Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

петък, 29 юли 2016 г.

Не ме интересува. Искам да знам можеш ли

Не ме интересува как печелиш прехраната си. Искам да знам за какво те боли сърцето и смееш ли да мечтаеш за това да тръгнеш да следваш Неговите желания.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам готов ли си да рискуваш да изглеждаш глупаво в името на Любовта, заради своите Мечти, в името на това удивително приключение, наречено Живот.
Не ме интересува какви планети обикалят около твоята Луна. Искам да знам дали си се докосвал до глъбините на собствената си Скръб, дали си открит за всички предателства в Живота или си се предал, затворил си се пред Страха от следваща болка.
Искам да знам можеш ли да останеш с Болката, моята или твоята, без да се опитваш да я криеш, заглушаваш или да се избавиш от нея.
Искам да знам можеш ли да съществуваш с Радост в сърцето, моята или твоята, можеш ли да танцуваш до забрава, можеш ли да позволиш на екстаза да те изпълни от върха на пръстите до короната на главата и да не мислиш за това, че трябва да си внимателен, че не трябва да губиш усещането за реалност и да помниш ограниченията на човешкото съществуване.
Не ме интересува вярна ли е тази история, която ми разказваш. Искам да знам можеш ли да разочароваш друг човек, оставайки верен на самия себе си. Можеш ли да понесеш обвинение в предателство и да не предадеш собствената си Душа.
Искам да знам можеш ли да бъдеш предан и следователно достоен за доверие. Дали можеш да видиш Красотата там, където всичко изглежда непрогледно.
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам можеш ли да станеш сутринта след нощ, изпълнена с Горест и Отчаяние, абсолютно изтощен и уморен до мозъка на костите си, и да направиш всичко необходимо заради твоите деца.
Не ми пука кого познаваш и откъде си дошъл. Искам да знам можеш ли да стоиш в сърцето на Пламъка заедно с мен, без да се опитваш да отстъпваш и крачка назад.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил каквото и да било. Искам да знам какво те крепи отвътре, когато всичко около теб се руши.
Искам да знам можеш ли да оставаш насаме със себе си и действително ли искаш да има някой с теб в най-трудните моменти от живота ти.
...
Александър Ройтман (ФБ)

вторник, 26 юли 2016 г.

Я кажи ми облаче ле бяло. Българите в чужбина

Я кажи ми облаче ле бяло или още един урок за научаване

Когато видиш, че музиката, литературата и изобразителното изкуство се събират в едно и стават мост, който свързва един народ, разбираш, че граници за духа няма. Благодарна съм на будния български дух, който ни свързва не само през пространството, но и през времето. Благодарна съм на моят учител и будител Калинка Згурова - жури към певческия конкурс "Прехвръкна птичка", народна певица към БНР и хора на "Мистерията на българските гласове", насител на Музикалната награда "Грами" тръгнала от малко село в Странжда планина баира и покорила световните сцени с таланта си. Щастлива съм да спомена, че тя е и един от основателите на читалище "Канатица" както и съм горда да бъда поддържана в идеите си от нейния огън и сила.
Както тя казва "Докато се пеят българските песни, България ще я има". Днес видях това и наяве.

Калинка Згурава, Анна Йовкова и приятели

Наградените деца от певческия конкурс "Прехвръкна птичка"

"Калиманку денку"
Изпълител: Моника Азменска- Обединени Арабски Емирства- Дубай
(клипът не е професионален ;-) )

По нейна покана присъствах на награждаването на даровити български деца от цял свят към Държавната агенцията на българите в чужбина.  Имаше много развълнувани баби, дядовци, учители и родители. Имаше сълзи, болка и едновременно щастие и споделена радост. Хората бяха дошли от всички краища на света и донесоха послание, което е красиво, силно и даващо надежда- ако има кой да даде искрата, то огънят ще се запали. Днес научих и интересна историята за преселението на бесарабските българи 1828-1829 година, които имаха силно присъствие във всички категории. Научих и за българските училища във Франция "Васил Левски", Българско неделно училище "Родолюбие" от Украйна, Теорeтичен лицей "Христо Ботев" Молдова, Българско училище "Христо Ботев"Алзира и Българско народно Училище, Валенсия в Испания, Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия, за Измаилски български конгресен център "Аз Буки, Веди", Одеса, Украйна, за Българско училище "Боян Мага", Лондон, Великобритания и още много други. Научих, че ако искаш да запазиш родината в сърцето си има как- и най-прекият път не е Скайп, а Изкуството. 

"България е която мирише на мента и бор или когато ухае на баницата на баба. България е мястото, на което не се чувствам самотен."
"Като птици се зареждат празници, да- те са духът на дедите ни."
Това са думи на деца, участващи в конкурса за литература "Стефан Гечев".


"Я кажи ми облаче ле бяло"
Вокална група "Дъга" българско неделно училище "Паисий Хилендарски" Париж, Франция.

Спирам да пиша, защото това се преживява. Ако хората навън, онези, които пътуват за Великден и Коледа, за да им замирише на баницата на баба и на борова гора, тези, които търсят късмета си "другаде" и които са упреквани, че търсят щастието навън, могат да съхранят тази искрица, то наша задача е да я поддържаме и в нас самите- Тук. Сега в България.

"Моя страна, моя България"
Изпълнител: Деница Георгиева Ново Българско училище "Зора" Хага, Нидерландия
Повече информация за събитието тук

петък, 1 юли 2016 г.

Тя Е

За Силата, която ни повдига


Кризата е кръщение, болката е Кръстникът, подаръкът е Любовта

Всяка преживяна криза е болезнен опит. Не се съпротивлявай. Предай се. Да се предадеш не значи да униваш, но да приемеш. Приемането е сила, която повдига. 

Съпротивата на пръв поглед е красива, на втори горчива, на трети невъзможна. Казват, че тя само засилва действието...тоест кризата и времето, в което пребиваваш в нея. Противодействайки създаваш още сила, а тя ти носи още болка. Ще те попитам- "Харесва ли ти да си в болката?"
Знам, не ми отговаряй. Попитай себе си, онова Дълбокото, то знае.

Да се съпротивляваш е част от човешкото в нас. Вярваме, че силата е тази която побеждава "другия", дава и отнема от него. Казват, че силните хора са достойни за уважение, те са пример за нас. На тях може да се разчита...Те са горди, непоколебими и нищо не може да ги помръдне от мястото им. Те са героите на деня. Моделът. Но точно това разбиране и издигане на силата в култ не ни позволява да растем. Да се предадеш казват е лесно, недостойно, срамно и "малко". Но дали е така наистина? Задаваме ли си въпросът "Къде е "слабото място" на Силата?"

Как би било възможно нещо да се промени, пресъздаде, претвори, ако насреща има две противоречащи си Сили? Копие срещу копие, меч срещу меч, лък срещу лък...и така замирисва на военно положение. Фрагментираната сила, е такава, че "тече" в хоризонталата на Времето , но не и по вертикала на Сътворението. Така се раждат войните. Ражда се вОйна. Питам се къде е "слабото място" на Силата? Кога ВОЙна плаче?"

Едно голямо "Не" стои на пътят ти. И това "Не" е неприемането. Затова се питам...дали това, което приемаме като Сила, е това което всъщност носи мир? Може ли съпротивата да носи мир или решение? Знам, не ми отговаряй. Тук и плитчините ще ти отговорят.

Ще кажете има значение каква е каузата, за какво се бориш...да има, несъмнено. Но, Едно голямо "Не" стои на пътят ти. Виждаш ли го? 

Това разбиране за силата е повърхностно, неточно и дуално..., но е най-разбираемо, заучено и напълно изпълнимо. Така са ни учили, това "знаем". Затова и пиша. Уви, не е достатъчно за да отскочим от модела на съпротивата, от припознаването на героя, като харизматичната част от нас. Категорично този образ по скоро ни създава проблеми, не дава решения. Огледай се и виж, колко победители виждаш? 
Да се предадеш не значи да униваш, но да приемеш. Предай се. Затвори очи. Приемането е сила, която повдига. Приемането е Жената. Древната Жена. Да приемеш значи да обичаш. Дишай. Затвори очи. Остани. Отвори очи. Огледай се и виж, колко победители виждаш?
Приемането е сила, съпротивата не. Защото кризата е кръщение, болката е Кръстникът, а подаръкът е Любовта! Няма победители, няма жертви. Тя е мълчалива без фанфари. Тя е Сила отвъд силата. Тя Е отвъд нас хората. Затова и ни повдига.