Ако трябва да съм искрена, да се представя е нещо, което още ме кара да се чувствам някак отделена, различна от другите, а това не е съвсем вярно, затова ще кажа само, че се откривам в музиката, а ако попитате Как ще ви отговоря- "Просто пея." ;-)
Музиката e път....
Затова споделям и само тази информация за себе си...тя е най-важната! Повярвайте ми.
За мен ПранаАна
Анна (ПранаАна) след 15 години практика като IT консултант в корпоративния свят, сменя посоката на професионалната си изява в търсене на съвършено различна реализация. ERP системите и финансовите отчети отстъпват място на фолклорът, народното пеене, музиката и техники за развитие на личността, базирани на психологията. Тя пренасочва своите умения и развитие в нова посока - на изявя на таланта и преоткриване на личностния потенциал. Анна е едновременно Магистър по финанси, Магистър-консултант със специалност “Артистични психосоциални практики”и сертифициран водещ по:
- Енергийна психология
- Фамилни и системни констелции
- Интегративно дишане
- Йога на смеха
- Други системи за лична работа и самопомощ
Фолклорен изпълнител и водещ на множество събития и семинари в областта на личната работа и българския фолклор.
Работила е с групи в цялата страна. Чрез нетрадиционния й подход на работа и професионализъм тя се превръща в незаменим водач към ново светоусещане и поведение на позитивна промяна.
Здравей, би ли ни представила себе си, коя е Анна?
Това е въпрос, на който на различните места, на които съм била ще ти отговорят по различен начин. Анна е многостранна личност, която разкри новото си лице и потенциал за много кратко време. Очевидно това с което се занимавам през последните години е било предопределено. Обикновено така се случва с нещата, които стават безпроблемно носят успех, и правят хората щастливи.
Наричаш себе си ПранаАна, защо?
Моят псевдоним е форма на провокация към мен и към света. Има рима, лесно се помни, носи закачка. Решението за ПранаАна дойде със стартирането на фолклорните семинари “Пеене и прана с Ана”, “Отворени часове по народно пеене в парка”, както и след участието ми на различни алтернативни фестивали за лична работа и себеразвитие. Около мен имаше много, както аз ги наричам “шарени” хора на различна възраст, с многостранни интереси и идващи от всякакви професионални области. Докато представях разработките си и въвеждах българския фолклор в личната работа чрез народното пеене и работа с гласа забелязах, че много от гостите за първи път на моите семинари промениха погледа си към българския фолклор. За много от сънародниците ни и днес отношението към българското фолклорно наследство е формирано от една затворена рамка, която не позволява да се оцени богатството оставено от предците, защото правеше от хората потребители, а не участници в процеса. Липсва творческият елемент, който кара слушатели и зрители да се превърнат в участници, да се изявят индивидуално. Виждах, че участниците в събитията искат да запеят българска песен, да отпуснат гласа си, да се свържат, но не можеха, защото не знаеха или текста или мелодията докрай, или се стесняваха да се пропяват. Това бе доста смущаващо за мен, но ми даде мотивация за действие и идеи за нови проекти. Много от присъстващите са гладни за култура, за проява, за връзка с духовното. Част от хората, които посещават семинарите ми, търсят решения вътре в себе си и ги намират. Това е чудесно, отчитам го като голям успех, защото беше една от целите ми.
Но колкото и да се взирах, не видях никъде възможности и търсене на връзка с корена, с българската зeмя и обичаите на предците ни. Kогато хората се отправяха да търсят себе си те не тръгваха към родното. Не защото нямаше интерес, а защото не съществуваше подходяща форма.
За мен при търсенето на себе си неизменно присъства и връзката със семейството и земята. Усещах, че нещо липсваше- при съпреживяването на българското. Това, което имаше в изобилие обаче в много приключения на духовно търсене бе влияния на чужди култури. Било ценности от Индия, Китай, Мексико, Перу, Испания, Франция, Америка, информацията бе насоченa към търсене “извън”. Какво имам предвид? Пътуване на изток или запад, навътре или naвън, но отвъд българските вярвания и култура. Съответно извън себе си, извън произхода си и това, което носят гените. Аз вярвам, че българското има в себе си огромен потенциал, същото важи и за личността. Просто е. Онова, което липсва е да се обърнем към корена си и към себе си и да се вслушаме в това, което идва. В зова. Това е. Аз го направих.
След тези размисли приех името ПранаАна като връзка, между мен и света. Моята провокация в случая се явява, че под това име аз избирам да пея български народни песни и да предавам знание на тези, които желаят да посетят семинарите и организираните от мен събития. Защото за музиката и красотата, за духа граници няма. Знам, че най-верните водачи са моята интуиция, разум и автентичността ми - качества, които развиват и участниците в семинарите ми “Детето в мен”, “Музика и дъх”, “Пеене и прана с Ана”, “Благословията на предците”.
Понякога ми става тъжно, а друг път смешно, че хора канени у нас да провеждат обучения лектори, учители, успешни както на изток, така и на запад са минали по своя дълъг път, за да стигнат и до нас, а ние се стремим да “успеем” и да ги “стигнем”, тичайки в обратна на себе си посока. Защо мисля така? Защото не познаваме добре нито корена си, нито своята култура, следователно и силата си.Считам, че въпреки всичко човек се връща до мястото, от където е тръгнал - до автентичното Aз, до семейството и родната земя.
Кажете ми има ли гении, успешен човек, който да не е автентичен или луд по своему? Да е лишен дори и от част от своята индивидуалност и да следва чуждото мнение?В същия ред на мисли, кажете ми има ли чужденец, посетил страната ни, който да не е омагьосан от песните и танците ни, от вековната ни култура и историческо наследство? Единственото нещо, което е необходимо е да запазим богатствата, които имаме. Връзката ни със земята и духа са най-естествените начини да бъдем здрави. Какво по-хубаво от това отново да се свържем с детското в нас и да бъдем искрени, чисти, да знаем откъде идваме и накъде отиваме? Какво по-хубаво изживяване от това да сме в Родопите и да се насладим на песента и гайдата? Безценно чувство е да се обърнем към себе си и да бъдем автентични. А автентичен означава цялостен да познаваш себе си и културата на народа си. Името ми PranaAna е провокация към всеки, който търси извън себе си. На семинарите ми “Детето в мен”, “Музика и дъх”, “Пеене и прана с Ана”, “Благословията на предците”.
Искам да обърна специално внимание на няколко елемента - детското в нас и естеството на духа, както и на българския фолклор и магия. Когато открием детското и го излекуваме, ние ставаме автентични като се свързваме с личната си сила. Kогато се обърнем към семейството и традицията ние се свързваме с корена на народа си и със силата на всички живели преди нас.
Това са двете направления, по които е нужно да работим, за да развием уникални качества, за да бъдем. Те са основите на едно здравословно и адекватно проявление на личността. Всичко тръгва на първо място от нас, на второ от семейството, накрая от културата ни. Това са етапи, които не можем да прескочим, където и да живеем. Можем да обиколим целия свят, но една част от нас завинаги остава в България, друга винаги е свързана с рода и трета винаги се връща към себе си. Както се казва, не можеш да избягаш от това, което си. Колкото по-дълбоко навлизаме в нас самите и опознаваме своя вътрешен свят от сенки и светлина, колкото повече се свързваме със корена си, толкова по-добре ще можем да използваме личната си сила и ще сме способни да я проявим.
Забравянето на произхода ни ни лишава от нея, така както фалшивата личност, изследвана в съвременната психологията ни лишава от реализация и лично щастие. Когато носиш богатството на своята индивидуалност (автентично аз и знанието на предците си) ти споделяш една уникална част чрез себе си със света. В семинарите, които провеждам, търсим да се свързваме точно с тези непроявени качества в нас, забранени или неразвити черти от съществуването ни, в които нашата сила чака да бъде събудена.
Това е прекрасен процес. В него всеки участник е като цветен букет, съчетание от личен опит и познание, от движенията на танца до красотата на песента. Само това, според мен може да те направи наистина богат човек. Реално когато си богат, ти можеш да даваш и да споделиш със света, за да го обогатиш. Когато ти липсва дори и едно цвете от букета на твоята автентична личност, ти започваш да компенсираш и да възприемаш нещо външно за свое, да заместваш. Така ние често възприемаме заместителя, a не оригинала. Това е и причината за голяма част от нашите неудовлетворени стремежи и несбъднати мечти. Защото си задавам следния въпрос “Нима е нужно да копирам, когато мога да творя?” Да, името ми PranaAna е провокация. Нужно е да се събудим за силата си, за красотата си, за автентичното в себе си и около нас - тук и сега.Това е моят отговор защо наричам себе си ПранаАна.
Следва продължение...
