Да изтъчеш света. Душата на майстора.

Тъкачи на истории

Смело и съвсем отговорно ви казвам, че майсторът, този които изроботва предмет с ръцете си е творец на светове. 

Готови ли сте да се гмурнете с мен в дълбините на вещите хора, в дълбините на душата на майстора? Заповядайте.

Ще се радвам да ви преведа през това приключение и да ви запаля за красотата на душата, която всеки носи вътре в себе си. 

Старите занаяти в днешно време будят много хора за красотата. В изработените предмети човек съзира и силата на духа на майстора и красотата на самия предмет. Ако се запознаеш по-добре, дет се вика от близо, с даден предмет, направен от майстор, докоснеш го, то той непременно ще ти разкаже някаква история. 

Често пъти историята ще е свързани с живота. Ако пък имаш желание и чиста проба любопитство да научиш повече, то ще забележиш нещо необичайно. Ще разбереш, че предметите изработени с ръце, са предмети изработвани и със сърце. Те са "живи" и знаете ли какво- те са способни да ни пренасят през време и протранство, за да научим повече за света, който обитава душата. 

Там, където има масторлък, запомнете, никога нищо не е само майсторлък. Никога нищо не е  само парче желязо, дарво или кълбо прежда. Тук нещата стоят инак. Онзи инак, който малко хора ще разберат, ама най се...

Тук, за да работиш с ръцете си и да създадеш предмет е необходимо първо да чуваш добре. Ще попитате "Защо пък да чувам?".  Ами ей така, да чуваш и виждаш с очите на душата си...да имаш смелостта да го направиш. Това е първото и абсолютно необходимо условие, за да станеш майстор. Всичко друго е техника. Не може да бъдеш майстор в каквото и да е и да нямаш свой почерк и лице. 

Много хора мислят, че са майстори само, защото могат да правят добре дадено нещо. Знаете ли, това не е вярно. Колкото и да ви го казват, показват и навират в носа това убеждение, запомнете, то не е вярно. Знаете ли защо? Защото нямаш ли сърце за нещото, то ти не си и няма да бъдеш майстор. НИКОГА. Така е в живота. Не този на известните, масмедиите, на гордостта и лицемерието, а този живот в живия дух, там където душата на човек се изпълва с радост. Там където се създават нови светове и където всеки, докоснал се до сърцето си, може да стане майстор. Другото са приказки за неверници. А щом четете този блог, вярвам вие не сте от тях.

В тези истории, ако имаш уши ще чуеш първо шепот, после музика и накрая цяла симфония- от ударите на чука, от набиването на длетото или монотонното тракане на стана. Заслушайте се в симфонията. Тя идват душата на Майстора. Питате ли се вече кой е Майстора? Ами събуди се, приятелю. Отвори очите си с любопитството на дете, с въображението на творчеството вътре в теб и накрая бъди завладян от Майстора, предай се. "Да се предам ли?" ще попитате. "Ама каu така, на кого да се предам?".

На душата си се предай, читателю, тя е МайсторЪТ, никой друг. Запомни. НИКОЙ ДРУГ. 

ЩО Е МОТОВИЛКА И КАКВА Е МАГИЧЕСКАТА Й СИЛА?

Остарял дървен уред, служещ за намотаване на изпреденото влакно (най-често прежда) и за подготовката му за основа за по-нататъшно тъкане. Представлява дървен ствол с вилообразно разклонение в единия край, направен от стъбло или клон, като в другия край има перпендикулярно монтирана дървена дъсчица. Преждата се намотава надлъжно по дължината на ствола, преминавайки между двата рога на вилообразното разклонение горе и върху перпендикулярната дъсчица долу. Така намотаната прежда се нарича чилѐ.

Според българските народни вярвания мотовилката има МАГИЧЕСКА СИЛА: от нея се плашат и странят змейовете, самодивите и лошите духове изобщо. Въпреки това народната вяра забранява намотаването с мотовилка да става над малко дете, тъй като то ще бъде залюбено впоследствие от змей (ако е момиче) или от самодива или змеица (ако е момче). Забранено е също така с мотовилка да се удрят малки деца, моми и ергени. Мотовилката се използва и при някои баяния; вярва се, че родилка пострадала от лахуси, може да бъде изцерена с мотовилка.

В целия свят от древни времена тъкането е било дейност осъществявана от жени. Пък може и да  запозная с една история от Гвателама и тъкачките на истории отвъд океана. Да отидем на гости в Андите например. Имате още малко търпение.