Зимните празници - Коледа
Какво е онова, знание което стои зад празника наречен "Коледа" зад символичнното колаче и похода на коледарите в зимната нощ? В тази обредност има повече отколкото в много книги свързани с поучение за връзка ни с природата, както и въплатено знание за възпитанието в ценности и трудолюбие у човека. Повярвайте, не всичко се изчерпва с украсата от светещи лампички, елхата и гостите, с пазруването и размяната на подаръци. За да научим повече - защо и какво се прави на този празник, заповядайте отново на месечната ни среща. Очаквайте следващото издание на тема "Фолклорната традиция"от мен, формация "Българанима" и читалище Алеко Константинов София. През месец декември ще ви събера отново, за да научим какво знание е стаено в обредността на Коледните празници.
Кое, как се прави и защо...очаквайте допълнителна информация в групите във фесбук и следете блога ми. Ще се изнанедате, когато откриете, че магията на българския фолклор е жива и дори и сега в тези времена имаме възможност да се докоснем до нея - естествено отново с песен, лекция и дискусия. Добре сте ми дошли.
Бъдникът- магическият огън от небето
Бъдникът- дървото, към което се отнасят като към човек. В тази нощ всичко оживява. Нашите предци не само шетат и приготвят трапезата за празника, но се свързвт с невидимия свят и с духа на майката природа. Чрез изборът на Бъдник, благословията на дома влиза при стопаните. Дървото е тачено, като човек и носи магически свойства. Около него се организира целият празник и най-свещеното място в къщата- огнището се приготвя специално. По Бъдника се гадае, а пепелта му служи за цяр през цялата година. Той е центърът, символизиращ Слънцето и мъжкото начало. Той носи и символа на огъня, чрез който земята отново ще се стопли, за да роди, който топли цялата къща и всичките й обитатели...- хора и животни. Опазвнето му в нощта на Бъдни вечер, да не загасне е задължително условие за добрия късмет и здравето на стопаните. Затова над него се бди, от тук идва и наименовнието на целия празничен обред “Бъдни вечер”.
Бъдникът- дървото, към което се отнасят като към човек. В тази нощ всичко оживява. Нашите предци не само шетат и приготвят трапезата за празника, но се свързвт с невидимия свят и с духа на майката природа. Чрез изборът на Бъдник, благословията на дома влиза при стопаните. Дървото е тачено, като човек и носи магически свойства. Около него се организира целият празник и най-свещеното място в къщата- огнището се приготвя специално. По Бъдника се гадае, а пепелта му служи за цяр през цялата година. Той е центърът, символизиращ Слънцето и мъжкото начало. Той носи и символа на огъня, чрез който земята отново ще се стопли, за да роди, който топли цялата къща и всичките й обитатели...- хора и животни. Опазвнето му в нощта на Бъдни вечер, да не загасне е задължително условие за добрия късмет и здравето на стопаните. Затова над него се бди, от тук идва и наименовнието на целия празничен обред “Бъдни вечер”.
Змейове, хали, лами
Събитието- Змейове, лами и хали
Песен и приказки за "Змейове, лами и хали". Очаквам ви...03.11.2015 г. вторник, в читалище Алеко Константинов, гр.София, Оборище 73.
Линк към събитието
Линк към снимки от събитието:
В българската приказка са стаени много знания и прастари митове за свръх естествени същества, като змейове, носят се предания за силни хора, за лечители и знахари, между които се срещат и много женски образи- баби, жени и моми. Какви ли са тези същества, които населяват българските земи от край време? Дали взимат или дават те - на нас хората и какво, ако е така? Дали змеят е този, които предава магията на хората? Елате, за да чуем и потърсим заедно отговора...защото той е скрит, но в нас мъдростта, дреме и ни чака, за да се събудим за силата на своя български корен.
Повече информация за змея
Змеят е свръхчовешко същество, както и самовилите; невидим е, каквото всичките други същества, за които говорихме; но както самовилите, когато иска, става видим и става на момък, ако е змей, и на мома, ако е змеица.
На човек прилича в много неща: яде, пие, жени се, ражда, па и умира.
Народната вяра представлява змея като много голямо чудовище - змия, покрита с люспи като на риба; има криле, четири крака като у гущера.
Вярването твърди, че смок, като премине 40-годишна възраст, получава криле и крака и става змей.
Някъде се мисли, че змеят е огромна змия с криле, но на челото си има едно око; има и опашка, широка 3 пръста.
Когато лети из облаците, змеят разклаща въздуха много силно и изпуща от себе си силни искри, с които може да запали всичко, покрай което мине, а особено сено, плява, снопе и др. Оттамо носи название огнян змейко или само огнян.
Змейовете ядат и пият; те ядат хляб много бял, защото отбират от нивите най-чистите зърна и то тях правят хляб. Пият вино, но толкова гъсто и хубаво, щото го носят у кърпа, защото отбират от всичките лозя най-зрелите и най-черните и най-хубавите зърна.
Змеят живее лятно време в планинските дълбоки пещери или във високите грамади, отдето слиза по нивите, лозята и полетата, та обикаля сънорите. Народното вярване го представя като пазител на нивите; тамо, дето има змей - град не бие, защото змеят, щом го види, че се зададе черен облак с град, веднага излиза да се бие с халата, която предвожда облака, и откарва градушката на друга страна.
Змейовете, макар че имат змеици, но много обичат да залибват и да открадват моми и невести, обикновено най-красивите. Също и змеиците изневеряват на мъжете си, та залибват момци, най-красивите, само че те не ги взимат със себе си, както това правят змейовете, а самички идат при момците.
Залибената от змей мома познава се по туй, че почнува да бяга от всеки момък; на хоро, на чешма или седянка, т.е. на всякакво събрание, дето има хоро, свирки, моми и момци, не ходи. Освен това такава мома начиня да се не вчесва, да се не плете и китки и венци на главата си не смее да гужда. Всичко това върши по заповед на змея. Той дохажда при нея нощно време и когато е при нея, той е момък красив и тя го вижда, а за другите домашни той е невидим. Домашните, ако вече знаят, че момата е залибена от змей, и я следят, познават, когато змеят е дошъл, само по това, че чуят как се тя разговаря с него.
Когато ще дойде да я земе, той й обажда, та да бъде готова. И дохажда със змейове сватове и змеици - свахи; змейовете са на бели хатове, а змеиците в златни кочии (каляски); за булката има особна златна кочия (каляска). Когато дойде тая змейова "тежка сватба", никой не може да я види, а вижда само момата. Тя е вече в двора, пременена, омита, вплетена и накитена, стои и чека; на домашните, които я обиколили и запитват, тя нищо не говори. Като се зададат змейовете и змеиците, момата става немирна, обръща се към майка си, ако бъде тамо, или снахите си и им казва "прощавайте, сбогом!" и в това време изчезва пред очите им - като я вдигат, змейовете правят вече и нея невидима.
Като я заведе в пещерата, змеят я вече има за жена и тя от него ражда момчета и момичета, които пак са змейчета. Такава грабната мома после година или повече може да споходи домашните си, а някои донасят и децата си.
Ако залибената жена е вече женена, змеят я не грабва; тя си остая в къщи, само че ражда от него деца и тия деца са змей-човеци, юнаци, с криле.
Когато някоя змеица залиби момък, това тя прави скришом от мъжа си - змея, защото може да я убие и нея, и момъка. Тя го не грабва, а дохожда нощно време при него и ляга в постелката му. От това съвокупление на змеицата с момци, тя ражда: ако е момче, ставало човек змей, ако ли е момиче - змеица. Тия деца обаче тя ражда тайно в някоя отстранена пещера и ги кърми скришом от мъжа си. Повечето обаче змеици са гледали да не зачнуват деца.
Това залибване и съжителство било от страна на змей или змеица народното вярване представлява всякога насила, без волята на залибената мома, невеста или момък; затова всякога са гледали да се избавят от тия свои либовници чрез силата на магиите. Народното вярване посочва и примери.
Ангелинка била залибена от змей и отнесена в пещерата му. Тя го молила да й позволи да отиде при домашните си да ги види. Той й направил опинци от желязо и й казал: когато скъсаш тия опинци, тогава ще те заведа при домашните. Тя гуждала тия опинци в огъня и още насветлени от огъня поливала с вода - и така ги скъсала. Змеят най-сетне се съгласил. Той се направил на венец, който Ангелина турнала на главата си, и с детето в люлка на гърбината тръгнала за дома си. Из пътя срещнала кола със сено и му казала да ги запали, но змеят й отговорил: "Не мога, защото в сеното има билки всякакви, а особено билките иглика, кумуника и овчарска желта тентява, които са лековити, змейски и омайни; тия билки са по-силни от мене и дето ги има - аз не мога да се приближа.
Като стигнали у дома си, майка й я посрещнала и искала да й земе люлката, но тя й рекла: "Остави люлката, но земи венеца и иди в ливадата, та набери змейските билки кумуника, вратика, иглика и тентява, свари ги и с тях ме окъпи на колата на разточника." Майка й сторила това и я поляла. Когато се върнала у дома си, венецът от куката липсвал, а липсвала и люлката с детето. Змеят избягал ведно с детето си, понеже вече при Ангелина не можал да се приближи.
Радка също била залибена от змей и я отнел в пещерата си. Но като сварила майка й на пусто огнище билките вратика, кумнуника (кумата кумуника) и едностръката тентява и я поляла - змеят избягал.
Змеица Гинка залибила Стояна и дохождала при него като мечка стръвница, та пропъждала овчарите и псетата и лягала на леглото му като мома. Той я криял дълго време, но най-после казал на майка си. Тя го научила да я пита как може кравата да се отдели от бика, който я води, а не завежда. Тя (змеицата) се сетила защо я пита, разсърдила се и го разкъсала.
Змеица залибила Стояна и не се отделяла от него. Ако е при овците, тя е при него; ако слезне в селото, тя с него и му носи сготвена вечеря. Като отиде в село у дома си, в селото свети, а в двора на Стояна огън гори, слънце грее. Майка му познала, че това е змеица и го научила да я пита: "Имаме крава, която се води с бик, па нито се завожда, нито бикът я оставя." Змеицата го научила да земат кумата кумуника, вратика, едностръка тентява, да ги сварят в гърне на запустяло огнище и да полеят бика и веднага кравата ще го напусне. Майка му сторила също и като поляла Стояна, змеицата веднага го напуснала.
Споменът за змейовете и змеиците и за техните залибвания в моми и момци се пази много живо в нашите песни, от които много са станали обредни. Така хороводните великденски, гергьовски и спасовски, както и еньовски не са други освен змейски песнни, т.е. такива, в които се разказват различни случки как змей отнася мома или змеица залибва момък.
из "Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН.
(препратките не са дадени - бел. Куцулан)
-----------------
