Български народни тайнства

Обичаят "Пеперуда"

Молба за дъжд

ФтАИФ 1424, а.е 5. Копривщица 1995, с. Бистрица

ПЕПЕРУДА

Когато настъпвало продължително засушаване, народът ни прибягвал до своите стари обичаи за измолване на дъжд. Такъв един обичай се нарича „пеперуда“ като в различни краища на страната носи и други наименования: „пемперуга“ (Западна България), „пеперуг“ (Дупнишко, Панагюрско), „додола“ (Свищовско, Търновско), „росоманка“ (Трънско). Димитър Маринов разказва, че преди „сто и повече години“ този обред се извършвал редовно всяка година през юни, още преди да настъпи сушата. После се правел през юли, при случаи на продължително засушаване. Според вярванията само пеперудата можела да измоли от св. Илия да отключи небето за дъжд. Не всеки обаче можел да влезе в ролята на пеперуда. Това трябвало да бъде момиче на 10-12 години, още чисто и невинно. Освен това трябвало да бъде изтърсаче, последно родено дете, след него майка му вече да не ражда. Ако не се спазело това изискване, настъпвало „голямо зло, голяма напаст за селото“, „наместо дъжд да вали, бие град, а самото момиче ставало щуро“.

След като е избрана пеперудата, тя се облича само по риза, разпуска косите си и на главата ѝ поставят венец от зеленина – бучениш, бъз, росен. После бива накитена надолу с клонки и снопи от същата зеленина, навързани на кръгове, така че остава само личицето ѝ да се вижда. В двете си ръце пеперудата държи по един стрък зеленина. Така пременена, заедно с още десетина момичета от селото, пеперудата обикаля от къща на къща, където някой от стопаните я полива с котле с вода и с вино, а тя танцува, скача и се върти в кръг като размахва ръце и поръсва с клонките всички около нея. Докато обикалят селото, момите пеят пеперугарски песни, които навсякъде са със сходен текст и смисъл, както например тази от с. Козар Белене, Свищовско:

Пеперуда лета,

пред бога се мета

и милно се моли:

— Дай, боже, дъждец!

Да се роди жито,

да се роди ръж,

да се роди просо и пр.,

като се изрежда всичко, което се сее в полето в съответния край.

От всеки дом пеперудата и нейните другарки получават дарове – пари, жито, брашно, масло, сол, мляко, сирене, лук и други продукти. Парите разделят помежду си, а продуктите остават за майката на момичето пеперуда. (Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С. 1981., с. 727 -736.).

На снимката: Пеперуда, с. Момина клисура, Пазарджишко, 1930 г. (Вакарелски, Хр. Етнография на България. С. 1974, с. 609.).

Всички реакц

Read More

Рубрика "Бабина душица"

Рубриката Бабина душица 

Приказка за билките

В българския фолклор „Бабина душица“ е традиционно народно наименование за билката мащерка, която притежава силни противовъзпалителни, антисептични и болкоуспокояващи свойства. Чаят от мащерка се използва като природен антибиотик за дихателните пътища, за успокояване на стомаха и за облекчаване на нервната система. Можете да прочетете повече за лечебната сила на мащерката в българския фолклор.

Едно време, кога правил дядо Боже човека, му напрайл първо тялото от кал и рекъл: "Ша го оставя аз нощес да изсъхне добре и на сутринта ша му духна душа."Ама дяволът са бил скрил и през нощта предебил, та надупчил тялото с една тояга. Напрайл го на решето. И кога на заранта Господ видял какво е сторил хайванинът му неден, изпърво каздисал, пък после рекъл:

"Не мойш ти, рекъл, да батардисаш моя човек."

И са фанал Господ да бере треви наоколо си - късал ту от тая, ту от оная, и тулил дупките, дорде затулил 'сичките, измазал пак тялото, загладил го и тогаз вече духнал душата в човека и тоя оживял. И Господ му рекъл: "Кога та заболи негде тялото, да береш рекъл, от тия треви и да са цериш с тях. От тях, рекъл, да пиеш, с тях да са поливаш, с тях да са кадиш и с тях да си превързваш раните."И тоя, първият човек ги познавал всичките треви, и синовете му ги познавали, и внуците му, и правнуците му ги познавали, ама подир, лек-полек, хората зели да ги забравят.И сега лековити билки има бол, ама човекът вече хептен не ги знае. Затуй, кога някой са разболее, викат: "За пара цяр има, ама кой ти го знае" - завършва поредната си приказка старецът. (все едно за без пари, че то една пара нищо не струва)

Из "Тъй рече баба Ега", една приказна книга, излязла изпод майсторското перо на сладкодумната Ивинела Самуилова.

Истории с билки

Това се случи преди повече 7 години в Балкана. Бях на гости в старата къща на дядото на моя близка приятелка. Човекът бил пчелар...целият двор бе изпълнен със една странна подредба, на пръв поглед сякаш имаше повече хаос, отколкото ред. Останахме няколко дена в старата къща, която ми направи интересен подарък.

Въпреки моят градски поглед се оказа, че и тук има строг ред. Всяко уж, разхвърляно цветенце или тревичка в градината си има свое място. Да гледаш пчели се оказа, че е цяло изкуство. Всяка сутрин минавайки покрай пътеката с кафе в ръка, забелязах добре развито зелено растение, което ухаеше много свежо. Чудех се откъде ми миришеше на ...лимон и мента. НАВЕДОХ СЕ, Мислех, че е бурен...Предвиждах след кафето да си набера букетче...

Посегнах като малко дете към шоколад, когато чух моята дружка да роптае:

"Не"- извика тя.

"Не бери от маточината, тя е за пчелите."

"Как така за пчелите?"- запитах се. Та те имат цялата тази градина и всяко цвете наоколо.

До онзи момент аз не знаех, че маточината е любима билка и храна за пчелите. Не знаех също и че, е посадена там с цел...за храна и тонус на пчелите. Повечето пъти билките ги бера на диво, по полето.

Не набрах този ден букетче, въпреки, че много исках.

Това се случи едва на третата сутрин.

Свърши ни кафето, а в селото магазинът отваряше следобед.

Затова решихме да пием чай. Естествено маточината бе основна съставка на чая. Помня чардака и двете малки столчета с масата, които гледаха към градината и уханието на онзи чай...свежестта на лимон и мента.

Този ден бе напрегнат. Разчистване, боклуци, много тъга, паяжини и мухъл.

Пихме от чая цял ден, кафе така и не купихме. Легнахме си уморени. Тази нощ аз сънувах много и странни сънища. Сънувах, дядото, къщата, роднините, цветята...всеки нещо ми казваше. Когато се събудих сутринта, споделих, че много съм сънувала, необичайни неща, неща с послания. Тогава разбрах, че и моята дружка е сънувала активно. След кратка проверка, се оказа, че освен че влияе добре на нервната система и успокоява, освен че е любима храна на пчелите, маточината дава и ярки сънища, често с интересни послания, върху които да помислим. Помогнах с каквото можах в разчистването и се прибрах у дома, защото аз също имах градинка за разчистване.

След толкова време вече гледам маточина в своята градинка и си я бера за вълшебен чай, правя извлеци и капки за безсъние, а наоколо жужат пчели.

От тогава използвам маточината с уважение и с радост я препоръчвам на приятели в трудни моменти и периоди на безсъние. Препоръчвам употребата на билката да бъде умерена, особено трябва да се внимава при бременни жени и кърмачки. И да внимавете за сънищата- ярки и с послания.

Очаквам да пишете за вашият опит с билките в страницата на Канатица Център, темата на юни месец - билките.

Споделете вашата История с билки. Очаквам ви.

Стари български названия на месеците са:

Просинецъ – януари, от глагола "просияя" или защото късият ден нараства (от просено зърно).

Сѣчен, сѣчецъ - февруари, идва от глагола ,,сека“, което означава, че месецът е лют и студът реже, сече.

Соухы - март, месецът, през който по нашите земи падат най-малко валежи, сух, безводен.

Брѣзовъ - април, наречен на името на брезата, която започва да се развива в този период.

Изокъ - май, така се наричал вид скакалец, който нападал посевите през този период.

Трѣвенъ - юни, месецът на най-буйния растеж на тревата.

Чръвенъ - юли, приел е наименованието на вид червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала ценната червена боя.

Заревъ - август, има няколко тълкувания на името му, едно от които "зарево" - отблясък, сияние (от силна светлина, от пожар, при изгрев и залез слънце), или "зарев", свързано с рева на елените по време на брачния период.

Руенъ - септември, от "руен" - който е започнал да зрее.

Листопадъ - октомври, заради опадането на листата на дърветата.

Груденъ - ноември, месецът, когато земята е скована и става на грудки от студ.

Студенъ - декември, месецът, който е просто ,,студен“.

Публикувани от Г. С. Раковски

Споделете ваша рецепти за зимнина.

Ето моята:

Рубриката #бабинадушица продължава и лятото. Престоят фестивали, много културни събития, а на полето жътва. Добре е да познаваме по-добре родната си култура и пазим знанието и паметта на предците си свидно в сърцето си. Затова избрахме темата на месеца да е посветена на традиционното облекло.

В този месец юли ще говорим и представяме автентичните носии от различните краища на България. Каним и вие да станете съучастници в това дело.

На снимката показваме баби в автентични тракийски носии.

Колан, върви за същия костюм. Плете се с четири въжета от памучни или вълнени прежди, предварително усукани.

Характерно за този вид носия са красивите забрадки. Носят се в зелен цвят с кене/дантела шита с игли/ по краищата й. По стара традиция кенето се израбатва на една кука или се шие с игли върху основата конски косъм. Техниката е уникална и ни отвежда към вярванията на народа ни, че конят е магично същество, свързано с образа на слънцето. Така старите жени пазят спомена в носиите за това, че предците ни считат, че българския род има Слънчев небесен произход. Много често стойността на тези кърпи надвишава стойността на целия косюм.

Вие имате ли своя носия? Имате ли оставени в старата ракла вълшебно наследство от баба, дядо? Покажете снимки тук?

Днес ви представяме една уникална престилка от Северозападна България, Видинско. #ЗнаетеЛиЧе тази престилка е украсена с пашкули от коринена буба? Това са много редки модели на престилка от този край. Насладете й се. Вие имате ли наследство от стария скрин? Пишете ни, ако имате ккаво да ни разкажете и покажете.

Що е това нишан?

Знаете ли какви са тези две кърпи, кога са се ползвали и за какво?

Това са везани нишани от с. Козлуджа, (Суворово), Варненско.

Думата "нишан" има персийски произход и навлиза в българския език през турския с основно значение "знак". Семантиката на понятието постепенно се разширява, за да достигне и до "дадена дума".

Във Варненско "нишан" се нарича богато извезана и орнаментирана кърпа, която момата дарява на момъка в знак на съгласие за съвместен живот. Кърпите са с правоъгълна форма и различни размери, а често по краищата им има и дантела. Основно върху тях се извезват цветя, птици и коне. Съществени елементи са имената на момъка и момата и годината, в която е получено съгласието. Често в последните присъства огледално обърната или разместена буква или цифра. Съществуват различни тълкувания за това, но едно от най-често предлаганите е умишленото привнасяне на "кусур" – недостатък, което се прави от суеверие, защото "много хубаво не е на хубаво".

Даването на "нишан" е характерно за определени селища във Варненско, където има значителни компактни маси с преселници от Тракия.

Богати колекции от нишани могат да бъдат видяни в етнографските сбирки на читалищата в гр. Суворово и с. Манастир.

Всеки чматериал взет от тази страница е авторски. Ако някой копира съдържание от тук, това е прекрасно, но нека цитира автора му и сложи линк в материала си към страницата ми. Благодаря.

Read More

Жената кукер...светотатство или спасение? Ефектът Сурва

 #моитеписания

Жената кукер...светотатство или спасение?

Губим ли традициите или се отбраняваме? Ако да, то как губим наследството си и защо и от кого се отбраняваме? Повод за написаното е, че много жени наденаха кукурски маски, вместо да си гледат работата...

Къде е проблема? Че жени и деца носят кукерски маски или че ЛГБТ-то нещо там не пробива в главите на простото българско, селско население?

Няма да цитирам човека, който е написал поста. Но е добре да си поговорим по темата...Губим ли традициите или се отбраняваме? Ако да, то как губим наследството си и защо и от кого се отбраняваме? Повод за написаното е, че много жени наденаха кукурски маски, вместо да си гледат работата...

Винаги когато мога ходя на фестивала Сурва. Обичам звъна на хлопките и преживяването, което само ако си на място се случва. Това, което не ми допада, е че ако не беше този фест, то едва ли толкова хора, българи и не само, биха се сетили за кукерската обредност, български традиции и културното ни наследство. Да, до там сме са докарали. Само мога да кажа, че ефектът е добър...много хора, които иначе биха гледали турски сериали, биха пили и биха се били в кръчмите сега са на феста. Има много усмихнати семейства, деца и знаете ли всички те са някак сплотени. Ето това ни липсва. Затова и тези формати ще успяват, защото има сплотяване. Затова и жени и деца са наравно с мъжете, защото не кукера, не маската са важни, а възможността да се сплотим, да сме заедно около нещо наистина нашенско, древно и познато. Около кода- България. Това е отговор на всичко, което ни заобикаля. Кризата е голяма и все още не сме достигнали /забравили сме/до свещеното знаене за мъжко-женските обреди, камо ли да ги спазваме и прилагаме. Аз не седя зад преградите, затова и смея да говоря от своя опит. Когато ходя там аз се омешвам се с кукури, бубугери и другите орки, още при извора, преди да се пуснат в надпреварата и виждам радостта в очите на хората, която на нито един митинг от новото време не съм виждала, сила която на нито един протест не съм виждала, виждам огъня в очите на хората, който пали сърцата им за цяла година....това си е своево рода отбрана, реакция на всичко чуждо и такова, което не тече в кръвта ни. Да, няма го. Няма го - нито Шекспир, нито Русо, нито Фелини. Друго е. Приеми го както решиш, приятелю. И да, това са едни обикновени хора, прости, мръсни, силиконови, със розови панделки и бмв-та, хора от малките села и градове...но не само- има и учители, лекари, студенти, телевизии и много чужденци. Там са всички. ВСИЧКИ!!! И за мен това е важното. Да, до тук сме се докарали от спазване на предписания за добро поведение по образец на западното мислене и заличаване на паметта ни. Жените нямат място в този обред, да...това е обред, но феста това не е обред, това се према като събитие, което е като всички останали такива културно-етно-метно събития. В тях няма това, за което реално обреда е създаден- това е отглас, ремикс, но по-важното е, ча там българите сме отново заедно. Защо мислиш, че толкова много жени и деца влязоха в групите? Ами ще ти кажа...нема хора. Ходил ли си скоро в българско село? Няма ги заминаха в чужбина да работят и да се развиват. Затова освен на останалите тук /малко мъже, които не са пияници, остават баби, жени и деца/, няма на кого да се предаде това завещание. Нещата ще си дойдат на мястото, когато отново се научим да уважаваме и тачим първо това, че ни има и сме заедно. Това място предлага точно това и нищо повече от това, а и много кебапчета и пот и омайна миризма на коч. И за мен е достатъчно, да, ние българите имаме нюх за лъжата, за подмяната на кода...изместването на ценности и идеали- което тече вече повече от 30 години. Винаги е било и винаги ще бъде различно- нашето. Всичко останало и често вносно, звучи претенциозно и напудрено и поради това неразпознато като верно, а лисицата си има опашка- тоест за всяко нещо си има причина. И да ти кажа поправимо е, не е поправимо да се делим и агонизираме в чужди земи, забравили кои сме.

Read More

Как да превърнем тайнството на мълчаната вода в култура на ПОТРЕБЛЕНИЕТО?

 Чудя се дали да си отворя устата за честването, наричането на водата и повличането крак на модерното или не. Ама те се трае, честно. Милата водица, днес ще я скъсат от работа всеки вещ, невещ и можещ неможач в културно, етнофгафско и най-вече умствено отношение ще иска, иска и иска от нея да й изпълни желаното, нереченото. Ам да си знаете, когато искате, ви и взимат, а когато се заиграваш с магията преди да си си платил цената, ти взимат в троен размер, ама накрая, без да можеш да се пазариш. Щот МАГИЯТА не е пазарлък, любовта и почитта също. Щот да превърнеш едно тайнство в култура на ПОТРЕБЛЕНИЕТО си е вече истинско постижение...на Модерната гуру "култура" и бягството от личната ти силата.

НЕма да говорим дълго щот и това е модерно, ама ти добросторнико кога почисти реката, дет ся искаш да те лекува и изпълнява желанията ти? Да, ти мила душице, ТОЧНО ТИ?

И ке ви кажа от опит говоря /и аз съм наричала, и аз съм висяла на балкони, търсила съм изгледи под и над мостове, както повелява традицията, която така ми е липсвала и за която ме е боляло дълго и аз съм изпадала в заблуди/, защото е красиво да се докоснеш и видиш магията, но да се доверяваме само на писаното в Gogle-то ИЛИ семинарчета и ритуалчета и да си мислим, че сме свършили работа, си е дълбоко и безотговорно и качествено повърхностно изпълнение. А, това е добре дошло като покана в дома на ума и сърцето ти да се настани не силата, а слабостта, не знанието, а преклонението, не истината, а лъжата, че съм добрувал и будувал. Не, не си, ти си просто още едно малко, глезено човече, дет ако му е смялна храната и е в модерна опаковка на рафта в интернето, ще го вземе без да се замисли.

Нали всички това правят, нали всички искат да се "оправим", да бъдем по-доБри и този свят да се "оправи" или ако не света, то поне едното мое малко желание да се изпълни, защото аз ИСКАМ. И в това е основният проблем, че искаме твърде много, искаме твърде бързо, твърде много, превърнали сме се в консуматори. Идокато не разберем това, напредък няма да има. НикИкъв. Е, отворих си устата и казах каквото исках. После да няма претендиращи за знание, достоверност и лична сила, че нея в мола не е дават, камо ли безплатно с указание в книжки. Тя се живее и работи, не се продава, дава и съветва, не се НАРИЧА. Живее се всеки ден тук и сега.

Сполайте и да ви е честит празника.

Водата е сила първородна и това ще преживее.

Как да превърнем тайнството на водата в култура на ПОТРЕБЛЕНИЕТО?

Сега очаквам и да започне продажбата на мълчана вода в пластмасови бутилчици с готин етикет. Давайте, възползвайте се от идеята, че друг ще я грабне.

Та какво казвам: "Всяка жаба да си знае гьола", това казвам.

"Капка по капка вир става"- ти решаваш как ще използваш твоята капка. Свободен е изборът, да знаеш и е твоя отговорността как ще го използваш.

Какво и ка се прави на днешния ден, част от какъв календарен цикъл е денят Водици, познат като Йордановден вижте тук

Темат аза мълчаната вода заслужава по-обстоен и задълбочен преглед, кога, от кого и как се прави. Затова ще напарвя проучване, което ще споделя с вас.

Read More