Разликата между мълчание и тишина
"Какво е искал да каже авторът" ми е травма от детството."
Дайте някакви субтитри за тоя живот, че нищо не му се разбира...;-)
Мълчанието не винаги и онова което си мислим...често то е едно съобщение...до теб.
Започвам отдалече.
Случвало ли ви се е да получите е-мейл, който не желаете или рекламно съобщение на телефона си, което идва от немай къде? Да. Убедена съм, че сте. И съм убедена сте натрупали неприязън към спамарите и нахалните мобилни оператори и повярвайте - знам как се чувствате. Първо идва раздразнението, после усещането че не сте уважен, и накрая просто изключвате абоната...е точно за това искам да пиша днес. За уважението и личното пространство.
Провокирана бях от едно кратък текст в нета и естествено от своя личен опит. Сега няма да говоря за нахалните съобщения на телефона си, а онези другите, които получаваме не по пощата, а чрез мълчанието на някой до нас. Затова бързам да поясня и да се обоснова- разлика между тишина и мълчание има и тя е съществена. Да се поровим по-навътре...в тъмното.
Известно е, че множество проблеми в общуването идват от невъзможността да бъдем чути и разбрани. Всеки от нас е изпадал в това състояние на необяснима тъга, раздразнителност и недоумение и страда. Защо, защото не е бил чут, видян, разбран...и още куп "не" неща. Така...така.
Продължаваме напред и казвам, но нали в крайна сметка комуникацията е двупосочен процес?...Тоест нужни са двама души, между които комуникацията да се "случи", да потече потокът на споделени мисли, любов и красота...Така, това на първо място- повтарям двама. ;-)
Второ, трябва да има ред- първо някой говори, а друг готов да слуша. Често слушателят е близка до говорещия душа, човек който го разбира и така. Това е втората част от определението за комуникация "споделени".
Но ето че се случва да се сблъскваме челно с мълчанието на някой. То ни сварва неподготвени. Когато някой до нас мълчи, често първата ни реакция (обърнете внимание на тази дума) да откликнем...и се опитваме да го разберем, да го накараме да сподели нещото което го мъчи, и се питаме какво е...да какво? Започва един неспирен поток от мисли, умът вади случки, думи, спомени и започва да оценява ситуацията...и така. Аз да ви кажа с две думи. ами с две думи вече сте се хванали на стръвта, вече в драмата. Вашата, както личната драма, така и общата драма и плувате ли плувате...силни, можещи и знаещи. Съгласна съм. Плувайте. Все пак и това е умение, нали? Не ме разбирайте погрешно, все пак казах, че пиша и от личен опит. ;-)
Да ви кажа ли нещо и това е важно. Не е важно какво иска да ви сподели или научи някой в мълчанието си (дали търси подкрепа, дали иска да ви покаже "къде сте", дали иска да остане сам, дали да ви постави на място).
Не е важно, ама никак не е, нито пък е важно какво вие имате да споделите. Наистина. Хвърлих ли ви в размисъл...надавам се дълбоко, поне да съм ви докачила, както се казва. Ще попитате защо? Защото сте "вързани" или за по-красиво звучене "свързани"...
Какво искам да кажа. Къде се крие отговорността на откликващия? Нима има такава? А не бе...както се казва. Та нали комуникацията е нещо което се случва между двама души...не го забравяйте. Така.
Стигнахме да същността на въпроса за мълчанието, не за тишината както казах още в началото.
Така. Спомнете си сега за непоисканото съобщение на мобилния ви телефон, което получавате в 7 сутринта в неделя, след тежък купон и мускулна треска от танци. Спите си блажено и хоп, телефонът ви ви буди."Скъпи приятели, вижте нашата нова оферта за почивки в Тамбукту на най-ниската цена за годината. Само сега. Поръчайте. Приятен ден, очакваме ви. Мото: На нас клиентите са ни скъпи!!!"
Обръщате се на другата страна, но уви вече не може да заспите. По-скоро се опитвате да не обърнете внимание на нахалните СМС и реклами ставате правите си кафе и оставате нещата така. Да. Често всеки от нас оставя нещата "така". Не обръща внимание на съобщението, но то му е попречило да заспи, нарушило е личния му комфорт в единствения почивен ден.
Същността на посланието, когато се мълчи има да ги наречем етапи на осъществяване на комуникацията. Когато си пускате радио- нали вие избирате музиката и станцията според вашия вкус. Всъщност първият въпрос, които трябва да си зададем като слушатели, е дали съобщението, което получавате е желано или не.
И забравете за откликването и розовите облаци на който сте се качили като памагач. Извинява се, но ню ейджа и слънчевите очила ги свалих. Препоръчвам го на всеки. Да слезеш от облака означава да поемаш отговорност за своите действия. И само за тях, за ничии други.
Не е във въпросът дали обичам или не, ако откликна или не. Не. Когато влизате в храм, искате ли разрешение да влезете? Ако не искате, то защо пазителите са поставени там? Защо има пазители? И кои са те всъщност- пазителите? Ние сме храм. Нашето време, чувства, хармония, вътрешен свят те са храм за всеки, които сме те допуснали в живота си. Нима това, което наричаме его не е създадено с цел? И чия е отговорността да допусна ли не? Не, стои въпроса дали съм добър или лош, ако го направя или откажа. Не. Нима (връщам се на примера с непоисканото търговско съобщение на телефона ви) съобщението не ви е събудило, не е нахлуло във вас, без да е желано, нима не сте се ядосали поне малко на това, че ангажират съзнанието ви с непоискана от вас информация? Същите процеси текат и във взаимоотношенията, а здравите такива изискват уважение. То и само то означава "аз те обичам и се съобразявам с твоите нужди, преди да изисквам вниманието ти и да искам на те ангажирам, преди да споделя мълчанието си или да го изкажа". Това е първият въпрос, на който се основава здравата връзка. Защото вие самия имате вашите въпроси, енергия и ресурс. Първият въпрос, които "идва" и е пазител на здравите и добронамерени отношения и е в основата на храма на доброто общуване е "Мога ли да вляза?" И тогава отговорът е точен и ясен. А мястото на споделяне и общуване отворено за комуникация.
И забравете за откликването и розовите облаци на който сте се качили като памагач. Извинява се, но ню ейджа и слънчевите очила ги свалих. Препоръчвам го на всеки. Да слезеш от облака означава да поемаш отговорност за своите действия. И само за тях, за ничии други.
Не е във въпросът дали обичам или не, ако откликна или не. Не. Когато влизате в храм, искате ли разрешение да влезете? Ако не искате, то защо пазителите са поставени там? Защо има пазители? И кои са те всъщност- пазителите? Ние сме храм. Нашето време, чувства, хармония, вътрешен свят те са храм за всеки, които сме те допуснали в живота си. Нима това, което наричаме его не е създадено с цел? И чия е отговорността да допусна ли не? Не, стои въпроса дали съм добър или лош, ако го направя или откажа. Не. Нима (връщам се на примера с непоисканото търговско съобщение на телефона ви) съобщението не ви е събудило, не е нахлуло във вас, без да е желано, нима не сте се ядосали поне малко на това, че ангажират съзнанието ви с непоискана от вас информация? Същите процеси текат и във взаимоотношенията, а здравите такива изискват уважение. То и само то означава "аз те обичам и се съобразявам с твоите нужди, преди да изисквам вниманието ти и да искам на те ангажирам, преди да споделя мълчанието си или да го изкажа". Това е първият въпрос, на който се основава здравата връзка. Защото вие самия имате вашите въпроси, енергия и ресурс. Първият въпрос, които "идва" и е пазител на здравите и добронамерени отношения и е в основата на храма на доброто общуване е "Мога ли да вляза?" И тогава отговорът е точен и ясен. А мястото на споделяне и общуване отворено за комуникация.
И чак след като говорещия, този който иска да влезе в общуването бъде допуснат, само тогава и след разрешение може да "зададе" своите въпроси, да ви помоли за помощ.
Да гледам на боб, на леща и на пъпеши ми е любимото занимание. Не ми губете времето или просто говорете или си мълчете някъде сами. Та да ви дойде волята и силата отвътре. Акъла. Ако не можете надейте... не мълчете пред мен. То аз това НЕговорене не считам за любов, защото трябва да имаш разрешението да мълчиш пред другия, хората са създадени да общуват, а за общуването са нужни двама, тоест трябва да има желание, време и ресурс, за да бъдеш чут. И това не е твой избор, а избор на другия. Неговото решение. Неговото "Да" за теб. Не го изисквай, не го търси, не настоявай. И тук идва любовта и силата ти да изчакаш, не да искаш. Тук е скрито доверието ти в другия, че ще откликне или не, и ако е не то ще знаеш защо...това е твоето разбиране и място за другия в самия теб. Това е уважението. Разбери. Какво искаш да ми кажеш, изказано неясно, премълчано, е опит да ме ангажираш със себе си. Тотален. Престани. Мълчанието не е празнотата ти, от която се нуждая, то е пълно с въпроси, очаквания и битки. Твоите. Затова, ако имате проблеми в общуването, чувствате се "неподходящо", не- нещо си, започнете от себе си. Моля, Желая Успех!
А тишината, о, тишината идва много след мълчанието.
А тишината, о, тишината идва много след мълчанието.
PranaAna Powred by Saraswati
