ВкусНа Магия- традиционни рецепти

Традиционни български ястия

С "ВкусНа Магия" с ПранаАна

Накратко историята 

Моите баба и дядо- Баба и Дядо, наричан Митко Чудото, са били известни готвачи в цяла софийска околия. Били са канени на празненства, събори (така са се наричали комай фестивалите в миналото). Те били гост- готвачи в свои и чужди кухни и са държали/стопанисвали/ са кръчмата на село. 

А нали знаете какво се говори за това"свято място"- че това е било мястото за ежедневни сбирки- информационен обмен, старият интернет, така да се каже. Все около храната, веселбата, тъгата и питиетата хората са се сбирали, но важно е народ да види човек, да поговори с брата си, да почерпи, за помощ да помоли или да окаже такава, пък и време да даде на себе си да се порадва на живота.

А както знаете хубав празник без храна, не става. Затова баба и дядо са били хора, които всички тачат и помнят с добро и до днес. И то не само заради ястията, които са създавали, и за които все още се говори, но и заради истинския си характер- откровени, силни и запознати с магията да общуват с храната и хората.

Рецепти за вкусните и здравословни ястия за всеки български празник са част от българското нематериално културно наследство и заслужават почетно място в този сайт, както и на нашата трапеза. Знам, че здравословното хранене е на дневен ред за всеки съвременен човек. Затова драги приятели, запретвайте ръкави и влизайте в кухнята, но не за да готвите, а за да свещенодействате. 

Защото храната е магия. Успех!

Споделяме рецепти, за да разнообразите трапезата си с изпрабвани гозби от домашната ни кухня.

Питката, така красива и така вкусна.

Ето и как да направите една

200 мл.прясно мляко,

2 яйца, единия жълтък за намазване

2 с.л.кисело мляко,

2 с.л.олио,

1 ч.л.захар,

1 ч.л.сол,

7 гр. суха мая,

брашно 550 гр.

В купата на миксера слагам топлото мляко, захарта и маята. Изчаквам 2-3 минути да се активира маята. Добавям яйцата, олиото, киселото мляко и солта. Постепенно добавям брашното и меся докато тестото се отдели от стените на купата. Оставям го да се отпусне – 20 минути.

Разделям тестото на 4 части и оформям топки. Всяка топка разточвам на кръг и намазвам с масло, олио или мас, поставям кръговете един върху друг, като последния не се намазва. Поставям в центъра чашка. Диаметъра е по желание. Режа тестото на 8 приблизително еднакви части. Всеки усуквам по два пъти.

Оформената питка втасва до удвояване на обема. Намазвам с жълтъка, разбъркан с 2-3 с.л. прясно мляко. Поръсвам сусам. Пека в тава с диаметър 32 см. в предварително загрята на 180 градуса фурна до златист цвят.

Колачеча за Игнажден

Продукти за 10-12 гевречета

3 чаени чаши брашно

1 аена чаша хладка вода

1/2 кубче мая, може и сода

3 щипки захар

2 щипки сол

2- лъжици олио

Семена по избор за поръсване

В купа се добавя маята, която се разтваря във вода, като към сместта се добавя и захарта. Остава се да втаса. Който ползва сода е добре да пресее содата, преди да я използва.

Добавя се останалото количество от хладката вода.

Добавят се брашното, солта и олиото

Замесва се тесто, което трябва да е еластично.

Тестото се заточва и се слагат семената

Следва повторно премесване

Оставя се да втаса отново

След като тестото е втасало дорбе, се оформят гевречетата. Те са толкова на брой колкото и харата в дома. От това тесто се замесва и кръст. Той е предназначен да пази от злини дома през цялата година. .

Печенато е във фурна, като гевречетата се пекат до златисто. Замесеният кръст също се пече като гевреците. Слага се някъде на високо място.

На Димитровден се приготвя сладка пита:
Пита с ябълки:

Продукти:
1 кг. брашно
1,5 кг. ябълки
25 гр. мая
захар на вкус
100 мл. олио
100 гр. орехи белени
1 ч.ч вода, щипка сол
настъргана кора от лимон по желение.

Притогвяне:
Брашното се пресеява през сито, за да е пухкаво. Слага се в дълбок съд. Добавят се водата и с предварително разтворената мая вътре се разърква с брашното до получаването на тестото. Водата трябва да е хладка, не студена или топла, за да втаса тестото добре.

Тестото се оставя за 2 часа на топло място, зъвито с кърпа, за да втаса.
След като е готово се разделя на три равни части- топки, като от тях са оформят три отделни кори. В отделна купа са настъргват ябърките, добавят се и орехите към тях. Захарта оставете за накрая- с нея само поръсете корите, за да не пускат плодовете сок и да не станат корите глетави, когато слагате сместта. Към всяка кора се довавят ябълките и орехите. Добавя се обилно захар, както казахме отделно.
Предварително настърганите кори от лимон се дабовят към всяка кора отделно като се поръсва кората, след като сте добавили захарта.
В съд, в който ще печете- най-често голяма тава или типсия поставете първата кора, след това втората, а с третата "захлупете" питата. Предварително намажете съда с обилно с олио.
Печете на умерена фирна до зачервяване на питата и до пълното и изпичане.

Съвет: Ако ябълковата смес ви е твърде мокра, то сложете малко галета вътре, за да отнеме от водата на плода и за да не ви става глетава питата.
Наздраве и весел празник.

Храната е една от магиите, с които българите са захранвали като тялото, така и духа си. Тя присъства неотменно в обреди и ритуали, с които са почитани и природата и човека. Храната е част от българската култура и за мое щастие е част и от миналото на моя род. Затова когато се говори за храна, неминуемо ми замирисва на "дом".
Та както е казал народът "Крушата не пада по-далеч от дървото". Е няма как да се усети тази миризма, ако сами не си я сътворим. Затова и съм щастлива да ви представя рецепти с ВкусНа Магия.
Никога няма да забравя вкусните ястия на село, наситеното жълто на домашната кокоша супа (не пилешка, тя този "цвет не лови", каваше баба). Трудно ще забравя иуханието на топлия зелник, изпечен на дърва, както и красивия цвят и наситен вкус домашната вишновка (която аз имах честта сама да правя). Да, друго си е да се обърна към традицията и дедите си. Сега ще споделя и с вас късче от тази вкусна магия.

Бъдни вечер

Домашна рецепта за най-вкусните

Постни сърми и пълнени сухи чушки

Продукти:

Подберете добре оформени втасали злеви листа (колкото броя сърми искате да приготвите). Зелето е добре да се сложи около Архангелова задушница, за да е готово по това време на годината- за Бъдни вечер.

Чушките трябва даса домашни и добре изсъхали. Те предварително се киснат във топла вода, за да се отпуснат. Внимавайте да не ги оставите дълго във водата, защото ще ви се разкиснат. Отцедете ги преди да ги напълните.

Пригответе си и:

2 чаши ориз

Червен пипер 2 ч.л.

Черен пипер 1 ч. л.

Сол на вкус

1 стрък праз лук

Ронена домашна чубрица- няколко щипки

Сухи сливи или стафиди

Приготвяне

Тук реално се случва магията, така че четете внимателно.

Празът се нарязва и се задушава с малко олио и вода. Добавя се оризът, изчистен и предварително измит със студена вода. След това се добавят пиперите, чубрицата и солта.

Важно- оставете сместта да ''си поеме дъх'' за половин час.

Вземете зелевите листа и изрежете кочанчето на всяко от тях. В противен случай то ще ви пречи да навивате сърмите. Ако листата са прекалено големи разрежете едно на две половини.

Сложете по две супени или една дървена лъжица от сместта. Добавете синя слива или няколко стафиди. Завийте сърмата като пощенски плик и поставате в дълбока тава за печене. Чушките се пълнят като им се оставя място отгоре, защото оризът набъбва и може да ги спука и плънката да се разпилее. Запечетват се отгоре с брашно. Подредете ги в съда.

Добавете 2 към 1 вода и важно- зелев сок. Не слагайте много от сока, ако ви е много солен, това е втората магия на тази рецепта. ;-)
Когато тавата се напълни порядъчно, я залейте със сока и водата и я оставете да се пече на умерена темтература в печката. Излишно е да споменавам, че печката на дърва придава допълнителен аромат, на това ястие при това неповторимо, така че, който е на село смело да хвърля дървата в огъня. Пече се около час докато плънката омекне.



 Важно преди да сервирате оставете ястието да престои. Ще се учудите, но то става още по-вкусно, ако го опитате на следващият ден. Пробвайте. Аломатът на сърмите в съчетание с печените селски чушки е неповторим. Ако пробвате, тази рецепта, гарантирам че руцепторите ви ще останат много доволни и скоро няма да сесетите да правите по друг начин постни сърми. Изпитано във времето е. Насладете се и празнувайте с радост.


Резултатът ухае вкусно.

Редултатът

Благовец

Медна питка

Продукти: 

1 кг брашно
1/2 пакетче мая
150 г прясно мляко
150 г хладка вода
5 г сол
35 г масло
100 г мед

Начин на приготвяне:

• Брашното се слага в купа, в средата му се прави кладенче, в което се налива хладкото мляко, водата и стритата мая.
   
• Замесва се тесто, от което се прави питка, която се поставя в намазана с масло тавичка. Оставя се да втаса.
   
• Пече се в умерена фурна. Още топла се намазва отгоре с мед.

Риба плакия

1.  средни скумрии
4домата, нарязани на филии
3. 2моркова, нарязани на тънки кръгчета
4. 1зелена чушка, нарязана на кръгчета
5. 1червена чушка, нарязана на кръгчета
6. 2 глави лук, нарязани на тънки кръгчета
7. 4 резенчета лимон
8. 100 мл бяло вино
9. 50 мл олио
10. 4 с. л.нарязан магданоз
11. 4 с. л.орехи, едро счукани
12.  сол, черен пипер на вкус
     Рибата се почиства и се отделят филетата. Посоляват се и се поръсват с пипер. Подреждат се в тава.
13. 2.Върху рибата се подреждат на пластове доматите, морковите, чушките и лукът. Леко се посоляват. Всичко се залива със сгорещеното олио. Виното се налива в тавата. Слага се да се пече на 180° С около 20 мин. Поръсва се с орехите и магданоза и се допича още 5 мин. Плакията се сервира студена

Рецепта с див чесън

Ракия: 

Нарязани на ситно листа или луковици се напълват, без да се тъпчат, в бутилка до гърлото, след това се заливат с 38 до 40 %-ова житна или друга домашна ракия и бутилката се оставя да преседи 14 дни на слънце или близо до печката. Четири пъти на ден от нея се взимат от 10 до 15 капки в малко вода.

Вино от див чесън

Взима се шепа нарязани на дребно листа, те се слагат да поврят малко в около 1/4 литър бяло вино, след това са подслаждат на вкус с мед или сироп и от това вино денем се пие бавно, на глътки.

Тук ще споделям рецепти от българската кухня, които съпровождат всеки български празник. Така ще допълня знанието стаено, този път в ръцете на българката. 

Да се вложиш като кора от баница...

Read More

Да танцуваш в огъня- Нестинари

Умението да танцуваш с огъня

Задавам си въпросът ще успеем ли да опазим своето нематериално културно наследство, разбираме ли го, тачим и познаваме ли традицията и своя дух, почитаме ли нашите предци? 

"Дърво без корен изсъхва" народна мъдрост

Огънят е символ на топлината и светлината, на съзидателните сили на Слънцето. Той е първообразът на мъжкото начало в българската традиция, почитан и зиме и лете. Като Господар на деня и на новото начало - на възкресението на Феникса от пепелта, на семето, което пуснато в почвата, символизира оплодителните сили на мъжа и гарантира продължаването на рода и неговата сила. Като символ на слънчевото начало в народните вярвания огънят - Слънчевия бог огрява тъмната Земята, за да я стопли и за дари със силите на Небето, та тя да роди и отгледа плода- било то човек, животинка, житен клас. Всичко се е подчинявало на тази сакрална връзка между небето и земята, където човекът е мини творец и осъществява връзката между Земното и Небесното чрез своите действия. Чрез полаганите от него грижи за земята и общността и измолването на благословия, се е осигурявало и процъфтяването на хората и тяхното благоденствие. 

Танцувай в огъня, за да живееш пречистен

В магическата Странджа планина на 3-4 юни всяка година отбелязват нестинарските празници по стар стил и се изпълняват танци върху огън (жарава). Историите за нестинарите винаги ме завладяват и ме карат да мечтая и аз някой ден да вляза в жаравата боса, без страх, да затворя очи и се оставя... Предполагам, че това се случва, защото в зората на новия ден и лятото, меката светлина на огъня, ритъмът на тъпана и пробивната мелодия на гайдата, както и събралата се глъч около него, могат да омагьосат всеки земен човек. А нали тук уж сме земни...и с мен е така. Магия е. Истинска- българска. 

Съществува една легенда- тази за мома Нуна от село Българе. По време на турското владичество през селото на път за Малко Търново минал турски големец. Когато зърнал мома Нуна, пленен от красотата й, решил, че ще я иска в харема си. Нуна дала дума- ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла, но ако се провали ще остави и нея и селото на мира. Привечер в селото лумнал голям огън и така докато останала само жаравата. Тогава Нуна влязла и преминала през хармана, а турчинът не успял. Девойката се спасила, а с нея и селото от посегателствата на велможата. И до днес в Странджа се разказват истории за последната нестинарка от село Българе- баба Злата. Тя била внучка на онази мома Нуна, която влязла в огъня и отървала и себе си и селото от нахалния големец. Този спомен е още жив в сърцата на местните хора и историите им не спират да вдъхновяват всеки, който се е докоснал до тях. Празникът се чества като преход от пролетта към лятото на датата на Свети Свети Константин и Елена по стар и нов стил. По традиция празникът се отбелязва в продължение на цели три дни. По това време е забранена работата на полето, в противен случай хората вярват, че Св. Константин и Елена ще изпратят на земята градушка и ще погубят реколтата им. Хората се събират на площада, където се пали голям огън. Задължително се прави и курбан като жертвоприношение в името на светците. Устройва се „панигир“ - обща трапеза, на която всеки носи по нещо. На масата трябва да има вино, погачи, агнешко месо. Когато огънят стихне, идва ред на нестинарите.

Огненият танц на пречистването

Нестинарството е огнен танц, който се играе върху жарава. Не всеки може да се впусне в това начинание – умението се предава „по наследство“ от най-възрастния танцуващ. Освен това за нестинарството се иска и призвание. Легендите разказват за момък на име Константин, който влязъл бос в огъня, за да защити Бог. Тогава Бог го избрал за свой помощник – задачата на Константин била да изпраща на жаравата всеки, който е извършил някакъв грях, за да се пречисти.

Друга история твърди, че нестинарството е тръгнало от красиво момиче, което живяло в село, където жителите нарушавали божите закони. За да изкупи греховете им, то танцувало в огъня. Хората вярват, че пламъците имат способността да пречистват душата.

Под музиката на тъпана и държейки иконата на Свети Константин и Елена, нестинарите влизат в огъня. Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц и изпадат в транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, а някои дори вярват, че се свързват със светците, които им помагат да лекуват и пророкуват. Та...нали ви казах, че е истинска магия- българска.

Посрещането на пролетта

Отново във връзка с нестинарите споделям една статия на Горан Стефанов, посветена на посрещането на пролетта. Отбелязването на тази традиция в западна Европа се свързва с вещиците и техните сборове /т.е вещите хора/ и празника, посветен на възраждането на силите на природата. Нощта на 30 април срещу първи май се отбелязва Валпургиева нощ, която е посветена на света Валбурга. Денят 01 май се отбелязва и до днес и то в цял свят, защото привлекателността на вещиците и хората, които владеят магията не спира и до днес, вкл. и у нас. 

 "Относно еофорията по изминалата Валпургиева нощ, която е посветена на света Валбурга, родена във Уесекс през 710 г. Тя е племенница на свети Бонифаций, а според легендата и дъщеря на саксонския принц свети Ричард. Заедно със своите братя достига до Франкония, Германия. Решава да стане монахиня и заживява в манастира в Хейденхайм, основан от нейния брат Вунибалд. Валбурга умира на 25 февруари 779 г. и този ден все още носи името ѝ в католическия календар. Канонизирана е за светица на 1 май, същата година. Според германските средновековни предания Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили (великото сборище) се събират на деня на света Валпургия на връх Брокен в планината Харц и се опитват да попречат на идването на пролетта.

Тук обаче и ние си имаме празник, доста различен от западно - католическия, в който няма намесени вещици, защото тъдявашните магесници предпочитат да купонясват на други дни. Стоян Русев описва днешния празник така:

"...На първо число от "Костадинския месец" (както се нарича месец май в Бургаско, Лозенградско и Одринско) нестинарите от всяко село взимат шише ракия, бъклица вино, баници, кокошки, гъски и други подаръци и отиват в селото на главния нестинар (нестинарка). Той ги посреща мълчаливо и сериозно сред двора и след като те направят три поклона и му целунат ръка и му връчат с голямо благоговение и ново ръкоцелуване подаръците си, той им казва: "Добре дошли". После ги въвежда в широката си приемна стая. Тя е постлана с конопена черга, а покрай стените са наредени вълнени възглавници за сядане... Гостите слагат подаръците на месала и възглавниците, а тавите с баниците - край огъня на който се варят няколко ястия, главно котел със зеле, стара сланина и булгур. След това биват заведени в съседната килия (частна черквица), продълговата стая, обърната към изток. Килията има дълъг иконостас, на който са наредени малки икони на Иисус, св. Никола, св. Георги, св. Модест, св. Пантелеймон на кон и в средата - голяма икона на св. Константин и Елена украсена особено... На първи май тази икона и целият иконостас са окичени с живи цвета. Под иконостаса е окачен тъпан...

... Нестинарката взела, кадилница с огън и тамян, прикажда иконите, после гостите. След като запалят донесените свои свещи и целунат иконите, гостите се връщат в приемната. Тук насядват наред по възраст, като оставят първо място край огъня на главната нестинарка. Те са дошли да вземат от нея позволение и наставления за почистване на аязмите (светите извори) по случай близкия празник на св. Константин. Тя ги почерпва с ракия, и те пак и целуват ръка. После ги гощава със своите ястия и с вино. Като им даде наставленията ги изпраща със същия церемониал, както и при посрещането: с поклон и целуване на ръка...."

По материали от интернет

...

Read More