Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

четвъртък, 5 май 2016 г.

Пътешествие в Магията на корена



Пътешествие в Магията на корена
Нов поглед към старите традиции
Здравейте приятели. В тази част от блога ми ще е посветена на едно предизвикателство. Предизвикам всички ни да мислим за традицията по един нов начин. Целта ми е да ви поведа на едно вътрешно пътуване в архаичния образ. Първо заедно, а след това и поотделно, защото след време вие самите ще разберете накъде да дирите своето. 

Важното за мен е да излезем от рамката на сценичното представяне на фолклора, както и академичното му разбиране и да се впуснем, за да го изследваме през своите лични преживявания. 
Това става най-лесно чрез съзирането на великите цикли, на образите, които се отразяват в нас и извън нас през архаичните фигури в човешкото несъзнавано, чрез танца, песента и всичко което традицицията ни дава. 

Който има очи ще го съзре, който има уши, ще го чуе, който носи любов ще го разбере.  Някой от вас ме познават, други не, но това не е от значение, защото щом сте тук...пътешествието вече се случва... Отвлякох ви! Ще се срещнем някъде там...за да преживеем заедно българската магия.


Хоро с гайдар

ТАЙНИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ХОРО

Освен виждащото се на повърхността и привидната си примитивност, българските традиции съдържат дълбок езотеричен пласт и пазят трудно разгадаема тайна. Тайната за голямата им вибрационна мощ, защото почти винаги най-важното, което са правили, е било да настройват човешките души и тела към една или друга вибрация на Природата, към една или друга еманация на нейния Създател. Така се получавало безкрайното преливане: Човек - Природа - Създател... и обратното.
Но нека спрем сега вниманието си на нещо много конкретно – българското хоро, най-вероятно оставено ни в наследство от тези древни чудодейци – траките. И тук веднага възниква въпросът: що за идея е това, хората да играят заловени един за друг в кръг, с музиканта, най-често гайдар, в самия му център?... Идеята е такава: хорото да дублира космичното, т.е. да е енергетичен модел на нашата Слънчева система. Дори и с движението на играчите по посока, обратна на часовниковата стрелка – както се движат планетите около Слънцето – и с епизодичната промяна на посоката – по подобие епизодичното ретроградно планетно движение от гледна точка на Земята.
Всичко това е обмисляно до най-малки подробности от древни мъдреци, за да се получи по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навсякъде – навън и навътре, във всички пространства и измерения на видимия и невидимия свят. Ще рече: нашето хоро, за което някои днешни “умници” твърдят, че е изживяло своето време, всъщност е истински ретранслатор на космична енергия и същевременно – мощен генератор на психична, физична, биологична и духовна мощ за играещите го. И този генератор безотказно е служил на българите, като ги е зареждал с нови сили в продължение на хилядолетия. На всички празници и най-вече всяка неделя без прекъсване - хиляди, стотици хиляди недели наред. Селският мегдан или градският площад в неделя е представлявал, така да се каже, вековната дискотека на нашите предци. Но паралелите с днешно време свършват дотук, главно защото на хорото тогава идвали всички – и млади и по-възрастни, и деца и старци. Всички поколения и цялата общност – в един общ ритъм. Удивителен и свещен ритуал на единението.
Като имаме предвид и това, че нашите прадядовци и прабаби са се ухажвали и харесвали най-вече на хорото и същото е продължавало много дълго време, през цялата българска история, значи освен другото, то се е изявявало и като един от главните ваятели на бъдещите поколения – нещо от всеобщото настроение и от ритъма тогава завинаги се е вграждало в темелите на нацията, в посоката на нейното развитие. Бавно, но непрестанно – както се образуват сталагмитите и сталактитите – се е изграждала и тя, за да получи трайност и вечност.
Може да се каже и така: нашето хоро е българският цигун или традиционната ни йога. И убеден съм, няма да е далече времето, когато то съзнателно ще се използва по този начин, поддържайки здравето, силите и способностите на практикуващите го на високо равнище. Ще разкрия тук и една тайна: необикновените успехи на българския футбол в Америка през 1994 година до голяма степен се дължаха и на хорото, въведено (съзнателно или не) като основен метод за възстановяване след мач и за настройване преди мач. Това вероятно е главният принос на треньора Димитър Пенев тогава.
Векове наред, щом е идвал празник, към хорото на мегдана (на площада) от всички страни са се стичали пременени и нагиздени жени и мъже, събирало се е голямо и въодушевено човешко множество. И скоро там се е завихряло такова буйно веселие, такава вакханалия на духа, каквито днес трудно можем да си представим. А в центъра на хорото гайдарят се е чувствал почти като свещенодействащ шаман, който твори чудеса. Може би защото чудесата тогава наистина ставали… А защо ли пък да започнат да стават и днес?!...
Николай РАДЕВ - Алдебаран
откъс от книгата "Древният код 681"
Хоро с гайдар в средата



Започвам отделеч...да, не ви предупредих, че за постигане на резултати се изисква яко четене, много лична работа, упорство, истниска любов и висок дух. Демек посвещение, но...ще ви издам една тайна...то е в кръвта ни. Нужно е отново да се свържем личната си сила и с познанието на земята ни. САМО Това! ;-)
Древните мистериални религии и алхимията

За единението


 Природните цикли и ...познанието на богинята

Да се говори за единението е лесно, но трудната задача е в осъществяването му. Замислих се, защо за него се говори с недомлъвки, на ушенце, защо се носи мълчана вода, защо някои традиционни дейности са присъщи само за жените, а други само за мъжете. Защо има неща, които се правят по точно определен начин, а други не е редно да се правят по друг...защо има роли, и защо и аз някак си съм "попаднала" на това парче земя и съм е родила при това жена, вие може би мъж? Какво свързва мъжкото и женското начало в нас самите, кои са нашите сенки, змейове и войни и как всичко това е отразено в традицията и обичаите ни? Защо имаме такова многообразие от танци, музика и песни...на толкова малка територия. Подозирам, че много от вас са си задавали този въпрос и търсят отговори, но дали наистина познаваме културата и корена си или просто повтаряме добре познати форми и интерпретираме?

Личният ми опит показва, че желание има, форма има, традицията ни е жива, но сякаш неразбрана на едно по-дълбоко ниво. Единственият начин да разберем повече е да се отправим на едно пътешествие, за да открием отговорите, които текат във вените ни. Да се събудим за самите нас и силата, която ни е отредено да носим.

Ще започна с цитати от книги, който считам че дават добра посока, а останалото оставям на вас, защото вярвам, че две е повече от едно. Който може ще разбере...;-)

"В модерните времена ние обикновенно не сме насърчавани да говорим за своите посвещенски преживявания. Архаичните практики в много други времена и места обръщат внимание на посвещението, на неговата роля и функции.

Древните мистериални религии като извори на психологическата истина

Мистериите са били мистическият аспект на религиите на плодородието, които честват сексуалността, раждането и смъртта. Съществено за всички мистериални култове е един допускан паралел между циклите на природата и на духовния и психологическия живот. Тоест индивидуалния и семейния живот, процесите в природата и реалността на божественото са разглеждани като взаимно отразяващи се, а всички ние като част от един красив процес.

Някой култури честват слънчевите цикли, а други лунния. Циклите на природата са успореднявани със свещените събития на раждане, съвкупяване и умиране. Първоначално великият духовен принцип е бил богиня, а по-късно бог. Това божество ражда син или дъщеря, които са ценени високо от този родител. Но все пак това дете трябва да бъде пренесено в жертва- Персефона е похитена от Хадес и завинаги трябва да живее там долу половината година, Дионис е разкъсан от неговите последователи, а Христос е разпънат на кръст.

В тези истории смъртта или пренасянето в жертва е последвано от образите на ново раждане и възкресение. Старият бог умира и отново се ражда през новата година. Хрискос възкръсва, разкъсаният на части Озирис е събран наново, Персефона се връща на земята и зимата преминава в пролет. такива модели на смърт и ново раждане не само съответстват на сезонните промени, но и отразяват и психологическия модел на възраждането, тогава когато ние умираме такива каквито сме, за да можем след това да се родим такива каквито можем да бъдем.

..По-късните патриалхални религиозни истории (като например християнската), запазват смисъла на мистерията около модела на смъртта и възкресението, но губят също толкова важният фокус върху великото чудо на сексуалността. Ранните религии на продородието честват не само смъртта и новото раждане, но великото чудо че раждането произтича от сексуално единение. Затова най-свещените предмети на ранните мистериални култове, честват мъжкото и женското начало каато сексуална енергия, по твърде открити начини. Но благоговението пред чудото на единението е било загубено.

Всъщност в наше време  за някой може да изглежда еретично да мислят за съвкуплението като за главна духовна мистерия, особено откакто непорочното зачатие става догма. За древните обаче честването на стастта, на Ерос е толкова важно колкото и честването на новото раждане. В някой традиции, както при индуските богове Шива и Шакти творението е представено като като откровенно еротично.


...Важността богът да бъде роден от Дева, не произтича първоначално от някакви пуритански импулси. Традиционно терминът "Дева" означава жена, която е една -в -себе си, която притежава себе си. Тя може да бъде сексуална, да има деца, но не може бъде съпруга или собственост на някой. Обикновенно това означава, че тя познава богинята в себе си и почита себе си." Автор Каръл Пирсън