Три сита. Цар хляб

Хляб през три сита минат, с мълчана вода замесен, с билки поръсен

Навремето, когато замесвали тесто за празничен хляб /пита, кравай, колаче/ и брашното, и водата били специални, демек чисти, пресяти. И няма как да не е така, щом става дума за български обред, за наричане, за вричане, за влагане на доброто, чрез магията на думите. Тук хлябът е цар, а думите цяр.

Когато се приготвял празничния хляб зърното, от което той се е правел било специално. Избирало се чисто жито, то се измивало, изсушавало и пазело за празниците през годината. Не се е използвало ръжено, ечемичено, овесено, царевично и просено брашно за празничен хляб.

От така подготвеното жито предците ни са смилали брашното, което задължително пресявали през гъсто сито. За специални случаи и големи празници брашното било пресевяно през три сита /три пъти минавало през ситото/, за да остане само сърцето на зърното или душата на хляба.

Месене на Богоридични пити на Панагия Кюстендил

На много места замесеният празничничен хляб се тачел като скъп гост в дома и бивал наричан с различни гальовни имена като боговица, колак и др.

Интересното е, че в миналото хлябът се приготвял в специални съдове за печене, наречени подници, за чиято изработка също се правили магически обреди по земите ни в точно отреден момент в годината.

Снимка на глинен подник за печене на хляб

Когато в къщата се замесвало хляб от уважение към него жената, която го приготвяла обличала най- хубавата си премяна и слагала бяла престилка...ако видите в носиите ни бяла престилка, която да покрива долна такава, както например е в носиите на Капанци, то да знаете, че тя най-вероятно е специална престилка, с която се месел хляб.

Жени облечени в традиционни капански носии. В средата - носията е с бяла престилка, наричана още и хлебна престилка

В процесът на приготвяне на хляба, когато брашното било готово, то се прекадявало. Това се правело преди да започне замесването на тестото. Така и тестото се осветявало ощ епри замесването на хляба.

Друг интересен факт при замесването на хляб е водата. Тя, както знаем и в други обреди по земите ни, има магични свойства, затова и тук водата, която се ползвала за замесване на тестото е била мълчана вода. Тясе наливала в пълно мълчание от девойка или млада жена -булка. Мълчаната вода е извества още и като неначената /чиста вода/. Затова и от нея никой не е пиел. Тя е имала друга цел, не да утолява жаждата, а за служи за хляба, за бога. Наричали я още цветна вода, защото в менците трябвало да се сложи билка- или свежа, ако е лято и суха, ако хлябът се замесва зимата.

Използвани с аматериали от Полина Иванова – екскурзовод, Етнографска експозиция, БИМ Бургас