен, това е втората магия на тази рецепта. ;-)
Когато тавата се напълни порядъчно, я залейте със сока и водата и я оставете да се пече на умерена темтература в печката. Излишно е да споменавам, че печката на дърва придава допълнителен аромат, на това ястие при това неповторимо, така че, който е на село смело да хвърля дървата в огъня. Пече се около час докато плънката омекне.


 Важно преди да сервирате оставете ястието да престои. Ще се учудите, но то става още по-вкусно, ако го опитате на следващият ден. Пробвайте. Аломатът на сърмите в съчетание с печените селски чушки е неповторим. Ако пробвате, тази рецепта, гарантирам че руцепторите ви ще останат много доволни и скоро няма да сесетите да правите по друг начин постни сърми. Изпитано във времето е. Насладете се и празнувайте с радост.










Резултатът ухае вкусно.
Редултатът







Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар