Обичаят "Пеперуда"
ПЕПЕРУДА
Когато настъпвало продължително засушаване, народът ни прибягвал до своите стари обичаи за измолване на дъжд. Такъв един обичай се нарича „пеперуда“ като в различни краища на страната носи и други наименования: „пемперуга“ (Западна България), „пеперуг“ (Дупнишко, Панагюрско), „додола“ (Свищовско, Търновско), „росоманка“ (Трънско). Димитър Маринов разказва, че преди „сто и повече години“ този обред се извършвал редовно всяка година през юни, още преди да настъпи сушата. После се правел през юли, при случаи на продължително засушаване. Според вярванията само пеперудата можела да измоли от св. Илия да отключи небето за дъжд. Не всеки обаче можел да влезе в ролята на пеперуда. Това трябвало да бъде момиче на 10-12 години, още чисто и невинно. Освен това трябвало да бъде изтърсаче, последно родено дете, след него майка му вече да не ражда. Ако не се спазело това изискване, настъпвало „голямо зло, голяма напаст за селото“, „наместо дъжд да вали, бие град, а самото момиче ставало щуро“.
След като е избрана пеперудата, тя се облича само по риза, разпуска косите си и на главата ѝ поставят венец от зеленина – бучениш, бъз, росен. После бива накитена надолу с клонки и снопи от същата зеленина, навързани на кръгове, така че остава само личицето ѝ да се вижда. В двете си ръце пеперудата държи по един стрък зеленина. Така пременена, заедно с още десетина момичета от селото, пеперудата обикаля от къща на къща, където някой от стопаните я полива с котле с вода и с вино, а тя танцува, скача и се върти в кръг като размахва ръце и поръсва с клонките всички около нея. Докато обикалят селото, момите пеят пеперугарски песни, които навсякъде са със сходен текст и смисъл, както например тази от с. Козар Белене, Свищовско:
Пеперуда лета,
пред бога се мета
и милно се моли:
— Дай, боже, дъждец!
Да се роди жито,
да се роди ръж,
да се роди просо и пр.,
като се изрежда всичко, което се сее в полето в съответния край.
От всеки дом пеперудата и нейните другарки получават дарове – пари, жито, брашно, масло, сол, мляко, сирене, лук и други продукти. Парите разделят помежду си, а продуктите остават за майката на момичето пеперуда. (Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С. 1981., с. 727 -736.).
На снимката: Пеперуда, с. Момина клисура, Пазарджишко, 1930 г. (Вакарелски, Хр. Етнография на България. С. 1974, с. 609.).
Тайнственото хоро – старинен обичай “Пазене на кваса”
“Пазене на кваса” е старинен обичай, извършван в дните между Игнажден (20 декември) и Васильовден (1 януари). Обгърнат от тайнственост, този ритуален цикъл е малко известен. Описан е за пръв път в края на ХІХ век. Обичаят е разпространен само в някои райони на Северна България, но сходни практики има в цялата ни страна.
Много са видовете хляб, които някога приготвяли българите. В ежедневието обикновено месели хляб без квас. Печели го върху жарава, пепел или в подница. Подница се нарича специален глинен съд, който има и похлупак. Този хляб не се реже с нож, а се чупи и често се маже с мед или масло. Използва се и в ритуали за здраве, при раждането на дете, за прогонване на различни болести, омилостивяване на митичните същества.
За празник българите приготвяли хляб с квас. На този хляб приписвали магически свойства. Квасеният хляб се украсява в зависимост от случая, за който се приготвя. Не е известно откога квасът е навлязъл в българската кухня. Според историците сигурни данни има за ХV-ХVІ век, но вероятно е бил познат много по-рано. Традиционно квасът се получава при замесването на брашно и вода до гъста каша, която се оставя за няколко дни в глинено гърне. След приготвянето на хляба, изсушавали остатъка от кваса, увивали го в чиста кърпа и го използвали след време. Казвали, че квасът е баща на хляба. В народните представи той се оприличава на живо същество – заради способността му да расте, т.е. да увеличава обема си. Освен това той “остарява” – губи силата си. Тогава трябва да се “подмлади” – да се поднови. Нов квас се захваща на специални дни – преди Великден, преди сватбата и преди Коледа. Ферментиралата смес от вода и брашно се считала за изключително лековита. Вярвали, че квасът предпазва от магии. Използвал се широко и в народната медицина. В края на ХІХ век големият български етнограф Димитър Маринов описва за първи път обреда “Пазене на квас”. Той го открива само в някои села около град Русе . “Трябва да го има и другаде, но го крият" – пише ученият. Според него обичаят има магьоснически характер и затова е преследван от свещениците.
“Пазенето на кваса” започвало вечерта на 19 декември – точно преди Игнажден. Обичаят завършвал на 1 януари – Васильовден. Това са т.нар. “мръсни дни” или преходът от старата към новата година, от хаоса към новата организация на Вселената. Събирали се само жени. Сред тях имало опитни баячки и лечителки. Първото, което правели, е обредното хоро. Две моми замесвали квас. Но не по обичайния начин, а обърнати с гръб към нощвите. Изборът на момичетата не бил случаен – едната задължително трябвало да бъде “първо дете на майка си”, а другата – последно. Възрастните жени слагали в кваса стрити на прах “лековити и магьоснически билки, изгорели въглени от дърветата леска, явор и цер /вид дъб/. Приготвеният квас увивали и слагали в ъгъла на стаята. През цялата нощ до него стояла една от жените, а останалите продължавали да играят хоро. До Васильовден квасът се пазел по същия начин, като всяка нощ го местели в различна къща. Обредното тайнствено хоро играели само три пъти в годината - срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васильовден. Рано сутринта на 1 януари всички отивали в къщата, в която е стигнало тестото. Бабите го разделяли на толкова парчета, колкото са участничките. На “пазения” квас приписвали изключителни качества – той лекувал, пазел къщата от магии, жени привличали с него избраниците си.
В някои села от Средна Северна България също се извършвал почти същият ритуал. Там пресявали брашното няколко пъти, а тестото замесвало момиче с живи родители. Приготвеният квас слагали върху дарак /железен уред за разчепкване на вълна/. Интересно е, че според народната вяра, даракът има силата да гони демоничните сили. По-късно явление е участието на млади мъже в “пазенето на кваса”. Обичаят се превръщал по-скоро в обреден спектакъл, в нещо като празнична седянка. Въпреки осъвременяването му, няколко важни момента били запазени. Жената, която замесвала новия квас, както и в древността трябвало да бъде облечена в празнична носия. Водата – донесена в пълно мълчание /”мълчана”/ след залез слънце, в чист съд и недокосвана /”ненапита”/. А брашното – пресято през “три сита копринени”. Наред с веселието и празничното настроение, възрастните предавали уменията си за приготвяне и запазване на тази толкова важна съставка на празничния хляб.
Хлябът и виното сатолкова чисти, че никакво зло не може да наруши тяхната святост. Те служат закомка – т.е. за причастяване. С хляб и вино магия не може да се направи. Тезидуми трябва да си припомняме винаги когато говорим за многобройните обичаи, в коитоте присъстват, както и за предметите, служили някога за приготвянето им. Встремежа на съвременния човек за живот близо до природата и нейните дарове,днес все повече ентусиасти разтварят старите книги, за да научат как да омесятхляб така, както векове са го правили по нашите земи. Налага им се да открият инякои нови думи. Иначе как биха могли да отговорят на гатанки като тази: „Оттукбряг, оттам бряг, по средата бял сняг. Що е то?” Отговорът е, разбира се:„Нощвите”.Нощвù, нъщви, нощовàу нас наричат дървения съд, в който се меси хляба. В миналото той билнеотменима част от дома – като огнището, което се строи първо в къщата. Нощвитесе изработвали от цял къс дърво – обикновено от бряст или габър. Брястът служии за заграждане на „ново гумно” – нов двор, нова ограда. Вярва се, че домът,ограден от бряст никога няма да запустее, защото никакво зло не може да минепрез него. Габърът също се радва на специално отношение. Свързан е с мита заМлада Бога – в дните около зимното слънцестоене Млада Бога слиза от небето поклоните на габер. Легендите и народните песни разказват, че след катородила детето си, Богородица потърсила дърво из гората, на което да върже люлказа него. Единственото чисто място, намерено от Божията майка бил „златенгабер“. Както всички предмети, свързани с хляба, нощвите са част от женскотопространство в дома, но се предават като наследство от баща на син. Веднъжизработени и осветени, те не напускат къщата. „Където са старите нощви, там естарата къща” – казвали някога. В „старата къща” живеели възрастните, заедносъс семействата на децата си. Ако баща реши да отдели синовете си и да импострои нови жилища, младите мъже трябвало сами да направят нощвите, в коитожените им ще месят хляба.При влизане в новдом, първото нещо, което прави мъжът, е да запали огъня в огнището, а женатазамесва първия хляб в нощвите. Преди това дървеното корито е прекадено с тамян,поставен върху ръжен и е поръсено с „ненапита“ или „неначената“ вода. В същияред се извършват ритуалите за приобщаване на младата невеста към дома насвекъра и свекървата. След като й давали символично да разбърка огъня и даобиколи огнището три пъти, близките на младоженеца я завеждали до нощвите. Тамтя оставяла дарове – хляб, вода и месал (кърпа), който е изтъкала сама. Асвекървата трябвало да каже: „Ето, снахо, харизвам ти нощвите! Да даде Господвсякога да са пълни с тесто – по сватби и кръщенета, по сборове и радости!”След това булката се покланяла и целувала ръка.Нощвите участват вразлични ритуали за предпазване от уроки (от лоши очи), от „напратено“ (т.е. отлоши мисли и енергия на някой зложелател), при уплаха и магии. Те иматважна роля при засевките за сватбените хлябове, при замесването на т.нар.„богородична пита” при раждане. Нощвите са на първо място и в обреднотоприготвяне на „пътнината” – хлябът, предназначен да съпроводи душата напочиналия в пътя към „оня свят”.Околонощвите витаят и различни забрани. Една от тях не разрешава те да оставатоткрити. Най-добре е да се похлупват с кръга – специално изработена дъска втази форма, на която се полага и оформя хляба. Може и да се обръщат сдъното нагоре. В никакъв случай не бива да се стъпва в нощвите, защото голямабеда очаква къщата. Това важи дори за невръстните деца, затова майките имтрябвало много да внимават. Ако нощвите са обърнати и подготвени заработа, лошо е да бъдат прескочени от някое животно. Според поверието, тогавате плачат и проклинат, нищо добро не чака хората в семейството. При захващанетона нов квас девойката, извършваща обреда, не бивало да гледа към нощвите.Там възрастните жени са сложили брашно, вода и тайни билки, които младотомомиче трябвало да замеси, обърната гърбом към дървения съд.Нощвите са един от символите на благополучието на дома. „Празни нощви – гладнигости“ е една от поговорките за тях. А също:“Като ти са меки очите, ще са типразни нощвите.” С други думи – ако раздаваш безразборно, стигаш до бедност.Според народните тълкувания на сънищата е добре да сънуваш нощви, пълни сбрашно или тесто. Хубаво е и ако насън сееш брашно в тях. Това означава, че щети дойде скъп гост.
По публикацията на: Албена Безовска
https://bnr.bg/…/tainstvenoto-horo-starinen-obichai-pazene…
https://bnr.bg/radiobulgaria/search?author=124-%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0
0 коментара:
Публикуване на коментар